Р Е
Ш Е Н
И Е № 442
гр.Пловдив 07.04.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№78/2020г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е решение №4813/16.12.2019г. по гр.д.№14004/2018г. по описа на РС-Пловдив,V гр.с-в от ответника в първоинстанционното производство,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК,вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД,вр. с чл.240 от ЗЗД,чл.86 от ЗЗД.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови ново,с което исковата претенция да се отхвърли.
В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди,а жалбата като неоснователна да се остави без уважение.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:
Предявена е искова претенция с правно основание чл.422 от ГПК,която е установителен иск за дължимост на претендираните суми.
По същество решението на първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди поради следните съображения:
Между страните не се спори,че е сключен договор за кредит от разстояние при определени параметри,което е видно от представения договор за кредит.Сключването на кредита е станало,като от името на кредитодателя се е обадило лице,оторизирано да преговаря с потенциалния кредитополучател и са уточнили всички клаузи по договора.Това е видно от приетата СТЕ в първоинстанционното производство,като става ясно,че лице от името на финансовата институция разговаря с мъж,който казва имената на ответника в исковото производство и неговото ЕГН.Може да се приеме,че лицето,което разговаря по телефона и дава съгласието си за получаването на кредита,да е ответника.Следователно твърдението на особения представител на жалбоподателя в настоящото производство,че никой не го е попитал дали е разбрал условията на кредита не следва да се приема,тъй като същото лице освен съгласието си,дадено по телефона е подписал и договора.Междувременно става ясно,че този договор,който същото лице сключва с кредитната институция не е първи за него,поради което може да се направи извод,че процедурата по сключването на кредита,е ясна на ответника.Кредита е станал предсрочно изискуем по твърдения на жалбоподателя,тъй като една част от вноските не са плащани от кредитополучателя.
След като договорът не е нищожен и отговаря на всички законови изисквания,то следва да се проследи дали има издължаване по този договор и дали претендираните суми са дължими.Първоинстанционния съд е изследвал много задълбочено въпроса с действителността на договора и настоящата инстанция приема доводите на районния съд относно действителността на договора в обжалваната част.Това е така,защото клаузите по настоящия договор не противоречат на ЗПК,които са императивни норми и съдът следи за тях и служебно.Тъй като по делото липсват доказателства да е погасяван процесния кредит,то настоящата инстанция намира,че правилно е установено вземането на въззиваемата страна спрямо жалбоподателя.
В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила и същото не следва да се коментира.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от въззиваемата страна и такива следва да се присъдят в размер на 300лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №4813/16.12.2019г. по гр.д.№14004/2018г. по описа на РС-Пловдив,V гр.с-в в обжалваната част.
ОСЪЖДА З.В.М. с ЕГН-********** от с.В.,П. област,ул.***да заплати на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление на дейността:гр.София,ул.“Балша“ №1 направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 300лв./триста лв./ за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: Членове: