РЕШЕНИЕ
№ 1508
гр. Пловдив, 22.08. 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ – ХХVІІІ
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Р.А., разгледа докладваното от председателя административно дело № 2379 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл. 145 и
сл. от АПК, във вр. чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на П.Х.Т., ЕГН ********** *** депозирана чрез адв.Д.И.
против Решение № 2153-15-253/26.08.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив, с
което е оставена без уважение жалба срещу Разпореждане №**********/протокол
№Y01206/03.06.2022г. на Ръководител „ПО“ при ТП НОИ-Пловдив.
В жалбата се поддържа, че оспореният
административен акт е неправилен,немотивиран и незаконосъобразен поради което се
настоява за отмяната му. възражения са изложени досежно незачитане на
осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2019 г. –
31.12.2021 г. Твърди се, че неправилно е определен индивидуалният коефициент, а
от там и размера на отпуснатата ЛПОСВ. Претендират се сторените по делото разноски.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Пловдив чрез
процесуален представител юриск. В. оспорва жалбата като неоснователна.
Съображения по същество са изложени в депозирано по делото становище.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа страна:
Със заявление вх. № 2113-15-418/25.02.2022г. П.Т. е
направила искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
осн. чл.68, ал. 1-2 от КСО, като е представила документи, удостоверяващи част
от осигурителния стаж. С писмо изх. № 2113-15-418 #1 и #2 от 25.03.2022г. на Началник на отдел
„Пенсии“, е изискано от Началник на отдел „КПК“ установяване на данните за
осигурителния стаж и доход, върху който са внесени дължимите осигурителни
вноски от самоосигуряващото се лице П.Х.Т. - собственик на “БГ Медтех Трейдинг”
ЕООД, ЕИК: ********* за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2021 г., съдържащи се в
информационната система/регистри на НОИ. Копие от искането е изпратено и до
жалбоподателя. Изпратено е и писмо изх. № 2113-15-418#4 от 01.04.2022
г.на Директора на ТП на НОИ до ТД на НАП Пловдив, с оглед зачитане на
осигурителния стаж на жалбоподателката като самоосигуряващо се лице в „БГ
МЕДТЕХ ТРЕЙДИНГ“ ЕОО, да се представи заверено копие на подадените от
дружеството Годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г., 2019 г.,
2020 г., 2021 г.
След извършената проверка в ИС и извлечените данни
от регистрите на НОИ, както и отговора от ТД на НАП Пловдив (писмо изх. №
97-46-342#1/06.04.2022 г.), с Констативен протокол №
КВ-5-15-01112681/11.04.2022 г. на контролен орган при ТП на НОИ - Пловдив е
установено, че съгласно справка за вида на осигуряването на самоосигуряващото
се лице, за П.Х.Т. като собственик на “БГ Медтех Трейдинг’ ЕООД има данни за
започване на дейност от 01.01.2018г., но няма данни за деклариран вид
осигуряване, както и дата на прекъсване/прекратяване на дейност до 01.01.2022г..
В регистър „Заверен осигурителен стаж и доход“ от ИС на НОИ липсват данни за
осигурителен стаж и доход за П.Х.Т. в качеството и на собственик на “БГ Медтех
Трейдинг” ЕООД. Така за периода
01.01.2018г. - 31.12.2020г. са подавани данни в Регистъра на осигурените лица, има
внесени осигурителни вноски; за периода 01.01.2021г. - 31.12.2021г. има
подавани данни в Регистъра на осигурените лица, няма внесени осигурителни
вноски; няма подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021г.. С оглед на така установеното,
контролния орган на ТП на НОИ не е зачел осигурителен стаж и доход на П.Т. като
самоосигуряващо се лице, собственик на “БГ Медтех Трейдинг” ЕООД за периода от 01.01.2018
г. до 31.12.2021 г. вкл..
В тази връзка с Разпореждане № ********** по
Протокол № Y011206/03.06.2022 г. на лицето е отпусната ЛПОСВ от 25.02.2022 г.
пожизнено по чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО, по заявление, подадено на 25.02.2022 г.
и навършена възраст 62 г. и 2 м. при: осигурителен стаж от Трета категория труд
– 39 г. 11 м. и 06 дни, в това число и шест месеца на отложено пенсиониране. Определен
е индивидуален коефициент 0.8094, както следва: изчислен по реда на чл. 70, ал.
9, изр. първо и второ от КСО, при осигурителен доход от 136 174,05 лв. за
периода 01.01.2000 г. – 24.02.2022 г. Определен е размер на пенсията съгласно
чл.70 ал.1 от КСО - 523,53 лв. Недоволна от така постановеното разпореждане, Т.
го е обжалвала в срока по чл. 117 от КСО, като изразява несъгласие със
зачетения осигурителен доход. Към жалбата няма приложени доказателства. С
решение № 2153-15-253/26.08.2022 г. директора на ТП на НОИ - Пловдив е оставил
без уважение жалбата й против Разпореждане № ********** по Протокол № Y011206/03.06.2022
г. на ръководителя на пенсионно осигуряване. В акта си решаващият
орган е възприел фактите, такива каквито са установени от длъжностните лица при
ТП на НОИ – Пловдив, изложил е подробно нормативната уредба, регулираща този
вид финансови отношения, и е приел, че размерът на ЛПОСВ на П.Т. е определен
правилно и разпореждането следва да се потвърди изцяло.
В хода съдебното производство като доказателства по
делото са приети: заверено копие на административна преписка по съставяне на констативен
протокол № КВ-5-15-01112681/11.04.2022 г. (л.209-224); Акт за прихващане или
възстановяване № ПО-16001622041896-004-00/13.10.2022 г. (л.237-238);
Разпореждане изх. № С220016-125-0257247/13.09.2022 г.; от публичен изпълнител Д.Б.; Разпореждане за
прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК с изх. № С220016-035-0298147/13.09.2022 г. (л.248); Писмо с изх. №
97-46-342#2/09.08.2022 г. на ТД на НАП – Пловдив (л.258); Писмо с изх. №
2113-15-418#13/26.08.2022 г. на ТД на НОИ – Пловдив (л.259); копие на ГФО на
„БГ Медтех Трейдинг“ ЕООД, ЕИК ********* за 2018 г., разпечатано от ТР към АВ;
заверен препис на изпълнително дело № *********/2022 г. по описа на ТД на НАП
Пловдив (л.271-277); заверен препис на административната преписка по
съставяне на АПВ №
ПО-16001622041896-004-001/13.10.2022 г. (л.283-303); ГДД с вх №
1600И1355724/13.06.2022 г. за отчетната 2019 г., ГДД с вх №
1600И1355728/13.06.2022 г. за отчетната 2020 г., ГДД с вх №
1600И1347192/29.05.2022 г. за отчетната 2021 г. (л. 304-331); Решение №
135/09.06.2023 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив(л.373-375). По искане на
жалбоподателя по делото е прието заключение на проведена ССчЕ, оспорено от
ответната страна, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно
изготвено и съответно на поставените задачи.
При така установената фактическа обстановка, на
база събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
Разгледана по същество, тя е неоснователна поради
следните това съображения:
В съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК,
вр. чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения
административен акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146
от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като установяването
на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към
момента на приключване на устните състезания. За да е законосъобразен един
административен акт, е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в
изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да
не противоречи на материалноправните разпоредби и да е в съответствие с целта
на закона. Липсата на някое от посочените изисквания за законосъобразност
опорочават административния акт и предпоставят неговата отмяна.
Директорът
на ТП на НОИ - Пловдив е компетентният административен орган, притежаващ
законовото правомощие да издава актове от вида на процесния по силата на
разпоредбата на чл. 117 ал.3 вр. ал.1, т.2, б.а от КСО. Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена
форма и съдържа реквизитите на чл. 59, ал. 1 от АПК. Актът е мотивиран, като за
фактическо основание за издаването му са посочени обстоятелства, касаещи
основание да бъде потвърдено Разпореждането за отпусната лична пенсия за ОСВ е
издадено след извършена проверка на осигурителния стаж и доход на
жалбоподателката. Предмет на спор в настоящото производство е единствено обстоятелството
следва ли да се зачете осигурителният доход на лицето за времето 2019 г. – 2021
г. в качеството му на самоосигуряващо се лице - управител на „БГ Медтех
Трейдинг“ ЕООД и определянето на индивидуалния коефициент при съответния за
това осигурителен доход за този период. Именно в тази част се иска произнасяне
от съда по отношение на волеизявлението на горестоящия административен орган,
свързано с потвърденото Разпореждане №**********/протокол №Y01206/03.06.2022г. на
Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Пловдив за отпусната пенсия за ОСВ, като по нея
съдът ще се произнесе по същество. Не се установи в случая от събраните
доказателства нарушение на проведения административен процес, което да
обосновава основания за нищожност на атакувания административен акт.
Съгласно чл.
9, ал. 1, т. 4 КСО, за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени
дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включително
вноските по чл. 6, ал. 9 КСО и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4
а, ал. 1 КСО. В съответствие с тази разпоредба, в случая при изчисляване на
осигурителния стаж на жалбоподателката не е зачетен периода от 01.01.2019 г. до
31.12.2021 г., за който от него, като самоосигуряващо се лице, не са внесени
дължимите осигурителни вноски. По делото безспорно се установи, че за процесния
период, въпреки подадените данни в Регистъра на осигурените лица от осигурителя
„БГ Медтех Трейдинг“ ЕООД, в административното производство не са представени
данни лицето да е осъществявало трудова дейност, както и да е заплатило
дължимите ЗОВ. Това е така защото, видно от представените доказателства,
плащане по ЗОВ към е извършено едва към 05.07.2022 г. и 13.09.2022 г., във
връзка разпределение на постъпили суми
по образувано изпълнително дело №
*********/2022 г. срещу П.Т.. Задължението за плащане на коментираните ЗОВ е
именно на жалбоподателя. С оглед легалната
дефиниция на §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО „Осигурено лице” е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4
и чл.4а ал.1 и, за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според
разпоредбата на чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват
да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а ал.1 и, за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Чл.4 ал.1 т.7 от КСО включва към задължително осигурените за общо заболяване и майчинство,
инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и
професионална болест и безработица по този кодекс и изпълнителите по договори
за управление и контрол на търговски дружества.
Отношенията
между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на
управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез
лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния
собственик (чл.141 ал.7 от ТЗ). При сключен договор за възлагане на управлението на
търговското дружество, осигуряването на управителя се провежда по реда на чл.4
ал.1 т.7 от КСО, определен за изпълнителите по договори за управление и контрол
на търговски дружества. Осигурителните вноски за държавното обществено
осигурявяне за тези лица са в размерите за фонд „Пенсии”, фонд „Общо заболяване
и майчинство”, фонд „Трудова злополука и професионална болест” и фонд
„Безработица” и се разпределят между осигурителя (дружеството) и осигуреното
лице (управителя) в съотношението по чл.6 ал.3 от КСО. Осигурителният доход
включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или
неначислените и други доходи от трудова дейност, но върху не по-малко от
минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и
квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към Закона за бюджета на
държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година и върху не
повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл.6 ал.3 от КСО).
Според чл.4 ал.1 т.7 КСО - задължително осигурени за
всички осигурени социални рискове по този кодекс са изпълнителите по договори
за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и
синдиците и ликвидаторите. Точка 7 се намира в ал.1, а останалите точки на тази
ал.1 визират работници и служители, които упражняват трудова дейност под
формата на наемен труд, независимо дали по трудово, по облигационно или по
служебно правоотношение и независимо дали въз основа на трудов или граждански
договор, на избор или на назначаване. Поради това, като задължително осигурени
лица по чл.4 ал.1 т.7 от КСО са
третирани лицата, които не са съдружници
в търговското дружество и имат сключен договор за управление, независимо дали
този договор е трудов или е граждански (мандатен). След като,
както към датата на подаване на заявлението, така и към датата на приключване
на административното производство не са представени данни дължимите ЗОВ да са
били платени от жалбоподателката, то и правилно и законосъобразно органът не е
зачел претендирания осигурителен стаж. Противното не може да се извлече и от
заключението на вещото лице, доколкото същото е работило въз основа на
електронната информация в регистрите на НАП, която отразява фактите към момента
на изготвяне на експертизата, но не и към датата на депозиране на заявлението,
съответно към приключване на административното производство. За настоящия правен спор е без значение дали
тези вноски са били дължими поначало и/или към момента на отпускане на пенсията
и дали могат да бъдат събрани принудително от органите на НОИ. Същественото за
целите на това производство е дали, след като не е зачетен осигурителен стаж за
определен период поради невнасяне на осигурителни вноски като самоосигуряващо
се лице /включително в случаите на невнасяне на пълния размер на дължимите
вноски, тоест при частично плащане/, следва при изчисляване на размера на
пенсията да се вземе предвид осигурителния доход на лицето за този период. В
случай, че лицето дължи осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и ако
тези вноски не са погасени по давност, то органите по приходите имат правото да
съберат дължимите вноски по принудителен ред. Несъмнено е, че лицето също има
право да внесе такива вноски, ако ги счита за дължими. В случай обаче, че
лицето не е заявило за целите на отпускане на личната пенсия за осигурителен
стаж и възраст осигурителен стаж за периодите, за които не са внесени вноски и
този стаж не му е зачетен съгласно императивното правило на чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО,
то осигурителният доход за тези периоди също не следва да бъде взет предвид при
изчисляване на размера на пенсията.
С оглед на
всичко това, съдът намира, че административният орган правилно към момента на
постановяване на оспореното решение не е зачел за осигурителен стаж периода01.01.2018
– 31.12.2021 г. , респ. не е взел предвид и осигурителния доход при определяне
размера на отпуснатата ЛПОСВ. По изложените съображения, оспореното решение е
издадено при спазване на административнопроизводствените правила, в
съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, поради което
се жалбата като неоснователна, която следва да бъде отхвърлена.
За пълнота
следва да се посочи, че според чл. 99, ал. 1 от КСО, влязлото в сила
разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е
издал, когато: пенсионерът представи нови доказателства за придобит
осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др. Казано по
друг начин, няма пречка жалбоподателката във всеки един момент да депозира
заявление за изменение на отпуснатата ЛПОСВ, като представи доказателства за
дължимостта и заплащането на ЗОВ за спорния период.
С оглед
изхода на делото и своевременно направени претенции от страните за разноски, в
полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на минималния размер
юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, предвиден в чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на основание
чл. 172 и чл. 143 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Х.Т., ЕГН**********,*** против Решение №
2153-15-253/26.08.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е оставена
без уважение жалба срещу Разпореждане №**********/протокол №Y01206/03.06.2022г.
на Ръководител „ПО“ при ТП НОИ-Пловдив..
ОСЪЖДА П.Х.Т., ЕГН **********
да заплати на Териториално поделение на НОИ- град Пловдив юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00(сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМ. СЪДИЯ: