Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.06.2019
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-д въззивен състав, в
закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №16141 по описа на СГС за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.250 ГПК.
С молба от 12.04.2019 г. въззивникът
А.Д.В. твърди, че в постановеното на 14.03.2018 г. решение по настоящето дело
съдът не се е произнесъл по цялото му искане – не му е присъдил законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба /11.10.2016 г./ до окончателното и
изплащане върху главницата от 386,00 лв., поради което моли описаното по-горе
решение да бъде допълнено и да и бъде присъдена и посочената законна лихва,
както и че не е отменил първоинстанционното решение в частта, в която е осъден
да заплати разноски на ответника „Е.А.“ ЕАД в размер на сумата от 100,00 лв., поради
което моли описаното по-горе решение да бъде допълнено, като
първоинстанционното решение бъде отменено в частта за присъдените разноски.
Виззиваемите „Е.А.“ ЕАД и „А.“ ЕАД оспорват искането в
законоустановения едноседмичен срок.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.250
ал.1 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се
е произнесъл по цялото и искане.
Производството по гр.д. №16141/2017 г. е образувано по
депозираната от А.Д.В. въззивна жалба срещу
решение от 19.07.2017 г., постановено по гр.д. №56991/2016 г. по описа на СРС,
153 състав, с което са отхвърлени предявените от А.Д.В. срещу „Е.А.“ ЕАД
и „А.“ ЕАД искове за заплащане на сумата от 1501,75 лв. – главница,
представляваща обезщетение за имуществени вреди и сумата от 248,23 лв. – лихва
за забава за периода 06.02.2015 г. – 12.10.2016 г., като А.Д.В. е осъден да
заплати на „Е.А.“ ЕАД на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв.,
представляваща разноски по делото.
С постановеното на 14.03.2019
г. решение по гр.д. №16141/2017 г. съдът е отменил първоинстанционното решение
в частта, в която е отхвърлен предявения срещу „А.“ ЕАД на основание чл.49 вр.
чл.45 ЗЗД за сумата от 386,00 лв., както и в частта, в която е отхвърлен
предявения срещу „А.“ ЕАД иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 48,23
лв. и вместо него е постановено друго, с което „А.“ ЕАД е осъден да заплати на А.Д.В.
посочените по-горе суми, а в останалата обжалвана част решението на СРС е потвърдено.
Съдът не се е произнесъл по
искането за присъждане на законната лихва върху главницата от 386,00 лв. от датата на
депозиране на исковата молба /11.10.2016 г./ до окончателното и изплащане, поради което искането на въззивника в тази му част е
основателно и описаното по-горе решение следва да бъде допълнено.
Неоснователно е обаче искането за
допълване в останалата му част. Решението на СРС не следва да бъде отменяно в
частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника „Е.А.“ ЕАД разноски по
делото, доколкото въззивният съд е достигнал до извод, че исковете са частично
основателни само срещу ответника „А.“ ЕАД, а решението в частта, в която
исковете срещу ответника „Е.А.“ ЕАД са отхвърлени, е потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПЪЛВА
решение
от 14.03.2019 г., постановено по гр.д. №16141/2017 г. по описа на СГС, ІІ-д
въззивен състав, като ОСЪЖДА „А.” ЕАД,
ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.Д.В., ЕГН **********, адрес: ***,
ах.42, законната лихва върху
главницата от 386,00 лв., считано от 11.10.2016 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ искането на А.Д.В., ЕГН **********, адрес: ***,
ах.42, с правно основание чл.250 ГПК в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.