РЕШЕНИЕ
№ 4087
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20211110160802 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове по чл. 411 КЗ за сумата от
178,38 лв., регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № [номер]
по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег.№ [рег.
номер на МПС], причинени при ПТП на 25.05.2017 г., вследствие виновно, противоправно
поведение на водач на лек автомобил „Мерцедес А160“, с рег. № [рег. номер на МПС2],
чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника по застраховка „
Гражданска отговорност“ по полица № [номер], валидна от 24.08.2016 г. до 24.08.2017 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 25.10.2021 г.,
до окончателното изплащане на вземането, и по чл.86 ЗЗД за сумата от 54,36 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 24.10.2018 г. до 24.10.2021г. /съобразно
допуснатото изменение на исковете на основание чл. 214, ал.1 ГПК с определение от
19.04.2022 г./. Претендират се съдебните разноски.
По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило събитие - ПТП, в
причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че е
изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение на собственика на
увредения автомобил, като платеното обезщетение е в размер на 1398,46 лв. и са сторени
ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди, че ответникът е застраховал
гражданската отговорност на делинквента, поради което спрямо него в полза на ищеца
възниква регресно вземане за платеното обезщетение. На ответника е изпратена регресна
покана за заплащане на сумата в общ размер от 1413,46 лв., включваща застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски, като е извършил частично погасяване чрез
прихващане, поради което е останал задължен за остатъка в размер на 795,41 лв.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете по размер. Не оспорва механизма на ПТП, както и че е застраховал
1
гражданската отговорност на лицето, за което се твърди да е причинило вредите. Не се
оспорва и обстоятелството, че ответникът е получил покана за доброволно изпълнение. С
отговора на исковата молба се оспорва размерът на причинените вреди, като се твърди, че
искът е предявен в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото намира следното от фактическа и правна страна:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата
гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
По делото липсва спор между страните относно част от правопораждащите факти, по-
конкретно относно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на
МПС“ за лек автомобил „ Фолксваген Поло“, с рег.№ [рег. номер на МПС], извършено от
ищеца плащане на застрахователно обезщетение по щета с № [номер] в размер на 1413,46
лв., с включени ликвидационни разноски, за вреди, причинени на застрахования автомобил
при настъпило в срока на застрахователното покритие на договора събитие – ПТП на
25.05.2017 г., които са в причинна връзка с противоправно поведение на водача на л.а.
„Мерцедес А160“, с рег. № [рег. номер на МПС2], както и че гражданската му отговорност
към датата на ПТП е застрахована от ответника по застраховка „ Гражданска отговорност“
по полица № [номер], валидна от 24.08.2016 г. до 24.08.2017 г., поради което съдът приема
осъществяването им за доказано - чл.153 ГПК.
С оглед възраженията на ответника спорен по делото е размерът на вредите, поради
което в доказателствена тежест на ищеца е да докаже действителната стойност на вредите.
Предвид изложеното следва да бъдат обсъдени доказателствата относно фактите, които
имат значение за размера на регресното вземане на ищеца. Съгласно заключението на
приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните, стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег.№ [рег. номер на
МПС], изчислена на база средни пазарни цени към датата на процесното пътно-транспортно
произшествие, възлиза на 781,43 лв., като вещото лице сочи, че заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение е на по-висока стойност от средните пазарни цени поради
извършен ремонт в сервиз на официален представител при по-висока цена на труд. Ето
защо, за ищеца е възникнало регресно вземане срещу ответника до посочения размер от
781,43 лв., както и за разноските за определянето му, чиято дължимост ответникът не
оспорва, по-конкретно в претендирания размер от 15 лв., или общо за сумата от 796,43 лв.
Безспорно е по делото и изплащането на регресно вземане от ответника по щета № [номер] в
размер на 618,05 лв., поради което ответникът е останал задължен за сумата от 178,38 лв.,
представляваща разликата между действително причинените вреди, за които отговаря и
погасената от него част от това задължение.
Ето защо, искът по чл.411 КЗ се явява основателен и следва да бъде уважен до
пълния предявен размер.
Акцесорният характер на претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата в размер на законната лихва от датата на предявяване на иска, а именно
25.10.2021 г., до окончателното й погасяване, обуславя и нейната основателност.
От представената с исковата молба регресна покана, връчена на ответника на 04.12.2017
2
г., се установява, че ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си. Съгласно
разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ ответникът е в забава в плащането, считано от 04.01.2018 г.,
от която дата дължи обезщетение за забавено плащане. За предявения период от 24.10.2018
г. до 24.10.2021 г. обезщетението за забавено плащане върху главницата от 178,38 лв.
възлиза в размер на 54,36 лв., определен от съда по реда на чл.162 ГПК чрез лихвен
калкулатор.
По изложените съображения акцесорният иск е основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските по делото.
Предвид изхода на спора право на разноски има ищецът, поради което и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъдят разноски в общ размер от 640 лв. - за заплатена
държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение. Съдът приема за
неоснователно своевременно релевираното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в минимален
размер съобразно разпоредбите на чл.7, ал.2, т.1 и § 2а от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма2], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено
място], [улица], да заплати на [фирма1], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[населено място], [улица], ет.5, на основание чл. 411 КЗ сумата от 178,38 лв., регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № [номер] по застраховка
„Каско на МПС“ за вреди на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег.№ [рег. номер на
МПС], причинени при ПТП на 25.05.2017 г., вследствие виновно, противоправно поведение
на водач на лек автомобил „Мерцедес А160“, с рег. № [рег. номер на МПС2], чиято
гражданска отговорност е била застрахована от ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ по полица № [номер], валидна от 24.08.2016г. до 24.08.2017 г., ведно със
законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 25.10.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл.86 ЗЗД сумата от 54,36 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 24.10.2018 г. до
24.10.2021г., и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 640 лв., представляваща разноски по
делото за държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3