М О Т И В
И
към
присъда № 14 от 03.08.2020 г. по НОХД № 143/2020 г. на СлОС
ОП – Сливен е внесла
обвинителен акт против подсъдимата С.Г.Х. за извършено престъпление по чл.255,
ал., т.2, пр.2, вр.чл.26, ал.1 от НК и по чл.255, ал.1, т.1 от НК.
Производството се
движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът след като изслуша становището на
защитника и на самата подсъдима и след като установи, че нейните самопризнания
се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
премина към процедурата по чл.371 т.2 от НПК.
В с.з.
представителят на ОП – Сливен поддържа обвинението така, както е предявено,
като го счита за доказано по безспорен начин. Моли съда да наложи на подсъдимата
за престъплението по чл.255, ал.1, т.2, пр.2, вр.чл. 26, ал.1 от НК наказание лишаване
от свобода за срок от една година и шест месеца, което да се намали с 1/3, на
основание чл.58а от НК, както и наказание глоба в размер от 1000 лева и за
престъплението по чл.255, ал.1, т.1 от НК да се наложи наказание лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца, което да се намали с 1/3, на
основание чл.58а от НК както и наказание глоба в размер от 1000 лева. На
основание чл.23 от НК да се определи едно общо наказание от една година
лишаване от свобода и глоба в размер от 1000 лева. Така определеното наказание
от една година лишаване от свобода прокурорът не възразява да бъде отложено за
изпитателен срок от три години.
В с.з. подсъдимата, редовно призована, се явява, признава се за виновна и
дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в
хипотезата на чл.371 т.2, а именно признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Защитникът й не оспорва фактическата обстановка по
обвинителния акт и правната квалификация и също изразява съгласие делото да се
гледа по реда на глава 27 от НК. По вида и размера на наказанието моли съда да
наложи на подсъдимата наказание по чл.55 от НК, като не налага кумулативно
предвиденото наказание глоба.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Подс. Х. е бълг. гражданин, с основно образование, неомъжена,
работи, неосъждана.
Търговско дружество „……………– с. Любенец, общ. Нова Загора, с ………………е
регистрирано в Търговския регистър на 12.11.2015 г., със собственик и управител
подс. С.Г.Х.. Дружеството е вписано със седалище с. Любенец, общ. Нова Загора и
предмет на дейност ресторантски и хотелски услуги и заведение за бързо
обслужване.
……………– с. Любенец, общ. Нова Загора, с ……………е било регистрирано по ЗДДС на
15.08.2016 г. – регистрация по избор независимо от облагаемия оборот.
Счетоводното обслужване на „…………………..се е извършвало от свид. С.Б.П., за
което е била упълномощена от подс. Х. с пълномощно № 1050/08.08.2016 г. Свид. П.
имала регистриран електронен подпис в НАП, чрез който подавала
справките-декларации по ЗДДС.
През периода 01.11.2017 г. – 31.01.2018 г. свид. П. изготвяла ежемесечните
справки-декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС на „……………..– с. Любенец, общ. Нова
Загора, като осчетоводявала предоставените й от подс. Х. фактури и съпътстващи
документи за покупките и продажбите на дружеството. Свид. П. извършвала
счетоводните записвания на предоставените й от подс. Х. първични счетоводни
документи и по електронен път подавала справките-декларации в ТД на НАП – гр.
Бургас – ИРМ (офис) Сливен.
По силата на регистрацията по ЗДДС, подс. Х. като управител на „…………..– с.
Любенец, общ. Нова Загора, е следвало до 14-то число на всеки следващ месец да
декларира пред ТД на НАП – Бургас, офис Сливен резултат за данъчния период.
Съгласно Закона за данъка върху добавената стойност (обн.ДВ бр.63/2006 г., в
сила от 01.01.2007 г.), данъчният период е едномесечен за всички регистрирани
лица и съвпада с календарния месец. Регистрираното лице определя само резултата
за всеки данъчен период – данък за внасяне в Републиканския бюджет или данък за
възстановяване от Републиканския бюджет, на базата на извършените и получените
от него доставки за всеки данъчен период.
Регистрираните лица по ЗДДС водят задължително следните регистри: дневник
за покупките и дневник за продажбите. Регистрираното лице е длъжно да отрази
издадените от него или от негово име данъчни документи в дневника за продажбите
за данъчния период, през който са издадени. Регистрираното лице е длъжно да
отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до
третия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не
по-късно от последния данъчен период. Дневниците
за покупки и тези за продажби като съдържание представляват хронологичен опис
на извършените покупки, респ. продажби на стоки и услуги през даден месечен
период. В този опис намират отражение следните елементи от съдържанието на
данъчните фактури, а именно: номер на данъчната фактура, дата на издаване,
наименование на издателя – доставчикът, видът на стоката или услугата, нейната
цена и размерът на включения в цената ДДС. Следователно, този счетоводен
документ възпроизвежда съдържанието на първичните документи – фактурите,
описани в него. Съгласно Закона за счетоводството, фактурата е първичен
счетоводен документ и е елемент от счетоводството.
За всеки данъчен период регистрираното лице по ЗДДС подава
справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри – дневник за
покупки и дневник за продажби - чл.124 от ЗДДС. Задължението за подаване на
месечна справка–декларация е визирано в чл.125 ал.1 от ЗДДС.
Съдържащата се в дневниците за покупки и дневниците за продажби информация
обобщено била пренасяна в месечните справки-декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС,
където в Раздел А били записвани в отделни клетки данните за начисления ДДС, в
Раздел Б – данните за упражненото право на данъчен кредит, в Раздел В – ДДС за
внасяне и в Раздел Г – ДДС, подлежащ на възстановяване.
В края на отчетния месечен период по ЗДДС, след като вече били извършени
продажби за м. ноември 2017 г. подс. Х. не е вписала тези продажби в подадената
от нея на 14.12.2017 г. справка-декларация. По същия начин тя не е вписала
извършените от нея продажби през м. януари 2018 г. в подадената от нея на
13.02.2018 г. справка-декларация. От ТД на НАП – Бургас установили, че по
фискалното устройство на „………..“ ЕООД е бил отчетен оборот в периода от
01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. в особено големи размери и не е била подадена
ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2017 г. По тази причина е била извършена от ТД на НАП –
Бургас проверка за установяване на факти и обстоятелства, която е приключила с
протокол № П-02002018228213-073-001/21.06.2019 г. В хода на проверката
данъчните органи са установили, че за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.
„……………е реализирало приход по издадени документи в особено големи размери и не
е подало годишна данъчна декларация. За периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018
г. дружеството също така е реализирало приход в особено големи размери и не е
подало годишна данъчна декларация. Установено било, че „………е издало фактури №№
**********/23.11.2017 г., **********/27.11.2017 г., **********/30.11.2017 г.,
**********/10.01.2018 г. и **********/11.01.2018 г. към контрагент „ИТМ ГРУП
2015“ ЕООД – гр. Казанлък, с ………………и посочените фактури не са отразени в
дневника за продажби по ЗДДС на „Сиси Хрис 88“ ЕООД в периода на издаването им,
както и в следващи данъчни периоди, с което в качеството си на регистрирано по
ЗДДС лице, дружеството не е начислило данък добавена стойност по извършени
облагаеми доставки в големи размери.
Поради установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС, по инициатива на органа
на НАП на 06.03.2018 г. „…………..било служебно дерегистрирано по ЗДДС. На
04.07.2019 г. ТД на НАП – Бургас е уведомила Окръжна прокуратура - Сливен за
констатациите при извършената проверка.
В хода на разследването е установено, че подс. Х. дълго време не е посещавала
офиса на свид. ПЕШЕВА и не е представяла документи за извършваните сделки. В
края на 2017 г. и началото на 2018 г. на два пъти подс. Х. посетила свид. П. и
за извършената търговска дейност през периода 01.11.2017 г. – 30.11.2017 г. и
за периода 01.01.2018 г. – 31.01.2018 г. на 13.02.2018 г., подс. С.Х. й е
представила кочан с фактури за продажба на имущество. На свид. П. й направило
впечатление, че „………………не притежава такова имущество и попитала подс. Х. как така
продава имущество, което дружеството не притежава. подс. Х. й разказала, че има
финансови трудности, дължи пари и е продала имуществото, посочено в тези
фактури на казанлъшка фирма, като плащането било в брой, за което е издала
фискални бонове и уверила свид. П., че действително притежавала продаденото
имущество, което е закупила преди това от физическо лице. Подс. Х. заявила на
свид. П., че по-късно ще й представи договор за покупко-продажба и след като
представи този договор следва тези сделки да бъдат вписани в
справките-декларации. Подс. Х. не представила договори доказващи произхода на
продаденото имущество. На 14.12.2017 г. свид. П. със знанието и съгласието на подс.
Х. подала справка-декларация по чл.125 от ЗДДС с вх.№ 200013611754/14.12.2017
г. по описа на ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, като в отчетните регистри не
вписала, че „…..– с. Любенец, общ. Нова Загора е доставила стока с предмет – ел.
инсталация, ел. табла, алуминиеви чадъри, палатка, страници за палатка и др. на
„ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД – Казанлък с управител и представляващ дружеството – свид.
И.М.. За тези доставки „…………..е издала данъчни фактури с № **********/23.11.2017
г. с данъчна основа в размер на 8200,00 лв. и 1640,00 лв. ДДС – общо 9840,00
лв., д.ф.№ **********/27.11.2017 г. с данъчна основа в размер на 8200,00 лв. и
1640,00 лв. ДДС – общо 9840,00 лв. и д.ф.№ **********/30.11.2017 г. с данъчна
основа в размер на 7940,00 лв. и 1588,00 лв. ДДС – общо 9528,00 лв.
По същата причина за извършената търговска дейност през периода 01.01.2018
г. – 31.01.2018 г. на 13.02.2018 г. свид. П. със знанието и съгласието на подс.
Х. подала справка-декларация по чл.125 от ЗДДС с вх.№ 20001369819/13.02.2018 г.
по описа на ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, като в отчетните регистри не
вписала, че „……….– с. Любенец, общ. Нова Загора е доставила стока с предмет – 2
бр. палатки с вътрешен чадър на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД – Казанлък с управител и
представляващ дружеството – свид. И.Ч.. За тези доставки „…………..е издала
данъчни фактури № **********/10.01.2018 г. с данъчна основа в размер на 8300,00
лв. и 1660,00 лв. ДДС – общо 9960,00 лв. и д.ф.№ **********/11.01.2018 г. с
данъчна основа в размер на 8300,00 лв. и 1660,00 лв. ДДС – общо 9960,00 лв.
За извършената търговска дейност през периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017
г., към 31.03.2018 г. подс. Х. не подала декларация по чл.92 от ЗКПО.
През първото полугодие на 2018 г. свид. П. си изтеглила пълномощното за
електронни услуги към НАП – Сливен и е спряла да води счетоводството на подс. Х.
поради неуредените с нея финансови взаимоотношения и липса от нейна страна на
коректно представени от нея документи за извършваните сделки.
В хода на разследването е била назначена финансово-счетоводна експертиза,
от заключението на която е видно следното:
В резултат на това, че процесните фактури №№ **********/23.11.2017 г.,
**********/27.11.2017 г. и **********/30.11.2017 г. не са включени в дневника
за продажби за периода, в който са издадени и не са намерили отражение в
резултата на СД по ЗДДС за същия период, е налице неначислен и неплатен ДДС за
периода м. ноември 2017 г. в размер на 4868,00 лв.
В резултат на това, че процесните фактури №№ **********/10.01.2018 г. и
**********/11.01.2018 г. не са включени в дневника за продажби за периода, в
който са издадени и не са намерили отражение в резултата на СД по ЗДДС за същия
период, е налице неначислен и неплатен ДДС за периода м. януари 2018 г. в
размер на 3320,00 лв.
Общият размер на неначисления и неплатен ДДС по процесните фактури с №№
**********/23.11.2017 г., **********/27.11.2017 г., **********/30.11.2017 г.,
**********/10.01.2018 г. и **********/11.01.2018 г. за периодите м. ноември
2017 г. и м. януари 2018 г. е 8188,00 лв.
Наличните по делото документи, отнасящи се за 2017 г. – дневник за продажби
към СД по ЗДДС за периода м. ноември 2017 г. и процесните фактури с №№
**********/23.11.2017 г., **********/27.11.2017 г. и **********/30.11.2017 г.,
са със суми на данъчните основи по фактурите съответно 28923,23 лв. и 24340,00
лв. Общата сума от 53263,23 лв.у експертизата приема за резултат от дейността
на „…………..през 2017 г.
При ставка на корпоративния данък 10% - чл.20 от ЗКПО, дължимият и неплатен
корпоративен данък е в размер на 5326 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и
относими към предмета на делото. Съдът кредитира показанията на разпитаните в
хода на досъдебното производство свидетели, приобщени по съответни процесуален
ред, както и заключенията на изготвените експертизи.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимата,
дадени от нея в хода на досъдебното производство, като на основание чл.372 ал.4
от НПК приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна
вината си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът
по реда на чл.283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички
писмени материали, приложени към дознанието.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи :
- престъпление
по чл.255 ал.1 т.2 предл.2 вр.чл.26 ал.1 от НК, тъй като в периода
14.12.2017 г. - 13.02.2018 г., в гр. Сливен, като управител и представляващ на
„……….– с. Любенец, общ. Нова Загора, ЕИК…………, в условията на продължавано
престъпление, избегнала плащането на данъчни задължения по ЗДДС за „…………….– с.
Любенец, общ. Нова Загора, в големи размери – 8 188,00 лв., като при
упражняване на стопанска дейност, от името и за сметка на „…………….– с. Любенец,
общ. Нова Загора, ……………, затаила истина в подадени декларации, а именно:
1. На
14.12.2017 г. в подадена от името на „………………– с. Любенец, общ. Нова Загора, ……………в
ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, справка-декларация по чл.125 от ЗДДС с вх.№
200013611754/14.12.2017 г., ведно с отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС за
данъчния период 01.11.2017 г. - 30.11.2017 г., не вписала, че „…………….– с.
Любенец, общ. Нова Загора, ………………., е продавач на реално осъществени, облагаеми
доставки с получател „ИТМ Груп 2015“ ЕООД – гр. Казанлък, ……………, по данъчни
фактури с номера:
- д.ф.№ **********/23.11.2017
г., с данъчна основа в размер на 8200,00 лв. и 1640,00 лв. ДДС – общо 9840,00
лв.;
- д.ф.№
**********/27.11.2017 г., с данъчна основа в размер на 8200,00 лв. и 1640,00
лв. ДДС – общо 9840,00 лв.;
- д.ф.№
**********/30.11.2017 г., с данъчна основа в размер на 7940,00 лв. и 1588,00
лв. ДДС – общо 9528,00 лв.;
2. На
13.02.2018 г. в подадена от името на „…………….– с. Любенец, общ. Нова Загора, ЕИК
*********, в ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, справка-декларация по чл.125 от ЗДДС с вх.№ 220001369819/13.02.2018 г., ведно с отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС за данъчния период 01.01.2018 г. - 31.01.2018 г., не вписала, че „…………– с.
Любенец, общ. Нова Загора, ……………., е продавач на реално осъществени, облагаеми
доставки с получател „ИТМ Груп 2015“ ЕООД – гр. Казанлък, ……….., по данъчни
фактури с номера:
- д.ф.№
**********/10.01.2018 г. , с данъчна основа в размер на 8300,00 лв. и 1660,00
лв. ДДС - общо 9960,00 лв.;
- д.ф.№
**********/11.01.2018 г. , с данъчна основа в размер на 8300,00 лв. и 1660,00
лв. ДДС - общо 9960,00 лв.
И на престъпление
по чл.255 ал.1 т.1 от НК, тъй като до 31.03.2018 г., в гр. Сливен, като
управител и представляващ „………………..– с. Любенец, общ. Нова Загора, -…………., избегнала
плащането на данъчни задължения по ЗКПО за „Сиси Хрис 88“ ЕООД – с. Любенец,
общ. Нова Загора, в големи размери – 5326,00 лв., като при упражняване на
стопанска дейност, от името и за сметка на „………….– с. Любенец, общ. Нова
Загора, ……….., не подала в ТД на НАП – Бургас, офис Сливен декларация по чл.92
от ЗКПО за данъчния период 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г.
Деянията са извършени от подсъдимата при форма на вина
пряк умисъл - съзнавала е общественоопасния им характер, предвиждала е и е
искала настъпването на общественоопасните последици.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие чистото й съдебно минало,
младата възраст, добрите характеристични данни и изразеното съжаление за
случилото се.
Съдът не
отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия,
съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието. Съдът определи на подсъдимата наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като констатира многобройни смекчаващи отговорността й обстоятелства и
като прецени, че това ще се яви по-благоприятно за нея. Ето защо съдът наложи
на подс. Х. наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца за всяко едно
от деянията, като на основание чл.23 от НК определи едно общо наказание от
седем месеца лишаване от свобода. На основание чл.55, ал.3 от НК съдът не
наложи кумулативно предвиденото наказание глоба.
Така наложеното на подсъдимата наказание,
съдът счита за справедливо и за отговарящо в максимална степен на обществената
опасност на деянието и дееца.
Съдът намери, че са
налице законовите предпоставки за прилагането на чл.66 от НК, тъй като подсъдимата
е неосъждана и за поправянето и превъзпитанието й не е необходимо ефективното
изтърпяване на така наложеното наказание, поради което отложи неговото
изпълнение за срок от три години.
По правилата на процеса съдът осъди подс. Х.
да заплати направените по делото разноски за експертизи в размер на 400,00 лева
по бюджета на държавата по сметка на ОДМВР-Сливен.
Ръководен
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
05.08.2020
г. СЪДИЯ
: