Присъда по дело №218/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 5
Дата: 7 април 2021 г. (в сила от 23 април 2021 г.)
Съдия: Петър Балков
Дело: 20214500200218
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 5
гр. Русе , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седми април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Балков
СъдебниВиолина Георгиева
заседатели:Чубурова

Мариян Йорданов
Димитров
при участието на секретаря Ева Димитрова
и прокурора Мирослав Минчев Маринов (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Петър Балков Наказателно дело от общ
характер № 20214500200218 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. Д. Г. Д. - ЕГН:**********, роден на *** год. в гр.
Русе, с живущ в гр. В, обл. Русе, с основно образование, не женен, не работи,
осъждан,
ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода м. май 2008 год. – 10.06.2008
год. в гр. В и в гр. Русе, в качеството си на представляващ ЕТ „*** – гр. В, в
условията на продължавано престъпление – на два пъти, избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, общо
размер на 16 413,40 лева като:
Потвърдил неистина, в подадена пред ТД на НАП – Варна - офис
Русе справка – декларация за месец април 2008 год. с Вх. №
18000968168/13.05.2008 год., която се изискват по силата на закон – чл. 125,
ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, че са извършени сделки
1
по закупуване на материали свързани с дейността на ЕТ „*** – гр. В, като
използвал фактура № 121/30.04.2008 год., с данъчна основа 20 000,00 лева и
ДДС 4 000,00 лева, с издател „Пахира 68 Б” ЕООД, с ЕИК:********* и
получател *** с ЕИК:*** която включил в дневниците си за покупки и
приспаднал неправомерно неследващ се данъчен кредит, посочен в клетка 40
на Справката – декларация за месец април 2008 год. в размер на 4 000,00 лева;
Потвърдил неистина, в подадена пред ТД на НАП – Варна - офис
Русе, справка – декларация за месец май 2008 год., която се изискват по
силата на закон – чл. 125, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност,
с Вх. № 18000971483/10.06.2008 год., че са извършени сделки по закупуване
на материали свързани с дейността на ЕТ „*** като използвал фактура №
927/30.05.2008 год., с данъчна основа 44 060,00 лева и ДДС 8 812,00 лева, с
издател „Алцена Комерс“ ЕООД, с ЕИК: ********* и получател ЕТ „***,
ЕИК:***, фактура № 934/31.05.2008 год., с данъчна основа 18 007,00 лева и
ДДС 3 601,40 лева, с издател „Алцена Комерс” ЕООД, с ЕИК: ********* и
получател ЕТ „***, с ЕИК: ***, които включил в дневниците си за покупки и
приспаднал неправомерно неследващ се данъчен кредит, посочен в клетка 40
на Справката – декларация за месец май 2008 год. в размер на 12 413,40 лева -
големи размери, поради което и на основание чл. 255, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2, пр.
1, т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 ал.1 от НК, ГО ОСЪЖДА на наказание ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА , като на
основание чл. 58а ал.1 от НК го намалява на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при ОБЩ първоначален режим, а също така
му НАЛАГА и кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в размер на
ХИЛЯДА лв., платими в полза на Държавата.
ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода м. май - 14.06.2011 год. в гр. В и
в гр. Русе, в съучастие с Б. Е. С. - като извършител, избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери - 5 965,00 лева от Б. Е.
С., в качеството му на управляващ и представляващ „Мондиал“ ООД - В,
ЕИК:********* като последният:
- в условията на посредствено извършителство, чрез З.К. потвърдил
неистина при представяне на информация пред органите по приходите в
подадена пред ТД на НАП – Варна – офис Русе справка – декларация за месец
май 2011 год. с Вх. № 183421101016765/14.06.2011 год., която се изисква по
2
силата на закон – чл. 125, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност,
относно стойността на получените доставки и данъчния кредит по данъчни
фактури с № *********/16.05.2011 год., № *********/17.05.2011 год.; №
*********/18.05.2011 год., № *********/19.05.2011 год.; №
*********/20.05.2011 год.; № *********/25.05.2011 год.; №
*********/26.05.2011 год.; № *********/27.05.2011 год. издадени от
„Радомекс” ЕООД – Г. Оряховица, с ЕИК: ********* и получател „Мондиал”
ООД, с ЕИК: *********
- използвал неистински, в частта на подписът за „Съставил“,
документи на които е придаден вид на данъчни фактури, издадени от
управляващия и представляващ „Радомекс” ЕООД - Горна Оряховица, с ЕИК:
********* – установяващи доставка на стоки от „Радомекс” ЕООД - Горна
Оряховица, с ЕИК: ********* и получател „Мондиал” ООД, с ЕИК:
*********, като ги употребил за да докаже, че са извършени доставки по тези
фактури при водене на счетоводството и при представяне на информация
пред органите по приходите - ТД на НАП – Варна – офис Русе, като следва:
- фактура № *********/16.05.2011 год., с данъчна основа 3 600,00
лева и 720.00 лева ДДС;
- фактура № *********/17.05.2011 год., с данъчна основа 2 800,00
лева и 560.00 лева ДДС;
- фактура № *********/18.05.2011 год. с данъчна основа 3 925,00
лева и 785.00 лева ДДС;
- фактура № *********/19.05.2011 год., с данъчна основа 3 925,00
лева и 785.00 лева ДДС;
- фактура № *********/20.05.2011 год., с данъчна основа 3 925,00
лева и 785.00 лева ДДС;
- фактура № *********/25.05.2011 год., с данъчна основа 3 925,00
лева и 785.00 лева ДДС;
- фактура № *********/26.05.2011 год. с данъчна основа 3 925,00
лева и 785.00 лева ДДС;
- фактура № *********/27.05.2011 год., с данъчна основа 3 800,00
3
лева и 760.00 лева ДДС,
и приспаднал неправомерно неследващ се данъчен кредит, посочен в
клетка 40 на Справка – декларация за месец май 2011 год. с Вх. №
183421101016765/14.06.2011 год. подадена за Мондиал” ООД, с ЕИК:
********* в размер на 5 965,00 лева, но поради изтекла давност на основание
чл. 24 ал.1 т.3 от НПК, ПРЕКРАТЯВА производството по това обвинение.
ПРИЗНАВА подс. Б. Е. С. с ЕГН **********, роден на *** г. в гр.
Г., обл. Търговище, живущ в гр. В, обл. Русе, със средно образование, женен,
работи, неосъждан,
ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода м. май 2011 год. – 30 април 2014
год. в гр. В и в гр. Русе, в качеството си на физическо лице и ЕТ „***“, и като
управляващ и представляващ „Мондиал“ ООД - В, ЕИК:********* – в
условията на продължавано престъпление – на седем пъти – сам и в съучастие
с Д. Г. Д. – като извършител, избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в големи размери – 11 193,34 лева – 395,72 лева по
ЗДДФЛ, 4 832,62 лева по ЗКПО и 5 965,00 по ЗДДС – дължими от Б.С. и
„Мондиал“ ООД като:
не подал годишна данъчна декларация пред ТД на НАП, офис - гр.
Русе по чл. 50 от ЗДДФЛ която се изисква по силата на Закона данъка върху
доходите на физическите лица за:
2011 год. не декларирал получен за периода доход, подлежащ на
облагане от 816,58 лева и така укрил дължим данък по ЗДДФЛ в размер на
81,66 лева,
2012 год. не декларирал получен за периода доход, подлежащ на
облагане от 1 294,24 лева и така укрил дължим данък по ЗДДФЛ в размер на
129,42 лева и
2013 год., не декларирал получен за периода доход, подлежащ на
облагане от 1 846,35 лева и така укрил дължим данък по ЗДДФЛ в размер на
184,64 лева,
затаил истина и потвърдил неистина в подадена пред ТД на НАП,
офис - гр. Русе в Годишна данъчна декларация с вх. №
4
184351200337512/02.04.2012 год. по чл. 92 от ЗКПО за 2011 год., в част
„определяне на данъчния финансов резултат и дължимият корпоративен
данък“ декларирал отрицателен счетоводен финансов резултат от 13 451,11
лева, а не декларирал действителния положителен счетоводен финансов
резултат, формиращ данъчната основа за облагане от 25 674,22 лева, с което
укрил размера на дължимия корпоративен данък за данъчния период на 2011
год. от 2 567,42 лева;
затаил истина и потвърдил неистина в подадена пред ТД на НАП,
офис - гр. Русе в Годишна данъчна декларация с вх. №
184351300370218/01.04.2013 год. по чл. 92 от ЗКПО за 2012 год., в част
„определяне на данъчния финансов резултат и дължимият корпоративен
данък“ декларирал положителен счетоводен финансов резултат от 6 152,90
лева, а не декларирал действителния положителен счетоводен финансов
резултат, формиращ данъчната основа за облагане от 10 643,41 лева, с което
укрил размера на дължимия корпоративен данък за данъчния период на 2012
год. от 1 064,34 лева;
затаил истина и потвърдил неистина в подадена пред ТД на НАП,
офис - гр. Русе в Годишна данъчна декларация с вх. №
1800И0068447/31.03.2014 год. по чл. 92 от ЗКПО за 2013 год., в част
„определяне на данъчния финансов резултат и дължимият корпоративен
данък“ декларирал положителен счетоводен финансов резултат от 4 046,06
лева, а не декларирал действителния положителен счетоводен финансов
резултат, формиращ данъчната основа за облагане от 12 008,62 лева, с което
укрил размера на дължимия корпоративен данък за данъчния период на 2013
год. от 1 200,86 лева;
в условията на посредствено извършителство, чрез З.К. потвърдил
неистина при представяне на информация пред органите по приходите в
подадена пред ТД на НАП – Варна – офис Русе справка – декларация за месец
май 2011 год. с Вх. № 183421101016765/14.06.2011 год., която се изисква по
силата на закон – чл. 125, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност,
относно стойността на получените доставки и данъчния кредит по данъчни
фактури с № *********/16.05.2011 год., № *********/17.05.2011 год.; №
*********/18.05.2011 год., № *********/19.05.2011 год.; №
*********/20.05.2011 год.; № *********/25.05.2011 год.; №
5
*********/26.05.2011 год.; № *********/27.05.2011 год. издадени от
„Радомекс” ЕООД – Г. Оряховица, с ЕИК: ********* и получател „Мондиал”
ООД, с ЕИК: *********
- използвал неистински, в частта на подписът за „Съставил“,
документи на които е придаден вид на данъчни фактури, издадени от
управляващия и представляващ „Радомекс” ЕООД - Горна Оряховица, с ЕИК:
********* – установяващи доставка на стоки от „Радомекс” ЕООД - Горна
Оряховица, с ЕИК: ********* и получател „Мондиал” ООД, с ЕИК:
*********, като ги употребил за да докаже, че са извършени доставки по тези
фактури при водене на счетоводството и при представяне на информация
пред органите по приходите - ТД на НАП – Варна – офис Русе, като следва:
- фактура № *********/16.05.2011 год., с данъчна основа 3 600,00
лева и 720.00 лева ДДС;
- фактура № *********/17.05.2011 год., с данъчна основа 2 800,00
лева и 560.00 лева ДДС;
- фактура № *********/18.05.2011 год. с данъчна основа 3 925,00
лева и 785.00 лева ДДС;
- фактура № *********/19.05.2011 год., с данъчна основа 3 925,00
лева и 785.00 лева ДДС;
- фактура № *********/20.05.2011 год., с данъчна основа 3 925,00
лева и 785.00 лева ДДС;
- фактура № *********/25.05.2011 год., с данъчна основа 3 925,00
лева и 785.00 лева ДДС;
- фактура № *********/26.05.2011 год. с данъчна основа 3 925,00
лева и 785.00 лева ДДС;
- фактура № *********/27.05.2011 год., с данъчна основа 3 800,00
лева и 760.00 лева ДДС,
и приспаднал неправомерно неследващ се данъчен кредит, посочен в
клетка 40 на Справка – декларация за месец май 2011 год. с Вх. №
183421101016765/14.06.2011 год. подадена за Мондиал” ООД, с ЕИК:
6
********* в размер на 5 965,00 лева, поради което и на основание чл. 255 ал.4
вр. с ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 2, т. 7 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 и чл.
54 ал.1 от НК на основание чл. 78а от НК го освобождава от наказателна
отговорност и му налага наказание ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА лв. ,
платими в полза на Държавата
ОСЪЖДА подс. Д. Г. Д. от гр. В и подс. Б. Е. С. от гр. В, двамата
със снета по делото самоличност, да заплатят солидарно в полза на
Държавата сумата от по 579.65 лв. общо сумата от 1 159.29 лв. - за
експертизи, представляващи направени разноски в хода на досъдебното
производство за вещи лица.
ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана или протестирана в 15 -
дневен срок пред Апелативен съд гр. Велико Търново, считано от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
7

Съдържание на мотивите


Против подс. Д. Г. Д. - от гр. В., обл. Русе е предявено обвинение по
чл. 255, ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че в периода м.
май 2008 год. – 10.06.2008 год. в гр. В. и в гр. Русе, в качеството си на
представляващ ЕТ „Полимерснаб – Д. Д.“ – гр. В., в условията на
продължавано престъпление – на два пъти, избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери, общо размер на 16
413,40 лева като:
1. Потвърдил неистина, в подадена пред ТД на НАП – Варна - офис
Русе справка – декларация за месец април 2008 год. с Вх. №
18000968168/13.05.2008 год., която се изискват по силата на закон – чл. 125,
ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, че са извършени сделки
по закупуване на материали свързани с дейността на ЕТ „Полимерснаб – Д.
Д.“ – гр. В., като използвал фактура № 121/30.04.2008 год., с данъчна основа
20 000,00 лева и ДДС 4 000,00 лева, с издател „Пахира 68 Б” ЕООД, с
ЕИК:********* и получател ЕТ Полимерснаб – Д.Д.“, с ЕИК:*** която
включил в дневниците си за покупки
и приспаднал неправомерно неследващ се данъчен кредит, посочен в
клетка 40 на Справката – декларация за месец април 2008 год. в размер на 4
000,00 лева;
2. Потвърдил неистина, в подадена пред ТД на НАП – Варна - офис
Русе, справка – декларация за месец май 2008 год., която се изискват по
силата на закон – чл. 125, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност,
с Вх. № 18000971483/10.06.2008 год., че са извършени сделки по закупуване
на материали свързани с дейността на ЕТ „Полимерснаб – Д. Д.“ като
използвал фактура № 927/30.05.2008 год., с данъчна основа 44 060,00 лева и
ДДС 8 812,00 лева, с издател „Алцена Комерс“ ЕООД, с ЕИК: ********* и
получател ЕТ „Полимерснаб – Д. Д.“, ЕИК:***, фактура № 934/31.05.2008
год., с данъчна основа 18 007,00 лева и ДДС 3 601,40 лева, с издател „Алцена
Комерс” ЕООД, с ЕИК: ********* и получател ЕТ „Полимерснаб – Д. Д.“, с
ЕИК: ***, които включил в дневниците си за покупки и приспаднал
неправомерно неследващ се данъчен кредит, посочен в клетка 40 на
Справката – декларация за месец май 2008 год. в размер на 12 413,40 лева -
големи размери.
Против него е предявено и обвинение по чл. 255, ал. 1, т. 2, пр. 1, т.
6, пр. 2, т. 7 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че В периода м. май - 14.06.2011
год. в гр. В. и в гр. Русе, в съучастие с Б. Е. С. - като извършител, избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 5
965,00 лева от Б. Е. С., в качеството му на управляващ и представляващ
„Мондиал“ ООД - В., ЕИК:********* като последният:
1
- в условията на посредствено извършителство, чрез З.К. потвърдил
неистина при представяне на информация пред органите по приходите в
подадена пред ТД на НАП – Варна – офис Русе справка – декларация за месец
май 2011 год. с Вх. № 183421101016765/14.06.2011 год., която се изисква по
силата на закон – чл. 125, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност,
относно стойността на получените доставки и данъчния кредит по данъчни
фактури с № *********/16.05.2011 год., № *********/17.05.2011 год.; №
*********/18.05.2011 год., № *********/19.05.2011 год.; №
*********/20.05.2011 год.; № *********/25.05.2011 год.; №
*********/26.05.2011 год.; № *********/27.05.2011 год. издадени от
„Радомекс” ЕООД – Г. Оряховица, с ЕИК: ********* и получател „Мондиал”
ООД, с ЕИК: *********
- използвал неистински, в частта на подписът за „Съставил“,
документи на които е придаден вид на данъчни фактури, издадени от
управляващия и представляващ „Радомекс” ЕООД - Горна Оряховица, с ЕИК:
********* – установяващи доставка на стоки от „Радомекс” ЕООД - Горна
Оряховица, с ЕИК: ********* и получател „Мондиал” ООД, с ЕИК:
*********, като ги употребил за да докаже, че са извършени доставки по тези
фактури при водене на счетоводството и при представяне на информация
пред органите по приходите - ТД на НАП – Варна – офис Русе, като следва:
- фактура № *********/16.05.2011 год., с данъчна основа 3 600,00
лева и 720.00 лева ДДС;
- фактура № *********/17.05.2011 год., с данъчна основа 2 800,00
лева и 560.00 лева ДДС;
- фактура № *********/18.05.2011 год. с данъчна основа 3 925,00
лева и 785.00 лева ДДС;
- фактура № *********/19.05.2011 год., с данъчна основа 3 925,00
лева и 785.00 лева ДДС;
- фактура № *********/20.05.2011 год., с данъчна основа 3 925,00
лева и 785.00 лева ДДС;
- фактура № *********/25.05.2011 год., с данъчна основа 3 925,00
лева и 785.00 лева ДДС;
- фактура № *********/26.05.2011 год. с данъчна основа 3 925,00
лева и 785.00 лева ДДС;
- фактура № *********/27.05.2011 год., с данъчна основа 3 800,00
лева и 760.00 лева ДДС, и приспаднал неправомерно неследващ се данъчен
кредит, посочен в клетка 40 на Справка – декларация за месец май 2011 год. с
Вх. № 183421101016765/14.06.2011 год. подадена за Мондиал” ООД, с ЕИК:
2
********* в размер на 5 965,00 лева.
Против подс. Б.Е. С. от гр. В., обл. Русе е предявено обвинение по
чл. 255, ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 2, т. 7 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от
НК, за това, че В периода м. май 2011 год. – 30 април 2014 год. в гр. В. и в гр.
Русе, в качеството си на физическо лице и ЕТ „Б.Е.С.А. Б.Е. С.“, и като
управляващ и представляващ „Мондиал“ ООД - В., ЕИК:********* – в
условията на продължавано престъпление – на седем пъти – сам и в съучастие
с Д. Г. Д. – като извършител, избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в големи размери – 11 193,34 лева – 395,72 лева по
ЗДДФЛ, 4 832,62 лева по ЗКПО и 5 965,00 по ЗДДС – дължими от Б.С. и
„Мондиал“ ООД като:
1. не подал годишна данъчна декларация пред ТД на НАП, офис - гр.
Русе по чл. 50 от ЗДДФЛ която се изисква по силата на Закона данъка върху
доходите на физическите лица за:
1.1. 2011 год. не декларирал получен за периода доход, подлежащ на
облагане от 816,58 лева и така укрил дължим данък по ЗДДФЛ в размер на
81,66 лева,
1.2. 2012 год. не декларирал получен за периода доход, подлежащ на
облагане от 1 294,24 лева и така укрил дължим данък по ЗДДФЛ в размер на
129,42 лева и
1.3. 2013 год., не декларирал получен за периода доход, подлежащ
на облагане от 1 846,35 лева и така укрил дължим данък по ЗДДФЛ в размер
на 184,64 лева,
2.1. затаил истина и потвърдил неистина в подадена пред ТД на
НАП, офис - гр. Русе в Годишна данъчна декларация с вх. №
184351200337512/02.04.2012 год. по чл. 92 от ЗКПО за 2011 год., в част
„определяне на данъчния финансов резултат и дължимият корпоративен
данък“ декларирал отрицателен счетоводен финансов резултат от 13 451,11
лева, а не декларирал действителния положителен счетоводен финансов
резултат, формиращ данъчната основа за облагане от 25 674,22 лева, с което
укрил размера на дължимия корпоративен данък за данъчния период на 2011
год. от 2 567,42 лева;
2.2. затаил истина и потвърдил неистина в подадена пред ТД на
НАП, офис - гр. Русе в Годишна данъчна декларация с вх. №
184351300370218/01.04.2013 год. по чл. 92 от ЗКПО за 2012 год., в част
„определяне на данъчния финансов резултат и дължимият корпоративен
данък“ декларирал положителен счетоводен финансов резултат от 6 152,90
лева, а не декларирал действителния положителен счетоводен финансов
резултат, формиращ данъчната основа за облагане от 10 643,41 лева, с което
3
укрил размера на дължимия корпоративен данък за данъчния период на 2012
год. от 1 064,34 лева;
2.3. затаил истина и потвърдил неистина в подадена пред ТД на
НАП, офис - гр. Русе в Годишна данъчна декларация с вх. №
1800И0068447/31.03.2014 год. по чл. 92 от ЗКПО за 2013 год., в част
„определяне на данъчния финансов резултат и дължимият корпоративен
данък“ декларирал положителен счетоводен финансов резултат от 4 046,06
лева, а не декларирал действителния положителен счетоводен финансов
резултат, формиращ данъчната основа за облагане от 12 008,62 лева, с което
укрил размера на дължимия корпоративен данък за данъчния период на 2013
год. от 1 200,86 лева;
3. в условията на посредствено извършителство, чрез З.К. потвърдил
неистина при представяне на информация пред органите по приходите в
подадена пред ТД на НАП – Варна – офис Русе справка – декларация за месец
май 2011 год. с Вх. № 183421101016765/14.06.2011 год., която се изисква по
силата на закон – чл. 125, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност,
относно стойността на получените доставки и данъчния кредит по данъчни
фактури с № *********/16.05.2011 год., № *********/17.05.2011 год.; №
*********/18.05.2011 год., № *********/19.05.2011 год.; №
*********/20.05.2011 год.; № *********/25.05.2011 год.; №
*********/26.05.2011 год.; № *********/27.05.2011 год. издадени от
„Радомекс” ЕООД – Г. Оряховица, с ЕИК: ********* и получател „Мондиал”
ООД, с ЕИК: *********
- използвал неистински, в частта на подписът за „Съставил“,
документи на които е придаден вид на данъчни фактури, издадени от
управляващия и представляващ „Радомекс” ЕООД - Горна Оряховица, с ЕИК:
********* – установяващи доставка на стоки от „Радомекс” ЕООД - Горна
Оряховица, с ЕИК: ********* и получател „Мондиал” ООД, с ЕИК:
*********, като ги употребил за да докаже, че са извършени доставки по тези
фактури при водене на счетоводството и при представяне на информация
пред органите по приходите - ТД на НАП – Варна – офис Русе, като следва:
- фактура № *********/16.05.2011 год., с данъчна основа 3 600,00
лева и 720.00 лева ДДС;
- фактура № *********/17.05.2011 год., с данъчна основа 2 800,00
лева и 560.00 лева ДДС;
- фактура № *********/18.05.2011 год. с данъчна основа 3 925,00
лева и 785.00 лева ДДС;
- фактура № *********/19.05.2011 год., с данъчна основа 3 925,00
лева и 785.00 лева ДДС;
4
- фактура № *********/20.05.2011 год., с данъчна основа 3 925,00
лева и 785.00 лева ДДС;
- фактура № *********/25.05.2011 год., с данъчна основа 3 925,00
лева и 785.00 лева ДДС;
- фактура № *********/26.05.2011 год. с данъчна основа 3 925,00
лева и 785.00 лева ДДС;
- фактура № *********/27.05.2011 год., с данъчна основа 3 800,00
лева и 760.00 лева ДДС,
и приспаднал неправомерно неследващ се данъчен кредит, посочен в
клетка 40 на Справка – декларация за месец май 2011 год. с Вх. №
183421101016765/14.06.2011 год. подадена за Мондиал” ООД, с ЕИК:
********* в размер на 5 965,00 лева.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Русе, в съдебно
заседание поддържа обвиненията така както са предявени и настоява подс. Д.
да бъде признат за виновен по първото обвинение и да му наложи наказание
по вид лишаване от свобода при условията на чл. 54 ал.1 от НК, съобразно
правилата на чл. 373 ал.2 от НПК което да изтърпи ефективно, а по второто
обвинение да бъде прекратено поради изтичане на давност, а по отношение на
подс. С. да бъде освободен от наказателна отговорност с приложение на чл.
78а от НК и да му наложи глоба в размер на 1000 лв.
Подсъдимият Д. Г. Д. - от гр. В., обл. Русе лично и чрез своя
договорен защитник адв. А.С. от РАК своевременно е направил искане за
предварително изслушване по реда на глава ХХVІІ-ма от НПК, с провеждане
на съкратено съдебно следствие, по време на което призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласието си
да не се събират доказателства по тях. В съдебно заседание той направи
пълни самопризнание по всички факти и обстоятелства, осъзнава своята вина
и моли да му бъде определено наказание, съобразно разпоредбата на чл. 54
ал.1 от НК, лишаване от свобода около минимума, а също така да му бъде
наложен минимален размер на предвиденото в закона кумулативо наказание
глоба.
Неговият защитник адв. А.С. от РАК в хода на съдебните прения
заема становището, че съобразно изложените в обвинителния акт факти и
обстоятелства изцяло признати от подс. Д., с действията си той е осъществил
съставите на двете престъпления, поради което моли след като съдът го
признае за виновен по него да му наложи наказание при условията на чл. 54
ал.1 от НК, на наказание лишаване от свобода в минимален размер, а също
така да му наложи и кумулативно предвиденото в закона наказание глоба в
минимален размер.
5
Подсъдимият Б. Е. С. от гр. В., обл. Русе, чрез своя договорен
защитник адв. П.А. от РАК също е направил искане за предварително
изслушване по реда на глава ХХVІІ-ма от НПК, с провеждане на съкратено
съдебно следствие. Същият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласието си да не се
събират доказателства по тях. В съдебно заседание той направи пълни
самопризнание по всички факти и обстоятелства, осъзнава своята вина, и
моли да му бъде определено наказание, съобразно разпоредбата на чл. 54 ал.1
от НК.
Неговият защитник адв. П.А. от РАК в хода на съдебните прения
заема становището, че неговият подзащитен да бъде признат за виновен
съобразно изложените в обвинителния акт факти и обстоятелства на подс. С.
моли съдът да му наложи наказание при условията на чл. 54 ал.1 от НК, като
на основание чл. 78а от НК бъде освободен от наказателна отговорност и да
му наложи наказание глоба в минимален размер.
Съдебното производство пред настоящата първа инстанция се
проведе по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие, като
по време на предварителното изслушване, двамата подсъдими изцяло
признават фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като на основание чл. 371 т.2 от НПК страните по делото дадоха своето
съгласие да не се събират доказателства за същите, освен тези които са
събрани в хода на досъдебното производство.
Окръжният съд, след като подложи на преценка по отделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства както и становищата на
страните, прие за установено следното:
По фактите.
Подсъдимият Д. Г. Д., ЕГН ********** е роден на *** год. в гр.
Русе. Същият е с основно образование, не женен, не работи, към датата на
извършване на деянията, а и след това, е бил осъждан многократно.
Подсъдимият Б. Е. С., ЕГН ********** е роден на *** год. в гр. Г.,
обл. Търговище. Същият е със средно образование, женен, работи, неосъждан.
Видно от материалите по делото подс. Д.Д. бил регистриран като ЕТ
“Полимерснаб – Д. Д.“ гр. В., ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
(и адрес по чл. 8 от ДОПК) в гр. В., обл. Русе. Едноличният търговец бил
вписан в регистъра на едноличните търговци на 31.03.1997 год. по фирмено
дело № 351/1997 год. на Окръжен съд - Русе. Основният му предмет на
дейност бил търговия на едро и дребно, външнотърговска дейност, търговско
представителство, бартерни сделки, лизингови операции, превозна,
таксиметрова, хотелиерска, туристическа, рекламна, издателска, импресарска
6
дейност, ресторантьорство, видео и звукозаписи и всички други дейности
незабранени от закона. Считано от 02.04.1997 год. едноличният търговец бил
регистриран по ЗДДС и съответно за обв. Д.Д. било налице задължение за
водене на дневници за покупки и продажби, в които надлежно да са отразени
всички извършени търговски сделки и издадените във връзка с това
счетоводни документи и за подаване в офис Русе на ТД на НАП - Варна на
месечни справки-декларации по ЗДДС, които били изискуеми по силата на чл.
125 от този закон.
На 09.12.2010 год., по инициатива на органите по приходите,
Едноличният търговец бил дерегистриран - поради непосочване на
електронен адрес за период по-дълъг от три месеца, съгласно чл. 100, ал. 5 от
ЗДДС.
Подсъдимият Б. Е. С. бил регистриран като ЕТ „Б.Е.С.А.-Б.С.“, гр.
В., ЕИК: *********. Търговецът бил със седалище, адрес за кореспонденция и
адрес по чл. 8 от ДОПК в гр. В., обл. Русе. Същият бил вписан в регистъра на
едноличните търговци по фирмено дело № 2514/1990 год. на Окръжен съд -
Русе. Основният му предмет на дейност бил автомобилни превози с леки и
товарни автомобили и трактори, поддръжка и ремонт на автомобили,
производство изкупуване, преработка и реализация на селскостопанска
продукция, билки, диворастящи плодове, мед и пчеларски продукти, търговия
с тях в страната и чужбина, дърводелски, шивашки и железарски услуги,
ремонт на битова електроника, внос и износ на промишлени, хранителни и
нехранителни стоки, посредническа дейност с движимо и недвижимо
имущество, доставка и търговия с гориво - смазочни материали, откриване на
бензиностанция и автосервиз, оказионна и комисионна търговия,
педагогически услуги с преподаване уроци по физика, химия и биология,
строителна дейност, откриване на заведение за продажба на кафе, чай, сокове,
сладолед, алкохолни и безалкохолни напитки, цигари, скара, сандвичи,
сладкарски и тестени произведения с увеселителна програма и забавни игри.
Считано от 11.02.2011 год. този търговски субект бил заличен и
регистрацията на обв. Б.С. като едноличен търговец била прекратена.
Доходите, получени от обвиняемия в това му качество, както и като
физическо лице подлежали на данъчно облагане по реда на ЗДДФЛ.
Обвиняемият Б.С. имал задължение всяка година в срок до 30 април на
следващата година да подава в ТД на НАП – Варна, офис Русе годишни
данъчни декларации, които били изискуеми по силата на чл. 50 от ЗДДФЛ и
по този начин да си самоначислявал данък по този закон, който впоследствие
да заплаща.
Наред с това подс. Б.С. бил едноличен управител и представител на
„Мондиал“ ООД - гр. В., ЕИК:*********. Съдружници били подс. Б.С. и
М.М.М., но реално дейността на търговеца била изцяло контролирана от
подсъдимият. Дружеството било със седалище, адрес на кореспонденция и
7
адрес по ДОПК в гр. В., обл. Русе. Същото било основано на 04.12.2006 год. и
било вписано в регистъра на търговските дружества по фирмено дело №
1152/2006 год. по описа на Окръжен съд - Русе. Основният му предмет на
дейност бил производство на дограма и други изделия от пластмаса за
строителство с код по КИД: 2223. „Мондиал“ ООД - гр. В. било регистрирано
по ЗДДС на 05.02.2007 год. и съответно за неговият представител било
налице задължение за водене на дневници за покупки и продажби, в които
надлежно да са отразени всички извършени търговски сделки и издадените
във връзка с това счетоводни документи и за подаване в офис Русе на ТД на
НАП - Варна на месечни справки-декларации по ЗДДС, изискуеми по силата
на чл. 125 от ЗДДС. „Мондиал“ ООД било местно юридическо лице и
неговата печалба подлежала на данъчно облагане с корпоративен данък по
реда на Закона за корпоративното и подоходно облагане. Данъчният период
за определяне на корпоративния данък бил съответната календарна година.
Във връзка с това като представител на „Мондиал“ ООД обв. Б.С. бил длъжен
да подава годишни данъчни декларации, в които да посочва данъчния
финансов резултат за съответната календарна година и дължимия годишен
корпоративен данък. Към 2011 год., 2012 год. и 2013 год. годишната данъчна
декларация се подавала в срок до 31 март на годината, следваща тази, за
която се определя данъка, в териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.
Счетоводството на „Мондиал“ ООД било водено от св. З.Х.М., чрез
нейната фирма за счетоводно обслужване, на база на първичните счетоводни
документи, които й били предоставяни от подс. Б.С.. Именно на база на
фактурите за покупки и продажби, които св. М. получавала от подс. С., тя
съставяла дневниците за покупки и продажби и СД по ЗДДС, като и ГДД по
ЗКПО, които впоследствие подавала в ТД на НАП - Варна, офис Русе лично
или чрез квалифициран електронен подпис. В някои случаи ГДД били
подавани и лично от обвиняемия.
Двамата подсъдими се познавали и били в добри взаимоотношения..
І. През 2008 год. чрез ЕТ „Полимерснаб - Д. Д.“ подс. Д.Д. развивал
активна търговска дейност. За да избегне плащането на дължими задължения
по ЗДДС за данъчния период месец април и месец май 2008 год. подс. Д.Д.
решил в изискуемите за този период справки-декларации по ЗДДС да посочи
недействителни сделки. За целта обв. Д. решил да използва фактури,
отразяващи сделки, които реално не били извършени. В същите, макар и да
нямало действително извършени сделки, такива били удостоверени, като ЕТ
“Полимерснаб – Д. Д.“ гр. В., ЕИК: *** фигурирало като „получател” по тях.
По този начин следвало да се намаляват месечните задължения за внасяне на
ДДС. В изпълнение на това подс. Д. решил да се снабди с фактури, в които да
бъдат посочени фиктивни търговски сделки, след което да ги отрази в
дневниците за покупки за съответните периоди, а така формирания финансов
8
резултат да отрази в месечните си справки-декларации по ЗДДС. Стойностите
по тези фактури обвиняемият щял да включи в клетка 40 на справките-
декларации и по този начин щял да приспадне данъчен кредит, който реално
не му се следвал. Така, в изпълнение на намисленото подс. Д. се снабдил с
фактури на „Пахира 68 Б” ЕООД, с ЕИК:********* и на „Алцена Комерс“
ЕООД, с ЕИК: *********, в които посочените ЕООД фигурирали като
доставчици, а ЕТ „Полимерснаб – Д. Д.“, като получател, а именно:
- фактура № 121/30.04.2008 год., с предмет „материали“, с данъчна
основа 20 000,00 лева и ДДС 4 000,00 лева, с издател „Пахира 68 Б” ЕООД, с
ЕИК: ********* и получател ЕТ Полимерснаб – Д. Д.“, с ЕИК: ***2
- фактура № 927/30.05.2008 год., с предмет „материали“, с данъчна
основа 44 060,00 лева и ДДС 8 812,00 лева, с издател „Алцена Комерс“
ЕООД, с ЕИК: ********* и получател ЕТ „Полимерснаб – Д. Д.“, ЕИК:***,
- фактура № 934/31.05.2008 год., с предмет „материали“, с данъчна
основа 18 007,00 лева и ДДС 3 601,40 лева, с издател „Алцена Комерс”
ЕООД, с ЕИК: ********* и получател ЕТ „Полимерснаб – Д. Д.“, с ЕИК: ***.
„Пахира 68 Б” ЕООД и „Алцена Комерс“ ЕООД нямали наети
работници по трудов договор. Не разполагали с материални активи,
техническа и кадрова обезпеченост и в този смисъл те нямали обективна
икономическа възможност да извършат дейностите и доставката на
материали, предмет на отразените във фактурите сделки. Фактура №
121/30.04.2008 год., издадена от „Пахира 68 Б“ ЕООД, била включена в
дневниците за продажби на това дружество за месец април 2008 год., но
отразявала сделка с данъчна основа 155 000 лева и ДДС 23 000 лева. „Алцена
Комерс“ ЕООД било с едноличен собственик на капитала св. И. Б., която
само фиктивно била придобила собствеността върху дружествените дялове,
при това срещу заплащане. Реално тя нямала никакво отношение към
евентуално осъществявана търговската дейност на дружеството и не
притежавала печат и документи на търговското дружество.
Подсъдимият Д. включил тези фактури в дневниците за покупки на
едноличния търговец и ги отразил като стойности в справките – декларации
за съответните данъчни периоди, както следва:
- фактура № 121/30.04.2008 год., с предмет „материали“, с данъчна
основа 20 000,00 лева и ДДС 4 000,00 лева, с издател „Пахира 68 Б” ЕООД, с
ЕИК: ********* и получател ЕТ Полимерснаб – Д.Д.“, с ЕИК: ***2
подсъдимият включил в дневниците за покупки за месец април 2008 год.
Освен това същата била отразена и като стойност справката декларация по
ЗДДС за този месец, в клетка 40 на същата. С извършване на последното
възникнало право на данъчен кредит за ЕТ за гореописаната сделка. Тази
справка декларация била съставена лично от подс. Д. и на 13.05.2008 год. той
9
я подал пред ТД на НАП - Варна, офис Русе , като й бил даден вх. №
18000968168/13.05.2008 год. По този начин подс. Д.Д. избегнал установяване
и плащане на ДДС за този данъчен период – месец април 2008 год., в размер
на 4 000,00 лева.
- фактура № 927/30.05.2008 год., с предмет „материали“, с данъчна
основа 44 060,00 лева и ДДС 8 812,00 лева, с издател „Алцена Комерс“
ЕООД, с ЕИК: ********* и получател ЕТ „Полимерснаб – Д. Д.“, ЕИК: *** и
фактура № 934/31.05.2008 год., с предмет „материали“, с данъчна основа 18
007,00 лева и ДДС 3 601,40 лева, с издател „Алцена Комерс” ЕООД, с ЕИК:
********* и получател ЕТ „Полимерснаб – Д. Д.“, с ЕИК: *** били включени
от страна на обвиняемия Д. в дневниците за покупки за месец май 2008 год.
Описаните фактури били отразени и като стойности в справката-декларация
по ЗДДС за този месец, в клетка 40 на същата. С извършване на последното
възникнало право на данъчен кредит за Едноличният търговец за
гореописаните сделки. Тази справка декларация била съставена лично от
страна на подс. Д. и на 10.06.2008 год., той я подал пред ТД на НАП - Варна,
офис Русе, като й бил даден Вх. 18000971483/10.06.2008 год.
По този начин подс. Д.Д. избегнал установяване и плащане на ДДС
за този данъчен период – месец май 2008 год., в размер на 12 413,40 лева.
ІІ. В периода, обхванат от разследването: 2008 год. – 2013 год. подс.
Б.С. извършвал търговска дейност чрез няколко търговеца, сред които и
„Мондиал“ ООД, което управлявал и представлявал еднолично. Подсъдимият
в този период имал приходи от търговска дейност, които не можел да не
осчетоводи и така да ги прикрие. По тази причина имал намерение да води
така счетоводството на Дружеството, че за развиваната от него търговска
дейност да не плаща данъци или да заплаща такива в минимален размер. Това
намерение имал и по отношение на търговската дейност, която развивал и
като Едноличен търговец, а и като получател на доходи като физическо лице.
Възможностите, това да се случи, той виждал в решението да декларира пред
органите на НАП завишени стойности на разходите - чрез осчетоводяване на
съответни документи за извършени фиктивни сделки, по които дружеството
му е получател и/или като създаде „изкуствени“ разходи за същото, които да
се уравняват с реално получените приходи на търговеца. За целта подс. С.
решил да си набави фактури, на които да е придаден вид, че изхождат от
други търговци и са с посочен получател „Мондиал“ ООД. Това възнамерявал
да направи заедно с другия подс. Д.Д., който имал възможност да набави
такива фактури. Впоследствие, подс. С. щял да предостави тези фактури на
св. З.К. и тя щяла да ги обработи счетоводно, като ги включи в дневниците за
покупки на Дружеството за съответните данъчни периоди. След това
стойностите по тези фактури щели да бъдат отразени в подаваните справки
декларации, в клетка 40 на същите и щяло да бъде упражнено правото на
приспадане на данъчен кредит, който реално не се следвал на дружеството.
10
Впоследствие, стойностите по тези фактури щели да бъдат включени и в
годишните данъчни декларации по ЗКПО за съответните периоди и така
размера на дължимия корпоративен данък също щял да бъде намален. На
следващо място подс. С. възнамерявал да извършва търговска дейност с
дружеството, което представлявал, която обаче да не документира по никакъв
начин. Той щял да закупува от други търговци различни стоки, но да не
предава и осчетоводява издадените от тях фактури или други първични
счетоводни документи на св. М. и по този начин покупките нямало да бъдат
отразени в счетоводството и да се отразят при формиране на данъчната
основа в края на съответния период. Впоследствие подс. С. щял да
препродава същите стоки, но на по-висока цена, отново без да осчетоводява
извършените продажби. Щял да генерира печалба, която нямало да бъде
документално отразена в счетоводството на дружеството му. Така размерите
на внесените данъци в държавния бюджет щели да бъдат много по-ниски от
реално дължимите или никакви. Като краен резултат, подс. Б.С. щял да се
облагодетелства финансово и да се обогати за сметка на държавния бюджет.
На 19.11.2008 год. между подс. Б.С., като представител на
„Мондиал“ ООД – гр. В. и Община В. бил сключен договор за извършване на
СМР на „Ограда с дължина 285 м. на имот № 045009, представляващ
„Гробище“ в град Глоджево, община В.. Този договор бил фиктивен за
„Мондиал“ ООД и от страна на Дружеството не било извършено изпълнение
по същия. Реалното изпълнение на същия било извършено от лица, които
били наети от подс. Д., без с тях да е имало съответно оформени трудови
отношения. Договорът бил сключен от „Мондиал“ ООД поради постигнати
договорености между подс. Б.С. и подс. Д.Д., съгласно които „Мондиал“ ООД
само документално фигурирало като изпълнител, но реално работата била
организирана, ръководена и извършена от подс. Д.Д.. Цената на договора
била преведена по банкова сметка на „Мондиал“ ООД, а оподс. Б.С. изтеглил
получените пари на части и да ги предавал на подс. Д.Д. в брой – без
оформяне на каквито и да е счетоводни и/или други документи
удостоверяващи това. Тези обстоятелства били установени и доказани в хода
на НОХД № 1033/2016 год. по описа на Районен съд - Русе, което
приключило с влязла в сила осъдителна присъда по отношение на подс. Д.Д.
за престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. ал. 26, ал. 1 от НК. видно от
мотивите към присъдата, наказателният съд е установил и приел за доказано,
че реалният обем на извършените СМР е значително по-малък от отчетените
и декларираните, които съответно били заплатени от бюджета на Община В..
Във връзка с изпълнението на този договор от Община В. били издадени
фактури №№**********/15.04.2009 год. за авансово плащане в размер на 21
700,00 лева и **********/17.05.2011 год. за окончателно плащане в размер на
50 854,34 лева. Тези парични суми съответно постъпили по банковата сметка
на „Мондиал“ ООД, като подс. Б.С. ги изтеглял на части и ги предавал на обв.
Д.Д.. Фактурата № **********/17.05.2011 год. за сумата от 50 854,34 лева
била включена в счетоводството на „Мондиал“ ООД като получен доход и
11
съответно била декларирана пред НАП.
Подсъдимите Б.С. и Д.Д., решили че с оглед начина на плащане на
цената по договора, факта че парите са постъпили от Община В. по банков
път - по сметка на „Мондиал“ ООД и съответно няма как да не бъдат
надлежно осчетоводени, трябвало да направят „нещо“, за да не заплатят в
съответно дължимия размер данъци във връзка с получената сума от 50
854,34 лева. Така, през месец май 2011 год. подс. Д.Д., по неустановен до
момента начин, снабдил себе си и подс. Б.С. с няколко фактури на „Радомекс“
ЕООД, ЕИК: *********. На тези фактури им бил придаден вид, че изхождат
от представителя на „Радомекс“ – Н.В. Д.. Всъщност в графата „съставил“
подписът на тези фактури не бил положен от Н. Д., а от неустановено лице.
Освен това същите не отразявали реално извършени сделки и по тях не
нямало доставки, нито плащания от страна на „Мондиал“ ООД. Фактурите
били за доставка на баластра, гофрирани дъски, цимент и бетонно блокче,а
основният предмет на дейност на дружеството- издател бил отглеждане на
свине. Н.В. Д. бил фиктивен собственик на множество търговски дружества
със задължения към НАП в големи размери. Тези фактури били с получател
„Мондиал“ ООД и били съставени с единствената цел - изкуствено да бъдат
отчетени разходи за Дружеството и така да се намали данъчната основа – като
се изравнят приходите и разходите, с оглед на което и да бъде определен по-
нисък размер на дължимите данъци.
Съответно били изготвени описаните по-долу фактури, които подс.
Б.С. предал на св. З.К. и тя ги включила в счетоводните регистри на
„Мондиал“ ООД:
- фактура № *********/16.05.2011 год., с данъчна основа 3 600,00
лева и 720.00 лева ДДС;
- фактура № *********/17.05.2011 год., с данъчна основа 2 800,00
лева и 560.00 лева ДДС;
- фактура № *********/18.05.2011 год. с данъчна основа 3 925,00
лева и 785.00 лева ДДС;
- фактура № *********/19.05.2011 год., с данъчна основа 3 925,00
лева и 785.00 лева ДДС;
- фактура № *********/20.05.2011 год., с данъчна основа 3 925,00
лева и 785.00 лева ДДС;
- фактура № *********/25.05.2011 год., с данъчна основа 3 925,00
лева и 785.00 лева ДДС;
- фактура № *********/26.05.2011 год. с данъчна основа 3 925,00
лева и 785.00 лева ДДС;
12
- фактура № *********/27.05.2011 год., с данъчна основа 3 800,00
лева и 760.00 лева ДДС.
За данъчен период м. май 2011 год. св. З.К. подала лично в ТД на
НАП – Варна, офис Русе от името на „Мондиал“ ООД СД по ЗДДС с вх. №
183421101016765/14.06.2011 год., в които били описани и вече посочените
фактури с № *********/16.05.2011 год., № *********/17.05.2011 год.; №
*********/18.05.2011 год., № *********/19.05.2011 год.; №
*********/20.05.2011 год.; № *********/25.05.2011 год.; №
*********/26.05.2011 год.; № *********/27.05.2011 год. на които бил
придаден вид, че са издадени от „Радомекс” ЕООД – Г. Оряховица и са с
получател „Мондиал” ООД. Впоследствие същите били отразени и като
стойности в Раздел Б, клетка 40 на справката декларация за този данъчен
период с вх. № 183421101016765/14.06.2011 год.и така бил приспаднат
данъчен кредит в размер на 5 965,00 лева. Същият реално не се следвал на
дружеството на обвиняемия, тъй като не били налице действителни сделки и
извършени плащания по тях.
ІІІ. В периода 2011 год. – 2014 год. обв. С. извършвал активна
търговска дейност чрез ЕТ „Б.Е.С.А. - Б.С.“, а след заличаването му – лично, в
качеството си на физическо лице. От това той генерирал доходи, които
представлявали доход от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 от Закона за
данъците върху доходите на физическите лица и подлежали на данъчно
облагане по реда на този закон. Подсъдимият Б. Селим обаче не искал да
заплаща данъци към държавния бюджет, а да разполага с целия размер на
спечелените парични суми. Затова решил да не подава годишни данъчни
декларации по ЗДДФЛ, по този начин да не декларира получените доходи и
съответно да не заплаща данък, дължим по силата на посочения закон за тях.
По описаният начин подс. Селим възнамерявал да „спести“ парични средства
за сметка на държавния бюджет.
Така, за календарната 2011 год. подс. С., като Едноличен търговец и
физическо лице получил подлежащ на облагане доход в размер на 816,58
лева. В срок до 30 април на следващата 2012 год., а и след това подс. С. не
подал в ТД на НАП - Варна, офис Русе годишна данъчна декларация по чл. 50
от ЗДДФЛ и така укрил дължим данък по ЗДДФЛ в размер на 81,66 лева.
За календарната 2012 год. подс. Б.С., като физическо лице получил
подлежащ на облагане доход в размер на 1 294,24 лева. В срок до 30 април на
следващата 2013 год., а и след това подс. Б.С. не подал в ТД на НАП - Варна,
офис Русе годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и така укрил
дължим данък по ЗДДФЛ в размер на 129,42 лева.
За календарната 2013 год. подс. Б.С., като физическо лице получил
подлежащ на облагане доход в размер на 1 846,35 лева . В срок до 30 април на
следващата 2014 год., а и след това подс. Б.С. не подал в ТД на НАП - Варна,
13
офис Русе годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и така укрил
дължим данък по ЗДДФЛ в размер на 184,64 лева.
През периода 2011 год. – 2014 год. подс. Б.С. закупувал стоки –
щори и дограми от „Шотерон“ ООД, от „Профилинк“ ООД, от „КАМ04“
ООД, „Алутрейд“ ЕООД и „Коматек КМТ“ ООД и други търговци, като за
краен получател било посочено дружеството „Мондиал“ ООД.
Посочените продавачи издавали фактури на „Мондиал“ ООД за
закупените от него стоки и декларирали сделките. Подсъдимият Б.С. обаче не
предавал фактурите на св. З.К. и не включвал фактурите в счетоводството на
представляваното от него търговско дружество. Впоследствие подс. С.
продавал тези стоки на други, неустановени контрахенти, съответно на по-
високи цени, но не издавал фактури и по никакъв начин не осчетоводявал
извършени продажби. По този начин генерирал печалба, която не била
отразена и не фигурирала в дружествената счетоводна документация. По-
конкретно:
За данъчен период 01.01.2011 год. - 31.12.2011 год. обв. Б.С. не
отразил в счетоводството на „Мондиал“ООД:
- две фактури издадени от „Профилинк“ ООД, ЕИК: *********, с
данъчна основа в общ размер на 580.62 лв. и ДДС в общ размер на 116,12 лв.,
- тринадесет броя фактури, издадени от „КАМ-04“ ООД,
ЕИК:*********, с данъчна основа в общ размер на 370,29 лв и ДДС в общ
размер на 74,05 лв.,
- две фактури издадени от „Коматек КМТ“ ООД, ЕИК:*********, с
данъчна основа в общ размер на 119,73 лв. и ДДС в общ размер на 23.94 лв.,
- две фактури издадени от „Алутрейд“ ООД, ЕИК:*********, с
данъчна основа в общ размер на 687,64 лв. и ДДС в общ размер на 137,52лв.
За данъчен период 01.01.2012 год. - 31.12.2012 год., подс. Б.С. не
отразил в счетоводството на „Мондиал“ ООД:
- осем фактури издадени от „КАМ-04“ ООД, ЕИК:*********, с
данъчна основа в общ размер на 373,95 лв. и ДДС в общ размер на 74,79 лв.,
- една фактура издадена от „Алутрейд“ ООД, ЕИК:*********, с
данъчна основа 249,74 лв. и ДДС в размер на 49,95 лв.,
- една фактура издадена от „Хендел“ ООД, ЕИК:*********, с
данъчна основа 910, 50 лв. и ДДС в размер на 182,10 лв.,
- една фактура издадена от „Шотерон 98“ ООД, ЕИК:*********, с
данъчна основа 434,85 лв. и ДДС в размер на 86,97 лв.
14
За данъчен период 01.01.2013 год. - 31.12.2013 год. подс. Б.С. не
отразил в счетоводството на „Мондиал“ ООД:
- единадесет фактури издадени от „КАМ-04“ ООД, ЕИК:*********,
с данъчна основа в общ размер на 473,34 и ДДС в общ размер на 94,67 лв.,
- две фактури издадени от „Хендел“ ООД, ЕИК:*********, с
данъчна основа в общ размер на 2 754,89 и ДДС в общ размер на 550,98 лв.,
- две фактури издадени от „Шотерон 98“ ООД, ЕИК:*********, с
данъчна основа в общ размер на 1 111,41лв. и ДДС в размер на 222,28 лв.,
- две фактури издадени от „Империал билд“ ООД, ЕИК:*********, с
данъчна основа с общ размер на 2 187,05лв. и ДДС в общ размер на 437,41 лв.
На 02.04.2012 год. в гр. Русе, св. З.К. подала пред ТД на НАП, офис
- гр. Русе годишна данъчна декларация с вх. № 184351200337512/02.04.2012
год. по чл. 92 от ЗКПО за 2011 год. Същата била изготвена на база
счетоводните документи, предоставени на св. З.К. от страна на подс. Б.С..
Затова в частта й за „определяне на данъчния финансов резултат и дължимият
корпоративен данък“ бил деклариран отрицателен счетоводен финансов
резултат от 13 451,11 лева. Това не отговаряло на обективната истина, тъй
като за тази календарна година дружеството на обвиняемия било с
положителен счетоводен финансов резултат, формиращ данъчната основа за
облагане от 25 674,22 лева. По този начин подс. С. укрил размера на
дължимия корпоративен данък за данъчния период на 2011 год. в размер на 2
567,42 лева.
На 01.04.2013 год. в гр. Русе подс. Б.С. лично подал пред ТД на НАП
– Варна, офис Русе годишна данъчна декларация с вх. №
184351300370218/01.04.2013 год. по чл. 92 от ЗКПО за 2012 год. Същата била
изготвена на базата на счетоводните документи, предоставени на св. З.К. от
страна на подс. Б.С.. Затова в частта й за „определяне на данъчния финансов
резултат и дължимият корпоративен данък“ бил деклариран положителен
счетоводен финансов резултат от 6 152,90 лева. Това не отговаряло на
обективната истина, тъй като за тази календарна година дружеството на
обвиняемия било с положителен счетоводен финансов резултат, формиращ
данъчната основа за облагане от 10 643,41 лева. По този начин подс. С. укрил
размера на дължимия корпоративен данък за данъчния период на 2012 год. от
1 064,34 лева.
На 31.03.2014 год. в гр. Русе св. З.К. подала чрез квалифициран
електронен подпис пред ТД на НАП - Варна, офис Русе годишна данъчна
декларация с вх. № 1800И0068447/31.03.2014 год. по чл. 92 от ЗКПО за 2013
год. Същата била изготвена на базата на счетоводните документи,
предоставени на св. З.К. от страна на подс. Б.С.. Затова в частта й за
15
„определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен
данък“ бил деклариран положителен счетоводен финансов резултат от 4
046,06 лева. Това не отговаряло на обективната истина, тъй като за тази
календарна година дружеството на подсъдия било с положителен счетоводен
финансов резултат, формиращ данъчната основа за облагане от 12 008,62
лева. По този начин подс. С. укрил размера на дължимия корпоративен данък
за данъчния период на 2013 год. от 1 200,86 лева.
По делото били назначени и изготвени съдебно-счетоводна и
допълнителна съдебно-счетоводна експертизи, които установили
горепосочените като видове и размери данъчни задължения по ЗДДС, ЗКПО и
ЗДДФЛ, които били укрити от подс. Д.Д. и подс. Б.С.. Освен това
експертизите определили механизма, по който това било направено.
От заключението на почерковата експертиза, назначена по делото, е
видно, че подписите, положени в графата „съставил“ на инкриминираните
фактури с издател „Радомекс“ ЕООД не са изпълнени от Н.В. Д.. Същите се
различавали от подписите на подс. Б.С. и подс. Д.Д. и авторът им не бил
установен.
По доказателствата.
Развитието на съдебното производство пред настоящата инстанция е
по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие, като по време
на предварителното изслушване на подсъдимите Д. и С. изцяло признат
фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Действително на
основание чл. 372 ал.4 от НПК съдът установи, че техните самопризнания
изцяло се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство
изобилни гласни и писмени доказателства, както и тези от експертен порядък.
В този смисъл на основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът приема
гореизложената фактическа обстановка за доказана по безспорен и
категоричен начин, от събрания по делото съвкупен доказателствен материал,
а именно от свидетелските показания на П.Г.Д., М.В.Ф., И.К.Б.,Н.П.Г., Р.С.Н.,
И.А.К., Г.Х.Х., З.Т.Д.,А.Х.П.,П.Н.С.,*********, както и от приложените
писмени доказателства и доказателствени средства – свидетелства за
съдимост, автобиографии, декларации за семейно и материално положение и
имотно състояние, графологична експертиза, счетоводна и допълнителна
счетоводна експертиза, данъчни фактури, справки-декларации за ДДС и
дневници за покупки и продажби към тях, ГДД по ЗКПО, данъчни
ревизионни актове и приложените към тях документи, извлечения от
счетоводни регистри и от дневници за покупки и продажби, копия на съдени
решения и присъди, договори, удостоверения за актуални състояния на
търговци и други документи, подробно описани в описа на делото.
В хода на съдебното производство подс. Д.Д. и Б. С. се признават за
16
виновни по предявените им обвинения, като принципно не оспорва
фактическите констатации в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът изцяло кредитира изложените от тях самопризнания, доколкото
същото като доказателствено средство е източник на факти и обстоятелства,
свързани с главния факт по делото, като същевременно приема, че от една
страна то кореспондира изцяло с останалия доказателствен материал, а от
друга представлява израз на неговата защитна позиция. В съвкупността си
показанията на всички цитирани свидетели като преки гласни доказателства
са последователни, непротиворечиви, логични и кореспондиращи с
целокупния доказателствен материал. В подкрепа на възприетата фактическа
обстановка са и заключенията по съдебните експертизи, а също така и
останалите писмени доказателства.
Разпитан на досъдебното производство подс. Б.С. се възползва от
правото си да не дава обяснения по същество. Заявява, че признава видовете и
размерите на данъчните задължения, определени с повдигнатото му
обвинение и в съставените по отношение на него и на дружеството му
ревизионни актове (които са приложени по делото и са съобразени в хода на
проведеното разследване) и че ще погаси дължимите данъчни задължения.
Във връзка с това, при последния разпит на подс. Б.С. като обвиняем по
делото (на 13.01.2021г.) същият предал на водещия разследването 10 бр.
копия на разписки от „Изи Пей“ и от Банка „ДСК“ ЕАД, които са заверени
само от самия обвиняем. Това са разписки от дати 29.12.2020г., 31.10.2019г.,
26.11.2020г., 27.05.2019г., 15.01.2020г., 15.10.2020г., 17.02.2020г.,
15.01.2020г., 12.09.2019г. и 10.05.2019г. Видно от същите общия размер на
заплатената от страна на обвиняемия Б.С. парична сума в полза на ТД на НАП
възлиза на 9 390,87 лв. а му е повдигнато обвинение за 11 193,34 лева). Тези
разписки за платени суми не представляват официални документи, тъй като,
както е посочено са заверени само от обвиняемия и не е налице
потвърждаване, че плащанията са били получени от НАП.
В тази връзка в хода на разследването по делото е изискана и
получена официална информация от органите по приходите, обективирана в
тяхно писмо от 29.12.2020 год. (л. 83, т. 18 от делото). Видно е, че
информацията е предоставена след датите на плащанията, посочени в
приложените разписки и обхваща периода, през който би следвало да са
извършени те. От това писмо се установява, че подс. Б.С. действително е
извършвал някакви плащания за погасяване на задълженията си за данъци,
като последното плащане, извършено от него е от дата 12.04.2018 год.
Следователно плащанията, които обвиняемият твърди, че е направил не са
били получени и отразени от органите на НАП. Поради това към момента
Окръжна прокуратура - Русе приема, че не са налице безспорни
доказателства, че задълженията за данъци, предмет на обвинението на подс.
Б.С. и това на подс. Д.Д. са изцяло заплатени.
17
От правна страна.
След анализ на събраните по делото доказателства и въз основа на
така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
От данните по делото става ясно, че подс. Д. Г. Д. от гр. В., като
субект на престъплението е наказателно-отговорно лице по смисъла на чл. 31
ал.1 от НК.
От обективна страна със своите последователни действия подс. Д. е
осъществил състава на престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 7 вр. чл.
26, ал. 1 от НК, тъй като в периода м. май 2008 год. – 10.06.2008 год. в гр. В.
и в гр. Русе, в качеството си на представляващ ЕТ „Полимерснаб – Д. Д.“ –
гр. В., в условията на продължавано престъпление – на два пъти, избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, общо
размер на 16 413,40 лева като:
1. Потвърдил неистина, в подадена пред ТД на НАП – Варна -
офис Русе справка – декларация за месец април 2008 год. с Вх. №
18000968168/13.05.2008 год., която се изисква по силата на закон – чл. 125,
ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, че са извършени сделки
по закупуване на материали свързани с дейността на ЕТ „Полимерснаб – Д.
Д.“ – гр. В., като използвал фактура № 121/30.04.2008 год., с данъчна основа
20 000,00 лева и ДДС 4 000,00 лева, с издател „Пахира 68 Б” ЕООД, с
ЕИК:********* и получател ЕТ Полимерснаб – Д.Д.“, с ЕИК:*** която
включил в дневниците си за покупки и приспаднал неправомерно неследващ
се данъчен кредит, посочен в клетка 40 на Справката – декларация за месец
април 2008 год. в размер на 4 000,00 лева;
2. Потвърдил неистина, в подадена пред ТД на НАП – Варна - офис
Русе, справка – декларация за месец май 2008 год., която се изисква по силата
на закон – чл. 125, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, с Вх.
№ 18000971483/10.06.2008 год., че са извършени сделки по закупуване на
материали свързани с дейността на ЕТ „Полимерснаб – Д. Д.“ като използвал
фактура № 927/30.05.2008 год., с данъчна основа 44 060,00 лева и ДДС 8
812,00 лева, с издател „Алцена Комерс“ ЕООД, с ЕИК: ********* и
получател ЕТ „Полимерснаб – Д. Д.“, ЕИК:***, фактура № 934/31.05.2008
год., с данъчна основа 18 007,00 лева и ДДС 3 601,40 лева, с издател „Алцена
Комерс” ЕООД, с ЕИК: ********* и получател ЕТ „Полимерснаб – Д. Д.“, с
ЕИК: ***, които включил в дневниците си за покупки и приспаднал
неправомерно неследващ се данъчен кредит, посочен в клетка 40 на
Справката – декларация за месец май 2008 год. в размер на 12 413,40 лева -
големи размери.
и
18
- по чл. 255, ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 2, т. 7 вр. чл. 20, ал. 2 от НК,
тъй като в периода м. май - 14.06.2011 год. в гр. В. и в гр. Русе, в съучастие с
Б. Е. С. - като извършител, избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери - 5 965,00 лева от Б. Е. С., в качеството му на
управляващ и представляващ „Мондиал“ ООД - В., ЕИК:********* като
последният:
- в условията на посредствено извършителство, чрез З. М. потвърдил
неистина при представяне на информация пред органите по приходите в
подадена пред ТД на НАП – Варна – офис Русе справка – декларация за месец
май 2011 год. с Вх. № 183421101016765/14.06.2011 год., която се изисква по
силата на закон – чл. 125, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност,
относно стойността на получените доставки и данъчния кредит по данъчни
фактури с фактури с № *********/16.05.2011 год., № *********/17.05.2011
год.; № *********/18.05.2011 год., № *********/19.05.2011 год.; №
*********/20.05.2011 год.; № *********/25.05.2011 год.; №
*********/26.05.2011 год.; № *********/27.05.2011 год. издадени от
„Радомекс” ЕООД – Г. Оряховица, с ЕИК: ********* и получател „Мондиал”
ООД, с ЕИК: *********
- използвал неистински, в частта на подписът за „Съставил“,
документи на които е придаден вид на данъчни фактури, издадени от
управляващия и представляващ „Радомекс” ЕООД - Горна Оряховица, с ЕИК:
********* – установяващи доставка на стоки от „Радомекс” ЕООД - Горна
Оряховица, с ЕИК: ********* и получател „Мондиал” ООД, с ЕИК:
*********, като ги употребил за да докаже, че са извършени доставки по тези
фактури при водене на счетоводството и при представяне на информация
пред органите по приходите - ТД на НАП – Варна – офис Русе, като следва:
- фактура № *********/16.05.2011 год., с данъчна основа 3 600,00
лева и 720.00 лева ДДС;
- фактура № *********/17.05.2011 год., с данъчна основа 2 800,00
лева и 560.00 лева ДДС;
- фактура № *********/18.05.2011 год. с данъчна основа 3 925,00
лева и 785.00 лева ДДС;
- фактура № *********/19.05.2011 год., с данъчна основа 3 925,00
лева и 785.00 лева ДДС;
- фактура № *********/20.05.2011 год., с данъчна основа 3 925,00
лева и 785.00 лева ДДС;
- фактура № *********/25.05.2011 год., с данъчна основа 3 925,00
лева и 785.00 лева ДДС;
19
- фактура № *********/26.05.2011 год. с данъчна основа 3 925,00
лева и 785.00 лева ДДС;
- фактура № *********/27.05.2011 год., с данъчна основа 3 800,00
лева и 760.00 лева ДДС,
и приспаднал неправомерно неследващ се данъчен кредит, посочен
в клетка 40 на Справка – декларация за месец май 2011 год. с Вх. №
183421101016765/14.06.2011 год. подадена за Мондиал” ООД, с ЕИК:
********* в размер на 5 965,00 лева.
От обективна страна подс. Д.Д. укрил установяването и плащането
на данъчни задължения за данък добавена стойност в размери, каквито са
посочени по-горе, дължими от него,като едноличен търговец и от
дружеството на другия подсъдим Б.С.. Това той направил чрез потвърждаване
на неистина в справките декларации по чл. 125 от ЗДДС, тъй като фактурите,
които били вписани в дневниците за покупки и чиито стойности били
включени в справките декларации били съставени с единствената цел
изкуствено да се създадат разходи за ЕТ и ООД и да се намалят данъчните им
задължения по ЗДДС. В случая не са налице действителни сделки и
извършени доставки. Чрез включване на съответните стойности по фактурите
в клетка 40 на справките декларации за инкриминираните данъчни периоди
било извършено приспадане на данъчен кредит, който всъщност не се следвал
на подсъдимия, като едноличен търговец, нито на „Мондиал“ ООД.
Подсъдимият е осъществил първото от престъпленията (по т. I) при
условията на чл. 26, ал. 1 НК. Неговите две деяния осъществяват състава на
престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 2, пр. 1 и т. 7 от НК. Те са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка,
/механизмът на извършване е идентичен/ и при еднородност на вината-при
форма на вина пряк умисъл и еднаква цел – данъчните задължения на ЕТ да
не бъдат установени и заплатени и по този начин да бъдат „спестени“
парични средства. Всяко последващо деяние се явява от обективна и
субективна страна продължение на предходните.
При осъществяване на второто престъпление (по т. II) той действал в
съучастие с подс. Б.С., тъй като активните действия, извършени от двамата
обвиняеми били съгласувани и насочени към една и съща цел, именно
укриването и неплащането на ДДС. Подсъдимият Д.Д. действал като
извършител, тъй като лично извършил действия по снабдяване с фактурите,
които не отразявали реални сделки и които не били истински документи (не
били подписани от лицето, посочено като техен автор, което се установява от
почерковата експертиза по делото) и ги предал на подс. С. и на св. М..
Извършвайки горното подс. Д. и подс. С. използвали неистински документи
при водене на счетоводството на „Мондиал“ ООД и при предоставяне на
информация пред органите по приходите, предвид, че фактурите били
20
отразени в дневниците за покупки и подадената справка декларация. В случая
е налице посредствено извършителство, тъй като данъчната декларация била
съставена и подадена чрез св. З.К., но на база на счетоводните документи,
предадени й от подс. Б.С..
От субективна страна подс. Д. действал при пряк умисъл – с ясното
съзнание за противоправно извършените от него действия и целта, към която
са насочени същите – да се избегне установяването на данъчни задължения в
горепосочения общ размер, съзнавал и истинския мотив да прави това – да се
облагодетелства финансово.
Причини за извършване на престъплението са порочно установилите
се обществено-икономически отношения в страната, недостатъците в
действащото законодателство и незачитането от страна на подсъдимия на
установените нормативни разпоредби, свързани с данъчната система.
Мотиви за тяхното извършване са предварително осъзнатата от него
потребност, чрез тези си действия да укрие дължими данъчни задължения за
личното си облагодетелстване по престъпен начин.
Така с деянието си подс. Б. Е. С. осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 1,
т. 6, пр. 2, т. 7 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като в периода м.
май 2011 год. – 30 април 2014 год. в гр. В. и в гр. Русе, в качеството си на
физическо лице и ЕТ „Б.Е.С.А. Б.Е. С.“, и като управляващ и представляващ
„Мондиал“ ООД - В., ЕИК:********* – в условията на продължавано
престъпление – на седем пъти – сам и в съучастие с Д. Г. Д. – като
извършител, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери – 11 193,34 лева – 395,72 лева по ЗДДФЛ, 4 832,62 лева по
ЗКПО и 5 965,00 по ЗДДС – дължими от Б.С. и „Мондиал“ ООД като:
1. не подал годишна данъчна декларация пред ТД на НАП, офис - гр.
Русе по чл. 50 от ЗДДФЛ която се изисква по силата на Закона данъка върху
доходите на физическите лица за:
1.1. 2011 год. не декларирал получен за периода доход, подлежащ на
облагане от 816,58 лева и така укрил дължим данък по ЗДДФЛ в размер на
81,66 лева,
1.2. 2012 год. не декларирал получен за периода доход, подлежащ на
облагане от 1 294,24 лева и така укрил дължим данък по ЗДДФЛ в размер на
129,42 лева и
1.3. 2013 год., не декларирал получен за периода доход, подлежащ
на облагане от 1 846,35 лева и така укрил дължим данък по ЗДДФЛ в размер
на 184,64 лева,
21
2.1. затаил истина и потвърдил неистина в подадена пред ТД на
НАП, офис - гр. Русе в Годишна данъчна декларация с вх. №
184351200337512/02.04.2012 год. по чл. 92 от ЗКПО за 2011 год., в част
„определяне на данъчния финансов резултат и дължимият корпоративен
данък“ декларирал отрицателен счетоводен финансов резултат от 13 451,11
лева, а не декларирал действителния положителен счетоводен финансов
резултат, формиращ данъчната основа за облагане от 25 674,22 лева, с което
укрил размера на дължимия корпоративен данък за данъчния период на 2011
год. от 2 567,42 лева;
2.2. затаил истина и потвърдил неистина в подадена пред ТД на
НАП, офис - гр. Русе в Годишна данъчна декларация с вх. №
184351300370218/01.04.2013 год. по чл. 92 от ЗКПО за 2012 год., в част
„определяне на данъчния финансов резултат и дължимият корпоративен
данък“ декларирал положителен счетоводен финансов резултат от 6 152,90
лева, а не декларирал действителния положителен счетоводен финансов
резултат, формиращ данъчната основа за облагане от 10 643,41 лева, с което
укрил размера на дължимия корпоративен данък за данъчния период на 2012
год. от 1 064,34 лева;
2.3. затаил истина и потвърдил неистина в подадена пред ТД на
НАП, офис - гр. Русе в Годишна данъчна декларация с вх. №
1800И0068447/31.03.2014 год. по чл. 92 от ЗКПО за 2013 год., в част
„определяне на данъчния финансов резултат и дължимият корпоративен
данък“ декларирал положителен счетоводен финансов резултат от 4 046,06
лева, а не декларирал действителния положителен счетоводен финансов
резултат, формиращ данъчната основа за облагане от 12 008,62 лева, с което
укрил размера на дължимия корпоративен данък за данъчния период на 2013
год. от 1 200,86 лева;
3. в условията на посредствено извършителство, чрез З.К. потвърдил
неистина при представяне на информация пред органите по приходите в
подадена пред ТД на НАП – Варна – офис Русе справка – декларация за месец
май 2011 год. с Вх. № 183421101016765/14.06.2011 год., която се изисква по
силата на закон – чл. 125, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност,
относно стойността на получените доставки и данъчния кредит по данъчни
фактури с № *********/16.05.2011 год., № *********/17.05.2011 год.; №
*********/18.05.2011 год., № *********/19.05.2011 год.; №
*********/20.05.2011 год.; № *********/25.05.2011 год.; №
*********/26.05.2011 год.; № *********/27.05.2011 год. издадени от
„Радомекс” ЕООД – Г. Оряховица, с ЕИК: ********* и получател „Мондиал”
ООД, с ЕИК: *********
- използвал неистински, в частта на подписът за „Съставил“,
документи на които е придаден вид на данъчни фактури, издадени от
22
управляващия и представляващ „Радомекс” ЕООД - Горна Оряховица, с ЕИК:
********* – установяващи доставка на стоки от „Радомекс” ЕООД - Горна
Оряховица, с ЕИК: ********* и получател „Мондиал” ООД, с ЕИК:
*********, като ги употребил за да докаже, че са извършени доставки по тези
фактури при водене на счетоводството и при представяне на информация
пред органите по приходите - ТД на НАП – Варна – офис Русе, като следва:
- фактура № *********/16.05.2011 год., с данъчна основа 3 600,00
лева и 720.00 лева ДДС;
- фактура № *********/17.05.2011 год., с данъчна основа 2 800,00
лева и 560.00 лева ДДС;
- фактура № *********/18.05.2011 год. с данъчна основа 3 925,00
лева и 785.00 лева ДДС;
- фактура № *********/19.05.2011 год., с данъчна основа 3 925,00
лева и 785.00 лева ДДС;
- фактура № *********/20.05.2011 год., с данъчна основа 3 925,00
лева и 785.00 лева ДДС;
- фактура № *********/25.05.2011 год., с данъчна основа 3 925,00
лева и 785.00 лева ДДС;
- фактура № *********/26.05.2011 год. с данъчна основа 3 925,00
лева и 785.00 лева ДДС;
- фактура № *********/27.05.2011 год., с данъчна основа 3 800,00
лева и 760.00 лева ДДС, и приспаднал неправомерно неследващ се данъчен
кредит, посочен в клетка 40 на Справка – декларация за месец май 2011 год. с
Вх. № 183421101016765/14.06.2011 год. подадена за Мондиал” ООД, с ЕИК:
********* в размер на 5 965 ,00 лева .
От обективна страна подс. Б.С. укрил установяването и плащането
на данъчни задължения за данък добавена стойност, данък върху доходите на
физическите лица и корпоративен данък в горепосочения общ размер,
дължими от него,като едноличен търговец, като физическо лице и от
дружеството, което представлявал. Това той направил чрез потвърждаване на
неистина в справките декларации по чл. 125 от ЗДДС, тъй като фактурите,
които били вписани в дневниците за покупки и чиито стойности били
включени в справките декларации били съставени с единствената цел
изкуствено да се създадат разходи за ООД и да се намалят данъчните
задължения по ЗДДС. В случая не са налице действителни сделки и
извършени доставки. Чрез включване на съответните стойности по фактурите
в клетка 40 на справката декларация за инкриминирания данъчен период било
извършено приспадане на данъчен кредит, който всъщност не се следвал на
23
дружеството на подс. С..
Освен това подсъдимият осъществил състава на престъплението по
чл. 255 от НК и чрез неподаване на ГДД по ЗДДФЛ, въпреки задължението да
направи това. На следващо място, в подадените ГДД по ЗКПО той затаил
истина и потвърдил неистина относно действителната стойност на данъчния
резултат за съответните години и определения на база на това корпоративен
данък, като не посочил техните действителни размери, а значително по-ниски
такива.
Подсъдимият е осъществил престъплението при условията на чл.26
ал.1 от НК. Всяко едно от неговите седем деяния осъществяват поотделно
състава на престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 2, т. 7 от
НК. Те са извършени през непродължителен период от време, при една и
съща фактическа обстановка и при еднородност на вината-при форма на вина
пряк умисъл и еднаква цел – данъчните задължения на дружеството да не
бъдат установени и заплатени и по този начин да бъдат „спестени“ парични
средства. Всяко последващо деяние се явява от обективна и субективна
страна продължение на предходните.
При осъществяване на престъплението в частта му за укриване на
ДДС за месец май 2011 год. той действал в съучастие с подс. Д., тъй като
активните действия, извършени от двамата подсъдими били съгласувани и
насочени към една и съща цел, именно укриването и неплащането на ДДС.
Съображения за наличието на съизвършителство, за извършеното използване
на неистински документи при водене на счетоводството на „Мондиал“ ООД
и при предоставяне на информация пред органите по приходите и за
наличието на посредствено извършителство са изложени по-горе, във връзка с
престъплението на подс. Д.Д..
От субективна страна подс. С. действал при пряк умисъл с ясното
съзнание за противоправно извършените от него действия и целта, към която
са насочени същите да се избегне установяването на данъчни задължения в
горепосочения общ размер, съзнавал и истинския мотив да прави това да се
облагодетелства финансово.
Причини за извършване на престъплението са порочно установилите
се обществено-икономически отношения в страната, недостатъците в
действащото законодателство и незачитането от страна на подсъдимия на
установените нормативни разпоредби, свързани с данъчната система.
Мотиви за тяхното извършване са предварително осъзнатата от него
потребност, чрез тези си действия да укрие дължими данъчни задължения за
личното си облагодетелстване по престъпен начин.
По вида и размера на наложеното наказание.
24
В съответствие с принципа на законоустановеност на наказанието,
съдът счита, че следва да вземе предвид вида и размера на предвидената в
наказателния закон санкция за тези престъпления. При неговата
индивидуализация, съдът взе предвид гореизложеното и отчете по
отношение на подс. Д.Д., като смекчаващи вината обстоятелства –
чистосърдечните му самопризнания, критичното му отношение към
извършеното и желанието му за разкриване на обективната истина, а като
отегчаващи такива се отчетоха миналите му осъждания.
След като взе предвид степента на обществена опасност на деянието
и ниската такава на личността на подс. Д., наличието на отчетените
смекчаващи вината обстоятелства, мотивите и причините за извършване на
престъплението, съдът пристъпи към определяне на наказанието по първото
престъпление.
Поради наличието на императивно установените в чл. 373 ал. 2 от
НПК правила за директното приложение на чл. 54 ал. 1 от НК, а също така
предвид, че визирания в закона размер на наказанието счита, че за първото
престъпление следва да се преквалифицира по чл. 255 ал.4 вр. с ал. 1 , т. 2, пр.
1, т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 ал.1 от НК, тъй като до приключване на делото
паричните суми са възстановени същото следва да бъде определено въз
основа на чл. 54 ал.1 от НК, който следва да се изрази в ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА като на основание чл. 58а
ал.1 от НК го редуцира с една трета и му налага наказание ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при ОБЩ първоначален
режим. При същите предпоставки на подсъдимия следва също така да му бъде
наложено и кумулативно предвиденото в закона наказание ГЛОБА в размер
на ХИЛЯДА лв., платими в полза на Държавата.
По отношение на второто престъпление, след като го
преквалифицира по ал.4 на чл. 255 от НК поради изтекла давност на
основание чл. 24 ал.1 т.3 от НПК, следва да се ПРЕКРАТИ производството по
това обвинение.
Окръжният съд счита, че в този си вид и размер наложеното на подс.
Д.Д. наказание, ще изиграе своята превантивна, възпираща и възпитателна
роля. По този начин ще се постигнат предвидените в разпоредбата на чл. 36
от НК цели на наказанието за индивидуална и генерална превенция.
След като взе предвид степента на обществена опасност на деянието
и ниската такава на личността на подс. С., наличието на отчетените
смекчаващи вината обстоятелства, мотивите и причините за извършване на
престъплението, съдът пристъпи към определяне на наказанието.
В съответствие с принципа на законоустановеност на наказанието,
съдът счита, че следва да вземе предвид вида и размера на предвидената в
25
наказателния закон санкция за тези престъпления. При неговата
индивидуализация, съдът взе предвид гореизложеното и отчете по отношение
на подс. Б. С., като смекчаващи вината обстоятелства – чистосърдечните му
самопризнания, критичното му отношение към извършеното и желанието му
за разкриване на обективната истина и чистото му съдебно минало, а като
отегчаващи такива не се отчетоха.
След преквалификация на извършеното от него престъпление по чл.
255 ал.4 вр. с ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 2, т. 7 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал.
1 и чл. 54 ал.1 от НК съдът намира, че на основание чл. 78а от НК следва да
го освободи от наказателна отговорност и да му наложи наказание ГЛОБА в
размер на ХИЛЯДА лв., платими в полза на Държавата.
Окръжният съд счита, че в този си вид и размер наложеното на подс.
Б. С. наказание, ще изиграе своята превантивна, възпираща и възпитателна
роля. По този начин ще се постигнат предвидените в разпоредбата на чл. 36
от НК цели на наказанието за индивидуална и генерална превенция.
По направените по делото разноски.
При този изход на делото съдът счита, че подс. Д.Д. и подс. Б. С.
двамата от гр. В., със снета по делото самоличност, следва да бъдат осъдени
да заплатят в полза на Държавата сумата от по 579.65 лв. общо сумата от 1
159.29 лв. - за експертизи, представляващи направени разноски в хода на
досъдебното производство за вещи лица.
Мотивиран така, съдът постанови своята присъда.



26
Съобщи за изтекли лични данни