№ 23527
гр. София, 30.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110128726 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. И. Л. срещу М. П. В. и Щ. Д. Б..
Ищцата твърди, че притежава правото на собственост върху 1/2 идеална част от
поземлен имот, находящ се в с. К., ул. „Ц. Б. 3“ № 120, с идентификатор 35239.6101.1545 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-77 от 21.12.2012 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с площ от 1820 кв. м., ТПН: урбанизирана, НТП: ниско застрояване (до 10 м.); стар
идентификатор: няма; номер по предходен план: 1545, кв. 1а, парцел VI; при съседи:
35239.6101.1546; 35239.6101.1547; 35239.6101.1700; 35239.6101.2016; 35239.6101.1702;
35239.6101.35; 35239.6101.33 и 35239.6101.2007, по силата на Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 108, том В1, рег. № 1115, дело 96 от 13.12.2023 г. по описа на нотариус
Стойка Пашова, с рег. № 045 в Нотариалната камара. Твърди, че в началото на месец април
2024 г. ответницата - М. В., която към онзи момент притежавала останалата 1/2 идеална част
от правото на собственост върху имота, я уведомила, че възнамерява да продаде своята
идеална част от поземления имот, както и притежавания от нея апартамент в сградата,
построена в имота, но не била сигурна за продажната цена. Ищцата твърди, че се
поинтересувала дали ответницата не възнамерява да продаде и идеални части от съседния
поземлен имот с идентификатор: 35239.6101.1546, находящ се на адрес: с. К., ул. „Ц. Б. 3“,
№ 118Б, и поземлен имот с идентификатор: 35239.6101.1547, находящ се на адрес: с. К., ул.
„Ц. Б. 3“, № 118А, които също били съсобствени, като получила утвърдителен отговор.
Ищцата твърди, че с ответницата постигнали съгласие последната да продаде на ищцата
своите идеални части от поземлени имоти с идентификатори: 35239.6101.1546 и
35239.6101.1547, в който случай ищцата щяла да се откаже писмено от правото си по чл. 33,
ал. 2 ЗС да изкупи съответната част от процесния имот с идентификатор 35239.6101.1545.
Ищцата сочи, че вместо да спази уговорката си и без да й предложи да закупи процесната
1/2 идеална част от процесния имот с идентификатор 35239.6101.1545 при конкретна цена,
ответницата дарила на ответника Щ. Д. Б. 1/20 идеална част от имота с Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 99, том 1-1, рег. № 845, дело № 80 от 26.04.2024 г. по описа на
нотариус Ж. Б., с рег. № 003 в Нотариалната камара. Непосредствено след това продала на
Щ. Д. Б. останалите 9/20 идеални части от горепосочения имот с Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 100, том 1-1, рег. № 846, дело № 81 от 26.04.2024 г. по описа
на нотариус Ж. Б., с рег. № 003 в Нотариалната камара.
Ищцата твърди, че договорът за дарение от 26.04.2024 г. е нищожен, като
симулативен – прикриващ покупко-продажба. Счита, че това се установява от факта, че
двата договора са сключени на една и съща дата, при един и същи нотариус и са с поредни
1
номера, а като условие за заплащане на част от продажната цена от кредитиращата банка е
било учредяването на договорна ипотека върху всички придобивани от ответника Б. 10/20
идеални части от правото на собственост върху имота, а не само върху посочените в
договора за покупко-продажба 9/20 идеални части от имота. Освен това, в нотариалния акт
за учредяване на договорна ипотека било вписано, че „У. Б.“ АД предоставя на ответника
банков кредит в размер на 185 130 лв. за закупуване на апартамент с идентификатор:
35239.6101.1545.1.4 и на цялата 1/2 идеална част от имот с идентификатор: 35239.6101.1545.
С оглед на това ищцата счита, че чрез договора за дарение на 1/20 идеална част от имота
ответниците са прикрили действителната си воля за продажбата на тази идеална част, ведно
с останалите 9/20 идеални части, с оглед на което договорът за дарение е нищожен. Твърди,
че при това положение следва да бъдат приложени последиците на прикритата сделка
съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД, която е покупко-продажба. В условията на евентуалност счита, че
мотивът на дарението противоречи на добрите нрави, тъй като липсва дарствено намерение,
тъй като лицата по сделката били чужди помежду си, а освен това е дарена много малка част
от имота. Сочи, че с договора за дарение се нарушават добрите нрави, тъй като единствената
цел на този договор е била ищцата да бъде лишена от правото на изкупуване. Твърди, че
доколкото договорът за дарение е привиден и следва да се приложат последиците от
договора за покупко-продажба, то ответницата е следвало да спази задълженията си по чл.
33 ЗС и да предложи на ищцата да закупи идеалните части от имота при същите условия,
което обаче не било сторено. Поради това ищцата твърди, че разполага с потестативното
право да изкупи процесната 1/2 идеална част от имота. Съобразно изложеното, моли за
постановяване на решение, с което договорът за дарение от 26.04.2024 г. на 1/20 идеална
част от имота да бъде обявен за нищожен като симулативен, прикриващ продажба,
евентуално поради накърняване на добрите нрави, и да бъде допуснато изкупуване от
ищцата на прехвърлените от първия на втория ответник общо 1/2 идеални части от имота
при условията на посочените по-горе сделки. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който
оспорват предявените искове. Ответницата М. В. оспорва да е уведомявала ищцата М. Л., че
възнамерява да продаде идеална част от поземления имот, както и притежавания от нея
апартамент в построената в процесния поземлен имот сграда. Твърди, че е в много добри и
близки отношения с цялото семейство на ответника, включително и с него самия, с оглед на
което решила да изпълни дарствено намерение в полза на ответника – Щ. Б.. Твърди, че
съгласно материалния закон няма пречка да се направи дарение на идеална част от
съсобствен имот в полза на трето лице, без да се предлага същата на останалите
съсобственици за изкупуване. Ответниците считат, че не се касае за забранен или
непозволен от закона резултат. Ответницата В. твърди, че и без сключването на договора за
дарение е имала възможност да продаде имота на трето лице, което не е съсобственик на
имота, тъй като поземленият имот има обслужваща функция и е обща част за всички
собственици на самостоятелни обекти в сградата, поради което не намира приложение чл. 33
ЗС. С оглед гореизложеното ответниците молят за отхвърляне на исковете. Претендират
разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за прогласяване
нищожността на договора за дарение, за който е съставен Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 99, том 1-1, рег. № 845, дело № 80 от 26.04.2024 г. по описа на нотариус
Ж. Б., с рег. № 003 в Нотариалната камара, сключен между ответниците, като симулативен и
прикриващ продажба, съединен с иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД за разкриване на прикритата
сделка, евентуално иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 226, ал. 3, пр. 1
ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за дарение поради това, че дарението или
мотивът, поради който то е направено, са противни на добрите нрави, и кумулативно
съединен с тях иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищцата следва да
установи при условията на пълно и главно доказване: 1/ по исковете по чл. 26, ал. 2, пр. 5
2
ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 226, ал. 3, пр. 1 ЗЗД – твърдените
пороци на сделката - че договорът за дарение е симулативен – че страните са целели
прикриване на договор за покупко – продажба, чиито правни последици действително са
желали да настъпят към момента на изповядване на сделката, и действително уговорените
между страните условия по договора; или че дарението или мотивът, единствено поради
който е направено то, са противни на добрите нрави; 2/ по иска по чл. 33, ал. 2 ЗС – че
ответницата М. П. В. и ищцата са били съсобственици на процесния недвижим имот на
заявените правни основания, сключени договори за покупко-продажба на идеалните части от
имота от М. П. В. на трето за съсобствеността лице, действително уговорените между
страните условия по договорите, както и предявяването на иска в двумесечен срок от
узнаване за сделките.
В тежест на ответниците е да докажат своите възражения, както и обстоятелството, че
на ищцата е предложено писмено от продавача да закупи идеалните части - предмет на
процесните договори при условията, при които те впоследствие са сключени.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване между страните по делото фактите, че М. В. е дарила на втория ответник Щ. Д.
Б. 1/20 идеална част от поземлен имот, находящ се в с. К., ул. „Ц. Б. 3“ № 120, с
идентификатор 35239.6101.1545 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-77 от 21.12.2012 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1820 кв. м., за което е съставен Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 99, том 1-1, рег. 845, дело № 80 от 26.04.2024 г. по описа
на нотариус Ж. Б., № 003 в Нотариалната камара, а непосредствено след това е продала на
втория ответник Щ. Д. Б. останалите 9/20 идеални части от имота, за което е съставен
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 100, том 1-1, рег. № 846, дело № 81 от
26.04.2024 г. по описа на нотариус Ж. Б., с рег. № 003 в Нотариалната камара; че искът по чл.
33, ал. 2 ЗС е предявен в законоустановения двумесечен срок от узнаване за сделките.
По доказателствата:
Представените с исковата молба писмени доказателства следва да се приемат като
допустими, относими и необходими за правилното решаване на спора.
Ищцата е поискала допускането на разпит на двама свидетели при режим на
довеждане за доказване на обстоятелството, че М. В. е желаела да продаде, а не да дари
имота на другия ответник. Съгласно чл. 165, ал. 2, изр. 2 ГПК искането е допустимо и
относимо, поради което следва да бъде уважено.
Искането на ищцата по чл. 190 ГПК за задължаване на ответниците да представят
заверени преписи от посочените документи - Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 99, том 1-1, рег. № 845, дело № 80 от 26.04.2024 г. по описа на нотариус Ж. Б., с рег. № 003
в Нотариалната камара, Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 100, том 1-1, рег.
№ 846, дело № 81 от 26.04.2024 г. по описа на нотариус Ж. Б., с рег. № 003 в Нотариалната
камара и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вписан в Служба по
вписванията под акт № 94, том 24, вх. рег. № 32566 от 26.04.2024 г. следва да бъде оставено
без уважение, тъй като посочените нотариални актове са представени в преписи, които не са
оспорени, а искането касае обстоятелства, които не са спорни между страните.
Ответниците са поискали допускането на разпит на двама свидетели при режим на
довеждане за доказване на отношенията между ответниците и тяхното дългогодишно
познанство и комуникация, и желанието на ответницата да дари процесната идеална част от
имота на ответника, което искане е допустимо и относимо, поради което следва да бъде
уважено.
Ответниците са поискали привличането на трето лице-помагач „У. Б.“ АД, ЕИК
*********, с доводи, че ответникът Щ. Д. Б. е сключил договор за ипотечен кредит с „У. Б.“
АД, ЕИК *********, по силата на който процесният недвижим имот е ипотекиран в полза на
банката. Правния си интерес от привличането на това дружество ответникът обосновава с
факта, че банката е ипотекарен кредитор на процесния имот и има пряк интерес от изхода по
настоящото дело.
3
Съгласно чл. 219, ал. 1, вр. чл. 218 ГПК привличането на трето лице като
подпомагаща страна е допустимо в хипотезите, при които това лице има право да встъпи в
процеса, за да помага на някоя от главните страни, което на свой ред е обусловено от
съществуването на интерес на третото лице решението по делото да бъде постановено в
полза на подпомаганата страна. В решение № 106/16.07.2018 г. по гр. д. № 4088/2017 г. на
ВКС, III г. о. е прието, че привличането на трето лице - помагач е обусловено от наличието
на правен интерес за страната, която иска привличането - чл. 218 ГПК. Интересът се състои
от постановеното в чл. 223 ГПК действие на решението по отношение на третото лице
(установително действие в отношенията на третото лице с насрещната страна и
задължителна сила на мотивите в отношенията му с подпомаганата страна). Интерес е
налице, в случай че страната, искаща привличането, има регресни права срещу третото лице,
спрямо които правата - предмет на първоначалните искове са преюдициални, т. е. следва да
са в причинна връзка. Следователно правният интерес се определя от материалноправните
отношения между привличащия и привлечения, които позволяват при неблагоприятно
решение по главните искове, първият да предяви иск против втория, в който процес третото
лице ще бъде подчинено на мотивите на постановеното решение. Предпоставките по чл. 218
- чл. 219 ГПК са условия за допустимост на акцесорното процесуално правоотношение. Чрез
привличането на трето лице – помагач главната страна цели не просто да улесни защитата си
срещу насрещната по процесуалното правоотношение страна, а преди всичко да обезпечи
своето правно положение по предявен в последващ процес бъдещ иск срещу третото лице,
като го подчини на задължителната сила на мотивите. В случая, за банката не е налице
правен интерес да участва в производството, тъй като взаимоотношенията по отпуснатия
кредит, с който е закупен имотът, не са предмет на настоящото производство и изхода на
спора по делото не би имал преюдициално значение за тях, съответно няма да бъдат
засегнати правата на банката да получи предоставения кредит за закупуване на имота или
учредената в нейна полза ипотека, а освен това при постановяване на решение във вреда на
подпомаганата главна страна, в нейна полза не би възникнало регресно право срещу третото
лице - помагач. При това положение, съдът намира искането по чл. 219, ал. 1 ГПК за
неоснователно и същото следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Щ. Д. Б., обективирано в
отговора на исковата молба за конституиране на „У. Б.“ АД, ЕИК *********, като трето
лице-помагач на страната на ответника.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 09.07.2025 г. от
13,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане на ищцата за доказване на сочените в исковата молба
обстоятелства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане на ответниците за доказване на сочените в отговора на
исковата молба обстоятелства.
УКАЗВА на страните да осигурят явяване на свидетелите, които са им допуснати при
режим на довеждане, за датата на насроченото първо по делото открито съдебно заседание и
ги предупреждава, че при неоснователно неявяване на свидетелите, съдът ще постанови
краен съдебен акт без събирането на тези гласни доказателства.
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата по чл. 190 ГПК.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищцата - и
препис от отговора на исковата молба.
Определението в частта, с която е оставено без уважение искането на ответника по
чл. 219, ал. 1 ГПК, подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчване на съобщението, а в останалата част – не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5