Р Е Ш Е Н И Е №
135
гр. Сливен, 24.09.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на осемнадесети септември,
две хиляди и
деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора
ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА касационно
административно-наказателно дело № 115 по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП - Бургас,
подадена против Решение № 230 от 20.05.2019 г., постановено по АНД № 437/2019
г. по описа на Районен съд - Сливен, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № F429001 от 12.11.2018
г., издадено от Директора на Офис – Сливен при ТД на НАП - Бургас, с което на Т.И.К.,
за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във
връзка с чл. 3, ал. 1, т. 2, б. „а” от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица, и на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, е наложена глоба в размер на 50
лева.
В жалбата си касационният жалбоподател твърди, че решението
на Районния съд е незаконосъобразно. Излага съображения, че: Районният съд
неправилно е приел, че е налице маловажен случай на административно нарушение;
извършеното нарушение е формално и релевантен за съставомерността му е фактът
на неподаване в срок на декларацията; липсата или незначителността на настъпили
вредни последици са ирелевантни за отговорността на нарушителя обстоятелства; административнонаказващият
орган се е съобразил с вида на нарушението и е наложил най-ниския размер на
предвидената в закона административна санкция. Моли решението на Районния съд
да бъде отменено с произнасяне по същество с решение, с което да бъде
потвърдено процесното НП.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба – Т.И.К., редовно призован, не се явява и не се представлява в
съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Сливен, дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.
211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно,
Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото
доказателства, е приел за установено, че Т.И.К. е извършил описаното в НП
нарушение, но същото покрива белезите на маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, с оглед на което административнонаказващият орган е следвало да
приложи чл. 28 от ЗАНН, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване
на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението на Районния съд е валидно, допустимо и
правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по делото
доказателства и с приложимото право, и се споделят от настоящия съдебен състав.
Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа обстановка, от
служители на ТД на НАП - Бургас, офис Сливен, е констатирано, че Т.И.К. като с.
се лице не е изпълнил задължението си да подаде в ТД на НАП – Бургас, Офис
Сливен, декларация образец № 1 – „Данни за осигуреното лице“, в законоустановения срок по чл. 3, ал. 1, т.
2, б. „а” от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. – до 25-то число на месеца, следващ
месеца, за който се отнасят данните; декларация образец № 1 за м. 06.2018 г. е
подадена на 15.10.2018 г., като не е спазен срокът за подаването ѝ до
25.07.2018 г. За констатираното нарушение, на Т.К. е съставен и връчен АУАН на
22.10.2018 г. Въз основа на съставения
АУАН, на 12.11.2018 г. е издадено процесното НП.
Настоящата инстанция намира изводите на Районния съд за законосъобразни. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, Районният съд правилно е приел, че Т.И.К. е извършил административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му. Срокът за подаване на декларациите по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО е нормативно установен в Наредба № Н-8/2005 г. на МФ, издадена във връзка с приложението на КСО, като за процесната декларация срокът е до 25.07.2018 г. /чл. 3, ал. 1, т. 2, б. „а” от Наредбата/. За неспазването на този срок е предвидено налагане на глоба, регламентирана в чл. 355, ал. 1 от КСО.
Първоинстанционният съд е осъществил контрол по
законосъобразността на приложението на чл. 28 от ЗАНН и правилно е приел, че
случаят носи белезите на маловажен. Деянието, макар и формално да осъществява
признаците на посоченото в НП административно нарушение, е малозначително с
оглед на обстоятелствата на извършването му: липсва реално нанесена щета за
фискалната система; закъснението в подаването на декларацията е за сравнително
малък период от време; общественият интерес не е засегнат във висока степен;
нарушението е извършено за първи път. Липсата на реално нанесена щета не е
съставомерна за квалификацията на деянието, но обуславя преценката за
маловажност на извършеното нарушение. Действително наложената от наказващия
орган санкция е в минимално предвидения от закона размер, но преценявайки
обстоятелството, че засягането на правно-защитените с КСО обществени отношения
в конкретния случай не е във висока степен, тази санкция би изиграла
отрицателно въздействие, вместо да осъществи целите на административното
наказание, предвидени в закона. Наказващият орган е следвало да приложи чл. 28
от ЗАНН, като не наложи санкция и предупреди нарушителя, че при повторно
неизпълнение на предвиденото в нормативния акт задължение ще му бъде наложено
административно наказание. Вместо това компетентният орган не е отчел степента
и тежестта на извършеното нарушение– не е отграничил конкретното нарушение от
визираните в чл. 6 от ЗАНН административни нарушения и в резултат е издал един
незаконосъобразен акт. Като е стигнал до същото заключение, Районният съд
правилно е тълкувал и приложил закона.
По изложените съображения, Районният съд правилно е отменил
процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния
закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в
касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в
сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр.
2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 230 от 20.05.2019 г., постановено по АНД № 437/2019 г. по описа на Районен
съд – Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: