РЕШЕНИЕ№260898
гр. Пловдив, 19.03.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 6356 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.
Образувано по предявени от „Кредитреформ
България“ ЕООД против М.С.Т. и Р.С.М. (конституирани на основание чл. 227, ал.
1 ГПК на мястото на починалия ответник С.Р.М. с Определение от 04.11.2020 г.,
постановено по делото) пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на всяка от страните да заплати сумата
от по 250 лв. или по ½ ид.ч. от 500 лв. – главница по договор за кредит
№ ****г., сключен между С.Р.М. и „4финанс“ ЕООД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца с Договор за прехвърляне на вземания № ****ведно със
законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 08.06.2020 г., до окончателното й заплащане.
При
условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на посочените суми, ведно със законна
мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
08.06.2020 г., до окончателното й заплащане.
Ищецът
твърди, че между „4финанс” ЕООД,
опериращо на пазара за финансови услуги под търговска марка „Вивус“, и С.Р.М. е
сключен договор за кредит № ****г. по
реда на чл. 6 ЗПФУР, по силата на който на ответника е предоставена сумата в
размер на 500 лв., която се задължил да върне на кредитодателя в срок от 30 дни
с падеж на 03.07.2015 г. Процесната сума била предоставена на ответника чрез
„Изипей” АД на 03.06.2015 г. Съгласно условията на договора към главницата били
начислени лихви и такси, както следва лихва от 16, 84 лв. и такса за експресно
обслужване от 78, 16 лв. С настъпване на падежа на задължението ответникът е
изпаднал в забава, като считано от 04.07.2015 г. и на основание чл. 13.3 (а) от
ОУ към договора, кредитодателят започнал да начислява наказателна лихва,
формирана чрез надбавяне на основания лихвен процент, определен от БНБ – 10,03
%, към договорния лихвен процент върху неизплатената сума за периода на
просрочието. Кредиторът изпратил на длъжника уведомителни писма за актуалния
размер на дълга, но плащане на последвало. На 01.02.2018 г. кредитодателят
„4финанс” ЕООД сключил с ищцовото дружество договор за прехвърляне на вземания
№ ****., по силата на който били прехвърлени вземанията по процесния договор за
кредит в размер на сумата от общо 1 285, 80 лв., формирана както следва: сумата
от 500 лв. – главница, сумата от 660, 80 лв. – наказателна лихва, такси в
размер на 30 лв., сумата от 16, 84 лв. – договорна лихва и сумата от 78, 16 лв.
– такса за експресно разглеждане. От така посочените суми претендира единствено
вземането за главница. Цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за
извършената цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като от ищеца било изпратено
писмо в този смисъл до ответника. По така изложените съображения моли за
уважаване на предявения осъдителен иск, ведно със законните последици.
В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника С.Р.М..
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по
чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на
ответника.
Ответникът С.Р.М. е получил лично препис от исковата молба на адреса
на основание чл. 45, ал. 1 ГПК, като в законоустановения за това срок по чл.
131, ал. 1 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба.
След изтичане на срока за отговор
и след постановяване на определението за насрочване на делото в открито съдебно
заседание, ответникът е починал, като в производството по делото на негово
място са конституирани ответните страни М.С.Т. и Р.С.М., за което са надлежно уведомени.
Ответникът
Р.С.М. е редовно призован за съдебното заседание, проведено на 23.02.2021 г. на
основание чл. 45, ал. 1 ГПК – получил лично призовката, а ответната страна М.С.Т.
– на основание чл. 44, ал. 1, предл. посл. ГПК при отказ да получи книжата,
надлежно удостоверен от длъжностното лице.
Въпреки
редовното им призоваване ответните страни не са се явили в съденото заседание
за разглеждане на делото.
Следователно налице са
предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно –
ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован
за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба
за разглеждането му в негово отсъствие.
Налице е и третата кумулативно
изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от
събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата
претенция е вероятно основателна, доколкото в производството са представени
писмени доказателствени средства, които са в подкрепа на изложените от ищеца
твърдения.
По
така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в
полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от
последния разноски в исковото производство в общ размер от 150 лв., от които 50
лв. за заплатена държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М.С.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във връзка чл. 6 ЗПФУР и чл. 99 ЗЗД на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Шандор Петьофери“ № 10, сумата от 250 лв. – ½
ид.ч. от главница в общ размер от 500 лв. по договор за кредит № ****г.,
сключен между С.Р.М. и „4финанс“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на
ищеца с Договор за прехвърляне на вземания № ****ведно със законна мораторна
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.06.2020
г., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Р.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във връзка чл. 6 ЗПФУР и чл. 99 ЗЗД на „Кредитреформ
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Шандор Петьофери“ № 10, сумата от 250 лв. – ½ ид.ч. от главница
в общ размер от 500 лв. по договор за кредит № ****г., сключен между С.Р.М. и
„4финанс“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за
прехвърляне на вземания № ****ведно със законна мораторна лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.06.2020 г., до окончателното
й заплащане.
ОСЪЖДА М.С.Т. и Р.С.М.
да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Кредитреформ
България” ЕООД сумата от 150 лв. – разноски в производството по гр.д. № 6356/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването
му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала! ПК