№ 177
гр. Варна, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20213100900509 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно, по реда на глава XXXII от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от П. ИВ. СТ., ЕГН **********, с
местожителство в гр. Варна, ул. „****“ № 3, срещу „Застрахователно акционерно дружество
„Армеец““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ст.
Караджа“ № 2, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищцата сума в размер на 400 000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди – болки и
страдания, и сума в размер на 1 526,43 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, вследствие на ПТП настъпило на 27.04.2020 г. в гр. Варна, виновно
причинено от Г. И. Д. като водач на автобус „Соларис Урбино“ с peг. № *******, ведно със
законната лихва считано от датата на предявяване на застрахователната претенцията –
07.12.2020 година, до окончателното изплащане на сумите, като отговорността на виновния
водач е покрита от задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите съгласно полица № BG/ 11/ 119002633076 издадена от „ЗАД „Армеец““
АД.
С протоколно определение от 22.03.2022 г. съдът е допуснал изменение в размера на
иска чрез неговото увеличаване от 400 000,00 на 500 000,00 лева.
В исковата молба се твърди, че на 27.04.2020 г. в гр. Варна около 20.30 часа на
кръговото кръстовище на бул. „Сливница" с ул. „Струга" е настъпило пътно транспортно
произшествие между автобус „Соларис Урбино“ с peг. № ******* управляван от Г. Д. и
велосипед „Декатлон Ривърсайд 700" с водач П.С., в резултат на което ищцата претърпяла
тежка телесна повреда – загуба на лявата ръка. Със Споразумение от 15.03.2021 г. по НОХД
№ 3652021 г. по описа на Варненски районен съд, Г. И. Д. се признал за виновен, за това, че
на 27.04.2020 г. в град Варна, при управлението на моторно превозно средство – автобус
„Соларис Урбино“ с peг. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно разпоредбите на чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата, чл. 20, ал. 2
от ЗДвП, чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил
1
на П. ИВ. СТ. тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на левия горен крайник.
Към датата на извършване на деликта отговорността на водача Г. И. Д. била предмет
на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно
полица № BG/11/ 119002633076 издадена от ответника „ЗАД „Армеец““ АД.
Излага се, че при навлизане в кръговото кръстовище автобусът при изпреварване със
задна дясна съчленена част е ударил ищцата, която е участвала в движението като
велосипедист. След удара П.С. попаднала под задна дясна гума на автобуса, която затиснала
лявата й ръка. В резултат П.С. получила смазване на лакътя в ляво и претърпяла значителни
имуществени и неимуществени вреди. Ръката на ищцата била отрязана в цялост – на ниво
средна трета на лява мишница. Излагат се подробно болките и страданията, които е
претърпяла ищцата и които коренно са променили живота и. Посочва се, че страданията –
́
физически и психически – продължават и ще продължат до края на живота и като към
́
момента е освидетелствана от ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Марина" гр. Варна с 95 % трудова
неработоспособност пожизнено. Подробно се описват физическите болки и негативните
душевни преживявания на пострадалата след пътнотранспортното произшествие. Посочват
се и направените разходите за лечение.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЗАД „Армеец““ АД е депозирал писмен
отговор, с който оспорва изцяло оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва
всички изложени факти и обстоятелства в т.ч., че е извършено престъпление и че ищцата е
претърпяла вреди от същото.
При условие на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата П. ИВ. СТ. с твърдение, че същата в продължение на
няколко десетки метра се е движела успоредно до задната дясна част на сьчленения автобус
и е можела да предвиди геометричното отклонение на задната част на автобуса при
навлизането в кръстовището и осъществяването на завиване на дясно като ударът за
велосипедиста бил предотвратим, ако същият бил намалил скоростта и спрял преди
кръстовището, за да може автобусът да осъществи маневрата. Поддържа, че приносът на
пострадалата е не по-малък от 50%.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на
автобус „Соларис Урбино“ с peг. № ******* към дата на настъпване на процесното ПТП –
27.04.2020 г.
Оспорва и акцесорната претенция за лихви в т.ч. началната дата, от която се
претендират.
В допълнителната искова молба и в допълнителния отговор страните се придържат
към изложените позиции.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуален представител, поддържа
основателност и доказаност на иска в предявения размер като сочи, че претендираното
обезщетение за неимуществени вреди се явява адекватно на претърпените болки и
страдания. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски. В представена писмена
защита поддържа изложените аргументи и настоява за уважаване на исковете в пълен
размер.
Ответното дружество поддържа неоснователност на иска за неимуществени вреди в
предявения размер.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните
намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото не е налице спор, че е налице валидно застрахователно
правоотношение по отношение на автобус „Соларис Урбино“ с peг. № ******* към дата на
настъпване на процесното ПТП – 27.04.2020 г., като отговорността на водача Г. И. Д. е
покрита от задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
2
съгласно полица № BG/11/ 119002633076 издадена от ответника „ЗАД „Армеец““ АД.
По делото са приети като доказателства Заявление - претенция, вх. № Л -
13924/07.12.2020г. на ЗАД „Армеец" АД и писмо – отказ, изх. № 10021-ИЗ-511 /05.03.2021г.
на ЗАД „Армеец".
Противоправността на деянието и вината на дееца Г. И. Д. са установени с влязло в
сила Споразумение от 15.03.2021 г. по НОХД № 365/2021 г. по описа на Варненски районен
съд. Видно от представения по делото протокол от съдебно заседание от 15.03.2021 г. по
НОХД № 365/2021 г. по описа на ВРС, ведно със Споразумение за решаване на делото в
съдебното производство, подс. Г. И. Д. се е признал за виновен в това, че на 27.04.2020 г. в
град Варна, при управлението на моторно превозно средство – автобус „Соларис Урбино“ с
peг. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно разпоредбите на чл.
5, ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 25, ал. 1 от ЗДвП
и чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на П. ИВ. СТ. тежка телесна
повреда, изразяваща се в загуба на левия горен крайник.
С цел установяване на механизма на настъпване на процесното ПТП по делото са
допуснати свидетелски показания и е изслушана и приета като доказателство съдебна авто-
техническа експертиза.
Според показанията на свидетеля СТ. ИЛ. СТ., които съдът изцяло кредитира като
обективни, логични, последователни и подробни, по времето на инцидента свидетелят и
приятелката му се придвижвали с автомобил по бул. „Сливница“ към кръстовището с бул.
„Левски“. Пред свидетеля имало автобус, който излизал от спирка „Трансформатора“ в
посока кварталите. Когато автобусът започнал да влиза в самото кръгово движение се
изравнил с велосипедистката (ищцата) със задната си част. Спрямо пътното платно тя се
намирала вдясно, в дясна лента, в дясната част до бордюра до острова. Там имало остров,
който разделя дясна лента, която да продължи и към кръговото. Ищцата била между острова
и автобуса. Когато автобусът започнал да завива надясно в самото кръгово движение,
свидетелят видял, че велосипедистът и автобусът били много близо един до друг. След това
настъпил някакъв контакт, велосипедистът залитнал или паднал, автобусът спрял. Преди
съприкосновението и двете превозни средства били в движение. Свидетелят излязъл от
автомобила, чул женски глас, автобусът малко се изместил. Едната от ръцете на
пострадалата изглеждала доста неестествено, не на мястото си, висяла. Свидетелят дал
телефонния си номер на водача на автобуса и изразил готовност да свидетелства.
Според заключението на вещото лице, оспорено от ищцата, което съдът цени като
обективно, компетентно и изчерпателно, на 27.04.2020 г., около 20.30 часа съчленен автобус
„Соларис Урбино 18" с рег.М В 8702 НХ, управляван от Г. И. Д., преди навлизане в
кръговото кръстовище на бул."Сливница" и ул. "Струга“ посока към кварталите застигнал
велосипеда управляван от П.С. и се изравнил с него. Автобусът намалил скоростта си на
движение и навлязъл в кръговото кръстовище като с предната си част навлязъл във
вътрешната лента за движение. По този начин задната съчленена част на автобуса, която
имала по-малък радиус на завиване се приближила към бордюра. В този момент
велосипедистката се намирала в зоната на задното дясно колело на съчленената част на
автобуса. Последвал удар между дясната страна на съчленената част на автобуса и
велосипеда.От удара П.С. изгубила равновесие, насочила се надясно и предното колело на
велосипеда влязло в съприкосновение с бордюра на разделителния остров. Последвало
падане на велосипедиста П.С. напред и наляво на пътната настилка, при което лявата и ръка
попаднала под дясното колело на съчленената част на автобуса, като останала затисната от
колелото. Водачът на автобуса като разбрал, че ръката и е затисната, привел автобуса в
́
движение на заден ход, премествайки го на ок. 0.5 м. назад и освобождавайки ръката.
произшествието е настъпило при сухо време на осветено място при слаба интензивност на
движението. П.С. е ползвала велосипед „Decathlon Riverside 700", оборудван с необходимите
3
светлини, спирачки и изправни гуми. До кръстовището на бул „Сливница" и ул. "Патриарх
Евтимий" ищцата се е движела по велосипедна алея, която след това завивала надясно по
бул."В.Левски". Понеже отивала в другата посока /наляво/, тя е слязла на пътното платно и
продължила да управлява велосипеда към кръговото кръстовище на бул. "Сливница" и ул.
"Струга", движейки се в средната лента за движение /или дясна за навлизане в кръговото
кръстовище/. При навлизане в кръговото кръстовище велосипедистката се е движела
възможно най-вдясно до бордюра на разделителния остров, разделящ средната лента на бул.
„Сливница“ и лентата за завиване надясно към бул. „Левски“.
С цел установяване вида и интензитета на претърпените от ищцата болки и страдания
са поискани и допуснати комплексна съдебно-медицинска и психиатрична експертиза и
гласни доказателствени средства – свидетелски показания.
От заключението на вещите лица по изслушаната КСМПЕ, неоспорено от страните и
ценено от съда като обективно, компетентно и изчерпателно, се установява, че в резултат на
пътнотранспортното произшествие на 27.04.2020 г. ищцата П. ИВ. СТ. получила
конквасация (размачкване) на левия горен крайник в областта на лявата лакътна става и
лявата предмишница с тежко увреждане на меките тъкани на крайника – кожа, подкожие,
съдове, мускули, нерви и сухожилия. В резултат на тежката травма и поради невъзможност
за възстановяване на кръвообращението на крайника се е наложило извършване на
ампутация на ниво долна трета на лява мишница. В резултат на разкъсването на
кръвоносните съдове на левия горен крайник е настъпила значителна кръвозагуба с развитие
на следкръвоизливна анемия. Описаните травматични увреждания са резултат на
притискане между твърди тъпи предмети, реализирано със значителна сила и би могло да се
получи по описания в материалите по делото начин – от прегазване на левия горен крайник
на пострадалата от колело на автобус. Развилата се следкръвоизливна анемия в резултат на
разкъсване на кръвоносни съдове на левия горен крайник е обусловила разстройство на
здравето временно опасно за живота. Налице е пряка причинно-следствена връзка между
ПТП на 27.04.2020 г. и получените травматични увреждания. Пострадалата е изпитвала
силни болки непосредствено след претърпения инцидент във връзка с множеството увредени
меки тъкани на левия горен крайник. След провеждане на ампутацията на крайника,
пострадалата е изпитвала болки в областта на ампутационната зона, както и т.нар. фантомни
болки в крайника, характерни за следоперативния период. Болките са били с голям
интензитет след инцидента и с напредване на оздравителния процес са намалявали по сила.
Фантомните болки имат по-голяма продължителност и биха могли да останат завинаги.
Оздравителния период след проведената ампутация е в рамките на около 1,5-2 месеца.
Хватателната функция на левия горен крайник е напълно загубена и не би могла да бъде
възстановена. Лечението на пострадалата е било правилно, адекватно проведено и е
предотвратило настъпване на тежки усложнения на травмата в резултат на ПТП. Предвид
тежките увреждания на кръвоносни съдове, липсата на кръвоснабдяване на тъканите на
предмишницата и дланта, възстановяването на крайника е било невъзможно, като
ампутирането му е предотвратило некроза и инфекция, която би могла да е с фатален изход.
Без значение дали увредената ръка е доминантна, загубата на горен крайник води до тежко
нарушение на възможностите пострадалата да изпълнява ежедневните и трудовите си
задължения, да извършва пълноценно дейности свързани с използването на двете си ръце.
Представените по делото медицински документи свързани със заболяване на очите –
хиперметропия, заболяване на щитовидната жлеза – нетоксична дифузна гуша,
хипертонично сърце, дюшоитренова контрактура на 4-ти пръст на дясната длан, не биха
могли да се свържат с травмата от преживяното ПТП. Персистиращата тревожност след
инцидента, обаче, би могла да доведе до влошаване на протичането на съществуваща
хипертонична болест. Установените след инцидента контрактура на лявата раменна става и
хипотрофия на раменната мускулатура са пряко следствие от ампутацията на крайника,
скъсяването на мускулите на мишницата, преместване на залавните им места и липсата на
4
натоварване на лявото рамо. Болките в областта на шийния и гръдния отдели на гръбначния
стълб също биха могли да се дължат на ампутацията на левия горен крайник, предвид
принудителната поза, нарушението на баланса и неравномерното натоварване на
мускулатурата в горната част на тялото след загубата на крайника. Представените разходни
документи са във връзка с лечението на пострадалата след претърпения инцидент. Според
вещото лице не съществуват видове протези, чрез използването на които да се възстановят
напълно функциите на горния крайник. Последиците върху психиката на ищцата са
обичайни при излагане на такъв род преживяване, като изключително стресиращо или
травматично събитие, което е опасно и животозастрашаващо. В резултат на претърпения
дистрес от ПТП-то и получените тежки физически травми и инвалидизация П. ИВ. СТ. е
развила симптомите на посттравматично стресово разстройство. Посттравматичното
стресово разстройство е екстремна реакция на травма, която може да промени начина, по
който човек мисли, чувства и се държи, причинява значителен дистрес и влияе върху
способността му да функционира. Тези прояви се наблюдават и у П.С.. Към момента
симптомите на посттравматичния стрес не са така силно и видимо изразени, но продължават
да персистират във всички психични сфери на П.С.. Преодоляването на последиците от
тежката психотравма изисква медикаментозно и психотерапевтично лечение и подкрепяща
семейна и социална среда. Описаните промени са настъпили като реакция на личността на
ищцата към получената тежка физическа травма и инвалидизация, вследствие на процесното
ПТП. Проявите могат да бъдат до голяма степен преодолени, което изисква продължителен
период от време.
От показанията на свидетелката Т. Д. А., съпруга на брата на П.С., които съдът цени
при условията на чл. 172 от ГПК, се установява, че преди инцидента ищцата е била много
позитивен човек, весел с много приятели, била е много дейна и е работела в семейния бизнес
– заведения за хранене. Обичала да кара колело и да ходи пеша. Била красива, винаги добре
изглеждаща, очарователна дама. След инцидента П. станала друг човек, „едно състарено
момиче“, в очите й имало страх, уплаха, ужас. Много трудно се разговаряло с нея.
Страхувала се от това, което и предстои през деня, че не може нищо да направи сама, нито
́
да готви, нито да се изкъпе. Плашело я това как ще я приеме човекът до нея. Трудно се
обслужвала сама, страхувала се да излиза сама. Разстроила се и плакала при новината, че ще
става баба, защото нямало да може да прегръща и да обгрижва внучето си, да помага на
дъщеря си. Изпитвала вина към майка си, която била с онкологично заболяване и много
операции и постоянно трябвало някой да се грижи за нея. Това, че вече не можела да и
́
помага, много и тежало. Преди инцидента била заобиколена от приятели и имала много
́
бурен живот. Сега ищцата почти не се срещала с хора и не искала да излиза, да контактува с
хора. Изпитвала големи страдания от фантомните болки. Много дълго време раната не могла
да заздравее. Надявала се да и сложат става, но не било възможно и това още повече я
́
сринало. Чувствала се излишна, ненужна. И до момента не можела да приеме състоянието си
и да преодолее болката. Смятала живота си за изгубен. Не можела да приеме, че вече не се
справя сама и е зависима от хората около нея.
От показанията на свидетелката С. П. Д., дъщеря на ищцата, които съдът цени при
условията на чл. 172 от ГПК, се установява, че преди инцидента П. била много позитивен,
вечно усмихнат човек, който обичал да общува с хора и да завързва много запознанства.
Ищцата нямала семейни проблеми, обичали постоянно да излизат навън с приятели и си
канели гости вкъщи, обличала се добре. Умеела много неща, готвела много вкусно и
посрещала винаги гостите си, както трябва. Грижела се за майка си, която била с три
онкологични операции и много придружаващи заболявания и била неспособна да се грижи
сама за себе си, Грижела се и за баща си докато бил жив, тъй като бил сляп. Работата и била
́
свързана с това, което умеела най-добре да прави – с кулинарията и това винаги било
семейния бизнес. Била много кадърна и работоспособна, организирала много събития,
коктейли. С това си изкарвала прехраната и и доставяло удоволствие, но вече не можела да
́
5
го прави и като цяло вече нищо не можела да работи. Била завършила спортно училище и
цял живот била спортист. Обичала да кара колело и много често го правела. Винаги била
изряден водач. Непосредствено след инцидента П. била изключително неадекватна и в шок.
Ръката и висяла, била изгубила цвета си. Изпитвала болка въпреки обезболяващите. Била
́
много неадекватна и притеснена. Престоят в болницата продължил 32 дни. Имало опасност
за живота и, понеже вследствие на операциите загубила много кръв. След ампутацията се
́
появили фантомни болки, които „в буквалния смисъл я подлудили“. Обяснявала, че чувства
болка и изтръпване на мястото на ампутираната ръка, точно както когато е била под гумите
на автобуса и това продължавало до днес. Имала и физически болки. Била много
депресирана, изпитвала много страх от това какво я чака навън от болницата, как ще я
приеме мъжът и, как ще посрещне елементарните си битови нужди, как ще се погрижи за
́
майка си, как ще си изкарва прехраната, как ще се погледне в огледалото. Чувствала се в
тежест на всички близки, понеже често се налагало да и помагат с всякакви неща.
́
Затруднявала се вкъщи с абсолютно всичко, което трябва да прави ежедневно. Всички
домакински дейности били невъзможни за нея или неимоверно я затруднявали. Същото се
отнасяло и за обличането, къпането и пр., и тези трудности страшно я изнервяли. Отказвала
да ходи до магазина, защото не може да се оправи сама. След излизането на П. от болницата
свидетелката забременяла, но това още повече задълбочило депресията на ищцата, защото
не можела да бъде пълноценна баба. Много и било тежко от това и плачела. Вследствие на
́
ампутацията тялото на П. било изключително деформирано. Рамото на ампутираната ръка
стърчало нагоре и вследствие на този дисбаланс в тялото, тя имала изключително силни и
постоянни болки в гърба, врата, раменете и в кръста, когато ходи малко по-бързо казвала, че
залита, защото няма баланс на тялото. И досега не била успяла да преодолее тези болки и
страдания и да нормализира живота си. След инцидента потърсила психологическа помощ,
но това не и помагало, защото я карало постоянно да се връща към онзи момент, а тя винаги
́
отказвала да говори за това.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание чл. 432 от ГПК е
функционално обусловена от отговорността на застрахования по задължителната
застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите водач на моторно превозно
средство. Отговорността на водача е за непозволено увреждане и фактическият и състав
́
включва действие или бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в
резултат от което са настъпили вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК в настоящото производство е изключена
преценката на доказателства относно елементите от фактическия състав на престъплението,
за което е наложено наказание на виновния водач в производството по НОХД № 365/2021 г.
по описа на Варненски районен съд, и същите следва да се приемат за установени по
висящия спор относно гражданските последици от деянието – извършването на деянието,
неговата противоправност и виновността на водача.
От събраните по делото доказателствени средства се установява по несъмнен начин
причинно-следствената връзка между извършения от водача Г. И. Д. деликт и нанесената на
ищцата П. ИВ. СТ. тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на левия горен крайник,
респ. свързаните с това имуществени и неимуществени вреди.
Претенцията за заплащане на обезщетение за направените разходи за лечение е
установена по основание и размер от приетите по делото писмени доказателства и
заключението на изслушаната КСМПЕ. Видно е от представените фактури и касови бонове
към тях, че разходите са реално извършени, а според заключението на съдебно-
медицинската експертиза същите са в пряка причинна връзка с проведеното лечение.
6
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Поначало, причинените неимуществени вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да
бъдат възстановени или поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за
доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на компенсаторно, а
на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна,
зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което
причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не
е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението - възрастта на пострадалия към момента на настъпване на
вредите, общественото му положение, общественото разбиране за справедливост и др. За
ориентир при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да
бъдат отчетени конкретните икономически условия и съответните нива за застрахователно
покритие към релевантния момент за определяне на обезщетението – настъпилото ПТП.
В разглеждания случай е налице тежко увреждане на лявата ръка на ищцата, довело
до нейната ампутация над лакътната става. Ищцата е изпитала неимоверно силни физически
болки в момента на настъпване на произшествието, особено като се има предвид, че
автобусът първоначално е прегазил и затиснал ръката и със задното колело, след което е
́
извършил маневра за да я освободи, при което ръката в областта на лакътната става е била
размачкана. Наред с непоносимите болки ищцата е преживяла и неописуем ужас от
случващото се и без съмнение е изпитала силен страх за живота си. Последвалото лечение е
било съпроводено със силни физически болки и влошаване на състоянието, за да се стигне
до неизбежна ампутация на ниво между лакътната и раменната става на лява ръка. Самата
операция е довела до голяма кръвозагуба и анемия с опасност за живота на пострадалата. В
крайна сметка се касае за тежко осакатяване, което сериозно и необратимо е влошило
качеството на живот на пострадалата. Загубата на ръката е довела до изкривяване на
стойката и други негативни промени в тялото на пострадалата. При настъпване на
инцидента ищцата е била на 49 години, напълно трудоспособна, водела е активен начин на
живот в личен и професионален план, била е отдадена на семейството и работата си.
Катастрофата е преобърнала изцяло живота й, превръщайки я в силно зависим от грижите на
околните човек. Поради невъзможността да извършва елементарни ежедневни дейности,
изискващи участие на двете ръце, ищцата не само не може да се грижи сама за себе си, но
вече не е в състояние да помага на най-близките си хора, както и да упражнява професията
си на кулинар. Не е в състояние да върши любимите си занимания, в т.ч. да кара велосипед –
нещо, което е било обичайно за нея преди инцидента. Страданието, че вместо две ръце,
имаш една, продължава цял живот. Настъпилото физическо увреждане, довело до
инвалидизация, осъзнаването на неговата безвъзвратност и липсата на надежда за
възстановяване, са се отразили тежко на психичното състояние на П.С. и са довели до
посттравматично стресово разстройство, което е променило начина, по който мисли, чувства
и се държи, причинило е значителен дистрес и е повлияло върху способността и да
́
функционира. Пострадалата е обзета от чувства като безнадеждност, безполезност,
отчаяние, страх от бъдещето. Тези прояви продължават да персистират във всички психични
сфери на П.С. като допринасят за обостряне и на нейни съпътстващи заболявания, в
частност хипертонична болест. Негативните последици за психиката на ищцата могат да
бъдат до голяма степен преодолени посредством медикаментозно и психотерапевтично
лечение и подкрепяща семейна и социална среда, което изисква продължителен период от
време.
С оглед характера и интензитета на търпените болки и страдания, както и предвид
тяхната бъдеща продължителност, практиката на съдилищата в подобни случаи и
7
икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на увреждането, съдът
намира, че сумата от 360 000,00 лв. справедливо ще обезщети пострадалата. Такъв размер на
обезщетенията е и в рамките на предвидените в застрахователната полица покрития.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е изцяло
неоснователно. Не се установява каквото и да било противоправно поведение на
пострадалата. Същата е управлявала велосипеда си спазвайки стриктно правилата за
движение, движела се е възможно най-вдясно на пътното платно и не е извършвала промяна
в траекторията на движение. Вина за настъпилото произшествие има изцяло водачът на
автобуса, който не е оставил достатъчно странично разстояние до велосипедистката с оглед
по-малкия радиус на завиване на задната част на съчленение автобус, в резултат на което я е
притиснал към бордюра и я е блъснал. П.С. нито е могла да съобрази поведението си с
агресивния и незачитащ уязвимостта на велосипедиста начин на управление на автобуса,
нито е имала възможност за извършване на каквато и да било спасителна маневра.
Ищцата претендира законна лихва от датата застрахователната претенция. Същата е
получена на 07.12.2020 г., от която дата ответникът дължи законна лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени и имуществени вреди съгласно разпоредбата на чл. 429,
ал. 3 от КЗ.
Отговорност за разноски.
Видно от представения списък с разноски процесуалният представител на ищцата
претендира адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от
ЗАдв. Съдът приема размер на адвокатското възнаграждение 336,85 лева по иска за
имуществени и 11 530,00 лева по иска за неимуществени вреди, който е в размер на
500 000,00 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 на
ВАС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата
съразмерно на уважената част от исковете съдебно-деловодни разноски за адвокатска
защита в размер на 336,85 лева за първия и 8 301,60 лева за втория иск или общо 8 638,45
лева.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът, предвид фактическата и правна сложност на
делото, определя в полза на ответника 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение, от
които, с оглед на изхода от спора, ответникът има право на сумата от 84,00 лева. Наред с
това ответникът има право на разноски за заплатени депозити за вещи лица в размер на
112,00 лева от внесени 400 лева. Депозитът от 40,00 лева за призоваване на свидетел следва
да се върне на ответника, тъй като свидетелят не е поискал заплащане на възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 14 461,06 лева и разноски за вещо лице в размер на 360,43 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Армеец““ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ст. Караджа“ № 2, да заплати на П. ИВ.
СТ., ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна, ул. „****“ № 3, сумата от 1 526,43
(хиляда петстотин двадесет и шест 0,43) лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, и сумата от 360 000,00 (триста и шестдесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически и
душевни болки и страдания вследствие ампутация на лявата ръка на ниво между раменната
и лакътната става в резултат от пътнотранспортно произшествие настъпило на 27.04.2020 г.
в гр. Варна, виновно причинено от Г. И. Д. като водач на автобус „Соларис Урбино“ с peг.
№ *******, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на
8
застрахователната претенцията – 07.12.2020 година, до окончателното изплащане на
присъдените суми, като отговорността на виновния водач е покрита от задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно полица № BG/ 11/
119002633076 издадена от „ЗАД „Армеец““ АД, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, като отхвърля иска за неимуществени вреди за разликата над 360 000,00 лева
до предявения размер от 500 000,00 лева ведно със законната лихва върху тази разлика за
периода от 07.12.2020 г. до окончателно погасяване на задължението, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Армеец““ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ст. Караджа“ № 2, да заплати на
адвокат Д.С. С., член на Софийска адвокатска колегия, с адрес гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 14, ет. 1, сумата от 8 638,45 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал.
2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.
ОСЪЖДА П. ИВ. СТ., ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна, ул. „****“ №
3, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „Армеец““ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ст. Караджа“ № 2, сумата от 196,00
лева, представляващи сторени по делото разноски на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Армеец““ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ст. Караджа“ № 2, да заплати по
сметка на Варненски окръжен съд в полза на бюджета на съдебната власт сумата от
14 821,49 лева, представляваща дължими по делото държавна такса и разноски, съразмерно
на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Внесеният от „Застрахователно акционерно дружество „Армеец““ АД депозит за
призоваване на свидетел в размер на 40,00 лева да се върне на дружеството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9