Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 20.05.2021
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на осемнадесети май през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 1006 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 08.10.2020 г. по гр.д. № 668/20 г.,
СРС, І ГО, 27 с-в е осъдил на основание чл. 286 ЗЗД, вр. чл.27 ТЗ „Т.М.Б.“ ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Ц.Г.А., ЕГН **********,***, сумата от общо
20 164,82лв.,
представляваща дължим годишен
бонус, изчислен за периода м.май.2017г. до м.септември.2019г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 08.01.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.86 ЗЗД да заплати
сумата от 459,31
лева, представляваща
лихва за забава за периода от 18.10.2019г. до 07.01.2020г., като е отхвърлил
иска за лихва за забава за разликата над уважената част от 459,31 лв. до
пълния претендиран размер от 470,51 лв.
за датите 17.10.2019 г. и 08.10.2020 г. Осъдил
е на основание чл.78, ал.1 ГПК „Т.М.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати
на Ц.Г.А., ЕГН **********,*** разноски по делото в размер на 3604,60
лв.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника „Т.М.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, чрез
пълномощника по делото адвокат А.А. от САК, със съдебен адрес: *** с мотиви изложени в жалбата. Твърди се, че
неправилно съдът говори за „трудово възнаграждение“, но от доказателствата по
делото е видно, че между страните н не съществува трудово правоотношение, че
съдът неправилно не цени съществените разминавания в английския и българския
текст на Анекс № 1, като приема, че
трябва да се приложи българската версия, което е отбелязано в договора, но не и
в Анекс № 1 и тази уговорка за предимство на езикова версия важи само за
конкретния документ и не може автоматично да бъде пренасяна към последващи
документи, т.е. Анекса. Счита, че водеща следва да бъде английската версия, тъй
като видно от депозирания и подписан от ищцата индивидуален план за 2018г. той: 1. Определя конкретни
цели, при постигането но които се дължи бонус, 2. Определя конкретната база от
годишното възнаграждение-брутно или нетно, 3. Определя конкретния
процент в зададената с Анекс 1 рамка, 4. Определя срок заплащане. При
тези данни е видно, че общата воля на страните е била изрично закрепена в
английската версия на документа, а именно изплащане и право на бонус само ако
за съответната година се постигне конкретна уговорка с конкретен индивидуален
план.
Сочи, че съдът правилно е определил същината на спора,
а именно дали представените от ищцата „Дискусия за изпълнение с ръководен
орган“ представлява предвидения в Анекса индивидуален план, но неправилно приема, че между двата документа има знак за
равенство. Счита, че формите на „Дискусия за изпълнение с ръководен орган“ са
предвидени с цел оценка качеството на работа, но не представляват индивидуален план, т.е. наличие на отлични оценки по
отношение на справяне с работата не води автоматично до задължение за заплащане
на бонус. По конкретно заявява, че видно от самия Анекс, бонус се дължи при постигане на индивидуален план, ако такъв
е уговорен и приет между страните, видно е, че е налице изричен
индивидуален план с конкретни цели,
който обхваща 2018 г., като самото му наименование включва в себе си посочване,
че това е „индивидуален годишен план“, но съдът неправилно приема, че
представения индивидуален годишен план за 2018 г. всъщност не е индивидуален
план, защото не включвал индивидуални цели, но планът е изцяло съобразен с
позицията на ищцата оперативен директор в Дружеството. Съдът неправилно приема
и тълкува показанията на свидетелката, че формите на „Дискусия за изпълнение с
ръководен орган“ са индивидуален план. От нейния разпит се установява, че
свидетелката е била ангажирана с плащане на възнаграждения, нямала е
ангажименти в областта на човешките ресурси, нямала е достъп до уговорките по
отношение на управленските кадри, самата свидетелка потвърждава, че е имала
индивидуален план, подобен на ищцата. От документите фактическият състав, на
база на който се дължи бонус съгласно Анекса, а именно: 1. Анекс, който уговоря
възможността за бонус на база на индивидуалния план, 2. постигане на съгласие между страните за параметрите, които да
бъдат заложени в индивидуалния план/
както е направено за 2018 г./ и 3. поне
4 оценки „отличен“ или „превъзходен“, съгласно формите Дискусии за изпълнение“.
Липсата на някой от последните два елемента води до липса на задължение за
заплащане на бонус съгласно Анекса. За 2017 и 3019 години липсва втория посочен
елемент, поради което и съгласно Анекса, бонус не се дължи.
Ето защо, моли съда да постанови решение, с което
да отмени процесното като неправилно и незаконосъобразно, като бъде отхвърлен предявения иск. Не претендира разноски.
Въззиваемата Ц.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, оспорва въззивната
жалба. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които
уреждат условията за валидност на решенията-постановено е от съд с правораздавателна
власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено
съдържание, от което може да се извлече смисъла му.
Ето защо въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени
са искове с правно основание чл.286 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за
осъждане ответника да заплати сумата в общ размер от 20 164,82 лева,
представляваща дължимото на ищцата допълнително трудово възнаграждение (годишен
бонус) на основание Анекс № 1 към договор от 03.05.2017 г. за периода от
2017г., 2018 г. до 2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 08.01.2020г. до окончателното плащане, както и за сумата от 470,51 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 17.10.2019г. до 08.01.2020
г.
Ищцата Ц.Г.А. твърди, че страните са
сключили договор за управление от 03.05.2017 г., по силата на който ищцата
изпълнявала при ответника длъжността „Оперативен директор“. Страните се
договорили ищцата да получа освен основно възнаграждение и допълнително трудово
възнаграждение-годишен бонус в размер на 8 % от брутната заплата, съгласно чл.
1.3 от Анекс 1/03.05.2017г. Правото да се получава било обвързано с
настъпването на условието-оценка от ръководството за добра работа - изпълнение
на индивидуален план. За целта била възприета от ответната страна форма на
отчитане изпълнението на индивидуалния план-провеждане тримесечни събеседвания,
обхващащи изтеклото тримесечие и се поставяли задачи за следващото тримесечие.
Договорът бил прекратен на 15.09.2019г. Ищцата твърди, че всички поставени
задачи изпълнявала съобразно изискванията, като винаги й била поставяна оценка
„Р“ (Професионален) и „S“ (Превъзходно). Поради това е получила от прекия
ръководител прекрасна характеристика и препоръка. Сочи, че за 2017 г. брутното
й трудово възнаграждение е в размер на 8 816,01 лв., а дължимият бонус възлиза на 5 642,25 лв., за
2018 г. брутното месечно възнаграждение е 8 864 лв., а бонусът-8509,41 лв.,
размерът на допълнителното трудово възнаграждение за период 01. - 09.2019 г.
възлиза общо на 6013,13 лв. Твърди, че при прекратяване на договора от
03.05.2017г. ответникът не й е изплатил полагащото се допълнително трудово
възнаграждение за периода 2017-2019г. Съгласно клаузите на договора ответната
страна следва да заплати годишния бонус в края на годината, за която се дължи.
С нотариална покана, връчена на ответника на 10.10.2019г., последният е поканен
да заплати доброволно дължимите суми за допълнително трудово възнаграждение в
едноседмичен срок от връчването. Въпреки това, ответникът не изплатил
задължението си. Претендира и обезщетение за забава в размер на 470,51 лв. за
периода от 17.10.2019г. до 08.01.2020 г.
Моли да бъде постановено
решение, с което исковете да бъдат уважени.
Ответникът „Т.М.Б.“ ЕАД, ЕИК ****** в срока по чл.131 ГПК е
депозирал писмен отговор,
с който е
оспорил изцяло предявените искове. Оспорил е представените от ищцата форми „Дискусия за изпълнение с ръководния орган“
да съставляват визирания в Анекс № 1 индивидуален план, при чието изпълнение да
се дължи годишен бонус. Твърди, че тези форми били предвидени с цел оценка на
качеството на работа, но не представлявали индивидуален план, с оглед на което
наличието на отлични оценки по отношение на справяне с работата не водело
автоматично до задължение за заплащане на бонус. Заявява, че в индивидуалния
план се определят конкретни показатели, въз основа на които се дължи бонус при
постигане на 100% от заложените цели, респ. различен процент при непостигане на
всички или някои от целите. При тези
данни сочи, че между страните е подписан индивидуален план за 2018 г., като въз
основа на който на ищцата е изплатен бонус в размер на 2.5% от брутната заплата
за частично изпълнение на плана, а именно сума в размер на 2 673,60 лева. Твърди,
че страните не са договорили индивидуални планове за 2017 г. и 2019г., поради
което не се дължали и бонуси. Оспорва представените форми за 2017 г. и 2019г.,
доколкото били подписани само от ищцата, но не и от дружеството. Следователно
надлежното изпълнение на поставените задачи не било доказано, ето защо бонуси
не се следват за 2017г. и 2019г., а само за 2018 г., като такъв бил изплатен
през месец май. При условие, че ищцата поддържа, че бонусът следва да се
изплаща на базата на уговореното брутно трудово възнаграждение, то възразява,
че липсвала воля между страните по отношение на бонуса и начина на неговото
определяне. В тази връзка твърди, че клаузата по чл.1.3 от Анекс 1 има различно
смислово съдържания в относимия текст на български и английски език, като
счита, че при тълкуване волята на страните следва да се приложи смисълът,
вложен в текста на чл. 1.3 на английски език - изплащане и право на бонус само
ако за съответната година се постигне конкретна уговорка с конкретен
индивидуален план. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът констатира следното:
По делото е
безспорно, че между
страните е съществувало правоотношение по договор за управление с изпълнение от
ищцата на длъжност „Оперативен директор“ при ответника за период от
03.05.2017г. до 15.09.2019г., с уговорено брутно възнаграждение, получавано за
посочения период, както следва: за
периода м.май 2017 до м.декември 2017г. брутното възнаграждение е в размер на
8816,01 лв., за 2018 г. брутното месечно възнаграждение е 8864 лв., за януари
2019г. възлизало на 8142.33лв., а от февруари 2019г. до август 2019г. възлизало
на 8967.70лв., като месец септември било в размер на 4247.86лв. (което се
доказва и от приетите по делото писмени доказателства - договор от
03.05.2017г., изменен и допълнен с Анекс № 1 /03.05.2017г. и Анекс №
2/30.05.2017г., фишове за заплата, електронно изчисление на размера и
извлечение от банка за получаване на нетната стойност за 2017г. и 2018г.,
предизвестие за прекратяване на договор от 13.06.2019г.). Безспорно е, че ответникът
е заплатил сумата от 2673,60лв. към фиша за м.март 2019г. От договор за възлагане на управление от
03.05.2017г. двуезичен (на български и английски език) се установява, че
между страните е сключен договор, по силата на който ответникът възлага, а
ищцата приема да го представлява (конкретно в чл.5 - да съдейства на
изпълнителния директор в управлението на стопанската дейност на дружеството,
като организира изпълнението на поставената от дружеството бизнес задача, да
представлява дружеството пред съдебни, данъчни и други държавни органи, пред
банкови и финансовите институции и пред други физически и юридически лица,
съгласно представеното пълномощно, да представя на дружеството отчети за
резултатите от дейността на дружеството и т.н.), като в раздел 3 и 4 са уредени
правата и задълженията на страните по договора. В раздел 5 е уговорено
възнаграждението, което се определя месечно в размер, съгласно договореното
между страните, а в чл.11, последно предложение, е уредено, че договорът е съставен на български и английски и в случай на
противоречия между двата текста, ще се прилага българският текст. От приетия по
делото двуезичен (на български и английски език) Анекс № 1 към договора от 03.05.2017г. се установява, че страните
на 03.05.2017г. са постигнали споразумение за определяне размера на месечното брутно възнаграждение (т.1.1.), за възможност
за заплащане на допълнителни
възнаграждения под формата на поощрения в размер и условия, допълнително и
едностранно определени от него (т.1.2.), за задълженото лице за данъци и
осигуровки (т.1.4), така и в т.1.3 е
уговорено, че „Оперативният Директор има право
да получи годишен бонус в размер на 8% от годишната заплата, съобразно изпълнението на
индивидуалния си план“. С протоколно определение от
14.07.2020г., след становище на страните, съдът е отделил за безспорно, че в английската версия на текста има
записване в т.1.3, че „Оперативният
директор има право да получи бонус до 8% от годишната заплата, съобразно изпълнението на
индивидуалния си план“. Другите изменения, предвидени
с анекса касаят отпуски и предоставяне на помещение и оборудване. Съгласно
приетия по делото двуезичен (на български и английски език) Анекс № 2 към договора от 03.05.2017г.
се установява, че на 30.05.2017г. страните са постигнали споразумение за
отстраняване на фактическа грешка в т. 1.1. от Анекс № 1. Приети са като писмени доказателства „Дискусия за изпълнение с ръководен орган“ - 9 бр. и
Отчет за изпълнение на поставени индивидуални задачи и поставяне на нови такива
(с поставени оценки „професионален“, с описание-изпълнението постоянно отговаря
на очакванията на тази позиция и „Превъзходен“-изпълнението постоянно надвишава
очакванията за тази позиция), препоръка за ищцата от представителя на
ответника, както и „Поощрителен план на базата на резултатите от дейността за
календарна 2018г.“ Приета е електронна кореспонденция от седмични рапорти за
изпълнение задачи в периода м.август 2017г. до м.декември 2017г. С оглед изразеното
становище от процесуалния представител на ответника в открито съдебно заседание
от 14.07.2020г., че не се оспорва качеството на извършената работа от страна на
ищцата в полза на ответника за процесиите периоди, съдът е отделил за безспорно
между страните за съвестното и точно извършване от ищцата на възложената
работа, вкл. по отношение на извършената в допълнителното становище (към
молбата от 02.07.2020г. и приложените към същата седмични рапорти за изпълнение
задачи в периода м.август 2017г. до м.декември 2017г.), в която връзка са
отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата -
заключенията, посочени във формите „Дискусия за изпълнение с ръководния орган“,
указващи професионалните качества на ищцата. От показанията на свидетелката Д. се установява, че в процесния период е заемала
длъжността „финансов мениджър“ на трудов договор при ответника. Тя е запозната с формата за
отчитане на изпълнение на индивидуалния план „Дискусия за изпълнение с
ръководния орган“, която форма била на тримесечна база, представлявала диалог
между ръководител и служител, след което се поставяла оценка на служителя за
това как е постигнал целите от предходното тримесечие и после се поставяли индивидуални
цели. Свидетелката твърди, че формата за
отчитане на изпълнение
съответства на приетите по делото доказателства-„Дискусия за изпълнение с ръководния орган“, а по отношение на
приетото писмено доказателство
„Поощрителен план на базата на резултатите от дейността за календарна
2018г.“ твърди, че това било по инициатива на човешки ресурси с цел поощряване и мотивиране, но това
било само в периода м.август 2018г. до края на 2018г., поради възникнали
проблеми със същата, вкл. същата форма била предопределена не от лични
поставени цели, като именно първата форма за отчитане „Дискусия за изпълнение с
ръководния орган“ се попълвала на всяко тримесечие и това била формата за база,
на която се правила лична оценка. На свидетелката не е известно наличието на
друга форма за отчитане.
От правна страна:
Правоотношенията
между страните се основават на договор
за управление и се уреждат от общите правила на чл.280 и сл. от ЗЗД, като правното основание е чл.286 ЗЗД, посочено от
първоинстанционния съд, поради което неоснователно се явява твърдението във
въззивната жалба, че съдът говори за трудово възнаграждение. По делото е
безспорно наличието на облигационно
отношение между страните (договор за управление), по което ищцата е престирала
точно в качествено и количествено дължимото изпълнение, като в Договора за
управление от 03.05.2017 г. се съдържа
уговорка за допълнително възнаграждение.
Изложеното в исковата
молба, във въззивната жалба, както и в депозираните отговори, очертава първия спорен момент по делото, а именно как и дали е било
уговорено допълнително възнаграждение.
Според ответника, в случая е приложимо уговореното в Анекс № 1 от 03.05.2017г. към договора от 03.05.2017г., като с
оглед разминаването между българската и английската версия, тълкуването на
договора следва да е в полза на английската. Ищцата пък твърди, че доколкото с
анекса не са внесени изменения в уговорката по чл.11 от договора, приложим е
българският текст. Безспорно е, че в депозирания по делото Анекс № 1 към
договора от 03.05.2017 г. двуезичен / на български и на английски език/ има разминаване в уговорката по т.1.3 между различните езикови версии,
като в българската версия клаузата
предвижда годишен бонус в размер на 8%, а
в английската версия е записано, че
годишният бонус е в размер до 8%. Настоящата инстанция
също приема, че приложимата версия е българската, поради следното:
Уговореното допълнително възнаграждение е уредено в
анекс двуезичен, който е към договора,
който също е двуезичен. В договора изрично е предвидено, в случай на противоречия
между двата текста (езикови версии), ще се прилага българският текст. В анекса
не е предвидена подобна изрична разпоредба, която да дава преимущество при
тълкуване в полза на английската версия Ето защо следва да се тълкува, че
чл.11, предложение последно от договора остава
непроменен и следва да намери приложение към договора, ведно с всички
последващи негови изменения и допълнителния, вкл. и спрямо Анекс № 1. В този
смисъл не става въпрос за автоматично пренасяне към последващи документи на
уговорката за предимство на езикова версия, в случая българската, а за
установяване на обстоятелството, че текстът на чл.11, предложение последно от
договора не е пременен изрично, поради което важи и за приложенията към договора, каквото се явява
Анекс № 1. При тези данни следва да се
приеме наличие на уговорено допълнително възнаграждение/ годишен бонус/
в размер на 8 % от годишната
заплата.
Правилно
съдът е очертал и вторият спорен момент, а именно настъпило ли е основанието за
начисляване на годишен бонус на основание чл.1.3. от Анекс № 1, съгласно който „Оперативният Директор има право
да получи годишен бонус в размер на 8% от годишната заплата, съобразно
изпълнението на индивидуалния
си план. Според
разпределената от съда доказателствена тежест, ищцата следва да докаже настъпване
на основанията съгласно клаузата (изпълнение на поставения индивидуален план),
както и че формата за отчитане на изпълнението на индивидуалния план е
провеждането на тримесечни събеседвания, наречени „Дискусия за изпълнение с
ръководния орган“, чрез което се отчита работата на служителя. Според
възраженията на ответника, същият следва да докаже, че основание за заплащането на годишен бонус са конкретни
индивидуални планове, различни от твърдените от ищцата събеседвания и представляващи
конкретни индивидуални планове, в които са определени конкретни цели. По делото
е безспорно, че ищцата съвестно и професионално е изпълнявала възложената
работа, като спорът се отнася до това дали представените от ищцата форми за
„Дискусия за изпълнение с ръководния орган“ представляват индивидуален план за работа, по смисъла на чл.1.3. от Анекс № 1 към договора от
03.05.2017г., действащи като такива за процесния период. Съответно дали
представеният от ответника и приет по делото поощрителен план на базата на
резултатите от дейността за календарна 2018г. представлява индивидуален план за
работа по смисъла на чл.1.3. от Анекса, при което е единственият приет индивидуален
план през време на облигационното отношение между страните.
Настоящата инстанция съобрази следното:
В Анекс №1 към договора от 03.05.2017г. няма договорена
форма за индивидуалния план, т.е. като първоначално договорена според договора
като приложение. Ответникът, като работодател не е създал изрична форма за
поставяне на индивидуални цели, която да наименова индивидуален план. Към
делото са приети като доказателства, посочените по-горе за различните
тримесечия 9 бр. „Дискусия за изпълнение с ръководния орган“ и „Поощрителен
план на базата на резултатите от дейността за календарна 2018г.“. От тяхното съдържание
се установява, че няма ясно препращане, че и двата документа представляват
формата за индивидуален план по смисъла на договора. В съдържанието на „Поощрителен план на базата на
резултатите от дейността за календарна 2018г.“ е описано, че е на база
стойностите във Финансовия план, като са посочени критерии „приход преди
данъчно облагане“, „складови наличности, готови продукти и части към края на
годината“. Тези писмени доказателства следва да се анализират в съвкупност с
останалия доказателствен материал по делото-спрямо договора от 03.05.2017 г. и
с оглед събраните гласни доказателствени средства. От показанията на свидетелката
Д. се установява, че формата за
отчитане на изпълнение на индивидуалния план представлява Дискусия за
изпълнение с ръководния орган“. По отношение поощрителния план твърди, че не
представлявал индивидуален план, а инициатива с цел поощряване и мотивиране и
била предопределена не от лични поставени цели. Не била налице друга форма за
отчитане в ответното дружество. Настоящата инстанция също кредитира показанията на свидетелката Д., чиито
показанията са последователни и логични, почиващи на преки наблюдения, включително заеманата позиция в дружеството, а именно длъжността на
финансов мениджър на ответника, която длъжност според СГС не изключва
възможността да знае кога следва да се изплати допълнително възнаграждение, на
кого и при какви условия, както и формата, по която става отчитането. Тези
показания се подкрепят от останалите доказателства по делото, поради което няма
основание съдът да не дава вяра на изложените от свидетелката факти. По
отношение на поощрителния план,
показанията съответстват на съдържанието на същия, в който са отразени
критерии, които не могат да бъдат определени като индивидуален план. Този „Поощрителен
план на базата на резултатите от дейността за календарна 2018г.“, съдът приема,
че представлява „допълнително възнаграждение под формата на поощрение“ в размер
и при условия, допълнително и едностранно определени от него по смисъла на т.1.2 от Анекс № 1 към договора, с
оглед показанията на свидетелката Д. и с оглед заглавието и съдържанието на
същия. При тези данни, СГС намира, че плащането
на сумата от 2673,60лв. към фиша за м.март 2019г. касае именно определено
допълнително възнаграждение по смисъла на т.1.2 от анекса.
Ето защо, настоящата
инстанция също приема, че формата за
индивидуалния план по смисъла на чл.1.3.
от Анекс № 1 към договора е именно формата за „Дискусия за изпълнение с
ръководния орган“, тъй като от
съдържанието й може да се установи, че касае периодично атестиране на
изпълнителя с оглед лично поставените цели и отчет на извършения резултат, включително
поставяне на бъдещи цели за изпълнение, което съответства и на показанията на
свидетелката Д.. Както бе посочено
по-горе, текстът на чл.1, т.3 от Анекс № 1 към договора гласи: „Оперативният Директор има
право да получи годишен бонус в размер на 8% от годишната заплата, съобразно изпълнението на
индивидуалния си план“. В него не се поставя
условието „при постигане на индивидуален
план“, ако такъв е уговорен и приет между страните“, както се твърди във
въззивната жалба. Текстът е ясен и в него няма никакви условности, нито „ако е
уговорен“, нито „ако е приет“. Ето защо, не представлява елемент от фактическия
състав на база, на който се дължи бонус, постигане на съгласие между страните
за параметрите, които да бъдат заложени в индивидуалния план /такова е направено за 2018 г., но
този план СГС не приема за индивидуален,
предвид гореизложеното/.
Относно
размерът на бонуса, то същият не е предмет на обжалване.
Крайните
изводи на двете съдебни инстанции съвпадат На основание чл.271, ал.1, изр.1,
І пр. ГПК, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски във вид на адвокатско
възнаграждение в размер на 2748 лв., като по делото няма направеното възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Процесуалният представител на
въззивното дружество/ответник адвокат А.А. от САК не се е явил в насроченото
отрито съдебно заседание, не е взел и писмено становище, включително и досежно
размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата/ищца.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 08.10.2020г. по
гр.дело № 668/20г. на СРС, І ГО, 27 състав.
ОСЪЖДА „Т.М.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, чрез
пълномощника по делото адвокат А.А. от САК, със съдебен адрес: *** да заплати на Ц.Г.А., ЕГН **********, с адрес: *** направените по делото
разноски във вид на адвокатско възнаграждение
в размер на 2748 лв.
Решението
може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.