РЕШЕНИЕ
№..9
гр. С, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110124828 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, с които е поискало да бъде установено по
отношение на ответника Д. К. А., ЕГН ..., с адрес гр.С ж.к.Б бл...., че последният дължи на
ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 64216/2020 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно сума от 1715.35 лв.,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.10.2017 г. до 30.04.2019 г. за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
21.12.2020 г. до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от
15.09.2018 г. до 15.12.2020 г. в размер на 226.39 лв.
Претендира се установяване длъжимостта и на суми за дялово разпределение, както
следва: главница от 24.97 лв. за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. и обезщетение за
забава от 5.56 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 15.12.2020 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като съсобственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
1
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след
края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет на
ИРУ.
В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника, с който изразява становище по
допустимостта и основателността на предявените искове. Ответникът поддържа становище
за недопустимост на предявените искове поради предявяване от страна на ищеца на чужди
права.
По съществото на спора, ответникът оспорва да е потребител на топлинна енергия.
С отговора се релевира възражение за погасяване на част от ищцовите претенции по
давност.
По отношение претенциите за лихва се поддържа становище, че ответникът не е
поставен в забава, тъй като не са представени доказателства за отправянето на покана до
него. В същото време се изразява становище, че публикуването на задълженията на сайта на
дружеството ищец не може да ангажира ответника.
В отговора се навеждат доводи и по отношение перетнциите за дялово
разпределение, като се отбелязва, че липсват доказателства за сключен договор с
лицензирана фирма. Отбелязва се, че клауза в договор с ФДР за продължаване на срока му е
неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Обръща се внимание, че шщецът няма право да
предявава чужди права и да ничслява лихва върху задължения за услугата дялово
разпределение. В тази насока се релевира възражение и срещу верността на отразеното в
констативен протокол № .../28.12.2008 г.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове за
погасените по давност суми, като присъди на ответника направените от него разноски.
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители,
които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и
възражения.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-техническа експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 64216/2020 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец
срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 1715.35 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 21.12.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 226.39 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 15.12.2020
2
г., сумата от 24.97 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 21.12.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5.56 лв. за периода от 31.12.2017 г. до
15.12.2020 г.
Предвид невъзможността длъжникът да бъде намерен на регистрираните от него
адреси в НБДН, както и по месторабота, за му бъде връчена издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, съдът, на основание чл.47, ал.6 вр. ал.5 и чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК, е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си срещу
него.
Видно от договор за продажба на наследство от 11.06.2014 г., ответникът е закупил
от В В М наследството на последната, придобито от родителите й Н М М и В С М. На
05.03.2015 г. Д. А. е дарил на Д М Д 1/20 ид.ч. от процесния имот, 99, находящ се в гр.С,
ж.к.Б бл..... Седлаката е материализирана в представляващ нотариален акт № 25, том II, рег.
№..., нот.дело №.../2015 г., съставен от нотариус ИИ Н, рег.№... от РНК. На същата дата -
05.03.2015 г. Д. А.а е продал на Д Д 9/20 ид.ч. от посочения имот, за което е съставен от
нотариус И Н, рег.№... от РНК, нотариален акт № 20, том $$, рег.№.., нот.дело №../2015 г. И
при двете сделки прехвърлителят е запазал правото си на ползване върху отчуждената част
от имота.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С“ АД на клиенти в гр.С се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
разпределението на топлинната енергия в сградата, където се намира процесния имот е
извършвано от „Т С” ЕАД. Изрично е отбелязано, че с оглед обстоятелството, че в сградата е
изградена еднотръбна инсталация за отопление, то технически не е възможно да се приложи
системата за дялов оразпределение.
Експетът е отразил, че приз исковия период на ответника е разпределена
топлоенергия за сградна инсталация, за отопление и за битово гореща вода. Самото
разпределение пък е извършено правилно съобразно Наредба 0 16-334/06.04.2007 г., като
тази констатация е в резултат на извършени преизчисления от страна на инж.Й..
По отношение компонента от топлоенергията за БГВ е посочено, че през исковия
период процесният имот е свързан със сградната инсталация за БГВ, като разхода е
3
начислен след отчет на 2-та водомера в имота. Допълнително е разпределена и топлоенергия
за подгряване на БГВ, която е установена разлика между общия и индивидуалните водомери
в етажната собственост.
Констатирано е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по
реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в
абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол,
за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 1715.35 лв. /отговора по занача № 4 след приспадане на вноските за дялово
разпределение/, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи
и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените
от ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от приетите като писмени доказателства документи за
собственост /договор за продажба на наследство от 2014 г. и нотариални актове от 2015 г./,
ищецът е придобил процесния имот, представляващ ап.99, находящ се в гр.С, ж.к.Б бл....,
през 2014 г., като през 2015 г. е отчуждил част от него, но върху тази част е запазил правото
си на ползване. С оглед обстоятелството, че правото на ползване изключва две от
правомощията на собственика, а именно на владение и плодоползване, които се упражняват
от ползвателя, то именно последният е този, който отговаря за възникналите в тази връзка
задължения /вкл. и за използвана топлинна енергия, която се свързва с владението на имота/.
В този смисъл при конкуренция на собственик и ползвател, в качеството им на потребители
на топлоенергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ, пасивно легитимиран да отговаря по иска за
доставена, но незаплатена топлинна енергия, е ползвателя на имота. Ето защо съдът приема,
че ответникът притежават пасивна материална легитимация по иска.
В случая, следва да се отбележи, че не е налице изключението, възприето в ТР №
2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно значение е наличието на сключен
4
договор за продажба, с оглед установяване качеството потребител на топлинна енергия, пред
възникването на това правоотношение по силата на закона, доколкото по делото не се
представиха доказателства /подадена молба-декларация до ищеца, писмен договор или др./,
които да установяват наличието на облигационно правоотношение възникнало между
топлопреносното предприятие и потребител, различен от ответниците.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.10.2017 г. –
м.04.2019 г. за имота на ответника е доставена топлинна енергия на стойност 1715.35 лв.
Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата, където се
намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да се приемат
за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В същото време
ответникът не ангажира доказателства, че е възразил срещу разпределената му топлоенергия
или срещу изготвените изравнителни сметки, нито пък, че ФДР е подала грешни данни.
Такива не са установени и от вещото лице.
Тук за пълнота на изложението и с оглед наведените в отговора на исковата молба
възражения следва да се посочи, че в решение по съединени дела С-708/17, С-725/17 и
решение по дела С-25/18, EU:C:2019:376, във връзка с отправено преюдициално запитване
към съда на Европейския съюз, се приема, че доставката на отопление в сграда - етажна
собсвеност, е резултат от искане, направено за сметка на всички етажни собственици в
съответствие с предвидените в националното право особени правила за етажната
собственост, като всеки етажен собственик е длъжен да изпълнява всички разпоредби на
акта, регулиращ съответната етажна собственост и решенията, приемани от общото
събрание на собствениците на сградата. Отделно от това, СЕС е приел, че чл.27 от
Директива 2011/83 вр. чл.5, § 1 и § 5 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в
сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, да са
длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общита части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отоплението
и не го използват в своя апартамент.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
5
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за имота на ответника топлинна енергия на
стойност 1715.35 лв. лв.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на
плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на
оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответника. Такива не са
установени и от вещите лица, с изключение на констатираното намаляване размера на
задълженията чрез прихващане във връзка с промяна на цените на топлоенергията, което
обаче е отразено в счетоводството на ищеца.
От страна на ответника обаче е направено възражение на погасяване на вземането
на ищцовото дружество по давност, което съдът намира за неоснователно по следните
съображения: По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от
време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят /чл.33 от ОУ/. С оглед на това към
21.12.2020 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, е
прекъсната давността, погасени по давност се явяват задълженията единствено за
м.октомври 2017 г. /с падеж на плащане 15.12.2017 г./ в размер на 3.66 лв. /съобразно
отразеното в таблицата, приложена на л.7 от заключението по СТЕ/.
По така изложените съображения, съдът намира предявения иск за главница за
основателен и доказан до размера от 1711.69 лв. и за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019
.г За разликата до пълния предявен размер от 1715.35 лв. и за периода от 01.10.2017 г. до
31.10.2017 г., искът следва да се отхвърли.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.4 вр. ал.1 и 2 от ОУ. Предвид своя акцесорен характер и
изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан
за периода 15.09.2018 г. – 15.12.2020 г. Размерът на същия възлиза на 239.37 лв. Последният
съдът установи с помощта на специализиран изчислителен модул, справка от който е
приложена по делото, като лихвата върху вземанията по изравнителната сметка от м.юли
2018 г., съдът изчисли като намали главницата от 216.70 лв. с погасената по давност сума от
6
3.66 лв. /съобразно отразеното в таблицата, поместена на стр.6 от заключението по ССчЕ/.
Така върху главница от 213.04 лв., лихвата е 48.70 лв. Към последната съдът добави лихвата
върху вземанията по изравнителната сметка от м.юли 2019 г. размер на 190.67 лв. /ред 2 от
таблицата на стр.6 от заключението на ССчЕ/. Доколкото ищецът претендира по-ниска сума
от установената по делото дължима лихва, а именно сума от 226.39 лв., то искът следва да се
уважи изцяло.
По изложените по-горе съображения за основателност на иска за главница, съдът
намира, че следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предявено срещу ответника в настоящето
производство – 21.12.2020 г. до окончателното й изплащане.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница от
24.97 лв. за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. и обезщетение за забава от 5.56 лв. за
периода от 31.12.2017 г. до 15.12.2020 г., следва да се отбележи, че доколкото от данните по
делото се установи, че тази услуга се извършва от самия ищец, то на него му се дължи
възнаграждение в установения от вещите лица размер от 24.97 лв. Както вземането на
доставена топлинна енергия, така и това за предоставената услуга дялово разпределение е
срочно, като падежът е посочен в ОУ на ищеца. С оглед на това, при изтичането му,
потребителите на топлинна енергия изпадат в забава и дължат лихва в посочения от вещото
лице по ССчЕ размер от 5.70 лв. Доколкото обаче претенцията на ищеца е в по-нисъкт
размер, а именно 5.56 лв., именно до този размер следва да се уважи иска.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът
в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова. Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи,
констатира, че ищецът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 150.00 лв., определено по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ,
приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ, срещу
което не е направено възражение за прекомерност. Освен това е заплатил държавна такса от
общо 218.61 лв., депозит за експертизи 700.00 лв. и депозит за особен представител на
ответника от 500.00 лв.
Ето защо, съобразно уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски
1565.70 лв. следва да бъдат поставени в тежест на ответника.
От страна на ответника е направено искане за присъждане на разноски, но няма
данни да са направени такива, поради което съдът не се произнася с решението си в тази
насока по отношение на него.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д К. А., ЕГН ..., с адрес гр.С
ж.к.Б бл...., че дължи на „Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я
№ 23Б, представлявано от А А и И Е, следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 64216/2020 г. по описа на
СРС, 128 състав, а именно: сума от 1711.69 лв., представляваща стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. за имот, отчитан с
абонатен № ..., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение – 21.12.2020 г. до окончателното плащане на
дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 15.12.2020 г. в размер на
226.39 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 1715.35 лв. и за периода от 01.10.2017 г. до 31.10.2017 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. К. А., ЕГН ..., с адрес гр.С
ж.к.Б бл...., че дължи на „Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я
№ 23Б, представлявано от А А и И Е, следните суми за дялово разпределение на имот с
абонатен № ..., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 64216/2020 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно: главница от 24.97
лв. за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 21.12.2020 г. до
окончателното плащане на дължимото, и обезщетение за забава от 5.56 лв. за периода от
31.12.2017 г. до 15.12.2020 г.
ОСЪЖДА Д. К. А., ЕГН ..., с адрес гр.С ж.к.Б бл...., да заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК
..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, сума
в размер на 1565.70 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и
по ч.гр.д.№ 64216/2020 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Нелбо
инженеринг” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 64216/2020 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8