РЕШЕНИЕ
Гр.Кърджали,
27.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийски районен съд в публичното съдебно
заседание на двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година в
състав:
Председател:
Дарина Байданова
при секретаря М.С.
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 998
по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид:
Предявени са обективно съединени установителни искове с
пр.осн. чл. 422 вр чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.232 във вр. с чл. 236, ал.2
от ЗЗД, във вр. чл. 86, ал.1, изр.1-во
от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от К.Г.К., А.П.З., М.П.Ш. , Б.Х.П. , С.Х.П. , В.Г.Г. , Н.С.З. и З.С.С. ***, в която се твърди, че
предявяват настоящия установителен иск по сключени с ответното дружество два
наемни договора от дата 05.02.2005г., по силата на които отдали под наем на
ответника недвижим имот, представляващ магазин с прилежащ към него склад с обща
застроена площ от 117,00 кв.м., полезна площ 101 кв.м., а по схема
№1885/22.06.2010 г. на СГКК -Кърджали - с идентификатор 40909.102.203. Твърди
се, че наемните цени неколкократно били изменяни и с последните анекси от 11.07.2008
г. и 10.06.2008г. наемната цена била определена на 360,00 лв. за 1/2 ид.ч. от
магазина, считано от 01.06.2008 г. Твърди се, че от 01.10.2009 г. ответникът
престанал да заплаща наемната цена и продължавал да ползва имота без да заплаща наем. С връчена на 09.04.2010г. на
ответника нотариална покана бил даден срок за доброволно плащане от 10 дни, но до
19.04.2010 г. не последвало заплащане. В поканата като алтернативна позиция при
евентуално неплащане в посочения срок, ищците заявили едностранно прекратяване на
наемните договори. Считат, че след 19.04.2010 г. наемните договори били
прекратени и ответникът дължал обезщетение по прекратен договор за наем,
сключен на 05.02.2005 г. и прекратен на 19.04.2010 г. за 1/2 ид. част от
недвижимия имот, представляващ магазин с прилежащ към него склад с обща
застроена площ от 117,00 кв.м., полезна площ 101 кв.м. Твърди се, че съгласно
сключения договор на 05.02.2005 г. за ½ ид.ч., длъжникът се е задължил
да заплаща наем в размер на 360,00 лева месечно и поради това, че в продължение
на години не бил заплащал същия, на 19.04.2010 г. с решение на Общото събрание
на съсобствениците бил прекратен договора му за наем и бил задължен да върне
вещта. Твърди се, че с оглед на това, че договорът за наем бил прекратен, а
длъжникът продължавал да държи имота и да го ползва, въпреки противопоставянето
на ищците и незаплащане на наем, за ищците бил налице правен интерес да
предявят настоящия иск. В допълнителна молба,
с вх.№ 7683 от 20.09.2016г., ищците конкретизират претенцията си, като
молят да бъде установено по отношение на ответното дружество, че дължи сумата
от 24 100,00 лв., от които 21600,00 лв. - главница и 2 500,00лв. мораторна
лихва за периода от 25.05.2013г. до 25.05.2016г., която главница от 21
600,00лв. представлява неплатен месечен наем в размер на 360лв., дължим за
всеки един от месеците: м. юни 2011г.; м. юли 2011 г.; м. август 2011г.; м.
септември 2011г.; м. октомври 2011 г.; м. ноември 2011 г.; м. декември 2011 г.;
м. януари 2012 г.; м. февруари 2012г.; м. март 2012 г.; м. април 2012 г.; м.
май 2012 г.; м. юни 2012 г.; м. юли 2012г.; м. август 2012 г.; м. септември
2012 г.; м. октомври 2012 г.; м. ноември
2012 г.; м. декември 2012 г.; м. януари 2013 г.; м. февруари 2013 г.; м. март
2013г.; м. април 2013 г.; м. май 2013г.; м. юни 2013 год; м. юли 2013 г.; м.
август 2013 г.; м. септември 2013 г.; м. октомври 2013г.; м. ноември 2013г.; м.
декември 2013 г.; м. януари 2014г.; м. февруари 2014 г.; м. март 2014 г. ; м.
април 2014 г.; м. май 2014г.; м. юни 2014 г.; м. юли 2014г.; м. август 2014 г.;
м. септември 2014 г.; м. октомври 2014г.; м. ноември 2014 г.; м. декември 2014
г.; м.; януари 2015 г.; м. февруари 2015 г.; м. март 2015 г.; м. април 2015г.;
м. май 2015 г.; м. юни 2015 г.; м. юли 2015 г.; м. август 2015 г.; м. септември
2015 г.; м. октомври 2015г.; м. ноември 2015 г.; м. декември 2015 г.; м. януари
2016 г.; м. февруари 2016 г.; м. март 2016 г.; м. април 2016 г.; м. май 2016 г.,
или, за периода 26.05.2011г. – 26.05.2016г. - 360,00 лв. по 60 месеца – 21 600,00
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 26.05.2016
г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на
2 500 лв. за период от три години - от 25.05.2013 г. до 25.05.2016 г. и направените
по ч.гр.д. №642/2016 г. на КРС и настоящото производство разноски. В съдебно
заседание ищците чрез процесуалните си представители поддържат иска и молят
съда да го уважи. Заявяват,че ответникът не владее 2/8 ид.ч. от имота, а
владее целия имот и не им е известно, че е сключен договор за наем между
ответника и СД"НИКЕ-К.,***.2010г. Представят
съображения в писмена защита.
Ответникът „Фил“
ООД гр.Кърджали в срока по чл.131 от ГПК депозира отговор, с който оспорва иска
по основание и размер,като счита исковата претенция за недопустима и
неоснователна и претендира разноски. Посочва, че ответното дружество
действително имало сключен договор за наем за 1/2 идеални части на недвижим
имот - магазин със склад, находящ се на адрес ***, сключен на 05.02.2005 г. от
пълномощник на Р.К.З. - лично за нея и като пълномощник на съсобствениците на
1/2 ид. ч. и Анекс от 11.07.2008 г. Твърди, че на 09.04.2010 г. била връчена Нотариална покана от ищците за
прекратяване на договора и предаване на владението на собствените им идеални
части от имота, като твърди, че освободил веднага половината – 1/2 ид. ч. от
помещението и поради това, че липсва
разпределение между съсобствениците за правото на ползване и до днес твърди,
че ползва само част от недвижимия имот, тъй като има валиден договор за наем с
друг съсобственик за ползваната част от имота. Твърди се в отговора, че след
многократни срещи със съсобствениците на 1/2 идеални част от магазина , с
техния пълномощник Р.К.З., дружеството-ответник предложило да предаде
владението на освободените 1/2 ид. ч. от имота
на съсобствениците, които отказвали да го приемат. Твърди, че на
16.07.2011 г. ответното дружество изпратило на Р.З. - лично до нея и като
пълномощник на всички съсобственици, покана за предаване на владението, която
тя лично получила на същата дата и удостоверила получаването с подпис, като не
били предприели никакви действия. Твърди , че на 17.01.2012 г. отправил отново
покана, чрез куриерска компания , с удостоверено получаване на 18.01.2012 г. ,
покана за въвод във владение до Р.З. - лично за нея и като пълномощник на
всички съсобственици , да встъпят във владението на 1/2 ид. ч. от недвижимия
имот, но последните отново не предприели никакви действия. И на 15.03.2012 г.
по изп.дело №14/2012 г. по описа на ЧСИ-Х.П. с Протокол за въвод във владение
на 1/2 ид. ч. от недвижим имот - магазин е било предадено владението на
пълномощника на съсобствениците - Р.З. , както и ключ от магазина. Счита, че дружеството ползва процесния имот на
правно основание по силата Договори за наем със СД"НИКЕ-К.,
Чавдаров", собственик на 2/8 идеални части от процесния имот, като посочва
, че договорите за наем за тези 2/8 ид. ч. били от 04.01.2007 г.; 03.01.2008
г.; 05.01.2008 г.; 15.08.2011 г., като последният договор за наем бил вписан.
Прави възражение за кредиторова забава, която обосновава. Прави и възражение за
изтекла погасителна давност на вземанията за обезщетенията за наемни вноски, за
лихви, позовавайки се на чл. 111, буква "б" и "в" от ЗЗД за
всички вземания. Счита,че не дължи заплащане на лихва за забава,тъй като покана
не била отправена. Прави възражение за изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, като сочи , че от началния момент - денят, в който договорът за наем бил
прекратен, когато именно следвало да бъде върната и била върната вещта на
наемодателя - 20.04.2010 г. до 20.04.2015 г. давностният срок изтекъл и правото
за неговата защита по съдебен ред било погасено. Алтернативно, оспорва по
размер исковата претенция и моли същата да бъде редуцирана, като дължима от
датата 26.05.2011г. до датата 16.07.2011 г., на която дата Р.З., като
пълномощник, подписала покана, с която са поканени съсобствениците на 1/2 ид.
ч. от магазина да влязат във владение на съсобствения си имот. Претендира
разноски.В съдебно заседание чрез упълномощен адвокат поддържа отговора и моли
иска да бъде отхвърлен. Счита,че искът е предявен срещу ненадлежна страна. Представя
съображения и в писмена защита.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, както
и доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна
страна:
С доклада по чл.146, ал.1 от ГПК съдът е признал за
безспорно между страните сключването на два договора за наем - от дата 05.02.2005г.
- за ползване на магазин с прилежащ към него склад с обща застроена площ от 117кв.м., полезна
площ 101 кв.м., подробно описан в т.1 на договорите и с идентификатор
40909.102.203. Признато е за безспорно, че по силата на последно сключения
анекс между страните, наемната цена е 360,00 лв. месечно за ползването на ½
идеална част от магазина, считано от 01.06.2008г. Признато е, че на
03.06.2016г. е депозирано заявление по чл.410 от ГПК по гр. д.№ 642/2016г. по
описа на КРС, по което е издадена заповед за изпълнение № 89/21.06.2016г., с
която е разпоредено ответникът да заплати на ищците сумата 24 100 лв., от която
21 600 лв. главница и 2500 лв. мораторна лихва за периода от 25.05.2013г. до
25.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.06.2016г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по
делото в размер на 482 лв. за държавна такса и 1 300 лв. за адвокатско
възнаграждение, като в срока по чл.415 от ГПК
е постъпило възражение от ответника, с което същият заявява, че не дължи
изпълнение на вземането.
По делото е открито производство по оспорване истинността
на разписка – товарителница №98340396 на „ Еконт експрес“ по отношение на положения
подпис за получател на Р.К.З. /л.44 от делото/, доказателствената тежест по оспорването на която е възложена на
ответника.
Установява се в
настоящото производство, че с нотариална покана, връчена на ответника на
09.04.2010г., ищците претендират заплащане на дължими месечни вноски и в случай
на неизпълнение в 10 дневен срок – до 19.04.2010г. вкл., прекратяват
едностранно договора и в месечен срок -
от 10.05.2010г. заявяват претенция за освобождаване на имота и връщането му на ищците.
Установява се още, че ответникът на 04.01.2007г.,
05.01.2010г., 15.08.2011г. е сключил договор
за наем,последният от които вписан в Служба по вписванията в КРС на
20.09.2011г., на магазин и принадлежащ склад,находящ се в *** с обща застроена
площ 101 кв.м. със СД "НИКЕ - К.,***-наемодател за ползването на 2/8
ид.части.
На 16.07.2011 г. ответникът изпратил на Р.З. - лично до
нея и като пълномощник на съсобствениците на ½ ид.част от процесния
магазин покана за предаване на владението на посочените идеални части, получена
лично от нея на същата дата срещу подпис.
На 17.01.2012г. до Р.З. - лично за нея и като пълномощник
на всички съсобствениците на ½ ид.част от недвижимия имот - магазин била
отправена друга покана от ответника за предаване на владението на същия по
договор за наем от 05.02.2005г., прекратен на 20.04.2010г. Поканата е изпратена
по куриер и видно от направеното в товарителницата отбелязване е получена на
18.01.2012г. от Р.З..
На 15.03.2012 г. по изп.дело №14/2012 г. по описа на ЧСИ-Х.П.
с Протокол за въвод във владение на 1/2 ид. ч. от недвижим имот - магазин
е предадено владението на пълномощника
на съсобствениците - Р.З. , заедно с ключ от магазина.
По делото са
събрани гласни доказателства .От показанията на св.Р.Б. и М. О. – работещи в
съседство на процесния магазин, се установява,че на *** има магазин – търговски
обект,стопанисван от „Фил” ООД чрез К.К. , с която били колеги от „ Рила- 98“
АД, като от 2001г.- 2002г. до сега друг не бил стопанисвал същия обект и
продавачката била една и съща. Входът бил отпред, друг вход нямало. През
големите панорамни стъкла се виждало, че магазинът бил един търговски обект,
предлагали се промишлени стоки - тапети, бои, чаши. По искане на магазинерката
св.О. посетила непосредствено преди разпита й магазина , който имал един вход,
търговска площ със стока и складово помещение отзад, обособено със завеси. От
едната страна в магазина била разположена стока за продан – чаши,чинии и сервизи,
а от дясната страна се продавали ролки с тапети и бои. В търговското помещение
нямало свободна част, освен пътеката за минаване, като в складовото помещение също
имало стока опакована в кутии.
От показания на св.М.К. – съдружник в ответното дружество
и съпруг на управителката на същото се установява, че „Фил“ ООД имало сключен
договор със СД „Нике“ за същото помещение като съсобственик на имота, а именно,
на 2/8 ид.ч., с площ на помещението - около 130 кв.м. с търговска зала и складова
зала, стоките били домашни потреби, тапети, бои. Свидетелят заявява,че се ползвала
част от търговската зала - от ляво и от дясно на помещението, но основно от
лявата страна. Складовото помещение не се ползвало, като от въвода във владение
- след решение на делото, ключът бил предаден в присъствието на
съдия-изпълнител и владението на Р.З. и адв. Д.. Нямало случай да идват съсобственици,
да влизат, да искат да ползват имота и да не били пускани,напротив - многократно били канени. Складовото
помещение било разделено с преграда, с параван и не се ползвало. Магазинът имал
един вход и наемателят ползвал 2/8 ид.ч. от общата площ на магазина. При
влизане от вратата имало разположена стока и от двете страни - от ляво и от дясно.
По делото е назначена съдебно-почеркова експертиза, от
заключението по което се установява,че саморъчният подпис в разписка на „Еконт
експрес“ с №98340396 бил копие на подпис ,който не бил положен от Р.К.З.,с ЕГН **********.
В съдебно заседание вещото лице Д.М.П. допълва, че ответникът представил
екземпляр, който също бил фотокопие, получено от офиса на „Еконт“, откъдето му
обяснили, че оригиналът можел да бъде потърсен само от изпращача в централата. Според
експерта, изследване може да бъде направено и на ксероксни копия, ако са с добро качество. В
случая подписът притежавал добро качество на изображението и имал достатъчно
идентификационни признаци,
индивидуализиращи изпълнителя,при което можело да се извърши сравнително
изследване.
Предвид изложеното, съдът намира предявените
установителни искове за неоснователни.
По делото не е спорно,
че страните са били в наемно правоотношение
за ползването на ½ ид.ч.
от недвижим имот – магазин и с прилежащ към него склад срещу месечна наемна
цена от 360,00 лв., което правоотношение е прекратено на 19.04.2010г. с
нотариална покана, връчена на ответника. Установено бе,че освен с ищците, ответното
дружество е сключило договор за наем на 2/8 ид.ч. от имота и с друг
съсобственик –СД „Нике-К.,***, действащ и понастоящем. Ищците са поканили
наемателя-ответник да върне вещта, като се
противопоставили на ползването й и чрез изпълнително дело за въвод във
владение, по което на 15.03.2012г. е извършен въвод във владение и предаден
ключ от магазина на ищците. Относно ползването на вещта по делото бе
установено, че от 2002г. до сега площта на процесния магазин изцяло се ползва от
ответното дружество, вкл. идеалните части, за които наемния договор е прекратен
от ищците, като стока е разположена от двете страни на единствения вход, както
и в складовото помещение. По делото не бе установено, обаче, ответникът да е
пречил на ищците да осъществяват правото си на собственост, като формално или
не в образуваното изпълнително производство е бил осъществен въвод на ищците
във владение и им е бил предаден ключ от ответника. Ето защо, доколкото не бе
установено, че ищците са поискали с реални действия да упражнят правото си на
собственост, бездействието им не следва да се вменява във вина на ответното
дружество, още повече,че същото има основание да се намира в имота, а именно,
по силата на действащ наемен договор,сключен с друго лице от съсобствениците.
На следващо място, съдът намира,че в случая въпреки формулираната претенция
като дължим наем, доколкото се твърди прекратяване на наемното правоотношение
на 19.04.2010г., но се претендират суми за последващ прекратяването период – от
м.юни 2011г., следва да се приеме, че ищците целят да бъде установено вземането
им за обезщетение за вреди по чл.236,ал.2 от ЗЗД. По делото, обаче, не бе
установен размерът на това дължимо обезщетение за вреди, като в случая не
следва да се приема, че размерът на същото съставлява аритметична величина, изчислена
като стойността на последната наемна вноска по договора, умножена по броя на
месеците,за които се претендира обезщетението. В тази връзка, съдът съобрази
съдебната практика, задължителна и за настоящия състав, поради постановяването
й в производство по чл.290 от ГПК и
изразена в решение №18/05.03.2010г. по т.д.№527/2009г. на ВКС,ТК. С оглед
изложеното дотук, следва да се приеме, че искът е неоснователен и същият следва
да бъде отхвърлен, ведно с претендираната законна лихва от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК.
По отношение на довода за недопустимост на
иска,поради липса на пасивна легитимация на ответника, съдът намира същия за
неоснователен, тъй като в чл.236, ал.2 от ЗЗД изрично е формулирана
отговорността на наемател, който ползва въпреки противопоставянето на
наемодателя вещта.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна е
и претенцията за заплащане на мораторна лихва за периода от 25.05.2013г. до
25.05.2016г., поради което същата следва да бъде отхвърлена.
На последно място, по откритото производство по оспорване
истинността на разписка – товарителница №98340396 на „Еконт експрес“,съдът
намира, че по делото бе установено с годни и относими доказателства,че
товарителницата не е истински документ и по-конкретно, не е подписана от
соченото за издател лице, като съдът кредитира заключението по изготвената
съдебно – почеркова експертиза, както поради обосноваността на същото, че е
налице добро качествено изображение и достатъчно идентификационни признаци,
индивидуализиращи изпълнителя, така и поради обективността и компетентността на
вещото лице,които не се оспорват от страните. Ето защо, следва да бъде признато
за доказано оспорването на посочения документ и същият на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК да бъде признат за
неистински, да се изключи от доказателствата по делото и препис от него да се
изпрати на прокурора.
С оглед крайния изход на делото разноски в полза на
ищците не следва да се присъждат. В настоящото производство разноските на
ответника възлизат на 90,00 лв. за възнаграждение на вещо лице и 1680,00 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение, или, общо 1770,00 лв., които следва да
бъдат присъдени в тежест на ищците в пълен размер.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА ДОКАЗАНО оспорването истинността на разписка – товарителница №98340396 на „ Еконт
експрес“ по отношение на положения подпис за получател на Р.К.З., като ИЗКЛЮЧВА
документа от доказателствата и ИЗПРАЩА препис от него на прокурор в
РП-Кърджали.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Г.К., с ЕГН **********, А.П.З., с ЕГН **********, М.Ш., с
ЕГН **********, Б.Х.П., с ЕГН **********,
С.Х.П., с ЕГН **********, В.Г.Г., с ЕГН **********, Н.С.З., с ЕГН ********** и З.С.С.,
с ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ***, *** -адв.Д.В. ***, против „Фил“
ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, иск за
установяване съществуването на парично задължение в общ
размер на
24 100,00 лв., от които 21 600,00 лв. – главница и 2
500,00 лв. - мораторна лихва за периода от 25.05.2013г. до 25.05.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 03.06.2016г. до окончателното
й изплащане, за
които е издадена Заповед № 89 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 21.06.2016 год. по ч.гр. д. № 642/2016 год. по описа на КРС.
ОСЪЖДА К.Г.К., с ЕГН **********, А.П.З., с
ЕГН **********, М.Ш., с ЕГН **********,
Б.Х.П., с ЕГН **********, С.Х.П., с ЕГН **********, В.Г.Г., с ЕГН **********,
Н.С.З., с ЕГН ********** и З.С.С., с ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ***,
*** -адв.Д.В. *** да заплати на „Фил“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** деловодни разноски в
размер на 1770,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия: