РЕШЕНИЕ №1595
гр. Бургас, 18.07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, гражданска колегия, в
публичното заседание на единадесети юли през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Светлана Рачева-Янева
при
секретаря Илияна Гальова, като разгледа докладваното от съдията Светлана
Рачева-Янева гр. д. № 2681/ 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е образувано по искова молба на “Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София,
район „Младост”, ж.к.”Младост 4” – Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от Оле Бьорн Шулстъд против Т. Г. О., ЕГН **********,***4 за постановяване на
решение, с което да се установи, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1 049,52 лева като вземане по договори
от 05.01.2015г. и от 05.08.2015г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаването на заявлението на 11.01.2018г. до изплащането на вземането.
Излага се, че сумата се дължи по сключен договор за мобилни услуги № *********
от 05.01.2015г. за предоставяне на мобилни услуги за номер ********** и мобилен
апарат Nokia 130, по договор за мобилни услуги № ********* и по договор за
лизинг от 05.08.2015г. за мобилен номер ********** и мобилно устройство HTC
Desire 820 Dark Grey. Сочи се, че стойността на тази вещ – мобилното устройство
е 611.57 лева, които ответницата е следвало да заплати на вноски от по 26.59
лева всяка като част от месечните й вноски към доставчика. Отделно от това се
твърди, че ответницата е длъжник по пет броя фактури на доставчика с №
**********/ 10.09.2015г., № **********/ 10.10.2015г., № **********/
10.11.2015г., № **********/ 10.11.2015г. и № **********/ 10.12.2015г., по които
са отразени вземания на доставчика за абонаментни такси за периодите по тях в
общ размер на 43.54 лева за мобилен номер ********** и абонаментна такса за
мобилен номер ********** в размер на 33.72 лева; за мобилен номер **********
стойност на разговорите за процесния период в общ размер на 36.43 лева и за
втория номер мобилните данни и лизинговите вноски в общ размер на 128.11 лева
или стойностите по тези фактури с всички начислени вземания по тях са, както
следва: по фактура с № **********/ 10.09.2015г. – 55.25 лева, по фактура с №
**********/ 10.10.2015г. – 51.71 лева, по фактура с № **********/ 10.11.2015г.
– 39.27 лева, по фактура с № **********/ 10.12.2015г. за сумата от 18.31 лева.
Отделно от това ищецът твърди, че поради предсрочно прекратяване на договорите
между страните ищовото дружество е начислило във фактура с № **********/
10.01.2016г. сума от 379.77 лева като вземане за неустойка при предсрочно
прекратяване съответно за мобилен номер ********** в размер на 255.20 лева и за
мобилен номер ********** в размер на 124.57 лева. По тази фактура е начислена и
остатъчната стойност на мобилното устройство по втория договор – HTC Desire 820
Dark Grey, което е сбор от неплатените и предсрочно изискуеми лизингови вноски
в стойност от 505.21 лева и така цялото задължение по последната фактура
възлиза на стойност от 884.98 лева.
При
изложените твърдения за неизправност на ответницата дружеството претендира
установително решение за сборното си вземане от 1 049.52 лева, лихвата и
разноските по издадената заповед и по исковото дело. Ангажират се доказателства.
В
срока за отговор е депозиран такъв като с него не се оспорват твърденията за
наличието на двата абонаментни и лизингов договори, както и за ползването на
абонаментните услуги и таксите по тях, както не се оспорва и обстоятелството,
че договорите за прекратени. Оспорва се обаче претенцията на ищеца за
начислената неустойка на основание нищожност на клаузата при накърняване на
добрите нрави с нея; при нарушаване на принципите за справедливост и морал;
като прекомерна и неопределяема; и като уговорена най-вече с наказателна
функция. При условията на алтернативност се оспорва и като прекомерна. С тези
възражения се желае решение за отхвърляне претенцията за прекомерност. Не се
ангажират доказателства.
След
съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства
и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено
следното:
Предявените
искове са с правно основание чл.422 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1,
предл.1, чл.86 ал.1 и чл.92 от ЗЗД.
Няма
спор по фактите и се установява от договор за мобилни услуги между Теленор и Т.
от 05.01.2017г., приложение към него и декларация – съгласие, и договор за
мобилни услуги от 05.08.2017г., договор за лизинг от същата дата, приложение
към него и декларация – съгласие, че страните са били доставчик на мобилни
данни и продавач на лизингова вещ от една страна и потребител на мобилни данни
и купувач на лизингова вещ за периода от сключването на договорите –
05.01.2015г за срок от 24 месеца и от 05.08.2017г. за срок от 24 месеца.
Страните
не спорят, че договорите са прекратени преди изтичане на сроковете по тях, като
нямат спор и относно това, че те са прекратени по искане на ответницата.
Нямат
спор и относно правото на ищеца за начислени суми като абонаментни такси, услуги
и лизингови вноски по договорите за двата мобилни номера с титуляр Т.Г.О., а
това се установява и от издадените от ищеца фактури с № **********/
10.09.2015г. на стойност от 55.25 лева; № **********/ 10.10.2015г. на стойност
от 106.96 лева, № **********/ 10.11.2015г. на стойност от 106.23 лева; №
**********/ 10.01.2016г. на стойност от 1 049.52 лева, в която са отразени
всички вземания на търговеца вкл. и по гореописаните фактури, и кредитно известие **********/ 10.12.2015г.
със сума от 164.54 лева. От тези доказателства се установява, че част от
вземанията на ищеца са за потребление за отчетни периоди, за лизингови вноски и
за неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за услуги, която
неустойка е в размер на 379.77 лева.
Страните
не спорят и досежно обстоятелството, че тези задължения не са погасени чрез
плащане от страна на Т..
Спорът
между страните е по искането за присъждане в полза на ищцовото дружество на
сумата от 379.77 лева като неустоечно вземане на дружеството като се оспорва
като вземане, изчислено на нищожно основание между страните и то като договорка
за неустойка, която е неравноправна, противоречаща на добрите нрави и
принципите за справедливост и морал.
При тези факти и от правна страна съдът
намира искът за частично основателен в неоспорената му част. А досежно сумата
от 379.77 лева, която се търси като вземане за обезщетение поради предсрочно
прекратяване на договорите от потребителя, съдът намира този иск за
неоснователен със следните мотиви:
Съгласно
сключените между Теленор и Т. индивидуални абонаментни договора – абзац
последен от тях – в случаите на прекратяване действието им през уговорения 24
месечен срок по вина или инициатива на потребителя-абонат, потребителят –
абонат дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една от СИМ картите по тези
договори до края на определения срок.
Така
формулирана тази клауза е абсолютно нищожна като неравноправна по смисъла на
чл.143 от ЗЗП и е във вреда на потребителя, защото не отговаря на изискването
за добросъвестност и поставя страните в значително неравновесие в техните права
и задължения. Изначало още при подписване на договор за доставка на мобилни
данни, мобилният оператор – търговец е забранил под угрозата на парична санкция
на потребителя да прекратява едностранно действието на сключения помежду им
контракт, независимо по какви причини той желае да не се ползва повече от
услугите на търговеца. От друга страна за търговеца няма такава забрана да
упражнява това предоставено от закона – чл.79 и следващите от ЗЗД – право,
което като договорка е в противоречие с морала и добросъвестността. Тази
невъзможност на длъжника – ответник да търси разваляне или прекратяване на
договора при някакви причини и негова инициатива, го поставя в неравнопоставено
положение. Дори и при настъпването на обективи, независещи от страните промени,
потребителят е този, който не може да прекрати действието на договора, с оглед
съществуването на опасност от начисляване на парична санкция по метод и при
искане на търговеца, което е несправедливо поведение на по – силната страна по
договора.
Като
начислена на нищожно основание, искът за присъждане на сумата от 379.77 лева – вземане за неустойка за
предсрочно прекратен договор, следва да бъде отхвърлен.
С
оглед уважаването на претенцията и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
правно на разноски, които са редуцирани с оглед частичното уважаване на
исковете.
В
срока за възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е
сторено такова от пълномощника на ответната страна, но същото е неоснователно.
Уговореното и платеното от страна на ищцовото дружество възнаграждение на
пълномощника е в минималните размери по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата.
Разноските
са на обща стойност от 492 лева като сбор от държавни такси по двете дела и
платени възнаграждения за адвокат.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Т. Г. О., ЕГН **********,***4,
че в полза на “Теленор България” ЕАД,
ЕИК ********* със седалище гр.София, район „Младост”, ж.к.”Младост 4” – Бизнес
Парк София, сграда 6, представлявано от Оле Бьорн Шулстъд, че в полза на ищеца
‚Теленор България“ ЕАД съществува
вземане по договори № *********/05.01.2015г. за предоставяне на мобилни услуги
за номер ********** и мобилен апарат Nokia 130, договор за мобилни услуги №
********* и по договор за лизинг от 05.08.2015г. за мобилен номер ********** и
мобилно устройство HTC Desire 820 Dark Grey, както следва: 505.21 лева (петстотин и пет лева и двадесет и една стотинки) като
вноска лизинг след 01.01.2014г., 164.54
лева (сто шестдесет и четири лева и петдесет и четири стотинки) като задължения
за потребление за мобилен номер за предходен период, за които са издадени фактури
на доставчика с № **********/ 10.09.2015г., № **********/ 10.10.2015г., №
**********/ 10.11.2015г., № **********/ 10.11.2015г. и № **********/
10.12.2015г. и с № **********/ 10.01.2016г. за мобилен номер ********** и мобилен
номер **********, които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 451/ 01.02.2018г. по ч.гр.д. №
779 /2018г. на БРС, ведно със законовата
лихва за забава върху сумите от датата на сезиране на съда – 11.01.2018г. до
окончателното изплащане на задължението като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване съществуването на вземане в размер на
379.77 лева като вземане за
неустойка за предсрочно прекратяване на договора № *********/ 05.01.2015г. за
предоставяне на мобилни услуги за номер ********** и мобилен апарат Nokia 130, договор
за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 05.08.2015г. за мобилен
номер ********** и мобилно устройство HTC Desire 820 Dark Grey.
ОСЪЖДА Т. Г. О., ЕГН **********,***4
да заплати на основание чл.78, ал.,1 от ГПК на “Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София,
район „Младост”, ж.к.”Младост 4” – Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от Оле Бьорн Шулстъд деловодни
разноски по гр.дело № 2681/ 2018г. и по ч.гр.дело № 779/ 2018г. в общ размер от
492 (четиристотин деветдесет и два
лева).
Решението може да бъде обжалвано от
страните по въззивен ред пред БОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от
съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Светлана
Рачева-Янева
Вярно с оригинала:
И.Г.