Р E Ш Е Н И Е
град София, 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение-брачни състави, II-ри брачен състав,
в открито съдебно заседание на деветнадесети януари
две хиляди двадесет и първа година,
СЪДИЯ: ГАЛЯ МИТОВА
при секретаря Румяна Григорова и с участието на прокурора от Софийска
градска прокуратура Антон Стефанов, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ
МИТОВА гр. дело № 13156 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е молба
от Д.Й.Т.
по чл. 7, б.”f“, вр. чл. 8, вр. чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца (наричана по -
нататък в Решението Хагска конвенция), чрез Министерство на правосъдието на
Република България – Централен орган по смисъла на Хагската конвенция.
Д.Т. прави
искане за връщане на дъщерите й Ц.В.С.и Й.В.С.в държавата по обичайното им
местопребиваване – Федерална република Германия. Твърди се, че децата са родени
през 2014 г. в Република България, от връзката на Д.Т. и В.С., които нямат
сключен брак. Поддържа се, че децата и майката имат адресна регистрация на
адрес град Хамбург, ул.”******, считано от 16.06.2018 г., децата са били
записани и са посещавали училище Хинкервердер в град Хамбург през учебната
2019/2020 г. в предучилищен клас. Заявено е, че майката имала уговорка с бащата
той да отведе децата на 15.06.2019 г. в Република България и да ги върне на
05.08.2019 г. в Германия, където са били записани на училище. Изложено е, че
след уговорения престой в България бащата на децата не е изпълнил уговорката,
задържал е децата в Република България и е завел дело за родителски права. Към
момента децата Ц.и Й.живеят в село Боровина, Община – Мадан, Област – Смолян в
дома на бащата В.С.. Така, без съгласието на майката, бащата е променил
уговорката, засягаща трайното местоживеене на децата в Германия, поради което е
налице родителско отвличане, извършено под формата на незаконно задържане.
Посочено е също, че нормите на Германския граждански кодекс са приложими за
изследване на фактите, относими към извършеното задържане на децата извън
Германия, като държава на обичайното им местопребиваване. Според немското
право, ако към момента на раждането на детето родителите не са сключили брак,
родителските права принадлежат на двамата родители, ако те подадат декларация,
че желаят съвместно да упражняват родителските права или да сключат брак. При
липса на декларация или ако не бъде сключен брак, родителските права се
упражняват само от майката. Сочи се, че в случая липсва декларацията,
предвидена в чл. 162а от Германския граждански кодекс, майката е неомъжена,
поради което родителските права се упражняват еднолично от майката. Заявено е,
че въз основа на този приложим законов текст от немското право следвало да се
приеме, че бащата на децата Ц.и Й.С.нарушил родителските права на майката,
задържайки децата в Република България по свое еднолично решение. Молителката
моли да се уважи молбата по чл. 7, б.”f“, вр. чл. 8, вр. чл. 3 от Хагската
конвенция.
Молбата е поддържана в хода на съдебното производство от Министерство на
правосъдието, чрез процесуален представител - главен юрисконсулт Р.Й.-Ч.. Не се
претендират разноски.
Ответната страна – В.Ц.С., се яви лично в съдебно заседание и оспори
молбата, и чрез пълномощник адвокат Н.М.. Възраженията му са
в няколко насоки. Счита, че Федерална република Германия не е държава по
обичайното местопребиваване на децата, родени на *** г. в България и живели
повече от четири години в България. Те
са били при майката в Германия само за период от една година – от м. юни 2018
г. до м. юни 2019 г., след което майката снабдява бащата с паспортите на двете
деца и те се връщат отново в България. Ответникът оспори твърденията, че е
имало уговорка между родителите бащата да върне децата обратно в Германия на
05.08.2019 г. От м. юни 2019 г. и до настоящия момент децата живеят отново в
България с баща им и той се грижи за тях. Заяви, че при връщането на децата
през м. юни 2019 г. те били изключително стресирани, затворени, плачели, не
искали да разговарят с никого, странели от хората, а преди да заминат за
Германия децата са били общителни и контактни. Ответникът твърди, че това
състояние на децата е вследствие на обстоятелството, че майката в Германия не е
полагала грижи за децата, те са посещавали много рядко детска градина, защото
често са боледували. Майката почти е отсъствала от дома и за децата грижи в
Германия през тази една година престой е полагала леля на майката. Сочи, че децата
с идването им в България започнали да плачат и да казват на баща им, че не
искат да се връщат в Германия, което го поддържали непрекъснато и пред
социалните работници. В тази връзка ответникът посочи заведеното от него дело
пред Районен съд – Мадан за родителски права, лични контакти на другия родител
с децата и издръжки на децата, като е постановено решение по това дело – съдът
уважил исковете на ответника. Това решение е потвърдено от Окръжен съд –
Смолян, невлязло в сила, поради невъзможност да се връчи на Д.Т.. Отделно от
това, ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 13, б.“b“ от Хагската конвенция, като според него връщане на децата в Германия би се
отразило изключително негативно на тяхната крехка детска психика. В тази връзка
твърди, че престоят на децата в Германия за тази една година им се отразил
много зле на психиката. Съобразно изложеното моли съда да отхвърли молбата на Д.Т.
по Хагската конвенция. Ответникът не претендира разноски. Представи писмена
защита по делото.
Представителят на Софийска градска прокуратура, като контролираща страна по настоящото дело, изрази становище, че не са налице посочените предпоставки в
Хагската конвенция, за да се приеме извършено отвличане на децата от бащата
под формата на незаконно задържане в Република България. Предвид което моли
съда да отхвърли молбата, като недоказана и неоснователна.
Софийският градски съд, като взе предвид данните и
анализира относимата към предмета на делото доказателствена съвкупност,
доводите и възраженията на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), и по свое убеждение, приема от
фактическа и правна страна следното:
Възникването на правото да се върнат малолетните деца Ц.С.и Й.С.във
Федерална република Германия по реда на Хагската конвенция се предпоставя от
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) децата да са
имали обичайно местопребиваване във Федерална република Германия непосредствено
преди тяхното прехвърляне в Република България; 2) децата да са
били прехвърлени или задържани от техния баща в Република България в нарушение
на установените във Федерална република Германия като държава по обичайното им
местопребиваване правила за упражняване на родителски права – съвместно или
поотделно; 3) молбата за връщане на децата да е подадена преди да изтече
една година от задържането на децата в Република България, респ. децата да не са
се приспособили към средата в Република България, ако молбата е подадена след изтичане
на периода от една година; 4) майката да е упражнявала ефективно
родителските права по време на прехвърлянето или задържането; 5) майката
да не е дала съгласие за прехвърлянето или задържането на децата в Република
България или впоследствие да не е приела прехвърлянето или задържането на децата
в Република България; 6) да не съществува сериозна опасност връщането на
децата да ги изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по
всякакъв друг начин да ги постави в неблагоприятна ситуация. (чл. 13, б.“b“ от Хагската конвенция); 7)
връщането на децата да не противоречи на основните принципи на Република
България в областта на защита на правата на човека и основните свободи (чл. 20
от Хагската конвенция); 8) Децата да не са достигнали възраст и степен
на зрялост, при което е уместно да се вземе под внимание и тяхното мнение,
когато се противопоставят на връщането, съответно децата да не се
противопоставят на връщането, когато са достигнали възраст и степен на зрялост,
при които е уместно да се взима под внимание и тяхното мнение (чл. 13, ал. 3 от
Хагската конвенция).
Установи се по
делото, а и не е спорно в отношенията между страните, че същите са
съжителствали в България, без сключен брак, като от връзката им са родени
децата Ц.В.С.и Й.В.С., родени на *** ***, България. Децата са български
граждани и са регистрирани от 04.03.2014 г. и към момента с настоящ адрес ***–
Смолян (удостоверения за настоящ адрес – л. л. 109 и 110 от
делото). Децата са отглеждани заедно от страните до
началото на м. ноември 2015 г., когато майката заминала да работи в Германия и
децата останали при баща им в с. Боровина, и той заедно с майка му З.Я.(разпитана като свидетел по делото) се грижел за децата. В средата на м. юни 2018 г.
молителката дошла от Германия и с разрешението на бащата отвела децата със себе
си в Германия. По делото не се установи дали това е станало по уговорка между
родителите за преместване на децата там и след това и ответникът да отиде при
тях в Германия, или по-скоро майката е взела еднолично решение децата да са при
нея за известно време, само с оглед получаване от нея на документите за семейни
помощи и да праща тези пари в България (показанията
на св. Я.). Установи се по делото, че майката и децата са
адресно регистрирани в Германия, като регистрацията на децата е от 16.06.2018
г. в град Хамбург, ул.”****** (удостоверения за
адресна регистрация – л. 24 от делото). Това жилище в
град Хамбург се състои от една стая, хол и кухня и в него са живели 6 души (Д., двете деца, лелята на Д., другото й дете и
дъщерята на лелята), като всички
деца спели в една стая – показанията на св. Я.. Установи се също, че в Германия
децата са били отглеждани преди всичко от лелята на майката, като майката често
отсъствала от дома, а при други случаи не полагала адекватни грижи за децата,
предвид тяхното здравословно състояние – често боледували, поради което и много
рядко посещавали училище (св. Я.). Установи се, че децата формално са били записани в
училище в Германия, като друг е въпросът доколко редовно са го посещавали (удостоверение за посещаване на училище – л. 22 от
делото). Те са били записани в това училище и през учебната
2019/2020 г. Не се спори по делото, че децата са прехвърлени в България в
средата на м. юни 2019 г. от бащата (като преди това
майката му изпратила паспортите на двете деца).
Ответникът довел децата в България с целия багаж на децата, като св. Я. уточни,
че никога Д.Т. не е казвала децата да се връщат обратно в Германия, поради
което й те дошли с целия им багаж. Св. Я. установи, че през м. август 2019 г.
майката отново заявила, че щели да й спрат помощите и семейните, и поради това
трябвало децата да се върнат в Германия, за да ги запише в предучилищна. По
делото се установиха твърденията на ответника относно състоянието на децата при
връщането им в България – стресирани, не знаели почти дума немски и нямали
приятели, плачели и искали да останат в България – трябвало им около месец, за
да се отпуснат и отново да станат весели и контактни, каквото било състоянието
им преди да бъдат отведени в Германия (св. Я. и св. М.Р.). От доказателствената съвкупност по делото -
гласните доказателства, социалните доклади на компетентната Д”СП” – Мадан и
писмените доказателства се установяват пълноценните грижи, които бащата полага
за децата Ц.и Й.от средата на м. юни 2019 г. и към момента в България – редовно
посещават училище и са много добри ученици, адекватни грижи се полагат за
тяхното здраве (детето Й.е с
”астма”), децата имат много приятели, радостни са, които
обстоятелства впрочем не се оспорват от другата страна. Установи се също, че
майката е идвала в България през м. февруари 2020 г. за рождения ден на децата
и пребивавала в къщата на бащата при децата. След което майката е била с децата
за няколко дни в град Смолян, след това през м. ноември 2020 г. отново майката
дошла в България и е взела децата при себе си в град Смолян, като св. Р.уточни
в тази връзка, че в качеството му на кмет не са му известни оплаквания на
майката или нейни изявления, че бащата незаконно държи децата в България. Тя
вземала безпроблемно децата от бащата и ги връщала на него. Децата са били
записани и са посещавали ДГ ”Д.”, с. Боровина за периода от 01.06.2016 г. до
15.06.2018 г. (отвеждането им в Германия),
и от 06.08.2019 г. до настоящия момент (две
служебни бележки - л. л. 111 и 112 по делото).
В.С. сезира българския съд на 09.08.2019 г. (Районен
съд - Мадан) с искове по чл. 127, ал. 2 СК срещу Д.Т..
На 25.06.2020 г.
молителката подава молба до компетентните органи във Федерална република
Германия, в която твърди, че ответникът незаконно задържал децата им в
Република България след 05.08.2019 г. и завел дело за родителски права.
На първо място, съществено е по делото да се изясни предпоставката
дали
децата Ц.С.и Й.С.са имали обичайно местопребиваване във Федерална република
Германия непосредствено преди тяхното прехвърляне в Република България от
бащата, средата на м. юни 2019 г. Още повече, че
страните спорят по този въпрос, като в доказателствена тежест на ищцата е било
да докаже тези юридически факти. При произнасянето си съдът съобрази, че
понятието ”обичайно местопребиваване“ по чл. 3 от Хагската конвенция е
тълкувано еднозначно в практиката на СЕС (така решение от
02.04.2009 г. по дело № С-523/2007 г., постановено по
преюдициално запитване по тълкуването на чл. 8
и чл. 10 от Регламент
(ЕО) № 2201/2003
г. на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност (Регламент №
2201/2003 г.), който надгражда Хагската конвенция; решение
по дело № С-497/2010 г.)
като съответстващо на мястото, което отразява определена интеграция на детето в
дадена социална и семейна среда, но следва да се вземат предвид възрастта на
детето, географският и семейният произход на майката. То е
фактическо понятие, различно от местоживеенето и за определянето му от значение
е къде на практика се намира центърът на живот на детето. За отговора на този
въпрос следва да се имат предвид множество обстоятелства, различни за всеки
конкретен случай, сред които: продължителността, редовността, условията и
причините за престоя на територията на държавата - членка; причините за
преместване на семейството в тази държава; гражданството на детето; мястото и
условията на обучение, лингвистичните познания, семейните и социалните
отношения, подържани от детето в посочената държава; възрастта на детето;
фактът, че като правило средата на всяко малко дете е семейството, т. е. лицето
или лицата, с които то живее и които фактически го отглеждат и се грижат за него.
Следва да се държи сметка също така, че, за да е ”обичайно“, пребиваването
трябва да се характеризира с определена трайност и редовност. Относимо към
настоящия казус е и Решение № 186 от 26.11.2019 г., IV г.о. на ВКС,
по гр. дело № 3766/2018 г., според което относно временното отсъствие на
детето от мястото, където е обичайното му местопребиваване, са дадени разяснения в решението по
дело № С-523/2007 г.
на СЕС. Няма промяна, щом с оглед
фактическите обстоятелства може да се очаква завръщане на детето в първоначалното
място на пребиваване. Също така в посоченото решение на СЕС по преюдициалното запитване е
разяснено още, че престоят на
детето в определена държава не трябва да бъде непрекъснат, за да се приеме, че
там е неговото обичайно местопребиваване.
При съобразяване
с фактическата установеност по делото и изложени доводи, и с оглед посочената
практика на СЕС и ВКС относно понятието ”обичайно местопребиваване” съдът приема
да е останало недоказано (при тежест на
ищцата), че децата Ц.С.и Й.С.са имали ”обичайно местопребиваване” във
Федерална република Германия непосредствено преди тяхното прехвърляне в
Република България от бащата, в средата на м. юни 2019 г., т.
е. не е налице първата от изискуемите положителни материални предпоставки,
съгласно Хагската конвенция.
Съдът взе предвид, че децата са родени в
България, от съжителството на страните в България. Те са български
граждани, регистрирани от 04.03.2014 г. и понастоящем в страната, отглеждани са
в България. Независимо, че в началото на м. ноември 2015 г. молителката отишла да работи в Германия,
след заминаването й ответникът, с помощта на майка му, в продължение на 3
години продължил да отглежда децата Ц.и Й.в България. Децата
посещавали и детска градина в с. Боровина, Община – Мадан, Област - Смолян,
където имали свой приятелски кръг, т.е. те са били в пълна степен социално интегрирани в България.
В средата на м. юни 2018 г. Д.Т. дошла в
България и отвела децата от България в Германия, за което бащата й подписал
декларация за извеждането им от страната. По делото стана ясно, че една от
основните причини за заживяването на децата при майката в Германия е била
получаване от майката на социални помощи в тази страна. Не се установи по
делото родителите да са взели съвместно решение за по-трайно преместване и
съответно пребиваване на децата в Германия, заедно с родителите, и факт е, че в
крайна сметка бащата не е заминал за Германия и не е пребивавал там.
Самият ответник
сочи, че през 2019 г. се разбрали с молителката през м. юни децата да дойдат
при него за 2 месеца, но в края м. май - началото на м. юни 2019 г. Д.Т. му се обадила и казала,
че не може да се справя с децата и да издържа 6 човека, живеещи в жилището й,
поради това по - добре бащата да ги вземе и да ги гледа в България (показанията на св. Я.). Така, майката изпратила паспортите на
двете деца, за да може бащата да закупи билетите и той заминал за Германия, за
да доведе децата Ц.и Й.в България (на 18.06.2019 г.). При довеждането им в България от бащата
децата са били с целия им багаж (св. Я.), което е показателно относно намеренията и
уговорките между страните, като не може да се приеме, че децата са доведени в България само за временен
престой при бащата – за времето от 15.06.2019 г. до 05.08.2019 г., както твърди
молителката. Дори
и впоследствие майката да е променила решението си и отново да желае връщането
на децата в Германия (причините за това са ирелевантни), то е без значение по настоящото дело.
Така, от средата на м.
юни 2019 г. децата трайно живеят отново в България – в дома на бащата в с. Боровина, Община – Мадан, Област –
Смолян (където
са живели преди отвеждането им от майката в Германия през м. юни 2018 г.). В.С. сезира българския съд на 09.08.2019 г. (Районен съд - Мадан)
с искове по чл. 127, ал. 2 СК срещу Д.Т., като районният съд и впоследствие
Окръжен съд – Смолян постановяват решения, в които обосновават, че децата Ц.и Й.С.към
момента на предявяване на исковете са имали обичайно местопребиваване в
Република България.
Съобразно
изложеното относно дефинирането на понятието ”обичайно местопребиваване”,
пребиваването на децата в Германия, макар и за една година (преди тяхното прехвърляне в България от бащата в
средата на м. юни 2019 г.), и с посещение
на тамошна детска градина, и въпреки формалната им регистрация в Германия, не
могат да обосноват извод, че центърът на живота на децата е бил във Федерална
република Германия, респективно и, че са имали обичайно местопребиваване в
Германия. Все в тази връзка, по делото не се установи децата да са научили
немски език и да имат приятели в Германия, а точно обратното. От показанията на св. Я. се доказа, че в
Германия децата не са се интегрирали социално, не са имали свой приятелски
кръг, тъй като поради честите им боледувания рядко са посещавали детска градина
и не знаят немски език.
Липсата на
първата от изискуемите предпоставки, за да възникне правото да се върнат малолетните деца Ц.С.и Й.С.във Федерална република Германия по
реда на Хагската конвенция, е основание да се откаже връщането им във
Федерална република Германия, без да е необходим анализ на останалите
предпоставки за връщането им в посочената държава.
Независимо
от това, според настоящия състав трайното пребиваване на децата в България след
м. август 2019 г. е било прието от молителката, тъй като се установи, че тя
неколкократно и за немалки периоди е вземала при себе си децата при идванията й
в България през 2020 г. Няма данни по делото при тези й посещения и действия
майката да е манифестирала поведение, от което да се приеме, че същата се е
противопоставяла на продължаващото пребиваване на децата в България (а е изминало
доста време след като според нея по уговорка с бащата е следвало той да ги
върне в Германия на 05.08.2019 г.), като едва на
25.06.2020 г. тя е подала настоящата молба за връщане на децата в Германия по
реда на Хагската конвенция. При това положение може да се приеме и, че не е
налице и петата от посочените предпоставки за връщането на децата във Федерална
република Германия.
За пълнота на
изложението, съдът намира за уместно да обоснове и следното:
Самата Хагска конвенция установява хипотези (изключения), при които съдът
може да откаже да постанови връщане на детето.
Съгласно чл. 13, б.“b“ от Хагската конвенция, независимо от разпоредбите на предходния член,
съдебният или административният орган на замолената държава не е задължен да
разпореди връщането на детето, ако лицето, институцията или организацията,
които се противопоставят на неговото връщане, установят, че: съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от
психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в
неблагоприятна ситуация. Коя ситуация е благоприятна за благоденствието на
детето или го засяга по конкретен, отрицателен начин, от една страна, е въпрос
на установяване на дадени факти в рамките на съдебното производство, а от друга
страна, е свързано с позитивното задължение на съда да следи служебно за висшия
интерес на детето. Висшият интерес на детето е установен
като приоритетен принцип при разрешаване на всеки въпрос, който се отнася до
детето - чл. 3, § 1 Конвенция за правата на детето (КПД) (приета на ОС на ООН на 20.11.1989 г. и ратифицирана
с решение на ВНС от 11.04.1991 г., ДВ, брой 32/ 23.04.1991 г.). В Република България дефинитивната норма на § 1,
т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДт определя неизчерпателно този интерес,
чрез преценката на желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и
емоционалните потребности, възрастта, пола, миналото и други характеристики на
детето, опасността или вредата, която е причинена или има опасност да му бъде
причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците,
които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и други
обстоятелства, имащи отношение към детето. Решаващо значение за интересите
на детето има цялата съвкупност от интереси; не отделни обстоятелства, а
съвкупността от обстоятелства във всеки разглеждан от съда случай.
В Република
България дефинитивната норма на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДт определя
неизчерпателно този интерес, чрез преценката на желанията и чувствата на
детето, физическите, психическите и емоционалните потребности, възрастта, пола,
миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е
причинена или има опасност да му бъде причинена, способността на родителите да
се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата и други обстоятелства, имащи отношение към детето. Решаващо
значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси; не
отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства във всеки
разглеждан от съда случай. В конкретния случай, по делото са приети
социални доклади на компетентната Д“СП“ – Мадан по местоживеене на децата Ц.и Й.С..
При извършеното социално проучване е установено, че децата са адекватно
обгрижвани от бащата, с помощта на неговата майка – те са в много добро
здравословно състояние, а физическото и психическото им развитие съответстват
на възрастта им. Децата посещават редовно задължителна предучилищна подготовка
в ДГ ”Д.”, в с. Боровина, като са познати на учителите още от 2016 г. при
постъпването им в детската градина. Бащата осигурява и се интересува от
образователното развитие на децата. Те също така се отглеждат при санитарно -
битови условия на много добро ниво – в къща на три етажа, като бащата и двете
деца обитават третия етаж, състоящ се от четири стаи и сервизни помещения (има обособена детска стая с всичко необходимо за
децата). При срещите и разговорите с децата социалните
работници са наблюдавали, че децата са спокойни в присъствието на бащата,
заявили са желание да останат ”тук”. Двете деца са спокойни и в детската
градина, която посещават, имат изграден приятелски кръг в с. Боровина. Св. Я. и
св. Р.също са установили, че към момента децата са спокойни, весели и
общителни, имат много приятелки. Докато при довеждането им от бащата от
Германия в средата на м. юни 2019 г. децата са били стресирани, затворени, не
говорели, не играели и само кимали с глава. След известно време децата се
успокоили и върнали предишната си емоционалност. Установи се също, че в периода
на пребиваването на децата в Германия майката е неглижирала грижите за тяхното
здраве и образователно развитие, като децата често са боледували и поради това
са отсъствали от детската градина и не са научили немски език, което също е
затруднило тяхната социална интеграция там, респективно децата не са били в
добро състояние (показанията на
двамата свидетели). Освен това,
доказа се по делото, че са несравними условията за живот на децата в жилището
на бащата в България в сравнение с тези в жилището на майката в Германия - в
полза на условията в България.
Като съобрази
изложеното след съвкупна преценка на доказателствения материал по делото, както
и нормата на чл. 11, § 5 от Регламент № 2201/2003 г., настоящият състав на съда
намира, че е налице изключението по чл. 13, б.”b“, in fine от Хагската конвенция - връщането на децата Ц.С.и Й.С.във
Федерална република Германия би могло да ги постави в
неблагоприятна ситуация. В Република България е осигурена сигурна и стабилна
среда на децата, като бащата не ограничава по никакъв начин контактите им с
тяхната майка, а ги насърчава и сам спомага за тяхното осъществяване –
осигурявал възможности за видеоразговори, закарал децата в град Смолян, за да
бъдат с майка им при нейно идване в България през 2020 г. Ето защо отделянето на децата от сегашната им среда и връщането им в Германия може
да предизвика негативни последици в
психо-емоционален план и промяната да ги стресира.
Предвид обстоятелствата по делото може с категоричност да се счита, че основният
спор между страните е за родителски права и относно компетентният съд да го
реши, които обаче по аргумент от чл. 19 от Хагската конвенция остават извън
приложното й поле, тъй като целта на конвенцията е да възстанови евентуалното незаконно
нарушено ”обичайно местопребиваване” на децата, а не е инструмент за определяне
на носителя на родителската отговорност.
Предвид всички
изложени аргументи, настоящият съд обосновава краен извод, че следва
да откаже връщането на децата във Федерална република Германия по реда на
Хагската конвенция. Молбата се явява неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
По разноските.
В настоящото
производство не са заявени претенции за разноски, поради което съдът не се
произнася по този въпрос.
Така мотивиран, Софийският
градски съд, Гражданско отделение-брачни състави, II-ри брачен
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Д.Й.Т., ЕГН **********, постъпила чрез Министерство на
правосъдието на Република България, като Централен орган по смисъла на чл. 6 от
Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца
- за връщане на децата й Ц.В.С., ЕГН **********, и Й.В.С., ЕГН **********,
във Федерална република Германия, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: