№ 442
гр. Стара Загора, 04.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500190 по описа за 2022 година
Обжалвано е определение № 24 от 06.01.2022 г., постановено по гр.д. №
3848/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е изменено
постановеното по делото решение в частта за разноските.
Частният жалбоподател счита, че производството по чл.248 ГПК е
проведено в нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът се е
произнесъл по молбата за изменение на решението за разноските без да
изчака определения от него срок за отговор да изтече, респ. без да вземе
предвид неговите възражения, които са изпратени в този срок. Неправилно
било посочено и това, че това определение не подлежи на обжалване. Било
сбъркано и името на ищцата. По същество счита, че възнаграждението следва
да бъде определено за един иск с оглед на материалния интерес на правния
спор, като разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения не намирала приложение в определянето на вида
и броя на предявените искове, съобразно правилата, определени в
процесуалния закон, а във връзка с осъществените действия от страна на
процесуалния представител във връзка с основанието, от което произтича
твърдяното спорно право. Счита, че в разпоредбата на чл.7 ясно се сочи как
се определя дължимият хонорар при наличие на материален интерес и той е
въз основа на общата стойност на предявените искове. Иска се съдът да
отмени определението на първоинстанционния съд.
Въззиваемият счита, че определението е правилно и законосъобразно и
иска да бъде потвърдено. Излага съображения в подкрепа на становището си.
Въззивният съд счита, че частната въззивна жалба е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по
искова молба от М. Т. К. от гр. С.З., с която са били предявени два обективно
съединени иска по чл.26, ал.1 ЗЗД –за обявяване на нищожност на клауза в
договор за потребителски кредит за такса за експресно разглеждане на
1
документи и за обявяване на нищожност на клауза за неустойка при
неизпълнение на договор. Разглеждането на делото е приключило с решение
№ 554 от 06.12.2021 г., с което тези две клаузи за обявени за нищожни.
Присъдени са разноски за ищцата за възнаграждение за един адвокат в размер
на 300 лв. Решението не е обжалвано.
С молба от 21.12.2021 г. процесуалния представител на ищцата, адв.
М.М., е поискал съдът да измени постановеното по делото решение в частта
за разноските, като му определи още 300 лв.
С обжалваното определение съдът е изменил решението си, като е
осъдил ответника да заплати още 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Действително, то (определението) е постановено, без да се изчака изтичането
на срока, който първоинстанционният съд е дал на ответника за отговор на
основание чл.248, ал.2 ГПК, респ. без да вземе предвид възраженията му. Но
това процесуално нарушение не може да бъде основание само по себе си за
отмяна на обжалваното определение, тъй като въззивният съд решава спора за
разноските по същество, при което тези възражения ще бъдат взети предвид.
Всъщност по делото няма спор, че предявените искове са два - за
обявяване на нищожност на клауза в договор за потребителски кредит за
такса за експресно разглеждане на документи и за обявяване на нищожност
на клауза за неустойка при неизпълнение на договор. В тази връзка следва да
се посочи, че всяко вземане за неустойка е акцесорно, обусловено от валидно
действие на вземането, което обезпечава, но има относителна
самостоятелност. Именно затова то винаги съставлява самостоятелен иск. С
други думи е водещо не предположението, че договорът би бил сключен и без
недействителната клауза за неустойка, а от акцесорния характер на вземането,
което е с относителна самостоятелност, вкл. то може да възникне и с отделен
договор, различен от този, от който произтича обезпеченото вземане. Именно
защото искът за неустойката има материален интерес, различен от другия
предявен иск (а и от материалния интерес на целия договор), следва
адвокатското възнаграждение за се определя самостоятелно като за отделен
иск.
Когато съдържанието на договорната клауза, чиято нищожност се
претендира по исков ред, не касае основанието на вземането, а единствено
реда и начина на определя на съдържанието на вземането или други
уреждащи правоотношението елементи, искът е неоценяем. А когато този ред
и начин, или другите уреждащи правоотношението елементи, са редактирани
в няколко клаузи, но така че да се отнасят до един и същ елемент (например
такса), независимо как е определен или наречен в договора, искът би следвало
да се приеме за един.
Съгласно чл.2, ал.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове за всеки един поотделно. В случая, след като са
предявени два обективно съединени иска, възнаграждението, което
ответникът следва да заплати на ищеца, трябва да се определи като за два
2
иска. Размерът на всяко едно от възнагражденията се определя по правилата
на чл.7, ал.2 от наредбата. Конкретният минимален размер в случая е 300 лв.
за всеки един от исковете. Неоснователно частният жалбоподател счита, че
материалният интерес, въз основа на който се определя дължимия адвокатски
хонорар, е общата стойност на исковите претенции. От разпоредбата на чл.7
от наредбата не личи такова нещо, а практиката, на която той се позовава, е
отпреди изменението и допълнението на наредбата с ДВ, бр. 84 от 25.10.2016
г., с което е включена разпоредбата на чл. 2, ал.5, предвиждаща поотделното
определяне на адвокатските възнаграждения. В настоящия случай няма място
за обсъждане фактическата и правна сложност на делото, както и обема му,
тъй като определените адвокатски възнаграждения са в минимален размер.
По изложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 24 от 06.01.2022 г., постановено по
гр.д. № 3848/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3