Мотиви към присъда № 387 от
09.09.2010г., постановена по НОХД № 503 по описа за 2010г. от Районен съд-
Търговище.
Подсъдимият
В.Н.Т. е предаден на съд с обвинение
в престъпление по чл. 343в, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, за това, че на 10.04.2010г.
в гр. Търговище управлявал МПС- л.а. „Тойота”, с рег. № Е 1919ВТ, без
съответното свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за същото деяние- с наказателно постановление 3019/09 от
10.09.2009г., изд. от Началника на РУ ва МВР- Сандански и накателно
постановление № 3020/09 от 10.09.2009г., изд. от Началника на РУ на МВР-
Сандански, двете влязли в законна сила на 10.12.2009г.
В
съдебно заседание обвинението се поддържа от представителят на държавното
обвинение, като безспорно доказано. Пледира за постановяване на присъда, с
която подсъдимият да бъде признат за виновен в повдигнатото му обвинение, като
му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” около средния, предвиден в
закона размер.
Подсъдимият
признава изцяло всички факти и обстоятелства по обвинението. Описва подробно
фактическата обстановка. Моли съда да постанови присъда, с която да му наложи
наказание „пробация”.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Със
заповед № 10013/03 на Началника на сектор ПП при ОД на МВР- Благоевград
свидетелството за управление на подсъдимият било отнето, на осн. чл. 157 ЗДвП.
С
наказателно постановление № 3019/09 от 10.09.2009г., изд. от Началника на РУ ва
МВР- Сандански и накателно постановление № 3020/09 от 10.09.2009г., изд. от
Началника на РУ на МВР- Сандански, двете влязли в законна сила на 10.12.2009г.,
подсъдимият е санкциониран за нарушение на чл. 150 ЗДвП- за това, че управлява
МПС без да е правоспособен водач.
На
10.04.2010г. на ПП- І- 4-, находящ се в общ. Търговище св. Д.Й.-***
осъществявал контрол за спазване на правилата за движение по пътищата от
водачите на МПС. На същата дата подсъдимият, без да е правоспособен водач на
МПС, предприел управление на л.а. м. „Тойота”, рег. № Е 1919 ВТ. При движението
му по ПП- І- 4, на територията на общ. Търговище, подсъдимият бил спрян за
проверка от дежурен екип на КАТ- Търговище. След проверка, било установено, че
подсъдимият не притежава свидетелство за управление на МПС. За констатираното
бил съставен АУАН № 642/10.04.2010г., за нарушение на чл. 150 ЗДвП, подписан
бед възражения от подсъдимия.
Съдът възприе описаната
фактическа обстановка след анализ на събраните по делото доказателства- обясненията
на подсъдимия, показанията на св. Д.Й., писмените доказателства- АУАН № 642 от
10.04.2010г., наказателно постановление № 3019/09 от 10.09.2009г., изд. от
Началника на РУ ва МВР- Сандански и накателно постановление № 3020/09 от
10.09.2009г., изд. от Началника на РУ на МВР- Сандански, двете влязли в законна
сила на 10.12.2009г., справка за нарушител, Заповед за прилагане на
принудителни административни мерки № 10013/ 11.11.2003г., издадено
от Началника на Сектор „ПП” при
ОД на МВР- Сандански.
Обстоятелството, че подсъдимият е неправоспособен водач на МПС,
т.е. не притежава съответното свидетелство за управление се установява от
приложената заповед за прилагане на принудителни административни мерки и
справка за нарушител. С факта
на административното отнемане на свидетелството за управление се преустановява притежаването му от титуляра, който
е изгубил качествата и уменията, позволяващи управлението на МПС и по
визираната причина представлява опасност за транспорта. Целите на закона,
очертани в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП - опазване живота и здравето на участниците в
движението, улесняване на тяхното придвижване, опазване на имуществото на
юридическите и физически лица, както и на околната среда от замърсяването от
МПС, не биха били постигнати, ако при нарушение водачите с отнето свидетелство
са поставени при по-благоприятен режим от тези, на които изобщо не е издавано
такова. Логическа последица от изложеното е приложимостта на чл. 343в, ал. 2 от НК
както по отношение на административно санкционирани водачи на МПС,
непритежаващи съответно свидетелство за управление, така и за тези, на които същото е отнето по реда на чл. 171, т. т. 1 и 4 от ЗДвП. На следващо място, обстоятелството, че
подсъдимият е управлявал МПС се установява, както от неговите самопризнания,
така и от показанията на св. Й.. Съдът даде вяра на показанията на св. Й.. Същите
са последователни, логични, отнасящи се до основни факти от предмета на
доказване.
От обективна страна, подсъдимият е управлявал
моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за правоспособност и в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние.
Престъплението по
чл. 343в НК е формално, на просто извършване за неговата съставомерност не се
изисква друг съставомерен резултат. За да е налице това престъпление е
достатъчно от обективна страна деецът да управлява МПС в едногодишен срок, след
като е бил наказан по административен ред за управление на МПС, без съответно свидетелство.
Други изисквания за съставомерността на деянието законодателят не е поставил.
Затова и с факта на самото управление при изложените предпоставки деецът
осъществява признаците на престъплението / в този см. решение № 707/2004 г. на
ВКС по н.д. № 385/2004 г., III н. о./.
От субективна
страна- деянието е извършено при форма на вината- пряк умисъл, при
интелектуалните и волеви характеристики на умисъл като форма на вина, на
каквито обстоятелства сочи конкретиката по делото. Безспорно подсъдимият е съзнавал,
че не притежава свидетелство за управление на МПС, както и че управлява
процедното в едногодишния срок от наказването му по административен ред за
сощото деяние.
Предвид изложеното,
поведението на подсъдимия се субсумира от правната норма на чл. 343в, ал. 2 във
вр. с ал. 1 от НК.
От изложеното следва извода, че с
деянието си подсъдимият е осъществил престъпление по чл. 343в, ал.2 във вр. с
ал.1 от НК, за което съдът го призна за виновен.
При индивидуализацията на наказанието, следващо се на
подсъдимия за извършеното престъпление, съдът се съобрази на първо място с
обществената опасност на този вид престъпление, която се обуславя от непосредствения обект на
засягане. Това са обществените отношения, свързани с безопасността на
транспорта, транспортните средства и съоръжения и здравето и живота на хората,
респ. на всички участници в движението по пътищата. В този смисъл управлението
на МПС без свидетелство за управление при хипотезата на конкретната правна
норма съставлява престъпление с висока степен на обществена опасност, която не
следва да се подценява или омаловажава. Този извод се обуславя и от
систематичното място, в което законодателят е поставил раздел ІІ- „Транспортни
престъпления”, в който се намира деянието по чл. 343в, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, а именно- глава единадесета- „Общоопасни престъпления”. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчете и данните, съдържащи се в справката за нарушител, изходяща от сектор КАТ - ОДП- гр. Благоевград с указани множество наказания по административен
ред, които очертават подсъдимия Т. като
системен нарушител с подчертана характерна упоритост за нарушаване на правилата
за движение. На следващо място съдът отчете и обстоятелството, че отново за
деяние по чл. 343в, ал. 2 от НК, подс. Т. е
освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно
наказание „глоба”. Предходните
осъждания на подсъдимия съдът също отчете като отегчаващо отговорността
обстоятелство. Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът взе предвид
самопризнанието на подсъдимия и искреното му разкаяние за извършиното. Мотивите и подбудите за извършване на
настоящето деяние също
следва да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство. Приедвид изложеното, съдът счете, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, при което и най- лекото, предвидено в
закона наказание, се явява несъразмерно леко. При това положение, на осн. чл.
55, ал. 1, т. 2, б „б” НК, съдът замени предвиденото наказание „лишаване от
свобода” с „пробация”. Предвид изложеното, съдът наложи на подсъдимия наказание
„пробация”, включващо следната съвкупност от пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 3 години, при периодичност 3 пъти
седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 3
години; „Безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 300часа, които да
бъдат положени положени в рамките на две години. Съдът счете, че при този вид и размер на наказанието ще се постигнат целите на индивидуалната и
генералната превенция.
Въз
основа на изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
Председател: