Определение по дело №126/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1238
Дата: 29 март 2013 г.
Съдия: Диана Узунова
Дело: 20131200600126
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 март 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 438

Номер

438

Година

15.11.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.15

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Георги Драгостинов

дело

номер

20124100501175

по описа за

2012

година

за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 2. и сл. от ГПК.

С решение от 26.06.2012 година, постановено по гр. дело № 5928 по описа на В. районен съд за 2011 година, „Е. Б. М.”-, гр. В. е осъдено да възстанови електроснабдяването на адрес гр. В.Т., ул. „Х. Д.” № 7 с потребител С. Н. С..

Решението е обжалвано от „Е. Б. М.”-, гр. В. с искане за обезсилването му като процедурно недопустимо, а в отношение на евентуалност – за отмяната му вцялост и постановяване на ново, отхвърлящо исковете.

Позовава се на нарушение на диспозитивното начало по чл. 6 от ГПК при постановяване на атакуването решение. Разглеждайки иск по чл. 79 от ЗЗД, съдът се произнесъл по непредявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК. В мотивите имало произнасяне спрямо трето неучаствуващо в делото лице – „Е. Б. П.”-, гр. В. – че ищецът не дължи цената на ползваната електроенергия. Дали сумата за нея се дължи или не, следвало да се реши в отделно исково производство. Самият жалбоподател не претендирал суми, а спирането на електроподаването е извършил въз основа на писменото нареждане на доставчика „Е. Б. П.”-, гр. В..

Доводите за неправилност на решението се свеждат до това, че ищецът ±ледвало да докаже, че е изправна по договора страна. Плащане за ползваната електроенергия не било доказано, това било основание за прекъсване на електрозахранването. Виждането на съда, че следва да има яснота относно размера и периода на претендирените вземания за цена на ползвано електричество нарушавало правилата за доказателствените задачи на страните по чл. 154 от ГПК.

Неправилно съдът приел, че липсва писмено предизвестие за прекъсване на електрозахранването – такъв документ представил самият ищец. Първостепенният съд не е дал указания да се представят доказателства, установяващи забавата на ищеца, респективно не ги е изискал от „Е. Б. П.”-, гр. В., щом е намерил въпроса за начисления и плащане за преюдициален.

Ответникът по жалбата - С. Н. С. – е изложил доводи за безпорочност на решението.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема:

Предявени са искове с правно основание чл. 123 от Закона за енергетиката.

Ищцовата страна - С. Н. С. - излага в исковата си молба, че е в договорни отношения с „Е. Б. П.”-, гр. В. за доставка на електроенергия в дома му в гр. В.Т., ул. „Х. Д.” № 7. На 13.12.2011 година установил, че електрозахранването на жилището е прекъснато.

С доводи да е плащал редовно дължимите суми за доставената електроенергия и липса на друго основание за преустановяване на електроподаването по реда на настоящото производство претендира възстановяването му.

Ответната страна – „Е. Б. М.”-, гр. В. - оспорва исковете с възражения захранването да е прекъснато, защото ищецът не е платил консумираната до момента електроенергия. Уведомен е на 13.12.2011 година, че следва прекъсване на електроподаването въз основа на нарочно нареждане на „Е. Б. П.”-, гр. В., съгласно правилата на чл. 20 от Общите условия на дружеството на договорите за продажба на електрическа енергия.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното:

Не се спори, установява се от обясненията на страните, че ищецът и „Е. Б. П.”-, гр. В. са в договорни отношения по повод доставка на електричество в жилището на посочения по-горе адрес, както и това, че ответникът е прекъснал захранването на 13.12.2011 година. Прекъсването е станало въз основа на нареждане от 01.12.2011 година на „Е. Б. П.”-, гр. В. – нареждане № 12 от посочената дата на началника на отдел „Управление на вземанията малки клиенти”.

Според чл. 20 от Общите условия на дружеството на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. Б. П.”-, гр. В. спирането на електроподаването става при забава в плащанията за срок повече от десет дни, въз основа на писмено предизвестие до потребителя и нареждане за прекъсване до ответното дружество – чл. 20 от цитираните Общи условия.

Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на предявения иск.

В разрез с правилата по Общите условия ответникът е прекъснал електрозахранването в дома на ищеца. Това сочи на неизпълнение на задълженията на доставчика на електроенергия по причина, за която отговаря и налага ангажиране на отговорността му, чрез принудително възстановяване на електроподаването в процесното жилище. В този смисъл искът е доказан и основателен.

Доводите на ответника са неоснователни и не могат да бъдат взети предвид при решаване на спора.

Според закона – чл. 236, ал. 2 от ГПК – мотивите на съдебното решение не са негова част и произнасянето по преюдициални въпроси, в това число и по адрес на трети за исковото производство лица, не влияе на допустимостта му. Каква правна квалификация – дали чл. 79 от ЗЗД или чл. 124 от ГПК – е възприел съдът по същество на спора е въпрос на правилност, не на допустимост, на постановеното решение. Изложеното аргументира съда да приеме, че атакуваното решение е допустимо и место за обезсилването му, по основната претенция на жалбоподателя, липсва.

Необходимостта от доказване на плащанията за доставена електроенергия възниква при доказано електроподаване. Единственият документ в подобна насока – дебитно известие на „Е. Б. П.”-, гр. В. калкулира стойности, без да отчита консумация на електричество: във въпросния документ не е отразен разход – в графите за показания на електромера „старо” и „ново” фигурира нула.

Не намира опора в закона и сложилите се договорни отношения виждането, че ответникът не носи отговорност, не може да бъде осъден да възстанови електрозахранването, защото изпълнява нареждане на продавача на електричество. Фактическият състав на прекъсването по чл. 20 от Общите условия включва и по необходимост изисква доказване на изброените по-горе елементи. От тях е установено единствено нареждането за преустановяване на електроподаването.

Не може да бъде споделено становището, че ищецът е предизвестен за прекъсването. Според цитираните общи условия то трябва да е писмено, да сочи сумата на неплатената енергия, начин на изчисляването й и указание за последиците при неплащане в десетдневен срок – аргумент от чл. 20, ал. 6 от Общите условия ,предвиждащ възможност за възражения на потребителя против начина на калкулиране на дължимите суми. Доколкото представеното от ищеца с исковата молба уведомление от 13.12.2011 година не съдържа изброените по-горе указания, за спазване на уредената в чл. 20 от Общите условия процедура не може да се говори. Ответникът е преустановил захранването неправомерно и следва да го възстанови.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И:

Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 26.06.2012 година, постановено по гр. дело № 5928 по описа на Великотърновски районен съд за 2011 година

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:

Решение

2

C8EF80047A1D0612C2257AB7002CFDA7