РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Бургас, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
пети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова Диамандиева
Албена Янч. Зъбова Кочовска
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20212000500239 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по в.гр.дело №239/2021г. по описа на Апелативен съд-Бургас е по реда
на чл.267 ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба на М. М. А., ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на своята майка и законен представител М. А. Д., Б. М. А. и П. М.
А., всички представлявани от адв.К., против решение №95/ 02.04.2021г. по гр.дело
№537/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд. Иска се отмяната му като неправилно и
незаконосъобразно и постановяването на друго, с което исковете им да бъдат уважени. Сочи
се, че по делото е установено от свидетелските показания, че всички внуци са живели с
пострадалата в една къща, въззивниците нямат друга баба, от всички внуци на покойната
само те са живели с нея, а поради трудовата ангажираност на техните родители единствено
Н. Р. е полагала грижи за тях. Твърди се, че отношенията им са били като между майка и
дете, те са наричали своята баба „мамо“ и са били подкрепяни морално и финансово от нея.
Не е установено формално съжителство, а заместване на родителските грижи от страна на
бабата. Смъртта и е донесла изключително негативни последици за въззивниците-трайна
промяна в емоционалното им състояние-затваряне в себе си, нежелание да се хранят и
невъздържаност. Посочените обстоятелства покриват критерия, заложен в относимото
тълкувателно решение, практиката на ВКС и на ВС. По размера на заявените претенции за
1
вреди се сочи практика на ВКС, БАС и други апелативни съдилища по сходни случаи, с
която той е съобразен. Съобразена е и икономическата обстановка в страната, нормативно
установените лимити на застрахователите и релевантните за определянето им
обстоятелства-възрастта на покойната, психичното отражение на смъртта и върху ищците и
претърпените от тях болки и страдания. В отговор на въззивната жалба, подаден от „БУЛ
ИНС“АД, чрез пълномощника адв.Д., се иска оставянето и без уважение като
неоснователна. Счита, че по делото не е установена изискуемата, според ТР по ТД
№1/2016г. изключителна, дълбока и трайна емоционална връзка на въззивниците с
починалата им баба, надхвърляща обичайната, традиционно съществуваща между баба и
внуци. Сочи, че тя е загинала по вина на нейния съпруг и дядо на ищците, осъден с влязла в
сила присъда по НОХД 659/2017г. на БОС. Разпитаните по делото свидетели установяват
близост между пострадалата и нейните внуци, но те са заинтересовани от изхода на спора
лица тъй като са съответно майка и дядо, причинил смъртта на своята съпруга, на
въззивниците. Счита за недоказано твърдяното психическо неразположение на ищците.
Дори такова да е налице, то не се характеризира с изключителност, надхвърляща
обичайната, съобразно тълкувателното решение и практиката на ВКС. Моли да бъде
потвърдено решението и да му бъдат присъдени разноски по делото.
Бургаският апелативен съд в рамките на заявените оплаквания и въз основа на
собстствен анализ на събраните по делото доказателства приема следното:
С обжалваното решение състав на окръжния съд е отхвърлил исковете на въззивниците
против въззиваемото дружество за заплащане на сумата от по 30 000лв. обезщетение за
понесени неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба, настъпила вследствие на ПТП,
по вина на застраховано при ответника лице-водач на МПС.
За да отхвърли иска, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, като е преценил
тяхната значимост за установяване на действителните взаимоотношения между ищците и
тяхната баба и като се е позовал на разясненията, дадени с ТР № 1/2018г. на ВКС заключил,
че не са налице трайни емоционални и с висок интензитет страдания, за които да се присъди
като паричен еквивалент исканата сума за всеки от ищците.
Ищците са деца на сина на пострадалата Н. А.-М. А.. Единствени неговите деца от
всички 18 внуци са живеели в една къща с пострадалата. Тя се е грижила за тях непрестанно,
тъй като родителите им са работели. Полагала е всички ежедневни грижи и затова по
свидетелски показания от детска възраст те са я наричали „майка“. Не са имали друга баба.
Смъртта и, настъпила внезапно и трагично, ги е засегнала дълбоко. Чувствали са липсата и
силно, дори във вкуса на храната, според показанията на св.Д.. Двете ищци са пътували на
задната седалка на автомобила при настъпване на пътното произшествие и непосредствено
са възприели смъртта и. Ищците са в млада възраст, а към момента на произшествието през
2015г. единствено Б. е пълнолетен, а двете сестри са непълнолетни.
2
Въз основа на изяснените факти около взаимоотношенията на ищците с тяхната баба и
обстоятелствата около смъртта и въззивният съд намира, че е доказана личната дълбока
връзка, която надхвърля обичайните връзки между баба и внуци, поради настъпили
конкретни житейски обстоятелства, които са допринесли за изграждане на силна
привързаност и обич. В този смисъл е и съдебната практика, напр. Решение №26/04.06.2019
по дело №1505/2016 на ВКС, ТК, II Т.О.
Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. на
ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Ищците следва да бъдат обезщетени
за понесените от тях неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба.
Като се отчетат доказаните по делото негативни изживявания, като се обсъди и младата
възраст в която ищците са понесли болките и страданието въззивният съд достига до извода,
че за пълното им обезщетяване би била достатъчна сумата от по 10 000лв. В останалата си
част до предявения размер искът не е подкрепен с доказателства и поради това е
неоснователен.
Поради достигане до крайни изводи относно частичната основателност на исковете,
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която исковете са отхвърлени до
размера на 10 000лв. за всеки от ищците.
По разноските:
Пред първата инстанция разноски за ищците не са поискани и не се присъждат. За
настоящата инстанция, съобразно изхода на делото се присъжда възнаграждение на адв.К.
по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА съобразно уважената част от жалбите. На въззиваемата страна се
присъждат разноски за двете инстанции, съобразно отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от изложеното Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 95/ 02.04.2021г. по гр.дело №537/2020г. по описа на Бургаския
окръжен съд, в частта, в която са отхвърлени исковете до размера на по 10 000лв. за всеки от
ищците, както и за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********, гр.С., да заплати на М. М. А. ЕГН
**********, Б. М. А. ЕГН **********, П. М. А. **********, всички от гр.Б., ул."О." № * по
3
10 000лв./десет хиляди лева/ на всеки от тях поотделно обезщетение за понесени от тях
неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба Н. А. поч. на 14.04.2015г. вследствие
настъпило на 14.02.2015г. застрахователно събитие-ПТП, причинено от застрахован водач Б.
К. А. при управление на л.а.Мерцедес С180, ДК №*, ведно със законната лихва върху всяка
сума от датата на увреждането-14.02.2015г. до пълното изплащане, като в останалата
обжалвана част ПОТВЪРЖДАВА решението.
ОСЪЖДА М. М. А. ЕГН **********, Б. М. А. ЕГН **********, П. М. А. ЕГН
**********, всички от гр.Б., ул."О.а" №* ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗД “БУЛ ИНС“ АД ЕИК * гр.С.
разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 2906лв. за първата инстанция
и 1440 лв. разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС“ АД ЕИК *, гр.С. да заплати на адв.Б.К. на основание чл.38,
ал.1, т.2 ЗА възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 2 400лв. общо.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4