№ 54
гр. Плевен, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. И.А
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20224400100327 по описа за 2022 година
Искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба /ИМ/ на „***”
АД, гр. С., ЕИК *** чрез пълномощника му адвокат В. П. от САК против
солидарните длъжници „К*** ***“ ЕООД, ЕИК *** и К. П. И., с която са
предявени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК за установяване
съществуването на вземанията на Банката по заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени
по ч.гр.д. № 733/2021 г. по описа на РС Л.. Към ИМ са представени
пълномощни в полза на адвокат В. П. от САК и квитанция за внесена в
дължимия размер държавна такса за образуване на делото.
Делото е образувано като търговско дело № 47/2022 г. по описа на
Плевенския окръжен съд, след което с влязло в сила като необжалвано
определение № 120/01.04.2022 г. на основание чл. 130 от ГПК ИМ е върната
по отношение на ответника „К*** ***“ ЕООД, ЕИК *** и производството по
делото е прекратено по отношение на този ответник, а по отношение на
ответника К. П. И. е прието, че се касае за граждански спор, поради което на
основание чл. 369 ал. 1 пр. 2 от ГПК е постановено спора да се разгледа по
общия исков ред, а не по реда на Глава 32 от ГПК – „Производство по
търговски спорове“ и производството по делото като търговско е прекратено
за да се образува като гражданско такова.
В ИМ Банката - ищец твърди, че на 25.10.2017 г. между Банката, в
1
качеството на кредитодател от една страна и от друга „К*** ***“ ЕООД, ЕИК
***, гр. Л., представлян от управителя К. П. И. като кредитополучател и
ответника К. П. И. като солидарен длъжник е сключен договор за банков
кредит – овърдрафт № *** /наричан за краткост по- надолу Договора/, по
силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя
кредитен лимит под формата на овърдрафт в размер на 25 000 лв. с крайната
дата на погасяване на кредита 25.10.2018 г. .Твърди се, че Договорът е
сключен при Общи условия на Банката /ОУ/, подписани от кредитодателя и
солидарния длъжник.Твърди се, че съгласно чл. 3 от Договора кредитът се
предоставя за оборотни средства, а съгласно чл. 4.1 от Договора върху
усвоения кредит се начислява годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на
променлив лихвен индекс и надбавка за редовен дълг в размер на 8,46 %, като
приложимият лихвен индекс е едномесечния SOFIBOR, който към датата на
подписване на Договора е 8,50 %. Твърди се, че съгласно чл. 4.2 от Договора
при просрочена главница върху неразрешения овърдрафт се начислява лихвен
процент /ЛП/ в размер на ГЛП + надбавка от 7 %. Твърди се, че съгласно чл.
5.1.1 от Договора по същият се начислява еднократен комисион в размер на 1
%, а съгласно чл. 5.2 от Договора се начислява и събира такса за ангажимент
в размер на 1 %. Твърди се, че съгласно чл.7.2 от Договора падежното число
на лихвите по редовния дълг е 20 –то число на месеца, на която дата следва да
бъдат заплатени дължимите и начислени за текущия месец лихви, като
съгласно чл. 12.4.1 от Договора дължимите договорни лихви по чл. 4.1 се
дължат на падежа, уговорен по чл. 7.2 от Договора.Твърди се, че съгласно чл.
12.4.2 от Договора лихвите за просрочие/неразрешен овърдрафт по чл. 4.2
стават незабавно изискуеми, а съгласно чл. 17.1 и чл. 17.2 от Договора при
неплащане в срок на дължимите суми или друго нарушение на Договора
Банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Твърди се, че на 04.01.2018
г. страните са подписали Анекс № 1, с който са увеличили кредитния лимит
на 35 000 лв., като целта на кредита е останала за оборотни средства, както и
крайната дата на погасяване на кредита 25.10.2018 г.. Твърди се, съгласно чл.
4.1 от Договора върху усвоения кредит се начислява ГЛП в размер на
променлив лихвен индекс и надбавка за редовен дълг в размер на 8,573 %,
като приложимият лихвен индекс е едномесечния SOFIBOR, който към датата
на подписване на Договора е 8,50 %. Твърди се, че разпоредбата на чл. 4.2 от
договора се съдържа и в Анекса. Твърди се, че на 22.10.2018 г. страните са
2
подписали Анекс № 2, с който са запазили кредитния лимит от 35 000 лв. и
целта на кредита, но са определили нова крайна дата на погасяване на кредита
25.10.2019 г. . Твърди се, съгласно чл. 4.1 от Договора върху усвоения кредит
се начислява ГЛП в размер на променлив лихвен индекс и надбавка за
редовен дълг в размер на 7,85 %, като приложимият лихвен индекс е
едномесечния SOFIBOR, който към датата на подписване на Договора е 8,00
%. Твърди се, че разпоредбата на чл. 4.2 от договора се съдържа и в Анекса.
Твърди се, че на 09.10.2019 г. страните са подписали Анекс № 3, с който са
определили нова крайна дата на погасяване на кредита 25.11.2019 г. .Твърди
се, че на 19.11.2019 г. страните са подписали Анекс № 4, с който са запазили
кредитния лимит от 35 000 лв. и целта на кредита, но са определили нова
крайна дата на погасяване на кредита 24.11.2020 г.. Твърди се, съгласно чл.
4.1 от Договора върху усвоения кредит се начислява ГЛП в размер на
променлив лихвен индекс и надбавка за редовен дълг в размер на 7,42 %, като
приложимият лихвен индекс е едномесечния SOFIBOR, който към датата на
подписване на Договора е 7,50 %. Твърди се, че разпоредбата на чл. 4.2 от
договора се съдържа и в Анекса. Твърди се, че на 03.06.2020 г. страните с
електронен подпис са подписали Анекс № 5, с който са определили нова
крайна дата на погасяване на кредита 25.05.2021 г. .Твърди се, че на
09.02.2021 г. страните с електронен подпис са подписали Анекс № 6, с който
са определили нова крайна дата на погасяване на кредита 25.08.2021 г. .
Твърди, че кредитополучателят и солидарния длъжник не са изпълнили
задълженията си по договора за кредит и не са погасили предоставения
кредит на посочената падежна дата.
В ИМ се твърди също, че по подадено заявление от Банката пред РС Л.
е образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 733/2021 г. по описа на
съда и заявлението по чл. 417 от ГПК е уважено, като са издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист солидарно против
кредитополучателя „К*** ***“ ЕООД, ЕИК *** и солидарния длъжник К. П.
И. за сумите, както следва: - сумата от 38 188,97 лв., представляваща
главница по договора за кредит, от която 35 000 лв. разрешен кредитен лимит
и 3 188,97 лв. –неразреше/надхвърлен кредитен лимит, - сумата от 1 728,04
лв., представляваща лихва върху просрочената главница за периода от
28.06.2021 г. до 28.10.2021 г., - законната лихва върху дължимата главница,
считано от 29.10.2021 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното
3
изплащане на вземането, - сумата от 798,34 лв. за направени в заповедното
производство разноски за държавна такса; - сумата от 1 354,51 лв. за
направени в заповедното производство разноски за адвокатско
възнаграждение. Твърди се, че въз основа на издадения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело, ответникът не е намерен на постоянния си и
настоящ адрес в гр. Л. и на Банката е указано да предяви срещу длъжниците
установителен иск за вземанията по реда на чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, което
породило правният интерес на Банката да потърси защита на правата си по
исков съдебен ред.
Моли се съда като съобрази представените по делото доказателства да
постанови решение, с което да уважи предявените искове с правно основание
чл. 422 от ГПК против ответника К. П. И. като присъди в полза на ищеца
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на
ответника особен представител адвокат П. А. от ПлАК, с който исковете се
оспорват като неоснователни и недоказани и се излагат възражения в тази
насока. Особеният представител възразява, че кредитът не е предоставен,
респ. усвоен от кредитополучателя, че не е налице предоставен на
кредитополучателя и солидарния длъжник план за усвояване и погасяване на
кредита, с който да се изясняват договорните отношения между страните и
начина на усвояване и погасяване на кредита, въпреки, че тези планове са
неразделна и задължителна част от процесния Договор за кредит видно от
раздел ІІІ, чл. 25 т.4 и т. 5 от Договора, че не е налице яснота относно начина
на формиране на претендираните лихви, присъдени със заповедта за
изпълнение. Особеният представител оспорва, че началната дата, от която се
дължат лихви в размер на 1 728,04 лв. е 28.06.2021 г. , т.к. от Анекс № 6,
сключен между страните е видно, че крайният срок на погасяване на кредита е
25.08.2021 г. . Оспорва верността на извлечението от счетоводните книги на
Банката, което като частен документ удостоверява изгодни за страната
обстоятелства и същата следва да носи доказателствена тежест за
установяване на посочените в документа обстоятелства. Оспорва
дължимостта на комисионна за ангажимент по раздел І, т.5.2 от процесния
Договор в размер на 1 %, изчислявана и събирана при условията на чл. 9.3 от
приложените ОУ, т.к. от съдържанието на клаузата не става ясно за какво се
заплаща тази комисионна и какво насрещно задължение се поема от Банката.
4
Възразява срещу размера на заплатеното адвокатско възнаграждение в
заповедното и исковото производство, като счита същото за прекомерно.
Моли се съда като съобрази възраженията в отговора и доказателствата по
делото да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове с
правно основание чл. 422 от ГПК.
В о.с.з. ищецът не се представлява, но чрез пълномощника си адвокат В.
П. от САК депозира писмена молба, с която поддържа предявените искове,
като претендира и направените по делото разноски. В депозираната по делото
молба с вх. № от 30.01.2023 г. ищецът уточнява, че претендираната лихва е
начислена върху главницата на основание чл. 4.2 от договора, която е
приложима и след сключване на анексите към договора.
Ответникът, редовно призован чрез назначения му особен представител
адвокат П. А. от ПлАК се представлява от същия и поддържа депозирания
отговор и изложените в него възражения. Според особения представител при
съобразяване на заключението на СИЕ следва да се приеме, че с извършените
в хода на производството плащания в общ размер на сумата от 3 704,02 лв. е
погасена част от дължимата главница по кредита.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по
делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК
поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени установителни искове по реда
на чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК с правно основание чл. 430 ТЗ, чл. 79,
чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „***” АД, гр. С. против солидарния
длъжник К. П. И. за установяване съществуването на вземанията на Банката
по заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 733/2021 г. по описа на РС Л., както
следва:
- за сумата от 38 188,97 лв., представляваща главница по договор за
кредит – овърдрафт № *** г. и анекси към него №1/04.01.2018 г., №
2/22.10.2018 г., № 3/09.10.2019 г., № 4/19.11.2019 г., № 5/03.06.2020 г. и №
6/09.02.2021 г., от която 35 000 лв. разрешен кредитен лимит и 3 188,97 лв. –
неразрешен/надхвърлен кредитен лимит, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 29.10.2021 г. до изплащане на вземането и
5
- за сумата от 1 728,04 лв., представляваща лихва върху просрочената
главница за периода от 28.06.2021 г. до 28.10.2021 г..
Установява се от приложеното към доказателствата в оригинал ч.гр.д.
№ 733/2021 г. по описа на РС Л., че „***” АД, гр. С. е подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на 29.10.2021 г. в РС Л.
против солидарните длъжници „К*** ***“ ЕООД, гр. Л., ЕИК ***,
представлявано от управителя К. П. И. и К. П. И., към което като документи
по чл. 417 ГПК е представила извлечение от счетоводните книги по сметка по
договор за банков кредит № ***25.10.2007 г. и 6 бр. анекси към него,
пълномощни и извлечение от счетоводните книги на Банката по чл. 60 ал. 2
от ЗКИ към 29.10.2021 г.. Установява се, че въз основа на заявлението и
представените със същото документи РС Л. е издал заповед за незабавно
изпълнение № ***/01.11.2021 г. по ч.гр.д. № 733/2021 г. по описа на съда, с
която разпоредил на длъжниците „К*** ***“ ЕООД, гр. Л., представлявано от
управителя К. П. И. и К. П. И. солидарно да заплатят на „***” АД, гр. С.
парични суми, както следва: сумата от 38 188,97 лв., представляваща
главница по договор за кредит – овърдрафт № *** г. и анекси към него
№1/04.01.2018 г., № 2/22.10.2018 г., № 3/09.10.2019 г., № 4/19.11.2019 г., №
5/03.06.2020 г. и № 6/09.02.2021 г., от която 35 000 лв. разрешен кредитен
лимит и 3 188,97 лв. –неразрешен/надхвърлен кредитен лимит, сумата от
1 728,04 лв., представляваща лихва върху просрочената главница за периода
от 28.06.2021 г. до 28.10.2021 г., законната лихва върху главницата, считано
от 29.10.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3 359,77 лв. за
държавна такса в заповедното производство, като е посочил, че вземанията на
Банката произтичат от извлечение от счетоводните книги по договор за
кредит – овърдрафт № *** г. и анекси към него №1/04.01.2018 г., №
2/22.10.2018 г., № 3/09.10.2019 г., № 4/19.11.2019 г., № 5/03.06.2020 г. и №
6/09.02.2021 г.. Установява се, че на 01.11.2021 г. Банката – заявител е
снабдена с изпълнителен лист. Установява се от представеното по делото
писмо от 20.12.2021 г. по изпълнително дело № 20******/2021 г. по описа на
ЧСИ Т.К. с рег. № 815 при КЧСИ и район на действие ОС Плевен, че ЧСИ
след като е приела, че призовката за доброволно изпълнение до длъжника К.
П. И. е връчена при условията на чл. 47 от ГПК е уведомила РС Л..
Установява се от приложената покана по изпълнителното дело и от
уведомлението към нея, че длъжникът К. П. И. е търсен на адрес гр. Л., ул.
6
„***“ №***, който съвпада с постоянния му и настоящ адрес и адреса по
договора, събрани са данни от длъжностното лице по призоваването, че
лицето живее в чужбина, на адреса е залепено уведомление на 03.12.2021 г. и
в 14 –дневен срок от залепване на уведомлението длъжникът не се е явил за
да получи поканата за доброволно изпълнение и заповедта по чл. 417 от ГПК,
посочена в нея. Посочените обстоятелства се установяват и от представения
по делото с писмо вх. № от 30.01.2023 г. протокол от 20.12.2022 г., изготвен
от ЧСИ Т.К., с който е прието, че двуседмичния срок по чл. 47 ал. 5 вр. ал. 1
от ГПК по отношение на физическото лице К. П. И. и по чл. 50 ал. 4 вр. чл. 47
ал. 1 от ГПК по отношение на „К*** ***“ ЕООД, гр. Л., представлявано от К.
П. И. е изтекъл на 17.12.2021 г. без да се яви представител и който и да е от
двамата длъжници за да получи книжата. Установява се, че с определение №
32/17.01.2022 г. по ч.гр.д. № 733/2021 г. РС Л. на основание чл. 415 ал. 1 от
ГПК е указал на Банката – заявител да предяви иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК за
установяване съществуването на вземането си по издадената заповед по чл.
417 от ГПК против длъжника и е спрял изпълнението по изпълнителното дело
на основание чл. 415 ал. 2 от ГПК. Установява се, че определението е връчено
на Банката на 14.02.2022 г. и ИМ, депозирана пред ПлОС на 14.03.2022 г. от
„***” АД, гр. С. се явява подадена в указания от РС Л. срок. Установява се, че
с определение № 124/02.03.2022 г. РС Л. е оставил без уважение молбата на
Банката – заявител да поправи очевидна фактическа грешка в определението
си като уточни, че заповедта е връчена при условията на чл. 47 от ГПК само
по отношение на длъжника физическо лице К. П. И.. Определението като
необжалвано е влязло в законна сила.
Съгласно мотивите на т. 18 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на
ОСТГК на ВКС, с иска по чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК се установява
съществуване на вземане, за което в полза на кредитора има вече
изпълнително основание – издадената заповед, както и изпълнителен лист,
издаден въз основа на нея. Ако в заповедното производство са били заявени
няколко вземания и заповедта за изпъление е издадена, съответно искът по
чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК е предявен за признаване за установено
съществуването на повече от едно вземане, то е налице комулативно
съединяване на искове и всеки от тях има цена, която е от значение за
родовата и функционална подсъдност на спора.
При съобразяване на гореизложеното, съдът приема, че с ИМ Банката -
7
ищец е предявила против ответника в качеството на физическо лице
обективно и субективно комулативно съединени искове с правно основание
чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 ГПК вр. чл. 430 ТЗ, чл. 79, чл. 92 и чл.
86 от ЗЗД, които са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Същите са предявени от активно легитимирана страна - лицето, което е
снабдено със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 733/2021 г. по описа на РС Л. против пасивно легитимирана страна
– физическото лице солидарен длъжник по заповедта за незабавно
изпълнение. Исковете са предявени в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК. Спорът с
оглед цената на иска за главницата е родово подсъден на окръжен съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 430 ал. 1 от ТЗ с договора за банков
кредит Банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Съгласно ал. 2 на същата разпоредба заемателят плаща лихва по кредита,
уговорена с банката. Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 ТЗ освен в
предвидените в договора случаи Банката може да иска предсрочно връщане
на сумата по кредита, когато: 1. той не се ползва за целта, за която е получен;
2. заемателят представя неверни сведения; 3. обезпечението стане
недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок; 4. заемателят не връща
други заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото си
състояние. Съгласно разпоредбата на чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните
институции, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени
на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде
обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече
вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа
на извлечение от счетоводните си книги.
Съгласно задължителната практика на ВКС, въведена с т. 18 на ТР №
4/18.08.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС „в хипотезата на
предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за
банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането
става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след
8
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.“ Съгласно
задължителната практика на ВКС, въведена с ТР № 3/2017 г. по тълк. дело №
3/2017 г. на ОСГТК на ВКС „1. Когато извършеното плащане не е достатъчно,
погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на
парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2
от Закона за задълженията и договорите. 2. размерът на вземането на
кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да
се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.“
С оглед изложеното в ИМ, че задълженията на ответника произтичат от
неизпълнението на задължението му на солидарен длъжник на дружеството -
кредитополучател по договор за кредит – овърдрафт № *** г. и анекси към
него №1/04.01.2018 г., № 2/22.10.2018 г., № 3/09.10.2019 г., № 4/19.11.2019 г.,
№ 5/03.06.2020 г. и № 6/09.02.2021 г., в тежест на Банката - ищец е да докаже,
че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение са налице изискуеми парични вземания в претендираните размери
за главница и лихва за забава, произтичащи от неизпълнение на задължението
на солидарните длъжници по посочения договор за кредит. В тежест на
Банката – ищец е да докаже, че към тази дата са били налице основанията,
уговорени в договора за кредит и вземанията по същия е били изискуеми. В
тежест на ответника е да докаже, че е изпълнявал задълженията си по
договора за кредит, както и възраженията си по размера на вземанията.
Установява се от представения по делото от Банката - ищец по делото в
заверен препис договор за кредит – овърдрафт № *** г., ведно с Общи
условия /ОУ/, при които Банката предоставя кредити на лица, осъществяващи
стопанска дейност /л. 11-19 от т.д./, че Банката – ищец, в качеството на
кредитодател е предоставила на „К*** ***“ ЕООД, гр. Л., представлявано от
управителя К. П. И., в качеството на кредитополучател кредит за оборотни
средства в размер на 25 000 лв. Установява се от договора, че солидарен
длъжник на кредитополучателя е К. П. И., както и че в т. 1 от договора
страните са постигнали съгласие кредитът да се предоставя по
разплащателната сметка на кредитополучателя, който го усвоява, ползва
9
целево и връща, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други
разходи в предвидените в договора срокове и в съответствие с ОУ, Тарифата
за таксите и комисионните на Банката за юридически лица и еднолични
търговци /наричана за краткост Тарифата/ и Лихвеният бюлетин, в актуалната
им редакция към всеки момент от действие на договора. Установява се, че
страните са постигнали съгласие кредитополучателят да усвоява и погасява
многократно /револвира/ изцяло или частично възставените суми по
предоставения му кредит от кредитора при условията на договора до
максимално разрешения размер в т. 2 от 25 000 лв. в рамките на срока на
усвояване по т. 6 -24.10.2018 г.. Установява се от т. 7.1 от договора, че
главницата по кредита е следвало да бъде издължена до 25.10.2018 г..
Установява се от т. 4.1 от договора, че годишния лихвен процент /ГЛП/,
начисляван върху редовна главница /редовен дълг/ в рамките на всеки период
на олихвяване от 25.10.2017 г. до 25.10.2018 г. представлява сбор от
приложимия за съответния период на олихвяване променлив лихвен индекс и
надбавка за редовен дълг към лихвения индекс в размер на 8,48 %, като към
датата на сключване на договора приложимия лихвен индекс е SOFIBOR, а
приложимия ГЛП е 8,5 %.. Установява се от т. 4.2 от договора, че лихвеният
процент /ЛП/, начисляван върху просрочена главница за срока на
просрочието върху неразрешен овърдрафт се формира като сбор от
приложимия към датата на просрочие размер на ГЛП по т.4.1 и надбавка за
просрочие от 7 %. Установява се от т.5.1.1 от договора, че
кредитополучателят се е съгласил да заплати на Банката - кредитодател
еднократна комисионна, начислявана и събирана при условията на т. 9.2.1 от
ОУ в размер на 1 % върху размера на отпуснатия кредит за разглеждане на
искането. Установява се от т.5.2 от договора, че кредитополучателят се е
съгласил да заплати на Банката - кредитодател комисионна за ангажимент,
начислявана и събирана при условията на т. 9.3 от ОУ в размер на 1 % върху
разликата между размера на разрешения за усвояване кредит и фактическия
дълг по кредита за всеки ден от периода на усвояването му, като
комисионната се събира на датата на плащане на дължимите лихви за редовен
дълг и платената комисионна не подлежи на възстановяване. Установява се от
т.7.2 от договора, че падежа на лихвите по редовен дълг е 20 –то число на
месеца, а падежа на лихвата по т.4.2 е незабавно изискуем. Установява се от
т.10.1 на Договора, че кредитът се води, отчита и погасява при условията по
10
раздел ІІ от договора и ОУ, какти и при допълнително установените в т.9 от
договора изисквания. Установява се от т.10.3 от договора, че
кредитополучателят оторизира кредитора в рамките на срока по т. 6 да
извършва плащания по наредените му по надлежен ред операции и
съответните им такси и комисионни, надвишаващи наличността по
разплащателната сметка и в съответствие с договорения в т. 2 лимит на
извършване на овърдрафта, а в случай на допуснато плащане от овърдрафт
сметката по т.1 над размера на кредита, сумата от превишението да се счита
за ползван неразрешен овърдрафт, който е незабавно изискуем от
кредитополучателя и се води и отчита по съответната сметка по т. 1 от
договора. Установява се от т.11.2 от договора, че неиздължаване от
кредитополучателя на главница и/или лихва за срока на забава едновременно
се прилага всяко едно от следните лихвени условия: редовният дълг по
главницата се олихвява с променлив ГЛП по т.4.1, просрочената част от
главницата се олихвява с променлив ГЛП по т.4.2, кредитополучателят
заплаща на кредитора комисионните по кредита в размерите по т.5 от
договора и при условията на р. ІІІ т. 9 от ОУ и/или съгласно Тарифата към
датата на начисляване на изискуемостта им. Установява се, че в т. 12 страните
подробно са договорили начина на издържаване задълженията от страна на
кредитополучателя в съответствие с посоченото в предходните клаузи на
договора, вкл. относно падежа на възнаградителната лихва по разрешения
овърдрафт, лихвата по неразрешения овърдрафт, начина на формиране на
последния, като кредитополучателят се е задължил да осигурява по сметките
си необходимите суми за погасяване на дължимите суми по кредита, както и е
дал право на Банката да събира служебно вземанията си от останалите сметки
на кредитополучателя в същата банка, вкл. депозитни и по влогове.
Установява се, че т. 17.1 от договора страните са договори какво считат за
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора, както и че
в т.17.2 са се съгласили, че при всяко неизпълнение по т.17.1 от договора
Банката има право да обяви частично или изцяло за предсрочно изискуеми
вземанията си към кредитополучателя за главница, лихви, такси и
комисионни, като в т.17.3 са разписани начините на удовлетворяване на
Банката чрез служебно събиране на изискуемите суми, присъстване към
принудително събиране на вземанията си, едностранно обявяване на кредита
за изискуем и пристъпване към съдебно удовлетворяване по реда на чл. 60 ал.
11
2 от ЗКИ и др..
Установява се от представения по делото от Банката - ищец по делото в
заверен препис анекс № 1/04.01.2018 към договора за кредит /л. 20-21 от т.д./,
че страните по договора са постигнали съгласие за увеличаване на кредитния
лимит на 35 000 лв., нов срок на усвояване на кредита до 24.10.2018 г. и нов
срок за ползване и погасяване на кредита до 25.10.2018 г. , като останалите
условия по кредита остават непроменени. Установява се от анекса, че същият
е подписан от К. П. И. в качеството на управител на кредиполучателя „К***
***“ ЕООД, гр. Л. като солидарен длъжник.
Установява се от представения по делото от Банката - ищец по делото в
заверен препис анекс № 2/22.10.2018 към договора за кредит /л. 22 от т.д./, че
страните по договора са постигнали съгласие за нов срок на усвояване на
кредита до 24.10.2019 г. и нов срок за ползване и погасяване на кредита до
24.10.2019 г., а останалите условия по кредита да останат непроменени.
Установява се от анекса, че същият е подписан от К. П. И. в качеството на
управител на кредиполучателя „К*** ***“ ЕООД, гр. Л. като солидарен
длъжник.
Установява се от представения по делото от Банката - ищец по делото в
заверен препис анекс № 3/09.10.2019 към договора за кредит /л. 23 от т.д./, че
страните по договора са постигнали съгласие за нов срок на усвояване на
кредита до 24.11.2019 г., нов срок за ползване и погасяване на кредита до
25.11.2019 г., нов размер на комисионната за управление на кредита,
начислявана и събирана при условията на т. 9.2.1 от ОУ в размер на 0,0833 %
върху размера на отпуснатия кредит, а останалите условия по кредита да
останат непроменени. Установява се от анекса, че същият е подписан от К. П.
И. в качеството на управител на кредиполучателя „К*** ***“ ЕООД, гр. Л.
като солидарен длъжник.
Установява се от представения по делото от Банката - ищец по делото в
заверен препис анекс № 4/19.11.2019 към договора за кредит /л. 24 от т.д./, че
страните по договора са постигнали съгласие за нов срок на усвояване на
кредита до 24.11.2020 г., нов срок за ползване и погасяване на кредита до
25.11.2020 г., нов размер на комисионната за управление на кредита,
начислявана и събирана при условията на т. 9.2.1 от ОУ в размер на 1 %
върху размера на отпуснатия кредит, а останалите условия по кредита да
12
останат непроменени. Установява се от анекса, че същият е подписан от К. П.
И. в качеството на управител на кредиполучателя „К*** ***“ ЕООД, гр. Л.
като солидарен длъжник.
Установява се от представения по делото от Банката - ищец по делото в
заверен препис анекс № 5/03.06.2019 към договора за кредит /л. 25 от т.д. и л.
37-38 от настоящото дело/, подписан електронно от К. П. И. в качеството на
управител на кредиполучателя „К*** ***“ ЕООД, гр. Л. като солидарен
длъжник, че страните по договора са постигнали съгласие за нов срок на
усвояване на кредита до 24.05.2021 г., нов срок за ползване и погасяване на
кредита до 25.05.2021 г., нов размер на комисионната за управление на
кредита, начислявана и събирана при условията на т. 9.2.1 от ОУ в размер на
0,5 % върху размера на отпуснатия кредит, а останалите условия по кредита
да останат непроменени.
Установява се от представения по делото от Банката - ищец по делото в
заверен препис анекс № 6/09.02.2021 към договора за кредит /л. 26 от т.д. и л.
39-40 от настоящото дело/, подписан електронно от К. П. И. в качеството на
управител на кредиполучателя „К*** ***“ ЕООД, гр. Л. като солидарен
длъжни., че страните по договора са постигнали съгласие за нов срок на
усвояване на кредита до 24.08.2021 г., нов срок за ползване и погасяване на
кредита до 25.08.2021 г., нов размер на комисионната за управление на
кредита, начислявана и събирана при условията на т. 9.2.1 от ОУ в размер на
0,25 % върху размера на отпуснатия кредит, а останалите условия по кредита
да останат непроменени.
Установява се от заключението на вещото лице Т. И. по приетата СИЕ,
което като компетентно и безпристрастно изготвено съдът възприема, че се
касае за договор за кредит овърдрафт, отпуснат до размера на договорен
лимит, при който правото на кредитополучателя да усвоява суми по кредита
се възстановява за всяка погасена от него сума /револвира/ многократно,
изцяло или частично до максимално разрешения размер. Вещото лице
установява, че по този вид револвиращи кредити поради неизвестност на
редица обстоятелства не съставя погасителен план и дължимата сума
автоматично се погасява със средствата, които постъпват по сметката, след
което средствата по револвиращата сметка отново могат да бъдат използвани.
Вещото лице установява, че по процесния договор за кредит последното
13
усвояване е извършено на 17.11.2020 г. на сума в размер на 4 000 лв., която
сума е била преведена по друга банкова сметка, както и че към тази дата
салдото на главницата по кредита е било в размер на 34 999,98 лв..
Установява, че на 25.06.2021 г. от сметката са отнесени като съдебни
главница в размер на 35 000 лв. и 3 174,90 лв. или общо сумата от 38 174,90
лв.. Установява, че съгласно предоставената му от Банката справка за
периода от 20.11.2020 г. до 25.06.2021 г. начислените лихви и такси по
кредита са в размер на 3 438,17 лв., като от начислените лихви е приспадната
постъпилата сума от 263,25 лв. на 16.12.2020 г. и са останали дължими лихви
в размер на 3 174,90 лв.. Вещото лице установява, че по сметката, по която са
постъпвали парични суми от ответника е обслужван още един револвиращ
договор за кредит между страните и постъпилите суми са разнасяни както по
този договор, така и по процесния. Вещото лице установява, че за периода
общо усвоените суми и начислени задължения за такси и лихви е в размер на
781 681,12 лв., като последното постъпление по банковата сметка преди
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита е на 16.12.2020 г. в размер
на 263,25 лв.. Вещото лице установява, че според счетоводните записвания на
Банката разрешения овърдрафт, изискуем на 25.06.2021 г. е в размер на 35 000
лв., неразрешения овърдрафт към същата дата е в размер на 3 174,90 лв. и
общо дължимата сума е в размер на 38 174,90 лв.. Установява, че начислената
лихва върху просрочената главница за периода от 28.06.2021 г. до 28.10.2021
г. е в размер на 1 728,04 лв. и със същата общото задължение по кредита е в
размер на 39 902,94 лв.. Вещото лице установява, че съгласно предоставената
му справка от Банката лихвата е в размер на 14,47 % върху 35 000 лв. за
периода до 01.07.2021 г. и в размер на 14,45 % за периода след 01.07.2021 г..
Вещото лице установява също, че след образуване на заповедното
производство са постъпили парични суми, както следва: на 22.11.2021 г. –
263,25 лв., на 19.01.2022 г. – 2 835,16 лв. и на 01.02.2022 г. – 605,61 лв., с
които Банката е погасила главница в размер на 593,54 лв., 2 360,85 лв.
погасени вземания по съдебни спорове и 144 лв. - други разходи по кредит
без да са налице данни за какви вземания и разходи става въпрос. При
съобразяване на извършените плащания вещото лице установява, че
дължимите суми са както следва: непогасена главница в размер на 37 581,36
лв., получена след приспадане от сумата на 38 174,90 лв. на сумата от 593,54
лв., договорна лихва в размер на 1 728,04 лв.. В табличен вид в две таблици
14
вещото лице е посочило усвоените суми по договора за овърдрафт,
начислените лихви и такси по същия за периода от 24.10.2017 г. до
16.11.2020 г. /л. 4-31 от заключението/, както и извършените погасявания по
договора от ответника през периода от 15.11.2017 г. до 16.12.2020 г..
Като съобрази представените по делото писмени доказателства, съдът
приема, че между Банката – ищец и „К*** ***“ ЕООД, гр. Л. е сключен на
25.10.2017 г. договор за банков кредит – овърдрафт, по силата на който
Банката в качеството на кредитодател е предоставила на кредитополучателя
кредит в размер на 25 000 лв. за оборотни средства на дружеството, а
последният се е задължил наред с останалите поети задължения за плащане на
такси и комисионни да заплаща ежемесечно възнаградителна лихва в посочен
в договора размер, подлежащ на едностранно изменение от Банката,
неустойка върху неразрешения овърдрафт в посочен в договора размер,
подлежащ на едностранно изменение от Банката, която е незабавно
изискуема, както и да върне получения кредит при изтичане на срока на
договора на 25.10.2018 г.. Договорът за кредит в конкретният случай няма
характер на договор за потребителски кредит, тъй като дружеството –
кредитодател е юрическо лице, търговец и няма качеството на потребител по
смисъла на §13 т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което не подлежи на служебна
проверка съответствието на договора с с императивните разпоредби на ЗЗП и
ЗПК. Обстоятелството, че ответникът, който е управител на дружеството -
кредитополучател при условията на чл. 121 и сл. вр. чл. 101 от ЗЗД е встъпил
като солидарен длъжник на дружеството в дълга на същото по договора за
кредит не изменя предмета на договора като банков кредит, сключен между
търговци и не води до възникване на права за ответника като потребител по
договор за потребителски кредит, тъй като релевантна е целта, за която е
отпуснат и усвоен кредита – оборотни средства на дружеството. Дружеството
– кредитополучател е търговец, който е имал възможност да се прецени
търговския си риск при поемане на задължение да заплаща договорените
размери на възнаградителна лихва, както и неустойка върху неразрешения
овърдрафт, чиито размери се променят едностранно от Банката –
кредитодател, както и такси и комисионни, които се определят едностранно
от Банката, вкл. такива за управление на кредита, поради което съдът не може
да направи обоснован извод само въз основа на съдържанието на договора
между страните за нарушение на принципа на добросъвестност между
15
страните по договора и нарушение на равнопоставеността на страните по
договора, респ. на нарушаване на добрите нрави и морала от страна на
Банката на кредитодател при сключване на договора за кредит. Ответникът в
качеството на встъпил в дълга на дръжеството - кредитополучател солидарен
длъжник е изразил писмено съгласието си с условията, при които е сключен
договора за кредит и тъй като по конкретния договор няма качеството на
потребител не се ползва с потребителска защита по кредита. С оглед на тези
доводи съдът приема за неоснователни възраженията на особения
представител на ответника за недължимост на комисионна за ангажимент по
раздел І, т. 5.2 от процесния Договор в размер на 1 %, изчислявана и
събирана при условията на чл. 9.3 от приложените ОУ. С оглед предмета на
договора за кредит, а именно договор за овърдрафт, при които
кредитополучателят има право да усвоява и погасява многократно /револвира/
изцяло или частично възстановените суми по предоставения му кредит от
кредитора при условията на договора до максимално разрешения размер в
рамките на срока на усвояване на кредита, съдът намира за неоснователни и
възраженията на особения представител относно нищожност на договора
поради липса на яснота за съществени елементи на договора на кредит, вкл.
размер на погасителната вноска, като приема, че договорът съдържа
съществените реквизити на договор за банков кредит по смикъла на чл. 430 от
ТЗ и е налице яснота относно волята на страните по договора.
При съобразяване на представените по делото от ищеца писмени
доказателства и заключението на приетата СИЕ, съдът приема за доказано по
делото, че облигационното правоотношение възникнало по силата на
договора между страните е прекратено с изтичане на срока на договора,
посочен в последният от анексите към договора, а именно 25.08.2021 г., която
дата предхожда датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК –
29.10.2021 г., както и че към датата посочена от ищеца – 28.06.2021 г. е
налице неизпълнение на задълженията на дружеството – кредитополучател и
встъпилия при условията на чл. 121 и сл. вр. чл. 101 от ЗЗД негов солидарен
длъжник и ответник по делото за заплащане на дължимите лихви, такси и
комисионни по по кредита. Съдът приема, че в заявлението по чл. 417 от ГПК
и в ИМ липсват твърдения за предсрочна изискуемост на главницата по
кредита, а от представените по делото писмени доказателства не се
установява Банката - ищец да е упражнила правото си да обяви кредита за
16
предсрочно изискуем и да е уведомила надлежно кредитополучателя съгласно
изискванията на т. 18 на ТР № 4/18.08.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС преди датата на изтичане на срока на договора, поради което
приема, че главницата по кредита в размер на 35 000 лв. е станала изискуема с
изтичане на срока на договора, но не и преди тази дата, т.е. не е налице
предсрочна изискуемост на главницата за периода от 28.06.2021 г. до
25.08.2021 г..
При така представените по делото доказателства, съдът приема, че към
датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 29.10.2021 г. в полза
на Банката ищец е съществувало непогасено и изискуемо парично вземане в
размер на сумата от 38 174,90 лв., от която сумата от 35 000 лв.,
представлявата непогасена главница от разрешен кредитен лимит и сумата от
3 174,90 лв., представлявата непогасена главница от неразрешен кредитен
лимит, дължими от ответника, считано от 25.08.2021 г. – датата на изтичане
на срока на договора за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й заплащане.
Съдът приема, че от представените по делото доказателства не се доказа
твърдяното основание, на което в полза на Банката да е възникнало вземане в
размер на 1 728,04 лв., представляваща наказателна лихва върху
просрочената главница от 35 000 лв. за периода от 28.06.2021 г. до 28.10.2021
г.. Неправилно Банката – ищец е начислявала наказателна лихва с характер на
неустойка в размери съответно 14,47 % и 14,45 % върху главницата от 35 000
лв. за периода от 28.06.2021 г. до 25.08.2021 г., тъй като главницата по
кредита не е била предсрочно изискуема за този период и за същия Банката е
имала право да начислява върху тази главница само договорената в т.4.1 от
договора редовна възнаградителна лихва. Наред с това за периода от
25.08.2021 г. до 28.10.2021 г. при съобразяване по аналогия на
задължителните постановки на т. 2 на ТР № 3/2017 г. по тълк. дело № 3/2017
г. на ОСГТК на ВКС, съдът приема, след изтичане на срока на договора
кредитополучателят дължи на Банката само непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума - главницата и законната лихва за
забава от датата на изтичане на договора до датата на плащането и не са
налице основания за начисляване на наказателна лихва с характер на
неустойка по реда на т. 4.2 от договора след изтичане на срока на договора.
Съгласно т. 9 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 на ОСГТК
17
на ВКС, в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за
незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
При съобразяване на постановките на цитираните по-горе ТР 4/2014 г. и
ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС и като съобрази, че от заключението на
СИЕ безспорно се установи плащане на парични суми от ответника пряко на
Банката – ищец след подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК за периода
22.11.2021 г. – 01.02.2022 г. вкл. в размер на 3 704,02 лв., съдът приема, че с
тази сума до датата на приключване на съдебното дирене по настоящото дело
ответникът е погасил частично дължимото към изтичане на срока на
договора, респ. датата на подаване на заявлението парично вземане на
Банката за главница, формирано като сбор от разрешен и неразрешен
овърдрафт и законната лихва върху нея, присъдена със заповедта по чл. 417
от ГПК както и че неправилно Банката - ищец е отчела счетоводно с тях
плащането на съдебни и други разноски, които до влизане в сила на
решението по настоящото дело са спорни, респ. към момента на плащанията
не съставляват ликвидни и изискуеми парични вземания. При тези изводи
съдът приема, че с плащането на сумата от 3 704,02 лв. след подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК ответникът е погасил частично на Банката
дължимото според съда процесно парично вземане за главница в общ размер
на 2 693,96 лв. и лихвата за забава върху същия, изчислена от съда с помощта
на онлайн калкулатор на законна лихва върху сумата на дължимата главница
до 01.02.2022 г. в общ размер на 1 010,06 лв./арг. 265,12 лв. за периода
29.10.2021 г. – 22.11.2021 г. + 615,09 лв. за периода от 23.11.2021 г. до
19.01.2022 г. + 129,85 лв. за периода от 20.01.2022 г. до 01.02.2022 г./, поради
което след 01.02.2022 г. е останал да дължи неплатена главница в размер на
35 480,94 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
01.02.2022 г. до окончателното й заплащане.
При тези правни изводи съдът приема, че при съобразяване на всички
извършени плащания от страна на ответника към Банката – ищец по
процесния договор за кредит след 29.10.2021 г. до датата на приключване на
съдебното дирене ответникът е останал да дължи усвоена и непогасена
главница в размер на 35 480,94 лв., от която 35 000 лв. разрешен кредитен
лимит и 480,94 лв. –неразрешен/надхвърлен кредитен лимит, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2022 г. до изплащане на
вземането.
Налице са основанията на чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК вр. чл. 430
от ТЗ вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и по изложените по-горе правни изводи
18
предявените установителни искове за вземанията на Банката – ищец към
ответника по процесния договор за кредит следва да бъдат уважени частично,
като предявеният установителен иск за сумата от 38 188,97 лв., от която
сумата от 35 000 лв., представлявата непогасена главница от разрешен
кредитен лимит и сумата от 3 177,97 лв., представлявата непогасена главница
от неразрешен кредитен лимит, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението - 29.10.2021 г. до изплащане
на вземането бъде уважен частично за сумата от 35 480,94 лв., от която
35 000 лв. разрешен кредитен лимит и 480,94 лв. –неразрешен/надхвърлен
кредитен лимит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.02.2022 г. до изплащане на вземането, за разликата над 35 480,94 лв. до
предявения размер от 38 174,90 лв., както и за законната лихва върху
главницата за периода от 29.10.2021 г. до 01.02.2022 г. искът бъде отхвърлен
като погасен чрез плащане, настъпило след подаване на заявлението, а за
разликата над 38 174,90 лв., до предявения размер от 38 188,97 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 29.10.2021 г. до окончателното й
заплащане искът бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. По
изложените по-горе правни изводи съдът приема, че с постъпилата след
издаване на заявлението парична сума в размер на 3 704,02 лв. Банката
неправилно е погасила вземания по съдебни спорове и други неясни разноски
и със същата следва да се счита за погасена главницата по кредита и
законната лихва върху същата до датата на последното плащане - 01.02.2022
г..
По изложените по-горе правни изводи, съдът приема, че предявеният
иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК вр. чл. 430 от ТЗ
вр. чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД за сумата от 1 728,04 лв., представляваща лихва за
забава върху просрочената главница от 35 000 лв. за периода от 28.06.2021 г.
до 28.10.2021 г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
се явява недоказан по основание и следва да бъде отхвърлен от съда със
законните от това правни последици.
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС
съдът, който разглежда иска по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Съдът съобрази, че ищецът е направил по делото разноски в общ размер
на 7 394,20 лв., в това число разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 1 354,51 лв. с ДДС в заповедното и в размер на 2 073,01 лв. в исковото
производство, за които са представени списък на разноските и писмени
доказателства. В заповедното и исковото производство са заплатени
държавни такси в размер на по 798,34 лв., а в исковото производство ищецът
е направил и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 650 лв. и
19
възнаграждение на особен представител на ответника в размер на 1 720 лв..
По искания на особения представител на ответника са направени разноски от
бюджета на съда в размер на 100 лв. за възнаграждение на вещо лице.
Съдът съобрази направеното възражение на особения представител на
ответника с отговора на ИМ за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство по реда
на чл. 78 ал. 5 от ГПК и приема, че същото е частично основателно. С оглед
защитаваният интерес по делото и при съобразяване на разпоредбата на чл. 7
ал. 7 вр. ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията й към датата на сключване
договора за правна помощ между страните в заповедното производство, съдът
приема, че договореното адвокатско възнаграждение в полза на адвокат АД
„П. и П.а“ в размер на 1 354,51 лв. с ДДС следва да бъде намалено до 1
036,51 лв. с ДДС. Съдът съобрази, че с оглед разпоредбата на чл. 7 ал. 7 от
Наредбата минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита в
заповедно производство се определя в размер на ½ от възнаграждението по
ал. 2 на същата разпоредба и установи, че минималният размер на
адвокатското възнаграждение при интерес от 39 917,01 лв. е в размер на
863,76 лв., към който следва да се начисли заплатения ДДС в размер на
172,75 лв.. Заповедното производство не се отличава с фактическа и правна
сложност и не са налице основания за определяне на размер на адвокатското
възнаграждение, който да надвишава минималният. При съобразяване на
разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба в исковото производство съдът
приема, че минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1 727,51
лв. без ДДС или 2 073,01 лв. с ДДС и заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение не надхвърля минимално предвидения в закона размер на
адвокатското възнаграждение.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК с оглед частичната основателност на
предявените искове към датата на подаване на заявлението /96 %/ в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени съответната част от направените по делото
в заповедното и исковото производство съдебни разноски и разноски за
адвокатско възнаграждение, както следва: в общ размер на 1 761,46 лв. за
заповедното производство и в общ размер на 5 031,70 лв. за исковото
производство.
Съдът приема, че разноските следва да бъдат съобразени с приетотото
относно основателността на исковете към 29.10.2021 г. , а не към момента на
приключване на съдебното дирене с оглед обстоятелството, че искът за
главницата се отхвърля частично от съда поради настъпило плащане в хода на
производството и ответникът с поведението си е станал причина за завеждане
на делото в тази му част.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК с оглед неоснователната част от
исковете към момента посочен по-горе ищецът следва да заплати по сметка на
Плевенския окръжен съд съответната част /4 %/ от направените по делото
20
разноски за възнаграждение на вещо лице, заплатени от бюджета на съда в
размер на 4 лв..
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 т.
2 от ГПК по иск на „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., пл. „***“ № 7, представлявано по делото от пълномощника му адвокат
В. П. от САК против К. П. И., ЕГН ********** от гр. Л., ул. „***“ №***,
съществуването на вземането на „***” АД, гр. С., ЕИК *** към солидарния
длъжник К. П. И., ЕГН ********** за сумата от 35 480,94 лв., от която 35 000
лв. разрешен кредитен лимит и 480,94 лв. –неразрешен/надхвърлен кредитен
лимит, представляваща главница по договор за кредит – овърдрафт № *** г. и
анекси към него №1/04.01.2018 г., № 2/22.10.2018 г., № 3/09.10.2019 г., №
4/19.11.2019 г., № 5/03.06.2020 г. и № 6/09.02.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.02.2022 г. до изплащане на вземането,
за която парична сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № ***/01.11.2021 г. по
ч.гр.д. № 733/2021 г. по описа на РС Л. в полза на кредитора „***” АД, гр.
С., ЕИК *** против солидарните длъжници „К*** ***“ ЕООД, гр. Л., ЕИК
***, представлявано от управителя К. П. И. и К. П. И., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***” АД, гр. С., ЕИК *** против К. П. И.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от
ГПК за установяване съществуването на вземането за главницата за разликата
над сумата от 35 480,94 лв. до сумата от 38 188,97 лв., за която парична сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК № ***/01.11.2021 г. по ч.гр.д. № 733/2021 г. по
описа на РС Л. в полза на кредитора „***” АД, гр. С., ЕИК ***, като за
разликата над сумата от 35 480,94 лв. до сумата от 38 174,90 лв. в размер на
2 693,96 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от
29.10.2021 г. до 01.02.2022 г. ОТХВЪРЛЯ иска като ПОГАСЕН чрез
плащане в хода на производството, а за разликата над сумата от 38 174,90 лв.
до предявения размер от 38 188,97 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума за периода от 29.10.2021 г. до окончателното й заплащане ОТХВЪРЛЯ
иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***” АД, гр. С., ЕИК *** против К. П. И.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от
ГПК за установяване съществуването на вземането за сумата от 1 728,04 лв.,
21
представляваща лихва върху просрочената главница за периода от 28.06.2021
г. до 28.10.2021 г., за която парична сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №
***/01.11.2021 г. по ч.гр.д. № 733/2021 г. по описа на РС Л. в полза на
кредитора „***” АД, гр. С., ЕИК *** като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК К. П. И., ЕГН ********** от
гр. Л., ул. „***“ №*** да ЗАПЛАТИ на „***” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., пл. „***“ № 7, представлявано по делото от
пълномощника му адвокат В. П. от САК направените в заповедното
производство по ч.гр.д. № 733/2021 г. по описа на РС Л. разноски в общ
размер от 1 761,46 лв. и направените в настоящото исково производство
разноски по делото в общ размер от 5 031,70 лв. съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК „***” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „***“ № 7, представлявано по
делото от пълномощника му адвокат В. П. от САК да ЗАПЛАТИ по сметка
на Плевенски окръжен съд сумата от 4 лв. за направени по делото разноски
за възнаграждение на вещо лице съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Великотърновски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с
въззивна жалба.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
22