№ 40/21.1.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на петнадесети януари, две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
При секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
Паун Савов |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.н.а.х. дело № 1374 по описа на съда за 2019 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл.
208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на „Лазур Паркет 97“
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, бул. „**“ № **,
с представляващ С.С. С. против решение № 639/30.10.2019 г., постановено по АНД
№ 1017/2019 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
С обжалваното
решение е потвърдено наказателно постановление № 400935-F418221/24.01.2019 г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив при Централно управление на
НАП, с което на „Лазур Паркет 97“ ЕООД гр. Пазарджик, за нарушение на чл. 3,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС,
на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
500 лева.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно. Моли
се да бъде отменено решението и потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът по
касационната жалба – ЦУ на НАП гр. София, редовно призован, се представлява от
юриск. К., която заявява, че се солидаризира с мотивите на първоинстанционното
решение и счита същото за правилно и законосъобразно. Претендира направените по
делото разноски в размер на 100 лв.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд гр. Пазарджик е правилно
и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Административен
съд - Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
При проверка
на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно,
допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято
преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
С решението
си Районен съд гр. Пазарджик е потвърдил наказателно постановление №
400935-F418221/24.01.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр.
Пловдив при Централно управление на НАП, с което на „Лазур Паркет 97“ ЕООД гр.
Пазарджик, за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ
във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел
фактическата обстановка по делото, а именно, че на 05.07.2018 г. при извършена
проверка от служители на НАП в магазин за паркет, входни и интериорни врати,
находящ се в гр. Пазарджик, бул. „**“ № **, стопанисван от „Лазур паркет 97“
ЕООД гр. Пазарджик е констатирано, че дружеството е получило на 21.04.2018 г.
авансово сумата от 100 лева от Ф. от с. Огняново. За посочената сума не бил
издаден фискален бон от ФУ, нито касова бележка от прономерован и прошнурован
кочан, съгласно изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. На клиента
била издадена квитанция № ********** от 21.04.2018 г. със салдо 100 лева,
платена сума 100.00 лв. В резултат на това е съставен АУАН и издадено
наказателно постановление за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
При
постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел,
че е осъществен съставът на административното нарушение на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Нарушението е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Съгласно предвиденото в чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от
2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ,
задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по
чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се
извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод
или пощенски паричен превод. Тоест, законодателят не обвързва издаването на
касова бележка с окончателното плащане, а точно обратното - касова бележка
следва да бъде издавана при всяко едно плащане.
В мотивите на
постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както
представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по
делото свидетели. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя
изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление. Първоинстанционният
съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата
въпроси, като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН
и НП факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно
предявеното му административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно
наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес –
нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в
обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен,
поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
В решението
на районния съд е застъпено и становище по отношение на размера на наложената
административна санкция, като е прието, че административният орган се е
съобразил с изискванията на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, като е наложил на нарушителя
санкция в посочения размер. Съдът е приел, че случаят не е маловажен с оглед
характера на засегнатите обществени отношения, както и, че наложеното наказание
е съобразено с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на решението му. Решението на Районен съд - Пазарджик следва да бъде
оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.
С оглед
изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63, ал. 5
от ЗАНН, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на ответната страна
сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
Административен съд – Пазарджик, ХІ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 639/30.10.2019 г., постановено по АНД № 1017/2019 г. по описа на
Районен съд гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА „Лазур Паркет 97“ с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пазарджик, бул. „***“ № **, с представляващ С.С. С., да
заплати на ЦУ на НАП гр. София сторените по делото разноски в размер на 100
/сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/