№ 235
гр. Пловдив , 07.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на седми септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Веселин Г. Ганев
Милена Б. Рангелова
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600462 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XXII - чл. 345 вр. с чл. 440 ал.2 от НПК.
Образувано е по частна жалба на осъдения К.И.Ш.. против определението от
20.08.2021 г., постановено по ЧНД № 2444/2021 г. по описа на СтОС, с което е
отхвърлена молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наложено му наказание лишаване от свобода.
В жалбата е изложена претенция да се отмени атакуваното определение и да се
постанови ново, с което молбата за УПО да се уважи. Жалбоподателят набляга на
своето позитивното поведение по време на пенитенциарния престой. Оспорва
констатацията на затворническата администрация за нивото на риска от рецидив и
вреди, като обръща внимание на обстоятелства, които според него го снижават.
Отправя обвинение към затворническата администрация, че „не работи с него“ по
изпълнение на плана на присъдата. На твърдението, че е наказван, противопоставя
довода, че е реабилитиран заради изтичане на срока по чл. 109, ал. 1 ЗИНЗС.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като въззивна инстанция, след като се
запозна с доводите на жалбоподателя, с атакуваното определение и прецени събраните
по делото данни, намери, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество, е неоснователна.
Няма спор по делото относно наличието на първата предпоставка за
предсрочно условно освобождаване на К.Ш. по смисъла на чл. 70, ал. 2 вр. ал. 1 от
НК. Действително той фактически е изтърпял повече от 1/2 от определеното му общо
най-тежко наказание лишаване от свобода (остава му по-малко от година).
Няма ги обаче другите предпоставки. За да се счете за основателно нечие
искане за условно предсрочно освобождаване, е необходимо да са налице и
доказателства, че осъденият се е поправил по смисъла на чл. 70, ал. 1 НК – че е налице
1
примерно поведение и честно отношение към труда. Доказателства за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния
план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и от всички други
източници на информация за действията и бездействията му по време на изтърпяване
на наказанието. Това означава цялостно изследване на неговия пенитенциарен престой.
От приложеното становище на началника на Затвора – Стара Загора, становище
на началник сектора СДВР, доклад на инспектор в сектор СДВР и затворническо досие
се извличат доста положителни данни – образованост, добра адаптация в
затворническата среда, умение за сравнително добър контрол върху своите враждебни
и агресивни импулси, една награда, редовни посещения на занятията в „А.“,
демонстриран стремеж към трудова активност. В тази връзка не е основателно
твърдението във въззивната жалба, че пробационните служители не били работили с
него. Ако това е вярно, коментираното позитивно поведение не би било проследено (и
фиксирано в обсъжданата документация). Документите по образуващото два тома
затворническо досие също са показателни за перманентно наблюдение върху
поведението на жалбоподателя. Следва да се вметне, че разговори с пробационни
служители и психолози (каквито той твърди, че не били провеждани с него) не са
единственият начин за оценяване и интерпретиране на действията и бездействията му и
степента на осъществяване на целения корекционен процес.
От друга страна, са отчетени и негативни тенденции и инциденти – миналата
година г-н Ш. е извършил три дисциплинарни нарушения, за всяко от които му е
наложено наказание, а заради демонстрираната системност е постановено
настаняването му в постоянно заключено помещение без право на участие в
колективни мероприятия (със Заповед № Л 783/06.04.2020 г., на основание чл. 248,
ал.1,т.2 ЗИНЗС); отношението му към затворническата администрация е негативно и
предизвикателно; не е достигнал до пълноценно осъзнаване на отговорността си за
стореното престъпление и развитие на необходимото критично отношение; и най-вече
– нивото на риска от рецидив и от сериозни вреди при живот на свобода не бележи
снижаване (а продължава да е около средните стойности). Изтъкнатото в жалбата
възражение срещу категоризирането на споменатите рискове е лаическо и като такова
непротивопоставимо на приложените критерии за оценка по утвърдена методика, а
освен това е едностранчиво мотивирано – единствено с коментираните по-горе
позитивни прояви.
Не се възприема доводът за реабилитиране за споменатите три дисциплинарни
нарушения. При наличие на предпоставките по чл. 109, ал. 2 от ЗИНЗС г-н Ш. ще бъде
третиран като ненаказан едва през 2022 г.
В заключение: все още се очертават ненапълно преодолени дефицити в зоните
отношение към правонарушението и умения за мислене и СтОС е прав да приеме, че не
е постигнато устойчиво положително поведение и съзнателно и категорично поправяне
на осъдения Ш..
Може да се обобщи, че процесът по отстраняване изкривяванията в ценностната
ориентация на осъдения е в ход, като вследствие на корекционната работа са
настъпили позитивни промени. Все още не са трайни обаче, така че прогнозата за
живот на свобода без извършване на престъпления е неблагоприятна.
2
С оглед направената и от въззивната инстанция констатация за недостатъчност
на пенитенциарно въздействие жалбата се оказа неоснователна, а атакуваният съдебен
акт – законосъобразен, поради което ПАС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 20.08.2021 г., постановено по ЧНД №
2444/2021 г. по описа на СтОС, с което е отхвърлена молбата на К.И.Ш.. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложено му
наказание лишаване от свобода.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3