№ 636
гр. София , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20201000504147 по описа за 2020 година
С Решение № 4772 от 06.08.2020г., постановено по гр.д.№ 3159/ 2019г.,
І-27 състав на Софийски градски съд, ГО, е осъдил Прокуратурата на
Република България на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да заплати на С. Б.
КР. сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази су ма, считано от
дата на прекратяване на наказателното производство 19.01. 2017г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен за разлика та над
20 000 лв. до 250 000 лв. Със същото решение са отхвърлени искове те с
правно основание чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ за сумата от в размер общо на
188 505лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вре ди,
включваща: 39 000 лв., представляваща левовата равностойност на 20 000
евро - заплатено капаро за покупка на имот на „зелено“ , съгласно пред
варителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.11.2010г.; -
120 505 лв., представляващи цената, на която е продаден на публична
продан семеен апартамент; 17 000 лв., представляващи разходвани семейни
спестявания, ползвани за погасване на потребителски кредит; 12 000 лв. –
неизплатено трудово възнаграждение за периода на оставане без работа, но не
повече от 6 месеца, съгласно КТ. Ищецът е осъден да заплати д.т. в полза на
СГС в размер на 5.00лв., на основание чл.77 от ГПК.
Решението е обжалвано от двете страни – от ищеца в отхвърлената част
на иска за обезщетяване на неимуществените вреди и в отхвърлител ната част
на обезщетението в размер на 12 000 лв., неизплатено трудово въз
1
награждение за периода на оставане без работа, но не повече от 6 месеца, а от
ответника – в уважената част на иска за обезщетение на неимуществени
вреди, ведно с присъдената законна лихва, с подробно изложени съображе
ния в обстоятелствената част на жалбите. Всяка страна оспорва жалбата на
другата страна.
Софийски апелативен съд, след като обсъди оплакванията в жалбите
във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбите са допустими – подадени са в срока по чл.259 от ГПК и са
срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съде бен
акт.
Преценявайки основателността на жалбите, съдът взе предвид след
ното:
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно ос
нование чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – претендират се обезщетения за имуще
ствени и неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконно обвине
ние в извършване на престъпление, за което воденото срещу ищеца наказа
телно производство е прекратено. В частта, с която са отхвърлени претен
циите за обезщетяване на имуществени вреди за 39 000 лв., представляваща
левовата равностойност на 20 000 евро - заплатено капаро за покупка на имот
на „зелено“, съгласно предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 22.11.2010г.; - за 120 505 лв., представляващи цената, на
която е продаден на публична продан семеен апартамент и за 17 000 лв.,
представляващи разходвани семейни спестявания, ползвани за погасване на
потребителски кредит, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
За да постанови обжалваното решение, съставът на СГС след подро бен
анализ на събрания по делото доказателствен материал, е приел, че са на лице
предпоставките на чл. 2 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на дър
жавата чрез прокуратурата, която е повдигнала и поддържала обвинение сре
щу ищеца за престъпление от общ характер, производството по което е пре
кратено поради недоказаност на обвинението. За неоснователно е намерено
възражението на ответника по чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, тъй като съпричиняване е
налице, когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена
ръзка с поведението на пострадалия, т.е. когато с действията си по време на
наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повди
гане и поддържан на незаконно обвинение, но не и когато е упражнил свое
процесуално право, гарантиращо му приключване на наказателното произ
водство в разумен срок.
При обосноваване размера на претенцията за неимуществени вреди
съдът е съобразил тежестта на обвинението, характера и интензивността на
причинените на ищеца морални болки и страдания от воденото наказателно
производство, общата продължителност на производството от около 6 годи
ни; задържането му за срок от 11 месеца, свързано с търпяни неудобство,
притеснения и несигурност е приел, че сумата от 20 000 лв. е справедливото
обезщетение за доказаните болки и страдания. За недоказани са приети твър
денията, че по време на престоя в ареста е заболял от парадонтоза и че е имал
психични проблеми, като и причинно-следствената връзка между дей ствията
2
на длъжностни лица от прокуратурата с публикации в интернет от носно
задържането на ищеца. За да отхвърли иска за обезщетяване на иму ществени
вреди в размер на 12 000 лв., неполучено трудово възнаграждение за 6
месеца, съдът е приел за неустановено по несъмнен начин, че прекратя ването
на трудовото му правоотношение е свързано с незаконното обвине ние на
ищеца.
Решението е правилно досежно изводите за наличие на данни, обосно
ваващи отговорността на Държавата в лицето на Прокуратурата на РБ и на
основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите му в тази част.
По делото категорично са установени елементите на фактическия със
тав на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ – в хипотезата на повдигнато срещу лицето
обвинение за умишлено престъпление, наказателното производство по кое то
е прекратено на основание чл.369, ал.4 НПК/отм./-поради неотстранени
съществени нарушения на процесуални правила, което е предпоставка за ан
гажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ, коя
то е повдигнала обвинението. Настоящият състав изцяло споделя непроти
воречивата практика на съдилищата по въпроса за приравняването по прав ни
последици, с оглед основанието за ангажиране на отговорност за вреди по
ЗОДОВ, прекратяването на наказателното производство от прокурату рата на
основание чл.243, т.2 НПК, и от съда в случаите на чл.369, ал.4 НПК/отм./,
тъй като основанието за прекратяването е едно и също. В този смисъл е
Решение № 291/16.11.2011г. по гр.д. № 109/2011г. на ВКС, ІІІ г.о. , с което е
даден отговор именно на въпроса дали прекратяването на наказа телното
производство на основание чл.369, ал.4 НПК следва да бъде подве дено под
хипотезата на недоказаност на обвинението, което да съответства на
основанието за търсена на отговорност по ЗОДОВ по чл.2,ал.1,т.3- дея нието
не е извършено от лицето.
Неоснователно е оплакването на Прокуратурата на РБ за неправилна
квалификация на исковете от първоинстанционния съд по чл.2,ал.1,т.3 от
ЗОДОВ, а не по чл.2б ЗОДОВ за ангажиране отговорност за дейност на орга
ните на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решава не
на делото в разумен срок. Не било съобразено, че именно бездействието на
прокуратурата е довело до прекратяване на производството на основание
чл.369,ал.4 НПК, както и че разпоредбата на чл.2бЗОДОВ била приета след
цитираното Решение на ВКС от 2011г. Правната квалификация на иска съ дът
извежда въз основа изнесените в исковата молба фактическите осно ва ния и
петитум, които в случая изцяло припокриват хипотезата на чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ. Неоснователно е и поддържаното във въззивната жалба възра жение
по чл.5 ЗОДОВ за съпричиняване на увреждането поради използване от
ищеца на правната възможност на производството по Гл.26 НПК „Уско
ряване на наказателното производство“, от което се прави извод, че по него ва
воля не се е стигнало до признаване от компетентен орган евентуалната
незаконност на обвинението по повдигнатото обвинение, т.е. ищецът е пре
пятствал оневиняването си. Упражняването от ищеца на разписани от зако на
правни възможности не е и не може да се тълкува като поведение, с което да
допринася за собственото си увреждане. А, направеното от ответната про
куратура съждение, че по този начин ищецът е препятствал евентуалното си
оневиняване, е неотносимо към защитния способ по чл.5 ЗОДОВ, тъй като
освен, че е в сферата на предположенията, ищецът търси обезщетение в хи
3
потезата на прекратяване на наказателното производство по чл.2,ал.1,т.3
ЗОДОВ, а не за „евентуална“ оправдателна присъда.
По жалбата на страните срещу присъдения от състава на СГС размер на
обезщетението за неимуществени вреди, намира следното:
Обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на при
чинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и
претърпени вреди. Размерът на обезщетението се определя съобразно дейст
вително претърпените вреди от ищеца, болки и страдания, преценени с ог лед
общия критерии за справедливост по чл.52 от ЗЗД /т.11 от ТР №3/2005 на
ОСГК/.
Присъденото от състава на СГС обезщетение въззивният съд намира за
съответно на доказаните болки и страдания, търпени в следствие на нака
зателното производство.
Релевантни за определяне на обезщетението са следните обстоятелст ва:
тежест на повдигнатото обвинение, което е за тежко умишлено престъп ление
по чл. 252, ал. 2, пр.1 и пр.2, вр. ал.1,вр. чл.20,ал.2 вр.ал.1 от НК – за това, че в
съучастие като извършител с още три лица, без съответно разре шение са
извършвали по занятие банкови и други финансови сделки /предо ставяне на
парични заеми срещу 20 процента месечна лихва и срещу обе пе чение
прехвърляне на собственост на недвижим имот/ както и платежни ус луги, за
които се изисква такова разрешение, като са причинени значителни вреди и
са получени значителни неправомерни доходи, за което е предвиде но
наказание „лишаване от свобода от 5 до 10 години“; посочената в иско вата
молба и установена продължителност на наказателното преследване - от
12.04.2011г., когато със Заповед № 2014 е задържан за 24 часа, до 19.01.
2017г., когато е потвърдено постановлението за прекратяване на наказател
ното производство, или около пет години и десет месеца; взетите мерки за
неотклонение и тяхната продължителност – „задържане под стража – общо 11
месеца, начиная от 12.04.2011г. до 12.03.2012г., изменена в последствие в
„домашен арест“ в продължение на 40 дни.
Свидетелката К., съпруга на ищеца, сочи, че задържането му заедно с
още хора станало показно в едно от заведенията на квартала. Вечер та с
белезници и с трима цивилни полицаи дошли в дома им, направили обиск и
отвели съпруга й в 05 РУ на МВР. След това започнал целият тор моз, който
се отразил зле на цялото семейство. Нямал реална възможност за телефонен
контакт с децата си от ареста, които впоследствие разбрали, че баща им е
задържан, което ги разстроило за дълго време; престоят в ареста се отразил на
съпруга й много зле, липсвали му децата и контакта с тях; поради
задържането му, го уволнили от работа; семейството останало само с
доходите на свидетелката, която трябвало да се грижи и за двете деца, поради
което трябвало да търси помощ от роднини; трудно поемала и финан совите
задължения, между които и погасяване на вноски по кредити, което в един
4
момент й се оказало невъзможно, поради липса на средства. В ареста му се
появили психически проблеми; венците започнали да му се възпаля ват,
получил парадонтоза; пиел лекарства за психиката; от него разбрала за
тежките условия в ареста. Нямало промяна към него от близките, които добре
го познават, но усетила промяна в хората от квартала.
От показанията на свидетеля В., водещ дело по ЗОДОВ срещу
Прокуратурата на РБ, съкалийник на ищеца, с когото са били в ареста през
по-голямата част от престоя на ищеца, се установява, че състоянието му било
доста изнервено; постоянно пушил – по две-три кутии на ден; бил нестабилен,
притеснявал се за семейството си, за финансите и кредитите; че условията в
ареста са не човешки – първо били трима човека, след това шест на
шестнадесет кв.м.; започнали да му капят зъбите, имал парадонтит, но ни кой
не му обръщал внимание; имал изтръпване на крайници, за което ходел на
преглед; изпускал си нервите пред него, плачел; най-много се измъчвал,
затова че никога не е бил криминално проявен и че го задържат „ей така, без
нищо“.
Настоящият състав кредитира свидетелските показания, в частта, с
която са преки и непосредствени, като не са в противоречие с останалия
събран по делото доказателствен материал.
От представената от затвора медицинска документация се установява,
че по повод оплаквания на ищеца – силна болка в кръста и изтръпване на
долни крайници /дископатия/ е прегледан от невролог и му е изписано лече
ние. Няма документация за извършени други медицински прегледи, съот
ветно за назначено лечение. С исковата молба е представена психиатрична
консултация, изготвена от психиатър специалист, включен в списъка на ве
щите лица в СГС, която има характер на частна психиатрична експертиза,
поради което не се ползва с доказателствена сила и не подлежи на обсъжда
не.
С исковата молба са представени извадки от интернет за материали,
съдържащи информация за арестите на обвинените в лихварство. Освен че, в
никой от материалите не се сочи името на ищеца, последният в исковата
молба не се позовава на медийно оповестяване на случая.
При тези данни, като съобрази възрастта на ищеца – на 37 години към
момента на образуване на производството; тежестта на повдигнатото обви
нение, което е за тежко престъпление от общ характер; общата продължи
телност на наказателното производство от близо 6 години, което е неразум но
дълъг срок за досъдебна фаза, дори предвид факта, че обвинение е пов
дигнато на четири лица; наложената и изтърпяна от ищеца мярка за неоткло
нение „задържане под стража“, продължила единадесет месеца; претърпе ните
от ищеца тревоги, притеснения и грижи във връзка с обвинението, осо бено
интензивни по време на престоя му в ареста, през който освен теж ките
5
условия на живот, е бил в невъзможност да поема грижите и сериозните
семейни и финансови ангажименти, включително и такива към кредитни ин
ституции, споделя извода, че сумата от 20 000 лв. е справедливо обезщете ние
на неимуществените вреди, получени вследствие на незаконното обвине ние.
За да не уважи жалбата на ищеца, съдът съобрази, че няма надлежни данни за
влошаване на здравословното му състояние в следствие на репре сията, като
досежно твърдяната парадонтоза липсва медицинска документа ция,
включително и такава за зъбния му статус преди ареста, а досежно дис
копатийните оплаквания, освен че няма надлежно установена причинно-
следствена връзка с производството, ищецът не се позовава на същите в ис
ковата молба; наказателното преследване се е развило само в досъдебната
фаза на наказателния процес и не е внасян обвинителен акт в съда срещу
ищеца, като същото е водено срещу няколко лица; обстоятелството, че на
петата година, след обстоен анализ на събраните доказателства и приемайки
за недоказано по надлежен начин на системност на инкриминираното дея ние,
като инцидентното сключване на договори по чл.240 ЗЗД не е инкрими
нирано от закона, с Постановление от 01.04.2016г. прокурор от СГС е пре
кратил наказателното производство поради недоказаност на извършеното
престъпление, при това след изчерпване на всички възможности за попъл
ване на доказателствата. По жалба на пострадалото лице съдът е отменил
постановлението за прекратяване, но в указания срок не са извършвани про
цесуално-следствени действия, обусловило прилагането на чл. 369, ал.4
НПК/отм./, т.е. периодът, през който е търпял притеснения от предприемани
срещу него процесуални действия е бил по-кратък. За да не увеличи присъ
дения от състава на СГС размер, настоящият състав изхожда и от практи ката
на съдилищата в сходни случаи и от социално-икономическите условия на
живот в страната ни към процесния период.
За да не уважи жалбата на Прокуратурата на РБ съдът дава сериозен
превес на преживяното и сериозните последиците за психиката на ищеца по
повод престоя му в ареста, продължил близо година, през която е бил лишен
от възможността да бъде при близките си, да се грижи за децата, да работи, да
поддържа морално и финансово жизнения стандарт на семейството си и да
изпълнява ангажиментите си по проекти и отпуснат банков кредит, което
освен страданията и унижението, че е подсъдим и че е в ареста, му е създа
вало допълнително притеснения и тормоз. Изнесеното от свидетелите, че е
бил сринат и много потиснат доказва по несъмнен начин твърдените болки и
страдания по време на престоя му в ареста, които неизбежно имат сериоз ни
последици върху психиката му за по-дълъг период от време. Същият е бил на
37 години, семеен с две малки деца, работещ, с чисто съдебно мина ло и
процесното производство неминуемо му е причинило огромен стрес и срив в
живота му.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции, решението досежно
уважаването на иска за обезщетяване на неимуществените вреди в размер на
6
20 000 лв. следва да се потвърди.
По жалбата на ищеца срещу отхвърлителната част на иска за обезще
тение на имуществени вреди в размер на 12 000 лв., представляващи непо
лучено трудово възнаграждение за период от 6 месеца, част от периода, за
който е бил задържан, намира следното: По делото не се спори, а и от пред
ставените писмени доказателства – Трудов договор от 29.08.2008г., Допъл
нително споразумение от 01.06.2009г. и експертно заключение, се установя
ва, че към момента на задържането на ищеца към 12.04.2011г., последният е
бил в трудово правоотношение с „Рибкомерс“ЕООД, на длъжност „ръково
дител отдел“, с основно трудово възнаграждение, считано от 01.06.2009г., в
размер на 2 000 лв. По време на 11-месечния престой в ареста ищецът
обективно не е могъл да изпълнява задълженията си по трудовия договор, за
което да получава договореното трудово възнаграждение, като по делото ня
ма твърдения, съответно данни за получено на някакво основание обезще
тение в тази връзка. При наличието на действащ реален трудов договор към
момента на задържането на ищеца, което обективно е препятствало пола
гането на труд в изпълнение на сключения с работодателя договор, е обу
словило невъзможността да получава договореното трудово възнагражде ние,
което в случая е сигурен и гарантиран доход. Следователно ищецът е
имуществено ощетен под формата на пропуснати ползи, поради непостъпва
не в патримониума му на надлежно договорен приход под формата на тру
дово възнаграждение. Последвалото задържането му и по време на престоя му
в ареста прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед от 16.
06.2011г., въззивният състав намира, че е във връзка с обективната невъз
можност да изпълнява трудовите си задължения. Вписаното в трудовата му
книжка основание за уволнението – чл.325,т.1 КТ, т.е. по взаимно съгласие, и
представената по делото Заповед от 14.06.2011г. за прекратяване на тру
довото му правоотношение, считано от 16.06.2011г., на основание чл.330, ал.1
КТ, поради неявяване на работа, поради задържане на лицето от орга ните на
реда и уронване престижа и доброто име на предприятието, не отра зено в
трудовата книжка, са в подкрепа на направения по-горе извод, че до
говорното отношение е прекъснато именно заради задържането на ищеца в
ареста. В КТ не съществува такова основание за уволнение, т.е. независимо
как е оформено, според съда това е единствената причина, доколкото не се
твърди и установява друга, за прекратяване отношенията между страните по
трудовия договор. При това положение и поради несъвпадане в изводите на
двете инстанции, решението следва да се отмени в частта, с която е отхвър
лен искът за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 12 000 лв.,
представляващи пропуснат приход от шест месечно трудово възнагражде
ние, като се постанови ново, с което искът бъде уважен.
Съгласно чл.35,т.1 ЗДДФЛ във вр.с чл.13, ал.1,т.13, предл. последно
ЗДДФЛ /с аргумент на обратното основание/ обезщетението за причинени
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, се включва в обла
гаемия по този закон доход, поради което и този данък е част от обема на
имуществената отговорност за причинените на ищеца вреди – пряка и непо
средствена последица от незаконното обвинение, по арг. от чл.4, ал.1 ЗОДОВ.
По публичното отношение, което ще възникне между НАП и ище ца за
дължимостта на този данък, държавата е присъединен взискател по пра во,
съгласно чл.458 ГПК, ответникът при изплащане на присъденото обез
щетение за причинените имуществени вреди под формата на проуснати пол
7
зи по реда на чл.519, ал.2 ГПК-след предявяване на изпълнителния лист на
съответния финансов орган на Прокуратурата на РБ, трябва да изплати на
НАП, чрез съответния съдебен изпълнител, дължимия данък върху дохода на
ищеца, представляващ процесното компесаторно обезщетение. Данъчна та
основа по смисъла на чл.25, ал.1 ЗДДФЛ следва да се изчисли след нама
ляване облагаемата основа със задължителните осигуровки, които са за смет
ка на физическото лице, по реда на КСО и на ЗЗО. Конкретната сума, която
ще бъди заплатена на ищеца, поради обстоятелството, че държавата е при
съединен по право взискател, е въпрос на изпълнителното, а не на съдебно то
производството.
Във въззивното производство не е правено искане за присъждане на
разноски от страна на ищцовата страна. По заявеното такова в хода по съще
ство за присъждане на разноски за първоинстанционното производство, на
стоящият състав не дължи произнасяне по следните съображения: В поста
новеното от състава на СГС решение не са постановени разноски в полза на
ищеца с оглед изхода на спора. По делото обаче няма данни за инициирано от
страната производство по чл. 248 ГПК пред състава на СГС. В пода дената от
ищеца въззивна жалба също не се съдържа искане или оплакване в този
смисъл, което да се приеме за молба по чл.248 ГПК.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4772 от 06.08.2020г., постановено по гр.д.№
3159/ 2019г., І-27 състав на Софийски градски съд, ГО, в частта, с която е
отхвърлен предявеният от С. Б. КР. против Прокурату рата на Република
България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на
сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за имуще ствени вреди от
неполучено трудово възнаграждение за шест месеца, вместо което постанови:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С. Б.
КР. на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди в
размер на 12 000 лв., представляващи шест брутни трудови възнаграждения,
т.е. без удържани данък и осигуровки, ведно със законната лихва, начиная от
подаване на исковата молба – 08.03.2019г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която Прокуратурата на Ре
публика България е осъдена да заплати на С. Б. КР. обез щетение за
неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., ведно със закон ната лихва от
дата на прекратяване на наказателното производство 19.01. 2017г. до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която е отхвърлен за
разликата над 20 000 лв. до 250 000 лв.
Решението в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основа
ние чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ за сумите от: - 39 000 лв., представляваща левовата
равностойност на 20 000 евро - заплатено капаро за покупка на имот на „зе
8
лено“, съгласно предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 22.11.2010г.; - 120 505 лв., представляващи цената, на която е про
даден на публична продан семеен апартамент; - 17 000 лв., представляващи
разходвани семейни спестявания, ползвани за погасване на потребителски
кредит, като необжалвано, е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на преписи на страните.
Председател: Членове : 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9