№ 275
гр. София , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора Владислав Георгиев Владимиров (АП-София)
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000600117 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 04.11.2020 г. постановена по НОХД № 3977 / 2018 г., Софийски
градски съд, НО, 12-ти състав е признал подсъдимия С. И. И., български гражданин, със
средно образование, разведен, неосъждан, ЕГН **********, за виновен в това, че на
07.10.2017 г. в гр. ***, ж.к.“***“, бл.88, до входната врата на вход А, е причинил на К. Н. Ч.
тежка телесна повреда - като с държан в ръка стандартен газово - сигнален пистолет
„ZORAKI“, калибър 9 мм, с фабричен № 077328, му нанесъл удар в лявата половина на
главата, с който му причинил открита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в травматичен
кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в лява слепоочна област на черепа с
компресионно-дислокационен синдром, линейно счупване на лява слепоочна кост на черепа,
травматичен подкожен кръвоизлив с разкъсно-контузна рана в лява слепоочна област на
черепа, травматичен подкожен кръвоизлив в лява челна област на главата, като счупването
на лявата слепоочна кост, e довело до развитие на голям кръвоизлив над твърдата мозъчна
обвивка с притискане на мозъчното вещество, прогресивно влошаване на неврологичната
симптоматика, причинило на пострадалия и реализира медико биологичния признак -
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота с проникване в черепната
кухина, поради което и на основание чл.128, ал.2, пр.последно, във вр. с ал.1 от НК и чл.54
1
от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години,
изтърпяването на което, на основание, чл.66, ал.1 от НК, е отложено за срок от пет години,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.304 от НПК, подсъдимият С.И. е оправдан по първоначално
повдигнатото му обвинение да е направил опит умишлено да умъртви К. Н. Ч. и деянието да
съставлява престъпление по чл.115, вр. чл. 18 от НК.
С присъдата, подсъдимият И. е осъден, на основание чл.45 от ЗЗД, да заплати на
гражданския ищец К. Н. Ч., с ЕГН **********, сумата от 60000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди от престъплението по
чл.128, ал.2, пр.последно във вр. с ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 07.10.2017 г. - датата на деянието, до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата над тази сума до претендираната сума от 100 000 лева, предявеният граждански
иск е отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.53, ал.1, б. „а“ от НК, съдът е отнел в полза на Държавата газово
- сигнален пистолет „ZORAKI“, калибър 9 мм, с фабричен № 077328, намиращ се на
съхранение в служба КОС при 05 РУ-СДВР.
В тежест на подсъдимия, на основание чл.189, ал.3 и чл.190, ал.2 от НПК, са
възложени и направените по делото разноски, както следва: 925.24 лв. по сметка на СДВР,
представляващи направените в досъдебното производство разноски; 4550.00 лв. по сметка
на СГС, представляващи разноски в съдебното производство; 2 400 лв., по сметка на СГС,
представляваща държавна такса в размер на 4% върху уважения размер на предявения
граждански иск, както и сумата от по 5.00 лева, представляваща държавна такса за всеки
служебно издаден изпълнителен лист.
В законоустановения срок първоинстанционната присъда е протестирана от
представител на Софийска градска прокуратура, с твърдение за неправилност в частта, в
която подсъдимият И. е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.115, вр.
чл.18, ал.1 от НК, налагаща нейната отмяна. Макар и да е заявена готовност за депозиране на
допълнителни аргументи, след запознаване с мотивите към протестираната присъда, по реда
на чл.320, ал.4 от НПК, такива не са постъпили. С протеста се предлага отмяна на
присъдата, в частта , с която подсъдимият С. И. И. е бил частично оправдан по
първоначално повдигнатото му обвинение по чл.115, вр. чл.18, ал.1 НК и е бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.128, ал. 2, пр. последно, вр. ал.1 от НК, и
постановяване на нова присъда, с която подсъдимият С.И. да бъде признат за виновен по
първоначално повдигнатото му от СГП обвинение по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК.
Недоволен от първоинстанционната присъда, частният обвинител и граждански
ищец К. Н. Ч., чрез повереника си, в срока по чл.319, ал.1 от НПК е оспорил пред въззивната
инстанция изцяло нейната обоснованост, законосъобразност и правилност, с въззивна жалба
2
и допълнително изложение към нея. Навеждат се доводи за наличие на противоречие с
материалния закон, поради приетата от първоинстанционният съд несъставомерност на
извършеното от подсъдимия деяние по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК; за превратно тълкуване
на доказателствата по делото, които ценени съвкупно, обосновавали извод за извършено от
подсъдимия деяние, квалифицирано по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК; за наличие на
оправдателен диспозитив спрямо подсъдимия, основаващ се изцяло на неверен и
необективен прочит на доказателствата по делото, утвърждаващи причинени тежки
увреждания, застрашили живота на пострадалия, в резултат на нанесен изключително силен
удар с тежък метален предмет - газово-сигнален пистолет от подсъдимия, в областта на
главата на частния обвинител, като единствено навременната и висококвалифицирана
медицинска помощ е спасила живота му. Повереникът твърди и наличие на субективния
елемент на престъплението по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, аргументирайки се с външните
прояви на деянието - силата и посоката на ударите, от използваното средство и от броя им.
Намира за необоснован извода на първият съд, според който нанасяйки изключително силен
удар в главата на Ч. с тежащ близо килограм метален предмет с който буквално му разцепил
главата, подсъдимият бил действал с умисъл за причиняване на телесна повреда, още
повече, че доказателствата и множеството експертизи по делото, сочели обратното.
Изопачавайки тези доказателства, съдът бил допуснал съществено процесуално нарушение,
касаещо формирането на вътрешно убеждение от обективна страна. Превратното тълкуване
на едни доказателства и немотивираното пропускане и изключване на други, довело до
обективно неправилен доказателствен извод и оттам до незаконосъобразен съдебен акт.
Съдът не преценил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и не проверил
изчерпателните доводи на обвинението. Така съдът допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила по чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, като не извършил изискуемата от
закона всестранна и обективна оценка на релевантните факти и в тази връзка
незаконосъобразно бил признал за невиновен подсъдимия.
Повереникът обжалва присъдата и в наказателноосъдителната част, като
намира наложеното на подсъдимия наказание за силно занижено и неотговарящо на
отегчаващите вината му обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и
дееца и тежките последици, настъпили за пострадалия. Счита, че съдът тежко подценил
поведението на подсъдимия не само по време, но и преди и след осъществяване на
изпълнителното деяние, както и следващите се от него увреждания върху здравето на Ч..
Несъгласието си с гражданскоосъдителната част на присъдата, повереникът
аргументира с несъответствието на присъденото обезщетение с критерия за справедливост,
поради което причинените вреди не били напълно обезщетени, тъй като пострадалият
продължавал да търпи болки и страдания, в резултат на извършеното тежко посегателство
против телесната му неприкосновеност – обстоятелство, което било подценено от
решаващият съд.
В заключение повереникът моли за признаване на подсъдимия за виновен в
3
извършване на престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, с определяне на наказание към
максималния размер и отмяна на чл. 66 от НК. В случай на потвърждаване на приетата от
СГС правна квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление, алтернативното
искане е за увеличаване на наложеното му наказание, без прилагането на чл.66 от НК. Иска
се и увеличение на присъденото обезщетение до максимално предявения размер.
С допълнението към въззивната жалба, повереникът на частния обвинител и
граждански ищец К. Н. Ч., преповтаря доводите си за наличието на опит за причиняване на
смърт, предвид силата и насочеността на удара, осъществен с процесния пистолет. Съдът
подценил установеното по делото обстоятелство, че още при влизането във входа,
подсъдимият насочил пистолета към пострадалия, със закани против живота на пострадалия.
Основният мотив на първият съд, според повереника, за оправдаването на подсъдимия по
повдигнатото му обвинение бил изненадата на последния, изразена в телефонен разговор, че
пострадалият бил зле и в болница. Този подход, според повереника, бил погрешен, тъй като
очаквано било, подсъдимият да каже, че го е ударил леко и не е искал. Недостатъчен
аргумент за оправдаване на подсъдимия било и обстоятелството, че ударът бил само един,
като подсъдимият се бил отказал от нанасянето на последващи удари. В тази част, присъдата
почивала на предположение, тъй като въздържането на подсъдимия от последващи удари се
дължало на хипотетичната му увереност, че причинената травма е годна да причини смърт.
Във връзка с наличието на субективния елемент на престъплението опит за убийство и
доказателствата в тази насока, повереникът преповтаря изложените в жалбата доводи.
Преповторени са и доводите, касаещи несъгласието на частния обвинител и
граждански ищец, по отношение на наложеното на подсъдимия наказание по вид и размер.
В допълнение, в подкрепа на възраженията си, твърди укоримост в поведението на
подсъдимия, свързано с извънбрачната връзка със съпругата на пострадалия, при все, че е
знаел за семейното положение, както и изваждането на пистолета и насочването му към
пострадалия, със закани, при влизането на последния във входа. Повереникът обръща
внимание, че ударът бил в гръб, добре премерен, изключително силен в момент, в който Ч.
демонстрирал по недвусмислен начин, че се оттегля от конфликтната ситуация със
съпругата си, като се бил заканил и, че ще го ликвидира. Така, определеното при условията
на чл.66 от НК наказание не би постигнало нито една от целите на личната и генерална
превенция. Единствено чистото съдебно минало на подсъдимия не било достатъчно за
обосноваване на подобна проява на милосърдие от страна на съда.
Преповтаря и направените с въззивната жалба искания за преквалификация на
деянието в такова по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, както и увеличаване размера на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ и отмяната на чл.66 от НК.
Въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда е депозирана и от
защитника на подсъдимия С. И. И., в която се оспорва конституирането на частния
обвинител и граждански ищец Ч., в това му качество, поради пропускане на преклузивния
4
срок за това. Твърди, че според доказателствата по делото, пострадалият Ч. бил редовно
уведомен за разпоредителното заседание на 30.10.2018 година. Това обстоятелство било
потвърдено от самият Ч. в съдебно заседание от 07.12.2018 г., когато последният обяснил, че
е бил уведомен незабавно от сестра си, която е получила призовката, а също и, че е бил на
работа в провинцията, което обстоятелство не било доказано по никакъв начин, въпреки
разпореждането на съда. Така, Ч. бил пропуснал възможността да се конституира в
качеството си на граждански ищец, по негова вина, тъй като не представил пред съда
никакви доказателства за уважителни причини за неявяването си в първото съдебно
заседание.
Защитникът твърди, че пострадалият Ч. поискал сумата от 15000 лева, за да
оттегли предявения от него граждански иск, с обяснението, че 10000 лева били за адвокатско
възнаграждение на адвокатите му, а 5000 лева, като компенсация за лечението му и за
времето през което не бил работил. Това си искане, пострадалият Ч., потвърдил лично в
дадените от него обяснения, в съдебно заседание на 04.04.2019 година. В тази връзка
защитникът твърди, че по делото липсват доказателства, че Ч. е работил; че инцидента го е
лишил от възможността да работи; че последният е плащал за лечението си, както и, че бил
плащал адвокатско възнаграждение или обещал такова и в какъв размер.
Моли за отмяна на присъдата в гражданскоосъдителната част и отхвърляне на
гражданския иск, като несвоевременно предявен и като недоказан нито по основание, нито
по размер. Алтернативно прави искане за признаване на съпричиняване от страна на
пострадалия Ч., за настъпване на инцидента и като последица - намаляване размера на
уважения граждански иск.
Във връзка с въззивната жалба на подсъдимия И., е постъпило становище от
повереника на частния обвинител и граждански ищец Ч., в което се възразява срещу
твърдението на подсъдимия, че гражданският иск е несвоевременно предявен, защото
същият бил подаден в допустимия от закона срок, от надлежна страна, притежаваща правен
интерес за това и съдържа всички необходими реквизити. Възраженията за неучастие в
съдебно заседание без уважителни причини не съответствали на обстоятелствата по делото.
Моли жалбата на подсъдимия да не бъде уважена.
В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция, представителят на
Софийска апелативна прокуратура поддържа протеста на Софийска градска прокуратура и
моли за отмяна на присъдата, с която подсъдимият е бил оправдан по обвинението за
престъпление по чл.115, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 от НК. Намира присъдата в
оправдателната част за неправилна, поради несъответствието с доказателствата по
делото, установяващи причинената от подсъдимия на пострадалия тежка комплексна
черепно-мозъчна травма, вследствие на удар с газов пистолет, с тегло около един килограм,
изразяваща се в масиран вътрешен кръвоизлив и оток на мозъка, което е довело до
животозастрашаваща опасност за здравето на пострадалия. Според прокурора, при нанасяне
5
на удар с твърд предмет, способен да причини смърт на пострадалия, в жизненоважна част
на тялото, каквато е главата на пострадалия в конкретния случай, е налице опит за убийство,
останал недовършен по независещи от дееца причини, а именно високо квалифицираната
помощ на медицинските специалисти, без намесата на които, леталният изход от нанесеното
увреждане е бил сигурен. В тази връзка цитира съдебна практика /Р. № 81/71 г. на ОСНК, Р. № 79 на 2
н.о., ППВС № 27/57 г., ППВС № 14/63 г., Р. № 31/69 г. на 2 н.о., Р. № 336/77 г. на 2 н.о., Р. № 71/79 г. на 1 н.о./. Според
прокурора, удара с тежащия около килограм пистолет, е бил нанесен от подсъдимия И. при
форма на вина евентуален умисъл, тъй като съзнавал, че с това си действие може да
причини смъртта на пострадалия, но въпреки всичко е извършил удара. Пледира за отмяна
на присъдата и за постановяване на друга, с която подсъдимият да бъде признат за виновен
за опит за убийство в условията на евентуален умисъл. В условията на алтернативност,
моли, за изменение на определеното от първоинстанционният съд наказание, за умишлено
нанесена тежка телесна повреда, в посока увеличението му, към средния предвиден в закона
размер.
Частният обвинител и граждански ищец К. Н. Ч., не се явява пред въззивният
съд. Представлява се от повереника си адв. Е.П., която поддържа въззивната жалба и
допълнението към нея, като заявява, че оспорва жалбата на подсъдимия относно
гражданския иск. Повереникът преповтаря съображенията си за нарушение на материалния
закон, вследствие на оправдаването на подсъдимия по първоначално повдигнатото му
обвинение, за престъпление по чл.115, вр. чл.18 от НК и осъждането му за такова по чл.128
от НК. Нарушението на материалния закон е довело до налагане на явно несправедливо
наказание. Изводите на първият съд, за наличие на нанесена тежка телесна повреда, а не за
опит за убийство - нито пряк, нито евентуален, били произволни. Поддържа становището на
прокурора, че критерият дали деецът, нанасящ тежка телесна повреда, действа с умисъл да
лиши другиго от живот, бил заключението на медицинската експертиза, дали без
своевременна високо квалифицирана медицинска помощ пострадалият е щял да оживее.
Според вещите лица, изготвили, назначената от първият съд, допълнителна тройна
съдебномедицинска експертиза, се касае за тежка телесна повреда, както и, че без спешната
помощ в УМБАЛ „Исул“, е щял да настъпи смъртен изход за пострадалия. Такова било и
заключението на изготвената на досъдебното производство експертиза, че само тази спешна
помощ е причината Ч. да не е загубил живота си - доказателство, че се касае за опит за
убийство. Поради това и изводът на съда, че тежката телесна повреда не рискува
пострадалият да загуби живота си, въпреки становището на вещите лица по този въпрос, бил
голословен и неразбираем.
Наличието на умисъл у подсъдимия, повереникът аргументира със съзнателно
нанесения от подсъдимия изключително силен удар с метален предмет, по най-уязвимата
жизненоважна част на тялото – главата, както и, че подсъдимият предварително подготвил
план за нараняването на пострадалия. Психиатричните експертизи, установили, че
подсъдимият не бил в състояние на афект, не е бил предизвикан от никакво провокативно
поведението на пострадалия. Доказателствата по делото не установявали физически сблъсък
6
между тях. Пострадалият бил обърнат с гръб към подсъдимия, когато последният му
нанесъл удар в главата. Тези обстоятелства, обосновавали неправилните мотиви на СГС, че
пострадалият бил предизвикал отношението и процесното поведение на подсъдимия, както
и, че липсвал умисъл у подсъдимия да лиши от живот пострадалия.
С твърдяното от повереника „силно занижено наказание“, се навеждат
съображения, че дори и условна присъда, тя трябва да е в максимално предвидения срок от 3
години, с 5 години изпитателен срок. Възразява срещу довода на съда, че подсъдимият бил
неосъждан, защото, според повереника, тежестта на престъплението, налагала и
предвидения висок наказателен праг на предвиденото в закона наказание.
Повереникът възразява и срещу твърдението на защитника на подсъдимия, за
несвоевременно предявяване на гражданския иск, като твърди, че той е своевременно
предявен, тъй като това било сторено преди започване на съдебното следствие по делото.
Насрочените преди това няколко съдебни заседания, на които ход не бил даван, не било
основание да се счита, че искът бил просрочен, в каквато насока са възраженията на
защитника на подсъдимия пред първоинстанционният срок, още повече, че съдът се бил
произнесъл и с мотивирано определение за това. Уваженият размер на гражданския иск от
60000 лева, че не само, че не е следвало да бъде намален, в каквато насока е искането на
подсъдимия, но този размер следвало да бъде и увеличен, тъй като ставало въпрос за опит за
убийство. Негативните последици от черепно-мозъчната травма били установени от
медицинската експертиза и от свидетелските показания на сестрата на пострадалия, според
която той не бил същият човек и, че от време на време реакциите му не били обясними,
именно поради травмата на главата му. Невъзможността пострадалият да бъде адекватен и
пълноценно да се реализира в живота, както е било преди нанасянето на удара с пистолета,
справедливо е била обезщетена със сумата от 60 000 лв, която в никакъв случай не била
завишена. Коментираните от защитника в жалбата, срещи на пострадалия с адвокатите на
подсъдимия, относно извънсъдебно уреждане на гражданската обезвреда, повереникът
определя като неетични. В заключение моли за потвърждаване на присъдата в
гражданскоосъдителната част, а в наказателноправната - присъдата да бъде изменена, чрез
преквалифициране на престъплението като такова по чл.115, във вр. чл.18 от НК и
съответно, налагане на наказание към средния размер по този текст.
Защитници на подсъдимия поддържат въззивната жалба. Според адв. А. и пред
въззивния съд, нито прокуратурата, нито повереника на частния обвинител не успели да
докажа наличието на умисъл в поведението на подсъдимия, като елемент от състава на
престъплението опит за убийство. Развива тезата, че вследствие на удара с пистолет
пострадалият получил хематом, който представлявал цицина, синина, съсирена кръв, т.е.
налице бил умисъл за тежката телесна повреда. За наличието на умисъл за опит за убийство,
при твърдяната от повереника подготовка за това, според защитника, независимо дали
пистолета ще тежи 500 гр или 1,5 кг, когато едно лице иска да убие друго лице, произвежда
изстрел, какъвто настоящият случай не е. Позовава се на съдебна практиката /без да цитира
7
такава/, че с изстрел от упор с 9 милиметров пистолет, като този на подсъдимия или от
непосредствена близост към слепоочието, ще причини смърт. Ако би искал, подсъдимият е
щял да произведе изстрел с пистолета, а твърдяната от повереника подготовка за удар с
пистолет била смешна. Защитникът твърди и липса на доказан удар в гръб. Ч. бил този,
който се подготвил да извърши инкриминирано деяние – отишъл да се саморазправя със
съпругата си, която му изневерявала с подсъдимия, блъскайки я, удряйки я и обиждайки я
пред очите на подсъдимия. Ч. хванал и подсъдимия за гушата и започнал да го души, поради
което последният със свободната си ръка нанесъл удар, за да се отърве. Този удар, макар и
достатъчно неприятен, предвид настъпилите последици, категорично не бил умишлен.
Подсъдимият бил във входа на жилището му, т.е. бил в дома си, където бил нападнат от
агресор, който отишъл да се саморазправя и пострадал, а не както Ч. твърдял - че не бил
докоснал никой с пръст. По отношение на гражданския иск, този защитник твърди, че Ч.
посетил адвокатската му кантора с искане подсъдимият да му плати 15 000 лева, за да си
оттегли жалбата и предявения граждански иск, което всъщност било изнудване. Това
обстоятелство, пострадалият бил потвърдил и пред първоинстанционният съд. Намира
уважения размер на гражданския иск за завишен, тъй като пострадалият потвърдил и пред
първият съд, че му трябвали само 15 000 лв – 5 000 лв за него и 10 000 лв за адвокатите му,
което пък било недопустимо по наказателни дела, тъй като резултативен хонорар по
граждански иск бил абсолютно недопустим. Именно сумата от 15000 лева, следвало да
получи пострадалият. В заключение моли искането на прокуратурата, за по-тежко
наказание, да не бъде уважавано, поради липса на извършено от подсъдимия умишлено
деяние, а по отношение на гражданският иск – да бъде намален до 15000 лева.
Вторият защитник на подсъдимия И. – адв.И., поддържа пледоарията на колегата
си, адв. А.. Намира извършената от първоинстанционният съд оценка на събраните по
делото факти и обстоятелства, включително и провокативното поведение на пострадалия Ч.
към съпругата си и подсъдимия, за правилна, а присъдата за мотивирана и обоснована.
Моли за уважаване на въззивната им жалба и отмяна на присъдата в
гражданскоосъдителната част, поради нарушена процедурата по допускане на
гражданския иск за разглеждане в наказателния процес.
Прокурорът реплекира адв. А., с възражение за неоснователност на твърдението
му за несвършена от прокуратурата работа на досъдебното производство, поради
недоказаността на субективния елемент на престъплението по чл.115, във връзка с чл.18 от
НК. Твърди безспорна установеност на субективния елемент, изведен от обективните
действия на подсъдимия – причиненото увреждане – нанесен от подсъдимия удар с тежък
метален предмет в жизнено важна част на тялото, каквато е главата, в резултат на което не е
причинен хематом, както се твърди от защитата, а е причинена черепно-мозъчна травма –
спукан е черепа, предизвикан е вътрешен масивен кръвоизлив и оток на мозъка, които са все
увреждания, застрашаващи по категоричен начин живота и здравето на пострадалия.
Именно в резултат на насения с този предмет в тази част на тялото удар, се извеждал
8
субективния елемент, в каквато насока била и съдебната практика - за причиняване на смърт
вследствие на умишлено деяние. Доказано било, чрез множеството събрани гласни
доказателства, че престъплението било извършено в гръб. Прокурорът възразява срещу
твърдението на защитника, че самият пострадал Ч. бил искал да извърши престъпление,
предизвиквайки подсъдимия да нанесе въпросния удар, поради липсата на такива
доказателства по делото, като например освидетелстване за наличие на увреждания по
тялото на подсъдимия, в резултат на спречкването с пострадалия. Прокурорът акцентира и
на факта, че нанесеният от подсъдимия на пострадалия удар, бил контролиран, целенасочен
и с изключителна сила, поради което и причинил тежката черепно-мозъчна травма, а не
обикновен такъв, който предизвикал хематом.
Изложените от защитника доводи, свързани с предявения граждански иск,
прокурора намира за недопустими внушения, защото оттеглянето на жалбата в
наказателното производство не било основание за неговото прекратяване.
Прокурорът намира присъдата в гражданскоосъдителната част за правилна и
съответна на степента и характера на причиненото увреждане, а уваженото обезщетение от
60 000 лв. - напълно справедливо и съобразено с целите на наказанието.
В предоставеното му право на лична защита, подсъдимият И. поддържа
изявленията на защитниците си. В последната си дума, заявява, че няма какво да каже.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, събраните по
делото доказателства и като извърши цялостна проверка на оспорения съдебен акт в
рамките на правомощията си по чл.314 от НПК, прие за установено следното:
Повдигнатото на подсъдимия С. И. И. обвинение за престъпление по чл.115, вр.
чл.18, ал.1 от НК, от фактическа страна се изразява в това, че на 07.10.2017 г. в гр. ***,
ж.к.“***“, бл.88, до входната врата на вход А, е направил опит умишлено да умъртви К. Н.
Ч., като с държан в ръка стандартен газово – сигнален пистолет ZORAKI“, калибър 9 мм, с
фабричен № 077328, му нанесъл един удар в лявата половина на главата, с който му
причинил открита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в травматичен кръвоизлив над
твърдата мозъчна обвивка в лява слепоочна област на черепа с компресионно-
дислокационен синдром, линейно счупване на лява слепоочна кост на черепа, травматичен
подкожен кръвоизлив с разкъсно-контузна рана в лява слепоочна област на черепа,
травматичен подкожен кръвоизлив в лява челна област на главата, като счупването на
лявата слепоочна кост, довело до развитие на голям кръвоизлив над твърдата мозъчна
обвивка с притискане на мозъчното вещество, прогресивно влошаване на неврологичната
симптоматика е причинило на пострадалия и реализира медикобиологичния признак -
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, … като изпълнителното деяние
е довършено, но не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца
общественоопасни последици – смъртта на Ч., тъй като на последния е оказана спешна и
адекватна медицинска помощ в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД.
9
В съдебно заседание на 16.12.2019 г., след изслушване становищата на вещите
лица, изготвили заключението на назначената от СГС допълнителна съдебномедицинска
експертиза, така повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия И. е било изменено от
прокурора, по реда на чл.287 от НПК, чрез допълване в обстоятелствената част на
обвинението относно установения медикобиологичния признак - постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота, с установеното от допълнителната СМЕ телесно
увреждане, а именно - проникване в черепната кухина.
С атакуваната от всички страни в този процес присъда, подсъдимият С. И. И. е
бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.128, ал.2, пр.последно във вр. с
ал.1 от НК – затова, че на 07.10.2017 г. в гр. ***, ж.к.“***“, бл.88, до входната врата за вход
А, е причинил на К. Н. Ч. тежка телесна повреда — като с държан в ръка стандартен газово -
сигнален пистолет „ZORAKI“, калибър 9 мм, с фабричен № 077328, му нанесъл удар в
лявата половина на главата, с който му причинил открита черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в лява слепоочна
област на черепа с компресионно-дислокационен синдром, линейно счупване на лява
слепоочна кост на черепа, травматичен подкожен кръвоизлив с разкъсно-контузна рана в
лява слепоочна област на черепа, травматичен подкожен кръвоизлив в лява челна област на
главата, като счупването на лявата слепоочна кост, довело до развитие на голям кръвоизлив
над твърдата мозъчна обвивка с притискане на мозъчното вещество, прогресивно влошаване
на неврологичната симптоматика е причинило на пострадалия и реализира медико
биологичния признак - постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота с
проникване в черепната кухина. Подсъдимият И. е оправдан по първоначално повдигнатото
му обвинение да е направил опит умишлено да умъртви К. Н. Ч..
Въз основа на показанията на свидетелите К.Ч. дадени в съдебно заседание
/частично/ и прочетени от ДП по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, Н. Я. – Ч.,
разпитана и пред съдия, по реда на чл.223, ал.1 от НПК, и прочетени в с.з., по реда на
чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, М. З., включително прочетени от ДП по реда на чл.281, ал.4,
вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, М. Ч., обясненията /частично/ на подсъдимия С.И., дадени в
съдебно заседание, както и писмените доказателства- експертните заключения на СМЕ по
писмени данни на К.Ч., назначената от съда допълнителна СМЕ на пострадалия Ч., съдебно-
балистична експертиза, съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на подсъдимия,
както и назначените от първоинстанционният съд повторна СППЕ и допълнителна към
повторната СППЕ, протоколи за доброволно предаване и за предупреждение, медицински
документи, СМУ № 34/2017 г., Удостоверение за уведомление № С-111/13.10.2011 г. от
служба КОС, справка за съдимост на подсъдимия, заявление за придобиване на огнестрелно
оръжие, писмо до НАП, първостепенният съд е установил релевантните за предмета на
доказване по делото обстоятелства. Фактическата обстановка по делото е подробно изяснена
от първоинстанционния съдебен състав.
10
Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, значими за правилното
му решаване, а именно: факта на извършване на деянието и обстоятелствата, при които е
извършено, датата, авторството, механизма на осъществяване, обективната и субективната
страна на престъплението, поради което настоящата инстанция намира, че не са допуснати
сочените от жалбоподателите нарушения на процесуалните правила и материалния закон.
Във връзка с установяване фактологията на деянието, първоинстанционният съд
прецизно е изпълнил задълженията си по установяване на обективната истина, като в
съответствие с изискванията на процесуалния закон, по искане на защитниците на
подсъдимия, е допуснал събирането на относими по делото доказателства.
Въззивният съд споделя приетото за установено от първоинстанционния, че
подсъдимият С. И. И., ЕГН **********, е български гражданин, със средно образование,
разведен, неосъждан. Баща е на малолетна дъщеря.
Свидетелите К.Ч. и Н. Ч. били съпрузи. От брака си имат родена дъщеря - М. Ч.,
която към 2017 г. била на 9 години и била ученичка.
Към 2017 г. подсъдимият С.И., макар и разведен, полагал грижи за отглеждането
на дъщеря си. Дъщерята на Ч. и дъщерята на подсъдимия И. били съученички и приятелки.
По този повод семейство Ч. се познавали с подсъдимия И. от около три години – от
постъпване на децата им в първи клас и поддържали приятелски отношения. Гостували си
понякога, за да могат децата им да си играят. Друг път заедно с децата излизали и на
заведение.
С течение на времето отношенията между свидетелката Н. Ч. и подсъдимия И.
прераснали в интимна връзка. К.Ч. имал подозрения за това, докато на неустановена по
делото дата, през месец август 2017 г., свидетелят Ч., прибирайки се вкъщи, заварил
подсъдимия И. и съпругата си в дома на Ч. сами, като децата не били с тях и това
затвърдило подозренията на Ч., че съпругата му има интимни отношения с подсъдимия. При
проведения на тази среща разговор между тримата, подсъдимият отрекъл да има по-близки
отношения със съпругата на Ч., след което Ч. излязъл от жилището. В следващите дни
пострадалият Ч. провел поредица от разговори със съпругата си, която му признала за
връзката си с подсъдимия. Когато разбрал за отношенията на жена си с подсъдимия, К.Ч.
проявил физическа агресия спрямо съпругата си и поставил ултиматум, да реши с кого от
двамата иска да бъде, а тя му заявила, че е необходимо време, за да реши. Ч. казал, че ще
изчака тя да вземе окончателно решение. След известно време свидетелката Ч., заявила на
съпруга си, че няма бъдещи планове с подсъдимия, но всъщност тя продължавала да се
среща с подсъдимия И., като всеки път казвала, че е за последно, след което нещата
тръгвали по старому. Това провокирало Ч. да започне да следи съпругата си, когато тя е
извън жилището им, като започвал да й звъни по телефона, питал я къде е и с кого е, оказвал
психически натиск. Ч. провел и няколко телефонни разговора с подсъдимия, с цел да узнае
11
намеренията му за в бъдеще. Подсъдимият И. не приел добре тези разговори и споделил с
Ч., че ще предприеме действия за получаване на ограничителна заповед срещу Ч..
На 07.10.2017 г., работният ден на К.Ч. приключил около 17:00 часа. В този ден,
свидетелката Ч. отново отишла на среща с подсъдимия, за която уведомила съпруга си, като
му казала, че ще се срещне с И. в заведение, за да приключи отношенията си с него. Вместо
това, Ч. отишла в дома на подсъдимия, който се намирал в гр. ***, ж.к.“***“, бл.88, вх.А.
Знаейки за времето и естеството на срещата, пострадалият Ч. многократно звънял на
телефона на съпругата си, но тя не отговаряла. При поредното позвъняване, подтикната от
подсъдимия, Ч. отговорила на съпруга си, като му казала, че вече си тръгва от заведението.
Пострадалият Ч. обаче, подозирал, че срещата на съпругата му с подсъдимия не е на
обществено място, а в домът му. В проведения между двамата разговор, К.Ч. проявил
вербална агресия спрямо съпругата си, казал веднага да се прибира, казал й, че знае къде е
и ако тя не се прибере веднага, той ще отиде при нея и „ще стане страшно“. След като
излязъл от работа, К.Ч. отишъл с автомобила си в близост до дома на подсъдимия И., тъй
като знаел къде живее. Спрял в страни от блока и зачакал съпругата си да излезе от входа.
свидетелката Ч. силно се притеснила от многократните позвънявания на съпруга
си, защото подозирала, че той я следи. След проведения със съпруга си разговор, Н. Ч. се
притеснила още повече, поради което решила да си тръгне от дома на подсъдимия, който
слязъл заедно с нея до входа, тъй като входа и асансьора се отваряли с чип.
Около 18:30 часа, Н. Ч. излязла от входа на блока, в който живеел подсъдимият,
съпругът , който стоял все още в близост до блока, я видял, пресрещнал я, ударил я зад
врата, дръпнал я за ръката и въпреки съпротивата , я замъкнал към входа, в който се
намирало жилището на И.. Подсъдимият, който все още се намирал във входа, тъй като
проверявал пощенската си кутия, видял как Ч. блъска съпругата си и това го мотивирало да
отвори входната врата. К.Ч. и съпругата му влезли във входа, като първи вървял Ч., а след
него влязла и съпругата му. Във входа на блока били само тримата. Още с пристъпването на
прага, пострадалият Ч. се насочил към подсъдимия, който стоял до стълбите, като в този
момент подсъдимият се изплашил от невербалната агресия, проявена към него от страна на
Ч. и с дясната си ръка, от десния външен джоб на коженото сако, с което бил облечен,
извадил пистолет, който насочил към главата на свидетеля. Подсъдимият попитал Ч. какво
иска и защо е дошъл, а свидетелят започнал да вика: „Ти ще ме застреляш ли? Хайде,
застреляй ме!“ Подсъдимият му отвърнал с думите: „Няма ли да се разкараш? Няма ли да ни
оставиш намира? Разкарай се!“ След това подсъдимият свалил пистолета и отново го
прибрал в джоба си. Двамата продължили да си разменят реплики, включително и псувни,
като през цялото това време свидетелката Ч. ги молела да престанат. В един момент К.Ч.
хванал подсъдимия за врата, като това ядосало още повече И. и той се насочил към Ч.. В
този момент Н. Ч. застанала между двамата с лице към съпруга си и с гръб към подсъдимия,
за да ги разтърве. Въпреки това последвала размяна на удари между двамата мъже, като част
от ударите понесла и свидетелката. Ч. била изблъскана със сила от съпруга си, при което се
12
ударила в стената. Тя плачела и ги молела да спрат. Ч., като установил, че няма да могат да
се разберат с подсъдимия, дръпнал съпругата си за ръката, за да си вървят. В този момент
подсъдимият се намирал на около метър-два зад тях. Първа през входната врата излязла Ч.,
последвана от съпруга си. В този момент, преди Ч. да прекрачи входа, видял с периферното
си зрение, че подсъдимият се приближава зад тях. Когато Ч., излизайки, бил на самата
входна врата, подсъдимият му нанесъл удар в лявата част на тила, с държания в дясната си
ръка пистолет, с който преди това го бил заплашил. Ч. усетил остър удар с твърд предмет, а
не като удар с ръка. В момента на удара подсъдимият се намирал плътно зад свидетеля Ч..
След удара, когато вече бил извън входа, Ч. се обърнал назад и видял как подсъдимият И.
отдръпва дясната си ръка, с държания в нея пистолет, с който преди това го бил заплашил.
Така Ч. разбрал, че е ударен именно с пистолета. Подсъдимият последвал Ч. и когато те
слезли по стълбите на блока, той застанал на тротоара пред входа, псувал пострадалия и му
се заканил, че ще го ликвидира. Пострадалият Ч., вървейки към колата си, без да се олюлява
или залита, съобщил на съпругата си, че подсъдимият го е ударил с пистолета и че трябва
по-бързо да се придвижат, тъй като усеща болка. Когато двамата стигнали до колата, с която
Ч. бил дошъл пред блока, съпругата му погледнала мястото, на което Ч. бил ударен и видяла
червено петно в областта над лявото му ухо, както и драскотина, от която изтичало малко
кръв. Ч. се качили в колата и потеглили към дома им. Докато шофирал, Ч. се държал за
главата в областта на удареното място и повтарял, че много го боли. Когато стигнали пред
дома им, Ч. слязъл от колата, но краката му започнали да се подкосяват и казал, че му е
много зле. Пред входа на блока ги чакал свидетелят М. З., който преди това бил завел
неговото дете и детето на Ч. на кино. Свидетелят З. също възприел, че Ч. не е добре и е
неадекватен, почти не можел да говори, езикът му бил подут, а над лявото му ухо имало
хематом и рана, от която изтичало малко кръв. Н. Ч. помолила да ги закара с тяхната кола до
болница, тъй като К.Ч. не бил в състояние да шофира. Свидетелят З. оставил двете деца на
съседка от блока и се качил в колата на Ч., за да ги закара до болницата. По пътя З. разбрал
от Н. Ч., че съпругът й е бил ударен от С. от техния квартал, като в последствие се сетил, че
С. е баща на едно от децата в класа, в който учело детето на Ч. и детето на З.. Когато
стигнали пред УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД, З. заедно със служител от
болничното заведение, преместили Ч. на количка и го вкарали в болницата. Там, след като
на Ч. били направени нужните прегледи и изследвания, се установило, че е необходима
спешна оперативна интервенция, тъй като Ч. е получил кръвоизлив и ако не бъде спешно
опериран, ще умре.
След като свидетелят Ч. бил поет от лекарите в болничното заведение,
свидетелката Ч. се обадила на подсъдимия, за да го уведоми, че с К. са в болница и
състоянието му е сериозно. Подсъдимият много се притеснил и бил силно изненадан от този
развой на събитията, защото смятал, че не бил ударил чак толкова силно Ч., че да се стигне
до болница. Попитал какво му е, но свидетелката Ч. отговорила, че все още не знае.
Подсъдимият я помолил като разбере, пак да му се обади и да го държи в течение. След като
Ч. бил откаран за операция, Н. Ч. си тръгнала и отново позвънила на подсъдимия, като му
13
казала, че е счупил главата на мъжа й.
Пострадалият Ч. престоял в болничното заведение до 16.10.2017 г., когато бил
изписан за домашно лечение. След излизането си от болница, той трябвало да спазва редица
ограничения - не трябвало да се натоварва физически и психически, да не се ядосва, приемал
множество лекарства. След като бил изписан, К.Ч. се прибрал в семейното жилище и
свидетелката Ч. се грижела за него по време на оздравителния процес. В продължение на
шест месеца, пострадалият Ч. бил в отпуск по болест, а когато той изтекъл, още два месеца
не можел да работи, заради забраната за физически и психични натоварвания. В това време
се налагало да ходи редовно на прегледи, за да се следи състоянието му, за което били
провеждани и редица изследвания.
По сигнал на К. Н. Ч., подаден на 07.11.2017 г. до Софийска градска
прокуратура, с постановление от 13.12.2017 г., на прокурор от СГП, е образувано досъдебно
производство № 513 ЗМК - 347/2017 г. за престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, а с
постановление за привличане на обвиняем от 15.05.2018 г. на СГП, С. И. И. е привлечен към
наказателна отговорност, с повдигнато обвинение за престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1
от НК.
На 17.10.2017 г. и на 25.10.2017., по желание на пострадалият К.Ч., той бил
освидетелстван от д-р И. А. П., д.м., съдебен лекар при УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“
ЕАД. На Ч. било издадено Съдебно – медицинско удостоверение за освидетелстване на живо
лице № 34/2017 г., подписано от д-р П., в заключението на което е отразено, че при
извършените прегледи и съгласно медицинската документация, е установено: оток и
подкожен хематом в ляво слепоочие; епидурален хематом в ляво слепоочие; линеарна
фрактура на лявата слепоочна кост; състояние след краниотомия в ляво слепоочно. Според
морфологията на диагностицираните увреждания е прието, че травматичният им произход,
съответства по време и начин с предварителните сведения, а именно при удар с или върху
твърд тъп предмет. Диагностицираната черепно-мозъчна травма, според освидетелстващата,
е наложила спешна неврохирургична интервенция, поради бързо влошаване на
общомозъчната неврологично симптоматика. Притискането на мозъка от нарастващия
хематом, с проявен синдром на повишено и прогресиращо вътречерепно налягане, без
адекватната хирургична намеса, би довело до „постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота“.
Същият брой и вид на нараняванията, съгласно изследвания доказателствен
материал, са установили и вещите лица изготвили назначената в хода на досъдебното
производство Съдебномедицинска експертиза по писмени данни и назначената в хода на
съдебното следствие допълнителна СМЕ, конкретизирайки ги като: травматичен кръвоизлив
над твърдата мозъчна обвивка в лява слепоочна област на черепа с компресионно-
дислокационен синдром; линейно счупване на лява слепоочна кост на черепа; травматичен
подкожен кръвоизлив с разкъсно-контузна рана в лява слепоочна област на черепа;
14
травматичен подкожен кръвоизлив в лява челна област на главата. И според тези експерти,
установените травматични увреждания в лявата половина на главата са резултат от
действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет по механизма на удар с такъв и могат да се
получат по начин, посочен от пострадалия – при нанасяне на удар с пистолет, достатъчно
силен, да причини счупване на слепоочна кост, при взаимно разположение на двете лица,
съгласно свидетелските показания, като е възможно нанасяне на удар и с двете ръце. Според
вещите лица, счупването на лявата слепоочна кост, довело до развитие на голям кръвоизлив
над твърдата мозъчна обвивка, с притискане на мозъчното вещество и прогресивно
влошаване на неврологичната симптоматика е причинило на пострадалия и реализира
медикобиологичния признак „постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“.
Без оказване на висококвалифицирана и своевременна неврохирургична и реанимационна
медицинска помощ, черепно–мозъчната травма неминуемо и за кратко време би довела до
смърт на пострадалия. Посоченият от експертите възстановителен период, от такъв вид
черепно-мозъчна травма, е в рамките на година и половина до две години, с препоръчително
спазване на хигиенно-диетичен режим и проследяване на шест месечни периоди с
енцефалограми, с оглед промяната в биоелектрическата активност на мозъка –
епилептиформени разряди.
С назначената в хода на съдебното следствие допълнителна СМЕ, вещите лица са
направили уточнение, че получените травматични увреждания са: мозъчната контузия
средна степен на тежест; травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в лява
слепоочна област на черепа с компресионно-дислокационен синдром; линейно счупва на
лява слепоочна кост на черепа; травматичен подкожен кръвоизлив с охлузна рана в лява
слепоочна област на черепа с размери около 2 сантиметра. Вещите лица са уточнили също,
че мозъчната контузия, средна степен на тежест, изразяваща се в линейно счупване на
лявата слепоочна кост на черепа, с развитие на травматичен кръвоизлив над твърдата
мозъчна обвивка с компресионно-дислокационен синдром е реализирала медико-
биологичния критерий „постоянно общо разстройство на здравето временно опасно за
живота“. В отговор на въпроса, касаещ възстановителния срок, заключението на експертите
е, че счупването на черепа при възрастни пациенти зараства за период от осем до единадесет
години, като понякога остава видимо до края на живота. При прегледа на пострадалия Ч.
след изминалите почти две години от травмата, е установено, че той е в добро общо
състояние, в ясно съзнание, контактен, адекватен, всестранно ориентиран, с неврологичен
статус в границите на нормата. Към датата на изготвяне на СМЕ, експертите са установили
редки епизоди от главоболие и поява на напрежение в оперативната зона, придружено от
световиене. От направената електроенцефалография не са установени данни за огнищност
или пароксизмална готовност.
Становището на експертите е, че възстановителният период /функционалния
изход/ при средна по степен на тежест мозъчна контузия с травматичен кръвоизлив над
твърдата мозъчна обвивка /епидурален кръвоизлив/ е индивидуален и зависи от Глазгоу
скалата преди началото на операцията, възрастта на пациента, придружаващи
15
интракраниални лезии и интракраниалното налягане, като с най-голяма тежест е Глазгоу
кома скалата. Своевременно проведените диагностични изследвания и
високоспециализираното неврохирургично оперативно лечение са в основата на добрия
функционален изход при пострадалия Ч.. По отношение на въпроса за взаимното положение
на пострадалия и извършителя, заключението на експертите е, че с оглед локализацията на
травмата, е възможно удара с предмета да е с основно направление отзад и от ляво надясно
/удрящ зад пострадалия/, като е възможно да е нанесен и с лява и с дясна ръка. Според
вещите лица са възможни и взаимни положения на пострадалия и извършващия удара по
главата – лице в лице, както и странично положение на извършителя спрямо пострадалия.
На въпроса за евентуалния резултат за здравето на пострадалия след удара, заключението на
експертите е, че без оказване на високоспециализирана и своевременна неврохирургична и
реанимационна медицинска помощ, черепно-мозъчната травма неминуемо и за кратко време
би довела до смъртта на пострадалия.
Съдебнопсихиатричното и психологично изследване на подсъдимия И.,
материализирано в заключението на назначената от досъдебното производство
Съдебнопсихиатрична и психологична експертиза установява, че няма психично заболяване;
няма данни за дефицит или интелектуална редукция, няма сериозни проблеми с паметта. В
състояние е да възпроизвежда, при желание, възприети в миналото събития и факти и в
частност случилото се през инкриминирания период. Към момента на инкриминираното
деяние, подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него и
да ръководи постъпките си. Според експертите, при извършване на деянието, подсъдимият
не е бил в състояние на патологичен или физиологичен афект. Психичното състояние на
подсъдимия към момента на освидетелстването му, не се явява пречка за участието му във
всички фази на наказателното производство, както и, че може да дава достоверни
обяснения /ако желае/ на въпроси по наказателното производство.
В хода на съдебното следствие, по искане на защитниците на подсъдимия,
първоинстанционният съд е назначил повторна КСППЕ и допълнителна повторна КСППЕ,
със същите въпроси, но от три различни вещи лица. Заключението на новоназначените вещи
лица, изцяло се припокрива с това на СППЕ от досъдебно производство. В допълнение
експертите са посочили, че при подсъдимия не следва да се обсъжда проявата на т.нар.
кумулиран /застоен/ афект, освен поради липсата на физиологичен афект, така и поради
обстоятелството, че при него е налице добра динамика на емоционалното отреагиране, при
това липсват черти на агресивност и враждебност, като базисни характеристики, даващи
облик на цялостното му поведение. Експертите са категорични, че негативните емоционални
преживявания, които е изпитвал подсъдимия И. в създалата се ситуация не покриват
критериите на физиологичен афект и, че няма основание да се обсъждат промени на
мисловните и паметовите функции. Допълнителната повторна КСППЕ е установила, че
извършените от подсъдимия действия на 07.10.2017 г., не са били продукт на /или на терена/
уплаха или смущение.
16
Посредством Протокол за доброволно предаване от 24.11.2017 г., С.И. предал за
изследване пистолет марка „ZORAKI“, мод.914, кал.9 мм, с гравиран № 077328, черен на
цвят, метален, с надпис Made by ATAK arms ltd, като изрично е заявил, че именно с този
пистолет е бил по време на инцидента на 07.10.2017 г. и го е държал с дясната ръка.
Пистолетът е бил обект на изследване от назначената на досъдебното
производство съдебно-балистична експертиза. Заключението на вещото лице е, че
представения пистолет е стандартен газово-сигнален и не е огнестрелно оръжие; технически
изправен и годен да произвежда изстрели. Пистолета е изработен от оксидирана в сребристо
сиво метална сплав с черно покритие, с дължина 154 мм, дебелина – 36 мм, височина – 121
мм и тегло – 725 грама. Основните части на пистолета – рама, затворна рама и част от цевта
са произведени чрез отливане на монолитни детайли от алуминиеви сплави /4 мм външна
алуминиева стена и 2 мм стоманена вкладна цев/, както и част от ударно-спускателния
механизъм на представеното оръжие са произведени от стоманени сплави. Според експерта,
предвид устройството на представения за изследване пистолет, провеждането на изследване
за наличието на барутни частици от произвеждането на изстрел след последното почистване
на цевта на пистолета, не би дало обективен резултат, поради което не може да се отговори
на въпроса дали е или не е произвеждан изстрел през цевта на пистолета с фабричен №
077328 след последното почистване.
От приложеното по досъдебното производство писмено доказателство–
удостоверение за уведомление № С – 111/13.10.2011 г. е видно, че С. И. И. е уведомил
служба КОС при 05 РУП – СДВР за притежание на газ-сигнален пистолет „Екол“, кал.9 мм,
№ 077328.
Така установената фактическа обстановка е безспорно изяснена относно повода
за възникване на конфликтните отношения между подсъдимия С.И. и пострадалия свидетел
К. Н. Ч., както и относно случилото се до входната врата за вход А, на бл.88, в ж.к. „***“ на
07.10.2017 г., финализирано с нанесения удар по главата на пострадалия Ч. от подсъдимия
И., довел до причиняването на описаните в съдебномедицинските експертизи наранявания.
При осъществената съдебна проверка на установените по делото факти и обстоятелства,
изведени от събраните доказателства, настоящият въззивен състав не констатира очертаните
във въззивните жалби на подсъдимия и частния обвинител и граждански ищец нарушения
на процесуалните правила по чл.13, 14 и чл.107 от НПК, поради липса на изискуемата от
закона всестранна и обективна оценка на релевантните факти.
Въззивната инстанция не констатира и твърдените от държавното и частното
обвинения изопачаване на доказателствата по делото, превратно тълкуване на едни
доказателства и немотивираното пропускане и изключване на други, което довело до
обективно неправилен доказателствен извод и оттам до незаконосъобразен съдебен акт.
За установяването на обстоятелствата, описващи фактическата обстановка,
17
първоинстанционният съд се е позовал на надлежно приобщените гласни, писмени и
веществени доказателства, които са събрани и приобщени при стриктното спазване на
процесуалните правила, които кореспондират помежду си и взаимно се допълват, като са в
синхрон и с предявените веществени доказателства. Последните са коректно посочени в
мотивите на присъдата и преповтарянето им е ненужно, като при обсъждането им не може
да бъде отправен упрек към съда относно изпълнението на задължението му да посочи кои
факти приема за установени и защо, както и да отговори на наведените от страните доводи.
В тази връзка настоящата инстанция не приема за основателни възраженията на прокурора и
повереника на частния обвинител и граждански ищец, за липсата на анализ от страна на
първоинстанционният съд, относно мотивите на подсъдимия за извършване на
инкриминираното деяние и определяне на правната му квалификация.
Във връзка с възраженията на защитниците на подсъдимия, за недоказаността на
причинената тежка телесна повреда, чрез нанесения от подсъдимия удар по главата на
пострадалия Ч., докато последният е бил с гръб към него, настоящата инстанция намира, че
първоинстанционният съд напълно обосновано е приел, че по отношение на подсъдимия С.
И. И. по делото са налице доказателства за осъществен от негова страна, както от обективна,
така и от субективна страна състав на това престъпление.
Освен подробно изложените в мотивите на присъдата съждения на решаващия
съд касателно времето, мястото, авторството, механизма и мотивите за извършеното от
подсъдимия И. престъпление, с което настоящата инстанция напълно се съгласява, следва
да се отбележи, че не са налице и твърдените във въззивната жалба и протеста противоречия
между събраните свидетелски показания, поради което пък твърденията на държавното и
частното обвинение за наличието на умисъл у подсъдимия за убийство на пострадалия,
както и за предварително подготвен от подсъдимия план за нараняването на пострадалия са
неоснователни.
Действително очевидци на инкриминираното деяние извън пострадалия Ч. и
свидетелката Н. Ч. няма, но техните показания относно събитията, развили се между тях,
както и между тях и подсъдимия преди датата на инцидента, събитията в деня на инцидента,
авторството на деянието в лицето на подсъдимия, механизма на насения на Ч. удар, мястото,
на което е бил ударен пострадалия, средството, с което е нанесен удара, както и
последващите събития, подробно описани в изложената по-горе фактическа обстановка, са
последователни, непротиворечиви, кореспондиращи си с приложените по делото писмени
доказателства, относими към предмета на доказване и допринасят за изясняване на фактите
и обстоятелствата, касаещи предмета на доказване, поради което и правилно решаващият
съд ги е кредитирал.
В подкрепа на показанията на пострадалия и свидетелката Н. Ч. са и показанията
на свидетеля М. З., който лично възприел недоброто здравословно състояние на
пострадалия, непосредствено след инцидента и вследствие на нанесения му от подсъдимия
18
удар с пистолет по главата и бързото влошаване на последния до откарването му от З. до
УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД.
Въпреки че не са налице показания на други свидетели-очевидци на това
престъпление, извън К.Ч. и Н. Ч., съдът, след изследване, анализ и оценка на цялата събрана
по делото доказателствена съвкупност е достигнал до единствено възможния извод, че са
събрани достатъчно убедителни косвени доказателства, сочещи без съмнение, че автор на
инкриминираното деяние, причинило на пострадалия Ч. тежка телесна повреда е
подсъдимия С. И. И., както и че последният е осъществил състава на престъплението по
чл.128, ал.2, пр.последно, вр. ал.1 от НК.
Независимо, че в обясненията си подсъдимият, който не отрича случилия се
конфликт, прераснал по-късно в спречкване, твърди, че на инкриминираната дата 07.10.2017
г., няма спомен за събитията, развили се, след като подсъдимият го е хванал за шията и се е
опитал да го души, както и че когато се е осъзнал, бил седнал на стълбите, а Ч. вече ги
нямало, приетите от съда, като писмени доказателства СППЕ, както и повторната КСППЕ и
допълнителната повторна КСППЕ, установяват, че при извършване на деянието,
подсъдимият не е бил в състояние на патологичен или физиологичен афект. Действията му
по време на деянието са били обсъждани от психиатрите в контекста на възникнала
конфликтна ситуация, с постепенна ескалация на напрежението, при която той е бил под
влияние на негативни емоции, които обаче не покриват критериите на физиологичен афект.
Не е бил и в състояние на т.нар. кумулиран /застоен/ афект. По време на инкриминираното
деяние, при него е била налице добра динамика на емоционалното отреагиране.
Освен това, от приложения по делото, като писмено доказателство, Протокол за
доброволно предаване от 24.11.2017 г., С.И. предал за изследване пистолет марка
„ZORAKI“, мод.914, кал.9 мм, с гравиран № 077328, черен на цвят, метален, с надпис Made
by ATAK arms ltd, като изрично е заявил, че именно с този пистолет е бил по време на
инцидента на 07.10.2017 г. и го е държал с дясната си ръка.
От друга страна, от СМУ за освидетелстване на живо лице № 34/2017 г., са
установени оток и подкожен хематом в ляво слепоочие; епидурален хематом в ляво
слепоочие; линеарна фрактура на лявата слепоочна кост; състояние след краниотомия в ляво
слепоочно. Според морфологията на диагностицираните увреждания е прието, че
травматичният им произход, съответства по време и начин с предварителните сведения, а
именно при удар с или върху твърд тъп предмет.
Със заключенията на Съдебномедицинска експертиза по писмени данни и
назначената в хода на съдебното следствие допълнителна СМЕ вещите лица са направили
уточнение, че получените травматични увреждания са: мозъчната контузия средна степен на
тежест; травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в лява слепоочна област на
черепа с компресионно-дислокационен синдром; линейно счупва на лява слепоочна кост на
черепа; травматичен подкожен кръвоизлив с охлузна рана в лява слепоочна област на черепа
19
с размери около 2 сантиметра. Вещите лица са уточнили също, че мозъчната контузия,
средна степен на тежест, изразяваща се в линейно счупване на лявата слепоочна кост на
черепа, с развитие на травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка с
компресионно-дислокационен синдром е реализирала медико-биологичния критерий
„постоянно общо разстройство на здравето временно опасно за живота“. Своевременно
проведените диагностични изследвания и високоспециализираното неврохирургично
оперативно лечение са в основата на добрия функционален изход при пострадалия Ч.. По
отношение на въпроса за взаимното положение на пострадалия и извършителя,
заключението на експертите е, че с оглед локализацията на травмата, е възможно удара с
предмета да е с основно направление отзад и от ляво надясно /удрящ зад пострадалия/, като
е възможно да е нанесен и с лява и с дясна ръка. Заключението на експертите е, че без
оказване на високоспециализирана и своевременна неврохирургична и реанимационна
медицинска помощ, черепно-мозъчната травма неминуемо и за кратко време би довела до
смъртта на пострадалия.
При установената по делото фактология, проверена и потвърдена и в рамките на
въззивното производство, с основание първоинстанционният съд е счел, че с деянието си,
подсъдимият И., от обективна и субективна страна, е реализирал престъплението по чл.128,
ал.2, пр. последно във вр. с ал.1 от НК, а не това по чл.115, вр. чл.18, ал.1, пр.2 от НК, за
което му е повдигнато обвинение.
Събраните по делото доказателства несъмнено сочат, че на 07.10.2017 г. в гр.
***, ж.к.“***“, бл.88, до входната врата за вход А, след спречкване помежду им,
подсъдимият С.И., причинил на К. Н. Ч. тежка телесна повреда, тъй като с държан в дясната
си ръка стандартен газово - сигнален пистолет „ZORAKI“, калибър 9 мм, с фабричен №
077328, нанесъл на последния удар в лявата половина на главата на Ч., с който му причинил
открита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в травматичен кръвоизлив над твърдата
мозъчна обвивка в лява слепоочна област на черепа с компресионно-дислокационен
синдром, линейно счупване на лява слепоочна кост на черепа, травматичен подкожен
кръвоизлив с разкъсно-контузна рана в лява слепоочна област на черепа, травматичен
подкожен кръвоизлив в лява челна област на главата, като счупването на лявата слепоочна
кост, довело до развитие на голям кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка с притискане
на мозъчното вещество, прогресивно влошаване на неврологичната симптоматика е
причинило на пострадалия и реализира медико биологичния признак - постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота с проникване в черепната кухина.
Събраните по делото доказателства несъмнено установяват, че именно
подсъдимият И. е причинил телесните увреждания на пострадалия Ч., чрез нанесения от
един единствен удар с пистолета, тежащ 725 грама, в лявата част на главата на Ч., при което
от възникналата основна травма - голям кръвоизлив /остър епидурален хематом/ над
твърдата мозъчна обвивка с притискане на мозъчното вещество и прогресивно влошаване на
неврологичната симптоматика, е предизвикана реална опасност за живота на Ч. от
20
настъпване на сигурен смъртен изход, вследствие на причинената на пострадалия разкъсно-
контузна рана в лява слепоочна област на черепа и линейно счупване на лява слепоочна
кост.
Правилен е и извода на първоинстанционният съд, за наличието на изискуемата
причинно-следствената връзка между нанесения от С.И. удар с държания от него газово-
сигнален пистолет „ZORAK.I“, калибър 9 мм, с фабричен № 077328, в лявата половина на
главата на Ч. и причинените на пострадалия наранявания, описани в СМЕ, реализирали
медико биологичния признак - постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота с
проникване в черепната кухина, защото той е извел докрай изпълнителното деяние, като е
нанесъл тежък удар по главата на пострадалия Ч., оказал се смъртоносен по вид на
нараняването, но общественоопасните последици, предвидени в закона, не са настъпили,
предвид оказаната своевременна висококвалифицирана медицинска помощ.
Доколкото в настоящото производство не се оспорва авторството на
престъплението, въззивната инстанция следва на първо място да отговори на направеното с
въззивната жалба възражение относно неправилното приложение на материалния закон.
Възраженията на прокурора и на повереника на частния обвинител и граждански ищец за
несъставомерност на поведението на подсъдимия по възприетата правна квалификация на
деянието като причинена тежка телесна повреда, а не като опит за убийство, са били
обсъдени внимателно от първоинстанционния съд. Въззивната инстанция не намира да е
допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на НК.
Според настоящият съдебен състав, ключът към разрешаването на спора, дали
деянието представлява опит за убийство или причинена тежка телесна повреда, е отговора
на въпроса какво е целял подсъдимият С.И., нанасяйки удар с пистолета по главата на
пострадалия К.Ч. – дали да му причини болка или да го убие ?
В резултат на извършената служебна проверка и в съответствие с изложените по-
горе съображения, настоящият съдебен състав не констатира допуснати нарушения, нито
счита че има основание за преквалификация на инкриминираното деяние от чл.128, ал.2,
пр.последно от НК, в такова по чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК – опит за убийство, затова и
намира, че възраженията на държавното и частното обвинение за неправилна квалификация
на деянието са неоснователни.
В тази връзка възражението на обвинението за наличието именно за опит за
убийство, а не за тежка телесна повреда, защото критерият дали деецът, нанасящ тежка
телесна повреда, действа с умисъл да лиши другиго от живот, било заключението на
медицинската експертиза, според което без своевременна високо квалифицирана
медицинска помощ пострадалият не е щял да оживее, настоящата инстанция намира за
неоснователни.
На първо място следва да се отбележи, че във всички приложени по делото
21
съдебномедицински експертизи са отразени факти – констатираните телесни увреждания,
механизма на причиняването им и медико-биологичната характеристика на тези
увреждания. Никъде, в нито една СМЕ, не е коментирано обстоятелството дали
причинените на пострадалия увреждания са умишлени или не. Такива оценки не са давани и
от вещите лица при разпита им от първоинстанционният съд.
На второ място, няма спор, че без своевременна високо квалифицирана
медицинска помощ, пострадалият е нямал шанс да оцелее, предвид причинените му
травматично увреждания на главата, но това съвсем не значи, че подсъдимият е нанесъл
удара с умисъл да умъртви пострадалия. Този свой извод въззивният съд обосновава след
анализ на заключенията на приложените по делото съдебномедицински експертизи и
становището на вещите лица – медици, изложено в съдебно заседание пред
първонстанционният съд на 16.12.2019 г., относно силата, с която подсъдимият И. е нанесъл
процесния удар с пистолет по главата на пострадалия Ч.. Пред първоинстанционният съд
вещите лица застъпват становището, че за тежестта на нанесената на Ч. травма, значение
има не само замаха на ръката на подсъдимия, защото ако ударът е бил нанесен без предмет,
а само с юмрук в същата област на главата, според вещите лица е нямало да има нито
разкъсна рана, нито счупване на черепа. В конкретният случай, със същата сила на удара,
със същото замахващо движение, когато удрящата ръка държи твърд предмет, цялата
кинетична енергия на удара се фокусира върху контакта между удрящата част от пистолета,
и много малка площ от лявата странична повърхност на главата, като според експертите
допълнително значение за „остротата“ на удара има и формата на главата, която има
изпъкналости и донякъде елипсовидно – кръгловата форма. Така, при нанасяне на този удар,
макар и той да не е бил изключително силен като замах, цялата кинетична енергия на удара
се фокусира и „излива“ на тази малка площ – мястото на удара и причинява придаването на
енергия само в тази малка контактна повърхност. Именно затова, според експертите,
травмата е толкова тежка, защото е причинена от сравнително тежък предмет - пистолет с
тегло 725 грама. Вещите лица са категорични, че ако ударът е бил с предмет с по-голяма
контактна повърхност /дъска, бухалка/, поради по-голямата кинетична енергия, ще са налице
още по-тежки наранявания, с налично многофрагмено счупване на черепните кости, т.е.
тежестта на предмета допълнително увеличава тежестта на травмата - колкото е по-тежък
предмета, толкова по-голяма е травмата. Следователно, върху силата на удара са действали
физични сили, които към момента на удара изобщо не са били осъзнавани от подсъдимия, а
още по-малко желани от него. Това от своя страна, опровергава тезата на частното
обвинение, че нанесеният от подсъдимия е целенасочено силен, целящ умътвяването на
пострадалия Ч..
Ето защо, въз основа на приетите по делото факти и тяхната доказателствена
подкрепа, материалният закон е бил приложен правилно с осъждането на подсъдимия за
причинена тежка телесна повреда, а не по повдигнатото обвинение – опит за убийство. В
този смисъл, претенцията както на прокурора, така и на повереника на частния обвинител и
граждански ищец за преквалификация на деянието по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, в
22
рамките на установената фактическа обстановка не може да бъде удовлетворена. Доводите
на частното обвинение, че първоинстанционният съд подценил установеното по делото
обстоятелство, че още при влизането във входа, подсъдимият насочил пистолета към
пострадалия, със закани против живота на пострадалия, са изцяло неоснователни.
Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая се касае за
умишлено причиняване на телесна повреда на пострадалия, а не за опит за убийство, тъй
като, макар и нанасяйки удар с тежък предмет в жизнено важен орган, какъвто е главата и с
достатъчна сила, за да причини счупване на черепа, подсъдимият И., не е целял да лиши от
живот Ч.. Той е имал за цел да причини на пострадалия телесно нараняване и именно този
резултат е бил ясно отразен в неговото съзнание, още повече, че след удара, пострадалият е
продължил да върви след съпругата си, без да дава видими признаци, че е със сериозно
нараняване и въпреки това подсъдимият не е предприел действия по нанасяне на втори удар.
Именно поради това, когато свидетелката Ч. в телефонен разговор е казала, че К. е в
болница заради нанесения му удар по главата, подсъдимият С.И. е бил изненадан, искрено
учуден, че в резултат от нанесения от него удар в главата на Ч., последният е стигнал до
болнично заведение, а освен това и силно притеснен, защото помолил свидетелката Ч. да го
уведомява за състоянието на пострадалия. Именно поради тези обстоятелства,
престъплението правилно е квалифицирано като причиняване на тежка телесна повреда на
пострадалия Ч..
Предвид изложените съображения, настоящата инстанция намира, че не са
налице основания да се приеме, че деянието, вменено във вина на подсъдимия И.,
съставлява престъпление по по-тежко наказуем състав – опит за убийство, поради което
законосъобразно СГС е отказал да преквалифицира, по искане на прокурора и повереника на
частния обвинител и граждански ищец, деянието в такова по чл. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от
НК. Съвкупната преценка на обективираното поведение на подсъдимия несъмнено
обосновава правилно приложение на материалния закон. В този смисъл, претенцията на
държавното и на частното обвинение за преквалификация на деянието, като престъпление
по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, в рамките на установената фактическа обстановка не може
да бъде удовлетворена.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината-пряк умисъл -
възможната форма на вина при причиняване на телесна повреда – в случая тежка такава, по
смисъла на чл.128, чл.128, ал.2, пр.последно, вр. ал.1 от НК, като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер и неговите последици и е целял настъпването им.
Действията на подсъдимия несъмнено обективират причиняване на телесни увреждания,
предвид вида на използвания предмет - метален газово-сигнален пистолет, тежащ 725 грама,
силата и насочеността на нанесения удар, в област на главата, характерна с податливост на
счупване на кости. Подсъдимият И. е съзнавал естеството на собственото си поведение
спрямо жертвата и спрямо предмета на посегателството, както и общественоопасния
характер на деянието – осъзнавал е, че ще причини телесно увреждане на пострадалия и е
23
предвиждал неговите обществено опасни последици, с което е изпълнен интелектуалния
момент от умисъла. На базата на своя житейски и социален опит подсъдимият несъмнено е
съзнавал, че чрез действията си по нанасянето на удара с пистолета, неминуемо ще причини
травма, като извършените от подсъдимия действия, установяват целенасочено негово
поведение за причиняване на такава.
Във волеви аспект подсъдимият пряко е целял настъпването на вредоносния
резултат. Самият факт, че непосредствено след като пострадалия Ч. се е обърнал с гръб към
подсъдимия, излизайки от входната врата на жилищния блок, заедно със съпругата си Н. Ч.,
след приключване на разразилия се преди това физически сблъсък между пострадалия и
подсъдимия, последният веднага е нанесъл удара с пистолета по главата на Ч., говори за
целения резултат. Оръжието с което е действал подсъдимият, силата и посоката на удара с
пистолета, свидетелстват за умисъла на подсъдимия да причини най-малкото телесна болка
на Ч..
Тежестта на увреждането на пострадалия сочи, че то е било причинено от удар,
отличаващ се с чувствителен интензитет на силата, с която е нанесен. Този удар е бил
насочен към жизненоважна част от тялото, каквато е главата (черепа, изолиращ жизнено
важен орган, какъвто е мозъка, от външната среда, така че да се изключи възможността от
физическото му увреждане или от проникване на чужди тела), нараняването, на която
неизбежно е годно да отнеме живота на пострадалия.
Преди всичко САС съобрази обстоятелството, че степента на осъществяване на
намерението на подсъдимия е много висока. Това е така, защото по делото е установено, че
всички необходими действия от страна на подсъдимия за причиняване на телесна болка на
пострадалия Ч. са налице. Фактическите обстоятелства по делото, изведени от
доказателствата, подробно анализирани от първоинстанционният съд безспорно водят до
извода, че в случая е налице причинена на пострадалия тежка телесна повреда, като само
своевременно оказаната му медицинска помощ не са довели до настъпването на смърт.
Във връзка със субективната страна на извършеното от подсъдимия деяние,
спорният въпрос, който се поставя от държавното и частното обвинение пред настоящата
съдебна инстанция, е за съдържанието на умисъла у подсъдимия С.И. за формиран умисъл за
опит към лишаване от живот, съгласно квалификацията на чл.115, вр. чл.18 от НК, а не за
причиняване на телесна повреда. Настоящият съд намира този довод за несъстоятелен,
поради това и неоснователен. Според константната съдебна практика, за умисъла на дееца се
съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от
мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата с оръжие (ППВС
№ 14/1963 г., Решение № 63/1988 г. на ОНСК на ВС). За умисъла се съди от реалните
действия на подсъдимия, които обективират и материализират формираните в съзнанието
му представи, а не от последващите му действия и от обясненията му. Първоинстанционният
съд прецизно е приложил установените в съдебната практика критерии за преценка на
24
субективната страна на извършеното от подсъдимия И., които са решаващи за
отграничаване на опита за убийство от умишленото причиняване на телесна повреда. В
случая, наличието на пряк умисъл за причиняване на телесна повреда правилно е изведено
въз основа на обективни факти - използвания от дееца предмет – пистолет, тежащ 725 грама,
за да нанесе с него удар по главата на пострадалия,“говори” единствено за целено от
подсъдимия причиняване на болки и страдания на пострадалия, който след спречкването им,
се е обърнал с гръб към подсъдимия, излизайки от входната врата. Именно затова
подсъдимият не е нанесъл други удари, а не както повереникът на частния обвинител и
граждански ищец твърди, че „въздържането на подсъдимия от последващи удари се
дължало на хипотетичната му увереност, че причинената травма е годна да причини смърт“.
Всички тези обективни обстоятелства правилно са били преценени в тяхната съвкупност от
съда и тази комплексна преценка е дала основание за законосъобразен извод за това, че
целеният от подсъдимия резултат е бил именно посегателство върху телесния интегритет на
пострадалия Ч., а не лишаването му от живот.
Доводите на защитата, че се касае само за повърхностни наранявания
представляващи „хематом, цицина, синина, съсирена кръв“, а не животозастрашаваща рана
са лишени от основание, с оглед заключенията на съдебномедицинските експертизи,
извеждащи характеристиките на причиненото увреждане, коментирани по-горе в
настоящото решение, както и експертния извод за това, че при това нараняване и при липса
на своевременна медицинска помощ, леталният изход би бил неминуем.
Споделяем от настоящата инстанция е извода на първоинстанционният съд за
неоснователността на изложените от защитника доводи пред въззивната инстанция за
провокативното поведение на пострадалия Ч. спрямо подсъдимия, предизвикало последния
към извършване на инкриминираното деяние, защото „Ч. хванал подсъдимия за гушата и
започнал да го души, поради което последният със свободната си ръка нанесъл удар, за да се
отърве.“ Това е така, защото, към момента на нанасянето на удара от подсъдимия, между
двамата не е имало никакъв контакт. Пострадалият и съпругата му са се обърнали да си
вървят, т.е. когато те са се оттегляли от мястото, на което преди това е бил физическия
сблъсък между пострадалия и подсъдимия, като Ч. е била извън входа на блока, а
пострадалият е прекрачвал прага, за да излезе. Ударът е нанесен в гръб на пострадалия.
Всичко това сочи, че противоправното поведение на Ч., който преди това словесно и
физически е нападнал подсъдимия, вече е било прекратено по волята на пострадалия, който
е тръгнал да си върви, обръщайки се с гръб към подсъдимия. По този начин Ч. е дал ясен
израз на това, че нападението е преустановено, като не е имало индиции, че същото ще се
възобнови. В тази насока са показанията на свидетелката Н. Ч., и на самия пострадал, според
които, в момента, в който двамата излизали от входната врата, на самата входна врата, Ч.
усетил болка в задната част на главата, от ляво в тила започнал да се държи за главата от
ляво. Според свидетелката Ч., съпругът , казал, че С. го е ударил с нещо метално и, че Ч.
казал на съпругата си, че много го боли.
25
По време на извършване на инкриминираното деяние, подсъдимият е съзнавал
свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си. От
заключенията на назначените по време на наказателното производство КСППЕ, се
установява, че подсъдимият не страда от психично заболяване. Установено е, че действията
на подсъдимия на 07.10.2017 г. са били подвластни на доминиращата съзнанието му
импулсивна гневна реакция към Ч., с постепенна ескалация на напрежението, при която той
е бил под влияние на негативни емоции, която обаче не се покрива с понятието „силно
раздразнение". При клиничното съдебнопсихиатрично и психологично експертно изследване
и наблюдение на подсъдимия не било установено инкриминираните му действия да са били
продукт на уплаха или смущение. В Съдебно психиатричните и психологични експертизи е
установено и че подсъдимият, при извършване на деянието, не се е намирал в състояние на
физиологичен афект, поради липса на физиологичните признаци на това емоционално
състояние. Не са установени и патологичен или кумулиран /застоен/ афект.
По изложените съображения, настоящият съд не намира изложените от
защитника на подсъдимия искания за отмяна на присъдата, въз основа на тези обстоятелства
за основателни.
Относно наказанието:
Проверявайки присъдата в осъдителната й част спрямо подсъдимия С. И. И. и
съобразявайки безспорно установената по делото фактология, настоящата инстанция се
съгласява с правните изводи на първостепенният съд, касаещи преценка на тежестта на
престъплението и индивидуализиращите деянието място, време и начин на извършване,
като съобрази и личната опасност на подсъдимия, анализирайки и психологическия му
профил.
При определяне на наказателната санкция за извършеното от подсъдимия И.
престъпление по чл.128, ал.1 от НК, първостепенният съд се е ръководил от правилото на
чл.54 от НК, като правилно е отчел, че към момента на постановяване на присъдата липсват
данни за изключителни или многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства.
Независимо, че съдът е възприел като смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, като чистото му съдебно минало, липсата на данни за криминална
регистрация, агресията и физическото посегателство над подсъдимия, предприети от
пострадалия, предизвикали ескалация на напрежението и негативни емоции у подсъдимия,
обстоятелството, че скандалът е бил иницииран от пострадалия, който е посегнал физически
не само на подсъдимия, но и на съпругата си – свидетелката Н. Ч., към която подсъдимият е
хранел топли чувства, трудовата му и родителската ангажираност на подсъдимия към
малолетното му дете, добрите характеристични данни, то тези обстоятелства не са нито
многобройни, нито пък изключителни, поради което не са налице предпоставките за
прилагане разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК.
26
Законосъобразно и правилно решаващият съд е отчел като отегчаващи вината на
И. обстоятелства, поведението, при извършването на деянието – нападението в гръб на
пострадалия, когато същият е бил лишен от възможност да се защити, както и че ударът е
бил нанесен, след като Ч. се е оттеглил от мястото на конфликта. Въззивният съд не споделя
констатацията на първостепенния, че проникването в черепната кухина, субсумиращо
признаците на средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, представлява
допълнително телесно увреждане. Телесното увреждане е едно, причинено от един удар.
Проникването в черепната кухина е „вратата“ за пряката връзка между стерилната черепна
кухина и външната среда и е следствие от причинената от удара с пистолета разкъсно-
контузна рана и счупването на черепната кутия. Както и вещите лица са посочили при
разпита им /л.117 гръб от СП/, проникването в черепната кухина е част от контузията на
главата, а не допълнително телесно увреждане.
За причиняване на тежка телесна повреда, цифрово изразена в НК като
престъпление по чл.128, ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 до 10 години.
При индивидуализацията на наказанието, решаващият съд правилно е отмерил
същото, отчитайки значителния превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността на
подсъдимия И. обстоятелства - т. е. в законоустановения минимален размер, а именно 3
години лишаване от свобода.
При така отмерения размер на наказанието „лишаване от свобода“ и при
наличието на материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК,
Софийски градски съд правилно е отчел, че поправянето и превъзпитанието на подсъдимия
И. може да бъде постигнато и без ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“. Съдът правилно е отчел и, че за постигане визираните в чл.36 от НК цели, имайки
предвид и тежестта на деянието, насочено срещу телесната неприкосновеност на личността
на пострадалия Ч., която в конкретния случай е била тежко засегната, отлагането на
изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за
максимално допустимия в закона срок от 5 години е справедливо.
В тези си граници, наказанието не е силно занижено, както твърди повереника на
частния обвинител и граждански ищец, а както справедливо възмездие за извършеното от
подсъдимия С.И. деяние, така и средство за постигане целите на личната и на генералната
превенция. Ето защо САС споделя становището на първата инстанция, че необходимостта
да се въздейства поправително спрямо подсъдимия, както и предупредително спрямо
останалите членове на обществото, не налага изолиране на подсъдимия от обществото чрез
ефективно изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, поради което и
не намира искането на прокурора повереника за увеличаване наложеното на И. наказание и
отмяна приложението на чл.66, ал.1 от НК.
27
Твърдяната от повереника на Ч. висока степен на обществена опасност на
деянието и на дееца, както и твърдяното наличие на обстоятелства, квалифициращи
деянието, като такова изпълващо състава на чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, детайлно са
коментирани от първоинстанционният съд. Не е налице и според настоящата инстанция
твърдяната от частния обвинител и граждански ищец изключителна тежест на
престъплението, налагаща увеличение на наказанието към средния предвиден в закона
размер. Това е така, защото не е установено инкриминираното деяние да е извършено от
подсъдимия по един подчертано жесток начин, показващ на проявено във висока степен
коравосърдечие, както и да е съзнавал, че извършва деянието с ясното съзнание и цел да
убие пострадалия. Ето защо, наложеното на подсъдимия наказание не е явно занижено.
Размерът на същото е отмерено справедливо в законоустановения минимален срок и би
постигнало визираните в чл.36, ал.1 от НК цели. По тези съображения според настоящата
инстанция не са налице основания за корекция на така определения за наказанието
„лишаване от свобода“ срок от 3 години, с изпитателен срок от 5 години.
Относно гражданския иск
На първо място, въззивният съдебен състав, е задължен да отговори на
изложените, както във въззивната жалба, така и в пледоариите пред САС твърдения на
защитниците на подсъдимия, за допуснати от СГС процесуални нарушения, във връзка с
конституирането на пострадалия К. Н. Ч. в качеството му на частен обвинител и граждански
ищец, пропускане на преклузивния срок за това. Въззивният съд не констатира такива
нарушения. Действително, първото проведено /на 09.11.2018 г./ разпоредително заседание се
е провело без присъствието на пострадалия свидетел К.Ч., който макар и редовно призован
/призовката получена от М. Ч. – сестра, на 30.10.2018 г./ за насроченото съдебно заседание,
не се е явил. За насроченото второ съдебно заседание /по общия ред/ на 07.12.2018 г., Ч.
/отново призован чрез сестра си М. Ч./ се е явил, като едва след дадения от съда ход на
делото по реда на Глава 27 - съкратено съдебно следствие, при условията на чл.371, т.1 от
НПК, Ч. е заявил, че желае да се конституира като частен обвинител и граждански ищец в
това производство, обяснявайки неявяването си в разпоредителното заседание с трудовата
си ангажираност в провинцията и несвоевременното му уведомяване от сестра му за датата
на насроченото разпоредително заседание, поради което не е успял да организира
процесуалното си представителство и да заяви претенцията си да бъде конституиран като
страна в процеса. Първоинстанционният съд, след проверка на писмените доказателства по
администриране на делото и съпоставката им с изложеното от Ч., е приел, че отсъствието му
от заседанието на 09.11.2018 г. е по уважителни причини – ненавременно уведомяване,
представляващо процесуална пречка за даване ход на делото, поради липса на хипотезата на
чл.247в, ал.2 от НПК. С оглед ненарушаване правото на Ч. да упражни правата си в
наказателното производство, Софийски градски съд, с мотивирано определение, е отменил
определението си за даване ход на делото от 07.12.2018 г., кактои и определението от
09.11.2018 г., за даване ход и на разпоредителното заседание и е насрочил ново
28
разпоредително заседание по делото за 08.02.2019 година. На това разпоредително
заседание, преди даване ход на същото, по искане на пострадалия Ч., СГС го е конституирал
в качеството му на частен обвинител и граждански ищец. При така изложената фактическа
обстановка, възраженията на защитника на подсъдимия, свързани с конституирането на Ч.
като частен обвинител и граждански ищец, са неоснователни. Съгласно разпоредбите на
чл.77, ал.3 и на чл.85, ал.3 от НПК, молбите за конституирането на пострадалия, претърпял
имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред,
като частен обвинител и граждански ищец, се предявява най-късно до започване на
разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд. С отмяната на
горекоментираните определения за даване ход на делото от 09.11.2018 г. и от 07.12.2018 г. и
насрочване на ново разпоредително заседание по делото за 08.02.2019 г., с цел
конституирането на пострадалия К.Ч. като частен обвинител и граждански ищец,
процесуалния закон не е нарушен. Предявеният граждански иск е предявен своевременно,
тъй като е заявен преди даване ход на разпоредителното заседание, от надлежна страна,
притежаваща правен интерес за това.
Настоящият съд намира, че първата инстанция правилно е извела, с оглед
доказаността на обвинението, основателността и размера на предявения от пострадалия
К.Ч., граждански иск, за претърпените от него неимуществени вреди. Изложени са
съображения за наличните в достатъчна степен доказателства за причинната връзка между
противоправното поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат, за
действително претърпените от пострадалия болки и страдания, продължителността на
възстановителния му процес, психическата му травма, изразяваща се в постоянно
безпокойство, главоболие и чувство на несигурност.
Правилно е прието наличието на предпоставките за ангажиране имуществената
отговорност на подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл.128, ал.2, пр.
последно, във вр. ал.1 от НК, поради причинените с това престъпление неимуществени
вреди на пострадалия Ч., изразяващи се в болки и страдания, доказаността на които е
несъмнена. По твърде нелеп начин, пострадалият е станала обект на престъпление,
извършено от подсъдимия И., което без своевременната и адекватна медицинска помощ би
му „струвало“ живота, поради което и това налага определянето на справедливо парично
обезщетение. Налице са всички предпоставки за ангажиране гражданската отговорност на
С.И., съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, а именно виновно извършено противоправно
деяние и настъпила неимуществена вреда, представляваща пряка и непосредствена
последица от същото, поради което без съмнение, на репариране подлежат именно
преживените от гражданския ищец негативни емоции, болки и страдания, вследствие на
стореното от подсъдимия.
Присъденото от СГС обезщетение на пострадалия К.Ч. за претърпените от него
неимуществени вреди, вследствие на причинените му наранявания, поради извършеното от
подсъдимия престъпление по чл.128, ал.1 от НК, в размер на 60 000 лв., ведно със законната
29
лихва върху сумата, считано от 07.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението,
съответства напълно на критериите за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, изложени
по-горе в настоящото решение, с оглед вида и степента на причинените на ищеца Ч. болки и
страдания от причинената травма. Оцеляването на К.Ч. след нанесения му удар с пистолет
по главата, е в резултата на своевременната лекарска намеса и продължителното му лечение,
които определят обема на причинените му болки и страдания като такива в значителна
степен. В този смисъл са и данните, съдържащи се в показанията на разпитаните вещи лица,
изготвили назначената от първоинстанционният съд допълнителна СМЕ, според които
макар организмът на пострадалия да се е възстановил от нанесените телесни увреждания и
към датата на прегледа същият да е бил в стабилно състояние, кръвоизливът от причинената
травма, може да предизвика епилептични припадъци в първите три до пет години, като
лекарите – експерти не изключват странични ефекти, в резултат на травмата, дори и около
десетата година.
Посегателството върху телесната неприкосновеност на пострадалия К.Ч. е
обстоятелство със сериозни здравословни и емоционални последици за него, в следствие на
интензивните му негативни преживявания.
Естествена последица от преживения от пострадалия стрес от причинената му
травма са и данните за влошеното му психическо състояние. М. Ч. свидетелства, че този
случай коренно променил брат – пострадалият К.Ч., защото през първите месеци, след
изписването му от болницата е бил в постоянен стрес, „започна да говори, че някой го
преследва, започна… да говори за дронове, следене, камери… Когато говореше за
инцидента, ръцете му започваха да треперят… физически е отслабнал и не е в същата
кондиция… психически определено не е същия. По-напрегнат е, има моменти, в които
мълчи и не иска да разговаря. Затворил се е в себе си, изпада в странни състояния, все едно
съзерцава… от време на време изпада в състояния на напрежение, говори постоянно, че
някой го преследва… продължава да взема Неуротроп. В психически план се чувства
подтиснат и депресиран.“
В същата насока са и показанията на свидетеля М. З., според когото „След случая
К. не беше същия човек, както и сега в момента не е същия човек… В момента мога да
кажа, че говори неадекватно. Има разлика в поведението му от преди и сега. Комуникацията
му към мен и хората е по-тегава, говори по-забавено и има моменти, в които изключва от
компанията… има промяна в психическото му състояние, комуникацията с него е трудна.“
Причиняването на тежка телесна повреда, отразено в закона като престъпление
по чл.128, ал.2, пр. последно, във вр. ал.1 от НК, се отличава с висока степен на морална
укоримост. Настоящата инстанция намира, че определения от решаващия съд размер на
присъденото обезщетение, за претърпените от пострадалия К. Н. Ч. болки и страдания, в
резултат на престъплението по чл.128, ал.2, пр. последно, във вр. ал.1 от НК, в размер на 60
000 лева, е справедлива обезвреда на пострадалия за стореното му от подсъдимия С.И. и би
30
компенсирала претърпените от ищеца страдания. Изложеното налага и извода за
неоснователност на искането на защитника на подсъдимия за редуциране размера на
гражданския иск до размера на 15000 лева, още повече, че и твърденията му и пред
въззивната инстанция, за заявена от страна на пострадалия Ч. пред защитниците на
подсъдимия /в лична среща/, извънсъдебна обезвреда, не са подкрепени от никакви
доказателства. В тази връзка, настоящият съд напълно споделя довода, на
първоинстанционният, че без значение за произнасянето на съда по предявения в
разпоредително заседание по делото, на 08.02.2019 г. граждански иск в размер на 100 000
лева, са водените каквито и да било извънсъдебни преговори между подсъдимия и
пострадалия за уреждане на извънсъдебна обезвреда на пострадалия Ч., както и за нейният
вид и размер. Съдът е бил сезиран с предявен граждански иск, в размер на 100 000 лева, и
единствено компетентен да се произнесе по допустимостта, основателността и
справедливостта, включително и във връзка с размера му, е именно съдът, след направена от
последния преценка на претърпените от пострадалия болки и страдания от деяние, което
освен престъпление, е и деликт, преценявайки обстоятелствата по делото, установими
посредством събраните в наказателното производство доказателства, сочещи на
действително претърпени вреди, а не на обстоятелството дали пострадалият след деликта е
работил или ако не е работил – то поради каква причина, в каквато насока са доводите на
защитниците. Извънсъдебните уговорки на страните не ангажират по никакъв начин
решаващия съд, доколкото пострадалият не е оттеглил предявения граждански иск, нито пък
е намалил размера му по предвидения за това процесуален ред. Ето защо претенцията на
защитниците на подсъдимия, за намаляване на гражданския иск до размера на 15 000 лева, с
изложените доводи, освен, че е неоснователна, тя е и несериозна.
С оглед изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК,
правилно решаващият съд е възложил в тежест на подсъдимия С.И. направените в двете
фази на производството по делото разноски, възлизащи в общ размер на 5475.24 лева,
държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 2400.00 лева, както и
държавна такса за издаване на изпълнителен лист, на основание чл.190, ал.2 от НПК, в
размер на 5.00 лева, в случай, че не бъдат внесени доброволно след влизането на присъдата
в сила.
Правилно и при съобразяване с разпоредбата на чл.53, ал.1, б.“а“ от НК,
решаващият съд се е произнесъл и по въпроса с вещественото доказателство - газово -
сигнален пистолет „ZORAKI“, калибър 9 мм, с фабричен № 077328, на съхранение в служба
КОС при 05 РУ-СДВР, постановявайки отнемането му в полза на държавата, като вещ,
послужила за извършване на престъплението по чл.128, ал.2, пр. последно във вр. с ал.1 от
НК, след влизане на присъдата в сила.
При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда,
въззивният съдебен състав не намери нарушения на процесуалния или материалния закон,
основаващи отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
31
първостепенния съд или нейното изменение.
С оглед на изложеното и на основание чл.338, вр. с чл.334, т.6 от НПК,
Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАДАВА присъда от 04.11.2020 г., постановена по НОХД №
3977/2018 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 12 - ти състав.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд в
15-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
32