№ 209
гр. Варна, 13.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600267 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 345, ал. 1 пр.1 от НПК вр. чл. 44
ал. 13 вр. ал. 11 от ЗЕЕЗА вр. чл. 457 ал.2-5 от НПК.
Предмет на ревизия е протоколно определение № 209, постановено на
17.08.2022г в открито съдебно заседание от състав на Окръжен съд Добрич
по ЧНД № 222/22г по описа на съда, с което е оставено без разглеждане
предложение по реда на чл. 44 ал.13 вр. ал. 11 от ЗЕЕЗА вр. чл. 457 ал.2-5 от
НПК на Окръжния прокурор при ОП-Добрич и производството по делото е
било прекратено.
Настоящото въззивно производство е образувано по частен протест на
Окръжния прокурор при ОП, в който се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на така постановения съдебен акта. Оспорват се
изводите на съда, че при изготвяне на предложението не е била спазена
процедурата за окомплектоването му с документите, изискващи по силата на
чл. 457, ал.1 от НПК и от значение за преценката на съда в производството по
чл. 457 от НПК вр. чл. 44 ал. 3 от ЗЕЕЗА, включително и относно липсата на
данни за местонахождението на лицето, с оглед определяне на компетентния
съд в това производство. Претендира се отмяната на определението и
връщането на делото за произнасяне по същество на предложението.
След цялостно запознаване с материалите по делото, /ведно с
приложените към него ЧНД №267/15г и 213/22г на ДОС/, мотивите на
ревизираното определение и преценка на изложените в протеста доводи,
въззивната инстанция прие, че протеста е допустим, а по същество -
1
неоснователен по следните съображения:
Възоснова на предложение на Окръжния прокурор при ОП-Добрич по
реда на чл. 44 ал. 13 вр. ал. 11 от ЗЕЕЗА в ОС-Добрич е било образувано
ЧНД, с оглед изпратени от Република Полша решения на Районен съд в Жари
от 09.12.2015 г. по дело ИК 1082/15; решение от 25.10.2018 г. по дело II Ко
2386/18; решение от 05.05.2022 г. по дело II Ко 2906/21, изпратени с цел
изпълнение по отношение на осъдения ЕРДЖ. С. ХЮС., роден на 12.04.1973
г. в гр. Добрич, България, на присъда от 2 (две) години лишаване от свобода,
наложени му по решението на Районен съд в Жари от 09.12.2015 г. по дело
ПК 1082/15. Присъдата на полския съд е била постановена след влизане в
сила на Решение на ОС-Добрич № 54/18.08.2015г по ЧНД № 267/15г по описа
на същия съд, влязло в сила на същата дата, с което е било допуснато
изпълнение на ЕЗА по реда на чл.45 ал.3 вр. чл. 44 от ЗЕЕЗА и предаване на
българския гражданин Х. за наказателно преследване.
В ревизираното определение, съставът на ДОС е отказал да се
произнесе по същество на предложението, приемайки на първо място, че
същото не е придружено с необходимите за това документи и материали,
удостоверяващи фактите и обстоятелствата, които подлежат на проверка и
преценка от съда в рамките на при производството по чл. 457 от НПК във вр.
с чл. 44, ал. 13 вр. ал. 11 от ЗЕЕЗА, и на второ място, че в предложението
липсват данни относно местонахождението на осъденото лице Х., с оглед
преценката за компетентния съд, който следва да разгледа делото.
Изложените съображения на първостепенния съд се споделят изцяло от
въззивната инстанция.
Първостепенен в настоящото производство е въпросът, свързан с
компетентността на съда, който следва да се произнесе по направеното
предложение на прокурора по реда на чл.44 ал.13 вр. ал. 11 от ЗЕЕЗА вр. чл.
457 ал.2-5 от НПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 13 вр. ал. 11 от ЗЕЕЗА, окръжният
прокурор внася предложение пред съответния окръжен съд по
местонахождението на лицето. Законодателят е обусловил компетентността
на окръжния прокурор като инициатор на това производство и на окръжния
съд – като овластен да разгледа и се произнесе по предложението с
местонахождението на лицето. В този смисъл виждането на ДОС, че
терминът „местонахождение“ не се отъждествява и не се свързва с
местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето, а с мястото, където
то реално се намира и пребивава към момента на внасянето на предложението
от прокурора, без оглед на причините за това е логично обоснован и верен –
на практика, не може да се прецени, кой съд е местно компетентен да се
признесе по направеното предложение.
Направената служебно от съда справка за местонахождението на лицето
/л.22-23 от делото/, не освобождава прокурора още към момента на изготвяне
на предложението по реда на чл. 44 ал. 13 вр. ал. 11 от ЗЕЕЕЗА да събере
2
необходимата информация за местонахождението на лицето, доколкото
същата определя кой е местно компетентния съд, пред когото следва да се
образува съдебното произовдство, респ. да се произнесе по същество. Поради
това и изложените възражения в протеста по този пункт с явяват
несъстоятелни, респ. правилно ДОС е оставил без разглеждане
предложението по реда на чл. 44 ал.13 вр. ал. 11 от ЗЕЕЗА вр. чл. 457 ал.2-5
от НПК на Окръжния прокурор при ОП-Добрич, прекратявайки
производството по делото.
По отношение на второто основание, изложено в определението на
ДОС във връзка с придружаващите предложението документи и материали,
удостоверяващи фактите и обстоятелствата, които подлежат на проверка и
преценка от съда в рамките на при производството по чл. 457 от НПК във вр.
с чл. 44, ал. 13 вр. ал. 11 от ЗЕЕЗА: като цяло тези съображения също се
споделят, с отчитане на спецификата в настоящия случай, с оглед получените
материали от Република Полша и приложени по ЧНД № 213/22 по описа на
ДОС.
В производството по чл. 44 ал. 11 от ЕЗА, свързано с упражняване на
правомощието на съда по чл. 44 ал. 8-10 вр. чл. 40 ал. 1 т. 4 от ЗЕЕЗА, с оглед
наличие на първично производство по ЕЗА, прокурорът инициира
производството по фактическо приемане изпълнението на наложеното на
българския гражданин наказание или мярка от издаващата държава, респ.
неизискващо наличието към предложението на заверен препис от акта,
налагащ наказание или мярка, чието приемане е било постановено от
българския съд. По силата на задължението си по чл. 53 ал. 1 от ЗЕЕЗА, след
постановяване на решението си по разгледаната ЕЗА, съдът уведомява
издаващата държава, че след постановяване и обявяване на съдебно решение е
готов да активира последиците от постановеното от издаващата държава
осъждане. Поради това и официално подновяване на комуникацията (и то от
страна на прокурора) с издаващия орган относно наличието на осъждането и
търсенето на препис от него, би било в противоречие с вече възприетото в
решението по същество на българския съд и с основния принцип на
сътрудничеството по наказателни дела в ЕС - за признаване на постановеното
от издаващата държава без въвеждане на допълнителни формалности.
В настоящото производство по чл. 44 ал.13 вр. ал. 11 вр. чл. 45 вр. чл.
44 от ЗЕЕЗА, първичното такова по изпълнение на ЕЗА и предаване на
българския гражданин на Република Полша се е развило през 2015 -
решението на ДОС по ЧНД № 267/15г е влязло в сила на 18.08.2018г. Видно
от писмото на Началника на Затвора Варна /л.65 от същото ЧНД/ до ГД“ИН“
София, българският гражданин Е.Х. е бил предаден за екстрадиция на Р
Полша на 27.08.2015г. От този момент насетне, съдът, допуснал
изпълнението на ЕЗА, няма как да разполага с информация за развилото се в
молещата държава наказателно производство по отношение на предаденото за
съдене лице, респ. при сезиране от прокурора с предложение по реда на чл.44
ал.13 вр. ал. 11 от ЗЕЕЗА, ако последното не е придружено с необходимите за
3
това документи и материали, удостоверяващи фактите и обстоятелствата,
които подлежат на проверка и преценка от съда в рамките на при
производството по чл. 457 от НПК.
В разглеждания случай, ДОС е бил донякъде улеснен, доколкото
съдебните органи на Р Полша - Районен съд в Жари, постановил осъдителна
присъда по отношение на предадения за съдене български гражданин,
възоснова на чл. 5 т. 1 от РР на Съвета от 13.06.2002г. е изпратил до ОС-
Добрич – допуснал изпълнение на ЕЗА, писмо ведно с всички документи,
касаещи осъждането на лицето, ведно с превод на бълг. език. /ЧНД № 213/22г
по описа на ДОС/, които биха били в основата на едно производство по реда
на чл. 44 ал. 13 вр. ал. 11 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 457 ал.2-5 от НПК. Ако
предложението на ОП-Добрич бе съответно на изискването на законодателя
/каквото се констатира по-горе, че не е/, изискването на съда за наличие на
документи и материали, удостоверяващи фактите и обстоятелствата, които
подлежат на проверка и преценка в производството по чл. 457 от НПК, би
било проява на формализъм. В случая обаче е налице безусловното основание
за прекратяване на делото поради липса на доказателства за
местонахождението на лицето.
С оглед на изложените съображения, ревизираното определение се
явява правилно и законосъобразно, същото следва да бъде потвърдено изцяло,
поради което и на основание чл. 345, ал. 1 пр.1 от НПК вр. чл. 44 ал. 13 вр.
ал. 11 от ЗЕЕЗА вр. чл. 457 ал.2-5 от НПК съставът на АпС Варна,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 209, постановено на
17.08.2022г в открито съдебно заседание от състав на Окръжен съд Добрич
по ЧНД № 222/22г по описа на съда.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4