РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1354
гр.Пловдив, 12 . 07 . 2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VІ състав в открито заседание на двадесет и трети юни две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Здравка Диева
при секретаря Г. Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1944/2022г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Н.Л., ЕГН **********,***,
представлявана от адв.И.И. обжалва Ревизионен акт /РА/ № Р-16001621006237-091-001/21.04.2022г.,
издаден от И.К.К. – началник сектор, в качеството му на орган, възложил
ревизията и Т.П.К. – главен инспектор по приходите, в качеството му на
ръководител на ревизията, при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 296/05.07.2022г.
на Директора дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на
жалбоподателя, в качеството на пълномощник на „Анчор консулт“ ЕООД, на
основание чл.19 ал.1 ДОПК е установена отговорност за задължения на „Анчор консулт“ ЕООД : по ЗДДС за
данъчен период от 01.03.2019г. до 31.07.2019г. общо в размер на 146 873.07 лв.,
ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 41 855.29 лв.; корпоративен данък
за 2018г. в размер на 317.29 лв. и прилежащи лихви в размер на 98.37 лв. или
общо в размер на 147 190.36 лв. главница и 41 953.66 лв. – лихви.
- Жалбоподателят
твърди, че не е налице реализиран фактическия състав на чл.19 ал.1 ДОПК. Заявено
е във вр. с констатациите на приходните органи, че пълномощно за
представителство на Анчор Консулт ЕООД действително е било предоставено на
ревизираното лице /РЛ/, но предвид чл.26 и чл.27 ТЗ, Л. не е имала качеството
на търговски пълномощник. В съответствие с чл.27 ТЗ не е имало договор и с
процесното пълномощно са били предоставени единствено права. Отрича се укриване
на каквито и да било факти и обстоятелства във връзка с дейността на
дружеството. Във вр. с това изтъква, че за да се твърди, че е укривала факти и
обстоятелства, които е била длъжна да декларира, следва ясно, точно и конкретно
да бъде посочено от страна на органите по приходите, кои са укритите от нея
факти и обстоятелства, какво е била длъжна да декларира, но не го е направила,
за кои периоди се отнасят тези твърдения и пр. Липсата на конкретика в случая
не позволява да се прецени доколко законосъобразно и обосновано ревизиращите
органи са направили извода си за наличието на предпоставки за отговорността по
чл.19 ал.1 ДОПК. Твърди се, че направените от инспекторите твърдения и изводи
не са верни и не се подкрепят от събраните доказателства. В този смисъл издаденият
РА е незаконосъобразен и моли да бъде отменен.
Адв. И.
поддържа жалбата и счита, че събраните по делото доказателства обосновават
твърдението за незаконосъобразност на РА. Претендира присъждане на разноски по
делото.
В писмени
съображения по същество е заявено, че във вр. с приложеното правно основание –
чл.19 ал.1 ДОПК, е задължително и необходимо доказване кумулативното наличие на
няколко предпоставки /субект на отговорността; наличие на задължение на лице по
чл.14 т.1 и 2 ДОПК; действие от страна на субекта на отговорността, изразяващо
се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон той е бил длъжен да
обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител; наличието на
причинно-следствена връзка между укриването на факти и обстоятелства, от една
страна, и невъзможността да бъдат събрани задълженията за данъци и/или
осигурителни вноски, от друга страна/. Посочено е, че Л. действително е
разполагала с пълномощно да представлява Анчор Консулт ЕООД, но не е имала
качеството на търговски пълномощник, предвид чл.26 и чл.27 ТЗ, тъй като
преписката не съдържа доказателства за наличие на договор между нея и Анчор Консулт
ЕООД. Твърденията на приходните органи, че Л. е лицето, което сключва сделките
на дружеството и приема изпълнението им са опровергани до голяма степен от
събраните в съдебното производство доказателства. Според информацията от БАКБ
АД и ТБ Д АД, редица преводи, направени от страна на Анчор Консулт ЕООД в полза
на други дружества са извършени от управителя му П.В.К.. Счита се, че тези
доказателства опровергават поддържаната от приходните органи теза, че
управителят на дружеството П.К. изобщо не е знаел какво се случва във фирмата
му, какви сделки и за кого се сключват, какви обороти се правят и какви приходи
се реализират и т.н. В случая се доказа, че управителят на дружеството пряко е
участвал при осъществяване на дейността, поради което не е ясно защо не са
предприети действия именно против него, а са предприети такива против
пълномощника. Тоест, не е доказана първата предпоставка за реализиране на
отговорността по чл.19 ал.1 ДОПК. За следващата предпоставка – съществуване на
задължения на Анчор Консулт ЕООД, които не могат да бъдат събрани от самото
дружество, е изразено несъгласие с приетото от приходните органи, с арг. от заключението
по ССч.Е. Експертът установи, че по счетоводни данни в края на всяка от двете
години – 2018г. и 2019г., в касата на Анчор Консулт ЕООД е имало определени
суми, които в действителност не са били много големи, но става ясно, че
приходните органи не са положили усилия за установяване на въпросните парични
суми – да предприемат действия за събиране на задълженията на дружеството и
установят къде са паричните суми. Доколкото няма яснота по този въпрос, се
счита за прибързано да се правят изводи за невъзможност да се съберат
задълженията на дружеството, последвано от прекратяване на изпълнителното дело.
По отношение приетото наличие на укриване на факти и обстоятелства от страна на
Л. е заявено, че укриването им изисква съзнателно действие на субекта, като според
чл.19 ал.1 ДОПК трябва лицето не просто да не изпълни задължението си за
обявяване на фактите и обстоятелствата, но и да ги укрие чрез волева насоченост
на действието. В тази вр. се поддържа, че приходните органи не са посочили
конкретно кои са укритите факти и обстоятелства, какво е била длъжна да
декларира Л., но не го е направила, за кои периоди и т.н. Твърди се, че
укриването на факти и обстоятелства не може да се презюмира на базата на влязъл
в сила ревизионен акт на друг правен субект – юридическото лице. В допълнение е
изтъкнато очевидното разминаване между съдържанието на ревизионния акт за
определяне на задължения по ЗДДС на Анчор Консулт ЕООД и съдържанието на
обжалвания РА : в РА на дружеството от 28.09.2020г. са анализирани извършени
сделки, при които Анчор Консулт ЕООД е посредник в тристранни операции, с
констатации, че при някои от сделките няма категорични доказателства за
придобиване или за последваща реализация на МПС, което не се споменава в РА на Л.,
тъй като в него се коментира свързаността между предходен собственик и
управител на Анчол Консулт ЕООД – П.В.К. и настоящия – Р.М.П., вкл.
свързаността между фирмите, в които те са участвали – Тарайва корпорейшън ЕООД,
Чинпро трейдс 2019 ЕООД, вкл. са обсъдени банкови преводи между Анчор Консулт
ЕООД и Тарайва корпорейшън ЕООД, като е подминат факта, установен в съдебното
производство – преводите са по нареждане от управителя П.К., а не от Л.. Твърди
се отсъствие и на предпоставката – причинно-следствена връзка между
декларирането /обявяването/ пред орган по приходите на определени факти и
обстоятелства и несъбираемостта на задълженията. В обжалвания РА не е посочено
каква точно е причинно-следствената връзка. Принципно положение е, че
разминаването между декларирането и действителното е укриване, при което може
да се приеме, че от обективна страна този елемент от фактическия състав би бил
налице. От субективна страна, за да е налице съставомерно действие е необходимо
да се установи наличието на умисъл – лицето да е било наясно със смисъла и
значението на действията си, да е предвиждало последиците и да е искало или допускало
настъпването им. Хипотетично е възможно целта да е получаване на данъчно
предимство, но предвидимата и желана последица не е данъчното предимство, а
настъпването на невъзможност да се съберат задълженията за данъци. В тази вр. е
посочено, че неправомерното попълване на СД по ЗДДС или на ГДД може да е
предпоставка за възникване на данъчни задължения, но не и за невъзможността те
да бъдат събрани. Посочено е, че директорът на Д ОДОП – Пловдив също не споделя
извода на приходните органи за наличието на причинно-следствена връзка, поради
което е приел, че такава е налице поради непредставяне от Л. на поисканата й
счетоводна и търговска информация. Но Л. няма никакви отношения с Анчор Консулт
ЕООД от 2019г., при което не би могла при извършваната й ревизия да представи
документи на дружеството, което си има собственик и управител – лица, които
разполагат с документацията.
- Ответникът
Директор на Д „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт
К. оспорва жалбата и поддържа законосъобразност на РА. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В писмени
съображения по същество гл.юрисконсулт Н.Н. поддържа констатациите и изводите
на приходните органи – в качеството си на упълномощено лице по силата на
пълномощно с нотариална заверка от 17.09.2018г. Л. е подавала през ревизирания
период от името на Анчор Консулт ЕООД, СД по ЗДДС, в които не са отчетени
коректно реализираните от дружеството облагаеми доставки, което довело до
затрудняване при определяне реалния размер на задълженията и тяхното събиране.
От дружеството са извършване плащания към контрагенти без посочено основание на
извършените преводи, които не са намерили отражения в месечните счетоводни
отчети и СД по ЗДДС. Счита се, че според съдържанието на пълномощното
управителят на Анчор Консулт ЕООД П.К. е упълномощил Н.Л. общо казано за всички
свои права относно управлението и реализиране на дейността на дружеството –
вкл. да се разпорежда с имущество на дружеството, както и с наличностите в
банковите сметки. В писмен отговор от 16.06.2021г. от счетоводителя на дружеството
през ревизирания период Д.Г. е посочено, че за осъществяване на съвместната с
дружеството дейност е контактувала единствено с Л., на която е предавала цялата
необходима за счетоводното обслужване документация. В хода на ревизията са
представени отговори от търговските банки, в които Анчор Консулт ЕООД има
разкрити банкови сметки, според които Л. е извършвала тегления на каса,
нареждала е банкови преводи, откривала е и закривала сметки, получавала е
достъп до електронно банкиране и е боравела с него. Тези данни сочат, че действията
по администриране на сделките на дружеството и свързаните с тях плащания са
извършвани именно от Л.. Описаното според ответника налага извод за
необходимост от носене на отговорност от Л. за търговската дейност и
задълженията на дружеството за ревизираните периоди. Поддържа се, че в случая е
установено поведение, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства в
подадените данъчни декларации за ревизирания период, а така също и разпореждане
с наличности от банковите сметки на Анчор Консулт ЕООД за същия период. С оглед
събраните доказателства по делото се счита за доказана връзката по чл.19 ал.1 ДОПК между поведението на РЛ и невъзможността да бъдат събрани задълженията на
дружеството. Тъй като данните за реалната стопанска дейност и обемите на
доставките не са декларирани своевременно от представител на дружеството,
тяхното установяване и определянето на допълнителни данъчни задължения е
станало впоследствие, след прекратяване на дейността и след като Анчор Консулт
ЕООД вече не е разполагало със средства да погаси задължението си. Посочено е,
че отговорността по чл.19 ДОПК почива върху недобросъвестното препятстване
установяването и последващо събиране на данъци или задължителни осигурителни
вноски или препятстване само на събиране на същите. Препятстването се състои в
непосочване или невярно посочване на данни, известни на съответното лице или
разпореждане с имуществото на дружеството при условията на ал.2. Твърди се, че
според събраните при ревизията доказателства именно Л. е управлявала всички
дела на дружеството-длъжник, тъй като в пълномощното управителят на дружеството
за периода 29.08.2018г. – 21.08.2019г. П.К. упълномощава РЛ да извършва всички
действия, които би извършвал управителя на дружеството. Подържа се, че във вр.
с чл.19 ал.1 ДОПК – информирането на приходната администрация за извършените и
получените облагаеми доставки по ЗДДС се извършва във формата на
справка-декларация, съгл. чл.125 ЗДДС, чл.115 ППЗДДС и приложение № 13 към
ППЗДДС, като разминаването между декларираното и действителното, безспорно се
явява укриване. По отношение на декларираните и невнесени задължения за
корпоративен данък за 2018г. информирането на приходната администрация се
извършва с подаването на ГДД по чл.92 ЗКПО, като същевременно с подаването на
декларацията пълномощникът е наясно с обстоятелството на законовите срокове, в
които дължимият корпоративен данък е следвало да се внесе, а това не е
извършено от Л. като упълномощено лице. Допълнително установените задължения по
РА на Анчор Консулт ЕООД са във вр. с начислен ДДС по реда на чл.62 ал.5 ЗДДС –
Л. като упълномощено лице не е изпълнила изискванията на ЗДДС за доказване на
декларираните доставки като посредник в тристранни операции на автомобили.
Субект на укриването се явява упълномощеното лице, тъй като то в подадените СД
по ЗДДС за периоди в обхвата на ревизията на дружеството по ЗДДС, не е
декларирало истинските стойности на ДДС за внасяне. Към момента на
декларирането упълномощеното лице и било наясно с обстоятелството, че в
отчетните регистри по ЗДДС неправомерно не са включени всички извършени
облагаеми доставки. Във вр. с описаното е налице невъзможност за събиране на
задълженията на дружеството, която е в причинно-следствена връзка с действията
на управителя по укриването на фактите и обстоятелствата.
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок
от страна с правен интерес /съобщение за решението е получено по електронен път
на 06.07.2022г. – удостоверение за връчване по електронен път, л.27; жалбата е
с вх.номер в съда от 14.07.2022г./. Упражненото процесуално право на оспорване
е по реда на чл.156 ДОПК.
1. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-16001621006237-020-001 от 05.11.2021г.
/л.256, т.2/, издадена от И. К. - началник сектор при ТД на НАП Пловдив, на основание чл.112 и
чл.113 ДОПК е образувано ревизионно производство по отношение жалбоподателя с
обхват: отговорност за задълженията на „Анчор Консулт“
ЕООД за данък върху добавената стойност за периода 01.03.2019г. – 31.07.2019г.
и за корпоративен данък за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г., като е
определен срок за приключване на ревизията три месеца, считано от датата на
връчване на заповедта, което е сторено на 12.11.2021г. по електронен път
/л.259, т.2/. В
ЗВР от 05.11.2021г. са определени лицата, които да извършат ревизията : Т.П.К.
– гл.инспектор по приходи /ръководител на ревизията/ и М.Д.С., ст. инспектор по
приходите. Със Заповед за изменение на ЗВР №
Р-16001621006237-020-002 от 11.02.2022г., срокът на ревизията е удължен до
14.03.2022г. /л.42, т.1/. Изменителната ЗВР е издадена също от И.К.. Връчена е
на 15.02.2022г. по електронен път, л.44.
РД №
Р-16001621006237-092-001/28.03.2022г. /л.58 и сл./ е изготвен и подписан от Т.К.
/гл.инспектор по приходите и ръководител на ревизията/ и М.Д.С. /ст.инспектор
по приходите/ с електронни подписи.
РА №
Р-16001621006237-091-001/21.04.2022г-
/л.45 и сл./ е издаден от И.К., Началник сектор и възложил ревизията и Т.К.,
гл.инспектор по приходите и ръководител на ревизията, на основание чл.119 ал.2 ДОПК и подписан с ел.подписи.
За
компетентност на органа, издал ЗВР и органите, издали РА са представени
заповеди на Директора на ТД на НАП – Пловдив : Със Заповед № РД-09-2514 от
29.11.2021г. са определени длъжностни лица, които да изпълняват функциите на
ръководители на екипи в дирекция Контрол, отдел Ревизии при ТД на НАП Пловдив,
за срок от 01.12.2021г. до 30.11.2023г, в обхвата на които Т.К. – т.10 /л.6/. В
Заповед № РД-09-1530/30.09.2020г., Т.К. /т.14/ е посочен в длъжност
гл.инспектор по приходите с функция на ръководител на екип. Със Заповед №
РД-09-2515/29.11.2021г. е изменена заповед от 13.12.2019г. и е определен нов
състав на органите по приходи по сектори и екипи съгласно Приложение № 1 –
началник сектор И.К. е ръководител на екип 10 /л.9 гръб/ в посочената длъжност.
Същата длъжност И.К. е заемал и съгласно Заповед № РД-09-1602/08.10.2020г.
Идентична длъжност И.К. е заемал и по Заповед № РД-09-2433/16.12.2019г. /т.4 от
Приложение № 1 и № 2, л.18, 19/.
ЗВР,
РД и РА са подписани с електронни подписи, които не са оспорени от
жалбоподателя.
Против
РД е подадено възражение /л.55 и сл./ без представени писмени доказателства.
Възражението против РД е прието за неоснователно. В РА са изложени съображения
против възражението /поддържаните в писменото становище по същество на
процесуалния представител на ответника/. Фактическите основания и правни изводи
от доклада представляват мотиви и за издаване на РА /чл.120 ал.2 ДОПК/. Налице
е конкретно препращане към РД, който съдържа подробно описание на извършените
от ревизиращия екип процесуални действия. Възражението против РД е обсъдено в
РА със самостоятелни доводи, при което е изпълнено задължението по см. на
чл.120 ал.2 пр.2-ро ДОПК /чл.120 ал.1 т.5 ДОПК; Т.Р. № 5/2015г. по т.д.№
4/2014г., ВАС/.
2. В изпълнение на задължения по
доказателствата относно валидност на електронните подписи на приходните органи,
подписали ЗВР, РД и РА към съответните дати на издаване с електронни подписи и
за удостоверяване на положен квалифициран електронен подпис с оглед
изискванията на Регламент /ЕС/ № 910/2014г., ответникът представи : Оптичен
носител /диск в плик с номер 329/, съдържащ ЗВР, РД, РА, подписани с електронни
подписи, валидността на които е проверима към конкретната дата на подписване на
съответния документ, като попадаща в посочен период на валидност на подписите.
Дискът съдържа pdf файлове на обжалвания РА, РД
и ЗВР. В
електронни файлове са инкорпорирани електронните подписи на лицата, издали РА,
РД и ЗВР, като чрез съдържащите се в диска електронни документи може да се
извърши проверка на валидността на подписите на лицата, подписали посочените
документи, както и да се извлече информация за вида на електронните подписи и
съответствието им с изискванията на Регламент 910/2014 и Приложение I към регламента.
Приложен е и снимков материал /л.3 и сл./. За И.К. се констатира, че е с
валиден електронен подпис от 09.06.2021г. до 09.06.2022г., в който период попадат
датите на издаване на ЗВР /05.11.2021г., 11.02.2022г./, както и 21.04.2022г. –
дата на издаване на РА. За Т.К. се констатира, че е с валиден електронен подпис
от 01.06.2021г. до 01.06.2022г., в които периоди попадат дата на издаване на РД
– 28.03.2022г. и 21.04.2022г. – дата на издаване на РА. За М.С. се констатира,
че е с валиден електронен подпис от 21.06.2021г. до 21.06.2022г., в който
период попада дата на издаване на РД – 28.03.2022г. При служебна проверка се
установява валидност на електронните подписи по отношение дати на подписване на
ЗВР, РД и РА /посредством данните в Signature
Details;
Certificate Details/, вкл. че са квалифицирани и съответстват на
изискванията на регламента и приложение I. Представените извлечения с данни за
посочените приходни органи разкриват информация от квалифицирани сертификати
съгласно Регламент 910/2014 и Приложение I към регламента. Тоест, налице са издадени
квалифицирани удостоверения за квалифициран електронен подпис /КУКЕП/ и същите
съдържат публичен ключ /Public key/, номер с десетични
кодове и др. /Х.509 data, SHA 1 digest , MD5 digest и
др./ -при проверка в Details, в съответствие с изискванията на чл.3 т.15,
посочени в Приложение № 1 на Регламент 910/2014 на Европейския парламент и на
Съвета от 23 юли 2014 година.
Съобрази се, че РА е индивидуален
административен акт с декларативен характер и за да е валиден, актът следва да
е издаден от компетентни органи по материя, по място и по степен.
Компетентността на органите да възложат ревизионното производство и да издадат
РА е определена в материалноправните разпореди на закона, независимо, че се
намират в процесуален закон - ДОПК : чл.
7 ал. 1 вр. чл. 8, чл. 119 ал. 2 относно РА и чл. 112 ал. 2 т. 1 относно ЗВР. В
случая ЗВР, заповедите за изменение на ЗВР, РД и РА са създадени като
електронни документи по смисъла на чл. 3 ал. 1 Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, по отношение на които, предвид
фикцията в ал. 2 се приема, че е спазено изискването за писмена форма. Изпратени
са на РЛ като електронни документи, подписани от посочените в тях органи по
приходите с електронен подпис, ведно със съответно удостоверяване на
потвърждение за получаване по см. на чл.30 ал.6 ДОПК. На основание чл. 184 ал.
1 ГПК, приложим с препратката от § 2 ДР ДОПК, тези електронни документи са
представени с административната преписка като възпроизведени на хартиен
носител, заверен от страната. Според чл. 4 ЗЕДЕУУ, автор на електронното
изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов
извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е
извършено електронното изявление, а адресат на същото е лице, което по силата
на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на
недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи
изявлението в електронна форма /чл.5 с.з./. Нормата на чл.13 ЗЕДЕУУ съдържа
дефиниции за електронен подпис и различните му форми /електронен подпис,
усъвършенстван електронен подпис и квалифициран електронен подпис/ с препратка
към разпоредбите на Регламент /ЕС/ № 910/2014. Квалифицираният електронен
подпис има значение на саморъчен подпис, а за да е налице такъв, е необходимо
да е спазено изискването на чл. 26 от цитирания Регламент. Доказателствената
сила на подписания с КЕП /квалифициран електронен подпис/ електронен документ е
такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. Доказателства,
че лицата подписали ЗВР, РД и РА са притежавали КЕП, са представени в съдебното
производство в изпълнение на указания по доказателствата - по делото са
представени както на хартиен, така и на електронен носител /CD/ издадените като
електронни документи ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА и съхранени данни за проверка на
валидността на електронните подписи на органите по приходите, участвали в
ревизията.
Според приетите доказателства РА е издаден от
компетентни органи по см. на чл.119 ал.2 ДОПК, в предвидената форма съгласно
чл.120 ал.1 ДОПК и съдържа изискуемите реквизити по чл.120 ал.2 ДОПК. Първата
ЗВР е връчена редовно /вкл. изменителната/ и ЗВР, РД и РА са подписани с квалифицирани
електронни подписи, валидни към съответните дати на издаване/подписване на
документите и съответстващи на изискванията на Регламент 910/2014. Съобрази се,
че съгласно чл.25 §1 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 на Европейския парламент и на
Съвета от 23 юли 2014 година, правната сила и допустимостта на електронния
подпис като доказателство при съдебни производства не могат да бъдат оспорени
единствено на основанието, че той е в електронна форма или че не отговоря на
изискванията за квалифицирани електронни подписи. В случая се установи, че КЕП
са валидни към дати на подписване на ЗВР, РД и РА. КЕП са свързани с всяко от
лицата, за които са издадени – приходните органи И.К., Т.К. и М.С.. Не се
открива недостатък, обосноваващ във вр. с Решение на СЕС по дело С-362/21г.,
извод за нищожност на РА. Съобразени са изискванията на чл.26 от Регламент /ЕС/
№ 910/2014 за усъвършенстваните електронни подписи във вр. с чл.3 т.12 –
квалифициран електронен подпис, т.15 – квалифицирано удостоверение за
електронен подпис, т.35 – електронен документ и чл.25 – правна сила на
електронните подписи.
В допълнение се отбелязва и посоченото
по-горе – не е налице оспорване на електронните подписи като неотговарящи на
изискванията за „квалифициран електронен подпис“ по см. на чл.3 т.12 от
Регламент № 910/2014. В жалбата не се съдържат доводи в насока - РА не е
подписан с квалифициран електронен подпис, вкл. представените доказателства в
преписката – извлечения от проверки за КЕП не са оспорени от жалбоподателя.
3.
Според данни от ревизионната преписка : Н.Л. е с постоянен и настоящ адрес:*** от дата
27.09.2001г. Лицето е с променен идентификационен номер, преобразуване ЛНЧ-ЕГН,
**********. Н. Л. е свързано лице с редица дружества, подробно описани в РД на
стр.2 /л.58 гръб – л.59 гръб, т.1/. РЛ е регистрирано по реда на ДОПК в ТД на
НАП – Пловдив с ЕГН ********** и адрес
по чл.8 от ДОПК, посоченият по-горе такъв. РЛ не е регистрирано като едноличен
търговец и няма регистрация по ЗДДС.
С Протокол №
Р-16001621006237-ППД-001/22.02.2022г. /л.90, т.1/ са присъединени
доказателства, събрани при извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства,
документирана с Протокол № П-16001621081815-073-001/07.09.2021г. /л.148, т.1/
на П.В.К., собственик и управител на „Анчор консулт“ ЕООД, считано от
29.08.2018г. до 03.09.2019г., съгласно вписвания в търговския регистър /ТР/.
При проверката е установено, че от управителя на дружеството е издадено
пълномощно на Н.Л., както и, че тя е лицето, което е организирало цялата
дейност на дружеството, подписвала е документи, представени в ТР, подписвала е
банкови преводи, теглила е и е нареждала парични средства от банковите сметки
на дружеството. Н.Л. е упълномощена да представлява управителя пред всички
държавни органи и институции в страната, включително и пред ТР. Публикуваните в
ТР ГФО и счетоводен баланс за 2018г. са подписани от Н.Л., в качеството на
пълномощник на „Анчор консулт“ ЕООД. Заявленията до НАП за подаване на
документи по електронен път и ползване на електронните услуги на НАП с КЕП на
упълномощено лице са подавани от Н.Л.. Лицето е упълномощено да подава
декларации, документи и данни по ЗДДС на „Анчор консулт“ ЕООД.
На „Анчор
консулт“ ЕООД е извършена ревизия, приключила с РА №
Р-16001319006063-091-001/28.09.2020г. с обхват по ЗДДС за данъчни периоди от
01.12.2018г. до 31.07.2019г. /л.827 и сл., т.4; л.137 и сл.; РД, л.118 и сл. и
л.781 и сл./. С РА са установени задължения за ДДС в размер на 146 873.07
лв. и прилежащи лихви в размер на 18 589.53 лв. Органите по приходите
приели, че Н.Л., в качеството си на упълномощено лице да представлява „Анчор
консулт“ ЕООД, не е изпълнила изискванията на ЗДДС и с недобросъвестното си
поведение е допринесла за вменяване на задължения на дружеството по ЗДДС с РА №
1600161319006063-091-001/28.09.2020г., който не е обжалван и е влязъл в сила. Установено,
че освен посочените задължения на „Анчор консулт“ ЕООД по РА № Р-1600161319006063-091-001/28.09.2020г.,
дружеството има задължения за корпоративен данък за 2018г. в размер на 317.29
лв. и съответните прилежащи лихви, по подадена декларация по чл.92 от ЗКПО с №
1600И0715758/11.03.2019г. Посочените данъчни задължения и съответните им
прилежащи лихви не са внесени от „Анчор консулт“ ЕООД, като дружеството не
притежава имущество, което да послужи за обезпечаване на задълженията.
По отношение
събирането на задълженията на дружеството по РА от 28.09.2020г. и възникналото
задължения по подадена декларация по чл.92 от ЗКПО за 2018г., с постановление
от 21.11.2019г. са наложени предварителни обезпечителни мерки и е образувано
изпълнително дело /ИД/ № *********/2020г. След прочуване на дружеството от
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив е установено, че то не разполага с
имущество и авоари по банкови сметки и изброените публични задължения са
несъбираеми. С Разпореждане № С210013-035-0233599/31.03.2021г. изпълнителното
производство е прекратено на основание чл.225 ал.1 т.4 ДОПК.
От РЛ са
изискани документи и информация относно начина, по който е организиран
документооборотът на „Анчор консулт“ ЕООД, от кого и как са осъществени контактите
с клиенти и доставчици; кой е подписвал договори, фактури и придружаващи
документи, издаване от контрагенти на дружеството; кое е лицето, приело
издадените към дружеството документи и извършило плащания към доставчиците; кое
е лицето, подавало отчетни регистри и СД по ЗДДС, годишни данъчни декларации по
чл.92 от ЗКПО; кой подписва документите за плащане към доставчици; кой има
спесимен в банките и пр. В отговор на исканията са представени писмени обяснения
и пълномощно от 17.09.2018г., с което П.В.К. упълномощава Н.Л. да извършва
всякакви правни действия от името и за сметка на дружеството. Пълномощното
/л.217 и сл./ съдържа широк обхват представителна власт – извършване на всякакви
правни действия от името и за сметка на дружеството, сключване на договори за
интернет банкиране, даване на нареждания за извършване на банкови операции по
заплащане и получаване на суми в резултат на извършена дейност на фирмата,
извършване на разплащания от името на дружеството и за негова сметка,
представителство пред всички банки в страната, пред всички административни
органи и пред всички органи на съдебната власт и др. В обхвата на
представителната власт е включено и участие в управлението на дружеството и
извършване на всички възможни фактически и правни действия, предвидени в
Търговския закон във вр. с управлението и разпореждането на притежаваните от
едноличния собственик и управител П.К. дялове в дружеството, вкл.
представляването му пред Общото събрание на дружеството, както и от името на
управителя да взема решения за изменение и допълване на учредителния акт и др.
права по отношение дружеството. Прието е, че за ревизираните периоди Н. Л.,
като упълномощено лице и представляваща „Анчор консулт“ ЕООД, се е разпореждала
с всички дела и дружеството, в т. ч. с авоарите по банковите сметки, с
наличните парични средства в касата на дружеството с формиране и погасяване на
задължения. Предвид изложеното е констатирано, че за Н. Л. е осъществен
съставът на чл.19 ал.1 ДОПК и отговорността на виновното лице следва да е за
размера на задълженията, непогасени към момента. Органите по приходната
администрация формирали този извод въз основа на установени декларирани и
невнесени задължения за корпоративен данък за 2018г., което се установява с
подаване на годишна данъчна декларация по чл.92 ЗКПО, като отбелязали, че
същевременно с подаването на декларацията, пълномощникът е наясно с обстоятелството
за законовите срокове, в които дължимият корпоративен данък е следвало да бъде
внесен, а това не е извършено от Н.Л., като лице, упълномощено да представлява
дружеството.
Допълнително
установените задължения по РА на „Анчор консулт“ ЕООД са във връзка с начислен
ДДС по реда на чл.62 ал.5 ЗДДС. В РД е посочено, че Н.Л., в качеството си на
упълномощено лице и представляваща „Анчор консулт“ ЕООД не е изпълнила
изискванията на ЗДДС за доказване на декларираните от дружеството доставки като
посредник в тристранни операции на автомобили. Субект на укриването се явява
упълномощеното лице, тъй като то, в подадените СД по ЗДДС за периоди, включени
в обхвата на ревизията на дружеството по ЗДДС, не е декларирало истинските
стойности на ДДС за внасяне. Според данъчната администрация, това му действие е
причина за формиране на недействителен по-нисък резултат за внасяне. Към
момента на деклариране упълномощеното лице е било наясно с обстоятелството, че
в отчетните регистри по ЗДДС неправомерно не са включени всички извършени
облагаеми доставки.
Приходите
визират констатираното в РА № Р-16001319006063/28.909.2020г. - обстоятелството,
че „Анчор консулт“ ЕООД и „Тарайва корпорейшън“ ЕООД са били с първоначална
регистрация на един и същи адрес в гр. Пловдив, счетоводната отчетност е водена
от едно и също лице – Д.Д.Г.. За двете дружества е установено, че извършват
идентична дейност – търговия посредством тристранни операции, като основна част
от контрагентите им съвпадат. С цитирания РА е констатирано, че през
ревизирания период „Анчор консулт“ ЕООД е декларирало придобивания като
посредник в тристранна операция на стоки – МПС, за които дружеството е
представило документи, отговарящи на изискванията за доказване на тристранни
операции, но не са изпратени запитвания до данъчните администрации на изпращача
и получателя заради съвпадение в декларираните данни във VIES системата
или са под 15 000 евро. В хода на ревизионното производство е изследвано
формирането на данъчната основа, наличието на данъчно събитие, правото на
ползване на данъчен кредит от гледна точка на данъчния режим на получените от
лицето доставки, начисляване на данъка по смисъла на ЗДДС, като при съпоставка
на декларираните данни от „Анчор консулт“ ЕООД и декларираните данни от
неговите контрагенти по покупки и продажби са установени разлики. Във връзка с
констатираните разлики в цитираните данни – издадени фактури за покупки и
продажби като посредник по тристранна операция и подадени VIES-декларации,
са изпратени молби за административно сътрудничество до данъчните администрации
на Литва, Великобритания, Германия, Полша и Латвия, в съответствие с чл.7 от
Регламент /ЕС/ 904/2010, и са получени съответните отговори. Така по отношение
на доставка на 2 бр. МПС – „Мерцедес Бенц е 220“ и „Порше 997 турбо“, за които
РЛ е декларирало, че са продадени на полски контрагент, от събраните
доказателства е установено, включително и обмена на информация с данъчната
администрация на Полша, че няма доказателства нито за прехвърляне на стока –
МПС, нито за извършен транспорт, нито за придобиване от трето лице. Няма
документация, потвърждаваща изпращането, транспортирането, получаването и
плащането на задължения, произтичащи от издадени фактури/инвойси. Според
органите по приходите, издадените фактури не отразяват реални икономически
събития – няма доказателства, че търговецът от Полша е извършил покупка на МПС
от „Анчор консулт“ ЕООД. Липсва информация за лицата, които доставят и получават
стоки. Няма доказателства за транспортирането на стока – МПС; няма такива,
потвърждаващи получаването и плащането на задължения, произтичащи от издадени
фактури. Поради липса на документация, потвърждаваща плащането на стоките,
органите по приходите са предположили, че се касае до сделки с привиден
характер, което е наложило извода, че издадените фактури не отразяват
действителното движение на стоките. Според ревизиращия екип, всички събрани
документи доказват, че „Анчор консулт“ ЕООД е следвало да декларира ВОП по
отношение на тези два автомобила по фактурите, издадени от УАБ Монресла за
покупка на два броя автомобили, тъй като в ревизионното производство не се е
доказало, че ревизираното дружество „Анчор консулт“ ЕООД е посредник в
тристранна операция. Наред с това е установено, че „Анчор консулт“ ЕООД не е
представило доказателства, че л. а. „Порше Кайен S
дизел 4.2 L“ и „Мерцедес V250 Авангард“, закупени
от Я.Е., с ДДС № DE*********, са реализирани извън
България и ВОП на стоките е обложено в друга държава-членка на ЕС, в резултат
на което, органите по приходите формирали извода, че към 31.07.2019г., МПС-та,
закупени от Я.Е. са продадени/реализирани, и „Анчор консулт“ ЕООД, на основание
чл.86 от ЗДДС във връзка с чл.6 от с. з. следва да начисли дължимия данък за
продадените автомобили. Констатирани са и други несъответствия по отношение твърденията
на РЛ за „Анчор консулт“ ЕООД, че последното е посредник в тристранни операции.
Относно тези доставки, крайният извод на приходните органи е, че доставки не са
укрити от РЛ, тъй като данни за тях са налични в счетоводството на „Анчор
консулт“ ЕООД /стр.28 от РД на Анчор Консулт ЕООД, л.131-гръб и л.132, т.1/ и
на основание чл.73а ЗДДС органите по приходите признават право на приспадане на
ДК по установените от приходната администрация недеклариран ВОП от УБ Монрелса
и Я.Е., като констатациите са отразени в разчета с бюджета за м.юни и м.юли
2019г. На основание чл.82 от ЗДДС във връзка с чл.117 ал.1 от с. з. и чл.63
ал.4 от ЗДДС органите по приходите са начислили дължимия данък по месеци,
представени в табличен вид в РД.
Според приходната администрация
съвкупната преценка на специфичните за казуса обстоятелства – целенасочено във
времето поведение за невнасяне на задължения за данъци, непредоставянето на
счетоводна и финансова документация, предприетите действия от приходната
администрация за принудително събиране на задълженията от основния длъжник и
невъзможността същите да бъдат събрани по причина, че дружеството не разполага
с имущество, което да послужи за принудително изпълнение, обосновава крайния
извод за поведение на упълномощеното лице, което е единствената причина за
несъбираемост на установените на дружеството публични задължения. Според събраните
доказателства именно Н.Л. управлява всички дела на дружеството-длъжник, тъй
като в нотариално завереното пълномощно от 17.08.2018г. едноличният собственик
на капитала и управител на дружеството за периода от 29.08.2018г. до 21.08.2019г.
П.К. упълномощава Н. Л. да извършва всички действия, които би извършил
управител на търговско дружество. Последната умишлено и съзнателно осуетява
заплащането на публичните задължения на дружеството-длъжник, тъй като нормативно
установените задължения в ЗСч и ЗДДС изискват извършените от дружеството
продажби и получените доставки да бъдат вярно отразени и декларирани, съответно
на действително осъщественото.
Възприето е, че подаването на
неверни данни в СД по ЗДДС, в отчетните регистри, съставлява укриване на факти
и обстоятелства по смисъла на чл.19 ал.1 ДОПК и субект на укриването е
представляващият дружеството - в случая, упълномощеното от управителя лице,
което съгласно нотариално завереното пълномощно, организира и ръководи
дружеството и го представлява пред трети лица. Предвид факта, че е установено,
че в декларациите са отразени доставки като посредник в тристранни операции,
без същите да са реално осъществени, тези действия са приети като укриване на
факти по смисъла на чл.19 ал.1 ДОПК.
Решаващият орган изложил подробно
нормативната уредба, регулираща конкретните отношения и формирал извод, че в
случая са налице всички кумулативно необходими предпоставки за ангажиране
отговорността на РЛ – Н.Л. по реда на чл.19 ал.1 ДОПК, като приел, че е налице
недобросъвестно поведение и умисъл в действията на последната в посока
препятстване органите на НАП за събиране на задълженията на „Анчор консулт“
ЕООД.
4. В съдебното
производство е открита възможността за оспорване на констатациите от акта с
всички допустими по ГПК, АПК, ДОПК доказателствени средства, както и
представяне на доказателства, които не са представени в хода на ревизията /с
или без хипотеза на чл. 161 ал. 3 ДОПК като последица/. С оглед нормата на
чл.171 ал.4 АПК по препратка от §2 ДР ДОПК – „Страните са длъжни да съдействат
за установяване на истината“ - жалбоподателят заяви доказателствено искане за
ССч.Е и събиране на допълнителни писмени доказателства, а ответникът представи
молби по реда на чл.192 ГПК за събиране на допълнителни доказателства от
неучастващи лица – банки, в които Анчор консулт ЕООД е имало банкови сметки в
ревизирания период.
4.1. Приети са
основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи /ССч.Е; л.356 и сл., т.2;
л.842 и сл., т.4/. За да изготви заключенията експертът е проверил всички
приложени по делото документи, вкл. с проверка на ГФО за 2018г., публикуван от
„Анчор консулт“ ЕООД в ТР. Вещото лице е установило, че за 2018г. и 2019г.
дружеството по счетоводни данни не е притежава ДМА, като данните от счетоводния
баланс за 2018г. съвпадат с данните в публикувания баланс в ТР. От приложените
оборотни ведомости за 2018г. и 2019г. експертизата установи, че Н.Л. е
изтеглила от разплащателната сметка във валута през 2018 г. – 4 048.57
лв., а през 2019 г. – 4 715.63 лв., като експертизата не може да каже как
са ползвани тези средства, предвид факта, че по счетоводни данни същите са
налични към края на годината – за 2018г. и към 30.09.2019г. – за 2019г. Според
данни от оборотната ведомост, касовата наличност на дружеството към
31.12.2018г. е в размер на 3 883,57лв., а към 30.09.2019г. касовата
наличност е в размер на 8 299,20лв. по данни от оборотната ведомост. Като
е проследило движението по банковите сметки и касовата наличност, вещото лице е
посочило, че тези изтеглени суми по счетоводни данни са били налични, съответно
в края на всяка една от двете години. Пак въз основа на движението по банковите
сметки и по-специално, разплащателната сметка във валута, вещото лице е
констатирало, че има извършени множество
преводи в полза на различни дружества, които не е посочило, тъй като липсват
самите нареждания, а само от банковите извлечения не е възможно да се определи
кой е наредил превода, и като включва изтеглените суми от Л., отново
потвърждава извода си, че по счетоводни данни и за двете години, изтеглените от
последната средства са налични в
края на всяка една от годините.
Допълнителната
ССч.Е е основана на данни от преписката по издаване на РД И РА на Анчор Консулт
ЕООД. Проверени са налични банкови извлечения на Анчор Консулт ЕООД и относно
движението и банковата наличност по сметки е посочено, че по сметка в Д банк в
лева през 2018г. са постъпили 65 лв. с основание – вноска от П.К., платени
56,70лв., банкови такси, като салдото по сметката за 2018г. е 9,30лв. и
сметката няма движение през 2019г.; сметка в БАКБ в лева – постъпили 50лв. с
основание – вноска от П.К., платени 47лв., банкови такси, салдо по сметката за
2018г. – 3 лв., като сметката няма движение през 2019г.; сметка в Д банк в евро
– постъпили 50, основание – вноска от П.К., платени 4 048,57, основание –
теглене от Н.Л., като салдото за 2018г. е 39,46 евро. За 2019г. са отразени
таблично платени суми с основание – теглене от Н.Л. / 2 442, 360, 800, 403, 3
985/, при салдо за 2019г. – 0 евро. Експертът е посочил, че в РД на л.64 –
таблица, е отразено, че Н.Л. е изтеглила на 05.04.2019г. в брой – 11 600евро,
но при проверка на банковото извлечение е установено, че изтеглени на тази дата
са общо суми 1 160евро /360 + 800/. В.Л. е посочило още, че по сметката има
извършени множество преводи в полза на различни дружества, които не са описани
в допълнителното заключение, тъй като липсват нарежданията и само от банковото
извлечение не е възможно да се определи кой е наредителя на превода; сметка в
БАКБ в евро – постъпили 50 евро, основание – вноска П.К., платени 47 евро,
основание – банкови такси, като салдото по с-та за 2018г. е 2 евро; през 2019г.
са постъпили 76 700 с основание – от сметка в Д банк, без други данни, като по
с-та има извършени преводи в полза на различни дружества, но липсват
нарежданията и само от банковото извлечение не може а се определи кой е
наредителя на превода. Салдото по тази сметка за 2019г. е 0 евро.
Според
наличните по делото счетоводни журнали на дружеството : за 2018г. по с-ка 503
разплащателна сметка в лева единствено е плащането на банкови такси, което е
относимо и за 2019г. Отразени са данни от движение по с-ка 504 разплащателна
с-ка във валута – от касата на дружеството 100лв., на 14.12.2018г. постъпления
в размер на 39 116лв. / 20000евро, което постъпление е отчетено като
предоставено от с-ка 499 Други кредитори. При проверка на Оборотна ведомост с
аналитични партиди на с-ка 499 Други кредитори за 2018г. е видно, че сумата е
посочена за постъпила от Асара 11 ООД; За плащанията е отразено, че са
изтеглени в брой 4 048,57 лв. от Н.Л., като на 18.12.2018г. плащане в размер на
34 813,77лв/17 800 евро е отчетено по с-ка 498 Други дебитори. В оборотната
ведомост с аналитични партиди на с-ка 498 за 2018г. сумата е посочена за
предоставена на Уорлд океан интернационал ООД. Според тези счетоводни данни Н.Л.
е изтеглила 4 048, 57лв. през 2018г., които по счетоводни данни са налични към
края на годината. За 2019г. движението по с-ка 504 разплащателна сметка във
валута съдържа данни за изтеглени в брой 4 715,63лв. от Н.Л., която сума по
счетоводни данни е налична към 30.09.2019г.
Допълнителното
заключение е оспорено по същество от представителя на ответника, но се
възприема като обективно изготвено, тъй като е основано на данните от
ревизионната преписка по издаване на РА на Анчор Консулт ЕООД. Фактическите
изводи на експерта съответстват на съдържанието на проверените документи.
4.2.
В хода на съдебното производство към делото са приобщени: преписката по
издаване на РА на Анчор консулт ЕООД /л.365 и сл./; отговори от
„Българо-американска кредитна банка“ АД и „Търговска банка Д“ АД. В отговор на
БАКБ АД /л.869, т.4/ е посочено, че като единствен потребител за електронно
банкиране на БАКБ АД и с активен достъп с пълни права по отношение сметките на
титуляра Анчор Консулт ЕООД, е регистриран управителя на дружеството към посочения
период в молбата по чл.192 ГПК на гл.юрк.Н. /л.860/ - П.К., тоест единствено управителят
П.К. е имал право да се разпорежда със средства по сметка на Анчор Консулт ЕООД
при БАКБ АД чрез електронно банкиране и да подписва електронни платежни
нареждания. По сметки на Анчор Консулт ЕООД при БАКБ АД не е имало регистрирани други потребители с активен или пасивен
достъп до електронно банкиране. Посоченият в молбата на НАП превод от
02.08.2019г. на сумата от 126 евро, извършен по сметката на Анчор Консулт ЕООД
при БАКБ АД, нареден в полза на Тарайва Корпорейшън ЕООД, е извършен чрез
електронно банкиране на БАКБ АД.
По молба на
гл.юрк.Н. /л.875, т.4/ бе постановено на основание чл.62 ал.5 т.3 от Закона за
кредитните институции – разкриване на банкова тайна от Търговска банка Д АД
/съдебно заседание от 18.05.2023г./. В отговор от търговска банка Д АД /л.882 и
сл., т.4/ е посочено, че осем нареждания за преводи през 2019г. са направени от
управителя на Анчор Консулт ЕООД – П.К. /към Фалкон Юнион ООД – 740 и 76,700
евро чрез електронно банкиране; към Тарайва корпорейшън ЕООД – 24,000; 13,750;
30,000; 8,500; 2,270 – евро през 2019г. чрез електронно банкиране/. Отразени са
четири тегления от Н.Л. в качеството й на пълномощник – през 2019г. – 403,00;
11 600,00 и 360,00; 2,442.00; 2,070.00 – евро, като първите три през 2019г., а
последното през 2018г. Представени са копия от банковата информационна система
за наредените преводи чрез електронно банкиране и от нарежданията – разписки за
извършени тегления от сметката на дружеството от Н.Л. /Н. Л. Л./.
5. Изложените факти и обстоятелства
не са спорни между страните. Спорът касае изводите на приходните органи за
наличие предпоставките за прилагане нормата на чл.19 ал.1 ДОПК. Приходната администрация твърди, че в резултат на действията на
пълномощника на управителя /търговски пълномощник/ не могат да бъдат събрани
задълженията за данъци, които дружеството е следвало да разчете с бюджета. Жалбоподателя
поддържа, че не са налице предпоставките за търсене на солидарна отговорност. Приходните
органи приемат, че Н. Л., в качеството й на търговски пълномощник на „Анчор Консулт“
ЕООД е укрила факти и обстоятелства, свързани с определянето на действителния
размер на подлежащия за внасяне в бюджета ДДС, допускайки да не се начисли ДДС
за м.юни 2018 и м.юни и м.юли 2019г. във връзка с констатираното в издадените
РД и РА. Освен това, жалбоподателят в качеството си на търговски пълномощник на
„Анчор Консулт“ ЕООД, е укрила факти и обстоятелства, свързани с определянето
на действителния размер на подлежащия за внасяне в бюджета ДДС, позволявайки в
счетоводните регистри и регистрите по чл.124 ЗДДС – дневници за покупки да се
включат фактури, за които е доказано в хода на ревизионното производство, че не
са свързани с реално извършени доставки. Включването на фактурите в отчетните
регистри е довело до увеличаване на размера на ползвания данъчен кредит и
укриване на действителния размер на подлежащия за внасяне в бюджета ДДС.
Съобрази
се, че нормата на чл.19 ДОПК урежда особени случаи на лична имуществена
отговорност на лица, управляващи задължени за данъци/осигурителни вноски
субекти – задължени лица по чл.14 т.1 и т.2 ДОПК.
Съгласно
приложената норма – чл.19 ал.1 ДОПК : „Който в качеството си на управител, член
на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски
пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е
бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и
вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или
задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение.”.
Тълкуването на разпоредбата налага извод, че фактическият състав на същата
включва следните елементи / Решение № 12792 от 1.10.2019г. на ВАС по адм. д. №
5135/2019г., Първо О./: субект на отговорността ; наличие на задължение на лице
по чл. 14 т. 1 или 2 ДОПК; действие – укриване на факти и
обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или
публичен изпълнител - в съдебната практика се приема, че действието следва да е
извършено преднамерено, т.е. необходимо е виновно поведение; причинно
следствена връзка - вследствие на това укриване на факти и обстоятелства не
могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни
вноски, тоест "уникалност" на връзката между поведението на третото
лице в укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани
задълженията.; невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустими
доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството
не разполага с имущество, които е в състояние да покрие съществуващите публични
задължения.; граници на отговорността - в резултат на виновното си поведение
лицето отговаря за пълния размер на непогасеното задължение. При доказан фактически състав, включващ посочените
елементи, физическото лице отговаря за несъбраното задължение. Всички факти,
осъществяващи фактическите състави по двете алинеи на чл.19 ДОПК следва да се
установят по несъмнен начин още в хода на ревизията - чл.170 ал.1 АПК във връзка
с § 2 ДР ДОПК и в съдебното производство подлежат на доказване от органите по
приходите.
Жалбоподателят Н. Л. е квалифицирана за търговски пълномощник
на задължено лице по чл.14 ал.1 и 2 ДОПК – „Анчор консулт“ за период, обхващащ
периода на подадените СД по ДДС за съответните месеци, с които са декларирани
задължения по ДДС в размер на 0 лв., поради декларирани продажби като посредник
в тристранни операции към контрагенти – УАБ Монресла, Я.Е. и други, подробно
описани в РД, поради факта, че
посредникът не се е снабдил с необходимите документи, доказващи обстоятелствата
по чл.62 ал.5 ЗДДС, до изтичане на данъчния период, следващ данъчния период,
през който данъкът за ВОП би станал изискуем. Фактурите за доставките на стоките
по посочените сделки – продажба на МПС, са приети за нереални от органите по
приходите в хода на извършена ревизия на „Анчор консулт“ ЕООД, приключила с РА
№ Р-1600161319006063-091-001/28.09.2020г., с който на дружеството са установени
задължения за ДДС за м.03.2019г. в размер на 18 228.34 лв., м.април 2019г.
в размер на 45 375.26 лв., за м.05.12019 г. в размер на 3 051.10 лв.
и за м.07.2019г. в размер на 80 218.37 лв., непризнат данъчен кредит по
фактури с доставчик от други държави-членки на ЕС, както и лихви в размер на 41 855.29
лв. Ревизионният акт не е обжалван и е влязъл в сила
С оспорения в настоящото съдебно производство РА, на Н. Л. е
ангажирана отговорността по чл.19 ал.1 ДОПК за задължения на „Анчор консулт“ за
ДДС за данъчни периоди м.03., м.04., м.05 и м.07.2019 в размер на 146 873.07
лв. и за дължимите лихви за забава в общ размер – 41 855.29 лв. Ангажирана
е отговорността и по отношение на декларирани и невнесени задължения за
корпоративен данък за 2018г. с подадената ГДД по чл.92 ЗКПО в размер на 317.29
лв. и лихви – 98.37 лв., поради обстоятелството, че ЗЛ не е внесло в срок така
декларирания данък.
По отношение на първата предпоставка следва да бъде
отбелязано, че съгласно чл.26 ал.1 пр.1-во ТЗ : „Търговският пълномощник е
лице, упълномощено от търговец да извършва посочените в пълномощното действия
срещу възнаграждение.”. Пълномощното, на което се позовават приходните органи
не съдържа уговорка за възнаграждение за упълномощеното лице Н.Л., вкл.
отсъства договор за уреждане на отношенията между търговеца и пълномощника по
см. на чл.27 ТЗ. В тази вр. се съобрази възприетото в съдебната практика за
разликата между институтите на търговското право, при сравняването им с тези на
гражданското такова - тяхната принципна възмездност. Тази им характеристика е
общ принцип в търговското право и възнаграждение за търговския пълномощник е
дължимо, освен ако изрично не е уговорено, че не се дължи. Общото правило е приложимо
във всички случаи, освен ако изрично от отношенията между страните, дори и
когато не непременно и двете са търговци /арг. и от и чл. 287 ТЗ/, конкретно не се
установява нещо друго. Посоченото се основава на характерното за търговеца - същият
оперира в условията на търговска конкуренция със също така специализирани
търговци в рамките на търговския, а не на гражданския оборот, като целта на
търговската дейност е по принцип печалба и там дарственото намерение, както и
всяка кауза за "dare", и всяко даване с намерение не непременно да се
получи нещо насреща, са изключение, и като изключение, трябва да са категорично
– изрично, или по начин, изключващ всякакво съмнение, установени в конкретните
отношения между страните. В реда на изложеното и при съпоставка със
съдържанието на пълномощното, не следва безсъмнен извод за придаденото качество
на Н.Л. от приходните органи. В тази хипотеза не е налице първата предпоставка
от фактическия състав на приложената норма.
С оглед правоотношенията, регулирани от ДОПК, вкл. предвид
широката представителна власт, предоставена на РЛ, следва да бъде прието, че
именно предоставянето на представителни права по отношение цялостната дейност
на търговското дружество представлява изключение от правилото за възмездност. Не
е оспорено и посоченото в РА обстоятелство - доказателства публикувани в ТР - с Протокол-решение на
едноличния собственик на капитала от 19.03.2019г. на основание чл.137 ал.1 т.3
от ТЗ е приет финансовия отчет и баланс за 2018г. на Анчор Консулт ЕООД и за
подпис на едноличния собственик на капитала е положено име: Н.Л. и подпис на
същото лице.
В реда на изложеното е и нормата на чл.19 ал.12 ДОПК : „(Предишна ал. 11 - ДВ,
бр. 92 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) За прокурист се смята и всяко лице,
което е упълномощено да изпълнява правомощия на управителя. За търговски
пълномощник се смята и всяко лице, което изпълнява условията на чл. 26 от Търговския закон, с изключение на
изискването да получава възнаграждение, както и всяко лице, действало при
условията на чл. 301 от Търговския закон.”. Следователно,
налице е първата предпоставка от чл.19 ал.1 ДОПК.
Другата предпоставка за ангажиране отговорността на
жалбоподател - наличие на задължение на лице по чл.14 т.1 или 2 ДОПК, също е
налице. „Анчор консулт“ ЕООД, като дружество – регистрирано по ДДС и доставчик
по облагаема доставка по процесните фактури, на основание чл.82 ал.1 ЗДДС,
според който: "данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице -
доставчик по облагаема доставка", попада в хипотезата на чл.14 т.2 ДОПК.
Следващият елемент от
фактическия състав е наличието на укриване на факти и обстоятелства, които по
закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния
изпълнител. Укриването на факти и обстоятелства, като проявна форма на
поведението на субекта на отговорността, предполага активно, съзнателно
действие. При наличието на законово задължение за лицето, в качеството му на
член на орган на управление или управител, да обяви определени факти и
обстоятелства пред органа по приходите или пред публичния изпълнител, нормата
на ал.1 на чл.19 изисква това лице не просто да не изпълни задължението си за
заявяване на фактите и обстоятелствата, но да ги укрие. Необходимо е да е
налице волева насоченост на действие с цел укриването на тези факти. Законът
придава правно значение на укриването на фактите и обстоятелствата в хипотезата
на чл.19 ал.1 ДОПК, като определящи за
събирането на данъчните задължения и задължителните осигурителни вноски. Предпоставките,
регламентирани в чл. 19 ал. 1 ДОПК, за ангажиране отговорността
на третите лица за задължения на юридическо лице по чл. 14 т. 1 и т. 2 ДОПК са предвидени кумулативно и
в тежест на органите по приходите, издали РА, е да ги докажат. Укриването на
факти и обстоятелства като елемент от състав на чл. 19 ал. 1 ДОПК не може да се презюмира въз
основа на влязъл в сила РА на друг правен субект – юридическото лице. РА на дружеството не
се ползва с обвързваща доказателствена сила в настоящото производство, освен
относно размера на установените данъчни задължения и периодите, за които се
дължат. Съдебната практика приема, че ревизионните актове, с които се
установяват задълженията на дружеството, обвързват ревизията по чл.19 от ДОПК
само по отношение на размера на данъчните задължения, подлежащи на събиране, но
приходната администрация следва да докаже в условията на пълно доказване всички
елементи на правопораждащия фактически състав като основание за реализиране на
отговорността по чл.19 ДОПК. В тази насока Решение № 2490/23.02.2021г. на ВАС
по адм. д. № 8213/2020г. : "…спрямо действията на управителя като
ревизирано лице е непротивопоставимо установеното с РА на дружеството, досежно
извършените действия от последното. Управителят в личното си качество не е бил
самостоятелна страна в проведеното спрямо дружеството ревизионно производство,
при което е без значение дали го е представлявал, или не в това производство,
освен това са различни фактическите състави, обуславящи в единия случай
отговорността на дружеството, а в другия - тази на управителя му. Издадените
ревизионни актове спрямо дружеството имат доказателствено значение единствено и
само досежно наличието и размера на установените задължения за данъци или ЗОВ
спрямо дружеството и периода, за който са установени тези задължения".
В случая приетите от ревизията за съставомерни факти и
обстоятелства касаят данните по подаваните справки-декларации и дневниците за
покупки и продажби : Н.Л.,
в качеството си на упълномощено лице и представляваща „АНЧОР КОНСУЛТ“ ЕООД не е
изпълнила изискванията на ЗДДС за доказване на декларираните от дружеството
доставки като посредник в тристранни операции на автомобили. Субект на
укриването се явява упълномощеното лице, тъй като то, в подадените
справки-декларации по ЗДДС за периоди, включени в обхвата на ревизията на
дружеството по ЗДДС, не е декларирало истинските стойности на ДДС за внасяне.
Това му действие е причина за формиране на недействителен, по-нисък резултат за
внасяне. Към момента на декларирането упълномощеното лице е било наясно с
обстоятелството, че в отчетните регистри по ЗДДС неправомерно не са включени
всички извършени облагаеми доставки. Подаването на неверни данни в
справки-декларации по ЗДДС, в отчетните регистри съставлява укриване на факти и
обстоятелства по смисъла на чл. 19 ал. 1 ДОПК. В декларациите са отразени
доставки като посредник в тристранни операции, без същите да са реално
осъществени. Тези действия се разглеждат от приходните органи като укриване на
факти по смисъла на чл. 19 ал. 1 ДОПК. В тази вр. се съобрази, че несъответствието между декларираното и действителното е
укриване и в този смисъл може да се приеме, че посоченият елемент от
фактическия състав е налице - но само от обективна страна, като реално проявено
действие. От субективна страна, за да е налице съставомерно действие е
необходимо да се установи, че е налице умисъл – пълномощникът трябва да е бил
наясно със смисъла и значението на действията си, да е предвиждал последиците и
да е искал или допускал настъпването на тези последици. Хипотетично възможно е Л.,
подписвайки документите, да е целяла и получаването на данъчно предимство. Но
предвидимата и желана последица не е данъчното предимство, а настъпването на
невъзможност да се съберат задълженията за данъци. От събраните
доказателства не се установява действието - укриване на факти и обстоятелства,
които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен
изпълнител. В съдебната практика се приема, че действието следва да е извършено
преднамерено, т. е. необходимо е виновно поведение. В случая субективната страна на деянието не е
установена с допустимите доказателствени средства /в тази вр. Решение №
6208/21г. по д.№ 1282/21г., ВАС : „Разминаването между декларираното и
действителното е укриване, както правилно е маркирал първоинстанционният съд,
но това е така, само ако поведението на управителя е умишлено, т. е. последният
е наясно със смисъла и значението на действията си, предвиждал е неговите
последици и е искал или допускал настъпването на тези последици…”; „Подаването
на СД по ЗДДС с неверни данни не винаги и константно е равнозначно на укриване
на факти и обстоятелства, които лицето е било длъжно да обяви пред органите по
приходите по смисъла на чл.19, ал.1 ДОПК. Следва да е налице и установена
субективна страна – умисъл или изцяло липса на счетоводно отразяване на
операция / в този см. Решение на СЕС С-95 и 96 – Екотрейд/. – Решение №
2490/21г. по д. 8213/20г., ВАС/.
Фактическият състав на чл. 19 ал. 1 ДОПК изисква наличието на пряка
причинна връзка между укриването на факти и обстоятелства, които по закон
пълномощникът е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен
изпълнител, и невъзможността за събирането на задълженията на дружеството за
данъци. Тук се отбелязва, че неправомерното намаляване на резултата на дружеството
по ЗДДС и ЗКПО, което е налице, не се свързва автоматично с невъзможността да
се съберат установените задължения. Пряка причинна връзка между укриване и невъзможността
за събирането на задълженията на дружеството за данъци в случая не е доказана
от страна на приходната администрация. При наличието на законово задължение за лицето управител или
търговски пълномощник, да обяви определени факти и обстоятелства пред органа по
приходите или пред публичния изпълнител, нормата на ал.1 на чл.19 изисква това лице
не просто да не изпълни задължението си за заявяване на фактите и обстоятелствата,
но да ги укрие. В настоящия случай по отношение на доставките с контрагенти УАБ
Монрелса и Я.Е., самият орган по приходите в РА № Р-1600161319006063-091-001/28.09.2020г.
посочва, че „Органите по приходите
считат, че доставките не са укрити от РЛ, данни за тях са налични в
счетоводството на „Анчор консулт“ ЕООД”. Тоест, не е безспорно установено Л.
лично да е подавала СД и дневници за покупки и продажби и в този смисъл от
страна на органите по приходите са налице само твърдения. Доказателствата
ориентират това да е направено от ЕТ „Даф-95 – Д.Г.“, чрез Д.Г. от името на
„Анчор Консулт“ ЕООД, което обстоятелство е отбелязано в Протокол № П-16001621081815-073-001/07.09.2021г.
за проверка за наличие на отговорност по чл.19 от ДОПК за задължения на „Анчор
консулт“ ЕООД /л.148 и сл., т.1/, където е отразено /л.154, т.1/: „След обстоен
анализ на информационните регистри на НАП се установи, че са подавани заявления
вх. № 1600И0406599/17.10.2018г., № 1600И0406899/18.10.2018г. и №
1600И410394/27.10.2018г. в НАП от ЕТ „Даф-95 – Д.Г.“ с ЕИК по булстат *********
чрез Д.Д.Г. от името на „Анчор консулт“ ЕООД, представлявано от П.В.К..
Агенцията е уведомена, че подадените по електронен път данни ще се подписват с
КЕП № 42993СА70С2F02F4, с титуляр на КЕП от ЕТ „Даф-95 – Д.Г.…“. Дори да се приеме, че Л. е подавала СД
по ЗДДС и дневниците за покупки и продажби, за което липсват категорични доказателства
по делото, то фактът би целял само получаване на данъчно предимство, като предвидимата
и желана последица не е данъчното предимство, а настъпването на невъзможност да
се съберат задълженията за данъци. В тази вр. се отбелязва, че в оспорения РА
не се сочи по какъв начин с подписването на отчетните регистри от Л. са укрити
факти и обстоятелства или пък, ако са налице други документи, с които е станало
това, е следвало същите да се посочат, което не е сторено. Наличието само на
влязъл в сила РА, с който е отказано признаването на данъчен кредит на
дружеството, съответно е доначислен ДДС, не означава автоматично, че са укрити
факти и обстоятелства от органите по приходите.
С оглед установеното, че задълженото лице не е подавало лично
СД по ЗДДС и дневници за покупки и продажби, а такива са били подавани от
посочения по-горе едноличен търговец, за което в РД – стр.11 /л.63/ е
констатирано, че „… е представен отговор написан „на ръка“ и подписан от Д.Д.Г.,
в качеството си на упълномощено лице и лице, извършващо счетоводното обслужване
на дружеството до 31.07.2019г., в който се казва: „От 01.08.2019г., след смяна
на собственика, фирмата не се обслужва счетоводно от мен, нямам никакви
контакти с новия собственик. Всички налични счетоводни документи до 31.07.2019
г. са Ви представени“. Тоест, лицето Д.Д.Г. е имала знанието за ревизионното
производство на дружеството. Посоченото е в подкрепа на извода, че не може по
безспорен начин да се установи, че именно Н. Л. е подавала отчетните регистри, поради
което следва, че РЛ не е извършило действия по укриване на факти и
обстоятелства по смисъла на чл.19 ал.1 ДОПК. За другото обстоятелство - от дружеството са извършване
плащания към контрагенти без посочено основание на извършените преводи, които
не са намерили отражения в месечните счетоводни отчети и СД по ЗДДС,
посредством ССч.Е се установи, че наредител на плащанията е бил управителят К.,
а не Н.Л..
Следващ елемент от
фактическия състав на чл.19 ал.1 от ДОПК е обективната невъзможност да бъдат
събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. За прилагането на
отговорността по чл. 19 ал. 1 ДОПК релевантната е връзката
между поведението на пълномощника и несъбирането на вземанията на дружеството. Законът
поставя обективната невъзможност за събиране на задълженията в
причинно-следствена връзка с действията по укриването на фактите и
обстоятелствата. Тоест, за да е налице отговорност на жалбоподателя, е
необходимо да е доказано по несъмнен начин, че действията му по укриване на
факти и обстоятелства са довели, са станали причина за несъбирането на
задълженията. Причинно-следствената връзка, обусловеността на несъбираемостта
на публичните задължения от укриването на фактите и обстоятелствата, е
абсолютно необходима предпоставка за възникване на отговорността по ал.1 на чл.19 ДОПК. За да е налице причина,
действията на Л. по укриване на факти и обстоятелства трябва да са необходимо
условие за настъпване на последицата – на невъзможността да се съберат
установените задължения. Такава обусловеност в случая не е налице.
Съображенията за ангажиране на отговорността по чл.19 ал.1 ДОПК се свеждат най-общо до това, че ревизираният, в качеството му на търговски
пълномощник на „Анчор консулт“ ЕООД, е допуснал да не се начисли ДДС, съответно
допуснал в счетоводните регистри и регистрите по чл.124 ЗДДС да се включат
фактури, за които е доказано, че не са свързани с реално извършени доставки.
Отсъства причинна връзка между фактите и обстоятелствата, които се твърди да са
били укрити от Л. и твърдяната невъзможност да се съберат задълженията на
юридическото лице. Неправомерното попълване на СД по ЗДДС, действията по
фактуриране на нереални доставки може да са предпоставка за възникване на
самите данъчни задължения, но не и за невъзможността те да бъдат събрани. Освен
това, тази невъзможност трябва пряко и непосредствено да произтича от
укриването на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да
обяви пред органа по приходите. От съдържанието на РД не се установява
ревизиращият екип да е изследвал имущественото състояние на „Анчор консулт“ ЕООД
през ревизирания период и как действията на търговския пълномощник са
рефлектирали върху последното, съответно, са довели до невъзможност за събиране
на процесните задължения. Тоест, в случая неправилно е ангажирана отговорността
на Н.Л., тъй като не е доказано от страна на органите по приходите, че именно
това лице е укрило факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви
пред органа по приходите. От страна на органите по приходите са приобщени с
протокол предходния РА, ведно с РД и доказателствата към него, както и са
изискани документи и писмени обяснения от задълженото лице. Приобщаването на РА
не е равнозначно на анализ с обосновани правни изводи. В случая може да бъде
прието, че отсъства логично и последователно изложение на факти, обстоятелства
и направени въз основа на тях изводи, относно наличието на причинна връзка
между укриването на данни от страна на Л. и неудовлетворените вземания.
По отношение възприетото недобросъвестно поведение на
пълномощника следва да бъде съобразено, че е налице легална дефиниция на
понятието „недобросъвестност“ /чл.19 ал.10 и ал.11 ДОПК/, която не съответства
на фактическата установеност по случая. Относно твърдението, че РЛ не е представило изискана му с
ИПДПОЗЛ счетоводна и търговска информация, е следвало да бъде взето предвид
дали същата се намира при лицето. Непредставянето й не се възприема за укриване
на факти и обстоятелства –в тази насока Решение № 1941/23г. по д.№ 2927/21г., ВАС :
„Настоящият касационен състав не споделя извода на органите по приходите и
първоинстанционния съд, че непредставяне на подробни описи на предадените
документи и информация за местонахождението на налични по счетоводни данни
активи в хода на ревизията на юридическото лице от неговия управител е
релевантно на укриване на факти и обстоятелства, които по закон управителят е
длъжен да обяви пред органите по приходите.”.
В
допълнение се отбелязва, че действително проява на укриване на факти е
пропускът в съответните справки-декларации по ЗДДС да се отразят всички
доставки, както и посочването в ГДД по ЗКПО на занижен финансов резултат, но в
случая спорен е въпросът дали между това укриване на факти и обстоятелства и
несъбирането на задълженията на юридическото лице има пряка причинна връзка,
защото фактическият състав на чл.19 ал.1 от ДОПК изисква наличието на такава,
като отговорът на база установените по делото факти е отрицателен. На следващо
място се съобрази, от събраните доказателства не се доказва категорично
твърдението в РА, че дружеството няма собствени активи и дългът е квалифициран
като несъбираем, след като не е изследвано счетоводството на дружеството и не е
установено дали разполага с имущество. В РД, който е неразделна част от
оспорения РА, се посочва само, че от дирекция "Събиране" ТД на НАП е
предоставена информация, доказваща предприетите действия от страна на
публичните изпълнители, които са установили, че Анчор Консулт ЕООД не притежава
недвижими имоти, превозни средства, които да послужат за обезпечаване на
задълженията на дружеството, но не е изследвано има ли дружеството вземания. В
тази вр. се установи посредством ССч.Е, че движенията по банковите сметки
разкриват наличие на плащания, тоест разполагаеми парични средства. Ведно с
това, отговорите от двете банки, в които Анчор Консулт ЕООД е имало разкрити
банкови сметки в ревизирания период еднозначно потвърждават, че само
управителят на дружеството е имал правомощия като титуляр да осъществява
електронно банкиране. Именно той е извършил и нарежданията за преводите по
банковите сметки. Установените тегления от страна на Н.Л. не следва да се
приемат като действия, намаляващи имуществото на дружеството, тъй като ССч.Е
установи и не бе опровергано обстоятелството – изтеглените суми в края на
2018г. и към 30.09.2019г. са налични по счетоводни данни.
Предвид изложеното
следва, че не е установен при условията на пълно доказване фактическият състав
на отговорността по чл.19 ал.1 ДОПК - по делото не са доказани кумулативно
предвидените предпоставки за ангажиране отговорността на управителя, а именно
не е доказано извършено действие от задълженото лице, изразяващо се в укриване
на факти и обстоятелства, които по закон е длъжно да обяви пред орган по
приходите и причинно-следствена връзка между това действие с невъзможността да
бъдат събрани задълженията. Оспореният ревизионен акт следва да бъде
отменен изцяло в потвърдената част – главници и лихви. В този смисъл е Тълкувателно решение № 5 от
29.03.2021г. на ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, постановено по
тълкувателно дело № 7/2019г., съгласно което отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на третото задължено лице включва
установеното задължение за лихви на главния длъжник. Възприетото е потвърдено и
от СЕС в Решение от 13.10.2022г. по дело С-1/21г.
Жалбата се
приема за основателна с присъждане разноски на жалбоподателя в претендирания
размер съобразно приложен списък с разноските – 10.00 лв. ДТ, 500.00 депозит за
вещо лице и 4 400.00 лв. адвокатско възнаграждение или общо 4 910лв.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
Отменя Ревизионен акт № Р-16001621006237-091-001/21.07.2022г., потвърден с
Решение № 296/05.07.2022г. на Директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив
при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя Н.Л., на основание чл.19 ал.1 ДОПК е установена отговорност за
задължения на „Анчор консулт“ ЕООД по ЗДДС за данъчен период от 01.03.2019г. до
31.07.2019г. общо в размер на 146 873.07 лв., ведно с прилежащите на тази
сума лихви за забава в размер на 41 855.29 лв. и за корпоративен данък за 2018г.
в размер на 317.29 лв. и прилежащи лихви в размер на 98.37 лв. или общо в
размер на 147 190.36 лв. главница и 41 953.66 лв. – лихви.
Осъжда Национална агенция по приходите да
заплати на да заплати на Н.Л., ЕГН **********,***, сумата от общо 4 910.00 лв., разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
Административен съдия :