РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Луковит, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на осми април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря М.Х.Д.
като разгледа докладваното от НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20244320100547 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж. к. „М. Д.“, ул. „Р. П. – К.“ № **, срещу И. П. И., ЕГН ********** с
адрес: гр. Л., ул. „К. д. № **, с която е предявен иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
от ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 99 ЗЗД за установяване съществуването на вземания по Договор
за потребителски паричен кредит № **** от ***г., сключен между „Е. М.“ ЕООД и И. П. И.
за следните суми: 1567,21 лева (хиляда петстотин шестдесет и седем лева и двадесет и една
стотинки) - главница, обхващаща задължение за главница по погасителни вноски за период
14.11.2022г. - 14.11.2023г.; 735,90 лева (седемстотин тридесет и пет лева и деветдесет
стотинки) - договорна лихва, обхващаща задължения за договорна лихва за период
14.11.2022г. - 14.07.2023г., ведно със законна лихва върху претендираната главница от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК / 23.11.2023г./ до окончателно изплащане на
задължението.
Претендират се направените разноски по ч.г.д. № 63/2024г. по описа на РС Луковит, а
именно: 240 лева за адвокатско възнаграждение и 46,06 лева за платена държавна такса /т. 12
от ТР 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/, както и тези по настоящото
производство в размер на 66,63 лева за държавна такса.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
Исковата молба с приложенията е връчена лично на ответника, но в едномесечния
срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор.
В съдебно заседание ищецът не се явява лично не се представлява. Съдът докладва
депозирана от ищеца молба, с която поддържа така предявения иск и прави искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Претендира разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не е направил искане делото да се гледа
в негово отсъствие. Видно от приложени разписки и докладна по делото ответника след
като не е бил намерен на постоянния и настоящия си адрес в гр. Л., ул. „К. д. № ** – адрес,
посочен по делото и на адрес в гр. С., бул. „Д. с.“, бл. № **, вх.*, ет. *, ап. 25 е бил уведомен
за съдебното заседание по телефона, за което е изготвена и докладна от служител на РС
1
Луковит, който е връчвал на същия и други книжа. Видно от докладната и оформената
разписка ответника е заявил, че е в командировка извън града, но и след това не се е явил в
съда за да получи съдебните книжа и не е вдигнал телефона на служителя при последващи
позвънявания.
След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239,
ал. 1, т. 1 от ГПК – ответникът е получил лично препис от исковата молба,
приложенията към нея и разпореждане № *****г. на РС Луковит /връчени са му на
23.12.2024г./, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява и не се
представлява в първото заседание по делото /уведомен е за съдебно заседание на
23.03.2025г./, не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани са
му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от
неявяването му в първото заседание по делото, както и че е налице предпоставката по чл.
239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да
постанови неприсъствено решение, като уважи иска. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр.
1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищцата направените по настоящото производство разноски за държавна такса в размер на
66,63 лева, а също така и направените по ч.гр. дело № 63/2024г. по описа на РС Луковит
разноски за държавна такса в размер на 46,06 лева и 240,00 лева за адвокатско
възнаграждение, всичко в общ размер на 352,69 лева.
Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК и чл. 99 ЗЗД, че ответникът И. П. И., ЕГН ********** с адрес: гр. Л., ул. „К.
д.“ № ** дължи на ищеца „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
грС.,Р.В., ж.к.М.Д. ул. "Р.П.-К.", №*** сумата от 1567,21 лева (хиляда петстотин шестдесет
и седем лева и двадесет и една стотинки) - главница, обхващаща задължение за главница по
погасителни вноски за период 14.11.2022г. - 14.11.2023г. и сумата от 735,90 лева
(седемстотин тридесет и пет лева и деветдесет стотинки) - договорна лихва, обхващаща
задължения за договорна лихва за период 14.11.2022г. - 14.07.2023г., посочени в заповедта за
изпълнение по частно гр. дело № 20244320100063 по описа на Районен съд Луковит,
дължими по Договор за потребителски паричен кредит с номер 4878276 от 21.12.2021г.,
ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл.410 от ГПК в съда /23.11.2023г. / до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника И. П. И., ЕГН ********** да заплати на ищеца „Е. М.“ ЕООД,
ЕИК **** на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК следните суми: 66,63 лева държавна такса по
настоящото дело и направените по ч.г.д. № 63/2024г. по описа на Районен съд Луковит
разноски за държавна такса в размер на 46,06 лева и за адвокатско възнаграждение в размер
на 240,00 лева.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 от ГПК.
Ответникът има право да иска отмяна на решението от Ловешкия окръжен съд, в
едномесечен срок от връчването му, при условията на чл.240, ал.1 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
2
3