Решение по дело №305/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                           14.12.2018 г.       гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                             гражданско отделение

На петнадесети ноември                                                       две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Мирослава Иванова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 305 по описа за 2018 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” от ГПК вр. чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „Б. Д.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на М.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, че съществува вземането присъдено с издадена по ч. гр. д. № 11450/2017 г. на ВРС заповед по чл. 417 ГПК за сумите от 12093.85 евро (дванадесет хиляди деветдесет и три евро и осемдесет и пет евроцента) – дължима главница по Договор за кредит от 31.07.2015г., отчитан по кр. сметка №11/22841722 и Допълнително споразумение от 26.07.2016г., сумата от 681.97 евро (шестстотин осемдесет и един евро и деветдесет и седем евроцента) – дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 12.12.2016г. до 08.08.2017г., сумата от 157.11евро (сто петдесет и седем евро и единадесет евроцента) – лихвена надбавка за забава за периода от 12.12.2016г. до 08.08.2017г., сумата от 60.00лв. (шестдесет лева) – дължима такса изискуемост, ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 08.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането. В условието на евентуалност моли ответника да бъде осъден да му заплати същите суми. 

            В исковата молба се сочи, че на 31.07.2015г. между М.К.Д., ЕГН ********** и „Б. Д.” ЕАД, ЕИК ********* бил сключен договор за спогодба по силата на който два съществуващи кредита били обединени в един потребителски кредит. С договора било прието, че заетата сума общо по двата договора към момента на подписване е била в размер на 12429 евро.  Съгласно раздел т. 2.3.1 от договора общото задължение следвало да бъде върнато на 144 равни анюитетни вноски по 141,80 евро, дължими до 5-то число на всеки месец, които с допълнително споразумение към договора от 26.07.2016г. били променени на 140,22 евро при падеж 12-то число. Твърди се, че към датата на входиране на заявлението по чл. 417 от ГПК, ответникът не е погасил изискуемите месечни вноски след 27.12.2016г. Поради забавата в плащането им, остатъка от кредита е обявен за предсрочно изискуем на осн. чл. 19.2 от Общите условия към Договора за кредит. За обявената предсрочна изискуемост заемателят бил уведомен по пощата с писмо с обратна разписка на 23.06.2017г.  В условието на евентуалност се сочи, че длъжникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост с исковата молба. Претендират се разноските в настоящото и в заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявените главен и евентуален иск.  Не оспорва наличието на сключен договор за обединение на кредити. Счита, че условията по двата договора, които са били преуредени с процесния също са меродавни, доколкото някои от тях са и нищожни, като поради това е следвало да бъдат представени. Сочи, че в полза на банката е бил сключен договор за застраховка на кредита към „Групама животозастраховане“ ЕАД, което е вписано в непредставените два договора. Във връзка с тези договори през м. април 2014г. е настъпило застрахователно събитие – трайна неработоспособност на кредитополучателя – ответник, като банката не сочи да е предприела действия за получаване на обезщетение от застрахователя. Вместо това са сключили процесните договор и допълнително споразумение. Евентуално оспорва наличието на извършено уведомяване за настъпване на предсрочна изискуемост на задължението по договора. Сочи, че посоченото от ищеца писмо не е получено от ответника. Счита, че на това основание и предвид липсата на обявена предсрочна изискуемост, искът следва да бъде отхвърлен. Евентуалният осъдителен иск счита за недопустим, тъй като има идентично основание с главния иск. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приложеното ч.гр.д. № 11450/2017 г. на ВРС се установява, че в полза на заявител „Банка ДСК” ЕАД  е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 ГПК, срещу М.К.Д., ЕГН **********  за посочените в исковата молба суми.

От писмените доказателства  - копия от договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит от 21.09.2007г. и договор за кредит за текущо потребление от 25.02.2011г.; споразумение за обединяване на кредити от 31.07.2015г. с погасителен план и ГПР, допълнително споразумение към Договор за кредит № 11/22841722 от 31.07.2015 г; с погасителен план и ГПР, копие от Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление; извлечение от разплащателната сметка и извлечение от кредитна сметка, по която се отчита кредитна карта; уведомление изх. № 06-20-01547/20.06.2017 г., потвърждение за получаване; експертно решение № 1224 от 14.04.2014 г. и № 0902 от 27.03.2017 г., Заповед № 11/26.05.2014 г. и Разпореждане № ********** за отпускане на пенсия,  се установява, че: на 31.07.2015г. между М.К.Д., ЕГН ********** и „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ********* бил сключен договор за спогодба по силата на който два съществуващи кредита /по договор за потребителски кредит и договор за кредитна карта/ били обединени в един потребителски кредит. С договора било прието, че заетата сума общо по двата договора към момента на подписване е била в размер на 12429 евро.  Съгласно раздел т. 2.3.1 от договора общото задължение следвало да бъде върнато на 144 равни анюитетни вноски по 141,80 евро, дължими до 5-то число на всеки месец, които с допълнително споразумение към договора от 26.07.2016г. били променени на 140,22 евро при падеж 12-то число. На  21.06.2017г. на М.К.Д. му било връчено, чрез роднина с писмо с обратна разписка, уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредит от 31.07.2015г. в размер на 12429 евро.

От заключението на вещото лице по приетите две ССчЕ се установява, че размера на задлъжението по споразумението от 31.07.2015г. към 08.08.2017г. е 12030,88 евро – главница; 678,47 евро – договорна лихва; 156,21 евро – обезщетение за забава; 60 евро - такса изискуемост. Представените им от банката документи са счетоводни, като представляват движение по сметки и движение по кредитната партида. В представените на съда движения по двете сметки има пълно съответствие на сумите и датите за погасяването на кредита с отразяване по кредитната партида. Тези документи са изискани по преценка на в. лице, като това са извлечения по сметки и не могат да се манипулират и са напълно достатъчни, за да се отговори на поставените задачи. Не са налице данни за сключена застраховка „Живот“ във връзка с договора. По договор за кредит от 25.02.2011г. няма едностранно извършена промяна в лихвения процент.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният главен иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, за вземане произтичащо от чл. 365 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 60 ЗКИ вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като евентуалния осъдителен иск е с правно основание чл. 365 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 60 ЗКИ вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД

Искът е допустим, тъй като е подаден в срок вследствие на своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното производство и има за предмет вземанията посочени в заповедта по чл. 417 ГПК.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на валидно облигационно правоотношене между страните по силата на сключен между тях договор за спогодба и уговореното с него вземане, респ. за отвхвърлянето му, ответника следва да докаже възраженията си за недействителност на договора за спогодба или преуредените правоотношения.

Спогодбата е двустранен договор, с който съобразно нормата на чл. 365 ал. 1 ЗЗД

 страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, т.е това е договор, с който се изменя едно съществуващо правоотношение между страните посред­ством правенето на взаимни отстъпки. Основателността на претенциите, въведени като предмет на спора, зависи единствено и само от изпълнението на уговорките по това споразумение. Доколкото договорът за спогодба е самостоятелен, неформален и консенсуален договор, ответникът може да се защити срещу ефекта на спогодбата, само ако оспори нейната валидност.  В този смисъл Определение № 117 от 24.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 324/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 985 от 27.12.2004 г. на ВКС по т. д. № 97/2004 г., ТК, II о. Като писмено доказателство, спогодбата представлява частен документ, който е подписан от страните и в случая е с нотариална заверка на подписите, поради което по силата на чл.180 ГПК е доказателство за авторствто и изявленията направени от тях. В настоящото производство искът не се основава на договор за заем, а на спогодбата като отделен договор, който е породил своите правни последици между страните и с него отношенията между тях относно дължимостта на вземането посочено в нея са преуредени. С оглед на това са неоснователни възраженията на ответника касаещи изпълнението от страните на задълженията по договорите за заем помежду им, доколкото липсват дори и твърдения, че има характера на „непозволен договор”, обуславящ нищожност на спогодбата по смисъла на чл. 366 ЗЗД.  

От ответника са наведени и твърдения за нищожност на отделни клаузи по договора за кредит, рефлектиращи върху договора за спогодба. Регламентацията на договора за банков кредит се съдържа в Търговския закон и в Закона за кредитните институции/ЗКИ/. Съгласно легалното определение в чл. 430 ал.1 ТЗ с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки/ чл. 305 ТЗ/, при безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора. За доказване изпълнението на задължението на банката за отпускане на сумата по кредита е достатъчно надлежно заверяване на сметката на кредитополучателя съгласно съответните записвания в електронната система на банката. С това цялата сума по кредита се счита за усвоена /предоставена/ на кредитополучателя. Между страните по делото не е спорно, а и от обсъдените документи и приети експертизи се установява, че между страните са били сключени валидни писмени договори за заем при общи условия. В таза насока, съдът предвид липсата на проведено доказване от ответника за наличие и на друго правоотношение между страните счита, че предмет на споразумението от 2015г. е бил и договора за издаване на кредитна карта от 2007г.  В тази насока е и съвпадението между номера на договора посочен в споразумението и този касаещ договора за кредитна карта установен от вещите лица.

 Според приетите ССчЕ не е налице едностранна промяна в лихвения процент по договора за заем, като други доводи за нищожността на уговорените лихви не са въведени, а и след служебната им преценка за съответствие с императивните правни норми на чл. 26 ЗЗД, чл. 5 ЗПК и ЗЗП, съдът не  счита, че им противоречат.

 По делото е въведено оспорване за наличието на валидно обявена предсрочна изискуемост на вземането, но наличието й се установява от приложената обратна разписка за връчване на писмено уведомление, която е изрядно попълнена с отбелязване на лице получател открито на адреса за кореспонденция на заемателя посочен в договора.

 Предвид изложените правни доводи главният иск следва да бъде уважен до размери от 12092,95 евро – главница; 678,47 евро – договорна лихва; 156,21 евро – обезщетение за забава; 60 лева - такса изискуемост. Следва да се отхвърли в частта за разликите до претендираните 12093,85 евро – главница, 681,97 евро – договорна лихва и 157,11 евро  - обезщетение за забава.

Вследствие на уважаването на главния иск, евентуалния не подлежи на разглеждане.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване –  вносни бележки за държавни такси и възнаграждение на вещо лице - 891,25 лв., и юрисконсултско възнаграждение - 150 лв. са в общ размер от 1041,25  лева, като  съобразно уважената част от иска, сумата за присъждане е 1038,36 лв. Пропорционално следва да му се присъдят и разноските във заповедното производство, на стойност 506,83 лв. Респ. на ответника следва да се присъдят на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК направените от него разноски (общо в размер на 300 лв. според приложения списък по чл. 80 ГПК и 1400 лв. за адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА), съразмерно на отхвърлената част от исковете –  4,72 лв.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните „Б. Д.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***  и  М.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, че съществува вземането присъдено с издадена по ч. гр. д. № 11450/2017 г. на ВРС заповед по чл. 417 ГПК ДО РАЗМЕР НА сумите от 12092.17 евро (дванадесет хиляди деветдесет и две евро и седемнадесет евроцента) – дължима главница по Договор за кредит от 31.07.2015г., отчитан по кр. сметка №11/22841722 и Допълнително споразумение от 26.07.2016г., сумата от 678,47 евро (шестстотин седемдесет и осем евро и четиридесет и седем евроцента) – дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 12.12.2016г. до 08.08.2017г., сумата от 156,21 евро (сто петдесет и шест евро и двадесет и един евроцента) – лихвена надбавка за забава за периода от 12.12.2016г. до 08.08.2017г., сумата от 60.00лв. (шестдесет лева) – дължима такса изискуемост, ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 08.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликите до претендираните 12093,85 евро – главница, 681,97 евро – дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 12.12.2016г. до 08.08.2017г., и 157,11 евро  - обезщетение за забава за периода от 12.12.2016г. до 08.08.2017г.

 

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК М.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***  сумата от 1038,36 лева представляваща сторени съдебно – деловодни разноски за настоящото производство и сумата от 508,24  лева - разноски в производството по ч.гр.д. №  11450/2017г. на ВРС.

 

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***  да заплати на М.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 4,72 лв. представляваща сторени съдебно – деловодни разноски по настоящото дело.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: