Решение по дело №19275/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3486
Дата: 27 юли 2020 г. (в сила от 26 януари 2021 г.)
Съдия: Деница Добрева Добрева
Дело: 20193110119275
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

                                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

…….. /27.07.2020г.


В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLVI - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА

 

при участието на секретар Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19275 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е от И.В.Г., ЕГН ********** *** иск за заплащане сумата от 726 лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 102 часа за периода 01.06.2018г.- 31.09.2019г. , на осн. чл. 19, ал. 2 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 22.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения: Ищецът полагал труд по служебно правоотношение възникнало с ответника на длъжност „полицай” към ОД на МВР гр. Варна. Работил на  смени при сумарно изчисляване на работното време.Твърди, че за периода 01.06.2018г.- 31.09.2019г. положил 102 часа извънреден труд. Твърди, че за така положения от него извънреден труд не е получил дължимото допълнително възнаграждение, така както чл. 179 ЗМВР предвижда.

Твърди се, че считано от 14.10.2016г. съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни – подневно, а за работещите не 8-, 12- или 24- часови смени – сумирано за тримесечен период, като съгласно чл.5, т.2 работа извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Преди 14.10.2016г. работното време на работещите на смени се изчислявало ежемесечно. И при действието на двата варианта възнаграждението за положение труд се дължало в месеца следващ месеца на полагането на труда, както гласял чл.33, ал.1 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи.

Ищецът поддържа, че съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата – при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица било до 35 часа, то нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна седмица бил до 7 часа и коефициентът се определял като нормалната продължителност от 8 часа се раздели на нормалната продъжителност на работното време през нощта и бил равен на 1.143 (8/7).

При преизчисляването на нощния към дневен труд, ставало ясно, че не е заплатен извънреден труд от102 часа, който не бил заплатен от ответника. По изложените съображения се настоява за уважаване на иска и присъждане на разноски.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно правоотношение заемайки длъжност „полицай“ в регионална дирекция към  ОД на МВР гр. Варна. Посочва, че ищецът е работил на 12 часови смени /дневни и нощни/, определени в заповед № 365з-3139/31.08.2016г. относно разпределение на работното време на държавните служители в ОДМВР Варна. Счита, че в случая приложение следва да намери единствено специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, предвид спецификата на полаганата работа от служителите в МВР. Така, в чл. 187, ал. 3 и ал. 5 е предвидено сумирано изчисление на работното време на тримесечие, като работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период за служителите работещи на смени. Действаща за периода е Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в която се сочи, че липсва разпоредба регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен. В този смисъл оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на РЗ излагайки правни доводи за това. Позовава се и на писмо от МТСП от 29.08.2011г., с което са дадени тълкувания относно преизчисляването на дневния и нощен труд. Сочи да липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и определяне на извънреден такъв.Твърди, че положеният от ищеца нощен и извънреден труд са били заплатени, като вид допълнителни възнаграждения. Искането е за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

Касае се за трудово възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него извънреден труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска, ищецът е следвало да докаже, че е в служебно правоотношение с ответника, като в периода 01.06.2018г.- 31.09.2019г. е полагал труд на смени; основанието, от което произтича вземането му и размер на дължимото възнаграждение за положения труд; падеж на задължението за плащане на допълнителното възнаграждение за труда и размер на обезщетението за забава. Провеждане на това доказване възлага на ответника доказателствена тежест по установяване изпълнение на задължението за заплащане на положения по правоотношението труд.

Между страните е нямало спор че между страните е съществувало служебно правоотношение в периода 01.06.2018г.- 31.09.2019г., по който ищецът е заемал длъжност „полицай” към ОД на МВР гр. Варна.

Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.

В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия период 01.06.2018г.- 31.09.2019готчитането се извършва помесечно до 13.10.2016г. /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след този период, т.е от 14.10.2016г. до 31.12.2018г. на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.

Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР  и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.

В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Така, за процесния период от 01.06.2018г.- 31.09.2019г. действащи са били последователно Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. отменена с решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./ издадени от Министъра на вътрешните работи. Всяка от тях урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения въпрос следва да намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143. В заключение налага се извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.

По отношение на размера й, съдът съобрази неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ.  От него се установява, че след приравняване на нощните часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд възлиза на сумата от 758,85 лв., което не е заплатено на ищеца.

        Предвид изложеното, като съобрази ангажираните доказателства съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца, поради което претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като предвид основателността на исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС направените в производството разноски за ДТ от 50 лева и 200 депозит за вещо лице, общо в размер от 250 лева.

С оглед изхода на спора и отправеното изрично искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски. Представени са доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Своевременно в процеса е отправено възражение от ответната страна за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Възражението е основателно.  С оглед фактическата и правна сложност, заплатеното адвокатско възнаграждение следва да се намали до размер от 230 лева.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2  ДА ЗАПЛАТИ на И.В.Г., ЕГН ********** сумата от 726 лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 102 часа за периода 01.06.2018г.- 31.09.2019г. , на осн. чл. 19, ал. 2 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 22.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 250 лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

  ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА ЗАПЛАТИ на И.В.Г., ЕГН ********** сумата от 230 лева, представляваща съдебно- деловодни разноски направени в производството, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: