Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, 04.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на трети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 9729 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 107921 от 19.04.2019 г. по гр. д. № 58277/2018 г., Софийски районен съд, ГО, 48 - и състав, е осъдил З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на М.М.Г., ЕГН **********, сумата от 4 000 лв., представляваща незаплатен остатък от застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на застрахователно събитие, настъпило на 04.02.2017 г. в гр. София и съставляващо застрахователен риск, покрит съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, застраховател по който е ответникът, ведно със законната лихва от 31.08.2017 г. до изплащане на вземането, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лв. Ответникът е осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК - сума в размер на 344 лв. - държавна такса и платени от бюджета на съда разноски съобразно уважената част от иска, както и на основание чл. 77 ГПК сума в размер на 180 лв. - разноски в производството.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца по делото М.М.Г., чрез адвокат А.Т., против първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано относно определянето на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съгласно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и не е направил преценка на релевантните факти, а определеното обезщетение не кореспондира с установената съдебна практика по сходни казуси. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да уважи изцяло предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна - З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, не взема становище в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, в частта, с която осъдителният иск с правно основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 477, ал. 1 КЗ е уважен до посочения по-горе размер, поради което в тази част решението е влязло в законна сила.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите
във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като настоящият
състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната
жалба за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част, следва да се добави и следното:
Предявен е осъдителен иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 477, ал. 1 КЗ.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ (в
сила от 01.01.2016 г.) урежда и гарантира правната възможност
на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото
противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Съгласно чл. 154 ГПК в тежест на
ищеца по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е да докаже, че е претърпял неимуществени
вреди, в причинна връзка с пътно - транспортно
произшествие (ПТП),
настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответника, механизма
на настъпване на ПТП и причинно - следствената
връзка между пътния инцидент и всички настъпили в имуществената сфера на ищеца
вреди, чието възстановяване се търси по пътя на
регресната отговорност. В тежест на ищеца е да докаже и обстоятелството, че е
отправил към застрахователя писмена
застрахователна претенция и последният не е платил в срока по чл. 496 КЗ,
отказал е да плати обезщетение или увреденото
лице не се е съгласило с
размера на определеното или изплатеното обезщетение (арг.
от чл. 496, във
вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ). Ищецът следва да установи наличието на посочените
факти при условията на пълно и главно доказване, като вината на
застрахования при ответника водач се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане, респективно релевираното
възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД -
че с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е
създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на пострадалия
трябва да бъде конкретно установен (решение № 169 от 28.02.2012
г. по т. д. № 762/2010 г., II т. о., ВКС).
В случая решението в частта, с която предявеният иск е бил
частично уважен, като необжалвано, е влязло в сила, което задължава въззивния
съд, на основание чл. 297 ГПК да приеме, че са се осъществили всички предпоставки по чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на ответното дружество като застраховател на виновния
за ПТП водач по застраховка
„Гражданска отговорност“, за причинените на ищеца вреди. От събраните доказателства
(констативен протокол К-70/04.02.2017 г., препис от влязло в сила наказателно
постановление № 17-4332-002361/07.03.2017 г., издадено въз основа акт за
установяване на административно нарушение, заключение на съдебно -
автотехническа експертиза, свидетелски показания на виновния водач Олег Костов) се установява, че на 04.02.2017 г., около 06:30 ч. в гр. София, на бул.
„Рожен“, О.Б.К.- водач на лек автомобил „Опел Вектра“, рег. № *******(застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника), движейки се по бул.
„Рожен“ от улица „Балчо Нейков“ с посока към „Генерал Никола Жеков“ и в района
на № 41А, поради скорост, несъобразена със състоянието на пътя - мокра настилка, загубил напречна устойчивост на
автомобила, последният поднесъл, навлязъл в лентата за насрещно движение и
ударил спрелия за подмяна на гума, с включени аварийни светлини, товарен автомобил „Мерцедес 310“, рег. № *******, който
от удара се изместил назад и ударил ищеца М.М.Г.,
намиращ се към момента на настъпване на застрахователното събитие под купето на
товарния автомобил. На ищеца са причинени
увреждания, в причинна връзка с процесното ПТП, като видно от наказателно
постановление от 07.03.2017 г. към виновния водач - О.К.е взето административно
отношение за административно нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и му е наложена
глоба. Като безспорно с доклада по делото по чл. 146 ГПК е отделено и обстоятелството,
че по извънсъдебно предявената претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение ответникът е изплатил на ищеца сумата
от 1 500 лв.
Спорът
пред настоящата инстанция се
съсредоточава върху определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
при прилагане принципа на чл. 52 ЗЗД. Във
връзка с доводите в жалбата относно конкретно определения размер на
претърпените от ищеца неимуществени вреди, съдът намира
следното:
В хода на първоинстанционното производство
е изслушана и приета съдебно - медицинска експертиза (СМЕ), неоспорена от
страните, от заключението на която се установява, че вследствие на пътно - транспортно
произшествие (ПТП), настъпило на 04.02.2017 г., ищецът М.Г. е претърпял следните
травматични увреждания: контузия в окосмената част на главата, контузия на
гръдния кош, разкъсно - контузна рана в областта на горната устна на лицето и
контузия на лява лакътна става и предмишница. Въз основа на приложените по
делото документи вещото лице е направило извод, че е налице причинна връзка
между получените увреждания и ПТП от 04.02.2017 г. Посочило е, че периодът на
възстановяване от контузията в окосмената част на главата, контузията на
гръдния кош и контузията на лява лакътна става и предмишница, е около 10 - 15
дни, а периодът на възстановяване от разкъсно - контузната рана в областта на
горната устна на лицето, обработена хирургично и зашита, е около 20 дни. На
така изложеното заключение на СМЕ съдът дава вяра като компетентно и обективно изготвено,
основаващо се на представените по делото и проучени писмени доказателства. Видно
от последните на ищеца са проведени контролни прегледи с невролог и хирург, както
и амбулаторно лечение с прием на обезболяващи и невропротективни медикаменти.
В първоинстанционното
производство са изслушани показанията на свидетелите О.Б.К.(виновния
за ПТП водач) и П.П.Д., с която ищецът живее на
съпружески начала.
От показанията на свидетеля Д., които
съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 172 ГПК, кредитира изцяло като логични,
вътрешно непротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото
доказателствен материал, се установява, че ищецът е останал
в болница само в деня на инцидента, като освен физическите травми (наранявания
по лицето - сцепена горна устна, охлузвания,
подутина), бил дезориентиран, притеснен, имал нужда от подкрепа. В продължение
на една седмица след инцидента приемал само пасирани каши и супи през сламка, а свидетелката
му помагала за лягане и ставане, заради силните болки в гърдите. Шевовете на ищеца били
махнати след месец, в началото приемал обезболяващи медикаменти. Върнал се на
работа два месеца след произшествието, дълго време след това не шофирал.
Изпаднал в депресия, не искал да се среща с приятели и да излиза.
В останалата си част
показанията на свидетеля Д., както и показанията на свидетеля Костов,
касаят механизма на ПТП, който не е спорен по делото,
поради което съдът не намира за нужно да ги обсъжда.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка,
въззивният съд приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. В т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. са дадени задължителни
за съдилищата указания, според които понятието „справедливост“ по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението - начина на извършване на противоправното деяние, обстоятелствата, при които е
осъществено то, характера на увреждането, претърпените
от ищеца болки и страдания вследствие на причинените травматични увреждания,
периодът за пълно възстановяване, личността на
пострадалия, неговата възраст и обществено положение,
причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания,
отражението, което увреждането е имало върху личния, семейния, обществения и
професионалния живот на пострадалото лице, продължителността и интензитета на
преживените физически, психически и емоционални страдания, допълнителното
влошаване състоянието на здравето на пострадалото лице, прогнозите за бъдещо
развитие на увреждането, причинените неудобства и дискомфорт при
социални контакти, социално - икономическите условия в страната към
момента на настъпване на застрахователното събитие, съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Като паричен еквивалент на претърпените болки
и страдания справедливите обезщетения за неимуществени вреди изискват
съобразяване на конкретните икономически условия, чийто обективен белег са и
лимитите на застраховане, макар те да
нямат самостоятелно значение по отношение критерия за справедливост (в
този смисъл решение № 31 от 25.03.2014 г. по т. д. №
1203/2013 г., II т. о., ВКС, решение
№ 217 от 20.12.2017 г. по т. д. № 990/2017 г., II т. о., ВКС,
решение № 15 от 12.02.2018 г. по т. д. №
1423/2017 г., II т. о., ВКС, решение № 243 от 3.05.2018 г. по т. д. № 198/2017 г., II т. о., ВКС
и др.).
Настоящият
съдебен състав, при определяне размера на обезщетението, въз основа на събраните
по делото доказателства и съобразно посочените по - горе критерии приема, че в
резултат на ПТП, настъпило на 04.02.2017 г., ищецът е получил травматични
увреждания: контузия в окосмената част на главата, контузия на гръдния кош, разкъсно - контузна
рана в областта на горната устна на лицето и контузия на лява лакътна става и
предмишница, като единствено раната в областта на горната устна е наложила оперативно
лечение, престоят в болница е бил само един ден - денят
на инцидента, при възстановителен период според СМЕ около 10 - 20 дни. По своя
характер причинените травматични увреждания не са предизвикали неудобства
повече от обичайните, нито чрез същите е било поставено здравето или живота на
ищеца в опасност. Съдът отчита обстоятелствата, че вследствие на
травмите ищецът в продължение на близо седмица е изпитвал затруднения при
хранене, не е можел да ляга и да става самостоятелно, за което свидетелства П.Д..
Същевременно в процеса на възстановяване е житейски оправдано ищецът да е
изпитвал болка и дискомфорт при установените увреждания. За определяне на вразмера
на обезщетението съдът взе предвид и механизма на настъпване на
противоправното деяние - неочакваността на същото, позицията на
пострадалия – под купето на товарния автомобил, без видимост и в невъзможност
да се предпази, обстоятелството, че понесените увреждания засягат важни части
от тялото, вкл. лице и гръден кош, както и
психическите последици, които инцидентът е имал за пострадалия - настъпилата
депресия, страх от шофиране, дискомфорт и притеснение, нежелание за излизане
навън и сравнително краткия период, през който ищецът не е
могъл да полага труд. Съобразявайки обаче, че претърпените травматични
увреждания не са тежки такива и периодът на пълно възстановяване е сравнително
кратък (около три седмици), без нужда от специално лечение и без данни за
усложнения и очаквания за трайни последици от уврежданията, с оглед възрастта
на пострадалия към момента на увреждането - 41 г., активна
трудоспособна възраст, и значително по - бързото му и
пълноценно възстановяване, както и предвид социално - икономическите условия на
живот в страната към момента на ПТП (2017 г.),
съдът намира, че сумата от 5 500 лв. представлява справедливо по смисъла на чл.
52 ЗЗД обезщетение за доказаните по делото болки и
страдания, от която сума следва да се приспадне извънсъдебно заплатеното от
ответника на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1 500 лв.,
в какъвто смисъл е и постановеното от СРС решение. Оплакването във въззивната жалба, че присъденият размер
на обезщетението за неимуществени вреди е определен от първоинстанционния съд в
нарушение на чл.
52 ЗЗД, че е занижен и не удовлетворява залегналото в
закона изискване за справедливост, е неоснователно. При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди първоинстанционният
съд изцяло е съобразил събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, като е взел предвид специфичните за конкретния случай
обстоятелства, значими за установения в чл.
52 ЗЗД принцип на справедливостта.
Неоснователно е и оплакването на въззивника, че
първоинстанционният съд не е съобразил установената практика по сходни съдебни казуси.
Това е така, тъй като при определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД съдът
следва да отчита обективните и субективните обстоятелства по конкретния казус,
които не могат да бъдат отнапред и еднозначно установени, а следва да се
преценяват с оглед конкретно събраните по делото доказателства, както в случая
е процедирал и съдът в обжалваното решение. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Предвид изложеното, поради съвпадането на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, в обжалваната част.
По
разноските:
При този изход на правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във
вр. с чл. 273 ГПК, разноски се
дължат на въззиваемата страна, която обаче не е подала отговор на въззивната
жалба и не е била представлявана
процесуално в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд, поради
което съдът намира, че разноски не следва да й се присъждат.
С
оглед на цената на иска и разпоредбата на чл. 113 ГПК (в
настоящата й редакция - ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г.), която следва
да намери приложение по аргумент от т. 6 на ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д.
№ 1/2014 г. на ОСТК, ВКС, въззивното решение подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 107921 от 19.04.2019 г. по гр. д. №
58277/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 48
- и състав, в обжалваната част.
Решението в частта, с
която е уважен предявеният иск, е влязло в сила като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред ВКС на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.