Р
Е Ш Е
Н И Е
№42/30.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове:
МАРИЯ НИЦОВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретар
А.А. и с
участието
на прокурора О***
Д*** разгледа докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №14/2017г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с
чл.63 ал.1 Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение от 30.11.2016г.,
постановено по АНД №308/2016г., Районен съд Берковица е отменил Наказателно
постановление №12-000728/12.09.2016г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” гр.Монтана, с което на „Х*** ” ЕООД гр.Берковица на основание чл.416
ал.5 във вр. с чл.414 ал.1 от Кодекс на
труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 300 (триста) лева.
Недоволен от така постановеното
решение касатора го обжалва и моли да бъде отменено, като поддържа, че е неправилно.
В съдебно заседание касатора не се явява, като доводи в подкрепа на
касационната си жалба развива в писмено становище депозирано от пълномощника му
юрисконсулт К*** .
Ответникът по касацията, чрез
пълномощника си адвокат Г. взема становище за неоснователност на касационната
жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди, тъй като е правилно
и обосновано.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от
обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да отмени наложената имуществена санкция,
въззивният съд е приел, че не е налице нарушение
на разпоредбата на чл.61 ал.1 във вр. с чл.1 ал.1 от КТ, което го е мотивирало
да отмени изцяло наложената имуществена санкция.
Настоящата
съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно при следните доводи:
Неоснователно
в жалбата се поддържа, че въззвното решение е неправилно. Правилно, обосновано
и мотивирано в обжалваното решение е прието, че в случая не е допуснато
нарушение на разпоредбата на чл.61 ал.1 във вр. с чл.1 ал.1 от КТ. От събраните
по делото писмени доказателства е се установено по безспорен начин, че в случая
наетото лице не е извършвало дейност, която е следвало е влиза в обхвата на
трудово правоотношение по смисъла на КТ. Настоящият съдебен състав изцяло
споделя правилните и задълбочени мотиви на въззивния съд, които са го
мотивирали да отмени наложената имуществена санкция, като не смята за
необходимо повторно да ги повтаря в мотивите на настоящето съдебно решение. В
конкретния случай, както правилно е приел в мотивите си въззивния съд, между
дружеството и С*** Н*** са съществували само и единствено облигационни
отношения, които са обект на сключен между тях Договор за изработка от
17.08.2016, които е приет на л.14, 15 по делото и не е оспорен от страните по
делото. При наличието на сключен договор за изработка, които регламентира
облигационни отношения между страните, следва да се приеме, че както обосновано
е приел въззивния съд, в случая не е налице прикрито трудово правоотношение,
тоест незаконосъобразно е наложена имуществена санкция за нарушение, което не е
осъществено от юридическото лице.
В
тази насока е налице константност в практиката на Административен съд Монтана,
която е приела, че във всички случаи следва да се изследва дали престирания
труд попада в обхвата на трудово правоотношение по смисъла на КТ, като в
конкретния случай по разбиране на настоящият съдебен състав не са налице всички
елементи на трудовото правоотношение, както правилно и обосновано е приел в
мотивите си въззивния съд.
Настоящият
съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция намери
жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и
следва да остане в сила предвид, което на основание чл.221 АПК във вр. чл.63
ал.1 ЗАНН настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение от 30.11.2016г., постановено по АНД №308/2016г. по описа на Районен
съд Берковица.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: