№ 495
гр. София, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20231001000336 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на „УСМ
Кабиле“ЕООД, чрез адв.Б. К. от АК Бургас насочена против Решение № 260026/16.01.2023
г., постановено по т.д. № 2148/2020 г. по описа на СГС, ТО, с което е отхвърлен, като
неоснователен, предявеният от въззивника против „Водоканалстрой - Д. К.“ЕООД и
„Водоканалстрой“ООД установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.36, ал.2 ЗОЗ,
че залогът, предмет на сключения на 29.08.2017 г. договор за особен залог, вписан в ЦРОЗ
под № 2017083001056, със страни по него: Д. Щ. К. – „заложен кредитор“ и
„Водоканалстрой“ ООД – „залогодател“, правата по който договор са прехвърлени от
заложния кредитор на първия ответник с договор за прехвърляне на вземания, сключен на
13.07.2018 г., е непротивопоставим спрямо „УМС Кабиле“ ЕООД, по отношение на
включените в този залог 9 броя употребявани строителни машини, представляващи част от
заложното имущество, а именно: Багер товарач Caterpillar 428F, Багер верижен САТ
304DCR, Багер САТ М318С, Багер товарач Caterpillar 428D, Багер верижен САТ 323EL,
Товарач Caterpillar 216В, Багер верижен Caterpillar 325D, Багер верижен Caterpillar 320С и
Мини багер верижен Caterpillar 303ССR, на базата на който особен залог са предприети
мерки на принуда за предаване на описаните движими вещи чрез образуване на
изпълнително дело № 20207050400130 по описа на ЧСИ-И. Б., с рег. № ***, с район на
действие - ОС Бургас.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение,
като постановено в противоречие с материалния закон – ТЗ и ЗОЗ, както и за
необоснованост и като правен резултат от последните се иска отмяната му и по съществото
на спора постановяване на ново решение, с което предявеният от жалбоподателя иск да бъде
уважен.
От ответниците по въззивната жалба отговор е подал „Водоканалстрой - Д. К.“ЕООД, с
който оплакванията в нея се оспорват, като неоснователни и се поддържа правилност на
обжалваното решение.
1
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, като извърши проверка на
редовността на въззивното производство, както и на обжалваното първоинстанционно
решение, при условията и в пределите, установени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК,
съобразно която въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата, намира следното:
Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен
съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по
редовно предявен иск и е подписано.
По предявения в условието на субективно пасивно съединяване положителен
установителен иск страните са надлежно легитимирани /с оглед твърденията на ищеца/, за
който е налице правен интерес от установяване на факта, че процесният залог му е
непротивопоставим, защото в качеството му на купувач е придобил собствеността върху
товарните машини, предмет на особения залог, на основание договор за покупко-продажба,
сключен с „Метал конструкшън“ЕООД.
При проверка основателността на оплакванията за неправилност на
първоинстанционното решение въззивната инстанция в решаващия състав установи, че
същото е и правилно, по следните съображения:
СГС е бил сезиран с иск с положителен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК, във вр. с чл.36, ал.2 ЗОЗ.
Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че с договор за особен
залог, сключен на 29.08.2017 г., вторият ответник - „Водоканалстрой“ООД, като
залогодател, учредил в полза на заложния кредитор Д. Щ. К. залог върху машини и
съоръжения, описани в Приложение № 1 към договора.
Въз основа на заявление за вписване последният бил вписан в Централния регистър
на особените залози /ЦРОЗ/ под № 2017083001056.
Впоследствие с договор за прехвърляне на вземания от 13.07.2018 г. заложният
кредитор – Д. Щ. К. прехвърлил на първия ответник „Водоканалстрой – Д. К.“ ЕООД
процесния особен залог, като промяната на титулярството била отразена в ЦРОЗ и към
16.07.2018 г. било извършено изменение на първоначалното вписване под №
2017083001056.
На 20.12.2019 г. първият ответник пристъпил към изпълнение по реда на ЗОЗ по
процесния договор за особен залог, вписано в ЦРОЗ с разпореждане под № 2019122002788 и
в качеството му на заложен кредитор отправил искане по чл. 35 ЗОЗ до съдебния
изпълнител ЧСИ И. Б., с район на действие ОС Бургас за изземване на заложените вещи по
реда на чл. 521 ГПК.
С уведомление от 10.09.2020 г. по образуваното изп.дело № 20207050400130 на
ищеца било съобщено, че първият ответник - взискател по изпълнителното дело, възложил
на съдебния изпълнител да извърши предаване на заложени движими вещи, част от
предмета на договора за особен залог, вписан в ЦРОЗ под № 2017083001056, със залогодател
по него – „Водоканалстрой“ ООД и вписано пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ
под № 2019122002788.
Движимите вещи, по отношение на които е поискано предаване, са описани подробно в
девет пункта - Багер товарач Caterpillar 428F, Багер верижен САТ 304DCR, Багер САТ
М318С, Багер товарач Caterpillar 428D, Багер верижен САТ 323EL, Товарач Caterpillar 216В,
Багер верижен Caterpillar 325D, Багер верижен Caterpillar 320С и Мини багер верижен
Caterpillar 303ССR.
С второ уведомление по същото изпълнително дело от 25.09.2020 г. на ищеца е
съобщено, че в периода от 25.09.2020 г. до 30.09.2020 г. съдебният изпълнител ще пристъпи
към изземване на гореописаните движими вещи.
Твърди се, че същите били предмет на прехвърлителна сделка - договор за продажба,
сключена между вписания в ЦРОЗ залогодател – като продавач и „Метал Стар 61“ ЕООД –
2
като купувач, а впоследствие били прехвърлени от купувача на „Метал конструкшънс“
ЕООД, от което дружеството били придоби от ищеца за сумата в общ размер на 39 500 лева
без ДДС, въз основа на договор за покупко-продажба от 08.07.2020 г.
Твърди се в ЦРОЗ по партидите на приобретателите – „Метал Стар 61“ ЕООД, „Метал
конструкшънс“ ЕООД и „УСМ Кабиле“ ЕООД да не били извършени вписвания по чл. 26,
ал. 3, т. 11 ЗОЗ на придобитите от тези дружества права върху заложеното имущество,
въпреки че заложният кредитор имал тази възможност, съгласно чл. 10, ал. 5 ЗОЗ.
Затова и ищецът поддържа заложното право да не е противопоставимо на последващия
купувач, защото той е добросъвестен. Вписванията били извършени по персоналната
система и последващият приобретател нямало как да узнае, че вещта е обременена със
заложно право, т.к. не се води партида по вещта. Затова същият се явявал добросъвестен
приобретател.
Поискано е от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че залогът, предмет на сключения на 29.08.2017 г. договор за
особен залог, вписан в ЦРОЗ под № 2017083001056, със страни по него: Д. Щ. К. – „заложен
кредитор“ и „Водоканалстрой“ ООД – „залогодател“, правата по който договор били
прехвърлени от заложния кредитор на първия ответник с договор за прехвърляне на
вземания, сключен на 13.07.2018 г., е непротивопоставим спрямо ищеца, по отношение на
включените в този залог 9 броя употребявани строителни машини, представляващи част от
заложното имущество, а именно: Багер товарач Caterpillar 428F, Багер верижен САТ
304DCR, Багер САТ М318С, Багер товарач Caterpillar 428D, Багер верижен САТ 323EL,
Товарач Caterpillar 216В, Багер верижен Caterpillar 325D, Багер верижен Caterpillar 320С и
Мини багер верижен Caterpillar 303ССR, на базата на който особен залог са предприети
мерки на принуда за предаване на описаните движими вещи чрез образуване на
изпълнително дело № 20207050400130 по описа на ЧСИ И. Б. - № *** от РКЧСИ, с район на
действие - ОС Бургас.
От ответниците по исковата молба отговор по реда на чл.367 ГПК е подал единствено
първият - „Водоканалстрой - Д. К.“ЕООД, с който предявеният иск е оспорен, като
неоснователен.
С него не са оспорени заявените в исковата молба фактически твърдения относно
сключването на договор за особен залог между Д. К., като заложен кредитор и
„Водоканалстрой“ООД, като залогодател, прехвърляне на обезпеченото вземане от
заложния кредитор на първия ответник с договор от 13.07.2018 г., извършването на
допълнително вписване относно промяната на заложния кредитор, пристъпването към
изпълнение от страна на последния по реда на ЗОЗ, вписано в ЦРОЗ на 20.12.2019 г.,
образуването на изп.д. № 130/2020 г. по описа на ЧСИ И. Б..
Оспорени са твърденията на ищеца, че особеният залог му е непротивопоставим с
аргумент, че разпореждането със заложеното имущество е извършено след вписването на
пристъпването към изпълнение от заложния кредитор. В този случай залогодателят не може
да се разпорежда със заложеното имущество след вписването на пристъпване към
изпълнение и такива сделки не могат да се противопоставян на заложния кредитор,
независимо дали приобретателя/последващи приобретатели по тях са добросъвестни или не.
В случая твърденията на ищеца, както и приложените към исковата молба писмени
доказателства сочели, че всяка от поредицата сделки, чрез които ищецът е придобил /от
трети лица/ собствеността върху процесните машини, са сключени след датата на
пристъпване на изпълнение от страна на заложния кредитор /едва през м.юни 2020 г./,
поради което и от чл.9, ал.4, във вр. с чл.32, ал.4 ЗОЗ следвало, че тези сделки са
непротивопоставими на заложния кредитор, като е без значение дали приобретателита се
били добросъвестни или не.
По отношение на заложния кредитор всяка една от сделките за покупко-продажба
била относително недействителна, в каквато насока е въведено изрично възражение.
Поддържа се вписаният залог да е противопоставим на ищеца, който нямал
качеството на добросъвестен приобретател на заложеното имущество, защото е действал
съгласувано с длъжника „Водоканалстрой“ООД.
3
Заложното право имало абсолютен характер и залогът следвал заложеното
имущество, с изкл. на случаите , в които: 1/ се касае за имущество, включено в обикновената
дейност на търговеца по смисъла на чл.7 ЗОЗ; 2/ ако заложният кредитор е дал съгласие по
чл.8, ал.3 ЗОЗ или 3/ последващият приобретател на заложеното имущество установи, че е
добросъвестен.
В случая обаче не била налице нито една от посочените предпоставки.
Налице били неоспорими доказателства, че ищцовото дружество е било
недобросъвестно и прехвърлянето на процесните машини било симулативно, респ. -
нищожно. Към отговора по исковата молба се представят доказателства в подкрепа на това
твърдение, въз основа на които първият ответник обосновава твърденията си в горната
насока.
На отделно основание е въведено възражение, че договорът за покупко-продажба от
08.07.2020 г. е нищожен, поради неспазване на установената от закона форма - писмена, с
нот.заверка на подписите, какъвто посоченият не е.
В допълнителната искова молба ищецът е оспорил доводите на първия ответник.
Поддържал е, че още преди датата на прехвърлителната сделка, с която е придобил вещите,
последните са били бракувани - обстоятелство, отразено в сключения между вписания в
ЦРОЗ залогодател – като продавач и „Метал Стар 61“ ЕООД – като купувач.
Поддържа след изменението на ЗОЗ от 2016 г., нормата на чл. 12 да предвижда, че
учреденият по реда на ЗОЗ залог е противопоставим на трети лица от момента на
вписването му. Освен това нормата на чл. 10, ал. 5 ЗОЗ ясно сочела, че заложният кредитор
може да впише залога и срещу приобретател на заложеното имущество по всяко време.
Такова вписване изрично било предвидено в чл. 26, ал. 3, т. 11 ЗОЗ.
Позовава се на разрешението, дадено с ТР от 10.07.2018 г. по т.д. № 1/2015 г. на
ОСГТК на ВКС, където в т. 1, предл. 2 е прието, че не е допустимо насочване на изпълнение
по реда на ЗОЗ върху движима вещ, предмет на особен залог срещу трето лице, неин
приобретател, което има положението на залогодател по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗОЗ, ако
разпореждането с вещта не е вписано по неговата партида.
Счита, че настоящият случай е именно такъв.
Оспорва възражението на ответника, че договорът за продажба, с който е придобил
имуществото, е нищожен. Твърди, че към датата на прехвърлителните сделки, въпросните
строителни машини са били с прекратена регистрация, което означава, че тяхното
прехвърляне е било достатъчно писмената форма, което изискване е спазено.
Въвежда твърдение, че сключеният договор за особен залог от 29.08.2017 г. е нищожен
поради противоречието му с добрите нрави. Твърди също така, че липсва валидно възникнал
дълг, който да оправдава и да е основание за възникването на обезпечителното право,
предвид функцията на договора за особен залог, който по дефиниция е обезпечителен и
акцесорен договор.
Първият ответник е подал отговор по допълнителната искова молба, в които е
оспорил нововъведените твърдения и доводи на ищеца.
Поддържа особеният залог да е непротивопоставим на добросъвестен приобретател
на заложеното имущество единствено когато имуществото е прехвърлено от залогодателя
преди датата на вписване на пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ.
Поддържа и тълкувателно решение да не разглежда случаите, когато разпореждането
в полза на третото лице е направено след вписване на пристъпване към изпълнение, какъвто
е настоящият, за който има предвидена изрична разпоредба в закона, която лишава
залогодателят от това право.
Оспорва твърдението на ищеца, че договорът за залог от 29.08.2017 г. е нищожен с
аргумент, че ЗОЗ предвижда специален ред за оспорване на договора за особен залог, като
счита, че възражението за нищожност, наведено от ищеца, е недопустимо.
Страните не са спорили по релевантните за предмета на спора факти, установими и
от анализа на приобщените писмени доказателства, че на 29.08.2017 г. е бил сключен
4
договор за особен залог между Д. Щ. К., като заложен кредитор и „Водоканалстрой“ООД,
като залогодател със съдържанието, посочено в него /стр.18-стр.20 от първоинстанционното
дело/, съответно вписан в ЦРОЗ на 30.08.2017 г. с № 2017083001056.
С последващ договор от 13.07.2018 г. заложният кредитор е прехвърлил вземанията
си на „Водоканалстрой – Д. К.“ ЕООД и тази промяна на заложния кредитор е вписана
допълнително в ЦРОЗ с № 2018071601966.
Въз основа на заявление за вписване на пристъпване към изпълнение, вписано на
20.12.2019 г. с № 2019122002788 „Водоканалстрой – Д. К.“ ЕООД е пристъпило към
изпълнение по реда на ЗОЗ.
Във връзка с него са предприети мерки за принудително предаване на описаните
движимите вещи, чрез образуваното изпълнително дело под № 20207050400130 по описа на
ЧСИ И. Б. - № *** от РКЧСИ, с район на действие - ОС Бургас.
На 16.06.2020 г., 19.06.2020 г., 22.06.2020 г., 23.06.2020 г. и 25.06.2020 г. между
залогодателя „Водоканалстрой“ ООД и „Метал Стар 61“ ЕООД са сключени общо 6 бр.
договори за продажба на бракувани машини, като скрап /посочени в придружаващите
документи - фактури, като излезли от употреба превозни средства, а в складовите разписки -
като отпадъчно желязо от бракувани машини/ .
За същите въз основа на нарочни заявления до Областна дирекция Земеделие Бургас
от „Водоканалстрой“ООД е била прекратена регистрацията им, извършена по реда за
регистрация на земеделска и горска техника.
На 30.06.2020 г. между купувача по тези договори - „Метал Стар 61“ ЕООД, в
качеството му на продавач и „Метал Конструкшъънс“ЕООД, като купувач, е сключен
договор за продажба на същите машини, подробно посочени по наименование и номер на
рама.
Новият купувач на 08.07.2020 г. е продал на въззивника-ищец „УСМ Кабиле“ ЕООД,
като купувач, същите машини, които са и процесни, за сумата от 39 500 лева.
При гореустановените факти въззивната инстанция приема за изцяло споделим изводът
на първоинстанционния съд за неоснователност на въведеното от въззиваемия-ответник
„Водоканалстрой - Д. К.“ЕООД възражение за нищожност на последния от обсъдените
договори, поради неспазване на установената от закона форма.
Това е така, защото макар всяка една от машините да е с мощност на двигателя над 10
kW и според изискването на чл. 12 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и
горската техника договорите за прехвърляне правото на собственост на регистрирана в
страната самоходна техника с посочената мощност следва се сключват в писмена форма с
нотариална заверката на подписите, в случая посоченото правило е неприложимо.
Ангажираните писмени доказателства, неоспорени от ответниците-въззиваеми установиха
безсъмнено, че деветте броя машини, предмет на договора, са били с прекратена
регистрация към датата на сключването му.
Поради последното и същите се явяват нерегистрирана техника и следователно
процесните правоотношения не се регулират от на чл.12 ЗРКЗГТ, а за прехвърляне на
правото на собственост по отношение на дерегистрираните машини не е била необходима
писмена форма с нотариална заверка на подписите.
Изцяло споделим е и крайният извод на първоинстанционния съд за неоснователност
на предявения иск, вкл. изложените в негова подкрепа правни изводи, като поради пълното
им споделяне и за избягване на тяхното приповтаряне се препраща към тях по реда на чл.272
ГПК.
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба се излага и следното:
Ищецът въззивник не е въвел твърдения в хода на процеса, нито е ангажирал
доказателства той или праводателя му да е трето лице, придобило по сделка, извършена от
залогодателя в кръга на обикновената му дейност по занятие правата върху заложеното
имущество, които да са несъвместими със заложното право.
Ето защо и правилото на чл.7 ЗОЗ е неприложимо в случая и не може да се приеме, че
залогът се е погасил със сключване на някоя от поредиците сделки за покупко-продажба на
5
деветте броя употребяване строителни машини.
На самостоятелно основание още с исковата молба е въведено твърдение, че
заложният кредитор не е дал съгласие да сключване на гореобсъдените разпоредителни
сделки със заложното имущество.
Ето защо и правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая е приложима
нормата на чл. 8, ал. 4 ЗОЗ /нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г./, съгласно
която, когато заложният кредитор не е дал съгласие за извършване на разпоредителни
сделки със заложеното имущество, извън посочените в чл. 7 ЗОЗ, приобретателят придобива
правата върху заложеното имущество, обременени със залога, и има положението на
залогодател. Това правило се прилага и по отношение на всеки следващ приобретател на
заложеното имущество, освен ако той установи, че е бил добросъвестен.
Несъстоятелни са оплакванията във въззивната жалба, че горното правило в случая е
несъответно, с аргументи, извлечени от т.1 на ТР № 1/10.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2015
г., ОСГТК, предвид че въззивното дружество имало качеството на трето лице, придобило
движими вещи, предмет на договор за особен залог, т.к. разпореждането с вещите не е
вписано нито по неговата партида в ЦРОЗ, нито по партидите на предходните
приобретатели /след учредяването на залога/.
На това оплакване следва да се отговори, че горното разрешение със задължителен за
настоящата инстанция характер е дадено по приложението на чл. 13, ал. 1 ЗОЗ, във вр. с
чл.12 ЗОЗ в редакцията му до приемане на ЗИДЗОЗ с ДВ. бр. 105/2016 г., в сила от
30.12.2016 г. - т.е. урежда фактическите състави, осъществили се до момента на влизане в
сила на изменението и допълнението на ЗОЗ с ДВ бр.105/2016 г.
Именно за тази вече не действаща редакция на закона към релевантния за предмета на
производството момент /сключването на договора за покупко-продажба е на 08.07.2020 г./ е
прието от ТР да е недопустимо насочване на изпълнение по реда на ЗОЗ върху движима
вещ, предмет на особен залог, срещу трето лице-приобретател на тази вещ, което има
положението на залогодател по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗОЗ /отм./, ако разпореждането с
вещта не е вписано по неговата партида в Централния регистър на особените залози.
В този смисъл вярно е, че първият-ответник и въззиваем не е провел в хода на процеса
доказване на факта, че третото лице, което е придобило от залогодателя вещта, обременена
със залог, е знаело за това.
Подобно доказване в случая и не е необходимо, доколкото новата редакция на чл.12,
ал.4 ЗОЗ действа от момента на влизането й в сила - 30.12.2016 г. /арг. от чл.13, ал.1 ЗНА/ и
същата не съдържа правило да останат временно в сила всички или някои разпоредби на
акта по прилагане на отменения закон /чл.13, ал.2 ЗНА/.
И т.к. новата редакция урежда обществените отношения след влизането си в сила и
занапред, а в случая цялата поредица от разпоредителни сделки със заложеното имущество -
от първоначалната такава за покупко-продажба между залогодателя и трето за спора лице,
до придобиването му от въззивното дружество, то именно същата е приложима по
отношение на тях и по арг. от чл.13 ЗОЗ залогът може да бъде противопоставен на всяко
едно от тези лица, т.к. те са придобили правата върху заложеното имущество, обременени
със залога, и има положението на залогодател.
Горното разрешение се налага и от историческото и систематичното тълкуване на
обсъдените разпоредби във вр. с чл.30 , ал.1 ЗОЗ, според която норма в относимата му към
казуса редакция от ДВ., бр. 105 от 2016 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. относно влизането в
сила – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г., изм. относно влизането в сила на
измененията с бр. 105 от 2016 г. – ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 31.12.2019 г., вписаното
обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването в
ЦРОЗ.
Следователно и при безсъмнено установеното, че учреденият с договора от
29.08.2017 г. залог е вписан в ЦРОЗ, вкл. е извършено вписване по отношение на новия
заложен кредитор след сключване на 13.08.2018 г. на договора за цесия, се налага извод, че
всички трети лица са добросъвестни, в т.ч. и въззивникът и неговите праводатели
/продавачи по поредицата от договори за покупко-продажба/, т.к. са били известени за това
6
по установения от специалния закон начин - чрез вписване в ЦРОЗ.
По същия начин те са били известени и за факта, че заложният кредитор е пристъпил
към изпълнение по реда на ЗОЗ на 20.12.2019 г.
Предвид на изложеното и всички разпоредителни сделки с вещите, предмет на залога,
вкл. и тази, предмет на договора за покупко-продажба от 08.07.2020 г. , с който „УСМ
кабиле“ЕООД се легитимира за техен собственик, като сключени след вписването на залога
и на пристъпването към изпълнение са непротивопоставими на заложния кредитор, а всеки
един от тези приобретатели е бил недобросъвестен, в каквато насока са и изричните
текстове на разпоредбите на чл. 9, ал. 4 ЗОЗ /изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от
30.12.2016 г. /, както и на чл.32, ал.4 ЗОЗ.
Историческото и систематично тълкуване на първата сочи, че преди изменението й с ДВ
бр. 105/2016 г. нормата предвижда залогодателят, след получаване на съобщението за
пристъпване към изпълнение, да не може да се разпорежда със заложеното имущество.
След изменението на закона на това вписване се придава ефект, подобен на този на
изпълнителните запор и възбраната, защото след датата, на която е извършено вписването,
всички разпореждания, извършени от длъжника със заложеното имущество, са
недействителни спрямо заложния кредитор, т. е. относително недействителни.
Според мотивите към проекта на ЗИДЗОЗ изменението цели да се гарантират в по –
пълна степен правата на заложния кредитор.
Същият има право да се удовлетвори от заложеното имущество, независимо от
извършените разпоредителни сделки с него от страна на залогодателя, ако последните, както
в процесния казус, са сключени след вписване пристъпването към изпълнение, както
изрично сочи чл.32, ал.4 ЗОЗ.
Несъстоятелно е оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд
неправилно не се е произнесъл по въведеното от ищеца с допълнителната искова молба
възражение за нищожността на договора за особен залог от 29.08.2017 г., поради
противоречието му с добрите нрави.
Видно е от съдържанието на обжалваното решение, че СГС се е произнесъл по това
възражение, като е изложил мотиви в подкрепа на извода си за неговата неоснователност.
Като изцяло го споделя и се присъединява към него настоящия въззивен състав
приема, че вкл. при съобразяване изложените доводи за хипотетична възможност по
отношение на обезпечителния договор за особен залог да се приложи критерия по чл.26, ал.1
ЗЗД, във вр. с чл.9 ЗЗД в Решение № 48 от 12.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 603/2009 г., I т. о.,
ТК, това възражение се явява неоснователно.
Въззивникът ищец не е страна по посочения договор - страни по него са заложния
кредитор - Д. Щ. К. и заложния длъжник „Водоканалстрой“ООД.
Според непротиворечивата практика на касационната инстанция, допустимо е
разглеждане на възражения за нищожност на договори, които бранят правата на лицето,
което използва това процесуално средство за защита, но не и възражения за нищожност,
които бранят права на трето лице, което не участва в производството, тъй като само и
единствено от волята на лицето, чиито права възражението брани, зависи дали да се позове
на последиците от нищожността, както и да ангажира доказателства за нейното
установяване. Този извод следва от общото правило, че на нищожността на едно правно
действие може да се позове само лице, което има правен интерес от установяването на
нищожността с оглед правните последици /Решение № 269/22.10.2012 г. по гр. д. № 307/2012
г. на ВКС, II г. о. /.
Като изцяло споделя това разбиране решаващият състав приема по аргумент от по-
силното основание, че в случая въззивникът не може да въвежда възражение за нищожност
на договора за особен залог, бранейки правата на друг участник в производството -
ответника-въззиваем „Водоканалстрой“ООД.
Последният има качеството на страна по делото - ответник и въззиваем, но
независимо от това не се ползвало от предоставената му от процесуалния закон възможност
7
да заяви своевременно в неговия ход подобно възражение, като се позове на последиците от
нищожността на договора за особен залог.
Поддържайки твърдения за сключването на последния в противоречие с добрите нрави
ищецът-въззивник напрактика упражнява чужди права пред съд, което е недопустимо, с
изключение на случаите на процесуална субституция, какъвто настоящият не е.
По изложените съображения, като правилно, първоинстанционното решение следва да
се потвърди.
Съобразно изхода от спора и по правилото на чл.78, ал.3 ГПК в тежест на въззивника
следва да се поставят сторените от въззиваемия „Водоканалстрой - Д. К.“ЕООД разноски
пред настоящата инстанция за платено адвокатско възнаграждение на процесуалния му
представител, възлизащи на 29 640 лв., съобразно представения списък по чл.80 ГПК и
доказателствата към него за реалното им заплащане.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260026/16.01.2023 г., постановено по т.д. № 2148/2020 г. по
описа на СГС, ТО.
ОСЪЖДА „УСМ Кабиле“ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Водоканалстрой - Д.
К.“ЕООД, ЕИК ********* сумата от 29 640 лв. разноски по делото пред въззивната
инстанция за платено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8