№ 5652
гр. София, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Наталия П. Лаловска
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100500012 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Национална електрическа компания“
ЕАД срещу решение от 01.11.2023 г. по гр.д. №12222/2023 г. на Софийски районен съд, 56
състав, с което на основание чл.357 ал.1 вр. чл.188 т.1 КТ е отменена заповед №ЧР-01-
16/03.02.2023 г., връчена на ищеца на 10.02.2023 г., издадена от директора на „Национална
електрическа компания“ ЕАД, с която на ищеца С. М. А. е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“ за извършено дисциплинарно нарушение по чл.187 ал.1 т.3, т.7 и т.10
КТ, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото и държавна такса по
сметка на СРС.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че процесната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание не е мотивирана и не съдържа реквизитите по КТ, че не е спазена процедурата по
КТ за вземане на писмени обяснения, че липсва виновно неизпълнение на трудови
задължения от страна на ищеца, както и че не е спазен преклузивният срок за налагане на
дисциплинарно наказание и не е съобразена тежестта на нарушението. Поддържа, че в
текста на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е индивидуализирано
извършеното от ищеца деяние, а от събраните по делото доказателства е установено
извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна С. М. А. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата
и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
1
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Дисциплинарните наказания се налагат, когато служителят е извършил виновно
неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява
съответно. Същевременно законът предпоставя изисквания към процедурата по налагане на
дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта,
спазване на преклузивни срокове. Тежестта на доказване относно спазването на тези
изисквания е за работодателя – ответник в процеса.
Подробното описание на обективните и субективните признаци на нарушението е от
съществено значение за защита на служителя срещу неоснователно ангажиране на
дисциплинарната му отговорност чрез депозиране на адекватни обяснения и при
възможност – на доказателства, оборващи изводите на наказващия орган. Заповедта, с която
се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са
ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на
извършването му. Съгласно трайната практика на ВКС – решение №376/11.06.2010 г. по гр.д.
№ 264/2009 г., ІІІ Г О на ВКС, решение №278/19.05.2011 г. по гр.д. № 1276/2010 г., ІV ГО на
ВКС, решение №460/17.06.2010 г. по гр.д. №465/2009 г., ІІІ ГО на ВКС, постановени по реда
на чл.290 ГПК, е възможно мотивирането на заповедта за дисциплинарно наказание чрез
препращане към друг акт на работодателя, обективиращ нарушението чрез неговите
признаци, който е известен на работникът или служителят. Обосновката на работодателя за
конкретните факти, поради които е издадена заповедта за дисциплинарно наказание, може да
бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта. Не е задължително
този документ непременно да изхожда от работодателя. Важното е той да е станал достояние
на работника или служителя.
Съдът намира, че процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание не
съдържа всички задължителни реквизити, посочени в нормата на чл.195 ал.1 КТ по
отношение - мотиви, нарушителят, нарушението, индивидуализирано с неговите обективни
и субективни признаци, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на
който се налага, вкл. и чрез препращането към посочения заповедта доклад, вх. №05-00-
2721/08.12.2022 г., за който освен това липсват данни да е сведен до знанието на ищеца, с
оглед посоченото от ищеца в обясненията по чл.193 ал.1 КТ. В заповедта са посочени
правните основания за налагане на дисциплинарно наказание, но без да са
индивидуализирани самите деяния – конкретно действие или бездействие, което
представлява някое от посочените нарушения, т.е. посочването е изцяло бланкетно, които
води до неизясняване на фактическата обстановка на вменените нарушения на трудовата
дисциплина. В заповедта се съдържат твърдения за системна употреба на алкохол, но не
2
става ясно дали това нарушение се отнася за ищеца или за посочения друг служител Д.К.,
както и за занижен контрол и констатирани системност по време на работа, но пак не става
ясно дали нарушенията се отнасят за неосъществен контрол от страна на ищеца по
отношения на посочения по-горе друг служител, респ. не става ясно кои конкретни
задължения по отношения на дължимия контрол не е изпълнила ищецът. Посочването на
дата или времеви период на извършване на твърдените нарушения също е от съществено
значение за защита на служителя срещу неоснователно ангажиране на дисциплинарната му
отговорност чрез депозиране на адекватни обяснения и при възможност – на доказателства,
оборващи изводите на наказващия орган. Освен за правото на защита, индивидуализирането
на нарушението по време на извършването му е съществено и от гледна точка изискването
за спазване на преклузивен срок, в който може да бъде наложено наказанието. В случая
нарушенията не са индивидуализирани и по време на извършване – не е посочена дата или
период на сочените системна употреба на алкохол и неосъществен контрол, поради което
съдът не може да направи преценка правилно ли е наложено дисциплинарното наказание и с
оглед разпоредбата на чл.194 КТ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав счита, че заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „забележка“ на ищеца подлежи на отмяна само на посоченото
формално основание, като спорът по отношение наложеното на ищеца дисциплинарно
наказание не следва да бъде разглеждан по същество.
За пълнота на изложението, с оглед доводите на въззивника във въззивната жалба,
следва да се посочи, че процедурата по чл.193 ГПК формално е спазена, предвид
формирания и от настоящия съдебен състав извод за несъответствие на процесната заповед
за налагане на дисциплинарно наказание с разпоредбата на чл.195 ал.1 КТ, както е приел и
първоиностанционният съд. Съгласно разпоредбата на чл.193 ал.1 КТ, в стадия на
установяване факта на нарушението на трудовата дисциплина работодателят е длъжен да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. Това задължение
на работодателя като орган на дисциплинарна власт представлява, от друга страна, право на
работника или служителя да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. По делото е
представено писмо-искане от изп. директор на ответното дружество до ищеца, изх. №ЧР-01-
4/20.01.2023 г., за даване на обяснения във връзка с извършено престъпление от страна на
Д.Н.К., съгласно посочения по-горе доклад, вх. №05-00-2721/08.12.2022 г., за установени
обстоятелства по занижен контрол и констатирани данни за системност в употребата на
алкохол, в т.ч. и по време на работа. Представени са обяснения на ищеца, вх. №ЧР-01-
5/23.01.2023 г., в които, както вече бе посочено по-горе, служителят е посочил, че не е
запознат с цитирания доклад.
За пълнота на изложението, с оглед доводите на въззивника във въззивната жалба,
следва да се посочи още, при налагане на дисциплинарното наказание на ищеца не е спазен
предвиденият в чл.194 КТ преклузивен срок - не по-късно от 2 месеца от откриване на
нарушението. С изтичането на преклузивните срокове се прекратява възможността
работодателят да наложи дисциплинарното наказание. За преклузивните срокове съдът
следи служебно в съдебното производство по проверка законосъобразността на заповедта за
дисциплинарно наказание. Дисциплинарното производство е своеобразно санкционно
производство. С изтичането на сроковете се прекратява възможността за търсене на
дисциплинарна отговорност. В правния мир дисциплинарната простъпка вече не съществува
като основание за налагане на наказание. Двумесечният срок по чл.194 ал.1 КТ тече от
откриване на нарушението. Откриване на нарушението ще бъде налице, когато са изготвени
всички материали, установяващи нарушението от обективна и субективна страна. Едва
когато материалите, обективиращи данни за извършеното нарушение, достигнат до
наказващия орган, можем да говорим за откриването му и от този момент започва да тече
двумесечният срок по чл.194 ал.1 КТ. Доколкото заповедта е връчена на ищеца на 10.02.2023
г., т.е. дисциплинарното наказание, с оглед разпоредбата на чл.195 ал.3 КТ, е наложено на
3
тази дата, а посоченият по-горе доклад е стигнал до наказващия орган на 08.12.2022 г., и
вземайки предвид ползвания от ищеца 1 ден платен годишен отпуск, най-късната дата, на
която би могло да бъде наложено дисциплинарното наказание, е 09.02.2023 г.
Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че наложеното на ищеца
дисциплинарно наказание е незаконно и поради съвпадането на крайните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение като неоснователна, а обжалваното решение на СРС – потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 1000,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №17913/01.11.2023 г., постановено по гр.д. №12222/2023
г. по описа на СРС, ГО, 56 състав.
ОСЪЖДА „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Триадица“ №8, да заплати на С. М. А., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. София, пл. **** – чрез адв. Н. С., на основание чл.78 ал.3
ГПК сумата от 1000,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4