Р Е Ш Е Н И Е
№ 09.01.2019 г. гр. Харманли
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Харманлийският районен съд граждански състав
на деветнадесети
декември две хиляди и осемнадесета
година
в публично заседание в
следния състав:
СЪДИЯ: ИВА ГОГОВА
Секретар: Катя Кавръкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Гогова гражданско
дело № 992/2017г. по описа на РС-Харманли и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл.49, вр. чл.45
от ЗЗД.
Производството по
делото е образувано по искова молба на Д.М.Р., ЕГН: **********,*** против Аг. „П.ин.",
EИK: …………….., със седалище и адрес на управление гр.С., бул.
„М.”
№….,
в която се сочи, че с Решение 18 - 02/ 30.04.1999 г. на ПК - Харманли било
възстановено на бащата на ищеца Д. Д. Р. правото на
собственост върху нива от 11.500 дка, пета категория, местност „Старите лозя”,
представляващ имот № 086078 по плана за земеразделяне на землището на с.
Поляново. Баща му починал на 30.09.2013г., чийто единствен наследник бил
ищецът. Сочи, че имот №086078 граничал с изградената автомагистрала „Марица”.
Изграждането на автомагистралата се финансирало чрез оперативна програма
„Транспорт" и съгласно чл. 21, ал. 3, т. 4 от Закона за пътищата проектът
се изпълнявал от ответника, който се явявал възложител на строителните работи
по изграждането на обекта по силата на сключен с изпълнителя договор. При
изграждането на автомагистралата през 2014 г. изпълнителите на строителството,
възложено им от ответника, без негово съгласие и разрешение изградили чакълест
път в имота с площ от около 2 дка, който използвали за изхвърляне на строителни
отпадъци в него. В резултат на това по северната граница на имота бил депониран
значителен по обем инертен материал, който възпрепятствал естественото оттичане
на водата, при което при всеки по - обилен дъжд или снеговалеж значителна част
от имота от около 4-5 дка оставал под вода. В резултат на всичко това част от
имота бил заета от неправомерно изграден чакълест път, а друга част - затрупана
и заблатена, вследствие на което голяма част от същия не можела да се използва по
предназначение - за земеделски нужди. За рекултивация на увредената част от
имота - за премахване на изградените насипи и чакълиран път, както и за
премахване на последиците от заблатяването му, били необходими средства в
размер на 10 000 лв. Отделно от това вследствие на неправомерното увреждане на
имота не можел да отдава същия под аренда, поради което за периода 2014 г. до
настоящия момент, т. е. за три стопански години, пропуснал възможността да
реализира доходи под формата на рента в размер на 990 лв. (по 330 лв. за
стопанска година).
Отговорност за причинените му вреди на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД
следвало да понесе ответника Аг. „П.инф.” в качеството си на
възложител, тъй като увреждането на имота било причинено от лица, на който той
бил възложил определена работа (изграждането на автомагистрала „Марица"),
във връзка с нейното изпълнение.
Предвид изложеното предявява против Аг. „П. инф.”
следните искове:
частичен иск за сумата от 500 лв., представляваща част от необходимите средства
в общ размер на 10 000 лв. за възстановяване на притежавания от него недвижим
имот -нива от 11.500 дка, пета категория, местност „Старите лозя",
представляващ имот № 086078 по плана за земеразделяне на землището на с.
Поляново, както и частичен иск за сумата от 500 лв., представляваща част от
претърпените вреди под формата на пропуснати ползи в общ размер на 990 лв. от
невъзможността за отдаване под аренда на притежавания от него недвижим имот -
нива от 11.500 дка, пета категория, местност „Старите лозя”, представляващ имот
№ 086078 по плана за земеразделяне на землището на с. Поляново, за периода от
01.10.2014 г. до 30.09.2017 г. Претендират се разноските
по делото.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
страна на ответника Аг. „П.
инф.”,
с който се оспорват изцяло като недопустими и неоснователни така предявените
частични искове. Твърди се, че в случая така посоченото основание за
претенцията по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД било несъотносимо към изложените
факти и обстоятелства. В случая твърдяното извършено деяние от строителя не
можело да се вмени като отговорност на АПИ. В хипотезата на чл.49 във вр. с
чл.45 от ЗЗД се налагало да бъде направено разграничение между два правни
субекта-този, които бил възложил работа и този, който извършвал възложената
работа, при или по повод изпълнението на която настъпвали вредите. Възложителят
на работата можело да бъде физическо или юридическо лице, но пряк причинител на
вредите можело да бъде само физическо лице. Фактическият състав на
непозволеното увреждане обхващал следните елементи : 1/ деяние; 21
противоправност на деянието; 3/ вреда; 4/ причинна връзка между деянието и
вредите; 5/ вина. Твърдяната вина на АПИ не попадала в хипотезата на чл.49
вр.чл.45 от ЗЗД. Не било налице нито противоправно поведение от страна на АПИ,
нито причинна връзка между деянието и вредите. Самият ищец посочвал, че
увреждането на имота било осъществено от трето лице.
Отделно от това така предявеният иск за посочената сума бил твърде голям
и било въпрос на доказване на действително дължимия размер на обезщетението по
средни пазарни цени. Твърди, че при строителството на магистралата не били
ползвани неоснователно част от имота на ищеца и вина за това не се носила от
Агенция „Пътна инфраструктура".
Оспорва и размера на така претендираната сума от 990 лв. за ползване на
посочената част от имота за периода от 01.10.2014г до 30.09.2017г., тъй като
било въпрос на доказване на действително дължимия размер на по средни пазарни
цени.
Претенцията следвало да се отправи не към АПИ, а към строителя на
обекта, тъй като не АПИ възпрепятствала ползването на имота. Претенцията на ищеца
следвало да се отправи към строителя - изпълнител на възложената поръчка -
сдружение „М.
Х."
, със седалице гр.София , 1……., ул."Б."№……….. Претендират се разноските по делото.
С определение на съда от 17.04.2018г. като трети лица-помагачи на
страната на ответника АПИ са
конституирани „ПСТ Гр.” ЕАД, ЕИК:………..,
със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „Б.” №…, представлявано от изпълнителния директор К. К., и на П.
Б. ГмбХ, код:FN………..k – чуждестранно ЮЛ, със седалище и адрес на
управление Ав., В. 11………., ул. „Аб……..” №………., представлявано
от управителя В.Р., като правоприемник на „П…. Т…. унд Ум……..”
АД, адрес гр.С., ул. „Б.” №…….. като трети лица - помагачи на
страната на ответника Агенция „Пътна инфраструктура”, EИK:
………,
със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „М.” №….., представлявана от инж. Св.Гл. – Председател на УС на АПИ.
В законоустановения срок е постъпил отговор от страна на третото
лице-помагач „ПСТ Гр..”, ЕИК:………,
със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „Б.я” №….., представлявано от изпълнителния директор К.К., в който се сочи, че предявеният иск е допустим, неоснователен и недоказан. Счита, че не
били налице няколко от елементите, необходими за ангажиране на отговорността на
ответника за обезщетение, а именно не
било налице противоправност на поведението на ответника и на третото
лице-помагач, тъй като изпълнявали задълженията си при спазване на всички
приложими нормативни актове, без да нарушавали правото на собственост на ищеца,
още по-малко неправомерно да били извършвали каквото и да било дейности в
неговия имот. В тази връзка, ако в имота на ищеца има извършени засипвания, то
за тях не било неизвестно кога били възникнали и от кого били направени.
Същевременно в същия период се изграждал и Лот 1 на Автомагистрала Марица от
друг Изпълнител - „Кооператива Муратория Чементисти - Чи Ем Чи Ди,
Равена", а по делото не била налична информация или твърдения процесният
имот в близост до коя част от магистрала Марица бил и изобщо в близост ли бил
до автомагистралата. Също счита, не били налице настъпили вреди за Ищеца, тъй
като самият той сам отбелязвал, че твърдените от него увреждания на имота, не
били отстранени, поради което ищецът не бил доказал наличието на претърпени
вреди (загуби). Ищецът не бил понесъл никакви разноски във връзка с твърдените
вреди, поради което за него не било възникнало право за обезщетяване. Счита и
че ищецът не бил доказал по какъвто и да било начин наличието на сигурност, че
имуществото му е щяло да бъде увеличено чрез сключване на договори за аренда за
стопанските 2014 - 2015, 2015-2016 и 2016 -2017г. Не била доказана твърдината
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите, както и
наличието на виновни действия или бездействия от страна на третите
лица-помагачи. Също така не било доказано, че твърдените вреди били причинени
при и по повод изпълнението на работи от третите лица-помагачи.
В случай че бъде уважена исковата молба, прави възражение за
съпричиняване 50%, тъй като в исковата си молба ищецът изрично отбелязал, че
имотът се бил заблатил. Ищецът сам признал своето бездействие за полагане на
дължимата грижа за опазване на собствения си имот. Като се има предвид, че обектът
бил завършен на 28.05.2015 г., а исковата молба била депозирана през октомври
2017г., очевидно ищецът не бил предприел никакви действия за ограничаване на
последствията от твърдените от него вреди, нито бил предприел каквито и да било
действия за използване по предназначение на притежавания от него имот.
С допълнителна молба от 30.10.2018г. моли за присъждане на разноските по
делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор и от третото лице-
помагач П.
Бау Гм., код:FN……. – чуждестранно ЮЛ, със седалище и адрес на
управление А………, В. 1…….., ул. „Аб…….” №………….., представлявано
от управителя В. Р., като правоприемник на „П. Т. унд Ум.т” АД,
адрес
гр.С.,
ул. „Б.”
№….,
в който заявява, че счита предявения
иск за неоснователен и недоказан, поради което същият следва да бъде изцяло
отхвърлен. Заявява, че правото на собственост на ищеца върху процесната нива не
можело да бъде доказано от наличните по делото доказателства, тъй като
Решението на Поземлена комисия - Харманли било изключително нечетливо и
съдържанието му не можело да се установи. Също така отговорността на ответника
и на конституираните помагачи за причиняването на вредите не можела да бъде
установена. Изложените в тази връзка твърдения в исковата молба били общи,
изключително неясни и без всякаква конкретика, тъй като никъде не били посочени
конкретните проекти и договори.
Заявява още, че ако съдът приеме, че били претърпени загуби,
то счита, че било налице съпричиняване от страна на ищеца на основание чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД. Това било видно от изложението на фактите в исковата молба. В
същата се твърдяло, че първите вредоносни действия били извършени през 2014 г.,
като ищецът знаел това. Последвал бил период от над три години до предявяване
на настоящия иск, в който „при
всеки по-обилен дъжд и снеговалеж" значителна част от нивата, „около
4-5 дка", оставала под вода.
Състоянието на наводнената площ постепенно се влошавало - ищецът сам твърди, че
тази площ била „заблатена". Заблатяването могло да бъде
предотвратено своевременно чрез действия по отводняване и отстраняване на
насипаните материали, но това не било извършено. Ищецът проявил виновно
бездействие, въпреки че в продължение на повече от три години знаел за
състоянието на имота. Поради това счита, че било налице съпричиняване. Ищецът
допринесъл в значителна степен за настъпването на описаните вреди, а и за
тяхното постепенно увеличаване с времето. Претендирането на пропуснати ползи
било също неоснователно, тъй като те не били доказани. В тежест на ищеца било
да докаже сигурното настъпване на увеличение в имуществото, но той не предприел
никакви действия в тази връзка. Липсвали доказателства за регулярното даване на
имота под аренда преди началото на вредоносните действия. Не били представени
договори за аренда, платежни нареждания за плащания от арендаторите и други
подобни документи. Наличието на пропуснати ползи оставало напълно недоказано.
Неосъществен бил и фактическият състав на непозволено увреждане по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД. Пряк причинител на вредите по
чл. 49 от ЗЗД можело да бъде само физическо лице. Юридическите лица не можели
да извършват деяния. Поради това Аг. „П. инфр." не можела да носи
отговорност за вреди по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, причинени евентуално чрез
преките действия на „Порр Бау" ГмбХ и ,ПCT Груп” ЕАД.
В
съдебно заседание, на основание чл.214, ал.1 от ГПК, е допуснато изменение на
предявените искове по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, като частичният иск, предявен за
сумата от 500 лв., представляваща част от необходимите средства за
възстановяване на имота в общ размер на 10000 лв., се счита за предявен изцяло
за сумата от 5925 лв., а частичният иск, предявен за сумата от 500 лв.,
представляваща част от претърпените вреди под формата на пропуснати ползи в общ
размер на 990 лв., се счита за предявен изцяло за сумата от 292.50 лв.
След
преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал,
доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
С решение №18-2
от 30.04.2009г. на ПК –Харманли на наследодателя Д. Д. Р. е
възстановено правото на собственост върху процесния имот №086078 по плана за земеразделяне на землището в с.Поляново, общ.Харманли, с площ
от 11.500 дка, находящ се в местността „Старите лозя”, при граници: имоти с №№086079,
002043, 086059.
Видно от Удостоверение за
наследници от 03.10.2013г. от Община Харманли, ищецът Д. М.Р. е единствен
наследник - син на Д. Д. Р., ЕГН:**********, починал на 30.09.2013г.
Процесният имот №086078 е бил отдаван под наем за периода от 01.10.2014г. до 01.10.2016г., видно
от приетите като доказателства договори за наем на земеделска земя от
03.09.2014г. и от 20.07.2015г. Според тези договори (чл.3) заплащането е за
всеки декар наета земя – по 100 кг зърно или левова равностойност. Имотът е бил
отдаван под наем и за периода от 01.10.2016г. до 01.10.2017г. съгл. договор за
наем от 01.07.2016г., като според чл.3 заплащането е ставало за всеки декар
наета обработваема земя – по 100 кг зърно или левовата му равностойност.
Приложен по делото е и договор за
възлагане на обществена поръчка за допълнително проектиране и строителство на
обект : автомагистрала „Марица” /А-1/ Оризово- Капитан Андреево, участък : лот
2 „Димитровград-Харманли”, от км 36+400 до км 70+620, сключен между ответника
Агенция „Пътна инфраструктура”, като възложител, и Сдружение „Марица Хайуей”,
като изпълнител.
Съгласно заключението по
назначената съдебно-оценителна експертиза в процесния имот №086078 има изграден насипен път от инертни материали, с дължина 90м и ширина 14м,
като същият разделял имота на две части и заемал 1.260 дка. Според вещото лице
в имота има депонирани инертни материали, създаващи проблем при отичането на дъждовните
води от имота. Констатирано е събирането на вода в северната част на имота,
съставляващо пречка за обработването й, довело до заблатяване на част от имота
– 2.640 дка. Съгласно заключението необработваемата площ е 3.900 дка, а
необходимите средства за възстановяване на имота са, както следва: за
изкопаване с багер на изградения път от инертни материали от 880 куб.м. и
извозване на същия до 1 км разстояние – 4400 лв., за изкопаване на канал за
отичане на водите през натрупаната пръст в северната част на имота – 1000 лв. и
за възстановяване на необработваемата площ от 2.640 дка - 525 лв., или всичко общо 5 925.00 лв.
Вещото лице е посочило, че реално от имот №086078 може да се използва
за земеделски нужди 7.600 дка, след изключване на терена под пътя 1.260 дка и
заблатеното място от 2.600 дка. Съгласно експертизата средните годишни арендни
цени на имоти в с.Поляново и района са по 25.00 лв. на декар за една стопанска
година или за три години за 3.900 дка площ се следват като арендни плащания
292.50 лв. (по 25 лв. на дка).
Съгласно показанията на
свидетелите К.. Ян. и Ян. Ян. в момента през имота има прокаран път от АПИ във
връзка със строителството на магистралата. През 2014г. имотът бил изцяло
необработваем поради строителството на магистралата, а от 2016г. бил частично
обработваем, поради това че една част от него била заета от път, друга част
била заблатена и трета част имала насип от отпадъци. Според свидетеля Ян.през
2014г. и 2015г. плащането за наетата земеделска земя по сключените договори за
наем е било на декар наета земя, а от 2016г. плащането е било договорено вече
на декар наета обработваема земя.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
За да бъде уважен осъдителен иск за заплащане на обезщетение
за причинени имуществени вреди с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД следва при условията на
пълно и главно доказване да се установи възлагането на работата от страна на
ответника, деянието на изпълнителя, настъпилата за ищеца вреда, причинната
връзка между деянието и вредата. Следва също така деянието да е в резултат от
изпълнението на възложената работа, т.е. при или по повод изпълнението на
възложената работа, като вината на извършителя се предполага /арг. чл. 45, ал.2 от ЗЗД/, а всички останали
предпоставки подлежат на доказване от ищеца по делото.
По делото е безспорно установено, че ищецът Р. е собственик на процесния
имот №086078 по плана за земеразделяне
на землището в с.Поляново, общ.Харманли, с площ от 11.500 дка, находящ се в
местността „Старите лозя”, при граници: имоти с №№086079, 002043, 086059, което
се потвърди от приетите като доказателства Удостоверение за наследници от
03.10.2013г. от Община Харманли и Решение №18-2 от 30.04.2009г. на ПК
–Харманли, с което на наследодателя на ищеца Д. Д. Р. е възстановено правото
на собственост върху процесния имот.
Отговорността по чл.49
от ЗЗД е
гаранционно-обезпечителна, като ответникът отговаря не заради своя вина, а
заради вината - действието или бездействието на свои работници или други лица,
на които е възложил работата. По делото не се спори, че строителството на
автомагистралата е възложено от ответника на другиго,
като това се потвърди и от приетия като доказателство договор за възлагане на
обществена поръчка за допълнително проектиране и строителство на обект :
автомагистрала „Марица” /А-1/ Оризово- Капитан Андреево, участък : лот 2
„Димитровград-Харманли”, от км 36+400 до км 70+620, сключен между ответника
Агенция „Пътна инфраструктура”, като възложител, и Сдружение „Марица Хайуей”,
като изпълнител. А съгласно гласните доказателства (св.Ян. и св.Ян.) и
заключението по съдебно-оценителната експертиза, се установи
и че
изграждането на автомагистрала "Марица" е извършено, като ответникът
Агенция "Пътна инфраструктура" не е упражнила
достатъчен контрол върху лицата, на които е възложила извършването на
дейностите по изграждането и строителството на
магистралата.
Поради
тази причина при извършването на дейностите във връзка с автомагистрала „Марица” се е стигнало до изграждането в процесния имот №086078, собственост на ищеца, на насипен път от инертни материали, заемащ 1.260
дка от имота, както и до струпването на депонирани инертни материали, които от
своя страна са затруднили отичането на дъждовните води от имота и са довели до
събирането на вода в северната му част. Така се е формирала заблатена част от
имота в размер на 2.640 дка. съгл. експертизата. Или съгласно заключението на вещото
лице Д.Т. необработваемата площ от имота, вследствие на всичко това, възлиза
общо на 3.900 дка. Следователно безспорно се установи,
че са настъпили вреди за ищеца Р., в качеството му на собственик на засегнатия
от строителството на магистралата имот, изразяващи се в превръщане на част от същия
с площ от 3.900 дка в необработваема площ.
Така причинените от изпълнителя
на обекта вреди са в причинна връзка с възложената му от ответника работа по строителството на
автомагистрала „Марица”, тъй като са настъпили именно в
резултат на изграждането на
същата. Тези вреди несъмнено и
с оглед на доказателствата съдът счита, че са породени при
изпълнение на така възложената работа по реализиране на обекта,
за което отговорността е на ответника. Наличието на причинна
връзка между това част от имота да не може да се ползва по предназначение като
земеделска земя и поведението на строителя, на когото ответникът е възложил
изпълнението на автомагистралата, се потвърждава и от заключението на
вещото лице и събраните по делото гласни доказателства (св.Ян. и
св.Ян.),
установяващи начина на засягане на имота и какво точно е довело до
превръщането на част от него в необработваема, а именно изграждането в имота на
насипен път, изхвърлянето на отпадъчни материали и заблатяването му вследствие
на това.
Предвид изложеното следва да се
приеме, че са налице
всички предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното
увреждане и са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на
отговорността на ответника за обезщетяване на причинените на ищеца вреди,
свързани с рекултивиране на засегната част от имота. В случая са причинени
имуществени вреди, чиито размер се определя от размера на претърпените загуби.
Въз основа на установените по делото
обстоятелства и предвид заключението на съдебно-оценителната експертиза,
настоящият състав намира за основателен иска по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД за
сумата от 5 925 лв., от които 4400 лв.
нужни за изкопаване с багер на изградения път от инертни
материали от 880 куб.м. и извозване на същия на 1 км разстояние, 1000
лв. нужни за изкопаване на канал за отичане на водите през
натрупаната пръст в северната
част на имота и 525
лв. за възстановяване на необработваемата площ от 2.640 дка. Предвид
това и в посочения размер искът по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД следва да се уважи
като основателен и доказан, като се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата
от 5925 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на
претърпени загуби за възстановяване на процесния недвижим имот №086078 по плана
за земеразделяне на землището в с.Поляново, общ.Харманли.
Искът по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, вследствие на невъзможността
за получаване на наем от имота за периода от 01.10.2014г. до
30.09.2017г., съдът намира за частично основателен и доказан.
По вече изложените съображения съдът счита
за доказани елементите на фактическия състав на чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, а
именно: възлагането на работата от страна на ответника – в случая възлагането
изграждането на обект автомагистрала „Марица”; деянието на изпълнителя
– строителя на автомагистралата, изразяващо се в превръщане на част от имота в
размер на 3.900 дка в необработваема площ вследствие на изграждане на
чакълиран път в имота и изхвърлянето на строителни отпадъци в него, довело от
своя страна до частично заблатяване на същия; настъпилата за ищеца
вреда, изразяваща се в пропуснати ползи от невъзможността за получаване наем от имота,
но единствено за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2017г.;
причинната връзка между деянието и вредата, което деяние несъмнено е в резултат
от изпълнението на възложената работа, доколкото от доказателствата по делото
се установи, че част от имота е станала необработваема именно при и по повод
изграждането на автомагистралата.
Що се отнася до размера
на вредите, съставляващи пропуснати ползи, съдът счита, че дължимото
обезщетение за същите следва да се присъди единствено за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2017г. в
размер на 97,50 лв. съгласно заключението по съдебно-оценителната експертиза.
До тези изводи съдът достигна, изхождайки от показанията на свидетеля Янчев
и приетите като доказателства договори за наем на земеделска земя от 03.09.2014г., от 20.07.2015г. и от 01.07.2016г. От тези доказателства се
установи, че целият имот е бил отдаван под наем, като за периода от
01.10.2014г. до 01.10.2016г. заплащането на наема е било за всеки декар наета
земя – по 100 кг зърно или левова равностойност (чл.3 от договор за наем от
03.09.2014г. и от 20.07.2015г.), а вече съгл. чл.3 от договор за наем от
01.07.2016г. заплащането е било договорено за всеки декар наета обработваема
земя. Следователно за периода от 01.10.2014г. до 01.10.2016г. ищецът Р. е
получавал наем за цялата площ на имота от 11.500 дка, тъй като целият имот е
бил предмет на договорите за наем от 2014г. и от 2015г., макар същият частично
да е бил необработваем. Но предвид това, че за периода от 01.10.2016г. до
01.10.2017г. заплащането вече е ставало не наета, а на наета обработваема площ (съгл.
договора за наем от 2016г.), то за този период безспорно ищецът е претърпял
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от нереализиране на наем и за
тази необработваема площ от 3.900 дка, възлизащ на сумата от 97.50 лв. за една
стопанска година ( по 25 лв. на дка) съгласно заключението по
съдебно-оценителната експертиза. За тази сума следва да се уважи и искът по
чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи, като за разликата над 97.50 лв. до пълния предявен
размер от 292.50 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Съдът не установи съпричиняване
на вредите от страна на ищеца по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, каквито
възражения бяха направени от страна на третите лица-помагачи, доколкото по вече
изложените съображение се установи по делото, че единствено противоправното
поведение на ответника по делото чрез деянията на изпълнителя на възложената
работа е причина за така настъпите вреди под формата на претърпени загуби и
пропуснати ползи.
С оглед изхода на спора и
съразмерно на уважената част на иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва в полза на ищеца да
се присъдят направените по делото разноски в размер на общо 1876.25
лв. за държавна такса, разноски за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
В полза на ответника АПИ, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, съответно на отхвърлената част от претенцията
следва да се присъдят разноски в размер на 9.40 лв. за адвокатско
възнаграждение.
В полза на третото лице – помагач
„ПСТ Груп” ЕАД следва съобразно отхвърлената част от исковете да се присъдят
разноски в размер на 7.85 лв. за юрисконсултски хонорар съгл. чл.78, ал.8 от ГПК,
вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ответника
Агенция
„П.
инф.",
EИK: ….,
със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „М.я” №……, представлявана от инж.Св.Гл. – Председател на УС на АПИ, на основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, да заплати на ищеца Д.М.Р., ЕГН:********** *** сумата от 5 925 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби за
възстановяване на недвижим имот №086078 по плана за земеразделяне на землището
в с.Поляново, общ.Харманли, с площ от 11.500 дка,
находящ се в местността „Старите лозя”, при граници: имоти с №№001616,
002043, 086059.
ОСЪЖДА ответника Агенция
„П.инф.",
EИK: …….,
със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „М.я” №……, представлявана от инж.Св.Гл. – Председател на УС на АПИ, на основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, да заплати на ищеца Д.М.Р., ЕГН:********** *** сумата от 97.50 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи от невъзможността за
получаване на наем за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2017г. за недвижим
имот №086078 по плана за земеразделяне на землището в с.Поляново, общ.Харманли, с площ от 11.500 дка, находящ се в местността „Старите лозя”, при
граници: имоти с №№001616, 002043, 086059, като иска за разликата над 97.50 лв. до пълния
предявен размер от 292.50 лв., отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА ответника Аге.
„Пътна инф.”,
EИK: ….,
със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „М.я” №……, представлявана от инж.Св.Гл. – Председател на УС на АПИ, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати
на ищеца Д.М.Р.,
ЕГН:********** ***, направените по делото разноски в размер на 1876.25 лв.
за държавна такса, разноски за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ищеца Д.М.Р., ЕГН: ********** ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на ответника Аг. „П.инфраструктура”, EИK:
….,
със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „М.я” №……, представлявана от инж.Св.Гл. – Председател на УС на АПИ, направените по делото разноски
в размер на 9.40 лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ищеца Д.М.Р., ЕГН:********** ***, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, да заплати на „ПС.Гр..” ЕАД, ЕИК:……,
със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „Б.” №……, представлявано от изпълнителния директор К. К., направените по делото разноски в размер на 9.40
лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участие в производството по делото на „ПСТ Гр.”
ЕАД, ЕИК:……., със седалище и адрес на управление гр.С., ул.
„Б.”
№…., представлявано от изпълнителния директор К. К., и на П.
Б. ГмбХ, код:FN……..k – чуждестранно ЮЛ, със седалище и адрес на
управление Ав., В.1…., ул. „Абс……” №….. представлявано
от управителя В. Р., като правоприемник на „ПОРР Т. унд Ум.” АД,
адрес
гр.С.,
ул. „Б.”
№…..,
като трети лица - помагачи на
страната на ответника Аг. „П. инф.”,
EИK:.9,
със седалище и адрес на управление гр….. бул. „М.” №…., представлявана от инж. Св.Гл. – Председател на УС на АПИ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: