Разпореждане по дело №2404/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 86
Дата: 18 януари 2022 г. (в сила от 28 януари 2022 г.)
Съдия: Теодора Начева Петкова
Дело: 20214430202404
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 23 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 86
гр. Плевен, 18.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Наказателно дело частен
характер № 20214430202404 по описа за 2021 година
след като се запозна с материалите по делото и в съответствие със
задълженията си по чл. 247 и сл. НПК, намира за установено следното:
Съдебното производство е образувано по внесена от ЕМ. КР. АС. от
гр.Долни Дъбник, обл. Плевен, ЕГН ********** тъжба против Г. С. Н. от
гр.Долни Дъбник, обл. Плевен, ЕГН ********** за престъпление по чл.130,
ал.1 от НК.
Делото е с местна и родова подсъдност на Районен съд –Плевен.
С Протокол за избор на съдия докладчик, за такъв е определена съдията
Теодора Начева.
В процеса на подготовка на съдебното заседание съдията – докладчик
констатира следното:
Депозираната частна тъжба не отговаря на изискванията на чл.81 ал.1
НПК, съгласно която разпоредба тъжбата трябва да е писмена и да съдържа
освен данни за подателя и лицето, срещу което се подава, но и за
обстоятелствата на престъплението, т. е. престъплението, извършено от
обвиняемия; времето, мястото и начина на извършването му; пострадалото
лице и размера на вредите, каквито са изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК
за обвинителния акт, защото, както държавният обвинител (прокурор) с
обвинителен акт, така и физическото лице (тъжител) с тъжба очертават
фактическите и правните рамки на обвинението, които обвързват
произнасянето на Съда по въпросите има ли извършено съставомерно деяние
и ако има, виновно ли е извършено от лицето, срещу което е повдигнато
обвинение (Решение № 644 / 2006 година от ВКС, ІІІ н. о.). На първо място в
конкретния случай в тъжбата се съдържат данни за времето и мястото на
деянието, но не и за т.нар. „обстоятелства на престъплението”, в конкретност
не е посочено изпълнително деяние на твърдяното престъпление, нито начин
на извършването му. Посочването следва да бъде ясно, конкретно и
1
разбираемо. В настоящия случай като обстоятелства, послужили за основание
да се повдигне цитираното по-горе обвинение се сочи, че подс. Н.: “…
държеше в ръка кол и още нещо дървено, което в тъмното не можах да видя.
Бях се обърнал към момчетата, които пристигнаха от гр.Искър с двете коли и
не забелязах, че Георги е минал зад мен. В момента, в който го забелязах с
периферно зрение, почувствах рязка болка в областта на главата. Изведнъж
ми потече кръв, бях зашеметен….“. Т.е. видно от обстоятелствената част на
тъжбата конкретни действия на подсъдимия в същата не се съдържат и не
могат, а и е недопустимо да бъдат изведени по тълкувателен път. Не са
посочени и начините и средствата на въздействие. На следващо място -
твърди се още в тъжбата, че при прегледа била установена разкъсно-контузна
рана на вдясно, теменно-слепоочно…с линейна форма, вертикална, с дължина
около 4 см., с добре съпоставени охлузени неравни ръбове, заоблени ъгли и
оточна кожа. Т.е. освен че никъде в тъжбата не се посочва какви действия е
извършил подсъдимият, по какъв начин и с какви средства е въздействал
върху телесната неприкосновеност на частния тъжител, но не се посочва и
върху коя част на тялото на последния. Не е посочено коя е засегнатата част
от тялото на пострадалия, като единствено данни в тази насока се съдържат в
маркираното медицинско свидетелство, което също не може и е недопустимо
да бъде изведено по тълкувателен път. За да е извършена лека телесна
повреда по чл.130, ал.1 от НК, която хипотеза на разпоредбата на чл.130 сочи
тъжителят, твърдяното деяние следва да е конкретизирано за дееца не само по
време и място, но и по обективни признаци на извършването му – в случая да
са описани конкретни данни за основни характеристики на престъплението.
В тази връзка съдията-докладчик намира, че следва частният тъжител
да очертае по конкретен начин деянието/деянията, за което/които ангажира
наказателната отговорност на Г. С. Н. с депозираната частна тъжба: всяко
отделно деяние следва да бъде определено не само със своето време и място
на извършване, но и с фактите и обстоятелствата, при които е извършено.
По така изложените причини, на частния тъжител следва да се даде
седемдневен срок за привеждане на тъжбата в съответствие с изискванията на
чл.81 НПК, като същата на настоящия етап следва да бъде оставена без
движение.
Водим от горното, съдията – докладчик
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ депозираната частна тъжба от ЕМ.
КР. АС. от гр.Долни Дъбник, обл. Плевен против Г. С. Н. от с.гр. по НЧХД
№2404/2021г. по описа на РС – гр.Плевен.
УКАЗВА на частния тъжител в 7 – дневен срок от получаване на
настоящото разпореждане да приведе тъжбата в съответствие с изискванията
на чл.81 НПК, при съобразяване с неговите мотиви.
2
Препис от разпореждането да се изпрати на частния тъжител.
Разпореждането е окончателно.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3