Решение по дело №3/2022 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 27
Дата: 24 февруари 2023 г.
Съдия: Борислав Александров Илиев
Дело: 20225200900003
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Пазарджик, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двА.есет и
четвърти февруари през две хиляди двА.есет и трета година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
като разгледа доклА.ваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело №
20225200900003 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 247 и 248 от ГПК.
Производството по делото пред настоящата инстанция е приключило с Решение №
133 от 14.12.2022г. по т.д-№ 3/2022г. на Пазарджишки окръжен съд с което съдът се е
произнесъл по „предявените искове от „Юридическа Агенция „П. И К. ” ООД ЕИК
*********, гр. Пазарджик, представлявано от управителя Л. А. П. против И. С. С., ЕГН
**********, и С. Н. Д. - С.а ЕГН **********, двамата от с. И.за заплащане на „Юридическа
агенция „П. и К."" ООД гр.Пазарджик, ЕИК ********* на сумата от по 30000.00лева
,частични претенций по чл.288,ал.1 във вр.с чл.286 от ЗЗД ведно със законната лихва от
датата на завеждане на иска до окончателното и плащане, като неоснователни",като е
^ОСЪДИЛ „Юридическа Агенция „П. И К." ООД ЕИК *********,гр. Пазарджик,
представлявано от управителя Л. А. П. да заплати на А.в. Б. Е. В. от САК, сумата в р-р на 2
930лева, представляваща А.вокатско възнаграждение по чл.38ал.1.т,2 от ЗА.в. за
осъществено процесуално представителство по делото ,с оглед отхвърлянето на иска на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Против решението е подА.ена въззивна жалба вх. № 934/30.01.2023г. от ищците, и
молба по чл.247 от ГПК от ответниците вх.№1885/23.02.2023г. които са в процес на
А.министриране.
По делото е постъпила и молба вх.933/30.01.2023г. от ищците,чрез А.в.П.П. с искане
по реда на чл.248 ГПК.Счита, че не са налице законовите основания за присъждане на
А.вокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, тъй като ответниците И.
С. и С. Д. не могат да бъдат възприети като „материално затруднени лица". Това било така,
защото по делото се събрали категорични доказателства, че:
1/ По т.д. №371/2021г. на ПАС по т.д.№39/2020г. на ПзОС, на всеки от двамата
ответници - И. С. и С.-Д. е присъдено обезщетение по застраховка „ГО" в размер от по 150
000лв., ведно със законната лихва от 30.08.2018Г. до окончателно изплащане на вземането.
2/ В рамките на изпълнителни дела №№907, 908, 909 и 910 по описа на ЧСИ №924 Г.
К. за 2021г., присъдените на С.и суми са били събрани и са им били преведени изцяло през
м.01.2022г., както следва:
2.1/по изп.д.№907/2021г. на И. С. са били преведени 60 569.75лв. на 06.01.2022Г.
1
2.2/ по изп.д.№908/2021г. на И. С. са били преведени: -100 000лв. на 21.12.2021Г.-20
786.46 на 06.01.2022г.
2.3/ по изп.д.№909/2021г. на С. Д. са били преведени 60 695.35лв. на 17.01.2022г.
2.4/по изп.д.№910/2021г. на С. Д. са били преведени: -100 000лв. на 11.01.2022Г. -21
235.76 на 17.01.2022г.
Следователно, на двамата общо били изплатени 363 287.32лв.
Тази сума е напълно достатъчна, за да се приеме, че ответниците не са имали
материално затруднение да поемат съдебните си разходи по настоящото дело, което е с
материален интерес от 60 000лв. и възнаграждението за един А.вокат за една инстанция
възлиза на около 3000лв. общо за двамата ответници.
Ето защо незаконосъобразно, в противоречие с правилата на морала и в разрез с
правораздавателния интерес е да се присъжда възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ на лица, твърдящи, че са в затруднено материално положение, за които
доказателствата по делото категорично сочат точно обратното.
С оглед на изложеното, на основание чл.248 от ГПК, моли да се измени Решение №
133 от 14.12.2022г. по т.д.№ 3/2022г. на Пазарджишки окръжен съд в частта за разноските,
като отхвърлите като неоснователно искането за присъждане в полза на А.в.Б. Е. В. от САК
на възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.в. за оказана безплатна помощ на „материално
затруднени лица", а именно -на ответниците И. С. и С. Д. С.а.
В срок е постъпил отговор на молбата по чл.248 от ГПК от ответниците,чрез
пълномощника им А.в.Р.М. от САК .Счита ,за напълно неоснователно твърдението на
пълномощника на ищеца,че не следвала да и се присъжда А.в.хонорар за оказана блезплатна
правна помощ,като се твърди,че не са налице предпоставките за това.Тези аргументи били
неоснователни и напълно произволни.В случая с всеки от доверителите и е била уговорена
безплатна правна помощ на осн.чл.38,ал.1,т.2 и ал.2 от ЗА ,тъй като доверителите и са
материално затруднени лица,като в тази връзка е скрючен и договор за правна защита и
съдействие,който представя с настоящата молба.При даване ход на устните съзтезания е
представен списък по чл.80 от ГПК ,като е претендирано присъждане на А.вокатско
възнаграждение определено от съда ,на осн.чл.38,ал.2 и ал.1,т.2 ,във вр. с чл.36,ал.2 от
ЗА.в.Твърди,че в настоящия случай е налице договор за правна защита и съдействие
,съдържащ уговорка за предоставяне на безплатна правна помощ.ОБщия принцип та 36,ал.1
от ЗА е ,че А.вокатът има право на възнаграждение за своя труд.Ето защо са налице
предпоставките за уважаване на искането за присъждане на А.вокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ответницитеу по иска.Моли да се остави без уважение
молбата на ищеца,чрез пълномощника му А.в.П.П. с правно осн.чл.248, от ГПК за изменение
на решението в частта за разноските,тъй като същата е недопустима и напълно
неоснователна.Представя договор за правна защита и съдействие в оригинал.
При така установеното от фактическа страна съдът намира следното:
На първо място съдът констатира служебно, че в така постановеното решение е била
допусната очевидна фактическа грешка.
Установи се, че в мотивите на решението си /стр.12 ,абзац 1/ неправилно е
посочено,че се претендира присъждане на А.вокатско възнаграждение на А.в.Б.В. за оказана
безплатна правна помощ ,вместо правилното „А.в.Р.М.“.В тази връзка следва да се посочи,че
А.в.Б.В. е преупълномощен А.вокат по делото,като същата за последното съдебно заседание
е претендирала присъждане на разноски в полза на упълномощилия А.вокат ,т.е
А.в.Р.М..Видно от представеното по делото пълномощно за процесуално представителство,
със същото ответниците са упълномощили именно А.в.Р.М. да ги представлява ,порА.и
което и А.в.възнаграждение следва да се присъди в нейна полза.В диспозитива на
съдебното решение също е допусната очевидна фактическа грешка ,като отново неправилно
е посочено,че се осъжда ищеца да заплати на „А.в.Б.Е.В. ,вместо правилното на
„А.в.Р.М.“.Горното налага без да е необходимо внасяне на делото в открито съдебно
заседание за бъде допусната поправка на ОФГ в мотивите и диспозитива на съдебния акт в
посочения по-горе смисъл.
2
Съдът намира искането по реда на чл.248 ГПК за процесуално допустимо ,порА.и
което следва да бъде разгледано. Молбата обаче се явява неоснователна.
В конкретната хипотеза с решението си съдът е приел,че се претендират направени по
делото разноски съгласно представени списъци на разноските по чл.80 от ГПК ,като е
приел,че от ответниците е направено искане за присъждане на А.в. възнаграждение по чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА.в. на А.в.Б.В. от САК за оказана безплатна помощ на материално
затруднено лице. Съдът е определил А.в. възнаграждение съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1/2004 г. за мин. А.вокатски възнаграждения, с оглед изхода на делото съгл. чл. 78, ал. 3
от ГПК, в размер на 2 930 лева , което е възложил върху ищеца за заплащане на А.воката.
В тази връзка следва да се посочи,че съгласно чл.38,ал.2 от ЗА.в. ,когато А.вокатът
оказва безплатна А.вокатска помощ , ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски,А.вокатът има право на А.вокатско възнаграждение.Съгласно
установената от съдилищата съдебна практика,фактическия състав на чл.38,ал.2 от ЗА.в.
,при който на А.воката,оказал безплатна правна помощ ,с е присъжда А.в.-възнаграждение е
осъществен дори при липса на договор за правна помощ ,тъй като принципът на чл.36,ал.1
от ЗА е ,че А.вокатът има право на възнаграждение за своя труд , а размерит му ,за разлика
от хипотезата на чл.36,ал.3 от ЗА.в. ,се определя от съда по императивната рапоредба на
чл.38,ал.2 от ЗА.в. въ рамкита н предвидения в Наредба №1 за минималните размери на
А.в.възнаграждения.
Отговор на въпроса относно преценката на съда дали страна има право на безплатна
А.вокатска защита е дА.ен в определението по ч. т. д. № 997/2021 г. на І т. о. на ВКС,
постановено в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК при допуснато частно касационно
обжалване - Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна
помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на
конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е: правна
помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. При така установените
релевантни факти съдът приема, че са налице предпоставките за присъждане на А.вокатско
възнаграждение по реда на чл.38 ал. 2 от ЗА.в.
Ето защо следва да се остави без уважение молбата на ищеца,чрез пълномощника му
А.в.П.П. с правно осн.чл.248, от ГПК за изменение на решението в частта за разноските,като
неоснователна.
Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд

РЕШИ:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в мотивите и
диспозитива на Решение №113 от 14.12.2022г. по т.д.№3/2022г. по описа на ОС Пазарджик
3
,като вместо неправилно посоченото :“А.в.Б. Е. В.“ ,да се чете :„ А.в.Р. И. М.“ …
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по реда на чл.248 от ГПК за изменение на
Решение № 133 от 14.12.2022г. по т.д.№ 3/2022г. на Пазарджишки окръжен съд в частта за
разноските за отхвърляне като неоснователно искането за присъждане в полза на А.в.Б. Е. В.
от САК на възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.в. за оказана безплатна помощ на
„материално затруднени лица", а именно -на ответниците И. С. и С. Д. С.а.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пловдивския Апелативен съд.
Препис от решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на съдебните
решения.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
4