Решение по дело №2267/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261513
Дата: 4 май 2022 г. (в сила от 4 май 2022 г.)
Съдия: Цветомира Петкова Кордоловска Дачева
Дело: 20211100502267
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

        Гр. София, 04.05.2022 г.

 

   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и втора година, година в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

                                          ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                              ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА 

 

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 2267 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

      

          Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

 

С решение № 20272241 от 09.12.2020 г. по гр.д.№ 17345/2020 г. по описа на СРС, ІI ГО, 55-ти състав, съдът е осъдил Агенция „П.И.”, БУЛСТАТ********с адрес: гр. София, пл. „********” № 3 да заплати на  „З.А.” АД с ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 49, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1 887,18 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение,  по договор за имуществено застраховане на л.а. „Мерцедес“, модел „С 500“ с рег.  № ********  за вреди, настъпили в резултат на ПТП на 11.06.2015г., поради пропадането му в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на пътя Перник – София, на 800 метра преди с.Владая,  ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.05.2020 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК разноски по делото в размер на 475,19 лева.

Недоволен от така постановеното решение, с което е уважен искът при квалификацията на чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, е останал ответникът Агенция „П.И.”, който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва при твърдения, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.  По-конкретно се поддържа, че не е доказан механизма на ПТП, доколкото Протокола за ПТП отразява събития, настъпили преди посещение на място на органите на МВР, поради което и не е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и описаните вреди. Счита също така, че не става ясно дали са спазени Общите условия за застраховка на ПС „Каско“ на ЗАД „А.“, тъй като не е изготвен доклад по щетата и не са представени доказателства, че не е налице изключен застрахователе риск. На последно място заявява, че АПИ е положило грижата на добър стопанин за поддържане на републиканската пътна мрежа и в частност на процесния пътен участък.

Въззиваемата страна – „З.А.” АД, оспорва въззивната жалба по съображения изложени в депозирания по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор от 10.02.2021 г.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.

Предявеният иск е с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл. 49, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно 213, ал. 1, изр. 1 от КЗ /отм./ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Суброгацията на застрахователя включва и възможността той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 от ЗЗД, когато са налице основанията за това (така т. 15 от Постановление № 7 от 04.10.1978 год. на Пленума на ВС). Самият застрахован разполага срещу прекия причинител на вредата с иск по чл. 45 ЗЗД, но ако увреждането е причинено при или по повод на възложена работа, застрахованият има право да търси обезщетение и срещу възложителя на работата на основание чл. 49 ЗЗД.

В разглеждания казус след като застрахователят ищец е извършил плащане на застрахованото лице, той се суброгира в неговите права изцяло. Следователно той би могъл да търси плащане както по реда на чл. 45 ЗЗД от виновното лице, така и да се възползва от възможността по чл. 49 ЗЗД и да иска плащане от организацията, в която виновното лице работи и която отговаря за неговите виновни действия или бездействия (така Решение № 1814-А от 30.ХI.1995 г. по гр. д. № 2162/1994 г., IV г. о., Решение № 1473/1964 г. на ВС, І ГО).

Ангажирането на отговорността по чл. 213, ал. 1, изр. 1 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативни предпоставки: 1) наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец); 2) заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец; 3) предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага –  чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

В конкретния случай при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за осъществени предпоставките на вземането по чл. 213 КЗ /отм./, вр. чл. 49 ЗЗД: ПТП от 11.06.2015 г. е застрахователно събитие по смисъла на договора „Каско на МПС” (полица № 0306В129607 от 2014г.) между собственика на увредения лек автомобил П.У.и „З.А.” АД досежно лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 500“ с рег.  № ******** , със срок на валидност от 22.11.2014г. до 21.11.2015г. Установява се още и че във връзка с процесното ПТП застрахователното дружество е заплатило на застрахованото лице застрахователно обезщетение в размер на 1887,18 лв. Щетите на лекия автомобил, изброени в описа на застрахователя „З.А.” АД и приетата от първоинстанционния съд САтЕ /предна дясна гума, предна дясна джанта/ са повредени в причинно-следствена връзка от процесното ПТП, поради попадане на автомобила в необезопасена дупка на пътното платно  на пътя Перник – София, на 800 метра преди с.Владая.

От разпитания пред СРС свидетел – П.И.У./водач на увредения автомобил/ се установява, че същият е пътувал от гр. Перник в посока гр. София, като на около 800 метра преди село Владая  имало голяма дупка на пътното платно, която била с размер около метър и нямало как да я избегне, тъй като имало насрещно движещ се автомобил. Преминал през дупката, при което предната дясна гума на автомобълът била срязана, а джантата изкривена. Това се случило около 21.45 часа вечерта, при изкуствено осветление и ясно време, като не е  било мокро и не валял дъжд. Нямало пътни знаци, които да сигнализират за наличието на препятствие.

 По делото не е спорно, че пътят, на който е реализирано произшествието, е част от републиканската пътна мрежа. Настоящият въззивен състав приема, че това обосновава извод за материалната правна легитимация на ответника, поради което и на основание чл. 30, ал. 1 от ЗП и чл. 48, т. 1 от ППЗП, задължена да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на пътя, на който е реализираното произшествието, е Агенция „П.И.". Следователно в случая са налице основанията за ангажиране на отговорността на ответника – Агенция „П.И.” за чужди виновни действия или бездействия. Агенцията като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните по необезопасяването на пътния участък от наличието на дупки, е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30 от ЗП, поради което и на основание чл. 49 от ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или на други изпълнители, на които са възложени задължения по поддържане на пътя, доколкото възложителят на работата отговаря независимо от това дали е установено конкретното лице, което е виновно за настъпване на вредите. Неговата отговорност, като гаранционно-обезпечитална, е обективна: независимо от наличието или липсата на вина, той отговаря за действията или бездействията на работниците, които е натоварил с извършване на възложената работа.

Механизмът на ПТП се доказва от протокола за ПТП, както и от заключението на авто-техническата експертиза, според които този механизъм на ПТП е причинил точно тези вреди на автомобила, за поправянето на които е платено обезщетението. Въззивната инстанция намира, че е длъжна да зачете материалната доказателствена сила на протокола за ПТП, а възражението на ответника в този смисъл се явява необосновано – описаните по-горе доказателства установяват настъпването на застрахователното събитие, покрит риск по сключената между страните имуществена застраховка, вредите от процесното ПТП, както и че същите са вследствие на него. Съгласно чл. 6, т. 4 от Наредба № ІЗ-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и информационния център към Гаранционния фонд, приложима към конкретната хипотеза протокол за ПТП от органите на МВР не се съставя, когато вредите на МПС не са причинени от друго ППС.

От събраните доказателства по делото се установи, че и останалите юридически факти, предвидени в хипотезата на чл. 213 ал. 1 от КЗ /отм./, са осъществени – увреденият е бил застрахован при ищеца, а последният е изплатил застрахователното обезщетение в размер на 1887,18  лв. Ето защо, искът относно спорното право като доказан по своето основание, следва да бъде уважен в предявения размер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.05.2020 г. до окончателното й изплащане.

В упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК възиванта инстанция е длъжна да потвърди решението в обжалваните части.

При този изход на делото в тежест на въззивника Агенция П.И.” следва да бъдат възложени сторените пред въззивната инстанция от въззиваемата страна разноски в размер на 100.00 лв. с ДДС, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

При тези мотиви, Софийски градски съд

 

  Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №20272241 от 09.12.2020 г. по гр.д.№ 17345/2020 г. по описа на СРС, ІI ГО, 55-ти състав, с което съдът е осъдил Агенция „П.И.”, БУЛСТАТ********с адрес: гр. София, пл. ”********” № 3 да заплати на „З.А.” АД с ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***  на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 49, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1887,18   лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, по договор за застраховка „Каско на МПС”, застрахователна полица №  0306В129607 от 2014г, по щета № 10015030118791/2015г., на собственика на лек автомобил „Мерцедес“, модел „С 500“ с рег.  № ********, за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило11.06.2015г., поради пропадането му в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на пътя Перник – София, на 800 метра преди с.Владая, при което автомобилът попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.05.2020 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК разноски по делото в размер на 475,19 лева.

ОСЪЖДА Агенция „П.И.”, БУЛСТАТ********с адрес гр.София, бул.”********” № 3 да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на на „З.А.” АД с ЕИК ******** сторените пред въззивната инстанция разноски в размер на 100.00 лв. с ДДС, платено юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.