Решение по дело №259/2019 на Районен съд - Дряново

Номер на акта: 5
Дата: 13 февруари 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Мариета Спасова Спасова
Дело: 20194220100259
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 5

гр. Дряново, 13.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Дряновският районен съд в открито съдебно заседание на 20.01.2020г., в състав:

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА СПАСОВА

 

при секретаря К. Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 259 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Производство за делба във фазата на извършването.

            С влязло в сила решение от 08.10.2019г. съдът се е произнесъл, като е приел, че е налице съсобственост между А.В.В., Й.В.Н. и А.А.П. на следния съсобствен недвижим имот : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ 1714 от кв. 15 по плана на гр. Дряново с площ от 235 кв. м., заедно с построените в него МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 40,80 кв. м., СТОПАНСКА СГРАДА с площ от 30,11 кв. м. и МАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА с площ от 6,13 кв. м., при граници : ПИ № 1715, улици ПИ № 1713, ПИ № 1734 и ПИ № 1733, който имот е с идентификатор 23947.501.1714 с площ от 238 кв. м., а сградите съответно с идентификатори 23947.501.1714.1 с площ от 43 кв. м., 23947.501.1714.2 с площ от 30 кв. м и 23947.501.1714.3 с площ от 6 кв. м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дряново. С решението съдът е допуснал извършването на делбата при следните квоти: за ищците А.В.В. и Й.В.Н. - ½ идеална част в режим на семейна имуществена общност и за ответницата А.А.П. ½ идеална част.

            Процесуалният представител на ищците адвокат С. *** взема становище, че допуснатия до делба недвижим имот следва да бъде изнесен на публична продан. Посочва, че предвид начина на възникване на съсобствеността, а именно чрез сделка, е неоснователно искането на ответницата за възлагане на имота. Претендира разноски.

            Процесуалният представител на ответницата адв. И. *** заявява, че са налице предпоставките за възлагане на имота, тъй като искането е направено своевременно в първото заседание във втората фаза на делбата. Моли съда да отчете и запазеното право на ползване на ответницата върху имота. Посочва, че ответницата е освободена от държавни такси и не следва да заплаща за вещо лице.

 

По делото е изготвено заключение по назначена съдебно-техническа експертиза, неоспорена от съделителите, което съдът цени като обективно и безпристрастно. В заключението вещото лице е посочило, че допуснатият до делба имот е реално неподеляем. Пазарната цена на имота е 11518 лв. Съобразно определените от съда квоти всеки от съделителите притежава равностойност на дела си, както следва : за ищците 5759 лв. и за ответницата – 5759 лв. Правото на ползване за целия имот възлиза на 2488 лв., а за ½ идеална част – 1244 лв. При отчитане оцененото от вещото лице право на ползване следва да се приеме, че стойността на имота е 9030 лв., а стойността на всеки от дяловете възлиза на 4 515 лв.

По отношение начина на извършване на делбата. Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством четири способа: чрез теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан.

В настоящото производство в първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата ищцата е направила искане за възлагане на основание чл. 349, ал. 1 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба при извършване на делба на неподеляем жилищен имот, който е бил съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари. Следователно прилагането на този способ за извършване на делба на неподеляем жилищен имот чрез възлагане в дял на съделител е допустимо само при съсобственост, възникнала от прекратяване на семейна имуществена общност.

Действително процесният имот е неподеляемо жилище и дворно място, ответницата не притежава друг имот и е предявила изрична молба по чл. 349, ал. 1 ГПК. По делото е установено от заключението на вещото лице, че допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем жилищен имот и дворно място, в което е построен, придобити от ищците чрез правна сделка, обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 210, том II, рег. № 916, дело № 198 от 2005г. на нотариус М.М., рег. № 372 на НК на 27.06.2005г. С влязло в сила решение на 12.07.2019г. по гр. дело № 267/ 2018г. по описа на Районен съд Дряново е развален на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД поради неизпълнение от страна на приобретателя сключения между А.А.П. от една страна като продавач и А.В.В. от друга страна като купувач договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в посочения по-горе нотариален акт, само за ½ идеална част от процесния недвижим имот. Именно съдебното решение е основанието за възникване на съсобствеността между ищците и ответницата в настоящото производство. Безспорно следва да се приеме, че съсобствеността не е възникнала в резултат на прекратена семейна имуществена общност, а по друг начин – чрез правна сделка и влязло в сила съдебно решение, поради което искането на ответницата да се възложи на нея недвижимия имот на основание чл. 349, ал. 1 от ГПК е неоснователно и като такава следва да бъде отхвърлена. С оглед неоснователността на претенцията по  чл. 349, ал. 1 от ГПК, делбата на процесния имот следва да бъде реално извършена чрез изнасянето му на публична продан съгласно чл. 348 ГПК, при която всеки от съделителите следва да получи паричната равностойност на дела си. В диспозитива на съдебното решение следва да се отбележи, че за процесния недвижим имот има заплазено право на ползване за ответницата по делото А.А.П..

Всяка от страните следва да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 4% върху стойността на своя дял в делбената маса, като ищците следва да бъдат осъдени да заплатят общо сумата 180,60лв., а ответницата следва да заплати държавна такса в размер на 180,60 лв. Страните следва да бъдат осъдени да заплатят и по 5 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

В производството се претендират разноски от ищците, които са представили списък по чл. 80 от ГПК. За да се произнесе съдът съобрази, че между страните не е било спорно, че имотите, чиято делба се иска, са съсобствени, не са разглеждани претенции по сметки и други спорни въпроси. Поради което направените от ищците разходи за правна защита и съдействие за адвокат и за припадащата им се част от възнаграждението за вещо лице не следва да се включват в разноските, които на основание чл. 355 ГПК страната в делбено производство има право да претендира и същите следва да останат за тяхна сметка. В този смисъл е разрешението, дадено в определение № 55 от 20.04.2010 г. по гр. д. № 22/2010 г. на ВКС, ІІ г. о. и в ПП ВС № 7/1973 г.

Воден от горното съдът

Р  Е  Ш  И :

 

На основание чл. 348 от ГПК ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ 1714 от кв. 15 по плана на гр. Дряново с площ от 235 кв. м., заедно с построените в него МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 40,80 кв. м., СТОПАНСКА СГРАДА с площ от 30,11 кв. м. и МАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА с площ от 6,13 кв. м., при граници : ПИ № 1715, улици ПИ № 1713, ПИ № 1734 и ПИ № 1733, който имот е с идентификатор 23947.501.1714 с площ от 238 кв. м., а сградите съответно с идентификатори 23947.501.1714.1 с площ от 43 кв. м., 23947.501.1714.2 с площ от 30 кв. м и 23947.501.1714.3 с площ от 6 кв. м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дряново.

Запазено право на ползване върху имота има А.А.П., ЕГН **********,***.

Пазарната стойност на недвижимия имот е 9030 лв. (девет хиляди и тридесет лева), съгласно заключението на вещото лице при отчитане запазеното право на ползване.

Получената от продажбата сума да се разпредели между съделителите съобразно квотите им, както следва: за А.В.В. и Й.В.Н. - ½ (една втора) идеална част в режим на семейна имуществена общност и за А.А.П. ½ (една втора) идеална част.

ОТХВЪРЛЯ предявената от А.А.П., ЕГН **********,*** претенция по чл. 349, ал. 1 от ГПК за поставяне в дял на делбения имот.

ОСЪЖДА А.В.В., ЕГН **********, Й.В.Н., роден на ***г., гражданин на *** ***, двамата с адрес гр. Дряново, ул. ***да заплатят общо по сметка на Районен съд Дряново държавна такса върху равностойността на дела си в размер на 180,60 лв. (сто и осемдесет лева и шестдесет стотинки), както и сумата 5 (пет) лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА А.А.П., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Районен съд Дряново държавна такса върху равностойността на дела си в размер на 180,60 лв. (сто и осемдесет лева и шестдесет стотинки), както и сумата 5 (пет) лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ