Р Е Ш Е Н И Е
№ …….. /27.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XLVI - ти
състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при
участието на секретар Росица Чивиджиян,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19275 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от И.В.Г., ЕГН ********** ***
иск за заплащане сумата от 726 лева,
представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд от 102 часа за периода 01.06.2018г.- 31.09.2019г. , на осн. чл. 19, ал. 2
вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
22.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Исковата
претенция се основава на следните фактически твърдения: Ищецът полагал труд по служебно
правоотношение възникнало с ответника на длъжност „полицай” към ОД на МВР гр.
Варна. Работил на смени при сумарно
изчисляване на работното време.Твърди, че за периода 01.06.2018г.- 31.09.2019г.
положил 102 часа извънреден труд. Твърди, че за така положения от него
извънреден труд не е получил дължимото допълнително възнаграждение, така както
чл. 179 ЗМВР предвижда.
Твърди се, че считано от 14.10.2016г.
съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР работното време на държавните служители се
изчислявало в работни дни – подневно, а за работещите не 8-, 12- или 24- часови
смени – сумирано за тримесечен период, като съгласно чл.5, т.2 работа извън
редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период. Преди 14.10.2016г. работното време на
работещите на смени се изчислявало ежемесечно. И при действието на двата
варианта възнаграждението за положение труд се дължало в месеца следващ месеца
на полагането на труда, както гласял чл.33, ал.1 от Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи.
Ищецът поддържа, че съгласно чл.9,
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата – при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Тъй като нормалната продължителност на седмичното
работно време през нощта при 5-дневна работна седмица било до 35 часа, то
нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна седмица
бил до 7 часа и коефициентът се определял като нормалната продължителност от 8
часа се раздели на нормалната продъжителност на работното време през нощта и
бил равен на 1.143 (8/7).
При преизчисляването на нощния към
дневен труд, ставало ясно, че не е заплатен извънреден труд от102 часа, който
не бил заплатен от ответника. По изложените съображения се настоява за
уважаване на иска и присъждане на разноски.
Ответникът
оспорва исковете по
основание и размер. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд
при него по служебно правоотношение заемайки длъжност „полицай“ в регионална
дирекция към ОД на МВР гр. Варна.
Посочва, че ищецът е работил на 12 часови смени /дневни и нощни/, определени в
заповед № 365з-3139/31.08.2016г. относно разпределение на работното време на
държавните служители в ОДМВР Варна. Счита, че в случая приложение следва да
намери единствено специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, предвид спецификата на полаганата работа от
служителите в МВР. Така, в чл. 187, ал. 3 и ал. 5 е предвидено сумирано
изчисление на работното време на тримесечие, като работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на отчетен период за служителите работещи на
смени. Действаща за периода е Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в която се
сочи, че липсва разпоредба регламентираща преизчисляване на нощния труд в
дневен. В този смисъл оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и
организацията на РЗ излагайки правни доводи за това. Позовава се и на писмо от
МТСП от 29.08.2011г., с което са дадени тълкувания относно преизчисляването на
дневния и нощен труд. Сочи да липсва основание за трансформиране на нощния в
дневен труд и определяне на извънреден такъв.Твърди, че положеният от ищеца
нощен и извънреден труд са били заплатени, като вид допълнителни
възнаграждения. Искането е за отхвърляне на претенциите и присъждане на
разноски.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището на страните, съдът
приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са
искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Касае се за трудово възнаграждение,
което работодателят дължи на работника за положен от него извънреден труд. При
така определения фактически състав на правото и съобразно разпределението на
доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска, ищецът е следвало да
докаже, че е в служебно правоотношение с ответника, като в периода 01.06.2018г.-
31.09.2019г. е полагал труд на смени; основанието, от което произтича вземането
му и размер на дължимото възнаграждение за положения труд; падеж на задължението
за плащане на допълнителното възнаграждение за труда и размер на обезщетението
за забава. Провеждане на това доказване възлага на ответника доказателствена
тежест по установяване изпълнение на задължението за заплащане на положения по
правоотношението труд.
Между страните е нямало спор че между
страните е съществувало служебно правоотношение в периода 01.06.2018г.-
31.09.2019г., по който ищецът е заемал длъжност „полицай” към ОД на МВР гр.
Варна.
Спорният въпрос е изцяло
правен и той се свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение,
предвид специфичния статут на държавните служители в МВР регламентиран от
специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове,
са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи
преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с
коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за
извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е
разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за
тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното
работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите,
работещи на смени. Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното
работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията
на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители работещи на
8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ
бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал.
3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на
държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява
сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона
влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия
период 01.06.2018г.-
31.09.2019готчитането се извършва помесечно до
13.10.2016г. /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след този
период, т.е от 14.10.2016г. до 31.12.2018г. на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за
извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа.
До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на
министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179 е
разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от 01.06.2018г.- 31.09.2019г. действащи са били
последователно Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. отменена с
решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ
бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з- 776 от
29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./ издадени от Министъра на вътрешните работи. Всяка от тях урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и
според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от
25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-
776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в
подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца
нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр.
69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от
01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения въпрос следва да
намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който възлиза на 1. 143. В заключение налага се
извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й,
съдът съобрази неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по
ССчЕ. От него се установява, че след
приравняване на нощните часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на
ползван отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът
на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд възлиза на сумата
от 758,85 лв., което не е заплатено на ищеца.
Предвид изложеното, като
съобрази ангажираните доказателства съдът приема, че извънредният труд след
преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и
изплатен на ищеца, поради което претенцията следва да бъде уважена в пълен
размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.11.2019г.
до окончателното изплащане на задължението.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК,
ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като предвид основателността на
исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС
направените в производството разноски за ДТ от 50 лева и 200 депозит за вещо
лице, общо в размер от 250 лева.
С оглед изхода на спора и
отправеното изрично искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски. Представени
са доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
500 лева. Своевременно в процеса е отправено възражение от ответната страна
за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Възражението е основателно. С оглед
фактическата и правна сложност, заплатеното адвокатско възнаграждение следва да
се намали до размер от 230 лева.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
ОД на МВР гр. Варна с
адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА ЗАПЛАТИ на И.В.Г., ЕГН ********** сумата
от 726 лева, представляваща
незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 102 часа
за периода 01.06.2018г.- 31.09.2019г. , на осн. чл. 19, ал. 2 вр. чл. 178, ал.
1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 22.11.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА ОД
на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд
Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 250 лева, представляваща разноски
за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и
чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна,
ул. Цар Калоян № 2 ДА ЗАПЛАТИ на И.В.Г.,
ЕГН ********** сумата от 230 лева,
представляваща съдебно- деловодни разноски направени в производството, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: