Р
Е Ш Е Н И Е
№ 72/20.4.2022 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД втори административен състав
На тридесети
март
2022 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар Велина
Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело № 269 по описа на 2021 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по
реда на чл.203 и следващите от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на „
СИМЕКС - ЯМБОЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. *, общ.Тунджа, ***, представлявано от управителя Г.М.Г. ***, представлявана от
кмета Г. С. Г. с която се претендира да
бъде осъдена Община Тунджа да му заплати сумата от 152 500 лв., като
обезщетение за причинена имуществена вреда, представляваща пропусната полза в
резултат на незаконосъобразен
административен акт – Разпореждане № 4 от 14.04.2014г. на гл. архитект на
Община Тунджа отменено със Заповед № ДК-10-ЮИР 76/14.08.2015г. на Началника на
РДНСК ЮИР ведно със законна лихва върху
исковата претенция от датата на подаване
на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, както и да му бъдат
присъдени направените в настоящето производство съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба се сочи, че причинената имуществена вреда, представлява
пропусната полза от наемна цена за
30.5месеца за периода от 02.05.2014г. до 16.11.2016г., за невъзможността да се
отдава под наем Конна База, изградена в урегулиран поземлен имот I за спорт, в
квартал 43 по плана на гр.Ямбол с административен адрес на имота с.*, Община
Тунджа, област Ямбол със застроена площ от 998кв.м. и разгъната застроена площ
от 1138,89кв.м., съгласно е сключения договор за наем на процесния имот от
02.04.2014г. между дружеството в качеството на наемодател и Н.С.Д., ЕГН **********
в качеството му на наемател.
В съдебно заседание ищецът редовно
призован се представлява от управителя Г.М.Г. и упълномощения адвокат К. Г. ***,
който поддържа исковата молба до размера посочен в заключението на вещото лице
по СТЕ и претендира възстановяване на направените разноски за настоящото
производство, като допълнителни съображения излага в писмени бележки.
Ответникът Община Тунджа, чрез упълномощения адв.
Е.И. от * оспорва изцяло исковата молба, като неоснователна и недоказана, по
съображения в писмен отговор с вх. № 2383/22.10.2021г. и с оглед на обстоятелството, че процесния договор за наем е нищожен на основание чл. 26,
ал.2, предл. първо от ЗЗД. Претендира
присъждане на разноските в производството, съобразно представения списък на
същите.
Представителят на Окръжна прокуратура Ямбол дава заключение за неоснователност
и недоказаност на предявения иск. Счита, че от събраните по делото
доказателства не се установява ищецът да е претърпял претендираните
имуществени вреди и то в резултат на процесното
разпореждане на ответника.
Съдът изиска и съответно присъедини към
доказателствата по настоящото производство административно дело № 19/2015 г., административно
дело № 114/ 2015 г. и административно дело № 170/2015 г. и трите по описа на
Административен съд – Ямбол.
Съдът, след като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе пред вид становищата на страните приема
за установено следното:
Видно от договор за продажба на недвижим
имот от 14.04.2005г., вх. рег. № 40, т.VІІ от 2005г. на Служба по
вписванията, Община „Тунджа” е продала
на “СИМЕКС - ЯМБОЛ” ЕООД следния свой недвижим имот: едноетажна масивна сграда
„Съблекалня” застроена на площ 133 кв.м. и „Стадион” с площ от 13 000
кв.м., заедно с терена в който са построени, целия с площ от 24 000 кв.м., съставляващ УПИ
І – за спорт, в кв. 43, по плана на с. *, обл.
Ямбол/л.11 от адм. дело № 19/2015г. по описа на ЯАС/.
На 11.12.2006г. гл. архитект на Община „Тунджа” е издал Разрешение за строеж №
154, с което е разрешил на дружеството да извърши строителство в процесния имот на „Конна база” ЗП -998 кв. м., РЗП -1139,
89 кв. м./л.13/. От удостоверение № 5300-1175 от 16.07.2007г. се установява, че
разрешения строеж е завършен на 75% и
може да бъде предмет на прехвърлителна сделка/л.14/,
а с удостоверение № 30 от 10.09.2014г. строежът с посочен в същото възложител “СИМЕКС
- ЯМБОЛ” ЕООД е въведен в експлоатация.
Междувременно по искане на „БМГ АГРО” ООД,
ЕИК *********, гр.Стралджа, главният архитект на община „Тунджа” издал на
основание чл.148, ал.4 и чл.161, ал.1 от ЗУТ Разпореждане № 4/14.04.2014г. с
което е заличил “СИМЕКС - ЯМБОЛ” ЕООД в
Разрешение за строеж № 154/11.12.2006г. и е вписал в същото като възложител,
собственик „БМГ АГРО” ООД.
„СИМЕКС - ЯМБОЛ“ ООД е обжалвал
Разпореждане № 4 от 14.04.2014г. на Главния архитект на Община Тунджа по
съдебен ред пред Административен съд Ямбол, за което е образувано адм.д. № 114/2015г. С Определение № 239/31.07.2015г.
постановено по адм.д. № 114/2015г. Административен
съд Ямбол е прекратил образуваното производство и жалбата заедно с материалите
по административната преписка е изпратена на началника на РДНСК - ЮИР за
произнасяне по компетентност.
Със Заповед № ДК-10-ЮИР 76/14.08.2015г. на
Началника на РДНСК ЮИР Разпореждане № 4 от 14.04.2014г. издадено от главния
архитект на Община Тунджа, с което е заличен като възложител „СИМЕКС - ЯМБОЛ“
ООД, ЕИК ********* и е вписан като възложител „БМГ АГРО“ ООД, ЕИК ********* е
отменено като незаконосъобразно. Процесната заповед е
влязла в сила на 16.11.2016г. след постановяване на решение №
12467/16.11.2016г. по адм. дело № 4865/2016г. по описа на ВАС с което е оставено в сила
решение № 32/11.03.2016г. постановено по адм. дело №
170/2015г. по описа на Административен съд Ямбол.
В исковата молба по която е образувано
настоящото производство се твърди, че ищецът „СИМЕКС - ЯМБОЛ“ ООД, ЕИК ********* в качеството
си на наемодател е сключил договор за наем на недвижим имот от дата
02.04.2014г. с Н.С.Д., ЕГН ********** в качеството му на наемател/л.8-10 от адм. дело № 269/2021г./ По силата на сключения договор
ищецът се е задължил да предаде възмездно ползването на следния недвижим имот,
а именно: конна База, изградена в УПИ I за спорт, в квартал 43 по плана на с. *
с административен адрес на имота с.*, Община Тунджа, област Ямбол със застроена
площ от 998кв.м. и разгъната застроена площ от 1138,89кв.м., за срок от пет
години. Месечната наемна цена за ползването на обекта е уговорена в размер на
5000лв., без да е посочено дали това е сума с ДДС или без ДДС, като ползването
на имота е следвало да бъде предадено на наемателя на 02.05.2014г. Сочи се, че
наемодателя не е могъл да изпълни поетото със сключения договор за наем задължение
- да предаде ползването на конната база на наемателя, защото е бил
възпрепятстван от незаконосъобразните действия на Главния архитект на Община
Тунджа, който издал Разпореждане № 4 от 14.04.2014г, с което е заличил в Разрешение
за строеж № 154/11.12.2006г. издадено за изграждането на конна база, със
застроена площ от 998кв.м. и разгъната застроена площ от 1138,89 кв.м предмет
на договора за наем от 02.04.2014г., възложителя „СИМЕКС - ЯМБОЛ“ ООД, като е
вписал в същото Разрешение за строеж № 154/11.12.2006г. като възложител
дружеството „БМГ АГРО“ ООД, ЕИК *********. Твърди се, че на основание
издаденото разпореждане вписания като възложител в разрешението за строеж „БМГ
АГРО“ ООД, ЕИК ********* е попречил на наемодателя да предостави за ползване
обекта на наемателя.
В хода на съдебното производство
по искане на ищеца са събрани гласни доказателства, като в качеството на
свидетел е разпитан Н.С.Д.,
посочен като наемател в процесния договор. Назначена
е, изслушана и съответно приета като неоспорена от страните съдебно техническа
експертиза. От заключението на вещото лице е видно, че на 02.05.2014 г., за
строеж „КОННА БАЗА”, находящ се в УПИ l-за спорт, кв.43 по ПУП на с.*, ищецът не
е разполагал с необходимите строителни книжа за да се въведе строежа в редовна
експлоатация по предвидения в ЗУТ ред, като средномесечния
наем за периода 10.09.2014г. до 16.11.2016г. (26,19 месеца) е в размер на 4 330,61 лв. или общо дължимия
наем е в размер на 113 458 лв.
При
така установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203,
ал. 1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за
обезщетение на вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица, а съгласно чл. 204,
ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяна на административния акт по съответния
ред. В случая, видно от приетите по
делото доказателства Разпореждане № 4 от
14.04.2014г. издадено от гл. архитект на Община Тунджа от което се твърди, че
са произтекли имуществени вреди за ищеца
е отменено със Заповед № ДК-10-ЮИР
76/14.08.2015г. на Началника на РДНСК
ЮИР, влязла в сила на 16.11.2016 г.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за
завеждане на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и развиване на процедурата по чл. 203
и сл. от АПК, като предявения иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът за имуществена вреда представляваща
пропусната полза е изцяло неоснователен
по следните съображения:
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Вредата може да бъде имуществена, когато се
накърнява имуществото, патримониума на правния субект
– при претърпяна загуба или пропусната полза, или неимуществена – когато се
засягат сериозно личността и достойнството на гражданина или му се причиняват
болки и страдания, като субсидиарното прилагане на
чл.52 ЗЗД дава възможност обезщетението за последните да се определя по
справедливост. В разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ е посочено, че обезщетение се
дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Пряка последица означава директно въздействие
върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице, не би претърпяло
вреди, ако не бе незаконосъобразния административен акт.
Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за
дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват
следните кумулативно дадени предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностни лица на
държавата или общината, при или по повод на изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт;
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Изискването за кумулативност на тези условия се изразява в това, че
липсата на кое да е от тях води до непълнота на сложния фактически състав,
поради което не може да се реализира отговорността на държавата или общините по
предвидения специален ред, като доказателствената
тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение
за понесени вреди.
В настоящия случай за да обоснове претенцията си ищецът твърди, че
претърпяната имуществена вреда е в резултат на пропусната полза да получи наем
- договорената наемна цена по договор от 02.04.2014 г. сключен с Н.С.Д. за
ползване на процесната конна база, което се дължи на
невъзможност за изпълнение на поетото задължение - да предаде
ползването на конната база на наемателя, защото е бил
възпрепятстван от незаконосъобразните действия на Главния архитект на Община Тунджа, който издал Разпореждане № 4 от
14.04.2014г, с което е заличил в Разрешение за строеж № 154/11.12.2006г. издадено за изграждането на конна база, със застроена
площ от 998кв.м. и разгъната застроена площ от 1138,89 кв.м възложителя „СИМЕКС - ЯМБОЛ“ ООД, като е вписал в същото
Разрешение за строеж № 154/11.12.2006г. като възложител „БМГ АГРО“ ООД.
Досежно
доказването на елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ,
от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства се налага извода, че безспорно е налице незаконосъобразна дейност на
административен орган, изразяваща се в издаване на Разпореждане № 4 от
14.04.2014г. от гл. архитект на Община Тунджа, което е отменено по съответния
ред със Заповед № ДК-10-ЮИР 76/14.08.2015г. на Началника на РДНСК ЮИР, влязла в сила на 16.11.2016 г., т.е. налице е незаконосъобразен
акт издаден при изпълнение на
административна дейност от главния архитект на Община Тунджа, който е отменен по
съответния ред.
В същото време съдът счита, че не са налице останалите два елемента за
да се реализира отговорността на Община Тунджа по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
- претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка
между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен
резултат.
Видно от чл.1, ал.2 от приложения към исковата
молба договор за наем на „Конна база“ сключен на 02.04.2014год. между
„СИМЕКС-ЯМБОЛ“ ООД, като наемодател и Н.С.Д. като наемател, е уговорено
ползването да бъде предадено от наемодателя на наемателя на 02.05.2014г. От
една страна доказателствата по делото сочат, че към процесната
дата - 02.05.2014г. предметът на договора чието строителство е било разрешено с
Разрешение за строеж № 154/11.12.2006г. на гл. архитект на Община „Тунджа” не е бил
въведен в експлоатация по предвидения за това ред в ЗУТ. Съгласно
разпоредбата на чл.178, ал.1 от ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или
части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по
чл.177 от ЗУТ. Налага се извода, че при сключване на договора в частта му
относно датата на която следва да бъде предадена конната база на наемателя,
ищецът е действал недобросъвестно и в нарушение на закона, поради което за
същия не са налице вреди. След като е установено, че обектът не е въведен в
експлоатация към датата 02.05.2014г., не може да се приеме, че за „СИМЕКС - ЯМБОЛ“
ООД са настъпили претендираните вреди, изразяващи се
в пропуснати ползи от несъбран наем, което се дължи на невъзможност за
изпълнение на поетото задължение - да предаде
ползването на конната база на наемателя. Обратното би
означавало облагодетелстване на ищеца от несъобразено със закона негово
поведение.
От друга страна въвеждането
в експлоатация на строеж „Конна база“ е извършено въз основа на издаденото от
Главен архитект на Община „Тунджа“ Удостоверение за въвеждане в експлоатация №
30 от 10.09.2014г./л.28, гръб/. В него е
записано, че строеж „Конна база“ е с възложител „СИМЕКС-ЯМБОЛ“ ООД. Това удостоверение
е надлежния документ, след издаването на който е допустимо законосъобразното
предоставяне на правото за ползване на имота и в него ищеца е записан в
качеството си на възложител независимо, че
към процесната дата в Разрешение
за строеж № 154/11.12.2006г. като възложител
е бил посочен „БМГ АГРО“ ООД,
съгласно отмененото впоследствие Разпореждане № 4 от 14.04.2014г. на
същия главен архитект. В тази връзка следва
да се посочи, че разрешението за строеж е част от строителните книжа по смисъла
на §5, т.36 ДР ЗУТ, има задължително съдържание, определено в чл. 148, ал.9 ЗУТ
и се издава на възложителя, съгласно чл.
148, ал.4 ЗУТ. Възложител по смисъла на
чл. 161, ал.1 ЗУТ е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на
строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на
закона. Разрешението за строеж обаче не е акт, от който черпят права
собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти.
Промяната в тези права не се отразява на статута на строежа и в ЗУТ не е
предвидена възможност за промяна на възложителя в издадено разрешение за
строеж. Промяната на възложителя относно строеж, който е завършен е
незаконосъобразна, поради което правилно
е отменено Разпореждане № 4 от 14.04.2014г. издадено от гл. архитект на Община
Тунджа със Заповед № ДК-10-ЮИР 76/14.08.2015г. на
Началника на РДНСК-ЮИР,
влязла в сила на 16.11.2016г.
С
оглед изложеното издаването на процесното
разпореждане като незаконосъобразен административен акт не е в пряка причинна
връзка с евентуално настъпили пропуснати ползи от страна на ищеца, поради което
не може да бъде ангажирана отговорността на Община „Тунджа“ по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. На 10.09.2014г.
ищецът е разполагал със всички строителни книжа по въвеждане в експлоатация на процесния строеж, при което би могъл евентуално да изпълни
задължението си по договора за наем. За твърдението в исковата молба, че на основание
издаденото разпореждане вписания като възложител в разрешението за строеж „БМГ
АГРО“ ООД, е попречил на наемодателя да предостави за ползване обекта на
наемателя не бяха представени доказателства в това производство. За такова
доказателство не може да се приеме извършеното от „БМГ АГРО“ ООД обжалване на Заповед № ДК-10-ЮИР 76/14.08.2015г. на Началника на РДНСК- ЮИР по предвидения към онзи момент
ред в АПК.
Предвид посоченото, липсата на задължителните елементи на фактическия състав,
а именно претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена
връзка между незаконосъобразния административен акт и вредоносния резултат, както
и недоказаността по размер водят до неоснователност и недоказаност на
предявения иск, поради което същия следва да бъдат отхвърлен.
При този изход на спора на ответника Община Тунджа следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 4 000 (четири хиляди) лева представляващи адвокатско
възнаграждение съгласно представен по делото Договор за правна защита и
съдействие с.Я № 87576 от 20.10.2020 г./л.32/,
преводно нареждане от „Интернешънъл Асет Банк“ АД Ямбол/л.90/ и списък на разноските/л.89/. Процесното адвокатско възнаграждение не е завишено, тъй
като с оглед материалния интерес е съобразено с разпоредбата на чл.8,
ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения
Водим от горните съображения,
ЯАС, втори административен състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан
предявения от „СИМЕКС - ЯМБОЛ“ ООД, ЕИК ********* иск срещу Община Тунджа за
причинена имуществена вреда в размер на
152 500 лв., представляваща
пропусната полза в резултат на
незаконосъобразен административен акт – Разпореждане № 4 от 14.04.2014г. на гл.
архитект на Община Тунджа отменено със Заповед № ДК-10-ЮИР 76/14.08.2015г. на
Началника на РДНСК ЮИР ведно със законна
лихва върху исковата претенция от датата
на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ СИМЕКС - ЯМБОЛ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
с. *, общ.Тунджа, ***, представлявано
от управителя Г.М.Г.,*** сумата от
4 000 (четири хиляди) лева, представляваща разноски за възнаграждение на
един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му пред Върховния административен съд.
Решението да се съобщи на страните по реда на чл.138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете