Р Е Ш Е Н И Е
№…….........../02.06.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети май през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1705 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявен от „К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, срещу В.Л.В., ЕГН **********,***, осъдителен иск с правно основание чл. 9, ал. 1 от ЗПК във вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 300 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за кредит № ********** от 26.06.2016
г., сключен между ответника и „4финанс“ ЕООД, вземанията по който са
прехвърлени в полза на ищеца с договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018
г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 16.09.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, евентуално
съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за същата сума, получена от ответника
без основание.
Съобщението по чл. 131 ГПК е редовно връчено лично на ответника на
16.11.2020 г., като в указания едномесечен срок по делото не е депозиран писмен
отговор на исковата молба.
В проведеното на
17.05.2021 г. открито съдебно заседание редовно призованият ответник не се е
явил лично, нито е изпратил представител, като не е направил и искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът своевременно е формулирал
искане за постановяване на неприсъствено решение срещу него.
От приложените по делото
книжа се установява, че на ответника са дадени указания за последиците от
неспазване на срока за отговор на исковата молба, както и от неявяването му в открито
съдебно заседание.
Ищецът е основал исковата си претенция на следните фактически твърдения: на
26.06.2016 г. между В.Л.В., в качеството й на потребител, и „4финанс“ ЕООД –
доставчик, по реда на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние бил сключен процесният договор за кредит при Общи условия, по силата
на който доставчикът се задължил да предостави на потребителя сумата от 300 лв.
срещу насрещното негово задължение да върне заетата сума в срок от 30 дни,
тоест до 26.07.2016 г. Кредитът бил изцяло усвоен на 26.06.2016 г., когато
уговорената сума била предоставена на ответника чрез системата на „Изипей“. Крайният срок за връщане на сумата бил настъпил,
но същата така и не била заплатена, въпреки отправените покани за доброволно
изпълнение до ответника. Вземанията по договора за кредит били прехвърлени от „4финанс“
ЕООД в полза на ищеца с договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033 от 23.11.2018
г.
Ответникът не е оспорил така изложените твърдения. Отделно от това, същите
се подкрепят и от събрания по делото доказателствен материал. Преценени в
тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятна основателност
на предявения главен иск.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са
налице предпоставките, обективирани в разпоредбата на чл. 239 ГПК, поради което
и претенцията с правно основание чл. 9, ал. 1 от ЗПК във вр.
чл. 99 ЗЗД следва да бъде уважена с постановяване на неприсъствено решение по
делото срещу ответника.
При този извод съдът не дължи произнасяне по
предявения евентуален иск.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното искане, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски в общ размер на 150
лв., от които 50 лв. за заплатена държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид крайния
извод за основателност на исковата претенция, разноски на ответника не се
следват.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.Л.В., ЕГН **********,***,
да заплати на „К.Б.” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 300 лв. (триста лева), представляваща непогасена главница по договор за
кредит № ********** от 26.06.2016 г., сключен между ответника и „4финанс“ ЕООД,
вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 16.09.2020 г.,
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 9, ал. 1 от ЗПК
във вр. чл. 99 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Л.В., ЕГН **********,***,
да заплати на „К.Б.” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 150 лв. (сто и петдесет лева)
за сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Присъдените суми в полза на ищеца могат да бъдат
заплатени по посочената в исковата молба банкова
сметка *** ***, открита в „Банка ДСК“ АД с титуляр „К.Б.”
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: