гр.Кюстендил, 26.03.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито заседание на
двадесет и пети януари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР БАМБОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
БОГДАНОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при участието на
секретаря: Р. С.,
разгледа докладваното
от съдия Веселина Джонева в.гр.д.№535/2017г.
по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Двадесета „Въззивно
обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивната жалба на И.В.Т., с
ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез пълномощника му адв.С.М. ***,
против решение №621/27.09.2017г. на Районен съд (РС) – Кюстендил, постановено
по гр.д.№641/2017г. по описа на съда.
С обжалваното решение РС-Кюстендил,по иск на В.К.И., с
ЕГН **********, с адрес ***, е развалил, поради неизпълнение, за размер от 1/2
идеални части договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №**, том **, рег.№***, дело №85/16.09.2010г. по описа на
нотариус М. Т. с рег.№604, по регистъра на
Нотариалната камара, по силата на който С.К.Г., с ЕГН ********** *** е
прехвърлил на И.В.Т., с ЕГН ********** ***, правото на собственост на УПИ -
парцел - ***, отреден за
имот с планоснимачен номер 126 в кв.7 по плана на с.***, област Кюстендил, с площ на имота
от 700 кв.м., при съседи: УПИ ***, улица,УПИ *** и УПИ ***, заедно с
построените в имота масивна жилищна сграда с разгърната площ от 124 кв.м.,
стопанска постройка, навес, със застроена площ от 60 кв.м. и гараж, със
застроена площ от 60 кв.м., срещу задължение за издръжка и гледане, като му
осигурява спокоен и нормален живот, какъвто е водил до прехвърлянето, докато е
жив, лично или чрез трети лица, като към издръжката прибави от себе си средства
извън пенсията, която получава, да му осигурява нужната медицинска помощ и при
необходимост да му осигури място за живеене, в което да го гледа и полага
грижи, в случай, че отчужди недвижимия имот. Със същото решение съдът е осъдил И.В.Т. да заплати на В.К.И. сума в размер на *** лева, представляваща сторените от
последната разноски по водене на делото.
Горното решение се обжалва изцяло, като се твърди, че
същото е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на закона и при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се
отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, евентуално– отхвърляне на предявения иск и присъждане
на разноски за двете инстанции.
Във въззивната жалба се сочи, че в мотивите на
решението районният съд не се е произнесъл по два основни довода, наведени още
с отговора на исковата молба, което е окачествено като нарушение на чл.236 ал.2
от ГПК. Акцентира се върху факта, че ответникът в отговора на исковата молба е
заявил, че е изпълнил пълно и точно задълженията по договора за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка спрямо прехвърлителя С. Г. и това е станало, чрез трети лица –
родителите на ответника. Сочи се, че въпреки събраните по делото доказателства
в тази насока, съдът е направил погрешния извод, че родителите на ответника не
били осъществявали ежедневно обгрижване на прехвърлителя , както и, че
осигуряваните от тях нормални условия за живот не били резултат от препоръка от
ответника, а на близките и роднински отношения между тях и прехвърлителя. Този
извод на съда се окачествява като неправилен и противоречащ на показанията на
разпитаните свидетели, посочени от ответника и установяващи, че никой друг,
освен родителите на последния не се е грижил за прехвърлителя, че същият е бил
доволен от тях и често е изразявал това задоволство. Поддържа се, че по делото
е било установено, че след 2012г здравословното състояние на Г. се е влошило и родителите на
ответника са били единствените, които са полагали грижи за него, включително и
са изпълнили задълженията във връзка с погребението му. В жалбата се
аргументира допустимостта на хипотеза, при която длъжникът по договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу издръжка и гледане предложи изпълнение чрез трето лице и
се освободи от отговорност, ако кредиторът приеме това изпълнение. Твърди се
още, че в отговора на исковата молба е възразено срещу основателността на иска
и поради факта, че престираното от длъжника, чрез третите лица, е било прието
от кредитора и същият се е считал удовлетворен, което изключвало възможността
неговите наследници да искат разваляне на договора. Прави се оплакване, че този
довод изобщо не е бил разгледан от районния съд, при все, че по делото е било
установено, че родителите на ответника са изпълнявали задълженията в пълен обем
и прехвърлителят нееднократно е изразявал задоволство от грижите, полагани за
него. Необсъждането на този довод, според жалбоподателя, представлява
съществено нарушение на процесуалните правила и е довело до постановяване на
необосновано решение, противоречащо на материалния закон и уеднаквената съдебна
практика. Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответникът по
жалбата – В.И., чрез пълномощника си адв.Л. С. от АК-София, е депозирала отговор,
в който оспорва жалбата, моли нейното отхвърляне и потвърждаване на атакуваното
решение, като правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния
закон и процесуалните правила.
В отговора се твърди, че по делото са безспорно
установени правнозначими факти, обуславящи уважаването на предявения иск, които
първостепенният съд е възприел правилно и е формирал своите изводи в
съответствие със закона – установено е, че С. Г. е прехвърлил процесните недвижими
имоти на ответника по иска с договор срещу задължение за издръжка и гледане; че
1/2 ид.ч. от тези имоти са собственост на И. по наследство от нейните родители
и това свое право тя е установила съдебно в производство по гр.д.№1086/2011г.
по описа на КРС; че С. Г.е починал на ***. и В.И. е негова единствена
наследница, която, като такава, притежава правото да предяви срещу
приобретателя иск за разваляне на сключения договор. Въззиваемата страна
изтъква, че в тежест на ответника по предявения иск е да докаже при пълно и
главно доказване, че лично или чрез трети лица е изпълнил задълженията си по
договора, както и, че в отговора на исковата молба същият не е твърдял, че
родителите му са полагали грижи по негово поръчение и вместо него. В този
смисъл, се изтъква, че изводите на КРС са правилни и в съответствие със
събраните по делото доказателства. За доказано се счита, че здравословното
състояние на прехвърлителя е било тежко след 2009г., а особено - след 2012г., и
е изисквало непрекъсната медицинска и денонощна грижа, като никой от
свидетелите на ответника, не е посочил, че приобретателя е полагал грижи, нито
в какъв обем са били полаганите от неговия баща такива. Според въззиваемата,
свидетелите са твърдяли, че са виждали В. Т. да посещава С.Г., но никой не можел да посочи грижел
ли се е той за него, какви конкретно грижи е полагал и с какво качество, като
част от свидетелите въобще не са влизали в жилището, а всички са заявили, че Т.
се е интересувал от Г. „от добро сърце“ и поради
роднинската им връзка. Акцентира се върху установения по делото факт, че
личният лекар на прехвърлителя – д-р М., е посочил, че за периода от 2010г.
до 2016г. не е била викана в дома му и не го е преглеждала. В отговора на
въззивната жалба се твърди, че при събраните по делото доказателства, правилно
районният съд е счел исковата претенция за основателна,тъй като ответникът не е
установил точно по вид, обем и качество изпълнение на поетото по договора
задължение нито лично, нито чрез трето лице. Оплакванията в жалбата за
необсъждане на възраженията на ответника, са окачествени като неоснователни.
Претендира се потвърждаване на решението и присъждане на направените по делото
разноски.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото приема, че
въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното
производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивна проверка.
Съдебният състав,
след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства /във
въззивното производство нови доказателства не са събирани/, на доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:
РС-Кюстендил е бил
сезиран с иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне, поради
неизпълнение за 1/2 ид.ч., на сключен между С.К.Г., с ЕГН ********** *** и И.В.Т.,
с ЕГН ********** ***, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №** том **, рег.№**, дело
№85/16.09.2010г. по описа на нотариус М. Т. с рег.№604, по
регистъра на Нотариалната камара, с който С.К.Г. е прехвърлил на И.В.Т. правото
на собственост върху УПИ - парцел - ***, отреден за имот с планоснимачен номер 126 в кв.7 по
плана на с***, област Кюстендил, с площ на имота от 700 кв.м., заедно с построените в
имота - масивна жилищна сграда с разгърната площ от 124 кв.м., стопанска
постройка, навес със застроена площ от 60 кв.м. и гараж със застроена площ от
60 кв.м., срещу задължение за издръжка и гледане, като му осигурява спокоен и нормален
живот, какъвто е водил до прехвърлянето, докато е жив, лично или чрез трети
лица, като към издръжката прибави от себе си средства извън пенсията, която
получава, да му осигурява нужната медицинска помощ и при необходимост да му
осигури място за живеене, в което да го гледа и полага грижи, в случай, че
отчужди недвижимия имот.
Искът е предявен от В.К.И.,
в качеството й на единствен наследник по закон
- сестра – на прехвърлителя по този договор, като същата е основала иска
си на твърдения за неизпълнение от страна на приобретателя на поетите с
договора задължения – Т. е живял в чужбина, не се е грижил за Г. нито лично, нито
чрез трети лица, при положение, че последният е имал сериозни здравословни
проблеми и нужда от постоянна медицинска грижа и ежедневна помощ. Ищцата е
поддържала, че наследодателят й е живял в „неописуема обстановка“, в мръсотия,
без топла храна. Не са му били осигурявани и посочените в договора допълнителни
средства.
Ответникът в
първоинстанционното производство е възразил срещу основателността на предявения
иск, твърдейки наличие на пълно и точно изпълнение на поетите с договора
задължения и изтъквайки следните няколко основни довода: съобразно предвидената
в договора възможност грижите и издръжката на Г. са били предоставени
от трети лица – родителите на Т., които, с оглед тежкото му здравословно
състояние, са полагали ежедневни непосредствени грижи за него, поемали са
разходите за това, доставяли са дърва за огрев, набавяли са нужните медицински
помощни средства; престираните грижи и дадена издръжка са били приети от
кредитора по договора и до смъртта му същият не е изразявал недоволство от
начина, по който е бил изпълняван договора; отношенията на прехвърлителя с
ищцата са били влошени през периода. Ответникът е претендирал отхвърляне на
иска, позовавайки се на съдебна практика, според която ако престираното от
длъжника е било прието и кредиторът се е считал уведомен, неговите наследници
не могат да искат разваляне на договора.
От приетите пред районния
съд документи е установен, както фактът на сключване на процесния договор със
страни и предмет, съответни на посочените в исковата молба, така и фактът, че
прехвърлителят по договора – С. Г., към датата на прехвърлянето на имотите е страдал от
заболявания – ***, *** - алгична форма, претърпял е ***. Поради ***. От представена
епикриза, издадена от МБАЛ „Д-р Н.Василиев“ АД-гр.Кюстендил, е видно, че на
09.02.2012г. при падане у дома Г.е счупил лявата си ***, по повод на което е
била извършена оперативна интервенция за наместване на фрактурата.
От представени от
ответната страна фактура и приемо-предавателен протокол е установено, че на 03.08.2012г. въз основа
на заповед №706/29.06.2012г. на ДСП-Кюстендил на С. Г. е предоставен
триопорен бастун, на стойност *** лева.
От фактура номер
**********/02.09.2013г. и приемо-предавателен протокол към нея е видно, че на С. Г., чрез лицето В. А.Т. – баща на
ответника И.Т. – е била предоставена акумулаторна инвалидна количка на стойност
*** лева.
Представени са били и
документи за: закупени на 12.10.2013г. 7 куб.м. дърва за огрев от В. Т. за адрес: *** (адрес на Г.); за заплащане на телефонни услуги за месец октомври
2014г. за клиент С. Г.; заплащане на ел.енергия за обект на адрес с.**** ул.„***“ №*** за период от
15.06.2012г. до 12.07.2012г.
Към исковата молба са
били приложени документи, от които е установено, че между В.И., С. Г. и И.Т. се е водил
съдебен спор по гр.д.№1086/2011г. по описа на Районен съд-Кюстендил, имащо за
предмет установяване със сила на пресъдено нещо, че И. е собственик на 1/2
ид.ч. от урегулирания поземлен имот, жилищната сграда и останалите постройки в
с.*** и ревандикиране на същата, който иск е бил уважен с влязло в сила на
21.04.2012г. съдебно решение.
Установено е, че от
2010г. насетне отношенията между В.И. и С. Г. се влошили – в този
смисъл са показанията на свидетелката В. Ч., дъщеря на ищцата,
както и представен от ответника препис от молба, подадена от Г. до ДСИ по
изп.д.№273/2012г., в която последният е излагал аргументи относно причините,
поради които не желае сестра му да бъде въвеждана във владение в имота в който
той живее, като е посочил, че при обслужването му му помагат други хора.
Пред РС-Кюстендил са
били разпитани свидетели, посочени от двете страни.
Свидетелката В.Ч., която както се
посочи - е дъщеря на ищцата, е заявила, че до 2010г. – малко след смъртта на
съпругата на С. Г. – Р., отношенията между В.И. и брат й били нормални. Тъй като няколко години
по-рано Г. имал здравословни проблеми и престоял в болница в гр.София, ищцата и
семейството й му оказвали помощта, от която се е нуждаел. Предложили му такава
и след смъртта на съпругата му, но той отказал и без ясна причина променил
отношението си към тях – не ги допускал до дома в с.***, гонел ги, държал
къщата под ключ и се наложило да водят дело, за да си вземат половината и да
влязат във владение. Свидетелката е посочила, че при въвода във владение е
видяла вуйчо си, който изглеждал в много лошо състояние – видимо болен,
неподвижен, седящ на „някакъв“ стол; стаята била в „ужасно“ състояние,
миришела.
Свидетелят Р.С., без родствени
отношения със страните, живеещ в с.*** през две къщи от процесната, намиращ се в недобри
отношения с В. Т. (твърди, че скарване с последния е довело до
преустановяване на контактите му със С..Г.), е заявил, че той и съпругата му са били близки със
семейството на С. Г., но след смъртта на съпругата на последния нещата се променили – свидетелят
и В.се скарали за сено, което В.Т. отказал да му даде, а според свидетеля му
принадлежало и С. престанал да контактува със С. Г.. Свидетелят е заявил, че от този момент насетне е
виждал В. Т. в дома на Г., виждал го е да
влиза в къщата, да остава, а следобяд, макар да имал къща в селото – се
прибирал в гр.***. Идвала и съпругата му и из селото се говорело, че Т. се грижи за Г.. Свидетелят не е
виждал И.Т. да посещава имота.
По делото е била разпитана
и свидетелката Д. М. – личен лекар на С.Г.. Същата е заявила, че е познавала пациента, че са й известни
заболяванията му и е споделила впечатления, че за Г. се е грижил В. Т.. Същата е посочила, че е посещавала селото два дни в седмицата и при
нужда, свързана с пациента й, Т. я е намирал не само в с.***, но и в с.***, а също и в гр.*** – консултирал се с
нея, а тя изписвала лекарства. Понякога я посещавал и при „най-малкото нещо“.
На С.Г. били правени и изследвания; давани са били и направления за
специалисти. Свидетелката е заявила, че друг освен Т. не е показвал интерес от
състоянието на пациента, както и, че от живущи в селото узнала, че за него се
грижела и съпругата на Т.. Свидетелката не е посещавала на място пациента,
освен един път, за който не може да си спомни кога е бил.
Свидетелят Л. П., живущ в с.*** към момента и през
процесните години, сочещ, че е израстнал със С.Г. и, че се е намирал в близки отношения с него, е
заявил, че двамата са поддържали контакт, въпреки частичната пареза, която Г. получил след
претърпения инсулт. Същият излизал с бастун из селото и въпреки че двамата
живеели сравнително далеч един от друг, се виждали често. П. е заявил, че след
смъртта на съпругата на Г., грижите за него изцяло са били поети от В. и съпругата му С., за което знаело
цялото село. Свидетелят е посочил, че дори да не са спали в с.***, не са допуснали на
С. да му липсва нещо по отношение на грижи, а след като си счупил крака, били
непрекъснато при него. Подсигурявали му храна, дърва, след счупването му
намерили инвалидна количка. Свидетелят е посочил, че много пъти е посещавал Г., включително и
вечерта преди смъртта му, когато от състоянието му можело да се предположи
какво предстои. П. е заявил, че и седмица преди да почине е посетил С., който му споделил,
че е много доволен от полаганите за него от В. и жена му грижи.
Свидетелят е посочил, че условията, при които е живеел прехвърлителят са били
съвсем нормални – чисто, преметено. Винаги е имало сготвена храна. След смъртта
на Г., В. Т. организирал погребението му.
От показанията на
свидетелката М. Т., без родствени връзки със страните, става ясно, че С. Т. е сестра на
покойната съпруга на С.Г.. Свидетелката е заявила, че й е известно, че за Г., след като е
починала съпругата му, са се грижили С. и В. Т., както и, че когато се е срещала с него и са
разговаряли, Г. се е хвалил от грижите, които е получавал, носел телефон в себе си, имал
електрическа самобръсначка. Според свидетелката, Т. осигурявали на Г. храна, дърва,
грижели се за личната му хигиена, чистели дома, като всеки ден поне един от тях
го е посещавал. Свидетелката е изразила предположение, че полаганите грижи
произтичат от роднинската връзка между страните, от „човешка гледна точка“,
като същевременно е посочила, че й е известно, че С. е дарил имот на сина
на В. и, че може а по-скоро – че за това са били полагани грижите.
Разпитана е и
свидетелката Е. Б., която няма родство със страните и живее в гр.***. Същата е заявила,
че е познавала С..Г., както и, че познава В. и С. Т.и и двамата им сина. Известно й било, че Г. е прехвърлил имот
срещу задължение за гледане, както и, че за него са се грижили Т., като С. чистела - дори,
когато Г. възразявал, че няма нужда; готвела, като преди това го питала какво му се
яде и се съобразявала с желанието му. С.Г. винаги бил изпран, изкъпан. Споделял лично със
свидетелката, че се радва, че те се съгласили да се грижат за него. Посещенията
й при него били в периода 2010г.-2012г., като Б. посочила, че относно
естеството на грижите впечатленията й не били лични, а се базирали на изявления
на Т., във верността на които не е имала основание да се съмнява.
Ст.Г. починал на ***г., според представен
препис-извлечение от акт за смърт с №***г. Видно от удостоверение за наследници с №***., В.И. е единствен
негов наследник по закон.
Районен съд-Кюстендил
е намерил иска за допустим и основателен и е развалил за претендираната 1/2
ид.ч. процесния договор, като е осъдил ответника да заплати на ищцата сторените
разноски. Съдът е мотивирал решението си със следните доводи:
Сключеният договор за прехвърляне на недвижим имот срещу поето насрещно непарично задължение - за гледане и издръжка, бил действителен, поради което е породил целените от страните правни последици. Прехвърлителят можел да прехвърли само права в обема, който притежава, т.е. 1/2 ид.ч., предвид наличието на разрешен правен спор по този въпрос. Ответникът по иска имал договорното задължение да подсигури лично, или чрез трети лица, спокоен и нормален живот на прехвърлителя докато последния е жив, като добавя към издръжката парични средства извън пенсията, подсигурява медицинска помощ, а при необходимост - и място за живеене, ако отчужди прехвърления имот. КРС е изтъкнал, че с прехвърлянето на правото на собственост върху обекта, предмет на договора, е възникнала и изискуемостта на насрещното правно задължение за приобретателя - трайно, постоянно, със собствени усилия, или чрез трети лица, да извършва действия по обгрижване на прехвърлителя и да му доставя необходимата за неговото нормално битово и социално съществуване издръжка. Разграничил е двете самостоятелни по своя характер, макар и произтичащи от един и същ правопораждащ факт, задължения на приобретателя - 1/ да се грижи за прехвърлителя и 2/ да го издържа, като е изтъкнал, че всяко от тях е следвало да се изпълнява точно в качествено, количествено и темпорално отношение, като противното предоставя на кредитора, а както е в разглеждания случай – на неговия наследник по закон – да упражни възникналото в патримониума на наследодателя преобразуващо право с едностранно волеизявление да прекрати с обратна сила сключения двустранен договор - по съдебен ред, чрез предявяване на конститутивен иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД.
КРС е изтъкнал, че задължението на ответника е
възникнало веднага след сключването на договора, а изпълнението му е трябвало
да се осъществява ежедневно,
непосредствено и непрекъснато, а не епизодично, като характерът на грижите следвало да отговаря на конкретните
очаквания и нужди на кредитора, при съобразяване с възрастта му и
здравословното му състояние в рамките на срока, за който се твърди, че е налице
неизпълнение, като същевременно е отбелязал, че ищецът по
предявения иск не е имал задължението да сочи в какво конкретно се състои неизпълнението, както и да доказва
липсата на изпълнение. Посочил е, че натуралната престацията на приобретателя е следвало да включва
извършване на всички действия по осигуряване на нормални бит и домакинство, грижи за здравословното състояние на
прехвърлителя, както и такива с нравствен елемент - уважение, внимание.
При анализа на
доказателствата по делото, районният съд е достигнал до извод, че Г. е бил в нужда от
подсигуряване на цялостно гледане и издръжка, тъй като е страдал от
заболявания, за лечението на които е приемал лекарства, претърпял е травматично
увреждане, което е препятствало свободното му придвижване, а от това - и
обслужване на ежедневните му нужди. Приел е, че по делото липсват доказателства
за размера на получаваната от прехвърлителя пенсия и за предоставяни му лично
от ответника парични средства, както и такива - последният лично да е закупувал
храна, облекло, медикаменти, дърва за огрев, да е заплащал други консумативи,
като е посочил, че от доказателствата се установило, че такива действия са били
извършвани от пълномощника на ответника по делото и негов баща, както и от
майка му, но не непрекъснато от сключването на договора до смъртта на прехвърлителя.
Според съда, лпсвали данни, че родителите на ответника са осъществявали
ежедневното обгрижване на прехвърлителя. Съдът направил извод, че от
свидетелските показания се установявало, че Т. са полагали грижи за
подсигуряването на нормални условия за живот на прехвърлителя, но поведението
им не е било по поръка на ответника или от негово име, а като резултат на
близките отношения между тях и прехвърлителя и роднински между покойната
съпруга на последния и майката на ответника. Същевременно, съдът е приел, че от
показанията на свидетелите не можело да се направи извод, че родителите на
ответника са изпълнявали ежедневно и през целия период от сключването на
договора до смъртта на прехвърлителя договорните задължения на сина си -
свидетелят Л. П. имал наблюдения за период от 2014г. до смъртта на С.Г., които не били
непосредствени, свидетелката Т. нямала преки и непосредствени наблюдения за обема
полагани грижи за прехвърлителя, а наблюденията и възприятията й също били за
период след 2014г., а тези на свидетелката Б. били за период от
2010г. до 2012г. При тези доводи, съдът формирал извода си за недоказаност, че
ответникът е изпълнявал поетите задължения по договора изцяло и непрекъснато, като
постановил обжалвания съдебен акт.
Окръжен
съд-Кюстендил, като съобрази изложеното, намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в
съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността
на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира,
че решението на РС-Кюстендил е валидно и допустимо.
2. Относно правилността на решението:
Според съда,
решението е неправилно. Съображенията за този извод се заключват в следното:
Принципно правилни са
разсъжденията на първостепенния съд за правните характеристики на процесния
договор като двустранен, ненаименован, алеаторен такъв, както и за дължимите
престации на страните по този вид договори – по принцип и с оглед поетите
конкретни задължения.
Районният съд обаче е
формирал своите решаващи изводи без да извърши задълбочен анализ на
доказателствата по делото и при неправилно приложение на материалния закон.
КРС е приел следните
няколко факта, въз основа на които е аргументирал тезата си за липса на
осъществена дължима престация от страна на приобретателя по договора или на
трети лица по негова поръка: 1/ Ив.Т. не се е намирал в страната и не е доказал
след сключване на договора да е полагал каквито и да било грижи за
прехвърлителя или да е давал издръжка; 2/ родителите на приобретателя са се
грижили за Г., но по силата на роднинските и близки взаимооотношения, които имали с
него; 3/ полаганите от родителите на приобретателя грижи за прехвърлителя били
епизодични, а не ежедневни и постоянни.
Несъмнено, първият
фактически извод е верен – с отговора на исковата молба ответникът И.Т. не е
противопоставил възражение, че лично е участвал в грижите и издръжката на Г., така, щото спор по
този въпрос въобще не е възникнал по делото. Още в началото на съдебния процес И.Т.
е заявил, че дължимата по договора престация – предоставяне на грижи и даване
на издръжка на прехвърлителя - е била осъществявана от трети лица, каквато
възможност страните са договорили, и това са били неговите родители.
Според настоящия
състав, вторият фактически извод е неправилен - от анализа на доказателствата
по делото не произтича извод, че доколкото са били полагани грижи от Т., то те са били
мотивирани от отношенията на близост и родство, които са съществували между Т. и прехвърлителя, а
не са представлявали изпълнение по договора. Установено е, че починалата
съпруга на Г. и майката на ответника са сестри, т.е. Го. и Т. са били роднини по
сватовство. При все това, данните по делото сочат на обратен от направения от
КРС извод. От една страна по делото липсват доказателства до преди 2010г.,
въпреки наличието на роднинство, прехвърлителят да е бил особено близък с Т. и те по някакъв
начин да са били съпричастни към състоянието му, чието влошаване – както се
установи – е било факт няколко години преди сделката. От друга страна, от
показанията на повечето свидетели се установява, че Т. са започнали да се
грижат за Г. след смъртта на неговата съпруга, а от показанията на свидетелите Ч. и С. става ясно, че
нейната смърт е настъпила през ***г. На 16.09.2010г. е бил сключен процесният договор.
Следва логичен извод, че след като Г. е изгубил своята съпруга е пожелал да подсигури обгрижването
и издръжката си занапред, тъй като е бил болен човек и е сключил въпросната
сделка, а промяната в поведението на Т. може да бъде обяснена именно със започналото
изпълнение на поетите от сина им задължения по договора. Свидетелката Ч. е заявила, че до 2010г. при нужда от помощ и подкрепа Г. се е обръщал към
своята сестра В.И. и нейното семейство. Същевременно, свидетелката Т. е посочила, че знае
за сключен договор и, че Т. „може затова да полагат грижи и не може, а затова
полагат тези грижи“. При установените по делото факти може да бъде направен
единствено възможният извод, че възникналите през 2010г. интензивни отношения
между родителите на приобретателя, от една страна, и прехвърлителя, от друга,
са резултат от изпълнение на задължения по договора за издръжка и гледане.
Както правилно е
отбелязал районният съд, не съществува пречка дължимата престация да бъде
осъществена от трети лица, ако съществува такава договорка или ако и без
наличието й, кредиторът е съгласен да приеме такова изпълнение. В конкретния
случай, в договора, предмет на предявения иск, страните са уговорили гледането
и издръжката да бъдат предоставяни на Гогов лично или чрез трети лица. Съдът е
акцентирал на необходимостта престацията по договора да се извършва ежедневно и
непрекъснато и, като е анализирал свидетелските показания - в резултат на което
е стигнал до неизбежния извод, че в тях не се съдържат данни, че през целия
период на действие на договора всеки ден и в пълен обем Тодорови са извършвали
всичко онова, попадащо в понятието за дължима грижа и са му набавяли средства
над получаваната пенсия - е формирал извода си за недоказаност на възражението
за пълно и точно изпълнение. Съдът се е позовал на това, че различните
свидетели имат фрагментарни във времево отношение впечатления за полагането на
грижи, като е изтъкнал, че тези впечатления не са непосредствени, т.е.
свидетелите, макар да са виждали В. Т. и съпругата му да посещават Г., не са възприели
извършването на конкретни действия.
Несъмнено,
доказването на твърдението за изпълнение на договорното задължение е в тежест
на ответната страна. Тук обаче трябва да се има предвид следното, което
РС-Кюстендил, при постановяването на решението си, не е взел предвид, при все,
че ответникът е направил обосновано възражение, което в решението е останало
необсъдено:
В своята
последователна съдебна практика ВКС на РБ приема, че съдържанието на правата и
задълженията на страните по договорите за прехвърляне на имот срещу задължение
за издръжка и гледане се определя по съгласие на договарящите, при уредената в
ЗЗД свобода, ограничена от повелителните норми на закона и добрите нрави, като
спецификата на задължението за гледане следва от постигнатото между страните
съгласие, с оглед конкретиката на всеки отделен случай, жизнените и битови
нужди на прехвърлителя и възможностите му да се справя сам, а издръжката, ако
не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния й обем и независимо дали
продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка или не.
Приема се, че длъжникът не може да натрапи на кредитора грижи, които той не е
готов да приеме, нито да му наложи начин на живот, който няма желание да води,
независимо дали последният би бил по-добър в социално-битов план. Следователно
- изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато не е детайлно
уговорено, се определя от действителните нужди на кредитора. Счита се, че ако
престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен,
неговите наследници не могат да искат разваляне на договора. В този смисъл са
именно сочените от жалбоподателя - решение
№863 от 22.12.2010г. на ВКС по гр.д.№1534/2009г., IV г.о., ГК и решение №494 от
16.11.2011г. на ВКС по гр.д.№642/2011г., IV г.о., ГК.
Районният съд е обсъждал доколко е било доказано по делото ежедневно да
са били полагани грижи за Гогов и от какво естество, но извън кръга на неговата
преценка е останал същественият по делото въпрос - повдигнат като спорен – С.Г. приживе приел ли е престацията като достатъчна
и считал ли е нуждата си от грижи и издръжка удовлетворена.
След като отговорът на горния въпрос се изведе като съществен по делото в
контекста на цитираната съдебна практика и невъзможността наследниците на
кредитора да искат разваляне на договора, ако същият е приел изпълнението,
настоящата въззивна инстанция, като такава по същество и предвид обоснованото
оплакване в жалбата, следва да извърши дължимата преценка.
Анализът на
доказателствата по делото очертава извод, че прехвърлителят по процесния
договор –С.Г., се е считал удовлетворен от изпълнението му и го е приел. На
този извод сочат както показанията на повечето свидетели, така и част от
представените от ответника документи.
Особено показателни в
горния смисъл са фактите, съдържащи се в показанията на свидетелите Д. М., Л. П. и Е. Б., от които е видно,
че В. Т. и неговата съпруга от 2010г. насетне до смъртта на
Г. са били непрестанно ангажирани с неговите потребности, посещавали са го
редовно, подсигурявали са му храна, отопление, помощни средства, грижели са се
за личната му хигиена и чистотата на дома; В.Т. регулярно и - както сочи
свидетелката д-р М. „при най-малкото нещо“ - е предприемал нужните мерки за медицинско
обслужване на Г. – било за лечение, било за получаване на направление за специалист или за
изследвания. В селото се знаело, че за Г. се грижат Т.и. Свидетелите Л.П. и Е.Б , които не се намират
в отношения със страните, пречещи им да депозират обективни показания, като
свидетелят Л.П. е бил близък приятел от детството със С.Г., с когото поддържал връзка до смъртта му, ясно са
заявили, че неколкократно прехвърлителят е заявявал пред тях задоволството си
от грижите, които получава от семейство Т.. Свидетелят П. твърди, че и една
седмица преди датата на смъртта, Г. е споделил, че е доволен. Свидетелите са посочили, че
същият е получавал всичко необходимо и е живеел в съвсем нормални условия.
Липсва основание тези техни твърдения да не бъдат кредитирани – свидетелите не
са предубедени или заинтересовани и показанията им не се опровергават от
доказателствата по делото. Свидетелят Р.С. известно време след
смъртта на съпругата на Г. е преустановил всякакъв контакт с него и не е посочил
да е добил впечатления от отношенията между него и Т., а свидетелката В.Ч. е заявила, че след
2010г. е посетила Г. два пъти, като е описала видяното при един от тях, сочейки, че Г. е изглеждал болен,
неподвижен, а стаята, в която се е намирал е била в лошо състояние, миришела.
Твърдението за лоши условия в жилището се съдържа само в показанията на тази
свидетелка и доколкото същата е дъщеря на ищцата, не може да се приеме за
достоверно.
За съда се налага
безпротиворечивият извод, че приживе С.Г. е приемал и е бил напълно доволен от полаганите
за него грижи и е бил задоволен от начина, по който родителите на приобретателя
по договора са изпълнявали задълженията по него. Следователно, може да се
приеме, че В. Т. и съпругата му, като трети лица, по смисъла на
сключения договор от 16.09.2010г., са престирали на прехвърлителя договорените
грижи и издръжка (издръжката може да се дава и в натура), в съответствие с
нуждите и волята на прехвърлителя, осигурявайки му спокоен и нормален живот,
съобразно предпочитанията му. Прехвърлителят е приемал този начин на
изпълнение, отговарящ на установените му навици и здравословно състояние. Може да се посочи, че
към настоящия случай е относимо и разбирането, застъпено в решение №863 от 22.12.2010г. на ВКС по
гр.д.№1534/2009г., IV г.о., ГК, а именно, че обстоятелството, че не е
установено преките грижи за прехвърлителя и за бита му преди 2012г. (когато е ***) да са били полагани
ежедневно, не сочи за епизодичност в изпълнението, тъй като престираното е
отговаряло на действителните нужди на прехвърлителя, според разбиранията му и
той го е приемал. След фрактурата на ставата, от показанията на свидетеля П. се установява, че Т. са били
„непрекъснато“ при Г.. Без значение е, че полагащите грижите и прехвърлителя не са живели в общо
домакинство, тъй като такова задължение в договора не е било поето, нито може
да се предполага от обстоятелствата, при които същият е бил сключен.
Както вече се посочи,
след като престираното по договора е било прието и кредиторът се е считал
удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на договора.
Изложените
съображения налагат извод, че исковата претенция е неоснователна, а решението
на районния съд, като неправилно, подлежи на отмяна. Искът следва да се
отхвърли.
На ответника по
предявения иск, на основание чл.78 ал.3 от ГПК,
се следва изплащане на разноски за първата инстанция в размер на 600.00
лева – за адвокатско възнагражение, което следва да се възложи в тежест на
ищцата.
За въззивното
производство на И.Т. се дължат разноски в идентичен размер, а именно – *** лева.
На въззиваемата
страна не се следват разноски.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение
№621/27.09.2017г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.№641/2017г.
по описа на съда, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен,
предявения от В.К.И., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу И.В.Т., с ЕГН **********
***, иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне, поради
неизпълнение, за размер от 1/2 идеални части на договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален
акт №95, том I, рег.№2242, дело №85/16.09.2010г. по описа на нотариус М. Т. с рег.№604, по
регистъра на Нотариалната камара, по силата на който С.К.Г., с ЕГН ********** ***
е прехвърлил на И.В.Т., с ЕГН ********** ***, правото на собственост на УПИ -
парцел - ***, отреден за имот с планоснимачен номер 126 в кв.7 по плана на с.***, област ***, с площ на имота от
700 кв.м., при съседи: УПИ ***, улица,УПИ ** и УПИ ***, заедно с построените в имота масивна жилищна сграда с разгърната площ от
124 кв.м., стопанска постройка, навес, със застроена площ от 60 кв.м. и гараж,
със застроена площ от 60 кв.м., срещу задължение за издръжка и гледане, като му
осигурява спокоен и нормален живот, какъвто е водил до прехвърлянето, докато е
жив, лично или чрез трети лица, като към издръжката прибави от себе си средства
извън пенсията, която получава, да му осигурява нужната медицинска помощ и при
необходимост да му осигури място за живеене, в което да го гледа и полага
грижи, в случай, че отчужди недвижимия имот.
ОСЪЖДА В.К.И., с ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на И.В.Т., с ЕГН ********** *** сумата от *** лева (** лева), представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение пред районния съд.
ОСЪЖДА В.К.И.,
с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на И.В.Т., с ЕГН ********** ***
сумата от *** лева (***лева), представляваща
сторени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок, считано от
датата на връчването на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.