МОТИВИ
към Присъда № 260002 от 24.01.2022 година по нохд № 123/2021
г. по описа на Районен съд - Стара Загора:
Обвинението
срещу подсъдимата И.С.С. - родена на *** г. в гр. Тополовград, с постоянен адрес ***,
българка, български гражданин, с висше образование, работи, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********, е за това, че: - през месец декември 2019 г., в землището на с.
Богомилово, община Стара Загора,
противозаконно присвоила чужди движими вещи - пари в размер на 780 лева,
собственост на „Кибо 16" ЕООД - Стара Загора с
ЕИК *********, представлявано от К.И.Х., които владеела – престъпление по
чл.206 ал.1 от НК; - на 19.12.2019 г. в землището на с. Богомилово, община
Стара Загора с цел да набави за себе си имотна облага възбудила у Е.М.Х.
заблуждение относно обстоятелството, че ще му направи резервация за сватба на
дата 20.06.2020г. в ресторант „Фуего“, ползван под
наем от „Кибо 16" ЕООД гр. Стара Загора с ЕИК
*********, представлявано от К.И.Х., а в действителност нямала такова намерение
и с това му причинила имотна вреда в размер на 200.00 лева – престъпление по
чл.209 ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и
фактическата обстановка описана в обвинителния акт. Счита, че обвинението е
доказано по несъмнен начин. Предлага да се наложи наказание една година
лишаване от свобода за всяко от двете престъпления, изпълнението на което се отложи
за изпитателен срок от три години.
Подсъдимата не се
признава за виновна, дава обяснения. Моли да бъде оправдана, тъй като обвинението
не е доказано и не е извършила престъпления.
Съдът, след като
прецени доводите и становищата на страните и събраните в хода на съдебно следствие
доказателства и на основание чл.14 от НПК, приема за установено следното:
И.С.С. е родена на *** ***,
с постоянен адрес ***, българка, български гражданин, с висше образование, работи в „Палиррия“ ЕООД гр. Нова Загора, не е омъжена, не е осъждана.
Свидетелката К.И.Х. е едноличен собственик и
управител на дружеството „КИБО 16“ ЕООД, гр.Стара Загора, ЕИК *********, чиято
основна дейност е търговия със стоки и стопанисване на обекти за развлечения и
хранене.
На 15.10.2019 г. е сключен договор за наем
между „ФУЕГО-МС“ООД гр.Стара Загора в качеството на наемодател и „КИБО 16“ ЕООД
в качеството на наемател. По силата на този договор наемателят приел за
временно и възмездно ползване семеен хотел с ресторант-комплекс „ФУЕГО“, нАащ се на пътя от гр. Стара Загора за село Богомилово.
Комплексът се състоял от ресторант със зимна градина, открит басейн и хотел с
седем стаи. Новите наематели - свидетелката К.Х. и съжителят й свидетелят Б.Т.,
нямали много опит в този бизнес и решили
да задържат персонала, включая подсъдимата, която
дотогава работила там като управител.
Свидетелят С.Р., собственик на дружеството
отдало под наем горния обект, също препоръчал на наемателите досегашния
персонал, в частност подсъдимата, която би им била от полза, тъй като е
запозната с работата и би им помогнала по – лесно да навлязат в този бизнес.
Първоначално дейността вървяла добре, като С.
изпълнявала добре работата си и била лоялна към работодателите си.
Подсъдимата е осигурявана от новите си работодатели за
месеците ноември и декември 2019 година. Въпреки това не е налице сключен валиден
трудов договор, тъй като такъв не е бил подписан от работника И.С. с
работодателя „Кибо 16“ ЕООД.
В изпълнение на работата си подсъдимата приемала
парични средства за закупуване на куверти или като капаро за резервации, които следвало
да отчита в касата. Това е видно и от представените от нея копия на сметка от
22.12.2019 г., с прикрепени към нея отчет оператори и два броя касови бонове,
сметка от 21.12.2019 г. с прикрепени към нея касов бон и отчет оператор,
сервитьорска сметка издадена от „КИБО“, на която е записано „капаро н.година
200 лв. Маргарита Х. 8-9 места“.
През месец ноември 2019 г. свидетелят Е.М.Х. посетил
ресторант „Фуего“ и там решил да резервира своята
сватба на дата 20.06.2020 г. От персонала на заведението му дали мобилния номер
на управителката И.С., която в момента отсъствала. Впоследствие Х. се чул по
телефона със С.. На 19.12.2019 г. двамата се срещнали в ресторанта. На
посочената дата Х. посетил ресторант „Фуего“ и
договорил със С. резервация за сватба на 20.06.2020 г. Тя му показала менюто и
му обещала да направи резервацията. Уговорили куверт с цена 20 лв. за един
човек. За обещаната резервация, при
горните условия подсъдимата поискала да й заплати сумата от 200 лв. като
капаро. Свидетелят Х. й дал на ръка горната сума, за което тя му издала касова
бележка, саморъчно попълнена от нея с изписан текст капаро за сватба 200 лева /л.49 том 2 от ДП/. Двамата се разбрали да се чуят малко преди
сватбата, за да уточнят часа и подробностите. Подсъдимата не отчела получената
сума в касата на предприятието, нито отразила някъде тази резервация, нито
уведомила собственичката Х. за нея, тъй като нямала намерение да изпълни
поетото задължение, а получената сума от 200.00 лв. изхарчила за лични нужди.
В началото на месец декември 2019 г. започнали
резервациите за посрещане на новата година и заплащане на куверти. Един от
редовните клиенти на заведението, свидетелят Б.Д.И. ***, отишъл в ресторанта
при С. и направил резервация за 18 човека, като заплатил 18 бр. куверта по 65 лв.,
на обща стойност 1170 лв. Свидетелят И. получил от подсъдимата 18 броя куверти/мини
брошури с цена на куверт 65 лева, които били номерирани от № 1 до № 18. Подсъдимата
не му издала разписка от приходен касов ордер, а го записала в една тетрадка. Не
отчела в касата на дружеството цялата получена сума пари в размер на 1170 лв.,
а взела за себе сумата 780 лв. Подсъдимата отчела на Х. сума от 390 лева за
шест куверта.
С наближаването на празника Нова година /посрещане
на 2020 година/, когато свидетелката Х. и персонала започнали да подреждат и
оформят масите и местата не съответствали на продадените куверти, С. я
уведомила, че свидетелят Б.И. е направил резервация за 18 места, но заплатил
само 6 бр. куверта на стойност 390 лв., като й обяснил, че останалите пари ще
заплати по-късно. Тъй като подсъдимата предала на свидетелката Х. сумата от 390
лв., то Х. настояла подсъдимата да й даде и останалите пари. Подсъдимата започнала
да изтъква различни причини, а именно, че компанията на Б.И. са във Велинград и
като се върнат ще заплатят остатъка от сумата. После казала, че парите ще бъдат
преведени по банков път и предложила на Х. да проверява банковата си сметка. Х.
приела думите й за истина и не проверила сметката си. На 30.12.2019 г. Х.
получила на мобилното приложение Вайбър на личния си
телефон съобщение с текст: „BG41STSA93000023736610/STSABGSF - nar. At.Morev, bank. Prevod - KRASUMIRA HRISTOVA-RaiMobile/7801v“. Когато отишла в Райфайзенбанк и попитала дали има превод по
нейната сметка, установила, че такъв превод не е направен и изпратеното й
съобщение е негоден документ. От банката й обяснили, че за извършен превод
следвало да бъде представено платежно нареждане. Свидетелката Х. се свързала със
С. по телефона и поискала да й изпрати платежно нареждане. На 31.12.2019 г.
подсъдимата й изпратила на мобилното приложение Вайбър
преводно нареждане от 28.12.2019 г. на Райфайзенбанк за сумата от 780 лв., с
основание на превода- плащане на куверти за Нова година, чрез системата за
парични преводи ДСК-Директ, с наредител
Атанас С.Морев и сметка на наредителя
BG41STSA93000023736610.
Свидетелката Х. отново отишла в Райфайзенбанк и
показала преводното нареждане изпратено на телефона й. Служителката от банката й
отговорила, че такъв превод не е направен. След като установила това, свидетелката
Х. се срещнала в комплекс „Фуего“ със С., на която
среща присъствал и свидетелят Б.Т.. По същото време там били камериерката
свидетелката Т.Г. и сервитьорката свидетелката Д.К.. Подсъдимата не дала
адекватен отговор на случилото се. Пред нея Т. набрал мобилния номер на свидетеля
Б.И. и на високоговорител го попитал колко куверта е заявил и заплатил. Свидетелят
И. категорично заявил, че е купил 18 куверта, като е заплатил за тях на ръка сумата
1170 лв. на С.. Като чула това подсъдимата казала, че несправедливо я обвиняват,
че й е лошо, че не й е добре, защо не й вярват, станала, бързо събрала багажа
си и напуснала комплекса като заключила офиса, в който държала вещите и
документите и си тръгнала /буквално избягала/ с такси. По този начин
подсъдимата избегнала срещата си с дошлия на място свидетел И.. Свидетелката Х.
отключила офиса с нейния ключ и установила, че липсват всички документи относно
организацията и кувертите за посрещане на Нова година, включая
тетрадката, в която подсъдимата си отбелязвала кувертите и резервациите.
Междувременно в ресторанта на място пристигнал свидетелят Б.И. и показал
закупените 18 бр. куверти.
Свидетелката Х. се обадила по телефона на С.,
настояла същата да й предаде ключа за офиса и липсващите документи, но тя отказала.
След 31.12.2019 г. Х. не могла да осъществи контакти по телефона с подсъдимата,
която блокирала входящите й повиквания.
Подсъдимата малко по-късно изпратила на Х. по такси
ключа от офиса, а служебният телефон на 03.01.2020 г. оставила в офиса на
свидетеля Р. ***.
Видно от приложената по ДП справка от Банка ДСК № 14-ИСК-
09297/1/05.08.2020 г., посочената в преводно нареждане от 28.12.2019 г. на
Райфайзенбанк, банкова сметка *** „Фуего-МС“ ООД
/старо име „ПЕ ЕЛ КОМЕРС“ ООД/, открита на 27.07.2016 г.
През месец февруари 2020 г. свидетелката Х.
разбрала от разговор по телефона с клиент свидетелят Е.М.Х., че през ноември
2019 г. е посетил ресторант „Фуего“ и договорил със С.
резервация за сватбата си на 20.06.2020 г. За направената резервация той платил
капаро на подсъдимата от 200 лв. Подсъдимата му издала касова бележка. Х. по
този начин, по телефона при разговора с Х.,
узнала едва февруари 2020 г., за уговорена резервация за сватба за 20
юни 2020 година. Констатирала, че тази сума също не е отчетена от подсъдимата в
касата. Х. поканила Х. в ресторанта и му върнала дадените пари като капаро в
размер на 200 лв. Извинила се и му обяснила, че договореният с подсъдимата куверт
от 20 лв. на човек е невъзможен при съществуващите цени на храна и алкохол.
В началото на 2020 г. подсъдимата подала
жалби и сигнали в Инспекцията по труда - Стара Загора и в НАП офис Стара Загора,
въз основа на което на „Кибо 16“ ЕООД са извършени
проверки от тези органи.
На 31.10.2019 г. е изготвен трудов договор № 37 между „КИБО 16“
ЕООД и И.С.С. /л.50 от том 1 на ДП/, както и
длъжностна характеристика - /л.34 том 2 от ДП/, които не са подписани от
подсъдимата.
Видно
от приложеното по делото уведомление от НАП изх.№8760#1/01.06.2020г. -/ л.81
том 2 от ДП/ в НАП има данни за регистриран трудов договор на И.С. по
електронен път на 31.10.2019 г. и дата на прекратяване на договора -02.01.2020
г. Подсъдимата е осигурявана от „КИБО 16“ ЕООД за месеците ноември и декември
2019 година. В случая не е налице валиден трудов договор, тъй като такъв не е
бил подписан от работника И.С..
По
делото е приета като писмено доказателство в съдебно заседание бележка
представена от подсъдимата, с ръкописен почерк на свидетеля Т., сочещ следното:
„Коцето Военна полиция 6 по 650 лв. един вегетариански
куверт“. От това доказателство може да се приеме, че Т. също е приел заявка за куверт,
но това е без значение за правилното решаване на делото. Той като пълномощник
на фирмата наемател и съжител на управителя на тази фирма е логично да има
възможност да запише поръчка на клиент и да я даде да се изпълнява. Така че
това доказателство не оборва по никакъв начин развитите по – долу изводи за съставомерно поведение на подсъдимата.
Описаната
фактическа обстановка съдът приема за установена по несъмнен начин от:
- първо: показанията на свидетелите К.Х., Еманоил Х., Б.Т., К.Д., С.Р., Т.Г., които в своята
логическа взаимовръзка изясняват в пълнота какво точно поведение е съблюдавала
подсъдимата. От тези показания се установява по несъмнен начин, че подсъдимата
твърдяла пред Х. и Т., че Б.И. е платил само шест куверта за новогодишното
тържество и останалите ще плати по банков път. Поради това подсъдимата е отчела
на Х. само шест куверта. Свидетелят Б.И. установи, че е платил месец декември
2019 г. изцяло и в брой 18 куверта, всеки на стойност 65 лева и подсъдимата е
получила от него на ръка, сума за платени 18 куверта за новогодишно тържество. Подсъдимата
не е отчела 12 куверта на обща стойност 780 лева. До момента на напускането й
на 31.12.2019 г. е твърдяла пред представляващите „Кибо
16“ ЕООД, че са й платени само 6 куверта, който са на стойност 390 лева и които
е отчела на Х.. От показанията на тези свидетели се установява също, че на
19.12.2019 г. в ресторант „Фуего“ свидетелят Х. договорил
с подсъдимата резервация за сватба на 20.06.2020 г. За обещаната резервация
подсъдимата поискала да й заплати сумата от 200 лв. капаро. Свидетелят Х. й платил
горната сума, за което тя му издала касова бележка, саморъчно попълнена от нея
/л.49 т.2 от ДП/. Двамата се разбрали да се чуят допълнително преди сватбата,
за да уточнят часа и подробностите. Подсъдимата не отчела получената сума в
касата на предприятието, нито отразила някъде тази резервация, нито уведомила
собственичката Х. за нея, а с получената сума от 200 лв. се разпоредила за
лични нужди, както намери за добре. Установи се също така, че подсъдимата е изпратила
на Х. по вайбър платежно нареждане и банкова сметка, ***,
Х. узнала, че това платежно не е истинско и не е никакъв документ.
Свидетелката Х. е
управител и представляващ фирма ЕООД „Кибо 16“. Сочи,
че от подсъдимата узнала, че свидетелят Б.И. *** е платил 6 куверта. Свидетелката
се притеснила за 6 куверта ли да се готвят, тъй като толкова са й отчетени от
подсъдимата или за 18. Новогодишното тържество наближавало, 12 куверта на
стойност общо 780 лева още не били платени. Подсъдимата й изпратила платежно по
вайбър и банкова сметка. ***новила,
че документа, който й е пратен по вайбър от
подсъдимата, не е никакъв документ. Един куверт бил на стойност 65 лева. Отчетените
6 броя възлизали на 390 лева. Свидетелката посочи също, че подсъдимата си
грабнала документите, включая тетрадката, в която
записвала куверти и резервации и напуснала офиса им, след като чула, че И. ще
дойде веднага на място с кувертите. Свидетелката разбрала през февруари 2020 г.
за уговорена резервация за сватба за юни 2020 г., за която подсъдимата не е отчела
200 лева, получено капаро за сватба за месец юни 2020 г. Това разбрала след
като хората през 2020 година се обадили по телефона да уточнят допълнително
неща по сватбата и така Х. узнала, че имат такава резервация. През м.февруари
2020 г. свидетелката Х. разбрала от разговор по телефона с клиент свидетелят Е.М.Х.,
че ноември 2019 г. е посетил ресторант „Фуего“ и
договорил със С. резервация за сватбата си на 20.06.2020 г. За направената
резервация той заплатил на подсъдимата на ръка сумата от 200 лв., за което тя
му е издала касова бележка. Х. констатирала, че тази сума не е отчетена от
подсъдимата в касата. Х. поканила Х. в ресторанта и му върнала дадените пари
като капаро в размер на 200 лв. Свидетелят Б.Т. установи, че няколко дни преди
новогодишното тържество в ресторант „Фуего“ възникнал
проблем с куверти, за които подсъдимата твърдяла, че ще се изплатят по банков път, тъй като хората били във
Велинград. Подсъдимата твърдяла, че
свидетелят Б.И. е платил само 6 куверта. Т. установи също, че малко след това
подсъдимата им представила по Вайбър платежно
нареждане. При проверка в банката свидетелят и съжителката му свидетелката Х.
узнали, че преводното нареждане не било истинско и няма как да се търсят пари
по него. Това свидетелят установил при посещението си със свидетелката Х. в Райфайзен банк на 30 и на 31
декември 2019 г. До последно подсъдимата твърдяла, че са й платени 6 куверта от
Б.И.. Свидетелят Т. установи, че на 31.12.2019 г. в присъствието на подсъдимата
позвънил на И. и на високоговорител го попитал колко куверта има. И. потвърдил,
че е платил в брой на ръка на подсъдимата 18 куверта и тези 18 картони са в
него и че ще дойде на място веднага. Подсъдимата като чула, че И. ще дойде на
място, грабнала документите, тетрадката си, ключовете от офиса и изчезнала.
Свидетелят Б.И.
установи, че познава подсъдимата като управител на заведението „Фуего“ където щял да празнува новогодишната нощ. По този
повод платил на подсъдимата 18 куверта, в брой за сумата 1170 лева или по 65
лева всеки един.
Свидетелят С.Р.
установи, че подсъдимата около година е работила на трудов договор в
заведението му „Фуего“ като управител и организатор.
Новите наематели оставили подсъдимата и част от персонала да работят. Подсъдимата
останала да работи там като управител, организатор и лице за контакт. Преди
това работила във фирмата на този свидетел и била добре запозната с работата в
заведението.
Свидетелката Д.К.
установи, че октомври 2019 г. работила като сервитьор във „Фуего“,
а подсъдимата работила като управител там. Когато клиенти идвали да правят резервации
за тържество за Нова година, винаги говорили с подсъдимата и плащали на нея.
Самата свидетелка си е купила от подсъдимата куверт на новогодишната вечер.
Свидетелката платила на подсъдимата на ръка 50 лева за куверта, а подсъдимата я
записала на лист хартия. Свидетелката установи, че на 31.12.2019 година се
чудили колко прибора да сложат, тъй като имало платени 6 куверта и Х. попитала
подсъдимата какво става с другите 12 куверта, защо не се платени. Подсъдимата като
разбрала, че човекът с 18 куверта щял да дойде на място, си събрала нещата и си
тръгнала. Т. в присъствието на подсъдимата
говорил по телефона с клиента, който потвърдил, че има купени 18 куверта и ще
дойде веднага на място да се изяснят нещата. Свидетелката посочи също, че Х.
имала изпратен от подсъдимата на телефона си документ някакво фалшиво платежно
нареждане.
Свидетелката Т.Г. е
камериерка във „Фуего“. Установи, че на 31.12.2019 г.
преди обед дошли свидетелите Т. и Х. и станало въпрос, че сумата за куверти на
човек от село Богомилово не е дадена. Подсъдимата като чула по високоговорителя
на телефона на Т., че клиентът веднага ще дойде на място, си взела тетрадката и
си тръгнала. Подсъдимата не останала да изчака клиента.
Свидетелят Е.Х.
установи, че ноември 2019 г. посетил с бъдещата си съпруга ресторант „Фуего“. Там подсъдимата била управител и с нея започнали да
уточняват сватбата за дата 20 юни 2020 г. На 19.12.2019 г. свидетелят е платил
на подсъдимата 200 лева капаро и тя му издала бележката приложена на лист 49
том 2 от ДП. Впоследствие през февруари 2020 г. разбрал от собствениците на
заведението, че никакво капаро не им е отчетено и не знаят за никаква сватба и
резервация за такава. Получил си от тях 200 лева. Х. му обяснила, че куверт от
20 лева на човек не е реален и възможен;
- второ: приетите като писмени доказателства
справки за съдимост; ръкописна бележка с почерка на свидетеля Т. с поръчка за
куверти;
- трето: прочетените в съдебно заседание показания
от досъдебното производство на свидетелите Б.И. и Д.К., които заявиха, че
поддържат изцяло. Последните бяха прочетени, тъй като свидетелите заявиха, че с
оглед изминалия некъс времеви период не помнят добре и в цялост събитията, за
които им се задаваха въпросите. След прочита на показанията им от досъдебната фаза
свидетелите поддържат изцяло прочетените показания; Свидетелят Б.И. в тези си
показания сочи, че декември 2019 г. е платил на подсъдимата еднократно на ръка
18 куверта за новогодишното тържество във „Фуего“, на
което искал да присъства с компанията си. Кувертите били номерирани от 1 до 18.
Дадени са му от подсъдимата, която други документи за приетото плащане не му е
издала. Свидетелят е категоричен, че не познава Атанас Морев
и не знае кое е това лице. Свидетелката Д.К. в прочетените показания дадени от
досъдебното производство, които заяви, че поддържа изцяло, сочи, че на
31.12.2019 г. около обяд свидетелите Т.
и Х. дошли във „Фуего“ и извикали подсъдимата да
обясни защо парите за 12 куверта ги няма. Подсъдимата започнала да твърди, че
са по банков път платени, да се оправдава, че я обвиняват без причина.
Подсъдимата си тръгнала, а Б.И. пристигнал скоро след това в заведението и
казал, че платил 18 куверта по 65 лева всеки, лично на подсъдимата.
Свидетелката е разбрала при този разговор между И. и шефовете й че подсъдимата
е изпратила на Х. фалшиво платежно нареждане;
- четвърто: протоколите и другите документи,
приложени към досъдебното производство имащи значение за изясняване на
обстоятелствата по делото: постановления на РП – Стара Загора за образуване на
досъдебно производство от 14.05.2020 г.; постановления за удължаване срока на
разследване; протокол от НАП от 13.01.2020 г. за извършена проверка в обект;
дневен отчет; въпросен лист от 13.01.2020 г.; декларация от К.Х. от 13.01.2020
г.; удостоверение за регистрация на обект за търговия №101/36151/05.12.2019 г.;
декларация за стопанисвани обекти; договор за наем от 15.10.2019 г.; протоколи
за предявяване на разследване; постановление на РП – Стара Загора от 02.12.2020
г., от 14.05.2020 г., от 08.09.2020 г., от 06.07.2020 г. за удължаване срока на
разследване; постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 11.09.2020 г.; справка за съдимост; декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние; длъжностна характеристика; разписка №
0100010564000352/04.03.2020 г.; извлечение по сметка; протокол за доброволно
предаване от 12.06.2020 г.; копие на преводно нареждане; справка от НАП от
22.05.2020 г.; разпореждане на РП – Стара Загора от 16.01.2020 г.; сведение от К.Х.
от 03.02.2020 г.; трудов договор № 37/31.10.2019 г.; жалба от И.С.; протокол за
извършена проверка № ПР 2006140; АУАН № 24-002234/06.03.2020 г.; заповед от
„Кибо-16“ ЕООД; заповед № 23/02.01.2020 г.;
ведомост за заплати за октомври, ноември и декември 2019 г. и януари 2020
г.; правилник за вътрешен трудов
ред; сметка от 22.12.2019 г., с прикрепени към нея отчет оператори и касови
бонове, сметка от 21.12.2019 г. с прикрепени към нея касов бон и отчет
оператор, сервитьорска сметка издадена от КИБО, на която е записано „капаро
н.година 200 лв. Маргарита Х. 8-9 места“, 4 броя копия на листове от тефтер на УниКредит Булбанк, върху които са изписани дати от
м.ноември и м.декември 2019 г., имена и различни парични суми, копие на
сервитьорска сметка, на която е записано „капаро н.година 200 лв. Маргарита Х.
8-9 места“;
-пето: частично от обясненията на
подсъдимата, в частта в която признава, че е автор на бележката с капаро 200
лева, издадена на свидетеля Х. и в частта, че е предала 18 картончета/брошури
куверти на свидетеля И..
Подсъдимата
дава обяснения, че не е ощетила никого и не е вземала пари и капаро без да е
отчетено на Х.. Сочи, че свидетелят Б.И. дошъл на 18.11.2019 г. и искал да купи
куверти за новогодишното тържество. Няколко дни след това закупил 18 куверта,
които подсъдимата веднага отчела на Х.. Не му е издала никакви документи, тъй
като не разполагала с такива, а му дала 18 броя мини брошури с изписаната сума
за куверт. НПК е освободил подсъдимите от задължението да говорят само
истината. Така заявеното, че подсъдимата не е вземала пари от клиенти без да ги
отчете в касата и/или на Х., съдът приема за защитна теза и позиция, целяща да
прикрие противоправното й поведение, за да се избегне
следващата се за нея наказателна отговорност. Тази позиция е в противовес на
останалата доказателствена съвкупност по делото, на
която се базира горната фактическа обстановка.
От
показанията на горепосочените свидетели може да се направи обоснован извод, за
участието на подсъдимата и получаването от нея на сумата от 1170 лева, от които
не е отчела сумата от 780 лева или отчела реално само шест куверта, всеки на
стойност от 65 лева. Установи се също, че подсъдимата е възбудила у свидетеля Х.
заблуждение, че ще му направи резервация за сватба на дата 20.06.2020 г. в ресторант
„Фуего“, а в действителност нямала такова намерение и
с това му причинила имотна вреда в размер на 200 лева.
Относно показанията
на свидетелката Аа Амар
следва да се има предвид следното: Свидетелката сочи, че е работила няколко
месеца като сервитьор в комплекс „Фуего“ основно
събота и неделя и през седмицата, ако учебните й занятия позволяват. Получавала
заплатата си на ръка веднъж месечно. Когато напуснала разбрала, че няма трудов
договор и че не е осигурявана. Свидетелката твърди, че отчетът от общия оборот
записвали на служебен телефон и го пращали на свидетелката К.Х., а парите
стояли в една чаша на бара зад алкохола. Тези показания, освен че са твърде
несигурни, тъй като свидетелката не можа да конкретизира кога точно като месец,
година и пр. е работила и при кой работодател, са ирелевантни
за настоящото обвинение и не могат да опровергаят обвинителната теза, която в
случая се подкрепи по несъмнен начин от останалия събран доказателства
материал.
Предвид
установената по делото фактическа обстановка, съдът приема за доказано по
несъмнен и категоричен начин, че подсъдимата е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.206 ал.1 от НК, тъй като през месец декември 2019 г. в землището на с. Богомилово,
община Стара Загора, противозаконно
присвоила чужди движими вещи - пари в размер на 780.00 лева, собственост на „Кибо 16" ЕООД - Стара Загора, с ЕИК *********,
представлявано от К.И.Х., които владеела.
За да е налице съставомерно деяние по чл.206 ал.1 от НК е необходимо
деецът противозаконно да присвои чужда движима вещ, която владее или пази.
Обсебването се характеризира с особеното качество, което деецът трябва да
притежава. Субект може да бъде само лице, което владее или пази чуждата движима
вещ на някакво правно основание. Обстоятелството, че деецът има фактическа
власт върху вещта, че може да се разпорежда с нея е една от спецификите, която
отличава това престъпление от другите престъпления против собствеността
(кражба, грабеж, измама). В конкретния случай подсъдимата е установила
фактическа власт над получената от свидетеля И. парична сума в размер на 1170 лева,
за 18 броя новогодишни куверти, въз основа на валидно правно основание, а
именно възникналото на 31.10.2019 г. между нея и нейният работодател неформално
трудово-правно отношение като управител /организатор дейност/, макар и при
липса на валиден сключен трудов договор, който факт е удостоверен от
свидетелските показания и представените по делото документи. Подсъдимата е
следвало да извърши определени действия, а именно да отчете приетата сума в
касата на предприятието или да я предаде на управителя на дружеството. От
доказателствата по делото се установява промяна на намерението на подсъдимата към
паричната сума, изразяващо се в противозаконно разпореждане със сумата от 780.00
лв. В изпълнение на поетите от нея ангажименти, тя е задържала част от сумата
за себе си, а другата в размер на 390.00 лв. е отчела на свидетелката Х..
Предвид
установената по делото фактическа обстановка, съдът приема за доказано по
несъмнен и категоричен начин, че подсъдимата е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.209 ал.1 от НК, тъй като на 19.12.2019 г. в землището на село Богомилово,
община Стара Загора с цел да набави за себе си имотна облага възбудила у Е.М.Х.
заблуждение относно обстоятелството, че ще му направи резервация за сватба на
дата 20.06.2020 г. в ресторант „Фуего“, ползван под
наем от „Кибо 16" ЕООД гр. Стара Загора с ЕИК
*********, представлявано от К.И.Х., а в действителност нямала такова намерение
и с това му причинила имотна вреда в размер на 200.00 лева.
За съставомерността
на престъпление по чл.209 ал.1 от НК от обективна страна закона изисква да се
възбуди или да се поддържа заблуждение, което да става с користна цел и в
резултат на което да настъпи имотна вреда за заблудения и имотна облага за
измамника.
Позовавайки се на установената фактическа
обстановка се налага извод, че подсъдимата в случая е обещала на свидетеля Е.Х.,
че ще му направи резервация за сватба, като възбудила у него заблуждение за
това обстоятелство, като нямала намерение да изпълни поетото задължение, а е
целяла получаването на имотна облага, с което е осъществила изпълнителното
деяние - възбудила заблуждение. По този начин е получила имотна облага, която
не й се следва и му причинила имотна вреда в размер от 200.00 лв. Сумата тя е
трябвало да внесе в касата на дружеството, за което работила и което не е
направила.
При определяне вида
и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, визирани в чл.54 от НК, предвиденото за извършеното престъпление
наказание, степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства, а така също съобрази и целите на наказанието,
залегнали в чл.36 от НК.
Съгласно първия
принцип в специалния текст на НК за всяко от посочените по – горе престъпления е
предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години.
С оглед спазването
на втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на
подсъдимата, мотивите за извършване на престъплението, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
Съдът отчете
сравнително високата степен на обществена опасност на деянията и сравнително
ниската степен на обществена опасност на дееца, предвид чистото съдебно минало.
Съдът не отчете
наличие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
за да приложи чл.55 ал.1 т.1 от НК. Наказанията следва да се определят при
условията на чл.54 от НК.
Съдът отчете като:-
смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало; трудова ангажираност;
- отегчаващи отговорността
обстоятелство – не са налице.
Това, че не се
признава за виновна е процесуална позиция, която подсъдимата упражнява по свое
усмотрение, но не следва да се отчете като отегчаващо отговорността
обстоятелство.
Отчитайки горното, съдът
определи наказания при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, за
всяко от двете престъпления, в размер на законоустановения
минимален, а именно лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на
което на основание чл.66 ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от три години.
Подсъдимата досега
не е търпяла ефективно наказание лишаване от свобода, трудово ангажирана е.
Съдът приема, че неприлагането на чл.66 ал.1 от НК в случая би било прекалено
използване на наказателната репресия.
На основание чл.23
ал.1 от НК съдът определи и наложи на подсъдимата едно общо най-тежко
наказание, а именно лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на
което на основание чл.66 ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от три години.
Съдът счита, че в максимална степен ще се изпълнят
целите на наказанието с условно осъждане с минималния законоустановен
изпитателен срок. Наказанието ще спомогне както за превъзпитаването на подсъдимата,
така ще подейства и възпиращо спрямо останалите членове на обществото.
Водим от горните
мотиви, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ: