РЕШЕНИЕ
№ 7328
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110108606 по описа за 2022 година
ЮЛ е предявило срещу Б. Т. Ц. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответника
да бъде признато за установено, че същата дължи на ищеца сумата от 1169.98 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2016 г. до
31.03.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. № 047835, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 30.10.2019 г., до окончателното изплащане, сумата
от 315.61 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 15.11.2016 г. до 24.10.2019 г.,
сумата от 10.99 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.09.2016 г. до 31.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
30.10.2019 г., до окончателното изплащане, сумата от 2.80 лв. – лихва за забава върху
главницата за периода от 31.10.2016 г. до 24.10.2019 г., които вземания е издадена заповед за
изпълнение по г. по гр. д. № 63954/2019 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени
задължения на потребителя. Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
исковата молба и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения си особен представител е
подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените срещу него искове.
Ответникът оспорва качеството си на потребител на ищеца, както и наличието на
1
договорни отношения с дружеството, като оспорва общите условия да са влезли в сила.
Оспорва се да е имало сключен договор с топлинния счетоводител. Оспорва се средствата за
измерване да са притежавали измервателна годност. Не били представени доказателства за
количеството на представената услуга. Претенцията за мораторна лихва била неоснователна,
доколкото ответникът не бил уведомяван за задълженията си. Прави се възражение за
погасяване на задълженията по давност. Моли съдът да отхвърли изцяло предявените
искове. Пред съда особеният представител поддържа отговора на исковата молба.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ не изразява становище.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на
ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния
адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да
установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от
ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника
на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло
енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума
и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на
спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или
правоизключващи възражения.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
В настоящия случай по делото е представен договор за наем от 07.10.1970 г., сключен с
Т.Ц.Н. в качеството на наемател, по силата на който е предоставени за ползване под наем на
държавен жилищен имот, находящ се в ***. Представено е удостоверение за наследници с
изх. № РИС18-УФ01-4251 от 25.10.2018 г. издадено от Столична община, от което е видно,
че Т.Ц.Н. е починал на 12.12.2015 г., като е оставил за наследници по закон: Б. Т. Ц., Ц.Т.Н.,
А.Т.Н., Х.Т.П., Й.С.Ц., Т.С.Ц., Д.С.Ц., Л.С.Ц. и К.С.Ц.. По делото е представено и заявление
-декларация от 04.07.2016 г., в което е посочено, че се подавала от Б. Т. Ц. чрез
пълномощника му Д. Н. Н., съгласно което е поискано да се открие партида за топлоснабден
имот с адрес ***.
Като свидетел по делото е разпитван Д. Н. Н., чийто показания съдът цени по чл. 172
от ГПК, доколкото същият е син на ответника. Съгласно показанията на свидетеля се
установява, че същият не бил подавал никакви документи от името на ответника до ЮЛ,
като свидетелят изрично посочи, че заявление -декларация от 04.07.2016 г. не било
изготвено и подписвано от него и това не бил неговият почерк.
Съгласно разясненията, дадени по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г.
по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
/потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
2
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобИ. качеството „клиент“ на топлинна енергия за
битови нужди / „битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ/ и като страна по договора
за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. При
постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести
общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената
на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. В случая по делото не се
спори, а и от представените от ищеца договор за наем от 07.10.1970 г., и настанителна
заповед № РИС17-РД66-7 от 20.03.2017 г. /която не касае процесния период/, видно от които
топлоснабденият имот е общинска собственост, а ответникът е наемател на същия. Не са
представени обаче никакви доказателства, от които да може да се направи извод, че между
ищеца и наемателя е бил сключен директно договор за продажба на топлинна енергия, в т. ч.
ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил ответникът да е подал молба-
декларация за открИ.не на партида за процесния имот, доколкото от показанията на
свидетеля Д. Н. се установява, че същият не е действал в качеството си на пълномощник на
ответника в отношенията му с ищеца и заявление -декларация от 04.07.2016 г. не било
изготвено и подписвано от него в това му качество. С оглед на горното не може да се
приеме,че в случая имаме валидно изявление от страна на ответника за възникването на
облигационно правоотношение с ищеца, доколкото заявлението 04.07.2016 г. не е било
подадено от лицето сочено за негов автор -действащ в качеството си на пълномощник на
ответника. В случая за пълнота следва да се посочи, че не е налице хипотезата на договор,
сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, доколкото
се установи, че той въобще не е бил сключен от представителя, още повече, че ответникът
от чието име се твърди да е сключен договорът не само не потвърждава същият, а навежда
изрични оспорвания в тази насока. Не са представени и доказателства за дадено от
собственика на имота писмено съгласие за открИ.не на партида на наемателя, каквото
изискване се съдържа в ОУ на ищеца. При липсата на други доказателства по делото, следва
да намерят приложение неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме, че ответникът не е потребител
на топлинна енергия за битови нужди, респективно, че между страните не е съществувало
твърдяното облигационно правоотношение. Тези обстоятелства са правопораждащи, тъй
като обуславят спорните по делото права и доказването им е следвало да бъде пълно /т.е., да
създаде сигурно убеждение у съда в истинността на твърденията в исковата молба/ и главно
/защото има за предмет факти, за които ищецът носи доказателствена тежест/.
Следователно ответникът не дължи на ищцовото дружество претендираните главници.
А щом няма главни вземания, не може да има и задължения за обезщетения за забава,
поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. С
оглед изхода на спора на ищеца не следва да се присъждат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
против Б. Т. Ц., ЕГН **********, с адрес ***, установителни искове по реда на чл. 422 ГПК
с правно основание ч чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане спрямо Б.
Т. Ц. да бъде признато за установено, че дължи на ЮЛ сумата от 1169.98 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2016 г. до
3
31.03.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. № 047835, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 30.10.2019 г., до окончателното изплащане, сумата
от 315.61 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 15.11.2016 г. до 24.10.2019 г.,
сумата от 10.99 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.09.2016 г. до 31.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
30.10.2019 г., до окончателното изплащане, сумата от 2.80 лв. – лихва за забава върху
главницата за периода от 31.10.2016 г. до 24.10.2019 г., които вземания е издадена заповед за
изпълнение по г. по гр. д. № 63954/2019 г. по описа на СРС, 39 състав.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач -
ЮЛ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4