Р
Е Ш И: 331/13.6.2017г.
НАСТАНЯВА на задължително лечение в ДПБ
– с. Царев брод, лицето И.Б.Ч., ЕГН **********за
срок от 2 /два/ месеца, като ОПРЕДЕЛЯ стационарна форма на постановеното
задължително лечение, на основание чл.162 ал.2 от ЗЗ.
ПРИЕМА, че И.Б.Ч., ЕГН ********** не е
способен да изразява информирано съгласие и на основание чл.162 ал.3 от ЗЗ
назначава Л.З.Ч., ЕГН ********** от гр.Шумен, социален работник при ДПБ – с.Царев брод, която да дава
информирано съгласие за лечението на И.Ч..
Решението подлежи на обжалване и протест в
7-дневен срок от днес пред Шуменския окръжен съд.
На
основание чл.163 ал.2 от ЗЗ обжалването на решението не спира неговото
изпълнение.
Препис
от решението след влизането му в сила да се изпрати на ДПБ - с. Царев брод за
сведение и изпълнение.
Производство по чл. 155 от Закона
за здравето.
Постъпило
е искане от ШРП на основание чл.155 и сл. от ЗЗ за настаняване на задължително
лечение на лицето И.Б.Ч., ЕГН ********** ***. В искането се посочва, че лицето е с диагноза:параноидна шизофрения
и към момента на искането е налице влошено психично състояние. Налице е висока
степен на опасност да извърши действия, от които да настъпят вреди за здравето и живота му или за здравето и
живота на други граждани.
В съдебно заседание представителят на ШРП
счита искането за основателно и моли лицето да бъде настанено на стационарно
лечение.
Лицето
за настаняване на лечение се явява лично и със служебния защитник адв. Н. В. от ШАК. Защитникът намира
предложението за основателно, тъй като е в интерес на лицето да бъде настанено
на лечение. Лицето за настаняване заявява, че е съгласен да остане на лечение
за 2 месеца.
От
събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност се
установи следното от фактическа страна:
От материалите по делото и заключението на представената по делото
съдебно-психиатрична експертиза, поддържана от вещото лице в съдебно заседание
и приета от съда е видно, че И.Б.Ч. страда от психично заболяване: ПАРАНОИДНА
ШИЗОФРЕНИЯ, към настоящият период с
алкохолна съобусловеност. Заболяването е диагностицирано през 2012г., когато е
бил хоспитализиран в ДПБ – с. Царев брод за периода 29.08.2012г. до
07.02.2013г. Впоследствие има още хоспитализации, обичайно на задължителен принцип.
След прекратяване на лечението не е
приемал поддържаща терапия. Алкохолните злоупотреби продължават ежедневно. При психиатричното
изследване е констатирано поредно обостряне на психичното заболяване,
изразяващо се с наличие на активна
психотична продукция – изживявания от параноидния кръг, на емоционално
неустойчив и дисфуричен фон, преобладавощо
мотивиращи поведението му. Алкохолните опивания намаляват критичността и
катализират болестните преживявания и
нагласи. Според вещото лице сегашното психично състояние застрашава собственото
му здраве, а също така и здравето на околните и предполага риск от извършване
на противообществени прояви, поради което е наложително провеждане на стационарно лечение с специализирано психиатрично заведение на задължителен
принцип за срок от 2 месеца, с оглед постигане на оптимален терапевтичен ефект.
Поради естеството на психичното заболяване, както и предвид обстоятелството че И.Ч.
е некритичен към заболяването и състоянието си, не е в състояние да даде адекватно информирано съгласие за лечение.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че в конкретния случай са налице предпоставките,
визирани в разпоредбата на чл.155 от ЗЗ обуславящи необходимостта от
задължително настаняване на лицето И.Б.Ч., ЕГН ********** на лечение в ДПБ – с.
Царев брод за срок от два месеца. С оглед приетата липса на способност на лицето да изразява информирано съгласие за
лечение съдът счита, че в съответствие с
разпоредбата на чл.162 ал.3 от ЗЗ следва да бъде назначена Л.З.Ч., ЕГН **********
от гр.Шумен, социален работник при ДПБ –
с.Царев брод , която да дава информирано съгласие за лечение на лицето, предвид
становището на майката Т.Ч., че синът й
няма нужда от лечение, както и предвид обстоятелството, че живее в друго
населено място.