№ 17003
гр. София, 19.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дЕнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110163779 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „А. БИК“ ЕАД срещу Сдружение
„Е“, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
По искането на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез разпит на трима
свидетели, съдът счита, че доколкото не са представени писмени доказателства, изходящи
от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които
правят вероятно твърдението, че съгласието е привидно, то същите не следва да се допускат
по арг. от чл. 165, ал. 2 ГПК.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 21.05.2024г. от 10:45 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца и
препис от исковата молба, ведно с приложенията.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са от „А. БИК“ ЕАД срещу Сдружение „Е“ искове с правно основание чл.
26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за дарение от 10.04.2015г. и
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 34 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000,00 лева,
представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за дарение от 10.04.2015г.,
ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба-21.11.2023г., до
1
окончателно изплащане на задължението и сумата от 8 942,87 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 10.04.2015г. до 20.11.2023г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 10.04.2015г. между страните бил сключен
договор за дарение, по силата на който ищцовото дружество дарило на ответното сдружение
сумата от 10 000 лева. Преводът на сумата бил осъществен на 21.04.2015г. В чл. 1.02 от
договора била уговорена тежест на дарението, а именно сумата да се използва единствено за
подпомагане реализиране на целите и дейностите на сдружението, като последното няма да
използва дарените парични средства за политически цели. Ищецът твърди, че била налице
абсолютна симулация при сключване на договора за дарение, тъй като и двете страни не
желаели последиците от него, а същият създавал единствено привидни правни последици. В
случая страните не били целели сумата от 10 000 лева да бъде използвана от сдружението, а
от неговия управител Ергин Мюмюн Емин и тя му била предоставена като част от
възнаграждение по неформален договор за поръчка с предмет осигуряване на съдействие
във връзка с участие на ищцовото дружество в две тръжни процедури организирани от
„Първа МБАЛ-София“ ЕАД /проведена на 08.05.2015г./ и Министерство на отбраната
/проведена на 17.09.2015г./ Ергин Мюмюн не бил изпълнил ангажиментите си към
дружеството. Показателно за липсата на намерение у ответника да се обвърже с договора
било обстоятелството, че паричните средства не били използвани за реализиране целите и
дейностите на сдружението. Ищецът от своя страна бил осчетоводил плащането на сумата
като „разчет“, а не като „дарение“. С оглед нищожността на договора за дарение и на
основание чл. 34 ЗЗД ищецът счита, че ответникът бил длъжен да му върне предоставената
по договора сума ведно със законната лихва считано от датата на сключване на нищожния
договор – 10.04.2015г. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва твърденията на
ищеца, че договорът е нищожен поради наличието на абсолютна симулация. Аргументира,
че дарената сума в размер на 10 000 лв. е използвана за реализиране на целите на
сдружението. Твърди, че сумата от 10 000 лева била включена в оборотната ведомост на
сдружението за периода на 2015г., в отчета за приходите и разходите на сдружението от
нестопанска дейност за 2015г., в аналитичния регистър по сметка 715/1 „Приходи от други
дарения без условия“. Сочи, че сдружението активно осъществявало целите си през 2015г.,
като били проведени множество мероприятия. Моли съда да отхвърли предявените искове.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5
ЗЗД е да докаже, че сключеният между страните Договор за дарение е привиден и че
страните по договора не са желали правните последици от сделката, респ. съдържанието на
прикритата с договора за дарение правна сделка.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че сключеният договор отговаря
на условията за валидност, респ. че е налице основание за получаването/задържането на
сумата.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че между страните е сключен Договор за дарение от 10.04.2015г., както и че
ответникът е получил сумата от 10 000 лв. на 21.04.2015г. чрез превод по банкова сметка.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
2
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3