Присъда по дело №1464/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 35
Дата: 22 февруари 2023 г.
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20222230201464
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 35
гр. С., 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
и прокурора Н. Д. С.
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Наказателно дело от общ
характер № 20222230201464 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. М. И. родена на 12.09.1974г. в гр.С.,
живуща в с.гр., българска гражданка, със средно образование, разведена,
работи, неосъждана, реабилитирана, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това,
че за периода от 21.10.2018г. до 19.02.2019г. в гр. С., след като е била
осъдена с решение № 1065/2017г. по гр.д. № 3310/2017г. по описа на РС С.
влязло в сила на 21.12.2017г. да издържа свой низходящ-Д. И. К. роден на
17.07.2005г. съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече
от две месечни вноски, а именно четири месечни вноски с общ размер 460
лева, поради което и на осн.чл. 183, ал.1, вр.чл. 54, ал.1 от НК и налага
наказание „Пробация“, изразяваща се в следните пробационни мерки: 1.
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ гр. С., ул. „Йосиф
Щросмайер“ № 58, ет.6, ап.35 за срок от ЕДНА година, като се явява и
подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лице ЧЕТИРИ пъти седмично, 2. „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от ЕДНА година.
ПРИЗНАВА подс. И. за ВИНОВНА и в това, че за периода от
20.02.2019г. до 21.11.2022г. в гр.С., в условията на повторност, след като е
била осъдена с решение № 1065/2017г. по гр.д. № 3310/2017г. по описа на
РС С., влязло в сила на 21.12.2017г. да издържа свой низходящ Д. И. К.
роден на 17.07.2005г. съзнателно не изпълнила задължението си в размер на
1
повече от две месечни вноски, а именно 45 месечни вноски с общ размер
5175 лева, поради което и на осн.чл. 183, ал.4, вр. ал.1, вр.чл. 54, ал.1 от НК
и налага наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ месеца, както и
наказание „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез поставяне на
присъдата на информационното табло на община С. за срок от ЕДИН месец.
На осн.чл. 58А ал.1 от НК НАМАЛЯВА наказанието „Лишаване от свобода“
с 1/3, а именно с ДВА месеца. На осн.чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА
изпълнението на намаленото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
ЧЕТИРИ месеца за изпитателен срок от ТРИ години.
На осн.чл. 23, ал.1 от НК определя на подс. В. М. И. едно общо
наказание, а именно най-тежкото от тях „Лишаване от свобода“ за срок от
ЧЕТИРИ месеца, чието изпълнение на осн.чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА за
изпитателен срок от ТРИ години.
ПРИСЪЕДИНЯВА към така определеното общо наказание
наказанието „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез поставяне
на присъдата на информационното табло на община С. за срок от ЕДИН
месец.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от
днес пред СлОС.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда №35/22.02.2023г. по НОХД №1464/2022г., изготвени на
10.03.2023г.

С.ската районна прокуратура е внесла обвинителен акт против
подсъдимата В. М. И. за извършено от нея престъпление по чл.183, ал.1 от НК
и за извършено престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1 от НК.
В разпоредително заседание РП- С. своевременно призована изпраща
свой представител, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
В разпоредително заседание пострадалото дете Д. И. К. се явява лично и
с баща си И. К. И., които заявяват, че не желаят да бъде конституиран
непълнолетния в качеството на частен обвинител.
В разпоредително заседание подсъдимата се явява лично и с
упълномощен защитник, който се придържа към казаното от прокурора по
въпросите на чл.248, ал.1 от НПК. Моли делото да се разгледа по реда на
глава 27 от НПК- съкратено съдебно следствие, тъй като подсъдимата
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Съдът след като изслуша страните по въпросите на чл.248, ал.1 от НПК
счете същите за изяснени. Приключи разпоредителното заседание и премина
към предварително изслушване на страните. При предварителното
изслушване на страните съдът разясни на подсъдимата правата по чл.371 от
НПК и обяви, че ще ползва нейното самопризнание без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Представителят на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението
като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага подсъдимата да бъде
призната за виновна по повдигнатото й обвинение и да й се наложи наказание
за първото престъпление по чл.183, ал.1 от НК „Пробация“ за срок от ШЕСТ
месеца за двете задължителни пробационни мерки като периодичността за
явяване и подписване пред пробационен служител да бъде ДВА пъти
седмично. По отношение на второто престъпление предлага съда да наложи
на подсъдимата наказание „Пробация“ с двете задължителни пробационни
мерки за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца като периодичността на
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице да бъде ДВА пъти седмично. Предлага да се наложи и
кумулативно предвиденото наказание „Обществено порицание“, което да се
изпълни чрез поставяне на съдебния акт на информационното табло на
община С. за срок от ЕДИН месец.
В съдебно заседание подсъдимата се признава за виновна и се разкайва.
Лично и чрез защитника си моли да й се наложи наказание „Пробация“ в
минимален размер.

1
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства и доказателствени средства съдът
установи следната фактическа обстановка:
Подс. В. И. и св. И. К. И. сключили граждански брак през 1998г., по
време на който им се родили две деца- дъщеря, която към настоящия момент
е пълнолетна и син, св. Д. И. К., роден през 2005г. С влязло в сила Решение
№869/24.11.2015г. по гражданско дело №3231/2015г. на Районен съд- С.
гражданският брак между съпрузите бил прекратен по взаимно съгласие.
Било утвърдено споразумение по чл.51 от СК, с което родителските права
спрямо малолетното към него момент дете Д. И. К. били предоставени на
майката, подс. В. И.. С решението била определена и дължимата от бащата
издръжка, в размер на 150 лева.
През годините настъпила промяна по отношение отглеждането на св. Д.
К.. По тази причина през 2017г. св. И. И. подал искова молба за изменение на
постановените с решение по гражданско дело №3231/2015г. мерки, относно
упражняването на родителските права спрямо детето Д., неговото
местоживеене и режима на лични контакти.
С решение №1065/04.12.2017г., влязло в сила от 21.12.2017г., по
гражданско дело №3310/2017г. на Районен съд- С. упражняването на
родителските права спрямо малолетното дете Д. И. К., роден на 17.07.2005г.
били предоставени на бащата, св. И. К. И.. Подс. В. И. била осъдена да
заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на 115 лева. Определен бил
и режим на лични контакти на майката и детето. След влизане в сила на
решението 21.12.2017г. подс. И. не е заплатила нито една дължима месечна
сума за издръжка. С оглед неплащането на дължимата издръжка било
започнато и досъдебно производство и след внасянето му в PC- С. било
образувано НОХД №1549/2018г. по описа на съда. С Присъда
№16/04.02.2019г. по НОХД №1549/2018г. по описа на PC- С., влязла в сила от
20.02.2019г., подс. В. И. била призната за виновна в това, че в периода от
21.12.2017г. до 21.10.2018г. включително, в гр. С., след като е била осъдена с
Решение №1065/04.12.2017г., на PC- С. по гражданско дело №3310/2017г.,
влязла в сила на 21.12.2017г. да издържа свой низходящ Д. И. К., роден на
17.07.2005г., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две или
повече месечни вноски, а именно 11 (единадесет) месечни вноски в общ
размер от 1265 лева. За извършеното престъпление по чл.183, ал.1 от НК й
било наложено наказание „Пробация“.
Въпреки постановената и влязла в сила присъда, подс. И. продължила
да не изплаща дължимите суми за издръжка на детето си, което принудило св.
К. отново да сезира РП- С.. За периода от 21.10.2018г. до 19.02.2019г., подс.
В. И. не е изплатила дължимата издръжка за детето си Д. К., обхващаща 4
месечни вноски в размер на 460 лева.
За периода след влизане на присъдата в сила от 20.02.2019г. до
21.11.2022г. подс. В. И. не е изплатила дължимата издръжка за детето си Д.
2
К., обхващаща 45 месечни вноски в размер на 5175 лева.

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства,
взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими
към предмета на делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели Диян К. И. и Д. И. К., тъй като те не
противоречат на събрания по делото доказателствен материал.
Съдът дава вяра и на обясненията на подсъдимата дадени в хода на
досъдебното производство, които макар и лаконични кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира всички писмени доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, тъй като са относими
към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. И. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, затова че за периода от
21.10.2018г. до 19.02.2019г. в гр. С., след като е била осъдена с решение
№1065/2017г. по гражданско дело №3310/2017г. по описа на РС- С., влязло в
сила на 21.12.2017г. да издържа свой низходящ Д. И. К. роден на 17.07.2005г.
съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно четири месечни вноски с общ размер 460 лева.
Подсъдимата И. е осъществила от обективна и субективна страна и
престъплението по чл.183, ал.4, вр. ал.1 от НК, затова че за периода от
20.02.2019г. до 21.11.2022г. в гр. С., в условията на повторност, след като е
била осъдена с решение №1065/2017г. по гражданско дело №3310/2017г. по
описа на РС- С., влязло в сила на 21.12.2017г. да издържа свой низходящ Д. И.
К. роден на 17.07.2005г. съзнателно не изпълнила задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно 45 месечни вноски с общ размер
5175 лева.
Деянията са извършени от подс. И. с пряк умисъл, тъй като е съзнавала
общественоопасния им характер, предвиждала е и е искала настъпване на
общественоопасните им последици. Тя е знаела, че е осъдена да изплаща
издръжка на свой низходящ, сина си Д. К., но през цялото време не е
изплатила нито една месечна издръжка. Съдът счита, че правилно й е
повдигнато обвинение за неплатени 4 издръжки в размер на 460 лева за
периода от 21.10.2018г. до 19.02.2019г.
Освен това правилно е преценено от представителя на РП- С., че за
3
последващия период от 20.02.2019г. до 21.11.2022г. деянието извършено от
подс. И. е извършено в условията на повторност. Видно е, че към него момент
е имало влязла в сила присъда по НОХД №1549/2018г. с което на нея е било
наложено наказание „Пробация“ за извършено също такова престъпление по
чл.183, ал.1 от НК. Тази присъда е влязла в сила на 20.02.2019г. Наложеното
наказание „Пробация“ не е било изтърпяно към него момент, т. е. не е изтекъл
предвидения петгодишен срок в разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК. Ето защо
съдът счита, че правилно РП- С. е приела, че се касае за деяние, извършено в
условията на повторност, съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1 от НК.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъпленията съдът
намира в ниската правна култура на подсъдимата.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие чистото и
съдебно минало на подсъдимата и искреното й разкаяние.
Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи
на подсъдимата, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанията. Съдът счете, че следва да й наложи за
извършеното от нея престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за неплатените 4
месечни вноски издръжка на сина й Д. К. наказание при условията на чл.54,
ал.1 от НК, тъй като не са налице нито многобройни смекчаващи
отговорността й обстоятелства, нито е налице някое от изключително
естество. Съдът счита, че е най- подходящо да се наложи наказание
„Пробация“, изразяваща се в следните пробационни мерки: 1. „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от ЕДНА година като се явява и
подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лице ЧЕТИРИ пъти седмично и 2. „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от ЕДНА година. Това наказание съдът счита
за справедливо и отговарящо в максимална степен на обществената опасност
на деянието и на подсъдимата. С него ще се постигнат целите на специалната
и генералната превенция.
По отношение на второто престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1 от НК
съдът счита, че предложените от страните наказания са неадекватни и с тях не
биха се изпълнили целите нито на генералната, нито на специалната
превенция. Намира, че е най-подходящо на подс. И. да се наложи за това
престъпление наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ месеца,
както и наказание „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез
поставяне на присъдата на информационното табло на община С. за срок от
ЕДИН месец. Тъй като делото се разгледа по реда на особените правила, а
именно по реда на съкратеното съдебно следствие по т.2 на чл.371 от НПК и
на подсъдимата за това престъпление е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ съдът задължително следва да намали с 1/3 наказанието, а именно с
ДВА месеца. Съдът счита, че намаленото наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от ЧЕТИРИ месеца подсъдимата не следва да изтърпи, тъй като са
4
налице основания за прилагане института на условното осъждане. Видно е, че
тя не е осъждана на лишаване от свобода за престъпление от общ характер,
наложеното наказание е до три години лишаване от свобода и за постигане
целите му и най-вече за поправянето на подсъдимата не е наложително да го
изтърпи. Ето защо съдът отложи това наказание за минималния изпитателен
срок от ТРИ години.
Съдът счита, че следва да определи на подсъдимата едно общо
наказание на основание чл.23, ал.1 от НК, а именно най-тежкото от двете
„Лишаване от свобода“ за срок от ЧЕТИРИ месеца. Това наказание, както бе
посочено по- горе съдът счита, че не следва да се изтърпи ефективно от подс.
И. и следва да бъде приложен института на условното осъждане като
изпълнението се отложи за минималния изпитателен срок от ТРИ години на
основание чл.66, ал.1 от НК. Към това общо наказание съдът следва да
присъедини и наказанието „Обществено порицание“, което да се изпълни
чрез поставяне на присъдата на информационното табло на община С. за срок
от ЕДИН месец.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:


5
Съобщи за изтекли лични данни