Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на шести
декември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Радослава Манолова,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 16729 по описа на състава за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата Н.Ф.Е.
твърди, че е претърпяла значителни неимуществени вреди, както и имуществени
вреди (произтичащи от необходими разходи
за лечение), поради травмите, които й били причинени при настъпилото
пътно-транспортно произшествие на 23.06.2016г. на път VAR 1215 км. I-22 . Участници в ПТП били лекия
автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № *******, управляван от М.Г.М.и
управлявания от ищцата лек автомобил „Дачия Лоджи“ с рег. № *******, но причина
за настъпването на инцидента било виновното противоправно поведение на водача
Монев, който в нарушение на правилата за движение по пътищата не оставил достатъчно
разстояние за разминаване, навлязъл в лентата насрещно движение и така
предизвикал настъпването на ПТП. Във
връзка с настъпилия инцидент било образувано ДП №284/2016г. по описа на РУ –
Провадия при ОД МВР – Варна пр. пр. №724/2016г. по описа на РП-Провадия, което
в последствие било прекратено с постановление за прекратяване на наказателното
производство. Непосредствено след произшествието ищцата била приета по спешност
в МБАЛ „Света Анна-Варна“, където била диагностицирана в множество травми и била
поставена гипсова имобилизация на дясната ръка. След извършени изследвания по
образна диагностика от 23.06.2016г., 20.07.2016г. и 15.02.2017г. при ищцата
били установени множество травматични увреждания, подробно описани в
обстоятелствената част от исковата молба. Посочва се, че така нанесените травми
обусловили трайно затруднение движенията на тялото за период по-дълъг от 30
дни, трайно затруднение движенията на десен горен крайник за срок по-дълъг от
30 дни и временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Ищцата твърди,
че пълно възстановяване на така получените травматични увреждания все
още не е настъпило. Направените разходи за лечение и медикаменти било на обща стойност
от 2 273,80 лв., подробно описани по пера в исковата молба. Тъй като водачът М.Г.М.бил сключил
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
със ЗАД „Бул инс“ АД със срок на валидност от 11.01.2016г. до 10.01.2017г., то
за ответника възникнало задължението да изплати застрахователно обезщетение.
Съобразявайки изискванията на чл. 380 от КЗ - на 18.07.2017г. ищцата е
предявила преди всичко извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение пред
ответника, като според нейните твърдения, с тази писмена претенция тя представила
всички документи, с които разполага и които били обективно необходими за да
бъде извършена преценка за правото й на обезщетение, но ответникът в
законоустовения срок не се произнесъл по отправеното искане, с което изпаднал в
забава. При изложените фактически твърдения ищцата претендира за осъждане на
ответното дружество да й заплати застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва считано от датата на
увреждането 23.06.2016г. до окончателното изплащане. Ищцата претендира за
осъждане на ответното дружество да й заплати застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 2 273,80 лв., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 18.07.2017г. - датата на предявяване на претенция
по реда на чл. 380 от КЗ пред ответното застрахователно дружество - до
окончателното изплащане. С оглед изхода на процеса, ищцата претендира да бъде
осъден ответника, да й заплати и направените съдебни разноски.
Исковата
претенция е оспорена от ответника З. „Б.и.” АД, по съображения, подробно
изложени в подадения отговор на исковата молба.
Ответникът не оспорва изрично твърдението, че е предоставил
застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”
за посочения от ищцата причинител на вредите, но оспорва твърдението, че ударът
на автомобила и настъпването на телесните увреждания са резултат от
неправомерно поведение на водача, чиято гражданска отговорност е била
застрахована от него, поради което оспорва и собствената си надлежна пасивна
материална легитимация като ответник в процеса. Ответникът оспорва твърденията
на ищцата за механизма на настъпване на процесното ПТП. При условията на
евентуалност – ответникът поддържа становище, че ищцата е допринесла за
настъпване на вредите, тъй като не е използвала предпазен колан, с какъвто
автомобилът е бил оборудван. Ответникът оспорва и размера на претендираното
обезщетение, доколкото оспорва твърденията за характера и обема на вредите и
навежда доводи за прекомерност на претендирания размер на обезщетението. Моли
за отхвърляне на иска и претендира за осъждане на ищцата, да му заплати
направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Приетия като доказателство препис от Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 1845/23.06.2016г. на РУ на МВР Провадия мотивира
извод относно твърдението за настъпването на процесното ПТП. Според
съдържанието на протокола, на 23.06.2016г. на пътен участък от Път VAR 1215 км.
I-22 е настъпило пътно- транспортно
произшествие между лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ОВ 3073 АК и лек
автомобил „Дачия Лоджи“ с рег. № *******, управляван от ищцата Н.Ф. Е.. Ищцата получила
травми.
За целите на настоящото производство, към делото е
приобщена преписката по ДП №284/2016г. по описа на РУ – Провадия на ОД МВР –
Варна пр. пр. №724/2016г. по описа на РП-Провадия, която съдържа Протокол за
оглед на местопроизшествие, фотоалбум и други приложения, съдържащи данни
относно механизма на настъпване на процесното ПТП /на стр.8-16 и стр. 102-193
от делото/. Тези документи не се обсъждат подробно, понеже посочените в тях специализирани
данни са обект на анализ от допуснатата специализирана съдебна авто- техническа
експертиза.
Заключението на приетата съдебна- авто- техническа
експертиза, изготвена от вещо лице Х.И. (със специалност технология и
безопасност на автомобилния транспорт), мотивира следните изводи:
·
Механизмът на настъпване на процесното ПТП е следния: На 23.06.2016Г. лек
автомобил „Фолксваген Поло" с рег. № *******с М.Г.М.се движи
по път VAR - 1215 с посока на движение от гр. Провадия към с. Добрина.
Скоростта му на движение е приблизително 66 км/ч. В същото време лек автомобил
л.а. „Дачия Лоджи" с per. № *******с водач Н.Ф.Е. се движи по същия път,
но с противоположна посока на движение - от с.Добрина към гр. Провадия. В
участък от пътя със завой - десен, считано по посоката на движение на лек
автомобил „Фолксваген Поло" (към с. Добрина) и съответно ляв, считано по
посоката на движение на лек автомобил „Дачия Лоджи" (към гр. Провадия),
водачът на лек автомобил „Фолксваген Поло" навлиза в платното за движение
на автомобили в обратна посока и създава предпоставки за настъпване на
процесното пътно-транспортно произшествие. Инициалният контакт е с предната
лява част за лек автомобил „Фолксваген Поло" и предната лява част за лек
автомобил „Дачия Лоджи" (в зоната на предна лява гума). В следствие на
удара двата автомобила променят първоначалните си траектории на движение и се
установяват на местата, описани в протокола за оглед на местопроизшествие. От
удара настъпват деформации по двата автомобила. Пострадала е водачката на лек
автомобил „Дачия Лоджи".
·
Мястото
на удара между лек автомобил Дачия Лоджи" с peг. № *******и лек
автомобил „Фолксваген Поло" с peг.
№ *******може да бъде определено както следва: по дължина на пътното платно: на
около 224 метра след приетия ориентир, считано по посоката на огледа и по
широчина на пътното платно: на около 4 метра вдясно от левия бордюр, считано в
същата посока. Така определеното място на удар кореспондира с втората описана
следа в протокола
за оглед на местопроизшествие, която е оставена при удара между двата
автомобили от предна лява гума на лек автомобил „Дачия Лоджи".
·
Непосредствените
причини, довели до настъпването на процесното ПТП, са осъщественото навлизане
на лек автомобил „Фолксваген Поло" с рег. номер *******М.Г.М.в платното за
движение на движещия се в противоположна посока лек автомобил „Дачия
Лоджи", в процеса на извършване
на десния завой, считано по посоката на движението на лекия автомобил „Фолксваген Поло".
Като
доказателство по делото са приети медицински документи: лист за оказана спешна
медицинска помощ № 2399 /23.06.2016г. ;
Епикриза № 11154 на Клиника по неврохирургия при УМБАЛ
„Св.Анна“ Варна, рентгенографски и магнитно- томографски изследвания, които установяват факти и
данни за здравословното състояние на ищцата
– след настъпването на процесното ПТП. Данните в споменатите
медицински документи не се обсъждат подробно, понеже са обект на анализ от допуснатата комплексна съдебно- медицинска експертиза.
Като
доказателство по делото са приети фактури, фискални касови бонове и други
разходни касови документи /стр.31- 37 от делото/ от чието съдържание се
установява, че ищцата е заплатила сумата от общо 2273, 80 лева за описаните в
документите медицински (вкл. за рехабилитация) консумативи и дейности. Данните в споменатите финансови документи не се обсъждат
подробно, понеже предметат на извършените разходи и връзката му с процесното
ПТП са обект
на анализ от допуснатата комплексна съдебно- медицинска експертиза.
Заключението на приетата с оспорване от ответника съдебно-
медицинска експертиза със специалност ортопедия – травматология (д-р Б.) и
неврохирургия (д-р П.П.) мотивира следните изводи относно подлежащите на
установяване факти:
·
В
следствие на претърпяното ПТП, ищцата е получила травма на нервните коренчета
на лумбо-сакралния отдел на гръбначния стълб, непълно счупване на шиловидния
израстък на дясната лъчева кост, охлузване на левия лакът и контузия на дясната колянна става. Получените
увреждания в поясната област на гръбначния стълб са реализирали
медико-биологичния критерий разстройство на здравето временно неопасно за
живота. Полученото неразместено счупване на шиловидния израстък на дясната
лъчева кост е е причинило трайно затруднение на движенията на десния горен
крайник за срок по-дълг от 30 дни (в случая до 2 месеца). Претърпените
мекотъканни травми (охлузвания) са довели на ипщата - болки и страдания.
·
В
следствие на осъществения удар между двете МПС, тялото на ищцата внезапно се е
устремило напред, наляво и нагоре, но тялото и е било спряно от предпазния
колан. От удара на дясната длан във волана, ищцата е цолучила непълното
счупване на стилоидния израстък на дясната лъчева кост. Охлузването на левия
лакът и дясното коляно са получени от страничен удар, тъй като крайниците са
свободно подвижни и не се влияят от поставения предпазен колан.
·
Експертизата
изрично отрича възможността - Limbus vertebra на предния горен ръб на 4-ти поясен
прешлен да се дължи на настъпването на процесното ПТП. В този случай, според
вещите лица, ставало въпрос за дегенеративни изменения, които се дължат на общо
заболяване и нямат травматичен произход, свързан с настъпването на пътния
инцидент /виж изрично уточнение в този смисъл в протокол от съдебно заседание
на 06.12.2018г./.
·
През
посоченият период на лечение и възстановяване, пострадалата е търпяла
интензивни болки и страдания през първите 2 месеца непосредствено след
злополуката и около 2-3 седмици в началото на проведената рехабилитация. През
останалите периоди ищцата е търпяла само периодични болки при пренапрежение на
гръбначния стълб при обща преумора и най вече при рязка промяна на времето (при
студено и влажно време), когато е била принудена да ползва седативни и
обезболяващи средства.
·
В
медицинската документация по делото няма представени клинични или документални
данни при ищцата да са настъпили някакви негативни последици или усложнения ексцес от процесното ПТП. От деня на процесното ПТП
вече са изминали повече от 2 години. По отнощение на травмите на
опорно-двигателния апарат, общото здравословно състояние на пострадалата е
стабилизирано. Счупената лъчева кост е зараснала окончателно, а движенията на
дясната киткова става вече са възстановени в пълния им обем и сила. От
охлузванията не са останали трайни белези или депигментация на кожата. Н.Ф.Е. е
в добро общо състояние, в ясно съзнание, контактна и адекватна. При проведения
преглед съобщава за болки в поясния отдел но според становището на медицинските
експерти, тези болки се дължат на описаните дегенеративни изменения които са
предшествали настъпването на травмата. Счупването на лъчевата кост е зараснало
окончателно. Движенията в дясната киткова става са възстановени в пълния им
обем.
·
В
материалите по делото са представени от ищцата отчетни документи за извършените от нея разходи по
време на проведеното си лечение, за които вещите лица считат, че са извършени в периода на активно
лечение от
23.06.2016г. до 15.02.2017г. и извършването им е било необходимо за правилното
провеждане на лечението на процесиите травматични увреждания.
Заключението на приетата без оспорване комплексна
съдебно- медицинска и авто-техническа експертиза (д-р Б. и вещо лице И.)
мотивират следните изводи относно подлежащите на установяване факти:
·
Лекият автомобил „Дачия Лоджи“ е бил фабрично оборудван
триточкови предпазни колани на предните седалки.
·
По
време на настъпване на произшествието, ищцата е пътувала на предната лява седалка (в качеството
на водач) с правилно поставен обезопасителен
колан. Доказателства
за поставения предпазен колан, според становището на вещите лица са значително малкото
травматични увреждания при интензитета на удара в рамките на установения механизъм на процесното
ПТП.
В
показанията си, дадени пред делегиран съд, свидетелят А.О.Е.поддържа твърдение, че
имал непосредствени впечатления за състоянието на пострадалата от момента на настъпване на процесното
ПТП и по време на лечебния и възстановителен период. Свидетелят заявява, че е съпруг на ищцата. Според впечатленията
на свидетеля,
след настъпването на пътния инцидент, ищцата изпитвала силни болки и била силно
уплашена, а за да се придвижва самостоятелно се нуждаела от физическа подкрепа. По време на болничния
престой и след него, ищцата понесла сериозни битови затруднения, поради
невъзможността да се движи нормално. До момента на изслушване на свидетелските
показания пострадалата не била напълно възстановена, изпитвала болки в кръста и
в крака.
Съдържанието на приложените на стр. 138 от делото
документи мотивира извода, че на 18.07.2017г., чрез адвокат В.Н., ищцата е
отправила извънсъдебна претенция, по реда на чл. 380 от КЗ - адресирана до
застрахователя - ответник по иска. С тази извънсъдебна претенция е поискано
изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
произтичащи от процесното ПТП. Претенцията указва номер на банкова сметка, ***етението.
Съдържанието на приложения на стр.100 от делото
документ (писмо с изх. № НЩ-5121/02.08.2017г.) съдържа волеизявление на
ответника до ищцата и нейния процесуален представител, с което се изисква
представяне на посочени в писмото допълнителни документи – като предпоставка за
изплащане на застрахователно обезщетение.
Въз основа на направеното от процесуалния представител
на ответника признание на факт, съдът прие, че към датата на настъпване на
процесното ПТП, гражданската отговорност на собственика и на водача на
процесния лек автомобил „Фолксваген Поло" с peг. № *******е била
застрахована от ответното дружество. Споменатото обстоятелство се установява и
от справка в електронния регистър на ИЦ при Гаранционен фонд.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда достигна до следните правни изводи:
По претенциите с правно
основание чл. 432, ал.1 от КЗ;
Предявените претенции за изплащане на обезщетение за вреди /имуществени и
неимуществени/ се основават на твърдението, че при наличие на предпоставките по
чл. 432, ал.1 от КЗ, ответника дължи да заплати застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
причинените от застрахования при него водач неимуществени и имуществени вреди.
Съдът намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за възникване
на задължението на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек
автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № *******– да обезщети ищцата за причинените
вреди.
Ищецът твърди, а ответникът не оспорва наличието на валидно към датата на
ПТП застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за водача на лекия автомобил, което е
предоставено от ответното застрахователно дружество.
Анализът на събраните в хода на съдебното дирене доказателства и главно-
заключението на изслушаната без оспорване съдебна авто- техническа експертиза
мотивират категоричен извод за реализирането на виновно неправомерно поведение
на водача на лекия автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № *******, чиято
гражданска отговорност ответникът не оспорва, че е била застрахована именно от
него.
Именно посредством заключението на приетата също без оспорване съдебна-
автотехническа експертиза съдът достигна до категоричен извод за механизма на
настъпването на ПТП и съобрази, че водачът на лекия автомобил „Фолксваген Поло“
е допуснал нарушение на чл. 44, ал.1 от ЗДвП - при
разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни
да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства.
Релевираното от ответника оспорване на конкретните обстоятелства, при които
е настъпило процесното ПТП т.е. оспорването на твърдения в исковата молба механизъм на настъпването му е неоснователно.
Експертните заключения, които бяха изслушани и приети, но без да са били
предмет на изрично оспорване от страна на ответника, категорично мотивираха
извода, че настъпването на ПТП е именно в резултат от нарушение на правилата за
движение по пътищата, което се намира в пряка причинно- следствена връзка с поведението
на водача на процесния лек автомобил „Фолксваген Поло“.
Съдът намира за неоснователни и доказани наведените от ответника доводи за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Заключенията
на изслушаната комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертизи
мотивират категоричен извод, че при настъпване на инцидента тялото на
пострадалата е било фиксирано от предпазен колан към седалката на автомобила, не
е било свободно движещо се в купето и по тази причина е получила ограничен брой
и обем травми. В тази връзка, съдът кредитира изводите на комплексната съдебно-
медицинска и авто- техническа експертиза, която изяснява точния механизъм, по
който е нанесена фрактурата.
Посредством заключението на приетата без оспорване комплексна съдебно-
медицинска експертиза, с участието на опитни експерти в медицинската област травматология
(д-р Б.) и неврохирургия (д-р П.), съдът установи естеството и характера на телесните
увреждания, които ищцата е получила, в следствие настъпването на процесното ПТП,
както установи и наличието на причинно - следствена връзка между конкретния
механизъм на настъпване на процесното ПТП и понесените травми.
Изводите за нетравматичния произход на Limbus vertebra на предния горен ръб
на 4-ти поясен прешлен се споделят напълно от настоящия състав на съда, поради
което за това заболяване от общ /нетравматичен/ характер ответникът не дължи
изплащане на застрахователно обезщетение – нито по претенцията за имуществени,
нито по претенцията за неимуществени вреди.
Доколкото причиняването на всички останали травми осъществява деликт, то
съдът приема, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за
реализиране на деликтна отговорност на причинителя на вредата, респ. за
възникване на задължение за изплащане на обезщетение от неговия застраховател
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.
На следващо място, за определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, съдът
съобрази няколко групи от фактори, които ще бъдат споменати, доколкото в
практиката си, ВКС на РБ приема, че понятието за справедливост по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с конкретна преценка на конкретни
обективни и субективни фактори.
Размерът на дължимото застрахователно обезщетение, следва да бъде
определен, като се отчита характера, обема и интензивността на неимуществените
вреди, естеството на травмата (само една травма, затрудняваща придвижването) и
продължителността на лечебно- възстановителния период от около три до четири месеца. Това е относително продължителен период на обездвижване и битови
неудобства, но както е посочено от съдебно- медицинската експертиза, само малка
част от него е прекарана в интензивни болки.
Пострадалата е в млада, в социално активна възраст, но при това не бяха
събрани достатъчно доказателства за това, да е била лишена от съществено важни
социални активности.
Прави впечатления, че в резултат от инцидента, не са настъпили трайни усложнения на опорно двигателния апарат на пострадалата,
макар лечението и възстановяването да са се развили в един среден по
продължителност период от време, а този факт определя травматичните увреждания, за които се дължи обезщетение, като
умерени до средни по степен на тежест т.е. незастрашаваща живота и здравето на
пострадалата. Според становището на вещите лица, по тялото на пострадалата не са
останали козметични белези, нито са настъпили усложнения.
В контекста на дефинирания от закона принцип на справедливостта при
определяне на размера на обезщетението, освен лимитите
на застрахователните обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за
2016г., непременно ще трябва да се отчитат и
социално- икономическите условия към момента на настъпването на вредите. В тази насока
винаги е необходимо да се отчитат и размерите на минимална и средната работна
заплата за периода, данни на НСИ за средната издръжка на домакинство и др.
икономически данни.
Според този
състав на Софийски градски съд - именно
социално- икономическите критерии за
справедливост са правно значимата условна граница между адекватния размер на
обезщетението и неговата прекомерност, в каквато насока са изрично наведените доводи
на ответника.
Неотдавна се разви
широка обществена дискусия, провокирала дори някои законодателни изменения
относно размерите на застрахователните обезщетения и темата продължава да бъде
актуална и обществено чувствителна.
Нито една
травма и свързаната с нея болка не е обективно съизмерима с пари, но тъй като обезщетението има формално компенсаторна функция, то размерите на
обезщетенията трябва да бъдат разумни и съответни
и на обществените разбирания за справедливост, а не само формалистично да
бъдат съобразявани единствено максималните лимитите по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ и застрахователните обезщетения да
се определят непременно към максимума.
В заключение съдът намира, че справедливия
размер на застрахователното обезщетение, което е легитимирана да получи
ищецата за претърпените вреди от счупване на кост на долния ляв крайник е оценим
на сумата от 30 000 (тридесет хиляди)
лева.
Ето защо, в крайна сметка и при определяне на обезщетението в духа на чл.
51, ал.2 от ЗЗД - ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата общо
сумата от 30 000 лева, като
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, породени от установените
в процеса травматични увреждания, а за разликата – над посочената сума и до
пълния размер на претендираното обезщетение за 60 000 лева, искът следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен.
По претенцията за присъждане на обезщетение за имуществените вреди, съдът
допусна изслуша и прие заключението на изготвената съдебно- медицинска
експертиза, която кредитира.
Експертното заключение установи, че направеният разход в размер на сумата
от 2273, 80 лева е бил обективно необходим, за да бъде осъществен и успешно
завършен лечебно- възстановителния период т.е. че е налице пряка причинно-
следствена връзка между заплащането на разхода от една страна и причиняването
на вредите при процесното ПТП.
Когато необходимостта за заплащане на медицинските разноски са резултат от
причиняване на деликт, те следва да бъдат признати като имуществени вреди и
ответникът следва да бъде задължен да изплати застрахователно обезщетение и за
тези вреди, стига те действително да са
заплатени от пострадалия. В конкретния случай са ангажирани достатъчно
убедителни доказателства, че сумата е заплатена от ищцата. По тази причина, доколкото
бе доказана по категоричен начин - претенцията за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди следва да бъде уважена изцяло до пълния претендиран размер,
като основателна.
По исковете с правно
основание чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва върху сумите на претендираните
застрахователни обезщетения за неимуществени и имуществени вреди;
Претенциите на ищеца се основават на разпоредбата на чл. 429, ал.3 от КЗ,
предвиждаща, че лихвите за забава се плащат от застрахователя,
считано от по-
ранната от двете възможни дати - датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или датата
на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице.
В настоящия процес, ищцата ангажира писмени доказателства, които обосноваха
тезата, развита в първото открито съдебно заседание, че застрахователят-
ответник в процеса е бил уведомен за настъпилото събитие на 18.07.2017г.,
когато пред него е била предявена писмена претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Съдът след преценка на съдържанието на претенцията и описаните в нея
приложения, намира че е била изцяло спазена общата разпоредба на чл. 380, ал.1
от КЗ предвиждаща вкл. и изрично задължение за предявили претенция за
доброволно изплащане на обезщетение пред застрахователя, да посочи номер на банкова сметка, ***ието. Тъй
като представените с претенцията документи са били достатъчни за преценка на
правото на ищцата да получи застрахователно обезщетение и за неговия размер, застрахователят в действителност е изпаднал в забава считано
от дължи лихвата, която би следвало да плати по чл. 409 КЗ, след изтичане на срока по чл.
405 от КЗ.
В конкретния
случай, с оглед съдържанието на отговора с изх. № НЩ -5121/02.08.2017г. /стр.41
от делото/, в който се твърди, че застрахователят „не бил в риск“ и „нямал
основание да изплати застрахователно обезщетение“ въпреки предоставените му
документи - съдът приема, че е
реализирана хипотезата на чл. 409 от КЗ, вр. с чл. 405 от КЗ, вр. с чл. 108,
ал.4 от КЗ и вр. с чл. 496, ал.2, т.2 от КЗ и ответникът е изпаднал в забава
считано от датата на постановяване на този обективно немотивиран писмен отговор
- 02.08.2017г. От тази дата следва да бъде присъдена и претендираната от ищцата
законна лихва, която ответникът е длъжен да заплати върху сумите на присъдените
застрахователни обезщетения.
Релевираните от
ищцата доводи, обосноваващи споделяната от процесуалния представител на ищцата
теза - за изпадането на застрахователя в забава, считано от настъпването на
процесното ПТП /уточнение от 18.10.2018г. на стр. 76-78 от делото/ не се
споделят от съда, тъй като според съда се основават на неправилно тълкуване на
действащия Кодекс на застраховането.
При това
положение, доколкото следва да се приеме тезата за изпадане на застрахователя
(ответник) в забава – считано от 02.08.2017г. претендираната мораторна лихва, за
периода от настъпването на ПТП до споменатата дата следва да бъде отхвърлена,
както за сумата, която следва да бъде присъдена като обезщетение за имуществени
вреди, така и за сумата, която се дължи като обезщетение за неимуществени
вреди.
По предявените
претенции за присъждане на съдебни разноски:
Ищцата, която претендира направените съдебни разноски е
представила списък по чл. 80 от ГПК за сумата от 5330 лева, включваща разходи
за събиране на доказателства и възнаграждение за процесуално представителство. Съразмерно
с уважената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК - ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата
от 2772 лева.
Ответното дружество също има право да получи от ищеца на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК съответна част от направените съдебни разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска и в рамките на представените списъци на
разноските по чл. 80 от ГПК /стр.61 и стр. 87/.
Изрично посочените разноски в съдържанието на списъка са общо 4630 лева без
ДДС, дължими за адвокатско възнаграждение.
В конкретния случай, съдът е длъжен да разгледа
направеното от ищцата възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
разноските за процесуално представителство. Това възражение е не основателно. Съдът
не счита за уместно да приложи редукция на възнаграждението, което е заплатено
за процесуално представителство от ответника на процесуалния му представител.
Това възнаграждение е по- високо от размера, предвиден в НМРАВ, а делото не се
отличава с прекомерна фактическа и правна сложност, но следва да се има
предвид, че възнаграждението е определено на пазарен принцип. Както ответника, така
и ищеца са представлявани от висококвалифицирани адвокати. Обстоятелството, че
представляващия ищцата адвокат се съгласил да осъществява представителство срещу
възнаграждение в рамките на чл.38 от ЗА не ангажира, нито обвързва преценката
на процесуалния представител на ответника - при преговорите за избор на
адвокат, който да го представлява, с оглед размера на неговото възнаграждение. Разноските за процесуално
представителство на ответника следва да бъдат уважени, без върху тях да бъде
начисляван ДДС, за какъвто няма данни да е бил реално начислен и заплатен. Заплащането
на данъка се установява с издаване на данъчна фактура или касов бон за облагане
с ДДС, а данъчен документ за начислен ДДС не е бил представен пред настоящия
съд, който съгласно указанията в т.1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, е длъжен
да провери дали разноските, които присъжда в действителност са били извършени
или са само уговорени, но не са направени като разход. Следователно, общия
размер на разноските, направени от ответника, които следва да бъдат присъдени на
ищцата съответно на разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК възлизат на 5420 лева
от които ответникът е легитимиран да получи общо сумата от 2222 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД с ЕИК *******и със
седалище ***, да заплати на Н.Ф. Е. с ЕГН ********** и съдебен адресат - адв. В.Н.,***,
на основание чл. 432, ал.1 от КЗ –
сумата от 30 000 лева (тридесет хиляди лева), представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, както и сумата от 2273, 80 лева (две хиляди двеста
седемдесет и три лева и осемдесет ст.), представляваща застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, настъпили
в следствие телесни увреждания при ПТП от 23.06.2016г., което е причинено от
водача на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № *******, заедно със
законната лихва върху посочената по- горе сума, считано от 02.08.2017г. до деня на окончателното плащане на
присъдената сума, като отхвърля иска
за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в частта за
разликата, над размера на присъдената сума и до пълния претендиран размер от 60
000 лева и както и претенцията с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за лихва върху
присъденото застрахователно обезщетение за имуществени и за неимуществени вреди,
за периода от датата на настъпване на процесното ПТП на 23.06.2016г. до деня на
писмения отказ на застрахователя на 02.08.2017г.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД с ЕИК *******и със
седалище ***, да заплати на Н.Ф. Е. с ЕГН ********** и съдебен адресат - адв. В.Н.,***,
на основание чл.78, ал. 1 от ГПК -
сумата от 2772 лева (две хиляди седемстотин седемдесет и два лева), за
съдебни разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Н.Ф. Е., да заплати на „З. „Б.и.“ АД
с ЕИК *******, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК - сумата от 3306, 20 лева (три хиляди триста и шест лева и
двадесет ст. лева) за съдебни
разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД с ЕИК *******, да
заплати по сметка на Софийски градски
съд - на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
- сумата от 2222 лева (две хиляди двеста двадесет и два лева),
представляваща съдебни разноски пред Софийски градски съд.
Плащането на задълженията към Н.Ф. Е. може да бъде
извършено чрез превод по посочена от ищцата банкова сметка ***: ***, която е
открита на името на ищцата в „И.А.Б.“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка
от страните.
СЪДИЯ: