О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Пазарджик, 21.08.2019
год.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV
състав, в закрито съдебно заседание на 21.08.2019 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР БИШУРОВ РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря ……….. и с участието на
прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия БИШУРОВ ЧНД № 1624/2019
год. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл.243 ал.5 и сл. от НПК.
Образувано е по
жалбата Г.В.С., ЕГН ********** ***, подадена чрез повереника адв.К.К. от ПАК
против постановлението на Районна прокуратура-гр.Пазарджик от 01.08.2019 год.
по пр.вх.№ 502/2018г. по описа на РП-Пазарджик за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 211/2018 год. по описа на РУ МВР - Пазарджик, започнато и водено
за престъпление по чл.323 ал.1 от НК.
В жалбата се твърди,
че обжалваното постановление е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че
направените правни изводи от страна на прокурора, не са съответни на всички
събрани по делото доказателства, които установявали извършването на поне две
престъпления от страна на лицето *, а именно такова по чл.323 ал.1 от НК и по
чл.144 ал.3 от НК. Твърди се алтернативно, че ако поведението на * не можело да
се субсумира по престъпния състав на самоуправството, то тогава същото следвало
да се квалифицира като хулиганство по смисъла на чл.325 ал.1 от НК. Не се
оспорва възприетата в постановлението фактическа обстановка, но се заявява, че
при внимателния анализ на събраните доказателства би се стигнало до други правни
изводи, сочещ виновност на *. Иска се отмяна на атакуваното постановление и
връщане на делото на прокурора с указания за правилно приложение на закона.
Районният съд след
проверка по книжата на делото намира, че жалбата е процесуално допустима, но
само в частта й, с която се обжалва прекратителното прокурорско постановление
досежно изложените мотиви за липса на състав на престъпление закана с убийство
по смисъла на чл.144 ал.3 от НК, извършено от * спрямо Г.С.. В останалата част
жалбата против постановлението, с което са изложени мотиви за липса на
престъпление по чл.323 ал.1 от НК е процесуално недопустима, т.к. Г.С. няма
качеството на пострадал от това престъпление. Именно поради това в тази част
жалбата ще следва да се остави без разглеждане.
Съображенията на съда
са следните:
Тук веднага следва да
се каже, че наказателното производство е образувано и
водено за престъпление по чл.323 ал.1 от НК, а именно затова, че на
10.02.2018г. в с.*а, обл.Пазарджик /в постановлението за образуване погрешно е
посочено „в гр.Пазарджик” – бел. моя/ самоволно, не по установения от закона
ред, е осъществено едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или
предполагаемо право, като била поставена каруца и ограничен достъпа до имот на Г.В.С..
Следва да се каже и
това, че възприетата от прокурора фактическа обстановка в атакуваното
постановление, досежно причините за влошаване на отношенията между
жалбоподателя и * напълно се споделя от
съда, т.к. е съобразена с всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства. Отделно от това възприетата от прокурора фактическа обстановка
не се оспорва и от страна на жалбоподателя.
От безспорно установената фактология
става ясно, че жалбоподателят Г.С. стопанисвал част от наследствен имот пл.
№183, находящ се в с.*а, обл.Пазарджик, УПИ VII, който бил разделен на 3
парцела, единият от които се ползвал от горния, а другите два се ползвали от
свидетелите *и *. В съседство с горепосочения имот се намирал имот пл. №184,
който бил собственост и се ползвал от св.*. Със Заповед №1359/06.06.2016 г. на
кмета на Община Пазарджик била отчуждена част от имот с пл.№183 за създаването
на улица-тупик, предвидена по действащия план на с.*а, обл.Пазарджик. Със
Заповед №1355/06.06.2016 г. на Кмета на Община Пазарджик със същата цел била
отчуждена и част от имот с пл.№184, като от имота на св.* била отчуждена част с
площ 51,4 кв.м., а от имот с пл.№183 била отчуждена част с площ 168 кв.м.
Собствениците на горепосочените имоти били обезщетени с парични суми. Св.*
обаче не бил съгласен с прокарването на улица на посоченото място и с
поведението си всячески се опитвал да ограничи достъпа на св. Г.С. до ползвания
от последния имот. По този повод поставил ремарке и каруца, които позиционирал
в частта от имота на св.Стоянов, която била присъдена на св.* със съдебен акт,
но по такъв начин, че тези вещи възпрепятствали
достъпа на св.С. до ползваната от него част от имот с пл.№183.
На 10.02.2018 г., при посещение на имота
си, св.С. установил, че св.* е поставил на трасираната улица ремарке и каруца
по такъв начин, че възпрепятства достъпа до имота му. По тази причина св.С.
преминал през имотите на свидетелите Газиев и Стоянов, за да стигне до имота
си, където започнал да прекарва ел. кабел по оградата на имот с пл. №183, тъй
като ел. табло се намирало на главната улица. Когато го видял, св.* се доближил
до св.С. и го попитал какво прави в чужд имот. Св. С. му отговорил, че е на
улицата, а св.* му отговорил, че не признава тази улица. Между двамата
възникнал словесен конфликт, като те си разменили взаимно реплики. Св.С.
поискал от св.* да премахне каруцата и ремаркето, а св.* му отговорил, че няма
да ги махне, защото те са поставени на място, което е негово. Когато св.С. се
опитал да повдигне ремаркето на св.*, за да го премести, словесната разпра
между тях се задълбочила. Малко след това всеки от тях се прибрал в имота си,
като подали съответни сигнали на тел.112 и изразили недоволство от самоуправно
поведение на другия.
С твърдения за противоправни действия от
страна на *, на 13.02.2018г. Г.С. ***. В
жалбата той описал в какво според него се изразяват самоуправните действия от
страна на *. Посочил и това, че на 10.02.2018г., когато между тях възникнал
словесен конфликт, * му се заканил с убийство с думи от рода на това, че ще
вземе пушката си и ще го махне от белия свят.
І. Относно
постановлението за прекратяване на наказателното производство поради липса на
престъпление по чл.323 ал.1 от НК.
Както вече се посочи
по-горе, жалбата на С. в тази й част е процесуално недопустима, т.к. той няма
качеството на пострадал от това престъпление, респ. няма право на жалба по
смисъла на чл.244 ал.4 от НПК.
По
принцип от престъплението самоуправство би могло да има пострадал, но в
конкретни казус това не е така. Няма спор в правната теория и практика, че самоуправството
по чл.323, ал.1 от НК е престъпление против
законовия ред, който регулира взаимоотношенията между отделните граждани.
Съставомерността на деянието по този текст от обективна страна предполага
оспорвано от другиго действително или предполагаемо субективно материално право
по гражданско правоотношение, което деецът осъществя самоволно, с не по
установения от закон ред действие, като случаят не е маловажен. От субективна
страна самоуправството се извършва с пряк умисъл, като за неговото наличие е
необходимо деецът да знае, че правото му се оспорва.
В
този ред на мисли и въз основа на събрания в хода на настоящото досъдебното
производство доказателствен материал не се установяват действия, извършени от
наказателноотговорно лице, чрез които да е осъществено оспорвано от другиго
субективно материално право по спорно гражданско правоотношение. Процедурата по
промяна на регулацията чрез учредяване на улица „тупик” между гореописаните
имоти е административноправна, а незаконосъобразното неглижиране от страна на *
на новата регулация в никакъв случай не означава, че са налице две страни по
спорно гражданско правоотношение. В случая поведението на *, който поставя
препятствия с цел да затрудни и/или осуети ползването на улицата по
предназначение, засяга обществени отношения, свързани с устройството на
територията, за които е предвиден специален ред и процедура за регулирането им
чрез ЗУТ, нормативните актове по прилагането му и други правила и нормативи по регулирането
на поземлени имоти. За нарушаването на тези правила законодателят е предвидил
административнонаказателна отговорност, като спецификата на посочените
обществени отношения изключва намесата на правораздавателните органи за
санкциониране при нарушения на правилата чрез инструментите на наказателното
право и процес. В този смисъл си заслужава да бъде цитирано Решение № 1068/2005
г. по н. д. № 568/2005 г., III н.о. на ВКС. Абсолютно правилно прокурорът е
посочил в постановлението си, че ако * има някакво правотношение във връзка с
несъобразяване с новата регулация и препятстване на ползването на общинската
улица, то това правоотношение е между него и общината, а не и между други
правни субекти, които не могат да ползват улицата и в частност жалбоподателя С..
Именно по всички тези
съображение жалбата против постановлението за прекратяване на производството
поради липса на престъпление по чл.323 ал.1 от НК ще следва да се остави без
разглеждане.
Съдът намира за нужно
да отбележи обаче и това, че дори С. в конкретния казус да имаше качеството на
пострадал от престъплението самоуправство, то изводите на прокурора за
прекратяване на производството поради липса на такова престъпление отново са
законосъобразни. Това е така, защото преди * да постави на 10.02.2018г. каруца
и ремарке на улицата и с това да препятства ползването й по предназначение,
между него и С. не е имало какъвто и да е спор, още по-малко за имуществено
право. Спорът между тях възниква едва след поставянето на горепосочените вещи
на улицата, но той отново не е за имуществено субективно право, а за това има
ли законосъобразно учредена улица /публична общинска собственост/ и следва ли
тя да се ползва по предназначение. Липсата на какъвто и да е спор преди
ограничаването на достъпа до улицата, както и липсата на спор между две страни
по правоотношение за упражняване на вещно, облигационно или друго имуществено
право, прави за пореден път поведението на * несъставомерно за състава на
самоуправството от обективна страна.
Не
може да бъде споделено разбирането на жалбоподателя, че ако * не е извършил
престъпление по чл.323 ал.1 от НК, то тогава неговото поведение във връзка с
ограничаването на достъпа до общинската улица
покривало състава на престъплението хулиганство по чл.325 ал.1 от НК.
Такова съждение не държи сметка за обстоятелството, че хулиганството се
извършва само с „непристойни” действия, т.е. неприлично, безсрамно и в
противоречие с общоприетия морал действие, а ограничаването на достъп до улица
няма характер на такова.
Очевидно
е, че поведението на * може и следва да бъде санкционирано и коригирано само и
единствено по административен, респ. административнонаказателен ред предвиден в
ЗУТ и подзаконовите нормативни актове свързани с неговото прилагане.
ІІ. Относно
постановлението за прекратяване на наказателното производство поради липса на
престъпление по чл.144 ал.3 от НК.
Жалбата на С. в
тази й част е неоснователна.
В обжалваното постановление прокурорът е
възприел безкритично твърдението на С. за отправена му закана за убийство от
страна на *, т.к. тези негови твърдения се подкрепят от свидетелските показания
на св.Васил Газиев. Според тези твърдения, на 10.02.2018г., след разразилата се
словесна разпра по повод ограничения достъп до улицата, * заплашил С.,
заявявайки му нещо от рода, че ще вземе пушката си и ще го махне от белия свят.
Абсолютно правилно според настоящия съдебен състав прокурорът е направил извод,
че може да се приеме, че тази закана е била отправена именно в резултат на
натрупалото се напрежение в отношенията между двамата, но тя не осъществява
изпълнителното деяние на престъплението закана с убийство. Напълно
законосъобразно е посочено, че за съставомерността на деянието по смисъла на
чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 от НК се изисква в изразите на отправената
закана да се съдържа и формулира недвусмислено намерение, насочено към лишаване
от живот, и да се цели промяна в поведението и действията на заплашения,
противно на волята му, и то в исканата от дееца насока. От обективна страна е
необходимо също така тази закана да е била възприета от лицето, към което е
била отправена, и да е в състояние да възбуди основателен страх, а не какъвто и
да било друг страх за нейното реално осъществяване. От субективна страна е необходимо
деецът да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения
като действителна заплаха. Съвсем резонно е цитирана в постановлението и
относимата съдебна практика на ВКС относно разграничението между заканата с
престъпление и скарването.
При това положение абсолютно обосновано прокурорът
е прекратил наказателното производство поради липса и на горекоментираното
престъпление.
Съдът обаче счита, че на инкриминираната дата * не е отправил
твърдяната от С. и потвърдена от св.Газиев закана, като в тази им част техните
показания не следва да се кредитират. За да приеме, че С., респ. Газиев не
казват истината относно отправена закана с убийство спрямо първия, съдът
анализира приобщения като веществено доказателство по делото компактдиск,
съдържащ аудиозапис на телефонното повикване към тел 112 от страна на С.. Този
диск има статут именно на веществено доказателство по смисъла на чл.109 от НПК,
доколкото в него се съдържат данни – запис на телефонен разговор, който може да
послужи за изясняване на обстоятелствата по делото. В чл.15 ал.1 от ЗЕЕНСП112 е
посочено, че входящите и изходящите повиквания в центровете 112 се записват
автоматично в електронен регистър на
спешните повиквания, а в
чл.17 от ЗЕЕНСП112 е разписано, че данните от регистъра са
веществени доказателствени средства.
Видно е от вещественото доказателство и
съдържимите в него ВДС, че на 10.02.2018г. в 11:52:34 часа С. се обажда на
тел.112, като продължителността на разговора е 06:55 минути. В този разговор
той първоначално говори с оператор в центъра, а след това е прехвърлен към
дежурния в РУ Пазарджик. По време на целия разговор С. обяснява, че е
възникнала поредната свада между него и съседа му * по повод на това, че
последният препятствал достъпа по общинска улица. Обяснява, макар и
многословно, само и единствено, че съседът му извършвал самоуправни действия.
Няма и дума, нито дори намек за това, че * го е заплашил с убийство в смисъл,
че с пушката си ще го маха от белия свят, още по-малко съобщава, че той лично е
възприел такава закана и че се страхува за живота си. Това е меко казано
смущаващо, т.к. ако наистина * се е бил заканил на С. по твърдяния от последния
начин и той е изпитвал страх в резултата на отправената му закана, то е било
абсолютно логично и резонно да заяви всичко това в сигнала си. Той обаче не
съобщава нищо такава, именно защото фактът за отправената закана е измислен от
страна на С. по-късно и заявен за първи път едва с подадената до прокуратурата
жалба на третия ден след инкриминираните събития.
С оглед на всичко казано до тук съдът
намира, че прокурорът от Районна прокуратура гр.Пазарджик е постановил правилен
и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден, а жалбата против него в
тази й част следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
По изложените съображения и на
основание чл.243 ал.6, т.1 от НПК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.В.С., ЕГН ********** ***, подадена чрез
повереника адв.К.К. от ПАК против постановлението на Районна
прокуратура-гр.Пазарджик от 01.08.2019 год. по пр.вх.№ 502/2018г. по описа на
РП-Пазарджик В ЧАСТТА за прекратяване
на наказателното производство по ДП № 211/2018 год. по описа на РУ МВР -
Пазарджик за престъпление по чл.323 ал.1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА постановлението
на Районна прокуратура-гр.Пазарджик от 01.08.2019 год. по пр.вх.№ 502/2018г. по
описа на РП-Пазарджик В ЧАСТТА за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 211/2018 год. по описа на РУ
МВР - Пазарджик за престъпление по чл.144 ал.3 от НК.
Препис да се изпрати на РП-Пазарджик и
жалбоподателя - лично, както и чрез повереника, за сведение.
Определението може да се обжалва и протестира пред ПОС в седемдневен
срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: