Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1626
Година 2021, 02.08. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ
отд.,VІІ състав
на 28.06.2021 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
Секретар: С.С.
при присъствието на прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа докладваното
от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 761 по описа за 2021 година и като
обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Ищецът О.А.С. ***, чрез адв. В. С. е
предявил срещу ответника Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ -
София, бул.”Ген. Николай Столетов”№21 претенция за присъждане на сумата от 30
000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.03.2021г. до
окончателното и изплащане, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения и
психологически дискомфорт, за периода от 21.05.2019г. до 22.03. 2021г., в
резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода в Затвор Пловдив, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ/пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. чиста
жилищна площ на човек“/, лоши хигиенни условия в килиите/килиите са мръсни,
наличие на хлебарки, дървеници и гризачи в тях/, липса на постоянен достъп до
течаща топла и студена вода и санитарен възел в килиите, неназначаването на
лицето на работа, както и непредоставяне на необходимите му лекарства за
болките в краката и слабините, от които л.св. страда, с което се презюмира
нарушаване правата по чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на
човека/ЕКЗПЧ/ и чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража/ЗИНЗС/. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски в
размер на 10 лева – заплатена държавна такса, както и адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът – Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, чрез
процесуалния си представител юриск.Ч., счита така предявените претенции за неоснователни, поради което настоява за отхвърлянето
им. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична
основателност на исковите претенции.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
От постъпили Становища с рег. №2795 от 01.04.2021г. от ИСДВР Вл. И. и ИСДВР
Т.Ц.при Затвор Пловдив/л.27-29/ се установява, че л.св. О.С. за периода от
21.05.2019г. до 16.12.2019г. е бил настанен в Трета група, стая №35, която е с
площ от 27,91 кв.м. без санитарния възел с един отваряем прозорец с размери
1,20/1,20м. и санитарен възел с площ от 4,60 кв.м. и един отваряем прозорец с
размери 1,20/1,20м. През този период в стая №35 са били настанени от 7 до 13 л.св.
На 17.12.2019г. ищецът е преместен в стая №24, където пребивава до
22.03.2021г., която е с площ от 30,95 кв.м. без санитарния възел и е с два
отваряеми прозореца с размери 1,20/1,20м и 0,65/1,20м и санитарен възел с площ
от 4,44 кв.м. с един прозорец с размери 0,50/0,40м. В периода от 17.12.2019г.
до 17.06.2020г. в това спално помещение са пребивавали от 8 до 11 л.св., в
периода от 18.06.2020г. до 04.08.2020г. от 5 до 7 л.св., в периода от
05.08.2020г. до 09.03.2021г. от 8 до 10 л.св., от 10.03.2021г. до 12.03.2021г.
– 7 л.св. и от 13.03.2021г. до 22.03.2021г. – 8 л.св. Във всички спални
помещения, в които е бил настаняван, а и във всички спални помещения в Затвор
Пловдив има обособени санитарни възли с достъп до течаща студена вода, като
оборудването на спалните помещения е стандартно и еднакво за всички л.св. –
легло с размери 90/180см. и шкаф с размери 45/50см.
Установява се също така от посочените становища, че със Заповед
№1199/10.05.2019г. ищецът по негова молба е бил назначен на работа като „чистач
на източна столова“, но е спрян от работа със заповед №2381/03.09. 2019г. след
като е наказан със Заповед №2376/03.09.2019г. с лишаване от хранителна пратка
за срок от три месеца за нерегламентирана сделка – размяна на кифли с цигари с
друг лишен от свобода. А от 26.01.2021г. е устроен на работа пак по негова
молба като работник по дезинфекцията на Трети пост, където продължава да работи
до 22.03.2021г. В подкрепа на тези твърдения са представени Заповед
№Л-1199/10.05.2019г. на Началника на Затвора Пловдив, Декларация от
10.05.2021г. и Заповед №Л-202/26.01.2021г. на Началника на Затвора
Пловдив/л.40-42/. Отделно от това се посочва и че е завършил курс за заварчици
с продължителност от 27.08.2019г. до 27.09.2019г., участвал е и в курс „Аз уча
английски език“, но поради здравословни причини не е успял да го завърши.
По отношение на дейностите по дезинсекция и дератизация в Затвора Пловдив
са представени Договор от 13.11.2018г., сключен между ГДИН и
„ДДД-1“ООД/л.19-25/, ведно с 14 бр. протоколи за извършени услуги в исковия
период, два от които за извънредна обработка/л.77-90/, както и Договор за
възлагане на обществена поръчка за услуги №650/1 от 20.01.2021г., сключен между
ГДИН и ДЗЗД“Фаворит Мениджмънт“, ведно с 2 бр. протоколи – инспекционен лист
за извършена ДДД обработка през 2021г./л.31-39/.
Във връзка със здравословното състояние на лицето по делото е представена
Медицинска справка от д-р Р.Д.лекар-ординатор МЦ Затвора Пловдив с
рег.№2795/06.04.2021г., от която се установява, че многократно е викана СМП,
като същата е отказвала да изведе л.св. С. във външно болнично заведение за
настаняване и лечение, защото не е необходимо. Изписаните му лекарства по
епикриза от МБАЛ“Света Каридад“ гр.Пловдив не се купуват, защото не се
зареждат в аптеката на затвора, същите му се изписват по рецептурна книжка,
като той самият си е закупил веднъж и отказва да ги поддържа. Посочва се също
така в справката, че в аптеката на МЦ Затвора Пловдив не се поддържат всички
медикаменти, налични в аптечната мрежа в страната, доставят се определени
медикаменти по списък. Само посещенията на л.св. за два месеца в МЦ са седем
на брой с предоставени от наличните медикаменти за всичките му оплаквания.
Същият всекидневно се води на преглед в МЦ, като му се предоставят след преглед
всички необходими медикаменти, налични в аптеката на МЦ. В подкрепа на тези
твърдения е представено копие от медицинското досие на лицето, ведно с
рецептурната му книжка/л.43-76/.
В хода на съдебното производство, по искане на ищеца като свидетел е
разпитан Г.Б.И.. Същият заявява, че познава ищеца от 3-4 години, заедно са в
килия №24 от месец и нещо, където са 9 л.св., като преди това С. е бил в килия
№35, където свидетелят не е ходил. В килия №24 свидетелят посочва, че има
двойни легла като вишки, има мухъл и влага постоянно във всички стаи, можело да
се четат вестници и книги, но трудно, тъй като вечерта ставало тъмно, имало две
нормални лампи в килията, имало дървеници, но нямало мишки, за дървениците
пръскали, но пак имало навсякъде, имали тоалетна, но нямали топла вода, като
топла вода нямало и в килия №35. По отношение на чистотата посочва, че се
предоставят препарати за чистене, като самите л.св. си почистват, в т.ч. ищецът
до последно е работил – той е дезинфекцирал за мишки и гризачи, давали са им
сапуни, прах и веро, а те си имали в килията метла и лопати, които използвали
често. Свидетелят И. знае, че ищецът е болен, но не знае от какво, като твърди,
че след като се е оплачел и веднага го извеждали или в болницата или в
стационара и според него не е имало случай да не се предприемат действия.
Посочва, че през 2019г. не са били с ищеца в една килия, през 2020г. са били
заедно в килия №24, а през 2021г. не са били заедно. Съдът кредитира
показанията на разпитания по делото свидетел, като същите ще бъдат коментирани
при необходимост по-долу в това изложение, наред с останалия събран по делото
доказателствен материал.
Други доказателства в хода на съдебното производство не са ангажирани от
страните.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното.
Разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС.
Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда
на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо
лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и
контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което
са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото
лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за
процесния период има както процесуална, така и материалноправна легитимация да
отговаря по предявения иск.
На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма
от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на
исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на
администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или
съдебен акт.
За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284
ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на
противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима
презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано
подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение/чл.3
ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност/чл.3 ал.2/.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата
администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди,
следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от
бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд
по правата на човека/решение от 10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу
България/, разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от
условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от
отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до
намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на
задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от
тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда
по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно
от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение,
дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху
конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика
във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.
Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС,
според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС/в редакцията ДВ, бр.25 от 2009г., в сила от
1.06.2009г./ осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или
нечовешко отношение. В ал.2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания,
жестоко или нечовешко отношение се смятат: 1./всяко умишлено действие или
бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание, освен
регламентираните в този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или
оръжие; 2./умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия
за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко
общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да
причинят увреждане на здравето; 3./унизително отношение, което уронва
човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме
действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или
малоценност. Като съгласно ал.3, за изтезания, жестоко или нечовешко отношение
се смятат действията или бездействията по ал.2, извършени от длъжностно лице
или от всяко друго лице, подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез
явно или мълчаливо съгласие.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС/в редакцията ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от
7.02.2017г./ осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата
разпоредба е указано, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В най-общ план и двете редакции са еманация на установените в практиката
на ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение
по смисъла на чл.3 ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4
и ал.5/предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на
нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са
действали през процесния период, което е основание за преценка във всеки
конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тази
законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното
място, където ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“.
Все в тази насока следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко
място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни,
битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а
арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване
човешкото достойнство на задържаните лица.
В чл.43 ал.4 ЗИНЗС/в сила от 7.02.2017г./ е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв.м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС/предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от
7.02.2017г./ количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и
минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за
прилагане на закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на
лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Относима към спора е и материалноправната разпоредба на чл.3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е
ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на
Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред
тези норми на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според
посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на
изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от
Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и утвърдени
от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и
2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е
критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на
държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода,
и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни
изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните
условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ,
осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички помещения, в които живеят
и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците трябва да имат достатъчни
размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като
прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен
въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба; б) изкуственото
осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да
четат или работят без опасност за тяхното зрение. 12. Санитарните възли трябва
да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява
своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на
чистота и пристойност. 13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са
достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да
се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат температура и
толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат
сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път седмично в
районите с умерен климат.“.
По казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските
съдилища/решение №10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д. №15508/2011г., решение
№6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм.д. №13664/2012г., решение №104 от
20.02.2009г. на ВКС по гр.д. №5895/2007г., решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС
по гр.д. № 1648/2008г., решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС по гр.д.
№4427/2007г./, в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ,
постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и
възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода, е отклонение от
подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните
периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната
разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии, на които
следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.
При разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и
съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела,
заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е
твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в
местата за лишаване от свобода/решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу
България, решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й.срещу България, решение
от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Навущаров срещу България, решение от
28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България, решение от 27.11.2008г.
на ЕСПЧ по делото Славчо Костов срещу България, решение от 27 януари 2015г. по
шест съединени дела Нешков и други срещу България/. Последното е пилотно
решение по своя характер. Това е нов механизъм, уреден в глава V от правилата
на съда, чл.61 Пилотно решение Pilot Judgment приложим при наличие на
структурни или системни проблеми в държава член на Съвета на Европа.
Така например, в пилотното решение от 27 януари 2015г. за условията в
българските затвори „Нешков и други против България“, жалба №36925/10, Съдът
приема, че провеждането на исково производство по чл.1 ЗОДОВ от затворници за
обезщетяване за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка с лошите
условия в българските затвори, не е ефективно средство за защита, което би
поправило нарушението, заради формалистичния подход на съдилищата при
разглеждането на този тип дела във връзка с преценката на редовност на исковата
молба, указанията до ищеца за посочване на надлежния ответник по исковете,
оценката на доказателствата, в частност – на свидетелски показания; възлагане
на доказателствената тежест върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от
Конвенцията, относно установяване наличието и размера на претърпените от тях
неимуществени вреди във връзка с лошите условия в затворите. Наред с това, в
посочените съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали
условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до
третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията.
В конкретния казус, както вече се посочи и по-горе, от ищеца се претендират
неимуществени вреди в размер на 30 000 лева за периода от 21.05. 2019г. до
22.03.2021г. в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив. Твърди се още в
исковата молба, че за предходен период ищецът има заведен друг иск срещу ГДИН,
който след извършена служебна справка се установи, че касае периода до
21.05.2019г. включително, като с влязло в сила Решение №2551/09.12.2019г.,
постановено по адм. дело №1535/2019г. по описа на Административен съд –
Пловдив, ГДИН е осъдена да заплати на С. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода от 29.05.2015г. до 17.07. 2015г. и от
28.03.2016г. до 21.05.2019г. В тази връзка и доколкото исковата молба,
по повод на която е образувано настоящото производство, касае периода от 21.05.2019г.,
за която дата вече му е присъдено обезщетение с посоченото по-горе съдебно
решение, настоящият иск по отношение на претендирано обезщетение за
21.05.2019г. е недопустим, тъй като
обезщетение вече му е било присъдено, поради което и в тази част
производството следва да бъде прекратено, по аргумент от чл.299 ал.2 ГПК във
вр. с чл.144 АПК.
По отношение на останалия исков период, а именно от 22.05.2019г. до
22.03.2021г., от събраните и описани по-горе доказателства, се установява, че
за период от 620 дни, ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му
пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на
Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. За такива
съдът приема периодите от 22.05.2019г. до 16.12.2019г., когато ищецът е
пребивавал в спално помещение №35 заедно с още 6, 7, 8, 9, 10, 11 или 12 л.св.,
при положение, че това спално помещение е с площ от 27,91 кв.м., или за 6
л.св./л.27-28/, както и за периодите от 17.12.2019г. до 17.06.2020г., от 05.08.
2020г. до 09.03.2021г. и от 13.03.2021г. до 22.03.2021г., когато е пребивавал в
спално помещение №24 заедно с още 7, 8, 9 или 10 л.св. при положение, че това
спално помещение е с площ от 30,95 кв.м., или за 7 л.св./л.28-29/. Тези обстоятелства,
съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в пилотното
решение „Нешков и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно
основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително
отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
По делото обаче не се установиха данни да има дървеници, хлебарки и
гризачи, в каквато насока са твърденията на ищеца. Обратно, от страна на
администрацията са представени конкретни данни за извършвана периодично
дезинсекция, дератизация и дезинфекция, третираща именно насекоми/хлебарки,
бълхи и дървеници/ и гризачи през целия исков период/л.19-25, л.31-39/. Отделно
от това няма данни от страна на ищеца да са подавани молби, в които да се е
оплаквал от наличието на инсекти и/или гризачи в Затвора Пловдив, поради което
и следва да се приеме, че вследствие на регулярно извършвани ДДД обработки в
Затвора Пловдив, за което са представени доказателства, няма дървеници,
хлебарки и гризачи. Все в тази насока и следва да се посочи, че от събраните по
делото доказателства, в т.ч. и разпита на свидетеля И. се установява, че ищецът
е бил назначен на работа именно като работник по дезинфекцията на Трети пост, в
който пост той е пребивавал през целия исковия период. В този смисъл и съдът не
възприема показанията на свидетеля И., че въпреки пръскането е имало
дървеници, още повече, че съгласно представения договор, сключен с „ДДД-1“ООД
на 13.11.2018г., в т.1.2. е уговорена клауза за допълнителни, т.е. извънредни
дезинсекция и дератизация, и в случай, че ищецът бе подал оплакване,
ответникът именно въз основа на сключения договор за извършване на ДДД
обработки, би следвало да сезира изпълнителя да извърши извънредно третиране и
едва, ако това не бе сторено, ищецът би могъл да се позове на бездействие от
негова страна.
По идентичен начин стои въпросът и с твърденията за мръсни килии, доколкото
от страна на свидетеля не само се посочва, че са им осигурявани препарати за
хигиенизиране на помещенията, но и същите често са били почиствани посредством
предоставените им метла и лопати.
Няма нарушение и на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, доколкото от събраните по делото
доказателства се установи, че всички помещения, в които е пребивавал С., са
разполагали със санитарен възел и постоянно течаща студена вода.
Не така стои въпросът обаче с наличието на топла течаща вода, за която
както ищецът, така и разпитаният по делото свидетел посочват, че липсва не само
в обитаваните от ищеца спални помещения №24 и №35, но и в останалите спални
помещения. Следва в тази връзка да бъде съобразено, че с определението за
насрочване на делото в открито съдебно заседание, съдът е указал на страните
подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването. Именно в тази
връзка и от страна на ищеца е направено искане за събиране на доказателства във
връзка с установяване на твърдените от него факти за извършени нарушения на
чл.3 от страна на органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС и съответно е изискана справка
от Затвора Пловдив, в т.ч. е указано, че на основание чл.284 ал.3 ЗИНЗС в
случай на непредставяне на изисканите доказателства, съдът може да приеме за доказани
твърдените от ищеца факти и обстоятелства. Справка за осигуряването на топла
вода, респ. на условия за къпане или вземане на душ, не е постъпила нито от
ответника, нито от Затвора Пловдив, поради което и следва да се приемат за
доказани твърденията на С., че не му е била осигурена топла вода, необходима
за къпане или вземане на душ толкова често, колкото това се изисква от общата
хигиена през целия исков период.
По отношение на твърдяната липса на медицинско обслужване, следва да се
посочи, че съгласно разпоредбата на чл.128 ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се
създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани
данни за здравословното му състояние. При преместване на лишения от свобода в
друг затвор медицинското досие се изпраща незабавно на приемащата териториална
служба.
Условията и редът за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода
са определени в Наредба №2/2010г. за условията и реда за медицинско обслужване
в местата за лишаване от свобода, издадена от министъра на здравеопазването и
министъра на правосъдието на основание чл.128 ал.3 ЗИНЗС. Налице е разлика между
дължимата административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване
с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др. и медицинската такава -
профилактична, диагностична и лечебна, като качеството на последната следва да
се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Това следва от
разпоредбите на чл.3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните
заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС №159 от 17.07.2003г.,
както и тези на чл.3, 4 и 5 от Наредба №2/2010г. Според чл.133 ЗИНЗС към
затворите, затворническите общежития и поправителните домове се създават
медицински центрове, а съгласно чл.134 от същия закон в тях се осъществяват:
1.спешна медицинска и дентална помощ; 2.първична медицинска помощ; 3.специализирана
извънболнична медицинска помощ; 4.дентално обслужване; 5.профилактична,
рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и
укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода;
6.медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от
свобода.
От фактите, изложени в исковата молба, съдът е препятстван да разбере какво
е точно твърдението на ищеца и каква медицинска помощ твърди, че не е получил,
доколкото неговите твърдения са, че страда от болки в краката и слабините, за
което са му изписани лекарства, но не му ги предоставят, а той няма пари да си
ги купува. Това обстоятелство не се установява от събраните по делото
доказателства, доколкото няма данни през исковия период С. да е имал подобни
страдания и/или да е заявил, че се нуждае от някакво лечение в тази връзка. За
пълнота следва да се посочи, че по делото са налице данни за други заболявания
– артериална хипертония, нестабилна стенокардия, болки в раменни стави и др.,
включително и за назначавана терапия, но в нито един от представените
медицински документи - епикризи, амбулаторни листове, в т.ч. фишове за спешна
медицинска помощ, няма данни за подобни на посочените в исковата молба болки в
краката и слабините. Ето защо следва да се приемат за недоказани твърденията на
ищеца за извършени нарушения от органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС, свързани с
неосигуряване на адекватно медицинско обслужване по конкретно посочени
заболявания. Отделно от това, в показанията си разпитаният по делото свидетел И.
сочи, че не е имало случай да не се предприемат действия във връзка със
здравословните оплаквания на ищеца – същият или е бил извеждан в болница или е
бил настаняван в стационара, които показания се подкрепят и от представените
доказателства – епикризи, фишове за спешна медицинска помощ, а така също и от
справката от д-р Д., в която се посочва, че С. е бил настаняван седем пъти в
стационара към затвора/л.43 и сл./.
Не може да бъде споделено и твърдението, че ищецът не е бил назначаван на
работа, доколкото безспорно се установи, че по негова молба от 10.05.2019г. със
Заповед №Л-1199/10.05.2019г. на Началника на Затвора Пловдив е бил назначен
като чистач на източна столова към домакинския щат на Затвора Пловдив при
условията на платен труд при 6-дневна работна седмица, 4-часов работен ден и
почивен ден - събота, считано от 10.05.2019г./л.40-41/ и е работил до момента,
в който е бил наказан на 03.09.2019г. Отново по негова молба е бил назначен на
работа със Заповед №Л-202/26.01.2021г. на Началника на Затвора Пловдив като
работник по дезинфекцията на Трети пост в Затвора Пловдив при условия на
неплатен доброволен труд, при 6-дневна работна седмица, 4-часов работен ден,
почивен ден – неделя, считано от 26.01. 2021г. с изпитателен срок от 1
месец/л.42/, като от данните по делото се установява, че същият и към момента
на депозиране на исковата молба все още е работил, в каквато насока са и
показанията на разпитания по делото свидетел И..
Ето защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна
на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на
конкретно установените факти по делото/пренаселеност на килиите и
неосигуряване на топла вода/, които водят до извода, че битовите условия
създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от
свобода, създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Тези
неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение
към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им поради
липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти.
С оглед доказателствената тежест в процеса, следва да се приеме, че
ответникът не е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на
ищеца за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ през посочените
по-горе периоди, в които ищецът е пребивавал в това заведение. Отговорността на
държавата за причинените вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е обективна и освобождава
ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният
характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните
органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които
са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без
значение дали са причинени виновно от тях.
В случая безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо
бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено
да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на
наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на
ищеца в посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към
човешкото му достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв.м. в
спалните помещения, в които е бил настанен, необходима за спокойното му
биологично съществуване за период от 620 дни, в т.ч. осигуряване на топла
вода, необходима за къпане или вземане на душ толкова често, колкото това се
изисква от общата хигиена през целия исков период, които да не създават
предпоставки за увреждане на физическото и психическото му здраве и за
нарушаване на забраната, установена в чл.3 ЕКПЧ.
Недостатъчното жизнено пространство поради пренаселеността в спалните
помещения, в което е бил настанен ищецът, липсата на топла вода, необходима за
къпане или вземане на душ толкова често, колкото това се изисква от общата
хигиена, са предизвикали такова ниво на страдание за С., което надвишава това,
присъщо на лишаването от свобода. Според практиката на ЕСПЧ, начинът на
изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от свобода на отчаяние
или изпитание, които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на страдание
при престой в затвора.
В пилотното решение на ЕСПЧ по делото Нешков и други срещу България се
сочи, че крайната липса на място в затворническа килия има голяма тежест при
оценката на това дали условията на задържане са в нарушение на чл.3 ЕКПЧ.
Неблагоприятните ефекти от пренаселеността водят до нечовешки и унизителни
условия на задържане. Ако затворниците имат на разположение по-малко от три
квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова
тежка, че да доведе сама по себе си, независимо от други фактори, до нарушение
на чл.3 от Конвенцията. В този смисъл са решенията по делото Нешков и др. срещу
България, делото Тореджани, делото Ч. срещу България и други.
При това положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС
налага да се приеме, че С. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Така, съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществените вреди се присъжда
от съда по справедливост, като неговият размер зависи от степента и характера
на вредите и от продължителността на периода, през който са били претърпени.
С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия при
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, според
настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се
присъди, е в размер на 3 870 лева при съобразяване на съдебната практика по
идентични дела, в т.ч. разрешението на ЕСПЧ касателно размерите на
присъжданото обезщетение, посочени в осъдителните решения срещу България по
делата Ч. и К., Й. и Д. и И. и други, както и обстоятелството, че е част от
целия му престой в Затвора Пловдив, за една част от който вече е постановено
съдебно решение, с което е прието, че е налице нарушение по чл.3 ЗИНЗС. Според този
съд, именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените
психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната
преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно
обществения критерий за справедливост. Преценката за размера се съобразява и с
обстоятелството, че с присъденото обезщетение по адм. дело №1535/2019г. по
описа на съда и с настоящото съдебно решение се постига обезщетяване на С. за
период от близо пет години, което именно следва да бъде отчетено при формиране
изводите на съда за конкретния размер на присъжданото глобално обезщетение.
В останалата част за разликата над 3 870 лева до пълния предявен размер от
30 000 лева, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, искът
следва да бъде отхвърлен.
Съответно, спрямо този размер на главния иск/3 870 лева/, ще следва да бъде
уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено
плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата,
считано от 22.03.2021г., до окончателното изплащане на сумата.
По разноските.
При този изход на спора, и с оглед заявената претенция за присъждане на
сторените разноски, на основание чл.286 ал.3 ЗИНЗС ответникът следва да заплати
на ищеца внесената държавна такса в размер на 10 лева, а на пълномощника на
ищеца възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по
настоящото дело на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.8 ал.1
т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в размер на 184,47 лева, съразмерно на уважената част от иска.
По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената
защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй
като производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в
ал.2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10
ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на
изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне
на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи.
Или, искането на ответника за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ІІ отд., VІІ състав:
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията“ – София, бул. ”Ген.Николай Столетов”№21 да заплати на О.А.С. от гр.Пловдив, сумата от 3 870/три хиляди осемстотин и седемдесет/
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив в периода 22.05.2019г. – 22.03.2021г.
включително, както и законовата лихва върху тази сума, считано от
22.03.2021г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция до пълния и размер от 30 000 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата
претенция в частта, с която се претендира присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за 21.05. 2019г. и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази му част.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, бул. ”Ген.Николай Столетов”№21 да заплати на О.А.С. от
гр.Пловдив, сумата от
10/десет/ лева, представляваща внесената държавна такса.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, бул. ”Ген.Николай Столетов”№21 да заплати на О.А.Сердаров от
гр.Пловдив, да заплати в
полза на адвокат В.Стоянов ***, сумата от 184,47/сто осемдесет и четири лева и
четиридесет и седем стотинки/лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство по настоящото дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“
- София, бул.”Ген. Николай Столетов”№21 за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, а в ЧАСТТА, с която
производството е прекратено/с характер на определение/ подлежи на обжалване
пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив с частна жалба в
7-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: