Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 304
гр.Бургас, 05.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–и наказателен
състав, в публично заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 11 по описа на БРС за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
повод жалба на И.И.М., ЕГН:**********, срещу
Наказателно постановление № * от 29.11.2018 г., издадено от Началник група,
Сектор ПП към ОД на МВР Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 174,
ал. 1, т. 2 ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е
наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и наказание „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 12 месеца и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т.
2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лева.
В жалбата не се оспорва
извършването на нарушението, като се моли за намаляване на наказанието „глоба“.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят поддържа жалбата, като посочва, че
не му бил връчен талон за изследване.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас,
надлежно призован не изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е
подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 19.12.2019 г., а жалбата е депозирана на 23.12.2019
г.), от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата
по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол,
намира за установено следното:
На 09.08.2018г. в 10:30 часа в
гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, до бл. 193 в посока паркинг на магазин „Билла“,
полицейски наряд, в чийто състав бил св.Д.А. - мл.автоконтрольор
в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, спрял за проверка лек автомобил „Рено
19“ с рег. №: *, собственост на *, управляван
от жалбоподателя И.М.. В хода на проверката
св.А. тествал водача за употреба на
алкохол с техническо средство дрегер 7510 с фабр. № ARBB 0068, който отчел наличие на 0.83 промила алкохол в
издишания от водача въздух. Също така водачът не представил свидетелство за
регистрация на МПС част втора. За така установените нарушения, св.А. съставил
против жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение с бланков № 0716364, подписан от жалбоподателя
без възражения. На водача бил издаден
талон за медицинско изследване № 0002936, като водачът собственоръчно отразил,
че приема показанията на техническото средство, за което е положил подпис /л.9/.
Въз основа на така съставения АУАН и след
преценка на всички, събрани по АНП доказателства, АНО е издал обжалваното НП № *
от 29.11.2018 г., издадено от Началник група, Сектор ПП към ОД на МВР Бургас, с
което на жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, за извършено
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер
на 1000 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3
ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 10 лева.
Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по
делото писмени и устни доказателства, които съдът кредитира изцяло.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от оправомощено
за това лице,
видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № 8121з-505/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава. Посочени са нарушените материалноправни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.
За да бъде санкциониран по чл.174
ал.1 т.2 от ЗДвП следва да е налице наличието на алкохол в кръвта на
извършителя, което трябва да бъде над 0,8 на хиляда до 1.2 на хиляда. Освен
това законодателят изисква това количество алкохол в кръвта да бъде установено
по ред, определен от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните
работи и министъра на правосъдието /чл. 174, ал.4 от ЗДвП/. В случая това е
редът, установен в Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата
на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, издадена от
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието, съгласно чл.1, ал.3 на която употребата на алкохол или друго
упойващо вещество се установява посредством използване на различни технически
средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания.
Съдът намира, че е спазена
процедурата по Наредбата, чийто чл. 6, ал. 3 към датата на деянието е
предвиждал, че в случаите на съставяне на акт за установяване на
административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на
алкохол над 0,5 на хиляда, установяване с доказателствен
анализатор, медицинско и химическо или химико-токсикологично лабораторно
изследване не се извършва, когато лицето приема показанията на техническото
средство, а на лицето не се връчва екземпляр от талона за изследване. В случая М.
е записал, че приема показанията на дрегера, поради
което и не му е бил връчен талон за изследване.
При така изяснената фактическа
обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че от
страна на жалбоподателя е осъществено нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 по ЗДвП, като е установено с
техническо средство, че същият е управлявал МПС след концентрация на алкохол в
кръвта си над 0.5 до 1.2 на хиляда, а именно 0.83 промила в издишания от водача
въздух. Жалбоподателя не оспорва извършването на нарушението. Не бяха
ангажирани доказателства, които да оборват презумптивната
доказателствена сила на съставения АУАН, поради което
и съдът приема за безспорно доказано, че на процесната
дата Маричнев
е управлявал МПС в нарушение на посочената разпоредба от ЗДвП. Поради
изложеното съдът приема че жалбоподателя е извършил нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Тази правна норма
забранява на водачите да управлява пътно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества
или техни аналози. От приложените по делото писмени доказателства и събраните
гласни такива в съдебно заседание, по безспорен начин се установява, че на процесната дата, време и място, именно жалбоподателят е
управлявал процесното МПС. Следователно той е адресат
на посочената правна норма и е бил длъжен да спазва предписаното от нея
поведение. Описанието на нарушението е идентично между АУАН и НП и съответства
на квалификацията, под която е подведено същото в двата акта на
администрацията. Обстоятелството, че водачът е управлявал посоченото МПС след
употреба на алкохол на процесната дата и място се
потвърждава и от разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, по силата, на която
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното.
С оглед извършеното нарушение
законосъобразно наказващият орган е определил санкционната норма - чл. 174,
ал.1, т. 2 от ЗДвП. С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 1 000 лева, и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца. Разпоредбата на чл. 174 ал. 1, т. 2 от ЗДвП, в редакцията му
към датата на извършеното нарушение определя посочените административни
наказания в твърд размер, поради което за съда не съществува възможност да
намаля размера на същите.
По отношение на нарушението по
чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП:
Съдът намира, че от обективна
страна е доказано и второто вменено на М. нарушение, а именно, че е управлявал
МПС като при спирането му не е могъл да представи втората част на
свидетелството за регистрация на лекия автомобил, който управлява. За това
нарушение законът е предвидил санкция в нормата на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която сочи, че се наказва с глоба 10 лв. водач, който не носи
определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.
Действително, актосъставителят не можа да посочи с
точност този документ, но липсата на точен спомен е лесно обясним предвид
спецификите на дейността на свидетеля, който ежедневно извършва подобни
проверки. От субективна страна нарушаването на правилата за движение по
пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл, тъй като
действията му свидетелстват, че ясно е съзнавал, че управлява МПС без да носи и
без да може да представи свидетелство за регистрация на МПС при извършената му
проверка.
В случая не може да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за управление на
МПС- дейност, която представлява източник на повишена опасност, а освен това не
са налице каквито и да и било факти, които да оправдаят управлението след
употребата на алкохол.
В заключение, обжалваното
наказателно постановление се явява изцяло законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № * от 29.11.2018 г., издадено
от Началник група, Сектор ПП към
ОД на МВР Бургас, с което на И.И.М., ЕГН:**********, на основание чл.
174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, за извършено нарушение
по чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и наказание „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от
12 месеца и на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1, предл. 3 ЗДвП,
за извършено нарушение по чл.
100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на
10 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.